в-к. “Прас-Прес”, брой 1
Първият брой на “Прас прес” бе пуснат на пазара на 1 март 2017 г. с тираж от 10 000 броя, но веднага мистериозно изчезна от павилионите в страната. Издателите получили множество обаждания от читатели, че на ключови оборотни места в София не са доставени бройки от него. “Свободата на словото е смачкана”, заяви журналистът Иван Бакалов от резакционния екип.
Една седмица след излизането на 10-хилядния тираж по будките “Прас-Прес” го няма. Не големият читателски интерес, какъвто действително имаше, а проблем с разпространение “изчерпа” вестника бързо още с излизането му.
Издателите на “Прас-Прес” се заканиха да сезират Комисията за защита на конкуренцията, защото според тях голяма част от първия брой на изданието не е бил предоставен от дистрибуторите нарочно.
Освен вестника, на място се продаваше и плакат с голям надпис “Wanted” (“Издирва се”) и с рисунка на едра фигура в костюм без лице, на която пише “Търси се жив или мъртъв. Убиецът на българската преса”.
“10 000 са отишли във фирма “Национална дистрибуция”… и следите им се губят. Установихме, че на възлови места, където има висок оборот на вестници в пунктове за продажба, вестникът или въобще не е доставен, или са доставени по един-два броя”, заяви Бакалов. Така например, вестникът не е бил доставен в подлеза на Софийския университет, а в подлеза на “Плиска” бил доставен само един брой. До вечерта на 1 март издателите на “Прас прес” получили съобщения и от други градове в страната, че новият вестник не се продава. Според тях над 9/10 от тиража на вестника е бил скрит някъде.
“За това посегателство над свободата на словото ще сезираме и всички възможни международни институции и организации, които наблюдават свободата на словото по света”, се бе заканил Бакалов.
Със сигурност Христо Комарницки е един от хората, които много добре знаят какво е мястото на вестниците в медийния пейзаж в България. Още от създаването на вестник “Сега” през 1997 г. той е “владетел на 150 кв. см в българската ежедневна преса”. Роден е през 1964 г. в града на хумора – Габрово. В сайта на “Прас Прес” е представен като “непоправим олдскуул либерал, който ще умре за правото ви да го наругаете”. Носител е на десетки награди.
Макар и положението да не е забавно, моля приемете долния опит за хумор без хейт. Нямамe за цел да осмивам болните или засегнатите по какъвто и да е начин, а всички самопровъзгласили се експерти, хомеопати и други шарлатани, опитващи се да се възползват от паниката (политическа и медицинска), намерила дом у доста хора.
“Самоиронията е неизбежна – надсмивайки се над другите човеци, ние се надсмиваме и над самите себе си. Околните не са друго освен наше огледало”, казва Комарницки в свое интервю пред Offnews през 2018 г. и допълва, че няма как да нарисуваме карикатура, без да включим в нея елементи на автопортрет. Така че, когато разгръщате “Прас Прес”, можете да бъдете сигурни, че във всяка карикатура на Комарницки виждате част от самия него.
Как сатириците в България се противопоставят срещу триковете на олигарсите:
„С карикатури, хапливи вицове и забавни текстове те вярваха, че са намерили правилната рецепта за едно издание, което българите ще купуват като топъл хляб”, пише авторът Флориан Хасел от “Зюддойче Цайтунг”, но добавя, че още в първия ден настъпило разочарование – защото се оказало, че изданието им изобщо не се разпространява.
„България всъщност има остра нужда от хумор. Но пресата в страната е доминирана от олигарси, които преследват собствените си интереси. Един от тях е Делян Пеевски, който е оборудван с отлични контакти в икономиката и в съдебната система, а на това отгоре е и влиятелен депутат. Българите толкова не го харесват, че хиляди излязоха на улицата през лятото на 2013 година, когато Пеевски трябваше да бъде назначен за шеф на ДАНС. Често пъти чрез посредници олигархът контролира една широко разстлана фирмена империя, включително и (при това не само според мнението на карикатуристите) единствената разпространителска фирма за цялата страна, която би трябвало да снабдява вестникарските будки със сатиричното издание”.
През тези 4 години карикатуристите Чавдар Николов, Христо Комарницки, тандемът Алла и Чавдар Георгиеви и г-н Балев (автор на фейлетони, балади, оди и некролози в стихове и проза) с малко помощ от още няколко души, произведоха почти 90 броя от единственото хартиено, изцяло цветно, сатирично, периодично и най-невъзпитано издание у нас.
А епичната им битка за разпространие с Пеевски в крайна сметка също допринесе за затварянето на веригата Лафка. Последният доклад на „Репортери без граници“ за 2019 г. беше за оказване на цензура чрез разпространението – и единственият посочен пример от България беше „Прас прес“.
Христо Комарницки: Ще се борим да върнем изгубения смисъл в словосъчетанието „свободно слово“
СЪДЪРЖАНИЕ на брой No1, (01.03.2017):
Брой: 1
Корица: Избори 2017Външности:
- Тръмп строи сарай на Доган в Крим незаконно
- ТРЪМП-ИЗМИ ОТ ТУИТЪР
Вътрешности:
- Мани, манифесто
- ТРАНСФЕРИТЕ НА БИНЕВ, МИХАЙЛОВ И ВИТКОВ – ХИТ НА СЕЗОНА
Тема на броя:
- ОПТИМИСТИЧНО ЗА ПРАВОСЪДИЕТО (Из делниците на един луд)
Колтура:
- „Оскар“ още не е българин, но поне бе номиниран за такъв
- „Воевода“ – глас от Фейсбук
Физколтура:
- Не-Засада: „ЛЕВСКИ“ – ЦСКА (Предварително по минути™)
- ГРИГОРЕ, БЯГАЙ БЪРЗО КАТО ЗАЕК!
Мома на броя:
- КОРНЕЛИЯ (Импресия)
ЛИНК: https://www.dropbox.com/request/ip8afP6BWdRVfYHZuOgA
Линкове: