Убийството на Ботев. Чужд или свой е застрелял поета – Росен Тахов

Posted on 02/06/2024

by book

Къде е роден поетът? Защо решава да стане войвода? Какъв е бил характерът му? Как е взимал важни решения за националната съдба? На кого е вярвал? Къде са останките му? Чий е Ботев? И най-важният въпрос: Чужд или свой е застрелял Христо Ботев? На всички тези въпроси Росен Тахов прави опит да намери отговор, подкрепяйки тезите си с много исторически сведения, разкази, запазени спомени и мемоарни записи.
Убийството на Ботев остава може би най-голямата загадка в историята на България. Още от учебниците ние знаем, че Ботев е убит – застрелян по-точно – на един голям камък във Врачанския Балкан. По време на социализма темата за смъртта на Ботев е сакрализирана. Легендата за официалния убиец черкезкият башибозук Джамбулет е изграждана с десетилетия.
Провокиран от непрестанните опити за мистификации, манипулации и откровени лъжи, касаещи поета, Росен Тахов прави опит за „реставриване на историческата правда“.
Авторът пише: „Случаят с черкезкия главатар запълва дълбоката празнина в убийството на Христо Ботев“. Свидетелите на трагедията крият истината и затова се появява легендата. Злодеянието трябва да излезе от анонимност, да се персонифицира. Джамбулет, който действително е съществувал, е удобната фигура за поемане на вината”. Едва в последните десетина години драматичните събития във Врачанския Балкан отново навлязоха в общественото пространство.

Авторът на книгата разглежда различните нови версии за убийството – приятелски, а не вражески куршум; дори не изключва и версията за самоубийство, както и за това, че Ботев всъщност не е загинал. Противоречивият Никола Обретенов дава основната версия за убийството на поета, но дали тя е истината? Дали Ботев пада сразен от вражески куршум в сърцето? Или пък както твърди приближеният до Обретенов – Димитър Тодоров, куршумът пронизва челото? Изправил ли се е Ботев, за да види къде е врагът? Или е бил застрелян в гръб от свой? Защо на самия Обретенов му е било трудно да посочи мястото, на което физически бива убит поетът?

Христо Ботев е най-фалшифицираната личност в българската история. Грамада от мистификации, манипулации и откровени лъжи лежи върху поета. От родното до лобното място и след това. В представата на българина е натрапен един изкривен образ, който е далеч от истинския.

Защо поета става войвода
Историята на четата на Христо Ботев започва с предателство. Това е прокоба, която ляга над дружината от двеста юнаци. След низ от издайничества бойната единица е разгромена. Войводата намира своята Голгота в гънките на Балкана.
През есента на 1875 г. в Гюргево се събира група революционери. Христо Ботев не е сред тях. Той си е хвърлил оставката пред БРЦК и не иска да участва в други сдружения. Председателстван от Стефан Стамболов, новият форум остава в хрониките като Гюргевски революционен комитет.
Отчетен е провалът на Старозагорското въстание и е взето решение за всенародно следващата година. Страната е разделена на четири оперативни окръга с главни апостоли и помощници. Цариград и други средищни градове ще бъдат запалени. Чети отвън ще дадат рамо на бунта.
Кой ще ги поведе, ако не вехтите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю! Проблемът е, че макар обветрени със слава, двамата имат тъмни петна..
Панайот е проводник на сръбската политика. Филип Тотю също е обвинен в нечисти сметки. С Христо Ботев прибрали от Одеса много пари и ги поделили. „Ботйов и злоупотребление на каквито и да е пари, особено за въстание – ние протестираме заедно със своите читатели, които го познават вече“, възмущава се Захари Стоянов.
Васил Левски и Христо Ботев са революционери от новото поколение. При тях идеалът засенчва златото. Не е така със старите войводи, които първо искат да бъдат платени, за да изпълнят отечествения си дълг.
Женим на хайдушки език е да поведеш чета. Тотю обаче вече се е венчал за парата и не бърза да вдига сватба. Първо иска да бъде нагизден като тежък младоженец. Лично Христо Ботев го екипира. С 5000 франка от благодетеля Павел Калянджи купува за него и секретаря му Димитър Кекеров пушки, чанти, чизми, мушами, компас, телескоп. И един телеметър – последна дума на измервателната техника!
„Това конте Кекеров само помада не си е взело“, коментира Захари Стоянов. „А за Христа Ботйова, за войводата, комуто на ръката са били тия 5000 фр., една чекийка даже не е купена!“, добавя летописецът.
Поетът още не е станал войвода, а само организатор на четата. „Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни – разказва Иван Вазов. – Той тичаше от кафене в кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща на къща – да навижда, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие. Той се беше преобърнал в мисъл. Смелата, заветната идея, която отдавна мъчеше духа му, като таен демон, сега беше се въплътила в него.“ …

