levski-stihove-4eti.meНе е година, не са две.
Сто и осемдесет са.

Сто и осемдесет години от рождението на величавият Българин, който в условията на османското робство успя да надживее себе си и да възроди народа си. Съумя да му вдъхне кураж и вяра в собствените му сили, за да добие онова, което единствено може да върне самочувствието на угнетения – Свободата.

Човекът, който живееше във времето и времето живееше в него. Който бе и ще остане пример за всички българи, и чиято саможертва освети пътя на България за Свобода и Суверенитет. За да я има и днес и завинаги, като страна на народа – феникс, умеещ не само да оцелява, възраждайки се от собствената си пепел, но и да се развива като нация, извоювала своето заслужено място и собствен принос в световната общност на народите.

Сборник стихове, посветени на Васил Левски.
През 2017 година, на 18.07 се навършиха 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. A 2017 г. е обявена за година на Левски.
В негова чест, по идея на поета Александър Калчев, Фондация “Буквите” обяви конкурс за стихотворение посветено на Апостола.
В конкурса участваха над 100 автора с близо 400 произведения, от които журито след много прецизен подбор (все пак това са стихове посветени на Апостола) подбра 90 произведения на 53 автори.
Сборникът започва с може би най-доброто произведение написано някога за Васил Левски – “Обесването на Васил Левски” от Христо Ботев и продължава с “Левски” от “Епопея на забравените” на Иван Вазов.

Когато си мислех по какъв начин да оформя този материал, се сетих за думите на академик Антон Дончев, който каза в едно свое телевизионно интервю: „Ако човечеството започне да подрежда някакъв пантеон на представители на човечеството, българите ще дадат Левски. Но това не е едно съкровище, което да се вади по празници – кога роден, кога обесен, да се излъска и след това да се прибере в раклите или не дай Боже да се зарови в земята, за да не го откраднат. Левски е огън, а огънят трябва да гори. Този символ на човечността е оставен на България да го пази. Българите всъщност пазят едно световно съкровище. Как сме го опазили? Как да обясним на хората, че ние посягаме на честта и достойнството на България. Ако трябва да го пазим, ние трябва да обясним на всяко дете, че Левски се ражда с него.”
Думи, които карат кръвта да застива… Казани на място, с тежест и лишени от ненужна украса. И които бих искала да оживеят в сърцето на всеки българин.
Личността на Левски ще продължава да намира място в творбите на съвременните писатели и поети. Доказателство за това са и новите книги, посветени на него.

Ето и малка част от тях:

”Роди се и поведе ни в борба.
Обесен бе, но нивга не умря!” (1837 – ∞)

ДУХЪТ НА АПОСТОЛА

Когато във мъглата губиш пътя
и почнеш да се луташ за посоката.
Когато времената станат мътни
и чувстваш, че затъваш във дълбокото.

Когато от безсилие задъхан
се спреш преди да паднеш по очите си.
Когато светлината в теб помръкне,
и мракът стане твоята действителност…

Не викай никой. Няма да помогне.
От теб зависи твоето спасение.
Спомни си Левски!
Ще се превъзмогнеш.
Едва тогава чакай Възкресение.

ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Николина Милева)

Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
Февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.

Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.

Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе,
не мечти, а пари, а пари…

Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв странен Васил,
за жени и мъже по бикини –
кой се влюбил и кой се напил.

Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.

КЛЕТВА ПРЕД ЛЕВСКИ
(Денчо Владимиров)

Препускат бясно с мерцедеси
пехливани мазни на властта,
на сребърник слуги –
метреси,
продали съвест и душа.

Препускат бясно с мерцедеси
безродници у нас безчет,
Дяконе Игнатий – Левски, къде си,
срещу злото да сбереш ни в комитет!?

Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!

В земята пребродена от тебе
днес кански вик се носи за пари…
Печели ли човек пари без труд –
потребен е – иначе, уви!

„Ако печеля – печеля аз за себе си” –
туй верую скандират нашенци навред,
за тях, Апостоле, ти вече непотребен си
със своя страшен и велик завет!

Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!
ЗАКЛЕХ СЕ!

КЛЕТВА
(Дилян Димитров)

„От земята българска един камен не давам!” – Цар Борис Първи

Погребана – клетвата.
Размити – думите.
Опустяла – земята.
Прокудени – хората.
Подменени – чувствата.
Изгубена – вярата.
Всяка мисъл е сълза изстинала…
Потъмнели – къщите.
Обрасли – дворовете.
Изсъхнали – китките.
Потрошени – прозорците.
Откъртени – портите.
Самотни – гробовете.
Всеки спомен е болка изгаряща…
Името – живо е!
Коренът – жилав е!
Камъкът – има го!
Сърцето – туптящо е!
Паметта – вечна е!
Прошката – взета е!
Бъдещето – има го!
Тази обич е… клетва изпълнена!

ЯДНО
(Живка Добрева – Lucky)

На този ден ми се мълчи.
От срам. От болка. От безпътица.
Народ, научен да клечи,
е котило на родоотстъпници!

