В световната култура, макар и рядко, проблясват идеи, които разкрепостяват съзнанието и динамизират духа. Такава е и една от идеите на българина-мъдрец Ваклуш Толев – за Ден и дом-светилище на 13-те поименни безсмъртни българи. Тя носи социалния заряд на оптимизма и влива във вените ни енергия за битие. Битие, което е идея не за оцеляване, а за достойно присъствие в бъдещето на една Обединена Европа. Идея, която е „българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест“, по думите на автора.
Във време, когато културата на всекидневието изнася на преден план заглъхващото ехо на съдбата и сенките на миналото, идеята за 13-те безсмъртни поименни българи извежда слънчевата страна на българската историчност. Днешната социалност е зациклила в критични преценки на близкото и по-далечното минало. И от миналото извежда в настоящето ни единствено своите основания за недоволство. А ако някой случайно отправи поглед към бъдещето, то пак е с песимизъм. Малцина извеждат от миналото ни основания за оптимизъм, а те са толкова много – да вземем само това, че няколко мощни световни империи около нас днес ги няма, а България е тук. Но само единици могат да изведат от миналото ни енергии, с които се прави отговорно настояще и се отвоюва достойно бъдеще. Затова, в навечерието на 28-ми август, е важно да припомним идеята за 13-те поименни безсмъртни българи, и то с думите на нейния автор, Ваклуш Толев:

„Не е достатъчно историята да се помни – историята трябва да се прави, а бъдещето – да се отвоюва.“

„Народ, който няма идеи за бъдност, е осъден да вегетира. А българският народ никога не е вегетирал. Дарението му да ражда големи личности и предназначението му да бъде утроба на знания и култура са го съхранили в една достойна тринадествековна история. Но тайната не е във фактите на историята, а в прозрението за историческо предназначение. Не фактите правят история, а Духът в осъществяване на провиденцията прави историческите събития. Имаме основание да утвърдим един Ден и да създадем един Дом на безсмъртните българи – те направиха историята на България в нейните 13 столетия жива плът от плътта си. Те нямаха страх, че трябва да понесат отговорности – просто служеха. А служението е надмога над себичността и неговият белег е отговорността. Тях не може някой да ги отдели, защото не са отделни въглени от една гаснеща жарава. Тези 13 безсмъртни поименни българи са огнените езици на онази велика клада, на която сложихме изпитанието си – можем ли чрез жертви да направим тринадесетвековна България. Пред тази история ние винаги ще се покланяме, пред тези 13 безсмъртници винаги ще коленим! Те са живото доказателство за тезата ми, че човекът не е даденост, а достижимост.“

На въпроса кое налага необходимостта за този Дом-светилище и защо е наречен така, Ваклуш Толев пояснява:

„Домът-светилище на безсмъртните ни личности е неизбежна необходимост не за оцеляване, а за ново историческо битие на България в Третото хилядолетие! Сложих думата „дом“, защото тя говори за едно вътрешно роднинство. Домът не е улица – домът е сградената вътрешна сигурност и защита. Народ без светилища е като дете без дом – ако не осъзнае необходимостта от светилище, ще вегетира.”

„Велика е тайната на числото 13. 13 вековна е нашата история. 13 стои в хороскопа на България, стои в нашата зодия – Козирога, оформя нашата аура – аурата на Мъдростта! Тринадесет са и поименните безсмъртни българи.
Всички сътворени от Отца сме безсмъртни, но аз говоря за белязани в социалния храм, за поименни безсмъртни в Дом-светилище на българската национална доблест! Тези 13 поименни безсмъртни българи са изведени с прозрение за предназначението на България от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта. Те са определени не от биография, а от характеристика.“

  • 13-те поименни безсмъртни българи са оспорвани и са безспорни;
  • изведени са чрез прозрение за предназначението им
  • определени са не от биографии, а от характеристика:

Цар Борис III — Обединител
Осъществи националния дух — обедини един посветен народ!

Хан Аспарух — Основател
Донесе тук идея за земя и държава!

Княз Борис — Покръстител
Роди прозрение за етническо обединение и стратегия за култура!

Цар Симеон — Просветител
Стратегия на културата — Златен век на българската книжнина!

