Чамкория. Том 1 – Милен Русков
Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.
Книги като тази са важни – не само заради това, че Милен Русков по уникален начин възкресява една много противоречива епоха, но защото дава възможност чрез нея всеки един от нас да се погледне отстрани, да види мястото, където е, да усети по-добре времето, в което живее и да осъзнае своята принадлежност или липсата на такава. И най-вече да се замисли кое е по-страшно от двете – слепият идеализъм и кървавите борби тогава, или примирението и отегчението днес. А може би и двете.
Чрез мислите на главния герой Слави Желязков, изразени цветущо на софийски жаргон, читателят става пряк участник в ежедневието, бита и духа на едни от най-бурните и жестоки времена в българската история – 20-те години на XX в.
Слави първо е обикновен шофьор на такси в София, а след това си взема омнибус „Шефролет” на лизинг, с който обслужва линията София-Чамкория, Чамкория – София. Именно като такъв той се забърква и с двете политически групировки в държавата, без самият той да има ясни политически предпочитания – военните от една страна и комунистите, земеделците и анархистите от друга.
В момент, когато България е разорена в резултат на участието си в Първата световна война, превратите, политическите убийства, атентатите и предателствата допълнително нагнетяват и разединяват народа. Ширещият се „бял” и „червен” терор потапя страната в кръв и безмилостност. Липсва съмишлие и обединение. Човешкият живот не струва нищо. Поголовно се избиват хора според политическите им пристрастия.
Слави преживява атентата срещу царя в Арабаконашкия проход, атентата в църквата „Света Неделя”, когато загиват стотици хора от политическия елит и мирни граждани.
Той е неволен свидетел в избиването на комунистите от военните, в обесването им, в пренасянето на труповете им в общи гробове. Той спасява и укрива анархиста с прякор Джина, което всъщност предрешава съдбата му. Наред с всички тези събития животът на обикновения човек продължава да си тече с всичките му битовизми, грижи, страхове и стремежи.
На фона тази толкова живо пресъздадена епоха през очите на бае Славе един съвременен българин, от дистанция на времето, може да си даде ясна сметка колко безмилостни и сложни години са били тези. И не само да си даде ясна сметка за годините, но най-вече за българите в частност и за човека като цяло.
Защото това е роман, който разкрива не само конкретни народопсихологически особености, но и общочовешки черти. В цялата им многопластовост, необятност и необяснимост. Каквато е и самата „Чамкория”.
Бачо Гичо и Асенчо, чиито подвизи ще видим на голям екран през ноември в екранизацията на Виктор Божинов, тук са наследени от бай Слави Желязков – шофьор на омнибуса София-Самоков-Чамкория, който се забърква във вълнуващи и драматични събития през 20-те години. Подобно на “Възвишение”, и тази книга е написана на жаргона, който се е говорел у нас по онова време – “извиневайте”, “бегай”, “нема хлеб” и т.н. И също както в онзи роман, и тук описанието на живота и бита от онова време, както и на важни исторически факти, прерастват във философски размисли и народопсихологически обобщения, на каквито малцина други писатели у нас са способни днес. Да не кажем никой друг освен Русков. Монолозите на главния герой са пълноцветна, изпълнена с ирония и сарказъм картина не само на България в едно от най-интересните десетилетия от нейната история, но и на българската душевност и национално самосъзнание.
„От големата си страст в политиката наистина стават като диви животни. Некакви хищници стават. Жестоки хора. По характер може и да не са такива, но в борбата си едни срещу други стават. Гледат на тебе като на овца, че те заколят, за да си направят кожух. Че те утрепят като едното нищо, като стой та гледай! Окото им нема да мигне! Смели са, обаче са много жетоки и пет пари не дават за никого! И за тебе също. Военна орда! Майори, капитани, полковници. Едните от едната страна, другите от другата, но са от един дол дренки. В най-точния смисъл на думата: може да се различат едни от други, но са от един дол. Па се гърмят, па се душат, па се стрелят, па се горят…какво общо имам аз с това? Но не, нема да те оставят на мира! Искат да въвлекат всички в техната военна саморазправа. И ги въвлекоха, ето гледай! Въвлекоха хиляди хора, по целата страна. Дай на 20 самовлюбени фанатици от двете страни власт и гледай какво става! А понекога не е нужно и да им я даваш, те сами си я вземат. Лудите са много напористи, па са и неуморни, па са и добре организирани. И вечно некакви високи идеали имат, вечно нещо за България правят. За нашия „мил народ”! Па колкото са фанатични, толкова може и да са лицемерни.”
– Из „Чамкория”, Милен Русков
Ако обаче чакате сериозна историческа книга – не я четете. Но ако искате да научите какво е ставало по тия мътни времена през погледите на обикновените хора – силно я препоръчвам!
По време на представянето й, в отговор на въпрос от публиката, той каза, че „провокацията за написването на книгата“ е една снимка, която открил случайно и можем да видим върху корицата на книгата. Снимката предизвикала в ума му интересен монолог, който родил интересен герой и в последствие около него се оформил цял роман.
Може би поради факта, че вдъхновението за книгата е снимка, един от най-силните моменти, по мое мнение, е именно абзацът, в който Славе разглежда стара фотография и размишлява за хората, живели преди него:
Гледат те. Тези хора от миналото. В некакъв смисъл ти си тук благодарение на тех. Какво че направиш? Какво че направиш за тех? (…) Ти си този далечен непознат, който те гледат с доверие и сякаш с надежда. (…) За тех ти си самото бъдеще и те се обръщат към него с надежда, че бъдещето ще е по-добро, по-добро от тех и от техното време.
Докато четете този откъс имате усещането, че хората от нашето минало наистина ни гледат отнякъде с надежда за едно по-добро бъдеще. Ние също често търсим разковничето някъде напред във времето, уповаваме се на онова по-светло, по-щастливо „утре“, носим надеждата в себе си. Книги като „Чамкория“ обаче ни напомнят, че носим и отговорност – както към предшествениците си, вложили цялата си вяра в нас, така и към наследниците си, защото единствено ние имаме власт над това, което се случва днес.
Тук са предложени отделно Tом 1 и Tом 2.
Свалете “Чамкория. Том1” от Милен Русков от тук
или
Алтернативен мега линк:
Свалете “Чамкория. Том1” от Милен Русков от тук
