Пътят на душите. Книга 1 – Д-р Майкъл Нютън

Posted on 18/06/2024

by book

Медиуми

Тази забележителна книга разкрива за първи път толкова ясно мистерията на живота в духовния свят след смъртта на физическото тяло. Д-р Майкъл Нютън, известен хипнотерапевт, е разработил хипнотична техника, за да разкрие скритата памет на своите пациенти. В книгата са разгледани 29 различни случая на хора, приведени в състояние на свръхсъзнание. Докато са под дълбока хипноза, тези пациенти описват какво им се е случило между техните предишни прераждания на земята. Те дават подробни описания на това какво е да се умре, кого срещате веднага след смъртта, какво представлява отвъдния свят, къде отиваме и какво правим като души, защо избираме да се върнем обратно в определени тела.
След като прочетете “Пътят на душите”, вие ще постигнете по-добро разбиране за безсмъртието на човешката душа и ще можете да посрещате всекидневните предизвикателства с по-дълбоко чувство за цел, започвайки да разбирате причините, стоящи зад събитията във вашия собствен живот.

Много големи мислители от миналото са вярвали, че душата никога не може да бъде напълно хомогенна с човешкото тяло и че хората имат два интелекта. “Аз мисля, че човешките идеи и въображение се раждат от душата, която се явява катализатор за човешкия мозък. Не може да се каже какви мисловни способности бихме имали, ако нямахме души, но смятам, че прикрепването на души към хората ни осигурява интуиция и абстрактен начин на мислене. Според мен душата предлага на човека една качествена реалност, подчинена на наследствеността и околната среда.” – казва автора Майкъл Нютън.
Ако е вярно, че мозъкът на всеки човек притежава множество биологични характеристики, включващи чистия разум и творческите способности, които са отделени от душата, то тогава избирането на нашето тяло повдига един важен въпрос. Дали душите избират тела, чиито интелектуални способности съответстват на тяхното собствено развитие?
Философът Кант е написал, че човешкият мозък е само функция на съзнанието, а не източник на истинско знание. Смятаме, че независимо от избора на тяло, душите проявяват своята индивидуалност посредством човешкия разум. Човек може да бъде много интелигентен и в същото време да не умее добре да се приспособява към нови ситуации и да не проявява почти никакво любопитство към света. Това е свидетелство за начинаеща душа. Ако видим някой с уравновесено поведение, чийто интереси и способности са твърдо установени и насочени към подпомагане на човешкия прогрес, предполагаме наличието на напреднала душа. Това са души, които търсят истината за себе си извън потребностите на егото.

Интро
Страхувате ли се от смъртта? Чудите ли се какво ще стане с вас след като умрете? Възможно ли е да притежавате душа, която е дошла от някъде другаде и която ще се завърне там след като тялото ви умре, или това е просто самозалъгваме, защото се страхувате? Парадоксално е, че хората са единствените същества на Земята, които трябва да потискат страха от смъртта, за да могат да водят нормален живот. И въпреки това, нашият биологичен инстинкт никога не ни позволява да забравим тази последна опасност за нашето съществуване. Колкото повече остаряваме, толкова по-често сянката на смъртта обсебва нашето съзнание. Дори вярващите се страхуват, че смъртта е краят на човешкото съществуване. Нашият огромен ужас от смъртта ни навява мисли за небитието на смъртта, която ще сложи край на всички връзки със семейството и приятелите. Смъртта кара всичките ни земни цели да изглеждат безсмислени.

Ако смъртта беше краят на всичко за нас, то тогава животът наистина щеше да бъде безсмислен. Но някаква сила вътре в нас позволява на хората да си представят един друг свят и да долавят някаква връзка с по-висша сила и дори с една безсмъртна душа. Ако ние наистина имаме душа, тогава къде отива тя след смъртта? Действително ли извън нашата физическа Вселена съществува някакъв вид небесно царство, пълно с разумни души? Как изглежда то? Какво правим, когато се озовем там? Има ли някакво върховно същество, което да отговаря за този рай? Тези въпроси са стари колкото самото човечество и все още остават мистерия за повечето от нас.

За повечето хора истинските отговори за мистерията на живота след смъртта остават заключени зад духовна врата. Това е така, защото ние имаме заложена по рождение амнезия по отношение на нашата душевна самоличност, която на съзнателно ниво помага за сливането на душата и човешкия ум. През последните няколко години се публикуват много истории за хора, които са били мъртви за кратко време и след това отново са се върнали към живота и които разказват, че са видели дълъг тунел, ярки светлини и че дори са се срещнали за малко с приятелски настроени духове. Но нито един от тези разкази, описани в много книги за прераждането, не ни е дал нещо повече от един бегъл поглед към всичко онова, което трябва да се знае за живота след смъртта.

Тази книга е проникновен дневник за духовния свят. Тя предлага поредица от истории по истински случаи, които разкриват в най-големи подробности какво става с нас, когато животът ни на Земята свърши. Ще бъдете отведени зад духовния тунел и ще влезете в самия духовен свят, за да научите какво се случва с душите преди окончателно да се завърнат на Земята в друг живот.
Аз съм скептик по природа, въпреки че съдържанието на книгата ще опровергае това мое твърдение. Като съветник и хипнотерапевт аз съм специалист по модификация на поведението с цел лечение на психически разстройства. Голяма част от моята работа включва бързо когнитивно преструктурализиране с пациентите като им помагам да свържат мисли и чувства, за да поддържат едно нормално поведение. Заедно ние разкриваме значението, функцията и последиците от техните убеждения, тъй като аз приемам, че психичните проблеми не са плод на въображението.

В началото на моята практика се противопоставях на молбите на хората да изследваме миналите им прераждания, тъй като бях ориентиран към традиционната терапия. Докато използвах хипнозата и техники за регресия, за да определя произхода на обезпокоителните спомени и травми от детството, смятах, че всеки опит да се достигне до един предишен живот би бил в разрез с общоприетото и с обективността. Интересът ми към прераждането и метафизиката се изразяваше само в интелектуално любопитство до момента, когато започнах да работя с млад мъж, който трябваше да се справи с една своя болка.
Клиентът се оплакваше, че още от раждането си изпитва хронична болка в дясната половина на тялото. Едно от средствата в хипнотерапията за справяне с болката е насочването на субекта към засилване на болката, така че той или тя да могат да се научат и да отслабват страданието и така да придобият контрол върху него. По време на един от сеансите ни, включващ усилване на болката, този мъж си представи, че е бил прободен с нож, за да пресъздаде своите мъки. Търсейки първопричината за тази представа, аз в края на краищата разкрих негов минал живот като войник от Първата световна война, който е бил убит от байонет във Франция, и ние успяхме да елиминираме болката изцяло.

Окуражаван от моите клиенти, започнах да експериментирам като връщах някои от тях далеч назад във времето преди последното им раждане на Земята. В началото се безпокоях, че съчетаването на настоящите нужди, убеждения и страхове на пациента ще породи въображаеми спомени. Не след дълго обаче осъзнах, че нашите дълбоки спомени предлагат поредица от минали преживявания, които са прекалено истински и свързани, за да бъдат пренебрегвани. Започнах да разбирам колко важна от терапевтична гледна точка е връзката между телата и събитията от наши предишни прераждания и това, което сме ние днес.
След това неочаквано се натъкнах на изключително откритие. Разбрах, че е възможно да се надникне в духовния свят чрез мислите на пациент под хипноза, които можеше да ми разкаже за живота между земните животи.
Случаят, който отвори за мен вратата към духовния свят, касаеше жена на средна възраст, която беше изключително податлива на хипноза. Тя ми беше говорила за чувството си на самота и изолация през този деликатен етап, когато човек е престанал да си спомня своя най-скорошен минал живот. Този необичаен индивид почти самостоятелно се вмъкна в най-висшето състояние на променено съзнание. Без да осъзнавам, че съм подал извънредно кратка команда за това действие, ѝ предложих да отиде до източника, довел до загуба на общуването. В същия момент по невнимание използвах една от ключовите думи за възбуждане на духовните спомени. Попитах я също дали е имала определена група приятели, които ѝ липсват.
Внезапно пациентката ми започна да плаче. Когато я насочих да ми каже какво е станало, тя избъбри: „Липсват ми някои приятели от групата и затова съм толкова самотна на Земята.” Бях объркан и продължих да я разпитвам за това къде всъщност се намира тази група приятели. „Тук, в моя постоянен дом”, отговори тя просто, „и точно сега ги виждам всичките!“

