Измамна реалност – Стойчо Керев

Тази книга е за хората, които са готови да приемат познанието като начин на живот. Които не спират да се образоват и са любознателни изследователи на своето време. Години наред ние живеем в една реалност, която заплашва да се превърне в наш дом. Но тя не е истинска. Тази реалност е създавана да направи живота подвластен на понятия, лишени от морал, ценности и стабилни основи.
Въпросите са трудни, а отговорите смущават. Откриваме тъмното в душата, което не е предназначено за израстване, и въпреки всичко не спираме да се наслаждаваме на провала на другия. Как е възможно това?
Промяната се случва толкова бързо, че сетивата не успяват да я регистрират. Сякаш някакъв странен ефект е обгърнал умовете ни и променя представата ни за света. Какво, по дяволите, става с този свят?
Вярвате или не, оказва се, че сме в капан. Примка от заблуди, обгърната в понятия, забъркани в смъртоносен коктейл. Някои ще възразят, други ще се съгласят, трети ще надигнат отровната чаша, самодоволно изпаднали в охол¬ството на безпаметното си съществуване.
Книгата, която държите в ръце, насърчава противоположните мнения. Те винаги са били полезни на обществата. Защото има милиони изгубени души и битката е за всяка една от тях.
Енергията на познанието крещи. Време е да прогледнем. Да свалим превръзката на очите си. Приятно пътуване в „Измамна реалност“.

От дълго време светът живее във войни, финансови катастрофи и беди, които са определяни като просперитет на цивилизацията. Очевидно това е поредната заблуда, в която умишлено сме натиквани, твърдят противници на тезата. И ако думата „натиквани“ ви звучи недружелюбно, то помислете колко и какви промени се случиха пред очите ни само за две десетилетия. Модата да се лети в космоса мотивира живота на богатите. Приключенията на Джеф Безос, Ричард Брансън, а защо не и на Илон Мъск, са като на Алиса в Страната на чудесата. Звездите, планетите и красотата на Земята отгоре са съвсем различни. Там не се усеща мръсният въздух, не се забелязват всекидневно умиращите видове, болестите и бедността. Едва ли има и един ден, в който някъде по света да не се водят войни, да не се убиват хора или да не се промиват мозъци. Простичко казано, тухлите в стената, ако се вслушаме в песента на „Пинк Флойд“, разделиха хората завинаги. А и правенето на пари от космически пътешествия обещава да се превърне в едно от най-доходоносните начинания в следващите години.
Произходът и развитието на човешката цивилизация вече не може да се смятат за напълно разгадани мистерии. Най-новите научни открития, свързани с планетарните бедствия, определяни от цикличните явления, като промяната в магнитните полюси и някои случайни магнитни разминавания, налагат по-задълбочен прочит на историята.

Елитите винаги ще имат една-единствена цел – собственото си благоденствие, а то е обвито в захаросаното усещане за вечен живот. Днес това е илюзия, но утре вероятно ще стане реалност. И нека почакаме още малко, за да установим как безпроблемно сме станали подвластни не само на новите технологии. В наши дни подмяната на реалността не е толкова проста. А не сме ли и ние активни участници опита за подмяна? Различни, но силно влиятелни източници атакуват умовете. Киното, музиката, телевизията, радиото, пресата и литературата проникват в съзнанията с една цел. Диктат. Да управляват настоящето за тях вече не е цел. Те искат бъдещето. Възможно ли е това да стане?
Един от начините е в ход от няколко години и ние го посочихме, но нека не се заблуждаваме. Промяната на етническата карта на Европа обезличава всекидневно и ценностите, които сме изповядвали като свободни граждани.

