pomnish-li-kalburov-4eti-me„Помниш ли?“ ще ви представи Димитър Калбуров в една нова светлина, на търсещия споделеност човек, подобно на всеки от нас. Всяка страница в книгата е точно на мястото си, за да разкаже една истинска история.

„Ще опитам да ви представя тази книга така, както бих го направил пред приятел. Искрено и откровено, без излишни визитки, които да опитват да ви убеждават в каквото и да е.
„За мен стиховете винаги са били и ще бъдат емоция. Такава, която те е разтърсила, или която си мечтал да те разтърси. Нищо повече.“
„Когато с времето събрах достатъчно материал, реших, че не желая да издадем просто един сборник с разпилени стихове. Исках чрез тях да разкажа една история и да дам най-доброто от себе си на всички, които по някакъв начин се докоснат до книгата.“
Няма как да си обичал и да не бъдеш докоснат от красотата на тези стихове. Г-н Калбуров ни издава как истинската голяма любов е в безброй много малки нещица.

Литературният проект „Пощенска кутия за приказки” се ражда от въображението на Гери Турийска – текстописец, певица, водеща на радио предаване и още куп неща. От 2010 г. “Пощенска кутия на приказки” дава сцена на начинаещи български автори. Инициативата започва сякаш на шега, не къде да е, а на едно книжно представяне. Събраните текстове са прочетени пред публика от известни личности. Останалото е история, от която може и вие да станете част.

Най-смислената муза е жената. Винаги, за всичко, във всеки един момент. Не знам за какво му е на един мъж да постига каквото и да е, ако няма жена, за която да го прави.
— Димитър Калбуров

ПОЛЕТ

Няма страшно, че не можеш да се познаеш
и нямаш представа какви ги вършиш.

Бъди смела.
Дръзка.
Безразсъдна.

Не мисли.
Не анализирай.
Не пресмятай.
Не прави планове.
Не си поставяй граници.
Не позволявай да ти поставят граници.
Не отлагай.
Не чакай.
Не се колебай.
Не играй на сигурно.

Скачай.
Най-хубаво не е, докато стъпваш плахо.
А когато летиш.

СЪН

Обичам голямото легло с чисто новите чаршафи.
Обичам стаята да е студена
и да сме под дебелия юрган.
Обичам меката ѝ кожа.
Обичам да я слушам как диша.
Обичам да преплита краката си в моите.
Обичам да ме прегръща силно.
Обичам да усещам парфюма ѝ по себе си.
Обичам косите ѝ да са в лицето ми.
Обичам да ми изтръпва ръката, докато тя спи на нея.
Обичам да сме вир-вода и да лепнем един за друг.
Обичам да ме сритва в съня си.
Обичам да не смея да мръдна, за да не я събудя.
Обичам да ме пита дали спя.
Обичам да дърпа завивките към себе си
и да ме открива.
Обичам да ме избутва до ръба на леглото.
Обичам да ми е неудобно.
Обичам да ми пречи.
Мразя само,
когато се наспивам.

Минало свършено

Някой ден ще ми е тъжно.
За чутото.
Казаното.
Премълчаното.
За можеше.
За щеше.
За трябваше.
Не беше.

Че вече не звъня първо на теб,
че ти не ми звъниш,
че отдавна ти нямам номера.

Някой ден ще ми е тъжно,
че вече не ми е тъжно.

Компас ❤️

Не се върти.
Тя е твоят север.
Стрелката винаги ще сочи към нея.

ЧАТ

Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага,
да те целуна, прегърна,
да изслушам какво ти се е случило днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да загубим представа за времето, да стане твърде късно да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да загубя представа къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб.

Стоп.
Изтривам всичко.

Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?

За автора

kalburov-author-4eti-me

Димитър Калбуров е сред най-популярните модерни писатели и поети. Автор на книгите “Мамка му” и “Помниш ли”, “1 Кило Риалити” и “158 удара в минута”. Последователите му във Facebook надхвърлят 140 000, а написаното от него има хиляди харесвания и споделяния.
Физически е роден другаде, но като автор определено се ражда по време на прочутите четения в „Пощенската кутия“, организирани от Гери Турийска. Другото място, от което набира известност, е Фейсбук.
В социалната мрежа е засипван с толкова много сърчица и личица, че според нас трябва спешно да се подложи на детокс, за да избегне пагубния за здравето, психическото, фейсбук диабет. От стиховете му следва изводът, че е силно романтичен (в един момент се говореше, че поне част от тях са посветени на Михаела Филева), от прозата му – че е склонен към езикови безчинства. Книгите му – „Мамка му“, роман, „Помниш ли“, стихосбирка, „1 кило риалити“, иронично-философско-есеистични късове и “158 удара в минута”, роман със стихове след всяка глава, които с малко думи могат да предизвикат лавина от емоции  – се радват на добър читателски прием.


Бележка: В стихосбирката допълнително сме добавили повечето по-нови стихове на автора за периода 2017-2021 г., споделени в неговия фейсбук профил. За да последвате и прочетете негови бъдещи стихове и разкази последвайте автора на:  https://www.facebook.com/kalburov.dimitar