Частица на края на Вселената – Шон Карол

Какво придава маса на всичко, което ни заобикаля? Каква е тайната на неуловимата частица, без която не бихме могли да разберем как се образува материята и какво изгражда Вселената?

Според мнозина бозонът на Хигс е най-големият пробив в разбирането ни за Вселената след разделянето на атома. Той е ключът към отговора на въпроса защо елементарните частици имат маса и как изобщо е възможно да се образуват атомите.

Преди повече от 2500 години в Древна Гърция философите-атомисти за първи път поставят въпроса за най-малките градивни частици на материята. След повече от двадесет столетия, милиарди долари и десетилетия усилена работа изследователите от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) успяват да открият тази неуловима частица през 2012 г. Бозонът на Хигс, кръстен на физика Питър Хигс – един от шестимата учени, които през 1964 г. предвиждат съществуването му, – се превръща в резултат от един от най-мащабните научни проекти в историята. След инвестиция от около девет милиарда долара и участието на над шест хиляди изследователи в изграждането и работата на Големия адронен ускорител в Швейцария, търсенето на отговор, започнало още в Древна Гърция, достига до своята драматична повратна точка.

В „Частица на края на Вселената“ известният писател и физик от Калифорнийския технологичен институт Шон Карол отвежда читателя зад кулисите на Големия адронен ускорител на частици в ЦЕРН. Ще се запознаете с теоретиците, инженерите и експериментаторите, участвали в колосалния научен експеримент, и ще научите повече за предизвикателствата, противоречията и дори екзотичните опасения, съпътствали проекта – включително страховете, че той може да предизвика края на света.

Какво прави бозона на Хигс толкова специален? Без него не бихме могли да разберем защо елементарните частици имат маса и как се изгражда познатата ни материя. Карол обяснява по достъпен и увлекателен начин науката зад тази частица, придобила популярност като „Частицата бог“, и нейното значение за разбирането на структурата на Вселената. Откриването ѝ осигурява последното липсващо парче от един от най-важните пъзели на съвременната физика – този на обикновената материя, атомите и силите, които стоят в основата на всичко около нас: от ДНК до глобалното затопляне.

Но зад историята на една елементарна частица се крие много по-голям въпрос: защо Вселената е такава, каквато е, и какво всъщност стои зад видимата реалност? Откриването на бозона на Хигс отваря вратата към нови научни хоризонти – към изследването на квантовите полета, невидимите механизми на материята, тъмната материя и фундаменталните закони, които управляват Космоса.

В „Частица на края на Вселената“ Шон Карол разкрива по забележителен начин как човешката страст към знанието и стремежът да разберем света довеждат до едно от най-значимите научни открития на нашето време. Преплитайки сложни научни идеи с историята на едно изключително постижение, той ни помага да погледнем отвъд очевидното и да открием необикновения свят, скрит в най-малките градивни частици на Вселената. Защото понякога най-големите тайни на природата се крият именно в най-малките частици.

---

„Книга, изпълнена с прозрения, великолепно разказана история и огромна доза Хигс.“

— Адам Франк, NPR, All Things Considered

„За всички, които искат да разберат в детайли как физиците от ЦЕРН, с помощта на Големия адронен колайдер, откриха новата частица, която може би е Хигс бозонът.“

— “Scientific American”

„Освежаващо ясна и достъпно написана книга. Тя не се опитва да бъде нито личен дневник на едно научно откритие, нито размишление върху смисъла на всичко съществуващо. По най-добрия възможен начин напомня за класическите научни книги – като „КЕД“ на Ричард Файнман, „Себичният ген“ на Ричард Докинс и „Кратка история на времето“ на Стивън Хокинг.“

— “New Scientist”

„Увлекателна хроника на една изключително важна глава от фундаменталната наука.“

— “Kirkus Reviews”

„С присъщите си остроумие и забележителна яснота Карол разказва историята на търсенето на неуловимия Хигс бозон. Неговият ясен стил и неподправен ентусиазъм разкриват вълнението от научното откритие не по-малко убедително от самите научни факти.“

— “Publishers Weekly”

„Първокласен пътеводител във физиката, който разширява разбирането ни за Вселената, в която живеем.“

— “Booklist”

„В тази великолепна книга Шон Карол ни предлага увлекателен и изключително ясен поглед към може би най-загадъчната и важна частица в природата, както и към експеримента, който я разкри пред света. Всеки, който се интересува от физика, трябва да прочете тази книга и да се присъедини към Карол в изследването на новите хоризонти пред физиката, които това откритие може да отвори.“

— Ленард Млодинов, автор на бестселъра на New York Times „Разходката на пияницата“