Как би се променил светът, ако хората решат, че интересите на човечеството са с предимство пред националните? Имат ли шанс тогава тайните общества и различните извънпланетарни фракции да установят окончателно и завинаги властта си над хората? Неправдите от страна на държавите все по-често надхвърлят границите на допустимата тежест. Кой имплантира античовешки заповеди в главите на президенти и диктатори? Възможно ли е да си представим човечеството като правен субект, от което ще следва, че всички свободни технологии, които съществуват и се създават, ще бъдат собственост на цялото човечество, а не на отделни държави или корпорации? И най-важното условие за просперитета на човека във Вселената: представителството пред извънземни цивилизации ще се състои от делегати на човечеството, а не от президенти на държави или генерален секретар на международна организация.
Този въпрос е много важен от гледна точка на личното изграждане на самосъзнание. Теоретично можем да допуснем, че всеки човек има божествен произход. Не просто създаден от Бог, който му нарежда какво да прави и очаква определено поведение, който би го наказал за друго поведение, или нещо подобно. Говоря за Първоизточник, любяща сила, която желае да изследва себе си и избира една от формите на това изследване да бъде човешката.
Тази богата форма с голям генетичен потенциал, която помага на Бог да разбере повече за себе си, сме ние. Или казано накратко – всеки човек е божествено проявление. До какво би довела такава хипотеза, ако я приемем дори за миг? На първо място – огромно самоуважение и огромно уважение към всички останали. Защото, ако вие блокирате нечие развитие и принуждавате някого да върши нещо или се държите нехуманно с него, то вие пречите на божествения източник да развива себе си и да разкрива своя потенциал. От ключово значение е как изграждаме социалните връзки между хората – дали са такива, които са от полза на едно хармонично развитие, или са в негов ущърб.

Самочувствието идва със знанието. Знанието е в пъти по-силно от пропагандата. Има моменти, в които си давам сметка за едно позабравено правило. Не давай назаем скъпа дреха. Никога няма да ти я върнат. Ние сме прекалено дашни на история. Всеки желае да притежава къс от историята на България. Едни искат буквите, други царете, трети златото, четвърти просто я изпиват, защото са вампирясали отдавна. Каква е истината за произхода на народ като нашия? Само една. Ние сме специални. Толкова специални, че всеки от нас е най-великият, най-известният, най-мъдрият, най-богатият – смъртен. Но има и друго. Велика, горка, изстрадана през хилядолетията участ, с непоносимо тежка кръвнина за славния ни произход.
В тълковния речник на българския език е записано, че мисията е отговорна задача, поръчение. Да, хората имат мисия. Всекидневна и такава за цял живот. Един я преследва неотлъчно. Друг не толкова отдадено. Разликата между двамата е в успехите, които постигат. Да имаш мисия е божествено призвание. Да следваш мисията си е удовлетворение от постигането на онова дискретно познание, което остава и в отвъдното. Ако не си достатъчно прилежен ученик, повтаряш класа. И докато се усетиш, животът е излетял. А ти дори не си се докоснал до твоята задача. Горко на хората, отстъпили от мисията си. Но компасът, този вътрешен ориентир, е със силно поле и рано или късно стигаш до въпроса кой съм и каква е моята мисия? И преди да се впуснеш в преследването ѝ, трябва да си дадеш сметка подготвен ли си за нея? Не очаквайте от мен да отрека нещо очевидно. По темата са говорили ерудити като Ноам Чомски, Умберто Еко, Джордж Оруел, Солженицин… и спирам дотук. Ще предпочета да насърча читателите да се вгледат в историческите факти и научните разработки. Чомски например казва следното: „Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг“. Така действа системата за отвличане на вниманието от съществената възможност хората да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката и икономиката.

Мисията е лична. Тя е избор, направен още преди да се родим. Някои се готвят за нея цял живот и я изразяват в единствен миг. Други изпълняват мисията си всекидневно, без да роптаят. Трети са щастливци на почивка с мисия. Няма човек без мисия, тя е второто ни Аз. Или поне така е кодирано в тази времева линия. Терзанията са присъщи на търсещите, не бива да се тревожим от тях. Те пораждат въпросите и отговорите.
Как да определим дали сме успешно общество? Къде отиде славната ни мисия на избрани или това е безумна претенция? Толкова усилия се хвърлят да изчезнат ценностите, съхранили буквите, езика, вярата. Провалът на българина е небивал успех за враговете му. Българинът няма приятели извън себе си. Той е конник с меч, лък и стрели. Войната е възпитала характера на българина. Робството е вложило смирение. Вярата дава издръжливост. Буквите ни отделиха от останалите народи. Българинът воюва с всички и побеждава всички само тогава, когато младенците с мисия, облечена в саможертва, надделяват.
Бъдещето на българина? Мнозина се опитват да го изпеят като будистка мантра. Други да го изкашлят всяка сутрин с дъх на тютюн.
Стотици са готови да убият за богатство. Няколко гладници за власт оглозгват до кокал кльощавите от недохранване нашенци. Загърбете ги, не им обръщайте внимание. Не им отдавайте силата си. Защото има и българи, хиляди храбреци, сражаващи се за нас. Те са хората на честта, буквите, словото, вярата. Те са хората с мисия да бъдат Архангелите на промяната.

Днес сме свидетели на уникално по рода си явление. Най-краткото и точно определение за този разпространяващ се мълниеносно вирус звучи така: Духовното е модерно! Литературата за самоусъвършенстване, за постигане на уникални резултати в духовния път, за откриване на небесни учители и срещи с тях е завладяла всеки рафт. Тенденцията не само не отслабва, но се превръща в духовно цуна­ми. Бедствие, което е напът да отнесе и малкото останали ценности у нас.
По време на срещите ми в градовете в страната и чужбина с приятели, почитатели, читатели и зрители или просто любознателни хора отправям към тях призив, дори молба.
В търсене на духовното нека останем здраво стъпили на земята. За мое голямо учудване откривам, че знакът „Стоп“ не важи за всички. Има такива, които са толкова нависоко в тропосферата, че няма сваляне. Оказва се, че желаещите да се преобразят в монаси и да продадат скъпите си коли са повече, отколкото можем да предположим. Друг е въпросът колко от тях са склонни да осмислят какво дава или отнема общуването с невидимия свят. И едно пояснение. Този, който си продаде ферарито, вече си купи самолет.
Според мен, без да ви ангажирам с мнението си, по-ценно е да изградим собствената си представа и система от възгледи на основата на образованост. Въпреки че бях малко недисциплиниран ученик, в гимназията четях като невидял. По едно време налетях на биографиите на Ленин и Сталин. Едва ли тогава съм осъзнавал колко силно е оръжието на обществената манипулация на съзнанието. След падането на стената си дадох сметка за значимостта на чуждите езици. Учил съм немски, руски, английски, италиански, после арабски и разбрах, че езикът е най-бързата връзка към сърцата и умовете на хората. А дали ще настъпи времето да се разбираме без преводачи?
В тази книга ще откриете част от моята истина. Срещи и истории в сблъсъка с измамната реалност. Такава, каква­то я виждам и до днес. Защото въпросите, на които търся отговори, ме вълнуват. И как така изведнъж нещо неочаквано промени живота на милиони българи, същите хора като мен. Омразният комунизъм си отиде и заживяхме демократично. Наблюдавам новата реалност с удоволствието на хе­донист. Но фактите са стряскащи. За съжаление, няма институт, който да ги обори, фактите имам предвид. Станахме ли по-глупави, по-управляеми и по-страхливи? И досега не намираме категоричен отговор защо обществото е по-неграмотно? Въобще, нещо се срина в нас и бе подменена цяла платка в главата на нашенеца. И повя суховеят. Страх за работа, страх за сметките, страх за апартамента, страх за колата и чак тогава страх за децата. Болести, много болести напъплиха домовете на хората. Че и по свинете тръгнаха, по кравите, по кокошките, по лозята, по розите, по памука, по конете… болни хора, болни мозъци, болен народ.
А какво ще кажете за подмяната на исторически факти и замяната им с неясни категории, понятия и за още по-ли­цемерното налагане на постулати, отхвърлени от Светия закон. Това не е залъгалка за деца, а целенасочен акт на фина манипулация и злоупотреба с нас. Това е закана към хората, които са готови да приемат познанието като начин на живот. Дали е важно да не спираме да се образоваме и четем между редовете? Ваша работа, вие решавате. Години наред живеем в реалност, която заплашва да се превърне в неизбежна. Тази реалност не е истинска. Тя е създавана методично и с такъв хищнически апетит, че прави живота измамен. Той става подвластен на понятия, лишени от доброта. Борси, финансиране, средства, фондове, ливъридж. Защо е така ли?
Отговорите може и да ви смутят. Но те дават една различна гледна точка за планетата, живота и душите. Вглеждаме се и откриваме тъмното, което е похлупак на светлите души. То ни омайва, пременено като младоженец за сватба. Промяната се случва толкова бързо, че сетивата не успяват да я регистрират. Сякаш някакъв зловещ механизъм е блокирал умовете ни и променя виждането ни за света. Само за миг си представете живота, който сте искали, и си дайте сметка какво и къде се обърка? Вярвате или не, оказва се, че сме в капан. Примката от заблуди си играе с неистини, истини, факти и лукави фрази, забъркани в смъртоносен коктейл.
Брокерите на души я изпиват на екс. Не, благодаря!
Противоположните мнения винаги са били полезни на обществата. Но те не са насърчавани в наши дни. Те се фабрикуват умело в секретни центрове. Играта включва условието дори най-големите манипулатори да предоставят на манипулираните възможност за лично мнение. Те така умело заблуждават съзнанието, че понякога се питаме за какво е цялото това зловещо забавление? Изобщо толкова привлекателно ни се представя битието, че направо се мятаме с главата напред в басейна. И едва като скочим, разбираме, че е празен.
А някой въобще интересува ли се какво се случва с душата му в такъв момент? Всеки идва на тази планета със собствена мисия. Но същевременно сме и наблюдатели на живота около нас. От друга страна, се състезаваме със самите себе си, като препускаме през хилядолетията, от живот в живот. В следващата глава ще разкажа за една среща, която преобърна предопределената от Провидението участ за мен. След нея нищо вече не е същото. И това ако не е преход в друга реалност, здраве му кажи. Въпреки всичко ние сме тук и животът ни притиска да сме активни, пъргави, адаптивни. Последната е от любимите ми думи. Животът е чудесно приключение. Колкото повече се забавляваме и го предизвикваме, толкова повече ще сме подготвени за следващото пътешествие в безсмъртието. Ако питате мен – никога не е късно за още едно приключение.

