svirepa-arena-cover-4eti.meВ книгата на известния английски алпинист Джо Таскър са описани едни от най-интересните алпийски маршрути в Алпите, Хималаите и Каракорум. Разказва се за изкачването на “Стената на смъртта” (северната стена на Айгер), за премиерата в алпийски стил на 2000 метровата стена на Чангабанг, за покоряването на осемхилядниците К2 и Кангчендзьонга. Завладяващият разказ на автора показва мъжеството и издръжливостта на алпинистите, както и някои особености на зимния алпинизъм в Хималаите.

Непринуден разказ, увличащ и неизкушените от планината читатели. Лишен от арогантност и егоцентричност. И брилянтен превод на Герасим Величков.

“Отдавна смятах, че човек не може да бъде алпинист, ако е лош — тази мисъл идваше от религиозното убеждение, че грехът води след себе си възмездие и че в алпинизма има твърде много рисковани ситуации, от които всемогъщите сили могат да се възползват и да очистят алпиниста от “злото”. Вече не можех да отделя мислите си от религията, в която от малък съм възпитаван, и не бях в състояние да си отговоря на въпроса,дали съм тук, защото наистина искам, или защото чувствам, че просто трябва да продължавам в същия дух независимо от неизбежните страдания
Питах се дали изкачването на един от най-високите върхове на света прави човек по-добър, дали му дава храброст и сила в други сфери на живота. Отговорът щях да получа само като стигна върха и, право да си кажа, не знаех какви ще бъдат тези подбуди, които ще ме вдъхновят да правя стъпка след стъпка нагоре, когато насладата от алпинизма отдавна ще се е изпарила и няма да има нищо друго освен болка и недостиг на въздух.”

“Никога не съм имал намерение да ходя толкова често в планините, нито да стоя там толкова продължително, но постепенно установих, че всяко ходене ми предлага нещо ново и различно и докато тази неповторимост не изчезне, винаги ще ме влече натам. Съществуват безброй нови предизвикателства, безброй привлекателни проблеми за разрешаване и трудности за преодоляване. За мен пребиваването в планината се е превърнало в начин на живот, без да бъде средство за регистриране на постижения и удължаване на списъка от изкачени върхове.
К2 илюстрира до каква степен сме готови да пожертваме себе си и, погледнато отстрани, сигурно приличахме на самоубийци или на някакви бездушни същества. Обаче ние се изложихме на риск единствено защото смятахме, че достигането на поставената цел си заслужава труда – да се изкачиш на втория по височина връх в света само със собствени сили. Така е и с всяко друго начинание в планината – рисковете се поемат единствено защото човек е уверен, че е направил точна преценка как да ги избегне, за да постигне достойна цел. От алпинистите, които познавам, никой не е самоубиец по темперамент, напротив – всичките те до един обичат живота и с ожесточение се борят да не се лишат от него, а същата тази трескава енергия и възторг им помагат да се справят с проблемите на ежедневието и да въздействат на хората около тях. ”

“В някои отношения ходенето в планините е непонятно за мнозина, но и тези, които ходят, не могат да го обяснят. Трудно е да се посочат причините – единствено на онези, които изпитват същото влечение, няма нужда да се обяснява. ”

Райнхолд Меснер казва: „Ако някой е успял да изрази същността на зимното катерене в Хималаите, това е Джо Таскър.“

Книгата, която оказа най-голямо влияние да стана алпинист, се казва „Свирепа арена“.
Авторът е Джо Таскър – именит британски алпинист, който през 1982г. загива на вр. Еверест. Когато я прочетох си казах, че ще е трудно, но не и невъзможно и аз някой ден да изпитам тези стремежи, тази борба, тези чувства на трагедии и триумф. „Свирепа арена“ е уникална книга, която разказва с много човешки език какво изпитват алпинистите като хора, а не като спортисти. Тя разказва за характерите, които се срещат в планините – за това как има слаби, силни, мотивирани, но и бързо отказващи се. Езикът на автора е прекалено ярък като описание. Чел съм тази книга 4-5 пъти, но и сега пак бих я прочел… (Боян Петров)

-“Какво стои на върха на списъка ти с мечти?
-Отдавна не мечтая. Сега планирам и реализирам всичко, което си поставя за цел (Боян Петров)

