Книгата е свидетелство за нашето време, което се оказа, че не е наше, книга наблюдение отвътре на процесите, книга откровение, и без да произнася присъди, е и книга обвинение.
Защото разказва за раждането на мафията, за първите спечелени милиони, за кръга в сянка „Монтрей“, за пиратското знаме на Черепа, което се вее над Брюксел, за Людмила Живкова, масоните и жълтата маймуна, за Сергей Станишев и възходящата му кариера, за това как трудът и капиталът си стиснаха ръцете, за сръбските наркотрафиканти, които имат зъб на Борисов.
Великият режисьор и сценарист Милош Форман живя и прави кино в два свята. Според Форман социализмът е зоопарк. Ако искате да живеете спокойно, трябва да изберете него. Там ще се грижат за вас, ще ви хранят, ще ви къпят, ще ви забавляват. Тигърът няма да ви излапа, ще получавате по нещичко всеки ден. Много хора предпочитат да живеят в зоопарка. Те не са готови да платят цената на свободата.
Ако обаче искате красотата и свободата, вашият свят е джунгла. В нея можете да крачите свободно, да вдъхвате аромата на тревите, да слушате гласа на вятъра. Но там сте в опасност. Има тигри, акули, скунксове и комари. Могат да ви изядат, а и сами трябва да си търсите храната.
Макар и велик творец, Милош Форман греши. Защото и джунглата се оказа театрална постановка. Вярно, с твърде опитни сценаристи, с много добри режисьори и с амбициозни артисти. Но и със завеса, много по-плътна и непроницаема от завесата на соца. Да надникнем зад нея.

 

„Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои – Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев – това донякъде може и да е вярно.
На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, „Преход“.
Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без видимо начало и без ясен край, а и без каквито и да било правила. Под светлините на прожекторите, спазвайки предварителния сценарий, се караха, воюваха и накрая се сдобряваха и договаряха главните герои като Андрей Луканов, Георги Първанов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов.
Отзад обаче, зад кулисите, непрекъснато променяха сценария, задраскваха сцени, въвеждаха нови герои, дописваха реплики и объркваха конците кукловоди като Любен Гоцев, Майкъл Чорни, Джордж Сорос и Александър Дугин. А за да стане хаосът пълен, от време на време на сцената изскачаха и фараони, кредитни милионери, мутри, масони, търговци на оръжие, наркопласьори, иманяри, врачки и дори извънземни.
Ето защо, когато се опитах да събера картините от пиесата в тази книга, се получи хаотична книга за едно хаотично време.“

— Калин Тодоров

 

След Командира без армия, бутафорния Цар, Пионера – фен на Троцки, и Пожарникаря, който потушава бури в чаша вода, потегля към Историята.
В гримьорните и зад кулисите кипи трескава дейност. Публиката е в трепетно очакване. Идва времето кукловодите да извадят на сцената нов спасител. Зад завесата вече наднича шутът.

“…на света не сме нещастни само ние тук –
около нас театърът безкраен
играел много по-печални драми от нашата.
Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори
и всеки има миг, в който трябва
да влезе и излезе…”
[Шекспир, „Както ви харесва“]

Уви, харесва ли ни, или пък не, няма нищо ново под слънцето.

 

Съдържание

Анотация
Увод
МИША МОШЕНИКА И „УМРЯЛАТА ЛИСИЦА“.Как се печели първият милион
ГАНДИ, ПИРАМИДИ, ФАРАОНИ.Раждането на мафията
ДАМБОВЦИТЕ И МАЙСТОР СТРАДИВАРИ. Пиратското знаме на черепа се вее над Брюксел
ЛЮДМИЛА, МАСОНИТЕ И ЖЪЛТАТА МАЙМУНА. Защо не си ги даваме извънземните?
ОТ СЕРГЕЙ ДО… „ПЛЮШЕНИТЕ ВАГИНИ“. Как трудът и капиталът отново си стиснаха ръцете
АНАКОНДАТА И ЦИГУЛАРЯТ. Западът и Русия: Кой кого иска да погълне?
ЙОЦА АМСТЕРДАМА И КЛУБЪТ „МОНТЕРЕЙ“. Ако той не съществуваше, щяхме да го измислим
Снимки
Послеслов

За Авторa

Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ. Работил е като журналист в БТА и вестниците „Отечествен фронт” и „Отечествен вестник”.
Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков”, The umbrella murder, „Зад завесата на соца (1)”, „Зад завесата на прехода (2)”, „Зад завесата на демокрацията (3)”, „Зад завесата: Големия брат (4)”, „Завесата падна (5)” и „Защо лаят краставите магарета”

 

Линк към книгата:

или

Други препоръчани книги:

Истории за личности и буболечки – Книга 1 – Кеворк Кеворкян Зад завесата на демокрацията. Книга 3 – Калин Тодоров Да убиеш Ботев – Искрен Красимиров Петък точно в пет – Китодар Тодоров Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2