След като приключих с тази пациентка и отново прослушах нейните записи, разбрах, че откриването на духовния свят включва разширяване на регресиите за минали прераждания. Има много книги за предишни прераждания, но не можах да намеря нито една, в която да се говори за нашия живот като души или как е правилно да приемаме духовните спомени на хората. Реших сам да проведа изследването и чрез практиката придобих по-голямо умение да навлизам в духовния свят посредством моите пациенти. Научих също така, че да намериш тяхното място в духовния свят има далеч по-голям смисъл за хората, отколкото да разказваш за техните предишни животи на Земята.

Как е възможно да достигнеш душата чрез хипноза?
Представете си, че разумът има три концентрични кръга, всеки следващ по-малък от предишния и разположен в него, разделени само чрез слоевете на свързаните разум-съзнание. Първият външен слой представлява съзнателния разум, който е нашето критично, аналитично, мислещо начало. Вторият слой е подсъзнанието, където първоначално отиваме при хипноза, за да проникнем в хранилището за всички спомени за неща, които някога са ни се случвали в този и в предишни животи. Третото, най-вътрешното ядро, е това, което днес наричаме свръхсъзнателен разум. Това ниво разкрива най-висшия център на Аза, където ние се явяваме израз на една по-висша сила.
В свръхсъзнанието се помещава нашата истинска самоличност, подсилена от подсъзнанието, което съдържа спомените на многото променящи се Аз-ове, приемани от нас в предишните ни човешки тела. Свръхсъзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа. Свръхсъзнателният разум представлява нашия най-висш център на знания и перспективи и цялата моя информация за живота след смъртта идва от този източник на разумна енергия.
Доколко логична е употребата на хипноза за разкриване на истината? Хората, подложени на хипноза, нито сънуват, нито халюцинират. Ние не сънуваме в хронологическа последователност, нито халюцинираме в непосредствено състояние на транс. Когато пациентите са поставени в транс, честотата на техните мозъчни вълни намалява от Бета – състоянието на будност – и минавайки през междинния Алфа етап, достига различни нива в Тета обхвата. Тета е хипноза – не сън. Когато спим, ние се намираме в крайния Делта етап, където съобщенията от мозъка се отвеждат в подсъзнанието и получават израз в нашите сънища. В Тета обаче съзнателният разум не е подсъзнание, затова ние можем да получаваме и да изпращаме съобщения като всичките канали на паметта са отворени.
След като изпаднат в хипноза, хората описват картините, които виждат, и диалога, който чуват в своя подсъзнателен разум, като чисти наблюдения. При отговор на въпроси, пациентите не могат да лъжат, но могат погрешно да интерпретират нещо, видяно в техния подсъзнателен разум, точно както правим, когато сме в съзнание. Когато хората са под хипноза, те имат проблеми при установяването на връзка с нещо, което не вярват, че е истина.

