Пилешка супа за душата. Втора порция. Още 101 истории, които стоплят сърцето и възвисяват духа – Книга 2

4 години: Моят татко може всичко.
5 години: Моят татко знае страшно много.
6 години: Моят татко е по-умен от твоя.
8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.
10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни.
12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде  стар, за да си спомня детството.
14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!
21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е  живял толкова дълго.
30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.
35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.
40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат
жизнен опит.
50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко
жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.

• Уди Алън – продуцент и режисьор, носител на Оскар – не успява да завърши филмово продуцентство в университета в Ню Йорк и колежа Сити в Ню Йорк. Освен това не успява да си вземе изпита по английски език в Нюйоркския университет.
• Лион Юрис, автор на бестселъра „Изход“, три пъти се явявал неуспешно на матура по английски.
• Когато Люсил Бол се записала през 1927 година да учи за актриса, главният преподавател в актьорската школа на Джон Мъри и казал: „Опитайте някаква друга професия. Все едно каква, но друга“.
• През 1959 година един служител в „Юнивърсъл пикчърс“ отпратил едно­вре­менно Клинт Ийстуд и Бърт Рейнолдс със следните забележки – към Бърт Рей­нолдс: „Нямате талант“, а към Клинт Ийстуд: „Имате строшен зъб, адамовата ви ябълка е прекалено щръкнала и говорите твърде бавно.“ Както несъмнено знаете, Бърт Рей­нолдс и Клинт Ийстуд днес са големи звезди във филмовия бизнес.
• Пред 1944 година Емълайн Снивъли, директор на агенцията за манекени „Блу бук“, казала на преизпълнената с надежди Норма Джийн Бейкър (Мерилин Монро): „По-добре станете секретарка или се омъжете“.
• Либ Улман, два пъти номинирана за Оскар за най-добра актриса, се провалила при прослушването за държавното театрално училище в Норвегия. Журито ѝ казало, че няма талант.
• Малкълм Форбс, покойният главен редактор на списание „Форбс“, едно от най-престижните бизнес списания в света, не бил приет в студентската редколегия, докато следвал в Принстънския университет.
• През 1962 година четирима притеснени млади музиканти се явили на първо прослушване пред комисията на компанията за звукозаписи „Дека“. Комисията не останала впечатлена. Докато отказвали на тази британска рок група, наречена „Бий­тълс“, един от служителите на компанията направил следната забележка: „Звуче­нето им не ни харесва. Групите от китаристи са си изпели песента“.
• Пол Коен, специалист по изпълнители и репертоар на дейност за „Дека Рекърдс“ в Нашвил, при отстраняването на Бъди Холи от списъка на компанията през 1956 година, нарекъл Бъди „най-големият бездарник, с когото съм работил“. Двайсет годи­ни по-късно списание „Ролинг стоун“ нарича Бъди Холи, заедно с Чък Бери, „музи­кантите, оказали най-силно влияние върху рок музиката на шейсетте години“.
• През 1954 година Джими Дени, мениджър на „Гранд Оул Опри“, след едно представление уволнил Елвис Пресли. „За нищо не ставаш, синко. Най-добре върви да си гледаш шофьорлъка“. Елвис Пресли става най-известният поп певец в Америка.
• Когато Александър Греъм Бел изобретил телефона през 1876 година, той не се скъсал да звъни от поръчки на потенциални клиенти. След проведената демонстрация, президентът Ръдърфорд Хейс рекъл: „Удивително изобретение, но на кого би му притрябвало да използва подобно нещо?“
• Томас Едисън е може би най-великият изобретател в американската история. Когато тръгнал на училище в Порт Хюрън, щата Мичиган, учителите му се оплаквали, че бил „прекалено муден“ и неуправляем. В резултат на това майка му решила да го отпише от училище и да го учи у дома. Малкият Едисън бил очарован от естествените науки. На десет години вече си бил направил химическа лаборатория. Едисън, със своя неуморен гений и енергия (които се твърди, че той сам определял като „1 процент вдъхновение и 99 процента усилие“), направил през живота си 1300 изобретения.
• Когато Томас Едисон изобретил електрическата крушка, му били нужни 2000 опита, за да я накара да заработи. Един млад репортер го попитал как се чувствал след толкова много неуспешни опити. Той отвърнал: „Не съм имал нито един неуспешен опит. Изобретих електрическата крушка, което се оказа процес от 2000 стъпки“.
