Скарлет отново е тук, водена от невъзможната си любов към Иво. Продължението на най-продаваната българска книга за 2014 година “Моят таен любовен живот” е още по-смешно и още по-драматично.
В “Скарлет + Иво = ВНЛ” разказът се води от двама разказвачи – мъжът и жената. И е трудно да се разбере каква е истината, защото мъжете и жените гледат на света по съвсем различен начин.

В типичния си стил авторът на „BG дневници и нощници“ и „Българско радио“ описва сложните взаимоотношения между преуспялата Скарлет и колоритния Иво. Той някога зарязал жена си, за да бъде със Скарлет, а тя, изморена от неговите изневери, хванала самолета за САЩ, без да му дава каквито и да е обяснения. Три години по-късно обаче Скарлет е убедена, че с Иво трябва да си дадат още един шанс…

Това, което следва, е своеобразно продължение на романите „Моят таен любовен живот“ и „7 жени“. С хапливия си хумор и пиперлив език Иво Сиромахов прави дисекция на секса и връзките, която ще накара читателя да се смее до сълзи и да прави (понякога не особено ласкателни) паралели със собствения си личен живот.

Мъжете са от Марс, а жените – от Венера в „Скарлет + Иво = ВНЛ“, а мъжката и женската гледна точка към любовта и връзките се редуват, едновременно показвайки и осмивайки всички стереотипи. Мъжките изневери, женската параноя, зодиите, бременността, стриптийза и запознанството с родителите – Сиромахов ще ви провокира да се смеете на глас и да се замислите за разликата между мъжкия и женския светоглед.

„Скарлет + Иво = ВНЛ“ или защо е добре да гледаме на различията помежду ни с усмивка

За жената Водолей:

1. Салата от пакистански соеви кълнове с никарагуанска киноа и аржентинска чия, поръсени с щипка хималайска сол и три капки отлежал ватикански балсамов оцет.

2. Новозеландски скариди, изпържени в олио от бейби шишарки на хималайски кедри, гарнирани с цветове от алпийски еделвайс, бран под Монблан от планинари вегани.

3. Еко-био чийзкейк от мляко на танзанийски диви крави албиноси, поръсен с боровинки от южните склонове на връх Аконкагуа.

За мъжа Козирог:

1. Три големи мастики.

2. Една шопска салата.

Иво или Ричард?

Ох, защо всичко в моя живот е толкова сложно? Уж съм млада, красива, успешна, а все съм самотна… Може би защото съм прекалено добра. Мама все ми вика: „Скарлет, с тая твойта доброта доникъде няма да я докараш. Трябва да си малко по-егоистична. Само се раздаваш за другите – вика, – а за себе си не мислиш“…
Ми права е. Такава съм. Ма кво да направя? Просто така съм устроена. От зодията ли е, от кво ли е, не знам… Ох, толко­ва съм объркана.
След раздялата с Иво се върнах в Ел Ей изтощена от бал­канските емоции. Българите са мили хора, сърдечни, но поня­кога ми идва в повече нахалството им. Изобщо не се интересу­ват от настроението ти – ако на тях им се яде, и ти трябва да ядеш, ако на тях им се пие – и ти ше пиеш, ако се интересуват от личния ти живот, трябва да им разкажеш с кого си лягаш, с кого ставаш, кого сънуваш… И не можеш да откажеш, защото ше те намразят. Почват да ти викат: „Ти па за ква се мислиш? За големата работа ли се мислиш?“…
Не е лесно. От друга страна, такива емоции, каквито из­живях в България, никъде другаде не съм изживявала. Но се изморих. Имах нужда от почивка.
Прибрах се при мама и един месец не излизах никъде. Се­дях си вкъщи, гледах филми, мама ми готвеше, аз си хапвах, даже качих три кила, ма не че надебелях… Просто в България много бях отслабнала.
Поуспокоих се така, наслаждавах се на почивката, ама мама почна да ми дудне: „Скарлет – вика, – не може да стоиш постоянно вкъщи. Ше останеш стара мома. Вече си на години, замисли се. Искам внучета да гледам“.
Начи, като почне така… Зорлем ли да се женя? В момента нито ми е до мъже, па камо ли до деца… Ма тя си знае нейното: не можело така, какво щели да си помислят хората, ей го, всич­ките й приятелки вече гледали вну­чета…
Жестоко ми писна от нейните опявания и почнах да изли­зам, ма не щото ми се излизаше, ми просто за да не й слушам глупостите. Имам една приятелка – Дженифър, добро момиче е, ама е с огромен задник. То това нейното не е задник, то е като планина. Огромни хълмове. Сутрин слънцето огрява ля­вата буза, по обед спуска ласкавите си лъчи в долината между хълмовете, а привечер топли дясната й буза. Колосален гъз!
Иначе е много палава. Само за секс мисли. И си е израбо­тила стратегия – излизаме двете заедно в някой клуб и мъжете се скъсват да ме свалят мен, понеже съм адски секси. Аз обаче ги отрязвам, защото изобщо не ми е до мъже сега. А тя ги из­чаква да се напият, и им се мята. Те, разбира се, искат мен, ма като разберат, че няма да им се отвори парашутът, решават, че е по-добре с дебела, отколкото с никаква. Та покрай мен Дже­нито се разцепи от секс.
И всяка сутрин ми звъни да ми разправя как й е минала нощта – какъв бил поредният, колко му бил голям, какво й бил направил… И винаги ми обяснява как й бил взел телефона и й обещал да й се обади. Ма не се обаждат повече.
Хич не й е лесно на Дженифър. С тоя огромен задник. От друга страна, всяка нощ я чукат. Пък аз, дето уж съм секссим­вол, всяка нощ се прибирам самичка и гледам сериали, щото не мога да заспя. Честно ли е?
Ми не е честно. Ма то пък кое ли е честно в тоя живот? От една страна, ми е приятно, че ме свалят, щото по тоя начин ми показват, че съм супер­желана, суператрактивна, суперсекси. От друга страна – аз не искам никви мъже точно сега, и ги от­рязвам, което ме прави още по-супержелана, супер­атрактивна, суперсекси и супернедостижима. От трета страна – Дженито се възползва от тия мъже, които всъщност искат мен. От четвърта страна – и аз искам нещо хубаво да ми се случи в края на кра­ищата… И Дженифър с огромния си гъз почва адски много да ме дразни напоследък… Що па само тя да консумира мъжете, които ме харесват? Не че имам нещо против, ма тя не оценява факта, че я чукат само заради мен. И почва да си въобразява, че всъщност тя е супержелана, щото всяка нощ прави секс, а аз не правя… И в нейните очи сигурно изглеждам суперзадръстена… Егати неблагодарницата!
Аз по принцип съм много търпелива. И по тая причи­на всички ми се качват на главата. Особено най-близките ми. Търпях я Джени, търпях я, ма тя прекали. Една вечер седим в бара на Бъч и идва някакво момче, едно такова стеснител­но, с едни дълбоки тъмни очи и ми вика: „Добър вечер, аз съм Ричард, може ли да Ви почерпя?“. И аз тамън да му откажа и Дженифър идва с потния си задник и вика: „Ооо, почерпи ме, Ричи, ооо колко си сладък, откъде си, кво работиш“… И почна да му се натиска. Ма по най-просташки начин му се натиска. Като най-долна пачавра.
Направо побеснях. Викам: „Дженифър, сега не е удобно, остави ни да си поговорим“. А тя се настърви още повече, поч­на да му говори някакви простотии и направо за ебане му говори, мръсницата. „Правили ли са ти дълбоко гърло – му вика. – Ако си падаш – аз съм твоят човек. А падаш ли си по анален секс – му вика. – Ако си падаш – аз съм твоят човек.“
Лелеее! Егати простачката. Аз по принцип съм много доб­ричка и търпе­лива, ма в тоя момент ми падна пердето и й ви­кам: „Джени, аре разкарай се, говоря си с човека“… Направо ми идеше да й изплющя два шамара.
Ричард се спече. Вика: „Извинете, ако нещо съм Ви при­теснил. Тръгвам си. Приятна вечер Ви желая“. Викам: „Никъде няма да ходиш, стой тука“.
И само за да подразни дебелогъзата Дженифър, го целу­нах, и даже език му пуснах. Ричард направо откачи. Поръча ми втори коктейл и почна да ми говори некви глупости. Коя зодия бил, в коя банка работел… Изобщо не го слушах. Пиех си кок­тейлчето и гледах как Дженифър позеленява от завист. Така й се пада на завистливата овца.
Ричард ми поръча трети коктейл, а аз го гледах уж влюбено и го слушах, уж че ми е интересно кво ми говори. Правех се, че му се възхищавам. На мъжете малко им трябва. Погъделичкай егото им, и ше направят всичко, каквото искаш.
Дженифър, дебелата свиня, щеше да пукне от яд. И поне­же вече не знаеше кво да прави, започна да танцува баш пред нас. И си върти огромния задник, а той раздвижва въздуха със страшна сила. Направо стана течение. Викам си: „Тая ако по­танцува още малко, ше настинем тука“.
Хванах ръцете на Ричард и ги сложих върху гърдите си. Ма така, че всички да виждат. Момчето се разтрепери. Не беше очаквал такова нещо. Не беше мой тип, но миришеше приятно, чистичък беше, и си казах: „Ше го изчукам тоя. Не щото ми се чука, ама просто да й натрия носа на тая мойта „приятелка“.
Заведох го вкъщи, мама вече спеше, влязохме в моята спал­ня и момчето се притесни още повече. Ма аз вече бях на три коктейла, съблякох го, почнах го оттук, оттам – не става.
Мек.
Викам: „Рич, отпусни се“. Той, вместо да се отпусне, се спече още повече. Целувах го, галих го – нищо. Какъв е тоя мой късмет, бе? Един път да заведа мъж в леглото си, и той да се окаже импотентен. Ма кво да го правя сега? Не върви да го изхвърля. Кво е виновно момчето? Може па още да е под стрес от сблъсъка с дебелия задник на Дженифър. Викам му: „Айде да спим, утре ше му мислим“.
Събудихме се на сутринта от миризма на мекици. Мама на­душила, че съм докарала мъж, и му изпържила мекици. И като го почна: „Ричи това, Ричи онова, искаш ли конфитюр, искаш ли сиренце…“
Аз се чудех как да го разкарам, щото очевидно не беше мой тип, а и дори не можа да ме изчука, ма майка ми не го пуска: „Ма кво работиш, ма ваште какви са, аууу, ти си чудесно мом­че, откога си мечтая за зет“…
Мазнеше му се, сякаш никой друг не ме иска и той е пос­ледната й надежда. Иска да ме пробута на първия срещнат? Защо го прави? Защо настоява да се омъжа? Нали стотици пъти ми се е жалвала, че татко бил курвар и много страдала заради изневерите му? Или иска и аз да се прецакам като нея…
Гледах как Ричард нагъва напълно незаслужени мекици, как мама го гледа с обожание и привижда в него баща на вну­четата си, и се чувствах все по-гадно. Казах, че трябва да отида до тоалетната и станах от масата.
Отидох в тоалетната и звъннах на Дженифър. „О, Скарлет – вика тя. – Радвам се да те чуя“.
Радвала се да ме чуе… Каква лицемерна свиня!
„Кво става – вика. – Как е Ричард?“
„Страхотен е – казах. – Направо ме разцепи“.
„Айде бе – вика Дженифър и усетих как мъзгата се разтича по тлъстите й бутове. – Добър ли е в леглото?“
„Невероятен е“, излъгах аз.
„Толкова се радвам за теб, миличка…“ – почна да лъже и Дженифър, а аз усещах как се пука от завист.
„И аз се радвам“, излъгах.
„Ама недей много да се радваш – вика Дженифър, – щото нали ги знаеш мъжете какви са… Изчукал те е и повече няма да се обади. Казвам ти го само за да си подготвена и да не страдаш после.“
Направо ме вбеси идиотката. Това, че на нея не й се обаж­дат, след като я изчукат, не значи, че на мен няма да ми се оба­дят, след като не са ме изчукали. Жестоко ме подразни, амби­цирах се, върнах се в кухнята и веднага се уговорих с Ричард вечерта да ходим в същия бар. А мама направо щеше да запее от радост. „Идете – вика, – идете, пък утре сутринта ше ви на­точа баница“…
Отидох аз вечерта в бара е Ричард само за да видя как Дже­нифър ше позеленее от яд. И тя верно позеленя. Щото нея досега никой не я е повторил. А пък аз мъжете ги въртя на малкия си пръст, както си искам. „Айде ше видим дали и утре ше дойде“, вика Джени и още повече ме ядоса. Та заради нея почнах всяка вечер да ходя в бара с тоя тъпак. А пък заради майка ми почнах всеки ден да го водя вкъщи. Така благодарение на тоя бастун по­стигнах пълна хармония – хем Дженифър се пукаше от завист, хем мама вече не ми опяваше, че ще остана стара мома.
И лека-полека си свикнах с Ричард. Е, не е идеален – в сек­са е тотал щета, а иначе е скучен човечец, ма па от друга стра­на, си е некъв мъж. Грижи се за мен… Абе в никакъв случай не е човекът, за когото съм си мечтала, ама това е положението. То ако една жена тръгне много да подбира, цял живот ше си остане самичка.
Оженихме се, преместих се да живея у тях и в началото ми беше добре – излизахме всяка вечер, той ме запозна с техни­те, общо взето, всичко си беше нормално. Обаче след известно време ни подхвана рутината и мен почна да ми писва от толкова нормален живот. Какъв е тоя Ричард, бе? Блед никакъв никак­вец. Грам емоция няма в него. Гледа ме с каменно лице и не мога да разбера тъжен ли е, весел ли е. Даже по време на секс (доколкото изобщо можем да наречем секс тягостните ми бо­ричкания с мекия му член), не издава нито звук, нито въздишка. Живва само когато играе игри на компютъра. Нормално ли е мъж на 35 години да играе игри за второкласници? И да гърми по извънземни? Айде, моля ти се.
Да не говорим, че изобщо не мога да проведа нормален разговор с него. Каквото и да му кажа, той вика „уау“. Кво ми уаукаш бе, тъпак? Едно смислено изречение не може да върже.
Търпях го една година, две години, ма на третата година вече взе да ми писва и адски ми домъчня за Иво. Верно, и той имаше много недостатъци и жестоко ме изнервяше понякога, даже ми е идвало да го убия, ма поне си живеехме весело. С Иво всеки ден ми се случваше нещо интересно. А с тоя тъп Ричард нищо не ми се случва… Истината е, че се омъжих за него само за да дразня тъпата ми приятелка и да угодя на до­садната ми майка. Направих компромис със себе си заради тях. И сега, разбира се, съжалявам… То аз при всяка връзка съжаля­вам, ама… Оххх, не знам вече кво да правя… Дали да не звънна на Иво?
В едно списание бях прочела, че когато една жена се ко­лебае между две алтернативи, трябва внимателно да прецени всички плюсове и минуси и чак тогава да вземе решение. Взех един лист и записах всички предимства и недостатъци на Ри­чард и Иво.

