„Човек на име Уве” – Фредрик Бакман

Ако още не сте чули и разбрали кой е Уве, ще ви го представя. Уве е темерут, и то от най-лошите. Точно от този вид, който ще ти скъса нервите, ако случайно се озовете заедно в магазина. При това е и мърморко. Не го искате за съсед, ще ви обяснява при всеки удобен (и не толкова удобен) случай за правилата и тяхното спазване. И така, вече със сигурност не го харесвате, но грешите. Защото при Уве думите и делата се разминават. Колкото по неприветлив, сърдит и намръщен е отвън, толкова по-благородни са неговите постъпки. Защото той вярва:

“в справедливостта и честността, в упорития труд, в това, че докато си на този свят, трябва да постъпваш правилно. Не го правеше, защото щеше да получи медал, диплома или потупване по рамото, а защото това е правилно.”

Към това ще добавя малко фактология. Уве е вдовец на 59 години, чийто живот никак, ама никак не е бил лесен. Затова и той е сърдит на света, най-вече откакто Соня я няма. Всъщност Уве вече не иска да живее, но просто не успява да намери време да се самоубие. Всеки път някой успява да му попречи, най-вече новите му съседи. И така започва неговата история. И докато се смеех на неговото недоволство и необоримата му логика, пред мен започна да се разкрива живота му като млад. И вече не ми беше смешно. Докато четях,  наистина ми се искаше да тропна с крак като дете и да кажа: „Не е честно, стига!“ Колко мъка може да понесе един човек? Колко още може да му отнеме съдбата? И въпреки всичко, той остана верен на принципите си, но най-вече остана Човек. Такъв, който ще ти помогне, когато си в беда, просто защото така е редно да се постъпи.

А сред всичко лошо, банално, ежедневно и обикновено блести като сияен диамант огромната любов на Уве и Соня. Това е онази делнична, ежедневна любов, която не е опакована в лъскава обвивка, но е истинска и искрена. Мога само да напиша това, че една жена би била най-щастливата, ако намери някого, който да я обича като Уве. И със сигурност е добре да свери дали компаса на чувствата й е верен именно с книга като „Човек на име Уве”, в случай, че има склонност да се подхлъзне по уж твърде романтични, но иначе празни, фалшиви и помпозни жестове, погрешно тълкувани като любов.

Сред страниците на романа ще видите и други интересни и колоритни образи. Разбира се, и самата Соня, която е сред онези хора, които се срещат рядко, но вдъхновяват и променят съдби, без да бъдат под светлините на прожекторите.

„Всички хора искат да живеят достойно, но достойнството е различно понятие за различните хора.“, казва Соня (цветната вълшебница).

Тази вълшебница знае тайна, която я кара да го обича цял живот: „Не можеш да ме заблудиш, мили … Ти танцуваш отвътре, Уве, когато никой не гледа.“

Зад достойните деца се крият достойни родители. Да потвърдят това се раждат незабравими глави в книгата, от които у читателя се запечатват няколко образа: майка, пееща в съботно утро на прозореца; баща и син, малчаливи заедно, потънали в своето занимание. Двамата никога не говорят излишно, защото важните неща се губят в множеството думи.

Това е Уве. Уве с голямото сърце. Всеки ще го открие за себе си по своему. Защото човек или разбира, или не. Няма смисъл да се обяснява останалото.

Изобщо, това е роман, в който ще се посмеете, а може и да поплачете, но със сигурност ще ви трогне и ще докосне сърцето ви. Една от ярките книги на лято 2014 година.

Завършвам с един цитат за любовта, особено в нашето твърде консуматорско време, в което винаги търсим новото и лъскавото.

“Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.”