Планът “Радецки”
Около 30 поборници претендират за авторско право върху плана „Радецки“. В главата на всеки от тях се родила идеята да превземат параход. Кандидатите за слава са толкова много, защото това е най-романтичното приключение в нашето освободително движение.
Начело на самозванците е Панайот Хитов. След Старозагорското въстание през 1875 г. той се хвалел, че може да мине Дунава със сто или двеста юнаци. И то посред пладне! „Ами как ще минеш посред пладне?“, питал го Христо Ботев. „Когато се реша да направя такава работа и да мра, ще туря на всяка скеля, тоест агенция, по 20 до 50 момци, с които ще изляза отвъд Дунава, и ще направя това, което трябва“, разкрил тайната войводата.
„Хайде да минем сега!“, настоявал Ботев. „Не трябва сега, защото ще дойде по-прилично време за тоз план“, рекъл Панайот. По-прилично време не идва, защото Хитов отива да се сражава за сръбската кауза. При комшиите научава за подвига на четата:
Това чудновато известие се разнесе като мълния. Но за мен то не беше нещо ненадейно, защото този план беше мой и кроен в Букурещ още в 1875 година: как може да се мине Дунава лесно, в нужното време, с една по-голяма чета. Познавах доста добре Ботева и виждах, че начертания от мене план се изпълнява от Христо Ботев…

Официалният убиец
Официалната версия за смъртта на Христо Ботев е изградена като приказка. Спазена е класическата схема добро-зло. Войводата Ботев олицетворява доброто, а разбойническият главатар Джамбулет е въплъщение на злото. […]
На 17 май 1876 г. Ботевата чета влиза в Козлодуй и веднага става свидетел на тази действителност. Група черкези крадат царевица от черковните хамбари. Момчетата откриват огън по душманите. „Повечето избили от черкезите, други ранили, а твърде малко сполучили да избягат. И сам войводата гърмял тука“, хроникира Захари Стоянов.
При село Баница – друг случай на издевателство. Дружината среща каруци, натоварени с вино. Един колар се оплаква от черкезин, който цяла нощ обирал каквото му падне. „Това се доложи на Ботйова – разказва Никола Обретенов – и той заповяда да му доведат черкезина. Той трепереше като лист пред него. Ботйов поиска една тояга и го наслага хубаво, па го пусна. Момчетата искаха да го убият, но той не позволи.“
„Тази негова хуманност – продължава Обретенов – донесе голяма беля на четата. Черкезинът бил от близкото черкезко село Сувата. Той съобщил в селото, каквото видял, и след два часа, когато четата поемаше да мине през с. Баница, отдясно на селото, към Милин камък, се яви конница черкези, около 20-30 души, които почнаха да ни обстрелват. Друго едно отделение черкези се показа пред четата през селото; то също почна да стреля отгоре ни. Стреляха върху ни и от татарската махала на селото, тъй щото четата попадна между три огъня.“ […]
Тримата оцелели свидетели на Ботевата гибел не сочат Джамбулет за извършител на убийството. „Възможно е, скрит горе нейде по зъбера, някой черкезин да е стрелял. Възможно е и заблуден куршум да го е ударил“, предполага Никола Обретенов. „Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото“, лаконичен е Димитър Тодоров-Димитрото. Сава Пенев пък загадъчно мълчи.
Ранните биографи на Христо Ботев също не конкретизират стрелеца. При Захари Стоянов е анонимна пушка, а Стоян Заимов споменава „белобрад черкезин“.