 Ричард vs. Иво

1. Иво ме караше да се чувствам постоянно желана и обича­на. Правеше ми комплименти, ама някак си така ги правеше, че не звучаха като комплименти, ами все едно наистина си ги мисли тия неща… А пък Ричард ми говори с някакви заучени фрази и клишета, които като ги чуя, веднага ми става ясно, че ги е гово­рил и на предишните си гаджета. Еми обидно е. Точка за Иво.
2. На Ричард му прави впечатление, когато съм с нова при­ческа, или нов маникюр, а пък Иво изобщо не забелязваше тия работи. Все едно му беше дали съм с нова прическа, или не съм. Точка за Ричард.
3. Иво е много страстен и емоционален, а Ричард е студен като камък. Голяма точка за Иво.
4. Ричард уважава приятелките ми, а пък Иво викаше, че са „тъпи кокошки“. Сега, верно е, че понякога и мен много ме дразнят, особено като почнат да ми завиждат и да ми обясняват как да живея, ама не може да им викаш „тъпи кокошки“. Точка за Ричард.
5. Ричард ме води по скъпи курорти, а Иво ме водеше по някакви ужасни места при ужасни хора. Ама пък колко сме се смяли по тия места… А пък с Ричард – кво? Кибичим на плажа, около нас само пенсионери и по цял ден лежим и не си говорим. Аз чета книга, а Ричард цъка игрички на телефона си и от време на време каже „уау“. Пълна скука… Точка за Иво.
6. Ричард не пие, а Иво пие. Сега това не знам дали е точно плюс за Ричард, щото Иво, като си пийне, става много любвео­билен и още по-страстен. Пък Ричард постоянно си е ренде. По тоя критерий ше им дам по половин точка.
7. Приятелите на Иво са най-пропадналите типове, а при­ятелите на Ричард са нормални хора. Е, малко са скучни, щото като се съберат някъде, изобщо не си говорят, а седят, щото пос­тоянно са забили нос в телефоните си, ама все пак са по-добре от ония простаци Пецата и Сандо. Точка за Ричард.
8. Ричард не гледа футбол. Това ми беше най-големият проб­лем с Иво. Има ли мач – забравя за мен. Сяда пред телевизора и гледа сякаш дават нещо кой знае какво. Пък те всички мачо­ве са едни и същи – някакви хора тичат, ритат някаква топка, търкалят се по тревата. Егати скуката. Голяма точка за Ричард.
9. Ричард се отнася с уважение към предишните ми гадже­та, а пък Иво ги наричаше „посредствени тъпаци“ и „жалки пе­дали“. Те някои от тях си бяха баш такива, де. Прав е човекът. Точка за Иво.
10. Иво ми е изневерявал, а Ричард не е. Всъщност не знам дали не е. Ама как ше ми е изневерявал тоя задръстеняк, бе… Коя жена би си легнала с него… Па и да си легне, той нищо няма да може да направи… Най-много да я опипа там, да я поцелува и толкова… А пък с Иво постоянно бях нащрек. А съм го изтър­вала от поглед за малко, а е свалил гащите на първата срещната. Много съм страдала заради изневерите му. Точка за Ричард.
11. Чувството за хумор. Иво постоянно ме разсмиваше с неговите щуро­тии и смешки, а пък с Ричард за две години не съм се разсмяла нито веднъж. Точка за Иво.
12. Ричард обича да ходим на шопинг, а Иво изпадаше в деп­ресия всеки път, когато го заведа в мола. Поразходим се по ма­газините за някакви си пет-шест часа и на него му става лошо, моля ти се. Даже веднъж се престори, че припада, само и само да си тръгнем. Точка за Ричард.
13. Ричард е много зле в секса, а с Иво изживях страхотни оргазми. Точка за Иво.
14. Мама харесва Ричард, а не харесва Иво. Твърди, че Иво е кретен с отвратително чувство за хумор, а Ричард бил стаби­лен успял мъж, на когото може да се разчита. Точка за Ричард.
15. Иво ме ревнуваше много, а Ричард – хич. Това, че ня­маме скандали на тая тема, е добре, ама от друга страна, може ли пък хич да не ме ревнува? Ми това означава, че не му пука за мен. Не е ли така?… И сега точката на кого да я пиша… Ох, много сложно стана… Ше пиша по половин точка на двамата.
16. Ричард има по-хубава кола от Иво. Леле, това как мо­жах да го напиша! Толкова комерсиална ли съм станала?… Ми аз в края на краищата с мъжа ли ше живея, или с колата му?… Срамота, Скарлет, срамота! Да, по-приятно е да те возят в нов кадилак, отколкото в двайсетгодишен голф, но това не може да определя отношението ми към мъжете. Аз да не съм някоя без­мозъчна кифла… По този критерий няма да присъдя точки.
17. Ричард винаги лайква снимките ми във фейсбук, а Иво ми ги лайкваше само докато ме сваляше. След като ме свали спря да ми ги лайква. Точка за Ричард.
18. С Иво си вдигахме страшни скандали, а с Ричард през тия две години почти не сме се карали. Даже аз понякога така нарочно го провокирам, за да го изнервя, ама той винаги се съгласява с мен. С Ричард определено ми е по-спокойно, ама пък тия скандали с Иво понякога ми липсват. Ми човек има нужда от време на време да покрещи, за да изпусне парата. По тоя показател не знам на кого да дам точка…
19. С Иво изживях много романтични моменти. И то не някаква такава банална романтика, ами суперизненадваща. Да речем, прибира се веднъж от работа и ме вижда, че съм нещо нервна, и казва: „Тръгваме“. „Къде тръгваме“, питам го. „Ше видиш!“ И ме води на Витоша да гледаме звездите. Спираме до някаква полянка, Иво вади бутилка шампанско, две чаши, сяда­ме на тревата, пием шампанско, гледаме звездите и се целува­ме. Веднъж пък ме заведе до морето само за няколко часа, за да правим любов на лунната пътека. Вечер, преди да заспя, ми разказваше разни смешни приказки, които той си измисляше, а аз се сгушвах в него и слушах как бие сърцето му…