• През 40-те години един друг млад изобретател на име Честър Карлсън предста­вил новата си идея пред 20 фирми, включително някои от най-големите в страната. Всички му отказали. През 1947 година – след седем години откази! – успял най-сет­не да убеди „Халоид“, малка фирма в Рочестър, щата Ню Йорк, да купи правата за него­вата технология за електростатично копиране върху хартия. „Халоид“ по-късно прераства в корпорацията „Ксерокс“ и заедно с Карлсън успяват да спечелят много пари.
• Джон Милтън ослепял на 44 години. Шестнайсет години по-късно написва класическата поема „Изгубеният рай“.
• Когато Пабло Касалс навършил 95 години, един млад репортер му подхвърлил следния въпрос: „Господин Касалс, вие сте на 95 години и сте най-добрият челист на всички времена. Защо продължавате да се упражнявате по шест часа на ден?“ Касалс отговорил: „Защото откривам, че напредвам“.
• След дългогодишна прогресивна загуба на слуха, на 46 години немският компо­зитор Лудвиг ван Бетховен напълно оглушал. Въпреки това, именно през последните години от живота си написал най-добрата си музика, включително пет симфонии.
• След като загубил и двата си крака в самолетна катастрофа, британският Военен пилот Дъглас Бейдър се върнал с два изкуствени крака на работа в Кралските Военно­въздушни сили. По време на Втората световна война бил три пъти пленен от герман­ците – и три пъти успял да избяга.
• След като му ампутирали крака поради раково заболяване, младият канадец Тери Фокс дал обет да пробяга на един крак Канада от единия бряг до другия, за да събере един милион долара за изследвания на рака. Принуден да се откаже по средата на пътя, защото ракът превзел белите му дробове, той, съвместно с основаната от него фонда­ция, събрал над 20 милиона долара за изследвания на рака.
• Уилма Рудолф е 20-то от общо 22 деца в семейството. Родена преждевременно, съмнително било дали въобще ще оживее. Когато станала на 4 години, се разболяла от двойна пневмония и скарлатина, които я оставили с парализиран ляв крак. На 9 години свалила металната шина, от която дотогава била изцяло зависима, и започнала да ходи без нея. На 13 години походката ѝ била вече ритмична, което лекарите считали за невъз­можно. Същата година решила да стане бегачка. Записала се в състезание и завършила последна. Няколко години се състезавала и всеки път се класирала последна. Всички я убеждавали да се откаже, но тя продължава да тича. И един път спечелила първо място. После отново. Оттогава нататък тя печелела всяко състезание, в което участвала. Накрая това момиченце, на което казвали, че никога няма да проходи, спечелило три олимпийски златни медала.
• На 39 години Франклин Д. Рузвелт се парализирал в резултат на прекаран полио­миелит, но въпреки това станал един от най-обичаните и влиятелни водачи на САЩ. Четири пъти бил избиран за президент на Съединените щати.
• Сара Бернар, считана от мнозина за най-великата актриса на всички времена, преживяла ампутация на крака на 70 години, но продължила да играе още осем годи­ни.
• Луи Ламур, автор на повече от 100 каубойски романа, с тираж над 200 милиона отпечатани екземпляра, получава 350 отказа преди да продаде първата си творба. По-късно той става първият американски романист, отличен от Конгреса със специален златен медал за заслуги – за приноса, който е направил за националната литература на Америка с творчеството си, основаващо се на исторически факти.
• През 1953 година Джулия Чайлд и двете и сътруднички подписвали с едно изда­телство договор да напишат книга с работно заглавие „Френски рецепти за амери­канската кухня“. Джулия и сътрудничките ѝ се трудили върху книгата в продължение на пет години. Издателят не одобрил ръкописа им от 850 страници. Чайлд и сътруд­ничките ѝ прекарали още една година в редактиране на книгата. Издателят отново не я одобрил. Но Джулия Чайлд не се отказала. Заедно със сътрудничките си отново се хванали на работа, намерили си нов издател и през 1961 година – осем години по-късно – издали „Как да овладеем изкуството на френската кухня“, от която били про­дадени над един милион екземпляра. През 1966 година списание „Таим“ публикувало снимка на Джулия Чайлд на корицата. Джулия Чайлд е все още начело в своята област след цели трийсет години.
• Генерал Дъглас Макартър навярно никога не би си спечелил слава и власт без упоритостта си. Когато кандидатствал в Уест Пойнт, не го приемали, и то на два пъти. Но той опитал и трети път, приели го и с маршова стъпка той влязъл в историята.
• Ейбрахам Линкълн започнал войната с Блекхок като капитан. В края на войната бил понижен до редник. Знаете какво постига той след това.