Някои критици на хипнозата вярват, че пациентът в транс ще фабрикува спомени и ще се влияе в отговорите, за да усвои теоретичната структура, предложена му от хипнотизатора. Смятам, че такова обобщение е погрешна предпоставка. В моята работа третирам всеки случай все едно, че чувам информацията за пръв път. Ако пациентът беше в състояние да преодолее процедурата по хипнотизирането по някакъв начин и да построи преднамерена фантазия за духовния свят или да прави свободни асоциации от предварително зададени идеи за неговия задгробен живот, тези отговори скоро щяха да влязат в противоречие със сведенията от другите ми случаи. Още в началото на практиката си научих стойността на внимателния кръстосан разпит и не съм открил доказателство, че някой подправя своите духовни преживявания, за да ми достави удоволствие. На практика пациентите под хипноза не се колебаят да ме поправят, когато погрешно интерпретирам техните изложения.
С нарастване на случаите в папката ми се научих на принципа на опита и грешката да задавам въпросите за духовния свят в подходяща последователност. Пациентите в свръхсъзнателно състояние не са особено мотивирани доброволно да дават информация за цялостния план за живота на душата в духовния свят. Човек трябва да притежава правилния комплект ключове за различните врати. Накрая, знаейки коя врата да отворя в подходящия момент по време на сеанса, можах да усъвършенствам един надежден метод за достъп на паметта до различни части на духовния свят.
Колкото по-уверен ставах след всеки следващ сеанс, толкова повече хора усещаха, че не изпитвам притеснения от другия свят и чувстваха, че могат спокойно да говорят за него. Пациентите в моите случаи представляват мъже и жени, някои от които бяха силно религиозни, докато други нямаха някакви конкретни духовни вярвания. Повечето попадат някъде по средата между двете категории, всеки със своя философия за живота. Докато напредвах с моето изследване, с учудване открих, че веднъж върнати назад към тяхното състояние като души, всички пациенти показваха забележителна съгласуваност при отговарянето на въпроси за духовния свят. Хората дори използваха едни и същи думи и картинни описания на разговорен език, когато обсъждаха своя живот като души.
Но тази еднородност на преживяванията при толкова много пациенти не ме възпря да продължа непрекъснато да сверявам изложенията на моите пациенти и да потвърждавам специфичните функционални дейности на душата. Имаше някои разлики в разказите при различните случаи, но това се дължеше повече на нивото на развитие на душата, отколкото на несъответствия в начина, по който всеки пациент по същество е видял духовния свят.
Изследването вървеше болезнено бавно, но с нарастването на броя на моите случаи, накрая получих работен модел на вечния свят, където живеят нашите души. Открих, че в размислите за духовния свят на душите на хора, живеещи на Земята, присъстват универсални истини. Именно тези възприятия на толкова много и различни хора ме убедиха, че техните изявления са правдоподобни. Не съм религиозен, но открих, че в мястото, където отиваме след смъртта, има ред и управление, и започнах да разбирам, че съществува един грандиозен замисъл за живота и за това, което е след него.

Когато разсъждавах как най-добре да представя своите открития, реших, че методът на изследване на отделните случаи би осигурил най-описателния начин, по който читателят би могъл да оцени спомените на пациента за отвъдния живот. Всеки от подбраните случаи представлява пряк диалог между мен и пациента. Данните по случаите са взети от записите от моите сеанси. Целта на тази книга не е да разкаже за миналите животи на мои пациенти, а да документира техните преживявания в духовния свят, свързани с настоящия им живот.
За читателите, които може да изпитат трудности при възприемането на нашите души като нематериални обекти, историите по случаите, изброени в първите глави, обясняват как са се появили душите и начина, по който функционират. Всяка история е съкратена до известна степен поради ограничения в мястото и за да се предостави на читателя прегледна систематизация на дейността на душата. Главите са замислени така, че да покажат естественото движение напред на душата в и извън духовния свят, съчетано с друга информация за духовното.
Пътят на душите от момента на смъртта до следващото им прераждане ми се изясни след десетгодишно събиране на данни от пациенти. В началото се учудвах, че има хора, които си спомнят части от своя живот като души по-ясно от по-далечни периоди, отколкото от по-скорошните. И въпреки това, поради някаква причина нито един от пациентите не беше в състояние да си спомни цялата хронология на дейностите на душата, които съм представил в тази книга. Пациентите ми си спомнят определени аспекти от своя духовен живот съвсем ясно, докато други преживявания остават смътни. В резултат на това открих, че дори с тези 29 случая не бих могъл да представя на читателя пълния обхват от информация, която съм събрал за духовния свят. Поради това главите в книгата ми съдържат детайли и от други случаи, а не само от изброените двадесет и девет.

Читателят може да сметне въпросите ми в някои от случаите за твърде настоятелни. Когато пациентът е под хипноза, е необходимо да го насочваш в избраната посока. Когато се работи в духовната сфера, изискванията към стимулиращия са по-високи, отколкото е при спомените от минал живот. При транс обикновеният пациент е склонен да позволи на своята душа-разум да се рее, докато той или тя наблюдава разкриващите се интересни сцени. Пациентите ми често са ме молели да спра да говоря, за да могат да престанат да разказват какво виждат и просто да се наслаждават на миналите си преживявания като души. Опитвам се да бъда внимателен и не прекалено структурален, но моите сеанси обикновено са единични и продължават по три часа, а има много да се разкрива. Хората може да идват отдалеч, за да се видят с мен, и после да не могат да се върнат.
Смятам, че си струва да видиш изражението на учудване върху лицето на пациента след като неговия или нейния сеанс приключи. Пред онези от нас, които са имали възможността действително да се докоснат до нашето безсмъртие, се очертава нова дълбочина в разбирането на себе си и на нашите възможности. Често, преди пациентите ми да се събудят, им внушавам подходящи спомени, върху които да размишляват след това. Чрез съзнателните знания за живота на своите души в духовния свят и за историята на физическото съществуване на планетите тези хора придобиват по-силен усет за насоката и енергията за живот.

Накрая трябва да спомена, че това, което ще прочетете, може да подейства като шок за вашите сегашни представи за смъртта. Представеният тук материал може да противоречи на вашите философски и религиозни вярвания. Ще има и такива читатели, които ще намерят подкрепа за своите настоящи убеждения. На други цялата информация, предложена в тези случаи, ще им се стори като субективна приказка, приличаща на научно-фантастичен разказ. Каквото и да е мнението ви, надявам се, че ще поразсъждавате върху изводите за човечеството, ако онова, което моите пациенти имат да кажат за живота след смъртта, е вярно.

Случай 27 демонстрира как тежките задачи, които поставяме пред себе си, често започват още в детството. Именно затова душата отдава голямо значение на избора на семейство. Някои хора трудно възприемат идеята, че преди да дойдем в този живот всеки от нас доброволно се съгласява да стане дете на дадена двойка родители. Въпреки че обикновеният човек е получавал любов от своите родители, много от нас имат болезнени спомени за близки, които е трябвало да ни предложат закрила, а не са го направили. Ние израстваме, възприемайки се като жертви на биологическите родители и членове на семейството, които сме наследили без никакво право на избор. Такъв възглед е погрешен.
Когато пациентите ми казват колко много са страдали от постъпките на членове на семейството си, първият ми въпрос към техния съзнателен ум е: „Ако като дете не сте били подложени на въздействието на този човек, какво щеше да липсва сега на вашите разбирания?“ Може да отнеме известно време, но отговорът е в нашите умове. Има духовни причини, поради които ние сме отглеждани сред определен тип хора, както и друг тип хора, определени да бъдат близо до нас като възрастни.
Да опознаем себе си духовно означава да разберем защо в живота сме заедно с душите на родители, братя и сестри, съпруги и съпрузи и близки приятели. Обикновено има някаква кармична причина, поради която получаваме болка или радост от някой наш близък. Запомнете, освен заради усвояването на нашите уроци, ние идваме на Земята и за да участваме в драмата на чуждите уроци.
Има хора, които се съмняват, че духовният свят е център на божественото състрадание, тъй като самите те живеят в ужасна среда. Най-голямото състрадание е, когато същества, духовно свързани едно с друго, предварително се споразумяват и идват в човешки животи, включващи взаимоотношения на любов и омраза. Преодоляването на нещастия в тези взаимоотношения може да означава, че в бъдещи животи ние няма да повторим определени изтощаващи връзки. Оцеляването след подобни изпитания на Земята засилва възприемчивостта ни за всеки следващ живот и подчертава нашата самоличност като души.
Хората в състояние на транс могат да срещнат трудности при ясното разграничаване между самоличността на тяхната душа и човешкото его. Ако без душата структурата на човешката личност почти не надхвърля петте сетива и основните инстинкти за оцеляване, то тогава душата е нашата пълна самоличност. Това означава например, че човек не може да притежава човешко его, което е ревниво, и в същото време да притежава душа, която не е ревнива. […]
В живота душите дават и получават умствени дарове посредством симбиозата между клетките на човешкия мозък и разумната енергия. Дълбоките чувства, генерирани от едно безсмъртно съзнание, се съединяват с човешките емоции и намират израз в личността на отделния човек, както и трябва да бъде. Що се отнася до преживяванията в живота, няма нужда да променяме себе си, а само нашите негативни реакции към тези събития. Будистите от Азия казват, че просветлението е да видиш Аза на абсолютната душа, отразен в сродното човешко его и действащ посредством него през целия живот.
В главите за душите на начално, средно и напреднало ниво аз дадох примери за зрелостта на душата, базиращи се на конкретни случаи. Мисля, че в телата, които обитават, душите демонстрират свои собствени модели на его и оказват огромно влияние върху изявите на тялото. Бързото преценяване на зрелостта на душата, базиращо се единствено на отличителни белези на поведението, крие обаче някои капани. Проектът на душата може да предвижда в някои животи тя да държи част от енергията си в резерв. Понякога някоя иначе развита душа може да избере отрицателна черта, на която да обърне специално внимание в дадено тяло.

“Това, което ти извличаш от всеки труден живот, ти придобиваш за вечни времена.”

“Духовното възприятие трябва да бъде предмет на индивидуално търсене, в противен случай то няма значение.”

“Нужно е много смелост да бъдеш атеист и да вярваш, че извън този живот няма нищо.”

“Хората наистина не си тръгват, докато са запомнени от останалите на Земята.”

“Когато нашето съзнание расте, качеството на нашето съществуване нараства. Това е нашето изпитание. Да го преминем е нашето предназначение.”

“Най-важната цел на реинкарнацията се явява самоусъвършенстването.”

— Д-р Майкъл Нютън

“Часовете на вашият живот са най-ценната валута, която имате.”
— Даниел Джей Милман

“Животът е осъществяване на вътрешно възможното.”
— Освалд Шпенглер

Заключение
Информацията за съществуването на душата след физическата смърт, съдържаща се в тази книга, представлява най-смисленото обяснение, което съм намерил в живота си, на въпроса защо сме тук. Всичките тези години, през които се опитвах да открия смисъла на живота, едва ли ме бяха подготвили за този момент, в който пациентът под хипноза най-накрая отвори вратата към света на вечността.
Всичко, което съм научил за това кои сме ние и откъде идваме, го дължа на онези, които са дошли при мен за помощ. Те ме научиха, че основната цел на нашата мисия на Земята като души е да оцелеем духовно, след като сме били откъснати от своя истински дом. Докато е в човешко тяло, душата по същество е сама. Относителната изолираност на душата на Земята по време на преходния физически живот поражда повече трудности на съзнателно ниво поради мисълта, че извън този живот не съществува нищо друго. Нашите съмнения ни изкушават да търсим нещо, към което да се прикрепим единствено във физическия свят, който можем да видим. Научното познание, че Земята е само песъчинка в периферията на галактическия бряг сред необятното море на Вселената засилва нашето чувство за незначителност.

Защо нито едно друго живо същество на Земята не е загрижено за живота след смъртта? Само защото нашето надуто его мрази да мисли за живота като за временно явление ли, или защото нашето съществуване е свързано с някаква по-висша сила? Хората спорят дали мислите за съществуването на друг свят не са самозалъгване. Някога самият аз мислех така. Но в идеята, че не сме създадени по някаква случайност просто заради самото оцеляване и че функционираме вътре в системата на Вселената, която направлява физическата трансформация на Аза поради някакви причини, има логика. Вярвам, че гласът на нашите души е този, който ни казва, че ние притежаваме самоличност, която не е предопределена да умре.
Всички разкази за живот след смъртта, събрани в папките ми със случаи, не съдържат научна обосновка, доказваща изявленията на тези пациенти. По отношение на онези читатели, които намират материала, предложен в тази книга, за прекалено безпрецедентен, за да го приемат, бих могъл да се надявам на едно-единствено нещо: дори ако отхвърлите всичко друго, с изключение на идеята, че може би притежавате постоянна самоличност, която си заслужава да откриете, то аз ще съм свършил много.

Един от най-болезнените проблеми, който безпокои всички, които искат да вярват в нещо по-висше от тях самите, е причината за съществуването на толкова много негативизъм по света. Злото се посочва като основен пример. Когато питам моите пациенти как може един любящ Бог да позволи страданието, в техните отговори има учудващо малко различия. Пациентите ми обясняват, че нашите души са рожби на създател, който съзнателно прави състоянието на пълен мир трудно за постигане, за да можем ние да се стремим по-силно към него.
Ние се поучаваме от злините, които сме извършили. Липсата на елементи на доброта разкрива основните недостатъци в нашата природа. Онова, което не е добро, ни подлага на изпитание, в противен случай нямаше да бъдем мотивирани да подобрим света посредством самите нас и нямаше да имаме критерий, по който да измерваме напредъка. Когато питам пациентите си за редуващите се чувства на състрадание и ярост, които възприемаме като проявление на Аза на един учител-свръхдуша, някои от тях казват, че създателят ни показва само определени качества с конкретна цел. Например, ако поставим знак за равенство между злото и справедливостта и между състраданието и добротата и ако Бог ни е позволил да познаем само състраданието, тогава нямаше да съществува състоянието справедливост.

Тази книга представя темата за реда и мъдростта, извиращи от множество духовни енергийни нива. От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът-свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен. Така че абсолютната непогрешимост трябва да се припише на един още по-висш божествен източник.
В резултат на моята работа започнах да вярвам, че ние живеем в един несъвършен свят, умишлено създаден като такъв. Земята е един от безбройните светове с разумни същества, всеки със свои собствени несъвършенства, които трябва да бъдат приведени в хармония. Ако доразвием по-нататък тази мисъл, можем да стигнем до извода, че може би нашата Вселена е единствената, която има измерения, измежду многото други, всяка със свой собствен създател, управляващ с различна вещина нива, подобни на прогресията на душите, описана в тази книга. В съответствие с този пантеон, божеството на нашия собствен дом би го управлявало по свой собствен начин.
Ако душите, които отиват на планети в нашата Вселена, са деца на родител-свръхдуша, който става по-мъдър благодарение на нашата борба, то тогава бихме ли могли да имаме един по-божествен дядо, който да е абсолютният Бог? Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог. Според мен един върховен, съвършен Бог не би загубил своето всемогъщество или пълния си контрол над всички свои създания, ако допусне съзряването на несъвършените си по-висши деца. Тези второстепенни богове биха могли да създадат свои собствени несъвършени светове като последно средство за назидание, така че да могат да се съединят с абсолютния Бог.
Отраженията на божествената намеса върху тази Вселена трябва да се превърнат в наша основна реалност. Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме, и да продължаваме да търсим основания за нашето съществуване като божествен дар. Естествено, няма да е лесно тази идея да се внуши на някой, който страда физически, например от неизлечима болест. Болката в живота е особено коварна, защото може да блокира лечебната сила, особено ако не сме приели това, което се случва с нас, като предопределено изпитание. И все пак нашата карма е замислена така, че да не ни изправя пред прекалено тежки изпитания, които не бихме могли да понесем, през целия ни живот.

В един храм в планините на Северен Тайланд един будистки учител веднъж ми напомни една проста истина. „Животът – каза той – ни е предложен като средство за себеизразяване, като ни дава само онова, което търсим, когато се вслушваме в сърцето си.“ Най-висшата проява на това изразяване са добрите дела. Нашата душа може да пътува надалеч от своя постоянен дом, но ние не сме просто туристи. Ние носим отговорност за еволюцията на висше съзнание в самите нас и в другите в живота. Затова нашето пътуване е общо дело.
Ние сме божествени, но несъвършени същества, които съществуват в два свята – материалния и духовния. Съдбата ни е такава – да сновем напред-назад между тези вселени, преминавайки през пространството и времето, докато се научим да преодоляваме себе си и придобием познание. Ние трябва да се доверяваме на този процес, да се отнасяме към него с търпение и решителност. В повечето физически гостоприемници нашата духовна същност не е напълно познаваема, но Аза никога не може да бъде загубен, защото ние винаги оставаме свързани с двата свята.

Няколко от моите по-напреднали пациенти твърдят, че в духовния свят се разраства движение за „промяна на правилата на играта на Земята“. Тези хора казват, че техните души не са страдали от такава пълна амнезия по отношение на Аза и междинния живот, когато са живели в по-ранни култури. Изглежда през последните няколко хиляди години блокирането на нашите безсмъртни спомени на ниво съзнание се е засилило. Това допринася за загубата на вяра в нашите способности да се издигнем над себе си. Земята е пълна с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума, и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе. Казвали са ми, че голям брой души, които по-често са се прераждали на Земята през последните векове, се установяват, когато им се отдаде възможност, в по-спокойни светове. Има просветени места, където амнезията е силно намалена без това да причинява тъга по родния духовен свят. С приближаването ни към следващото хилядолетие учителите, които направляват съдбата на Земята, изглежда ще направят промени, допускащи наличието на повече информация и разбиране за това кои сме ние и защо сме дошли тук в нашите животи.
Може би най-задоволителното в моята работа по разкриване съществуването на духовен свят в умовете на моите пациенти е ефектът, който това съзнателно познание оказва върху тях. Най-голямата полза от знанието, че имаме дом на вечна любов, който ни очаква, е, че ставаме възприемчиви към по-висшата духовна сила вътре в нашите умове. Вдъхва увереност и ни предлага успокоение осъзнаването на факта, че принадлежим на някакво място, което е не само убежище от конфликтите, но и място, където можем да се обединим с вселенския разум. Някой ден ние – всеки от нас – ще завършим това дълго пътуване и ще достигнем до крайното състояние на просветление, при което всичко е възможно.

Съдържание

Анотация
За автора
ВЪВЕДЕНИЕ
Глава 1. СМЪРТ И ОТПЪТУВАНЕ
Случай 1
Случай 2
Глава 2. ВРАТА КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ
Случай 3
Случай 4
Случай 5
Глава 3. ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Случай 6
Случай 7
Случай 8
Случай 9
Глава 4. ДУШИ БЕЗ ДОМ
Случай 10
Глава 5. ОРИЕНТИРАНЕ
Случай 11
Случай 12
Случай 13
Глава 6. ПРЕХОДЪТ
Случай 14
Случай 15
Глава 7. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО
Случай 16
Глава 8. НАШИТЕ ВОДАЧИ
Случай 17
Случай 18
Случай 19
Глава 9. НАЧИНАЕЩАТА ДУША
Случай 20
Случай 21
Глава 10. СРЕДНО РАЗВИТАТА ДУША
Случай 22
Глава 11. НАПРЕДНАЛАТА ДУША
Случай 23
Глава 12. ИЗБОР НА ЖИВОТ
Случай 24
Случай 25
Глава 13. ИЗБИРАНЕ НА НОВО ТЯЛО
Случай 26
Случай 27
Глава 14. ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ОТПЪТУВАНЕ
Случай 28
Глава 15. ПРЕРАЖДАНЕТО
Случай 29
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Търсете

Автор

Майкъл Дъф Нютън (1931- 2016), доктор по философия, сертифициран хипнотерапевт, член на Американската асоциация на консултантите. Той е считан за пионер в разбулването на загадката на живота след смъртта посредством спиритуалната регресия под хипноза. Обучава други напреднали хипнотерапевти в своите методи. През 1998 г. д-р Нютън получава ежегодната награда за “Най-уникален принос на хипнотерапевт”, присъждана от Националната асоциация на трансперсоналните хипнотерапевти, а през 2001 г. “Следите на душите” получава наградата “Ню Ейдж книга на годината” по време на ежегодното книжно изложение на Америка. Д-р Майкъл Нютън е световноизвестен със своите новаторски техники за духовна регресия, които връщат пациента под хипноза назад към пребиваването му в духовния свят. Бестселърите му “Пътят на душите”, “Следите на душите” и “Спомени от отвъдното” събуждат у милиони читатели желанието да открият своите собствени предишни животи, своите спътници и духовни наставници, както и целта на настоящия си живот. Книгите му са преведени на повече от 30 езика. Д-р Нютън има международна репутация на изследовател в областта на духовната регресия, който картографира непознатата територия на нашия живот между преражданията. Участвал е в много радио и телевизионни програми, лекции и семинари, посветени на нашето безсмъртно съществуване в духовния свят. Той е основател на института „Майкъл Нютън“, където работи до смъртта си през 2016 г.

Kниги от д-р Майкъл Нютън:
„Пътят на душите“. Книга 1 (1997)
„Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане.“. Книга 2 (2000)
„Спомени от отвъдното. 32 истински истории“. Книга 3 (2010)
„Мъдростта на душите“. Книга 4 (2021)„Живот между преражданията“ (2023)