Тангра – том 3 – Шатру – Токораз Исто

0

Tangra3-Shatru-cover-4eti.meНачинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече “живо слово” или “кинематографичен разказ”. Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, която те ядат, да участва в битките им, да изпитва болка или удоволствие, да гладува, да страда, да обича, да взема решения, да побеждава, но и да греши заедно с тях, да се замисля над изборите им. Избори, които са и негови. Книгите на токораз Исто не се четат само с очите, те се възприемат с всички сетива. И с всяка книга вие ставате все по-мъдри с опита, който сте напрупали, докато сте били в кожата на героя, и всяка книга е един изживян живот. Продължете пътешествието си в света на Токораз Исто!

В романа е разказана историята на българския народ така както никога не сте я чували и никъде няма да я прочетете. Ако от едната страна на везната могат да се поставят всички исторически книги и романи, писани за българите, „Тангра“ може да бъде поставена от другата страна на везната, но тя не им противоречи, а по скоро разкрива връзките и спойката между тях. “Тангра” разкрива дълбочината на българската история и осмисля всички факти и повърхностни знания, които сме научили досега. Чрез романите си “Тангра”, “България” и “Покръстването” Токораз Исто отрежда подобаващото на българите място в световната история.
Досега българската история винаги е била писана от нашите врагове, сега за пръв път се пише от нас самите, от един достоен наследник на българските разказвачи – тумир.

“Ето ме.
Това съм аз.
Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм?
Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми.
Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта?
Ето ме.
Това съм аз.
Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая.
Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на нощта.
Ето ме.
Това съм аз.
Черната луна.”

И като се замислиш – Бероес ме погледна косо – Злото е толкова реално.
Възприех този поглед като покана да говоря, затова казах:
– Аз смятам, че Злото не е толкова реално. Струва ми се, че това е по-скоро отношение към нещата, а не Зло само по себе си.
– Това не е вярно! – отвърна зароастриецът. – Ти си се заразил от индийците. Най-лесно може да се разбере по това, че всяко отрицателно качество веднага предизвиква пред себе си лошо качество, както и обратното. Смятам, че за всеки що-годе виждащ човек е ясно, че светът е дуален и тези части взаимно се допълват.
– Това е очевидно, но може да не е истина. Не винаги очевидните неща са верни, затова аз съм склонен да не се съглася с това мнение. Това разделение е майя, както биха казали индийците.
Не виждате ли, че при дуалното разделяне става въпрос за едни и същи неща, но натоварени с различно отношение. Същността на нещата обаче е еднаква, не е различна. Това означава, че Доброто и Злото са едно, а отношението ги кара да бъдат различни.
Бероес мълчеше и не отговаряше. Не исках да обидя чувствата на зороастриеца, но много от идеите, които бях чул при диспута в Индия, сега „избухваха” в мен и аз не можех да ги спра. Сега си дадох сметка, че през цялото време, докато бяхме пътували в самота, аз бях мислил за сътворението на света, за смисъла на живота, за висшата сила, за Доброто и Злото, за Тангра и мястото му сред останалите богове.
Това, което казах, не беше повлияно само от индийците. Още дядо ми, Баяр и тумир, а и колобър-боилът Баян ми бяха намеквали, че Доброто и Злото са нереални деления, съществуващи само за тези, които са разделени в своето мислене и възприемане на света, че това е етап в разбирането на всеки човек.
– Според мен разделянето на света на Добро и Зло е привидно, точно така както казахте вие – казах аз. – Знам, че вие не сте съгласен, но според мен е точно така. Забележете, че всички тези разлики се появяват когато трябва да се изрази отношение. Отношението е проява на емоционалност. Там където има емоция, има отношение и от този момент се появява разделянето на света. Хората, които са водени от емоциите и от своите чувства, виждат света разделен. Аз смятах, че вашият Премъдър господ е онзи Бог, който е над разделението на света. Сега разбирам, че този бог, който отговаря на нашия Тангра, не е Ахура Мазда, а е Зерван.

Бележка: Само формат PDF, размер 40МБ.
Ако желатете да помогнете с разпознаването и редакция на текста – пишете коментар, за да ви се изпрати по-добро копиe

Share.

Leave A Reply