„Карол е сигурен и компетентен водач през някои от най-озадачаващите и същевременно най-вълнуващи прозрения на съвременната физика.“

— Брайън Грийн, автор на Елегантната Вселена

„Писането на Карол е достъпно и изпъстрено с препратки към популярната култура. Но не се заблуждавайте – той не се страхува да навлиза в теми, които са затруднявали дори най-известните физици.“

— Wired

„Карол не опростява изкуствено нещата. Той навлиза в сложната същност на най-новите открития в космологията с обяснения, които ще бъдат истинско предизвикателство дори за читателите, запознати с „Кратка история на времето“ на Хокинг.“

— The Washington Post

---

Ето десет от най-интересните научни идеи и прозрения, които Шон Карол представя в книгата.

Какво научихме тогава (Топ 10 идеи)

1. Вселената не е празно пространство
Една от най-интригуващите идеи в книгата е съществуването на полето на Хигс. Представяме си пространството като празно място, в което се движат звезди, планети, атоми и частици. Но съвременната физика предлага много по-необичайна картина. Пространството е изпълнено с квантови полета. Полето на Хигс е едно от тях и има ненулева стойност дори във вакуум. Частиците взаимодействат с това поле по различен начин. Именно взаимодействието с него е свързано с масата на някои елементарни частици. Това означава, че една от основните характеристики на материята има своето обяснение в нещо, което не можем да видим директно. Видимият свят се оказва проявление на невидими физически структури.

2. Бозонът на Хигс – следата на едно невидимо поле
Бозонът на Хигс често е наричан „Божията частица“ – популярно, но подвеждащо название. Той не е създател на Вселената, нито обяснява сам по себе си произхода на всичко съществуващо. Това е квантово възбуждение на полето на Хигс. Откриването му дава експериментално потвърждение на важна част от Стандартния модел на физиката на елементарните частици. Особено интересно е, че учените не наблюдават бозона като обикновен обект. Той се появява за изключително кратко време и се разпада на други частици. Неговото съществуване се установява чрез следите от тези разпади. Така науката разкрива невидимото чрез неговите наблюдаеми последствия.

3. Защо съществува масата?
Масата е нещо толкова обичайно, че рядко се замисляме какво всъщност представлява. Защо електронът има маса? Защо кварките имат различни маси? Защо природата е устроена именно по този начин? Механизмът на Хигс обяснява как елементарните частици придобиват маса чрез взаимодействието си с полето. Но има едно важно уточнение: по-голямата част от масата на обикновената материя – например масата на протоните и неутроните – идва от енергията на силното взаимодействие между кварките и глуоните, а не директно от полето на Хигс. Това е прекрасен пример за начина, по който физиката постепенно разкрива колко сложни са дори най-обикновените неща около нас.

4. Големият адронен колайдер – човешкият стремеж да проникнем в природата

За да открият бозона на Хигс, учените изграждат една от най-впечатляващите машини в човешката история – Големия адронен колайдер. Под земята, близо до Женева, протони се ускоряват до скорости, близки до скоростта на светлината, и се сблъскват при огромни енергии. Това не е просто технологичен експеримент. Това е опит да се пресъздадат условия, при които природата разкрива най-дълбоките си закони. Зад откритието стоят хиляди учени, инженери и специалисти от много държави.
Карол разказва не само за физиката, но и за човешката страна на науката – съперничеството, амбициите, политиката, финансирането и огромния труд, необходим за едно голямо откритие.

5. Симетрията – скритият ред на природата
В съвременната физика симетрията е много повече от геометрична красота. Тя е един от фундаменталните принципи, чрез които описваме природните закони. Но понякога симетрията на законите не се проявява по същия начин в състоянието на самата система. Това явление се нарича спонтанно нарушаване на симетрията. Механизмът на Хигс е свързан именно с този принцип. Тук се появява една от най-красивите идеи на съвременната физика: понякога видимото разнообразие на света произлиза от по-дълбок ред, който не се проявява очевидно.

6. Какво още не знаем за Вселената?
Откриването на бозона на Хигс не слага край на търсенето. Напротив – то поставя нови въпроси.
Какво е тъмната материя? Защо във Вселената има много повече материя, отколкото антиматерия? Има ли частици, които все още не сме открили? Дали Стандартният модел е само част от една по-голяма теория?

Карол насочва вниманието към хоризонта отвъд познатата физика. Откриването на една частица не означава, че сме разбрали Вселената. Означава, че сме успели да зададем по-добри въпроси.

7. Науката като колективно приключение
Една от силните страни на книгата е, че ни показва науката като човешко усилие. Зад всяко голямо откритие има не само гениални идеи, но и години работа, неуспешни експерименти, спорове, конкуренция и сътрудничество. Историята на бозона на Хигс е история за това как хиляди хора могат да обединят знанията и усилията си около въпрос, който изглежда почти невъзможен за разрешаване. Именно тази страна на науката прави книгата толкова увлекателна.

8. Какво има отвъд познатия физически свят?
Може би най-интересният въпрос е дали познаваме само малка част от физическата реалност.
Стандартният модел описва изключително успешно елементарните частици и три от фундаменталните взаимодействия, но не включва пълно описание на гравитацията и не обяснява всички космологични загадки.
Това оставя широко пространство за нови теории и открития.
Тъмната материя, квантовата гравитация и природата на пространството и времето продължават да бъдат сред големите предизвикателства на физиката.

9. Границата между знанието и неизвестното
В науката всяко голямо откритие има две страни. От една страна, то потвърждава определена теория. От друга – разкрива колко много още не знаем. Бозонът на Хигс е прекрасен пример за това. Почти половин век след теоретичното предсказване на механизма на Хигс учените успяват да открият съответната частица. Това е триумф на теоретичната физика, експерименталната наука и международното сътрудничество. Но не е последната глава от историята.

10. Вселената е по-странна, отколкото изглежда
В крайна сметка книгата ни напомня, че реалността не се изчерпва с това, което виждаме и докосваме. Масата, материята и пространството са част от много по-дълбока физическа картина. И може би най-вълнуващото в науката не е колко отговори сме получили, а колко нови въпроси сме успели да открием.

---

---

Какво знаем 15 години по-късно

Когато Шон Карол пише книгата си „Частицата на края на Вселената“, светът на физиката е в еуфория и научен оптимизъм. През 2012 г. CERN обявява откриването на бозона на Хигс – последното липсващо парче от Стандартния модел на физиката на елементарните частици. Физиката бе на прага на следващия голям пробив. Ако трябва да направим равносметка за откритията оттогава досега…  научихме много повече за това, което вече познаваме, но все още не сме открили новата фундаментална физика, която очаквахме. И все пак между 2012 и 2026 г. има няколко открития, които си заслужават внимание. Някои от тях дори не бяха в центъра на прогнозите от 2012 г.

1. Хигс-бозонът се оказа точно това, което Стандартният модел предсказва

Това е може би най-голямата изненада, макар и не в смисъла на ново откритие. През 2012 г. знаехме, че сме открили нова частица, но не бяхме сигурни дали тя е точно предсказаният Хигс-бозон. През следващите години установихме:

• Спинът му е нула – уникален сред известните елементарни частици.
• Масата му е приблизително 125 GeV.
• Взаимодействията му с топ-кварка, долен кварк и тау-лептон съответстват на предсказанията.
• През 2018 г. беше наблюдавано разпадането му на двойка долни кварки.
• Беше потвърдено и образуването му заедно с двойка топ-кварк и антитоп-кварк.

Това е важно, защото механизмът на Хигс действително работи така, както сме си представяли. Но има един голям нерешен въпрос: защо полето на Хигс има точно тези свойства и защо масата му е точно такава?

2. Открихме ново семейство от необичайни частици

В продължение на десетилетия познавахме главно два вида съставни частици:

• Мезони – кварк и антикварк.
• Бариони – три кварка.

Но квантовата хромодинамика допуска и по-сложни комбинации. През 2015 г. експериментът LHCb откри пентакварки – състояния с пет кварка. През следващите години бяха установени и множество тетракварки – състояния с четири кварка. Това ни показва, че силното взаимодействие създава много по-богат свят от структури, отколкото сме могли да изследваме експериментално преди. Не става дума за нови фундаментални частици, а за нови форми на организация на вече познатите кварки.

3. Квантовото преплитане достигна света на елементарните частици при рекордни енергии

Това е едно от най-красивите открития в периода. През 2023 г. експериментът ATLAS в CERN установи квантово преплитане между топ-кварк и антитоп-кварк. Резултатът бе публикуван в Nature през 2024 г. С други думи, две частици могат да имат общо квантово състояние, което не може да бъде описано като обикновен сбор от независимите им състояния. И това е демонстрирано при енергии, недостъпни за предишните експерименти с квантово преплитане.

През 2026 г. ATLAS направи още една крачка, изследвайки преплитането между Z-бозони, получени при разпадане на Хигс-бозон. Това е забележително съчетание между физиката на елементарните частици и фундаменталните основи на квантовата механика.

4. За първи път открихме нарушение на CP-симетрията при бариони

Това е важно за един от най-големите космологични въпроси: Защо Вселената е изградена почти изцяло от материя, а не от равни количества материя и антиматерия? Според ранната Вселена би трябвало да се произведат приблизително равни количества от двете. Но днес около нас виждаме материя.