А с Ричард няма такива работи. Той няма никаква фанта­зия. Много пъти съм се опитвала да го настроя по-романтично, когато имаме някакъв празник или годишнина – паля свещи, поръсвам листенца от рози върху спалнята, а той изобщо не реагира. Ляга и заспива като пън. Точка за Иво.
Еми това е. Друго не се сещам. Я сега да преброя точки­те… за Ричард са една…две… три… три и половина… тука една голяма точка… нея за колко да я броя?… айде ше я броя за едно и половина… станаха пет… шест и поло­вина… тука па не съм дала точки за никого… седем… осем и половина… Така… А за Иво са… една… две… две и половина… три и половина… четири и половина… голяма точка… ох, обърках се…
Ама защо изобщо се занимавам с такива глупости? Аз сърце ли имам, или калкулатор?… Седнала съм да броя тука точки като някаква счетоводителка… Вместо да им изчислявам точките, трябва просто да послушам сърцето си и да реша с кого искам да съм… Значи, с Ричард определено не искам да съм… Омръзна ми тоя сухар. Кво като го харесва майка ми? Като па толко го харесва, да си го земе тя!… Що ми го набутва на мене?…
Да се върна при Иво?… При тъпите му приятели и тъпите му мачове… Не знам как ше ги изтърпя… Но пък ше заспивам всяка вечер в прегръдките му, а когато сме само двамата, нищо друго няма значение и се чувствам толкова щастлива… Да зема да му звънна ли?… Леле, мама ако разбере, ше ме убие… Ма пък аз цял живот ли ше се съобразявам с нея…
Ше му звънна…