Св. Климент Охридски — Азбучник
Изведе буквите из пазвата на народната гълчава!

Св. Иоан Рилски — Покровител
Положи аскетичното начало на българското монашество!

Св. Патриарх Евтимий — Мистик и Воин
Набогати мистичната ни култура чрез исихазма!

Отец Паисий — Будител
Извика миналото като идея за национална свяст и съдба!

Васил Левски — Икона на българската свобода
Пред олтара на Живота!

Баба Тонка — Майка на безстрашието
Без сълзи пред гроба на България!

Княз Александър Батенберг — Съединител
Пожертва трон и династия за съединена България!

Пенчо Славейков — Прозрението на българския гений
Рече: „Бог и България — единство в двойна плът!“

Ванче Михайлов — Воин на оскърбените българи
Сумира националната енергия на прокудените за целокупна България!

„В душата на българина има наличен, но не достатъчно приложен оптимизъм – смята авторът – затова празнуваме повече падналите за освобождение, отколкото идеята за история.“ Предложената от него дата и идея за светилище на безсмъртните българи е необходимост за новото историческо битие.

13-те безсмъртни личности нямат нужда от нашето признание, ние имаме потреба от тяхното присъствие!

Обръщение

Още на 28 август 1993 г. в гр. Варна г-н Ваклуш Толев поиска денят на кончината на цар Борис III да се приеме за Ден на 13-те безсмъртни българи и да се сгради Дом-светилище в тяхна памет.
Дом-светилището ще бъде българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест!
Ругаха ни чужди, ругаят ни и свои. Време е идеята за безсмъртните да победи сенките на съдбата. Те, безсмъртните, не търсят нашето признание, но ние имаме нужда от тяхното присъствие! Нито подражателството, нито аналогиите са потребно доказателство за наложителната необходимост от този Ден.
В душата на българина има наличен, но не достатъчно приложен оптимизъм. Затова празнуваме повече падналите за освобождение, отколкото идеята за История. Предложената от Общество Път на Мъдростта дата и поименни безсмъртни е именно идея за История.

Ние искаме гладният за хляб и бедният за идеи да се срещнат в Дом-светилището!

Защото пораженство е да се живее без национална доблест и обидно е да нямаме идея за историзъм!
Ние, Общество Път на Мъдростта, благодарим на всички, които признателни приемат този Ден на светителство и зидат, засега само в душите си, този Дом-светилище.
Благодарим за подкрепата на гражданските и политически организации; благодарим на централната и поместна преса, на централната и поместна радио-телевизионна информация, направили достояние идеята ни за Ден и Дом на 13-те поименни безсмъртни българи! Благодарим на Управителния съвет на Националното сдружение на Общините в Република България за деловото благоразположение.
Благодарим на Общински съвет — Велики Преслав, за решението да се изгради Дом-светилището на територията на техния град.

На безсмъртния не се пожелава вечност!

Нашата свещена земя винаги е раждала достойни синове – безкрайна е тяхната низа. Но тези 13 личности носят и нещо друго – те не отразяват и не следват, а предварват живота. Затова животът ги потвърждава в безсмъртие! Нито подражателството, нито аналогиите са потребно доказателство за наложителната необходимост от този Ден и Дом. Ние, българите, имаме историческо съзнание и незатрита памет за великите си личности. Но нямаме Храм на безсмъртните българи. И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат. Няма по-властно нещо от това, когато Духът намери своя олтар!

“Могат ли идеите, които тези 13 безсмъртници ни предават от вековете, да спасят България от бъдни беди? Да, защото те създават не внушена малоценност, а измерения за национална отговорност.“
„Те са живото духовно вълмо на българската бъдна историчност. Безсмъртните българи динамизират националния дух на един посветен народ. Тринадесетте не са имена, те са идеи, енергия за нови пътища!“
— Ваклуш Толев.

Може да закупите албума „13 Поименни Безсмъртни Българи“ [2017 г. / 96 стр.] от сайта на Ваклуш Толев:

http://vaklushbooks.com/index.php?id_product=73&controller=product

Вижте повече на https://bulgarian13.org/ и https://www.facebook.com/bulgarian13/