Чувам само как скърца въжето.
През февруари се беси надеждата.
То, сърцето, да беше клепàло,
та да прогони ВИП-ове с протежета.

Трийсет сребърника онзи изкара,
що паметта ти, Василе, оплю.
За още по-малко даде държава…
От екрана лае едно парвеню.

Вместо факел гася ядно цигарата.
Заветът свети в ясните ти очи.
Ако има пари – заря ще направят,
че курбан те дадохме – да не личи.

ПИСМО ДО ЛЕВСКИ
(Златина Великова)

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава Беемве.

На „пътя към Европа“ се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там, под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

НАКРАТКО
(Николина Милева)

Здравей, Василе, пак съм аз. Накратко:
Животът във родината е сприхав.
За лъвска чест недей да питаш, братко…
гримът и силиконът я убиха.

Замина мама нейде по чужбина,
а татко се залюби със виното,
прокле и занаята, и поминъка,
и трайно се отказа от доброто.

А аз мълвя, Василе, малко тъжна,
(родих един юнак, но е за двама).
че нещо по душицата ми стърже,
че нещо все ми липсва и го няма.

Родината, Василе, се спомина.
Деца продават себе си и дрога.
Родината настина нелечимо
и нямаме ваксина за прелома

на цялата си пошлост през годините.
Родината, Василе, не е днес
искрата пламнала в красиво сините
очи, да притрепери оня фес.

Ти на мене прощавай, Василе.
И прости на народа страхливи,
че си спомня за твойто бесило
само нейде към края на зимите.

Да е българин Господ, Василе!
И Васил да прилича на Господ.
В тези тихи очи да се скрия.
В тази бездна бездънна, Апостоле!

БАЛКАНЪТ
„Балканът пее хайдушка песен…”
Хр. Ботев

Днес не пее. Мълчи. Като ням е.
Нито стон, нито вопъл се чува.
Даже вятърът сякаш засрамен,
е заспал под върха и сънува.

И в полето не пеят жетварки
Тишината тежи под небето.
Изтерзана под слънцето жарко
съхне меката гръд на полето.

Няма смях. Няма плач. Като в сън съм.
Самодивите също ги няма.
Обикалят Балкана и търсят
паднал ничком юнак с люта рана.

Над главата с крилата орлица.
С кротнал вълк до безсилното тяло.
Няма никой. Небето без птици
е пустинно само. Опустяло.

Уморен и претръпнал Балканът
гледа мрачно, мълчи страховито.
Сякаш всеки момент ще подхване
нова песен за старите битки.

Та дано да я чуем в съня си
и гръмовният зов ни събуди.
Планината мълчи безпристрастно,
но живее със спомен за лудост.

ПИСМО ДО АПОСТОЛА!
(Стиляна Николова)

Да можеше да слезеш на Земята…
Да видиш ти народа си – отровен…
Обесен бе в борба за свободата…
Но днес, Василе, ние пак сме роби!…

А никой няма смелост да въстане…
Най-лесно е да идем във чужбина…
И скоро нищо няма да остане…
От нашата загиваща родина!….

Отдавна вече няма смели хора…
Такива като теб не се намират!
Да плачат могат, не и да се борят…
А техните деца от глад умират!

Апостоле, какво да се направи,
щом хората с това се примиряват?…
Главите си навеждат, мъка давят…
Купуват си билет и заминават…

Да можеше да слезеш на Земята…
Да дойдеш и да влееш малко разум…
Да тръгнем всички в бой за свободата…
И нашата държава да опазим!

АКО ДНЕС СЕ ПОЯВИ АПОСТОЛ
(Марин Тачков)

Защо ли плачеш пак, родино мила?…
Земята ни чернее като гробище…
Народът ни мъчително умира.
Но мълчаливо следва слепооките…
Републиката не е чиста, свята…

И ако днес се появи Апостол,
да възроди Духа на Свободата,
не ще го съдят – ще го гръмнат просто…
Или ще се запали на площада –
за да не бъде роб на идиотите…

ИЗПОВЕД ПРЕД ДЯКОНА
…Народе????

Не падам ничком. Нито коленича.
Признавам си пред теб и пред света.
Не три, а триста пъти се отричах
от вяра, от любов и от рода.

Купувах и продавах свободата.
Купувах с кръв. Продавах за петак.
През ден – светец. През два, през три – предател.
Това съм аз. И светлина. И мрак.

Целувах револвери и разпятия.
Въставах. Бягах. Връщах се за мъст.
Ти бе – Светецът. А пък аз – Проклятие,
разпънало България на кръст.

Прости ми, Дяконе! Че бях безсилен!
На мене – недостойния. Прости!
От теб научих, да не търся милост.
А прошка за това – че пак съм жив.

Бележка: В електронния формат са добавени и няколко допълнителни стиха. Ако желаете да предложите други, които липсват тук, моля пишете коментар и ще ги добавим с удоволствие. А ако помогнете да намерим всички над 300  произведения – това би било още по-прекрасно.

Прочетете и прегледайте онлайн в различни формати „Сборника стихове за Левски” от тук