Биоцентризмът, познат и под името „теорията на всичко“, смята, че животът е този, който създава Вселената, а не обратното.
Животът е причината, а не простият резултат от някакви химични процеси. Според биоцентричната теория биологията е по-висша от Вселената.
Ето как ненадейно съзнанието на всеки определя формата и размера на предметите. Предстои да преоткрием мисълта и нейната възможност за материализация само със силата на собствената енергия. Всички предмети, как­то и пространството, и времето са форми на човешкото възприятие.
Накратко, според биоцентризма нито едно пространство или време не са реални, а само инструментите на възприятията, създадени от нашия мозък. Те не биха могли да съществуват самостоятелно отвъд тези възприятия.
Както се досещате, да се обхванат хилядите детайли, стотиците експерименти и трудове на хората, повярвали в съществуването на реалности, захранвани от мисълта, е голямо предизвикателство. И за да станат тези реалности факт, е необходимо наличието на представи, които да са като код за отключване на всяка следваща.
Алберт Айнщайн казва на едно място: „Хората като нас знаят, че разликата между минало, настояще и бъдеще е една огромна илюзия“.
Да добавим към казаното дотук и седемте принципа на биоцентризма, определени още през 2007 година, и картината добива смисъл и по-ясни краски.

1. Всичко, което се наблюдава, зависи от този, който наблюдава. А реалността, която наблюдаваме, е всъщност процес на нашето съзнание. Животът ражда Вселената, не обратното, както твърди класическата концепция за живота около нас.
2. Вътрешното и външното възприятие са свързани помежду си.
3. Поведението на частиците се определя от присъствието на наблюдателя.
4. Без помощ от съзнанието материята е само неопределена форма.
5. Вселената е структурирана и управлявана от закони и сили, които са в полза на живота.
6. Времето и пространството не са реални.
7. Това, което е реално, са нашите разбирания, които носим със себе си така, както костенурките носят своите коруби.