 

От 1929 до 1968 са само 39 кратки години.
-Твърде кратки да събереш плодовете на труда си.
-Твърде кратки да утешиш родителите си, когато брат ти се удави.
-Твърде кратки да утешиш баща си, когато майка ти умре.
-Твърде кратки да се порадваш на внуци.
-Твърде кратки за пенсиониране.
-Трийсет и девет години въобще са твърде кратки.

От 1929 до 1968 са само 39 кратки години, но въпреки това:
-Твърде дълги, за да бъдеш осакатен от оковите на сегрегацията и веригите на дис­кри­минацията.
-Твърде дълги, за да се озовеш сред подвижните пясъци на расовата несправед­ливост.
-Твърде дълги, за да получаваш заплашителни обаждания по телефона, често по четиридесет и повече на ден.
-Твърде дълги, за да живееш в непоносимата жега на постоянното напрежение.
-Твърде дълги, 39 години въобще са твърде дълги.

От 1929 до 1968 са само 39 кратки години, но те са достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги, за да отидеш до Индия и да се учиш при велик учител как да вър­виш през разгневени тълпи, запазвайки спокойствие.
-Достатъчно дълги да бъдеш гонен от полицейски кучета и бит от водните струи от пожарникарските маркучи, защото драматизираш факта, че справедливостта винаги подминава теб и братята ти. Достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги да прекараш много дни в затвора заради недоволството от съдбата на други.
-Достатъчно дълги, за да хвърлят в дома ти бомба.
-Достатъчно дълги, за да учиш разгневените мъже да стоят мирно, докато се молиш за тези, които са хвърлили бомбата.
-Достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги да отведеш мнозина в лоното на Християнството.
-Достатъчно дълги, за да разбереш, че е по-добре да се бориш за справедливост, от­кол­кото да се примиряваш с несправедливостта.
-Достатъчно дълги да разбереш, че по-ужасни от фанатизма и омразата са тези, които стоят мълчаливо и ежедневно наблюдават извършването на несправедливи деяния.
-Достатъчно дълги да разбереш, че несправедливостта не прави разлика между раси и религии и хората от всички раси и вери рано или късно стават пленници на нейната жестокост.
-Достатъчно дълги.
-Достатъчно дълги да научиш, че когато човек прояви гражданско неподчинение, за да защити гражданските си права, той не нарушава Конституцията на Съединените американски щати – а по-скоро се опитва да възстанови принципите, че всички хора са родени равни; да премахне местни разпоредби, които сами по себе си представляват нарушение на законовите положения в Конституцията на Съединените щати.
-Достатъчно дълги са.
-Достатъчно дълги да приемеш поканата да говориш пред водачите на нацията.
-Достатъчно дълги да говориш пред хиляди хора при стотици различни случаи. Достатъчно дълги да поведеш 200 000 души към столицата на страната, за да покажеш по драматичен начин, че правото на живот, свобода и стремеж към щастие се полага еднакво на всички американски граждани.
-Достатъчно дълги да постъпиш в колеж на 15 години.
-Достатъчно дълги да завършиш и да се дипломираш в няколко области.
-Достатъчно дълги да спечелиш стотици награди.
-Достатъчно дълги да се ожениш и да станеш баща на четири деца.
-Достатъчно дълги да поведеш хората на мирен поход.
-Достатъчно дълги да спечелиш Нобелова награда.
-Достатъчно дълги да дариш 54 000 долара от наградата за каузата на справед­ливостта.
-Достатъчно дълги да се изкачиш на връх планината.
-Определено достатъчно дълги да имаш мечта. …

Когато видим колко много е постигнал Мартин Лутър Кинг за кратките си 39 годи­ни, разбираме защо са достатъчно дълги за всеки, който обича родината и съна­родниците си дотолкова, че собственият ти живот да не бъде от значение – освен ако всички хора не седнат заедно край масата на братството. Тридесет и девет години са достатъчно дълги – за онзи, който съзнателно флиртува със смъртта всеки ден от живота си – защото да си спести неприятностите и мъките днес за събратята му озна­чава две стъпки назад утре.
Мартин е изживял живот за няколко столетия, побран в кратките 39 години. Споме­нът за него ще живее вечно.
Колко прекрасно би било да можем всички да живеем също толкова добре.
Мартин, както всички останали, би се радвал на дълъг живот – но, претеглил всичко, той казва: „Не е важно колко дълго живее човек, а дали оползотворява добре отреденото му време“.
И затова ние приветстваме и почитаме паметта на този човек, живял метежно във вихъра на несправедливостта през своите твърде кратки, твърде дълги, достатъчно дълги 39 години…
„Защото той най-сетне е свободен.“
(МАРТИН ЛУТЪР КИНГ)

„Всички ние сме моливи в Божията ръка.“

МАЙКА ТЕРЕЗА

„Пилешка супа за душата“ е един от феномените в световното книгоиздаване през последните години. Серията от книги е е продадена в над 110 милиона копия в САЩ и Канада, а по цял свят са продадени над 500 милиона екземпляра на повече от 43 езика.
През 2007 г. USA Today определя „Пилешка супа за душата“ за една от петте най-въздействащи книги за последните 25 години.
През 2008 г. „Пилешка супа за душата“ става най-продаваната търговска марка книги за всички времена.
Огромният успех на Канфийлд и Хансен бе затвърден и с милионните тиражи на сборниците-продължения с житейски истории (над 250 книги !!), като само малка част от тях са преведени на български език: