„Ако не си дал на хората себе си, нищо не си им дал“ – тези думи на шведския лекар и писател Аксел Мунте (1857– 1949) биха могли да служат като мото на цялостната му дейност и творчество. Символично впрочем е и съчетанието на медицината и литературата в неговия живот: лечител на физически страдания и недъзи, той си поставя за задача да лекува и духовните, да извисява хората, да им помага в техния, често нелек, житейски път. Автор на редица книги, Аксел Мунте остава в историята на литературата със своя шедьовър „Легенда за Сан Микеле“, чийто жанр е също тъй трудноопределим, както източникът на обаянието на тази книга, несекващо вече толкова десетилетия. На какво се дължи то: на магнетичната личност на нейния автор, на изкусно свързаните теми и сюжети, едни от други по-увлекателни, завладяващи, на магията на Капри, струяща от най-хубавите й страници? Отговорът не може да е еднозначен. Но размишлявайки за научно-техническия напредък, за извършения благодарение на него прелом в планетарен мащаб, Аксел Мунте посочва в края на живота си, че непреходните човешки ценности са непоклатими. „Светът се променя — пише той, — но вълшебството си остава.“
Частица от това вълшебство се съдържа и в „Легенда за Сан Микеле“.

Има книги, които те карат да се замислиш за истинските неща в живота. Изумителното на “Легенда за Сан Микеле” е, че е написана преди около 100 години, за да бъда точен за първи път е публикувана през 1929 в Лондон, а въпреки дистанцията на времето е актуална до днес.

Само у себе си можем да открием щастието – безсмислено е да се надяваме да го получим от околните, защото малцина го имат в излишък. Мъката си трябва да понасяме сами – не е честно да се опитваме да я стоварим върху плещите на друг, бил той мъж или жена. Родени сме за борба, всеки трябва сам да води битките си, да удря, без да жали сили. За всекиго от нас е отреден мир – почетен дори за победения, стига да е дал всичко от себе си.

Пуснете нещичко в касичката на “сестриците”, макар да е и най-дребната монета: уверявам ви, че няма по-сигурно от това капиталовложение. Спомнете си какво писах на друго място в тази книга: каквото задържиш, ще го загубиш каквото подариш, завинаги ще остане твое. Пък и нямате право да задържате парите за себе си, те не ви принадлежат – нито на вас, нито на някой друг на този свят. Собственик на всич­ки пари е дяволът, който седи върху торбите със злато зад тезгяха си и търгува с човешките души. Не задържайте дълго мръсната монета, която той пъха в ръката ви, постарайте се веднага да се избавите от нея, иначе проклетият метал скоро ще изгори пръстите ви, ще проникне в кръвта, ще ослепи очите, ще отрови мислите и ще накара сърцето ви да закора­вее. Пуснете я в касичката на “сестриците” или я хвърлете в най-близкия канал там ѝ е мястото! Каква полза да трупате пари, когато рано или късно ще ви ги отнемат? Смъртта държи втория ключ от вашия сейф.

“Боговете продават всичко по цената му” – казва древният поет. Би могъл да добави, че те продават най-хубавото на най-ниска цена. Полезното е съвсем евтино, само излишното се продава скъпо. Това, което е истински красиво, не може да се купи, а ни се поднася даром от безсмъртните богове. Безплатно наблюдаваме изгрева и залеза на слънцето, плаващите по небето облаци, горите и полята, прекрасното море. Птиците ни пеят даром, а полските цветя растат край пътя и чакат да минем и да ги откъснем. Няма входна такса за звездната зала на нощта. Беднякът спи по-добре от богаташа. С течение на времето осъзнаваме, че обикновената храна е по-вкусна от деликатесите. Радостта и вътрешното задоволство намират по-добра почва в селската къщица отколкото в разкошния градски дворец. Неколцина приятели, малко, наистина малко книги и куче – друго не ви е необходимо, докато притежавате себе си. Но трябва да живеете на село. Градът е измислен от дявола, ето защо бог е разрушил Вавилонската кула.

Защо държавата харчи стотици пъти повече средства за обучение в изкуството да се убива, отколкото за изкуството да се лекува? Защо не строим повече болници и по-малко черкви – навсякъде можеш да се молиш на бога, но е невъзможно да оперираш на улицата.
В очите на всевишния жестокостта към беззащитните животни е много по-тежко престъпление от кражбата, но днес то се наказва само с нищожна глоба. Всеизвестно е, че прекомерното натрупване на богатства най-често представлява прикрита кражба от бедните, ала никога не съм видял в затвора да лежи милионер. Някои притежават изключителната способност да печелят пари почти от всичко, но този дар има доста съмнителна нравствена стойност. Обществото трябва да търпи подобни хора само при условие, че подобно на пчелите щедро раздават от медените си пити на другите, които нямат с какво да намажат насъщния си хляб.

Смъртта, която дарява живот, която го погубва, която е начало и край. Как може да е така жестока и същевременно тъй нежна? Защо с едната ръка отнема толкова младост и живот, когато с другата раздава щастие и покой? Защо така бавно стяга примката около гърлото на някоя от жертвите си, а на други нанася мълниеносен удар? Защо се бори толкова дълго с живота на малкото дете, а оставя стареца да угасне в милосърден сън? Дали задачата ѝ е не само да убива, но и да наказва? Нима освен палач е и съдия? Какво прави с убитите от нея хора? Дали само заспиват, или престават да съществуват? Къде ли ги отнася? Дали е върховен господар в царството на Смъртта, или пък е само слуга, обикновено оръдие в ръцете на много по-мощен владетел, владетеля на живота? Днес бе спечелила – но дали това не бе само временна победа? Кой ще тържествува последен – тя или животът?
Наистина ли моята мисия свършва, където започва нейната? Как да бъда безучастен наблюдател на последната неравна битка, да стоя настрана безпомощен и безчувствен, докато тя върши разрушителното си дело? Как да се отвръщам от очите, които ме молят за помощ дълго след като езикът е загубил способността да артикулира думи? Как да издърпвам ръката си от треперещите пръсти, вкопчващи се в дланта ми като удавник за сламка? Може да съм победен, но не съм обезоръжен. Все още разполагам с мощно средство. И аз като нея притежавам от питието на вечното забвение, поверено ми от благосклонната майка природа. Когато смъртта се забави с напитката си, защо аз да не поднеса своята и да превърна страданието в покой, агонията – в сън? Не е ли мой дълг да облекчавам смъртта на онези, на които не мога да помогна да живеят?

Животът е прекрасен, но зная и това, че често сами го объркваме и го превръщаме в глупав фарс или в сърцераздирателна трагедия, понякога и в двете, така че в крайна сметка не е ясно дали да плачем, или да се смеем.

Вила Сан Микеле е една от най-известните забележителности на остров Капри. Построена е върху останките на древноримска вила и средновековен параклис. Нейният създател Аксел Мунте разказва историята на изграждането ѝ в книгата „Легенда за Сан Микеле“, превърнала се в международен бестселър. Вилата впечатлява с красивите си средиземноморски градини, богатата колекция от римски, етруски и египетски артефакти, както и с прочутия египетски сфинкс, от чиято тераса се разкрива незабравима панорамна гледка към Неаполския залив, Везувий и крайбрежието.

Съдържание

Предговор за онези, които са прочели тази книга
Увод на автора
Първа глава. Младост
Втора глава. Латинският квартал
Трета глава. Авеню дьо Вилие
Четвърта глава. Моден лекар
Пета глава. Пациенти
Шеста глава. Замъкът Рамо
Седма глава. Лапландия
Осма глава. Неапол
Девета глава. Отново в Париж
Десета глава. Der Leichenbegleiter
Единайсета глава. Мадам Рекен
Дванайсета глава. Великана
Тринайсета глава. Мамзел Агата
Четиринайсета глава. Виконт Морис
Петнайсета глава. Джон
Шестнайсета глава. Пътуване до Швеция
Седемнайсета глава. Лекари
Осемнайсета глава. „Салпетриер“
Деветнайсета глава. Хипноза
Двайсета глава. Безсъние
Двайсет и първа глава. Чудото на Сант Антонио
Двайсет и втора глава. Площад „Испания“
Двайсет и трета глава. Още лекари
Двайсет и четвърта глава. Грандхотел
Двайсет и пета глава. „Сестриците на бедните“
Двайсет и шеста глава. Мис Хол
Двайсет и седма глава. Лято
Двайсет и осма глава. Птиче убежище
Двайсет и девета глава. Бамбино
Трийсета глава. Празникът на Сант Антонио
Трийсет и първа глава. Регатата
Трийсет и втора глава. Началото на края
В старата Кула

За автора

Аксел Мартин Фредрик Мунте (31 октомври 1857 – 11 февруари 1949) е шведски лекар, хуманист, филантроп и писател, оставил трайна следа както в медицината, така и в европейската литература. Роден е в град Оскаршхамн, на брега на Балтийско море, в семейството на аптекаря Мартин Арнолд Фредрик Мунте и съпругата му Луиза Аврора Угарска. Израства в семейство с изявени артистични интереси – сестра му Ана и брат му Арнолд се посвещават на изобразителното изкуство, а последният е също драматург и военноморски капитан.

Мунте започва обучението си по медицина в Университета в Упсала, но след тежко белодробно заболяване заминава за Италия, а по-късно завършва медицинското си образование в Париж. Там изгражда успешна лекарска практика и печели признанието на заможни пациенти от Франция и Италия, като същевременно безвъзмездно лекува бедни хора. През живота си нееднократно участва в оказването на медицинска помощ по време на войни, епидемии и природни бедствия, проявявайки изключителна отдаденост към професията си.

Още на деветнадесетгодишна възраст Мунте посещава остров Капри и остава завладян от неговата красота. По-късно сбъдва мечтата си, като придобива останките от древна римска вила, свързвана с император Тиберий, и върху тях изгражда прочутата Вила Сан Микеле. В продължение на близо четири десетилетия дели живота си между лекарската практика, археологическите си интереси и грижите за местното население. Благодарение и на неговата дейност Капри се превръща в притегателно място за европейски интелектуалци, творци и аристократи.

Като личен лекар на шведската престолонаследница, а по-късно кралица Виктория, Мунте препоръчва зимните месеци да прекарва на Капри заради благоприятния климат. Вила Сан Микеле се превръща в средище на културния живот, посещавано от представители на европейската аристокрация, писатели, художници и музиканти.

Мунте е женен за английската аристократка Хилда Пенингтън-Мелър, с която има двама сина – Питър и Малкълм. По време на Първата световна война приема британско поданство и служи като военен лекар.

В по-късните години тежко очно заболяване почти го лишава от зрението му и го принуждава временно да напусне Италия. Именно тогава написва най-известното си произведение – „Легендата за Сан Микеле“, превърнало се в международен бестселър и една от най-четените мемоарни книги на XX век. След успешна операция той отново се завръща на Капри, а последните години от живота си прекарва като официален гост на шведския крал в Стокхолм. Умира на 11 февруари 1949 г. Според разпространените сведения в джоба му е намерен билет за Капри – островът, с който остава свързан до края на живота си. Завещава Вила Сан Микеле на шведската държава с желанието тя да насърчава културните връзки между Швеция и Италия.

Освен като изключителен лекар, Аксел Мунте е известен със своите хуманистични възгледи. Интересува се от психология, хипноза, музикотерапия и други алтернативни методи за лечение, когато те могат да бъдат от полза на пациента. Подкрепя научните изследвания на Луи Пастьор, проявява интерес към най-новите достижения на науката и техниката и защитава възгледа, че медицината трябва да бъде подчинена преди всичко на човечността и състраданието.

„Легендата за Сан Микеле“ е автобиографично произведение, в което авторът преплита спомени, пътеписи, философски размисли и разкази за хората, срещнати по време на неговия необикновен живот. Книгата съчетава документална достоверност с художествена образност и разкрива света на автора чрез историите за неговите пациенти, приятели, животни и за неповторимата атмосфера на остров Капри.

По мотиви от живота и творчеството му през 1962 г. е създаден филмът „Аксел Мунте – Докторът на Сан Микеле“.

Линк към книгата:

Свалете от Яндиск книгата „Легенда за Сан Микеле“ на Аксел Мунте от тук
или
Свалете от Мега книгата „Легенда за Сан Микеле“ на Аксел Мунте от тук

Други препоръчани книги:

Измамата Сан Стефано. Руско-турската поробителна война – Иво Инджев Соления залив – Яна Язова Моят път към себе си. Мемоарите на един психиатър – Ървин Ялом Руско-турската война през погледа на един американски журналист – Едуард Кинг Открито – Автобиография – Андре Агаси Прогонените гении на България – Венелин Митев Мощ срещу Сила. Скритите фактори, определящи човешкото поведение – Дейвид Хокинс 12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса – Джордан Питърсън Даото на Уорън Бъфет – Мери Бъфет Книга за мечтатели. Тънка червена нишка – Инна Учкунова