И ей така ние, четящите хора, започваме да се лутаме в различни хипотези, теории и разработки, като забравяме най-важното. Животът може да отлети в търсене на познание, високи вибрации, духовност и какво ли още не. Буквално да отлети, защото и времето се забърза. Денонощието май не е от 24 часа, вие как мислите?
Ден след ден, сякаш да покаже колко сме незначителни и малки, научната общност ни облива с нови хипотези, тези, концепции и трудове. Само за последните дни в мрежата се появиха няколко изненадващо „свежи“ статии за паралелните реалности, Вселената и началото на еволюцията. Щом се харесва на читателите, потреблението е в пик. Има ли потребление, печатницата работи без почивка.

Въпреки всички диващини, въпреки дупките, въпреки тунелите-убийци и напук на вакханалията българинът носи специален код.
Той се активира в най-трудните времена. Сега сме в трудни, усилни времена.
Дали 3 март да е национален празник, или не? И такъв дебат има. Моят отговор е простичък. За една обединена нация всеки ден е празник. Другото е подъл дебат.
Гледам на празника като подвиг на народ от смели мечтатели. Вдъхновители и Апостоли на възраждането на всемогъщия български дух.

Когато провидите със собствените си очи, ще си дадете ясно сметка за каква огромна манипулация на милиарди съзнания говорим. Защо живеем в непрекъсната измамна реалност ли? Просто е, защото истината може да промени света, може да изхвърли от управлението фамилиите, запознати с истинската история на кариерата за добив на ценни материали, наречена мило – Земя. Толкова сме заблудени от технологии, телефони, електрически коли, влакове на магнитни възглавници и какви ли не още щуротии, че се отказахме доброволно от мисловни процеси. А, да не забравя и постепенното унищожаване и прочистване на цели територии от планетата.

Опростете живота си и вземайте осъзнати решения. Направете място за близките си и за нови възможности, които може и да са по-подходящи за стила ви на живот. Ще ми се да имах смелостта да изразя чувствата си. Хората потискат чувствата си, за да се харесат на другите и да избегнат конфликти. В резултат те се примиряват с посредствено съществуване и не стават такива, каквито биха могли да бъдат. Ние не можем да контролираме реакциите на другите хора. Въпреки че те могат да реагират остро, когато сте искрени, в крайна сметка това ще има положителен ефект.
Или взаимоотношенията ви ще се подобрят, или ще преустановите връзката с човек, който не иска най-доброто за вас. Често пъти животът ни повлича и забравяме скъпоценните си приятелства. Не им отделяме нужното време и усилия, които заслужават. В последните дни на живота си хората си спомнят единствено любовта и връзките, които са създали. До самия си край повечето хора не осъзнават, че щастието е избор. Страхът от промяната ни кара да лъжем както себе си, така и другите, че сме задоволени от живота. Но дълбоко вътре в себе си знаем, че това не така. Когато сте на смъртното си легло, това, което мислят другите за вас, е далеч от ума ви, то няма значение. Колко прекрасно би било да се освободим от тези неща и да се усмихнем отново, много преди да посрещнем смъртта си. Или просто да изберем да останем безсмъртни.

„Писмените извори обхващат последните около шест хиляди години и проследяват само няколко човешки крачки на тази планета. И дори тези сведения са пълни с празноти, които превръщат историята в оръфан, прояден от молци килим. Най-важното е, че тъкмо в тези „дупки“ са потънали много от най-големите загадки, които чакат своето преоткриване, включително жизненоважни промени – изключително редки събития, които дават нова насока на цивилизациите“, споделя Джеймс Ролинс в романа „Окото Господне“.
И честно казано, мога безрезервно да се съглася с него. Много често след подаването на някаква информация ги се казва: „Вече си информиран и знаеш“, особено популярно сред духовните среди. Но това не е вярно.
Защото информацията не е знание. И нищо не може да бъде по-представително за тази истина от днешното прена­ситено с информация общество. Примерите са навсякъде. Всъщност само един бегъл диагонален поглед през човешката история би доказал, че нищо не се променя наистина. През всичките тези векове на „напредък“ в най-добрия случай сме се превърнали в супермаймуни. Не можем да лекуваме почти нищо холистично и всеки път, когато открием лек за нещо – изскача нова суперболест, характерна за духа на времето. Защото кодът има нужда от конфликт, за да се регенерира. Решенията на колективните проблеми водят до още проблеми – просто от друго естество. Всичко е цикъл, всичко се повтаря и винаги присъства идеята, че „за новото поколение нещата ще са по-добри“. Чували сте го от родителите си, нали? Но нещата са винаги същите, просто декорът е различен. Новото предизвестява повторението. Затова е и „ново“ защото има „старо“. Тази дуална зависимост е отразена дори на ниво език. Дори когато имаме „ново“, то не е наистина такова, нали така? То е ново спрямо отправна точка, която задава формат. Тази отправна точка е „старото“, което в един минал момент също е било „ново“ за някого някъде.
Затова съществува и сентенцията, че: „Новото е просто добре забравено старо“. Понеже цялата навързана гирлянда в поредицата „старо-ново“ е базирана на цикъл, в който няма нищо ново. И човек смята, че с още информация за механизма на нещата този механизъм ще започне наистина да работи за него, но това никога не се случва.
Ето защо в днешно време хората се отдалечават все повече и повече от същината на онова, което мисленето наистина представлява, и всичко се свежда до поведение като по сценарий. Това може да се види най-лесно в институциите от държавен или частен тип. Има определен набор от фрази, които генерират даден тип отговори, те са очаквани и водят след себе си до друг тип шаблонни въпроси/отгово­ри. Този поведенчески модел започва да заприличва все повече и повече на начина, по който се държи един изкуствен интелект. Според мен напълно умишлено е насърчавано и неговото присъствие в живота. Поради тези причини днешният свят постоянно бълва информация и спам.

Един познат наскоро много прозорливо отбеляза: Информацията вече е толкова масова и повсеместна, че тя стига до теб отвсякъде дори и да не искаш. Тя е толкова много, че вече е невъзможно да бъде обработена. Това постоянно забързва живота, защото информацията е равна на повече светлина, а тя е равна на повече време. Колкото повече информация, толкова по-голям дебит и респективно по-висока скорост на живот. Оттук идва и мотивът със забързването на самото време, което съм сигурен, че усещате и се чудите защо. Месеците вече се нижат като седмици, годините като няколко месеца. Всичко става все по-ускорено и по-ускорено, информацията не стига, трябва по-голяма скорост и компресия, което се изразява в по-кратки форми на комуникация. Но тайните общества не комуникират така. Те са бавни, мислят стотици години и хилядолетия. Истинските тайни общества знаят, че днес няма почти никакъв шанс някой от новото поколение да седне да прочете цяла машинописна страница в интернет, защото вниманието и интересът се губят бързо. На никого не му се задълбочава в нищо. Във всеки следващ момент фокусът просто вече е някъде другаде. Има нова информация, която се появява: някой ти пише във фейсбук, отвсякъде изскачат нови прозорци, спам какво ли не! Решетката те глътва мултиизмерно. Постоянно ти се набива информация, отвсякъде те гледат квадратни прозорци. Все повече и повече спам. И естествено – все по-висока скорост на нета. Неограничен интернет, да живее мрежата! А както вече съм отбелязвал, това е мрежа, решетка от светлина, от информация.
Тук дори няма нужда от метафори – през оптическите кабели, които те свързват с мрежата, минава светлина! Това поставя буквален знак за равенство между светлината и информацията. Искаме или не, онези, които владеят света, го разбират по-добре от нас. Те не са в интернет-кафетата, говорят тихо, не ядат пластмасова храна, не пият заразена вода и не слушат популярна музика. Те са тихи и не правят впечатление. Не се кокорят в екраните на телефоните. Те са властелините на света и ни разрешават всичко. Само да не нарушим техния покой и благоденствие. Защото, когато прекалим с пискливите си гласове – идва потопът.

Ако някога ми поискат съвет как да преодолеем заблудата, той ще бъде кратък: Пазете се от капана „търсене на съвършенство“. Той откъсва човек от чувствата му, от истинската му същност и може да подведе слабите да обикнат илюзията за превъзходство над другите. По-скоро е добре да се стремим към образованост, да израстваме, да бъдем по-цялостни, но не и да блестим повече от другите или да властваме над тях, като изглеждаме фалшиво перфектни. Имал съм срещи с такива хора. Честно казано, след време съм съжалявал горчиво, че са ме подвеждали с убедителните си думи за любов, за дълбоки отношения, разкази за богат живот и общество на избраните. После всичко се е оказвало измамна реалност.
Останете близо до сърцето си и го слушайте. То винаги разполага с всички отговори. Понякога е още по-сложно, повярвайте ми. Когато прелистваме поредната книга с положителни мисли за личностно развитие, е лесно да се подведем. Изцелението не е само въпрос на вземане на решение и фантазия. Разбира се, да бъдем участници в нашето ментално оздравяване е прекрасно, но решението да подобрим състоянието си, да видим добрата страна на нещата и да повтаряме положителни мантри невинаги е достатъчно. Този процес може да ни накара да се почувстваме виновни, че не достигаме до желаното място. Естествено, средата, доброто състояние на духа и здравословният начин на живот са от решаващо значение за нашето здраве. Особено в наши дни, когато виждаме какво са причинили на водата, с която се гордеехме доскоро. Каква храна ни сервират, какъв въздух дишаме. Само че да знаем как да разграничаваме нещата и да признаваме собствените си грешки, също е важно. Така че не всичко е толкова просто. Необходимо е да бъдем внимателни и да не се увличаме в мисълта за собствената ни непогрешимост.
Мисля, че да запазим интуицията си критична е най-ценното за всеки осъзнат човек. Светът е несъвършен, особено този, в който понятието за личностно развитие е така повсеместно. Развивайте критичния си дух, не спирайте да го правите. Подхранвайте интуицията и не се колебайте да вземете за придружител доверен човек, ако е необходимо. Защото ние сме невероятно талантливи в самозалъгване­то. Бъдете доброжелателни към себе си и си позволете да бъдете превъзходно несъвършени. Целта на вътрешното развитие не е съвършенството, а самореализацията. Четете, трупайте знания и съвети колкото си пожелаете. Но не забравяйте да преминете към последната и необходима стъпка: преживяването на реалността и разгръщането на крилата ви е свързано със знанието за вас самите.
Животът на съвременния човек се комерсиализира и материализира твърде бързо и сякаш почти необратимо. Човекът на XXI век е все по-малко одухотворен. Да прогониш Христос е модерно. Да убиеш в името на Мохамед е бизнес. Да наложиш Буда като модел е стилно. Да откриеш Ка­бала е средство. Да признаеш великия Архитект е мечтано. Боговете са търговски марки. Те са брандовете на новото време. Тяхната пазарна стойност се измерва в купени души и скоро ще се появи на фондоваза борса в цял свят.
Технологиите започнаха да превземат умовете по-бързо, отколкото предполагаха техните създатели. Насърчавани от други светове, творците на технологичен наркотик заличават световната памет с часове.
Сбърканата система не е сбъркана. Тя е създадена, за да изкорени ценностите.

Съдържание

Въведение
1. Манипулации на съзнанието
2. Подмяната на истината
3. Кирилица ли е българската азбука?
4. Небесните цивилизации
5. Конспирация „Кариера Земя“
6. Тайните общества
7. Подземните цивилизации
8. Конспирация Луна
9. Климатичните промени
10. Истината за водата
11. Безсмъртието
12 Думите, които остават
Послеслов

За Автора

Стойчо Керев е журналист, продуцент и медиен експерт. Автор, лектор и комуникатор на методики за поведение и анализ. Създател и продуцент е на предаването, станало платформата за наука, мистика и конспиративни теории – „Новото познание“, продължение на авторския му проект „Въпрос на гледна точка“. Негово дело е и последното телевизионно интервю на Тодор Живков, излъчено в програмата „Всяка неделя“.
Автор на статии и редица публикации в електронни и печатни издания. От 1993 г. е член на СБЖ. Работата му в областта на документалното кино включва и успешните проекти „Конспирация 2017“ и „Измамна реалност“.

Линк към книгата:

Други препоръчани книги:

Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Топ мистериите на България – Слави Панайотов Богатсвото на народите – Адам Смит Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 1 Homo Deus. Кратка история на бъдещето – Ювал Харари