Как се създават мечтите?Във влака за Москва през август 1990 г. прочетох „Свирепа арена“ на Джо Таскър и без да искам, започнах да мечтая да се докосна до този свят, като преживея всичките страдания, радости, приключения и тревоги, които неизменно се случват в хода на всяка експедиция. През пролетта на 1992 г. измислих първата си цел – да стигна до Шамони и да се катеря там. През август същата година заедно със София Фотева стигнахме до там на автостоп, дори до Барселона отидохме, за да си купим еспадрили.
Един незабравим месец катерене по скали, стени и ледници. Видях, че като си направиш точен разчет, план и график, експедициите се получават. Мечтите са само една абстракция, която никога няма да ти се случи, ако не знаеш как се прави бюджет в екселска таблица, как се търсят спонсори, как въобще се пише проект за едно изкачване. И все пак всичко тръгва от мечтата, която може да стане цел, после проект и накрая наистина да се случи. При повечето хора обаче мечтите остават само мечти.
(Боян Петров)

  – Как се запали по алпинизма?
– Случайно. Бях на 17 години, в X клас. Предложиха ми да участвам в трекинг до Казахстан. Струваше 200 лева. Майка ли ги даде, татко ли, не помня. Хванахме влака до Москва, после за Алма Ата. Заведоха ни в Тян Шан. Качихме няколко върха над 4000 м. Видях, че физически издържам, че го мога, че ми се отдава. После прочетох „Свирепа арена“ на Джо Таскър и планината ме спечели завинаги. Това е интересна среда. Среда, в която има страдание, мъка, радост и възторг едновременно. Когато си се борил за оцеляване, когато си драпал да оживееш, в града няма какво да те уплаши.
(Боян Петров)

СЪДЪРЖАНИЕ И ДОБАВЕНИ МАТЕРИАЛИ

СВИРЕПА АРЕНА – АЙГЕР
Глава първа. ИЛИ ЩЕ ТРЪГНАТ ДА ВИ СПАСЯВАТ…
Глава втора. ЗАБРАНЕНО Е ДА СЕ ВЪРВИ ПО ЛИНИЯТА
СВИРЕПА АРЕНА – ДУНАГИРИ
Глава трета. МОЖЕ ДА БЪДЕ И ПО-ЛОШО
СВИРЕПА АРЕНА – ЧАНГАБАНГ
Глава четвърта. СИЛУЕТИ ПО ЕКРАНА
СВИРЕПА АРЕНА – К2
Глава пета. ХАЙДЕ ДА ТЕГЛИМ ЖРЕБИЙ
СВИРЕПА АРЕНА – КАНГЧЕНДЗЬОНГА
Глава шеста. В СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ВЕЛИКИЯ СНЯГ
СВИРЕПА АРЕНА – К2 – АПОКАЛИПСИС
Глава седма АПОКАЛИПСИС
ПОСЛЕСЛОВ
БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ (основно от www.verticalworld.net)
Великите хималайски открития
Еверест – най-високата цена
Да затворим ли Еверест?
Тъмната страна на Еверест
Историята на завоюването на най-високите върхове на света
“Стената на смъртта” – 70 години по-късно
Откъс от “Белият паяк. История на Северната стена на Айгер”
Том Балърд и северната стена на връх Айгер
Петер Хабелер изкачи северната стена на Айгер на 74 години
Почина легендарния Джеф Лоу
Опитомен ли е К2?
50 годишнина от изкачването на К2
За ужаса на връх К2
Боян Петров: К2 е убиец на амбиции, но имам план как да го изкачим
Боян Петров за изкачването на К2
Кодекса на честа и осемхилядниците
Алпинистите на К2: Господ ни пазеше
Боян Петров е първият българин, стъпил на Кангчендзьонга
Боян Петров: Вътрешен глас ме поведе към върха
Боян Петров: Жив си, когато не се отказваш
Разказ от първо лице: Как Боян Петров изкачи връх Макалу
Разказът на Боян Петров по пътя към връх Даулагири
Интервю с Крис Бонингтън
Височинна болест
Седемте най-високи планини в света
К2 и другите осемхилядници по света
Всичките 14 Осемхилядника – и не, Еверест не е най-смъртоносен, нито К2
14. Cho Oyu (Чо Ойю)
13. Gasherbrum II (Гашербрум II)
12. Lhotse (Лхотце)
11. Broad Peak (Броуд Пийк)
10. Everest (Еверест)
9. Shisha Pangma (Шиша Пангма)
8. Gasherbrum I (Гашербрум I)
7. Makalu (Макалу)
6. Dhaulagiri (Дулагири)
5. Manaslu (Манаслу)
4. Kangchenjunga (Кангчендзьонга)
3. Nanga Parbat (Нанга Прабат)
2. K2 (К2)
1. Annapurna (Анапурна)
Български алпинисти, изкачили върхове над 8000 метра
Линкове

 

Книгата се посвещава в памет на Боян Петров, които днес преди три години като първи българин покорява Манаслу (30.09.2015) и една година (и един ден) от покоряването му на връх Дхаулагири (29.09.2017) !!!

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Свирепа арена” на Джо Таскър от тук