Златния телец
„Когато нещо не ти е ясно, виж къде са парите!“, учи древната мъдрост. Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Христо Ботев.
През 1875 г. тръгва слух, че поетът е присвоил народни средства. „Ботйов и злоупотребление на каквито и да е пари, особено за въстание – ние протестираме заедно със своите читатели, които го познават вече“, възмущава се летописецът. Този скандал е една от причините поетът да подаде ОСТАВКА.
Христо Ботев не дезертира от освободителното движение. Въпреки козните продължава да събира средства за делото. […]
Никола Обретенов се самоопределя като касиер на бойната единица. Истинският ковчежник обаче е Коста Апостолов.
Юнаците тръгват към безсмъртието с революционния марш „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари…“ Като влизат в Козлодуй обаче първата им работа е да оберат местния чорбаджия.
„Отидохме в дома му и го намерихме скрит в един долап – пише Никола Обретенов. – В този долап открихме и една конска торба с пари. Макар че Ботйов ми каза да не ги вземам, аз ги прибрах, защото бях касиер без пари.“ Торбата е пълна със сребърни меджидии, които народът нарича „бели пари“.
Обретенов обаче извършва кощунство! „Като излязохме от селото, аз се отказах да нося торбата с парите, понеже много тежеше, и я захвърлих.“ Такова деяние не се вписва в каноните на българската душевност. Българинът копнее да носи имане и колкото е по-тежко, толкова по-хубаво му става.
Няколко по-яки момчета вдигат торбата, за да се насладят на товара. „Е, защо ви са тия пари? На панаир отивате? Махвайте ги на дяволите!“, скастря ги Ботев.
Тогава Обретенов прави второ поругание – изсипва среброто на земята. „Някои от момчетата се навели да вземат по няколко, които хвърляли и се замирали с тях: нали е пара пуста, жално им било да ги оставят така мъртвешки, да ги не побарат“, описва реакцията на поборниците за свобода Захари Стоянов.
Това е легендата. Истината е, че козлодуйската торба оцелява и следва бойния път на четата. На дружината са били нужни пари, защото среща не масов героизъм, а серия от предателства и тънки сметки за всеки грош.
Първото разплащане става с един козлодуйчанин. Той е потънал в сълзи. „Попита го войводата защо плаче“, разказва Атанас Свещаров. „Защото ми се уби вола“, стене клетникът. Докато четниците стреляли по врага, заблуден куршум повалил добичето. „Тогава Ботев извади 8 лири турски, та му плати вола“, документира Свещаров.
Сетне войводата дава 1 лира на циганин за два крадени коня. Овчарят Димитър Мазната получава повече. От неговата кошара мъжете вземат шилета и ги слагат на огъня. В този момент запъхтян се появява чобанинът. „Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава!“, вика той. „И аз съм дошъл народ да освобождавам!“, възкликва Ботев и нарежда на Обретенов да му брои три наполеона.
Как го е сторил, ако е бил „касиер без пари“?
Най-потресаващото е, че четниците търгуват помежду си по време на битките. На Милин камък Сава Савов иска вода от Йордан Йорданов-Инджето. „Отгде да взема вода сега? Време ли е сега да се дири вода?“, отвръща Инджето. „Умирам, брате, за вода! Една лира давам за една глътка водица“, вади кесията си Савата. Той има, заедно със Стефанаки Савов носят 2000-3000 франка, които врачанският революционен комитет дължи за доплащане на оръжието.
Христо Ботев вижда, че парите ще погубят четата. И че самият той ще стане жертва на Златния телец. „Ех… отче – въздъхва поетът пред поп Сава Катрафилов. – Онова, за което дойдохме, не излезе тъй, както мислехме! Напразно ще си пролеем кръвта! На тоя свят имало хора, които са гладни за пари! А има и такива, които много обещават!“
Часове след тази изповед войводата е застрелян. Колко пари са намерени в мъртвото му тяло?

Сам посяга на живота си
Има такава версия. Христо Ботев изпада в дълбоко отчаяние и сам слага край на живота си. С глътка отрова или куршум от револвер. А може би и с двете. Заподозрените в неговото убийство са невинни!
Първият стрес е на 17 май 1876 г. В Оряхово на „Радецки“ се качват врачаните Стефанаки Савов и Сава Савов. „Те ни увещаваха – пише Кирил Ботев – четата да не заминава за вътрешността на България, защото още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. Брат ми тогава, загрижен, искаше да ударим на Рахово. Добре, ама най-добрите момчета и оръжието бяха в Бекет. Тогава възникна въпросът: какво да правим?“
Решено е да следват първоначалния план. Минават през Бекет и акостират на Козлодуйския бряг. Тук думите на двамата Савовци се потвърждават. Вместо възторжени посрещачи – мъртвило! Христо Ботев запазва хладнокръвие, кръстосва сабя с Никола Войновски, а поп Сава Катрафилов заклева дружината.
Следващото разочарование е в Бутан. „Като минавахме през селото – разказва Йордан Йорданов-Инджето, – не можахме да видим да се мерне жива мъжка душа освен няколко бабички, които ни посрещнаха да ни кажат „Добре дошли!“ Една ме запита дори защо сме дошли толкова малцина. Аз заминах, без да ѝ кажа нещо, защото видях, че всички мъже са се скрили.“
Тая студенина от страна на населението – коментира Захари Стоянов, – тая подигравка, така да кажем, да дойдеш с живота си да се жертваш за някого си, а тоя някой си да не иска да те погледне, е обстоятелство повече от убийство. Впечатлителната и наблюдателната натура на войводата била най-много поразена и поколебана. Той се смеел, напрягал да се покаже, че е весел, че нищо не забележва, но нима той е от ония хора, които да можат да си скриват чувствата?
Чувствата, които бушуват в поета, са олимпийски гняв и гибелно отчаяние. Той не може да приеме, че е възможно такова малодушие. Нервите му не издържат. Вдига пушката, взема на мушка един селянин и се готви да дръпне спусъка. Никола Кючуков го спира: „Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са виновни. Вината е другаде, а нам свещен дълг ни е да оставим името си славно.“
Още два пъти поетът изпада в пристъпи на гняв. Налага с тояга един черкезин и посяга да съсече едно от момчетата си. Гръмнало по невнимание!
Покрусата обаче надделява. Поетът се намира в крайно стресираща среда. Около него падат юнаци в разцвета на силите си. Някои ранени искат да ги застрелят, за да не се мъчат. Други молят да им отрежат главата, за да не се гаври с нея поробителят. Има и полудели. […]
„Хвъркайте! Хвъркайте!“, отваря ръцете си като криле Васил Георгиев-Троянеца. „И като си представляваше, че хвърка, отиде, че се не видя“, описва края му Никола Обретенов.
Христо Ботев се променя до неузнаваемост. Брадата и косата му посивяват. Бляскавата униформа е изпокъсана. Краката са изранени. Ботушите, останали без подметки, сменя с цървули. Все още обаче има надежда.
На 18 май четата се сражава на Милин камък. „Тъкмо в най-големия разгар на боя – спомня си Димитър Икономов – разнесе се силен вик по цялата наша бойна линия: „Не бойте се! Дръжте се! Помощ иде!“ Ботев се изправи, посочи към мястото, където се отбелязваше облак от прах, и с горещи думи насърчаваше.“
„И наистина – продължава четникът, – всички бяхме уверени, че това са въстаници от Враца, изпратени от апостола на окръга Стоян Заимов, на когото се възлагаха големи надежди. Обаче голямо разочарование настъпи, когато постепенно се разбра, че по шосето се движи не помощ, а турска редовна войска, която иде да увеличи и подкрепи силата на неприятеля.“
Христо Ботев окончателно рухва. Оттегля се в една пещерa.
Ботев изпитва трагично чувство на безполезност и вина. Неговата цел е била да поведе многохилядна армия, да освободи отечеството и дори да влезе в Цариград. Резултатът е пълен провал. „Нашата работа излезе тъкмо хаджидимитровска“, възкликва горчиво войводата…

Застрелян с два куршума
В гърдите или главата е застрелян Христо Ботев? Това е един от най-спорните въпроси около гибелта на войводата. Анализът на фактите обединява двете хипотези в една. С два куршума е ликвидирана жертвата, като вторият изстрел е контролен. Така, както го правят професионалните убийци.
В оловото има мъст и страх от възмездие. Конфликти, които започват още на кораба „Радецки“. На 17 май 1876 г. в Оряхово се качват врачаните Стефанаки Савов и Сава Савов. Те съобщават, че Трети революционен окръг не е готов за въстание. Ботев се колебае дали да не свали четата тук, но решава да продължи към Бекет. Там се присъединява голяма група заедно с Никола Обретенов и Георги Апостолов.
Като помощници на главния апостол Стоян Заимов, двамата е трябвало да подготвят Врачанско за бунт. Те обаче дезертират във Влашко. Христо Ботев ги пита верни ли са думите на Савовци. Обретенов и Апостолов мрънкат…
По пътя от Козлодуй към Балкана лъсва голата истина. Мъжкото население се е изпокрило, само петима тръгват с четата. Никола Обретенов пише:
Покрай кои села отляво и дясно минаваше четата, не знаехме; но полунощ беше прехвърлила, когато навлязохме в селото Борован. Освен кучешки лай нищо друго не се чуваше. Цялото село беше в мрак. Похлопахме на няколко къщи, но само от една се подаде една стара баба и каза: „Мъжете са по къра на работа“. Поискахме вода, но и вода не ни се даде. А според думите на Стефанаки Савов и Мито Цветков 200 юнаци въоръжени били готови тук да се присъединят към нас… Аз и Апостолов изядохме калая от Ботйова, който ни каза: „Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?”
Обретенов пилатовски си измива ръцете. Нали той и Апостолов са били призвани да организират въстанието. Христо Ботев пита тъкмо тях, а не други набедени с историческата отговорност. Конфликтът е експлоадирал. Войводата е обвинител, пишман апостолите са обвиняемите!
Междувременно се развива друга интрига с военния командир Никола Войновски. Школувал в Одеското пехотно юнкерско училище, той е с най-сериозното армейско образование. За него също е ясно, че без помощ четата е обречена. „Войновски беше винаги сериозен – спомня си Спас Соколов. – Като вървяхме (преди сраженията), у Войновски се забелязваше известно недоволство, което имаше и у Ботева. Единият го скриваше с мълчанието си, а Ботев с шегите си.“
Военният командир директно хвърля вината за ситуацията върху войводата. Освен това двамата са на различно мнение накъде да продължат. Христо Ботев обмисля да преведе юнаците към Сърбия. Никола Войновски е против. Той вярва, че въстанието в Панагюрско не е потушено и настоява да се придвижат към Средногорието…

Лъжите на Обретенов
Никола Обретенов е главният свидетел на Ботевата гибел. Пише спомени и полемични статии, дава интервюта, води кореспонденция. Доживява дълбоки старини и трупа грамада от лъжи. В крайна сметка отнася истината в гроба…

Съдържание

Анотация
НАЙ-ФАЛШИФИЦИРАНИЯТ. Грамада от лъжи лежи върху Христо Ботев
ЗАЩО ПОЕТЪТ СТАВА ВОЙВОДА. Заради предателството на Панайот Хитов и Филип Тотю
ПЛАНЪТ „РАДЕЦКИ“. Самозванци си приписват идеята за парахода
ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ВРАЦА. Апостолът Стоян Заимов бяга маскиран като жена
ОФИЦИАЛНИЯТ УБИЕЦ. Джамбулет е злодеят от приказките
ЗЛАТНИЯТ ТЕЛЕЦ. Много пари има в драмата през 1876 г.
САМ ПОСЯГА НА ЖИВОТА СИ. Версията за самоубийство на войводата
ЗАСТРЕЛЯН С ДВА КУРШУМА. Вторият изстрел е контролен
НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЛОБНОТО МЯСТО. Камъкът над Йолковица е само за преклонение
КЪДЕ СА ГЛАВАТА И ТЯЛОТО. Най-вероятно около две църкви във Враца
ЛЪЖИТЕ НА ОБРЕТЕНОВ. Свидетелят отнася истината в гроба
ВОЙВОДАТА ОЦЕЛЯВА. Заточен е в Диарбекир, живее в Цариград
ТРИ СЪМНИТЕЛНИ САБИ. Кое е истинското острие на войводата
СКАНДАЛНИТЕ ПАМЕТНИЦИ. За първия позира приятел на Стамболов
ДВОЙНИЦИТЕ НА БОТЕВ. Визуални копия се показват от отвъдното
ПОЕТЪТ НЯМА КРЪВНИ НАСЛЕДНИЦИ. Измамници си имплантират Ботеви гени
ХРОНИКА НА ЧЕТАТА. Събитията от Гюргево до Камарата

Автор

Росен Тахов е литературен историк, публицист и преводач. Роден през 1959 г. в София, завършва българска филология и история в Софийския университет. Работи в Литературния институт при БАН и във вестниците “Народна младеж”, “Пулс”, “Поглед”, “24 часа”, “Труд”. Автор е на монографиите “Големите български сензации”, “Големите парламентарни циркове”, “Книга на гениите”, “Убийството на Ботев”, “Скандалните книги в българската литература”.