Хем Съм Сам, Хем Няма Никой (боклуци, любов и смешки) – Рангел Вълчанов

0

Valchanov-sam-front1Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери… и всички лайна…, преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждте книги ми доказват липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам… и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи. /Рангел Вълчанов/

.

Режисьорът Рангел Вълчанов ще ни помогне да се разсмеем и замислим, този път не с филм, а с новата си книга!
Извадки от книгата:

Обяснения в Любов на един хиперболист
Вземете тази роза! Вие тепърва ще разберете какво значи тя за вас и ако думите ми са нестройни, то е, защото вие – “Създание слабо, но ангел на красотата”, ги разбишкахте! Това, което ми остана, ще ти дам без остатък. Макар и малко, ти заслужаваш. Ще натоваря камиони с бомби от Дупница и Челопечене.
Ще взривя София заедно с нейните околни къщя. Докарвам армия булдозери и фадроми, а също принадлежащите им тежкотоварни самосвали заедно с разноцветни багери – японски, руски, полски, немски, но всички в жълто. Разчиствам София и нейните околности. Разоравам я от Княжево до Вакарел. Засаждам рози, докарани специално от Холандия, Белгия, Северна Африка и Близкия изток, като за целта наемам пистата на летище София, за да кацат само самолети, пренасящи моите розови храсти и розови засаждения от целия свят, придружавани съответно от техните градинари специалисти.
Ще облагородят те розовите шипки, ще ги превърнат в световни рози, достойна компания на трендафилите от Казанлък, Карлово, Балчик и останалите райони. Ще поръчам електрокар – като ония от голф игрищата – с цветен чадър, а под сянката му ти, любима, ще си пиеш студеното кафе със сламка, скимтяща от радост, заплесната от чудесиите на софийската роза.
Това ще бъде твоята и моята сбъдната мечта, мечтата на баща ми, който приживе облагородяваше шипковите храсти в шопските села, правеше ги на рози, “за да е хубаво”.
Ангел мой на красотата, разхождай се щастлива! Ако искаш още нещо, кажи, ако искаш и друга долина извън нашата планета, казвай, готов съм да ти я доставя. Само ми дай знак!

Айнщайн, Нютон и сие:
пере най-добре!
Природонаселението се състои предимно освен от неразумни гъбари, също и от философи комуняги като Айнщайн, Нютон, Бай Ганьо, кучето на Павлов, краставицата на Мичурин, Българската Скопска Македония, шопите до Околовръстния път. И аз! Всички ние си живеем в системата, чул, но не съвсем, или разбрал, но не съвсем.
Накратко – в тази философска категория – чул-недочул, разбрал-недоразбрал, е май основното заболяване и лек на човешкия род, отколе до днешни дни (и нека запеем):

“Ние сме на всеки километър
и така до края на света,
за да се роди малка червена звезда”
(и после в проза)
та чак до “чинията на Бузлуджа”.

Грешка до грешка – я от недоглеждане, я от неправилно вглеждане, лежат, въргалят се в кашата на прогреса човешки. Паднала ябълка – грешка природна, ударила спящия човек по главата – грешка човешка, и ето ти хоп – Нютон, и ето ти хоп – земното му притегляне.
Вместо плюс младокът Айнщайн сбъркал плюс с минус и хоп – озъбила се антиматерията барабар с относителност и много други относително досадни подробности на човешкия прогрес (регрес).
Абе, то накрая всичко зависи, както навремето прозорливо и гениално бе отронила първата ми жена Саша. Я да опитаме сега, ако това Сашино “зависи” го лепнем на датския принц Хамлет, после го разчовъркаме от гледна точка на неговия гаден черен човешки череп…
От какъв зор посред тъмни доби датски Хамлет се щуросва из гробищата и ни в клин, ни в ръкав, в тъмното, не установил надежден контакт със собствения си череп – по-специално със сивото му съдържание, шепне на себе си идиотски: “Да бъда…?” и след пауза: “…или да не бъда?!”
Ами как ще бъдеш бе, приятелче, Хамлетче, като вместо да си лягаш навреме като всички нормални принцове, сомнамбулираш в нощите? За чия Хекуба?
Всичко е в грешката на въпроса ти среднощен. Естествено, че няма да бъдеш бе, аланкоолу, като скиториш, и то в гробищните паркове, вместо да си легнеш до Офелия например. Твоето не е пример за по-младото поколение, а за съвременните пияндета и дрогирани нещастници?!
Просто питам в битов план, макар че по разбираеми исторически причини с датите няма да ме чуеш и да ми отговориш нито ти, нито твоят родител – комунягата Шекспир. И всичко това от недостатъчна недостатъчност. И понеже с двата крака джапам в науката, нека научните специалисти да ме използват като пример с моето откритие, че собственият ни череп ни пречи да чуем собствения си глас, а какво остава за гласовете на останалите черепи. От това, драги колеги, сме на това дередже – чули-недочули, разбрали- недоразбрали, и хайде ура, дами канят!
Приятелство, танци и дружба между народите. И после се чудим как по този повод от време на време си спретваме родолюбиви войнички. Дадено бе, черепи съседски, балкански, европейски и световни, да танцим, да пеем и славим войните, пипнати майсторски – зависи в кои райони черепите са били по-настойчиви и непримирими.
Ето, от песните разбираме, че войните балкански са взели пример от безпримерните първи европейски, световни и са дали примера си на Втората световна и отново да бъдеш или да не бъдеш с череп в ръка чакаш с надежда Третата Световна Междуконтинентална.
Въпросът е да се грижим за туй цвете, патриотично да го поливаме, да славославяме основното заболяване на черепите – чули-недочули, разбрали-недоразбрали.
Всеки божи ден ни дарява с нови радости по тоя повод – озоновите дупки на Северния и Южния полюс, дупките в Космоса откриват един голям чернодупчест аукцион, какви ли не още черно-бели дупчести графики, но едва ли някой – ако оживее, ще успее да ги види.
Най-вероятно извънземни ще ги видят и ще участват в наддаването. А ние ще стърчим извън галерията – чули-недочули, разбрали-недоразбрали.
Време е да посегнем към някоя реклама за сънотворно творчество по време на сън.
Без рецепта

Изберете си предпочитан формат – PDF/Doc/Docx/Epub/Mobi

Download/Свалете ‘Хем съм сам…’  оттук

 

Share.

Leave A Reply