CP-симетрията означава, че физичните закони би трябвало да останат същите, ако заменим частиците с античастици (C) и едновременно обърнем пространството като в огледало (P). Нарушението ѝ означава, че някои частици и античастици се държат различно при тези условия.

• C (Charge conjugation) – зарядово спрежение: заменяме всяка частица със съответната ѝ античастица.
• P (Parity) – пространствена четност: обръщаме пространството като в огледало, така че ляво и дясно се разменят.

През март 2025 г. експериментът LHCb обяви първото наблюдение на нарушение на CP-симетрията при бариони. Изследователите установиха разлика в поведението при разпадане на определен барион и неговата античастица. Това е нова експериментална територия: преди това CP-нарушението беше наблюдавано при мезони. Откритието обаче не решава загадката на космическата асиметрия. Известното CP-нарушение в Стандартния модел не е достатъчно, за да обясни количеството материя във Вселената. Но получихме нов инструмент за изследване на проблема.

5. Тъмната материя остана неуловима

Тук очакванията от 2012 г. бяха особено големи. Надявахме се, че Хигс-бозонът ще ни помогне да открием връзката между обикновената материя и тъмната материя. Имаше множество теоретични модели, в които Хигс-бозонът може да взаимодейства с неизвестни частици от тъмния сектор. Но какво се случи?

• Не открихме убедителна частица на тъмната материя в LHC.
• Не установихме убедително невидимо разпадане на Хигс-бозона към частици на тъмната материя.
• Експериментите за директно откриване, включително LUX-ZEPLIN (LZ), продължиха да ограничават възможните взаимодействия.

Това не означава, че тъмната материя не съществува. Астрономическите и космологичните доказателства за нея остават много силни. Означава, че простите модели, които очаквахме да открием сравнително лесно, не се потвърдиха.

6. Суперсиметрията не се появи

Това е може би най-голямото разочарование за част от теоретичната физика. Суперсиметрията предполагаше, че всяка позната частица има по-тежък суперпартньор. Тази идея можеше да помогне за:

• Обяснението на проблема с йерархията на масите.
• Създаването на кандидат за тъмна материя.
• Обединяването на фундаменталните взаимодействия.

През 2012 г. мнозина се надяваха, че LHC ще открие суперсиметрични частици. Но до 2026 г. няма потвърдено откритие на нито една такава частица. Това не изключва всички варианти на суперсиметрията, но значително стеснява пространството на възможностите. И тук се появява една от най-важните промени в теоретичната физика: трябваше да се разделим с идеята, че новата физика непременно ще се появи точно там, където очакваме.

7. Открихме гравитационните вълни – и това промени начина, по който наблюдаваме Вселената

Това не е откритие на CERN и не е откритие в Стандартния модел. Но все пак е едно от най-големите научни събития на периода. През 2015 г. LIGO регистрира за първи път гравитационни вълни от сливане на две черни дупки. През 2017 г. беше регистрирано сливане на две неутронни звезди, наблюдавано едновременно чрез гравитационни вълни и електромагнитно излъчване. Това откри нов начин за наблюдение на Вселената. Преди това астрономията разчиташе основно на електромагнитното излъчване – светлина, радиовълни, рентгенови лъчи и т.н. Сега можем да наблюдаваме самите колебания на пространство-времето. Оттогава са регистрирани стотици гравитационни събития и започнахме да изграждаме статистическа картина на популациите от черни дупки и неутронни звезди.
Това не е централна част от историята на Хигс в книгата на Карол, но е огромна промяна в нашето разбиране за Вселената.

8. Най-неочакваното: Стандартният модел продължава да издържа

Може би това е най-важният резултат от всички. След откриването на Хигс очаквахме, че при по-високи енергии и повече данни ще се появят отклонения от Стандартния модел. Но експериментите показват нещо почти невероятно: теорията продължава да описва природата с изключителна точност. През последните години:

• Измерихме масата на Хигс с все по-голяма точност.
• Изследвахме взаимодействията на топ-кварка.
• Проверихме редки разпадания на Хигс.
• Направихме все по-прецизни проверки на силното и електрослабото взаимодействие.

През 2025 г. ATLAS съобщи и за доказателства за рядкото разпадане на Хигс към два мюона – изключително важна проверка на взаимодействието му с частици от второто поколение. Това е пътят към следващото голямо откритие: не непременно търсене на нова частица, а откриване на много малко отклонение от предсказанията на теорията.

Как изглежда равносметката за 2012–2026 г.?

Въпрос от 2012 г.	Резултат до 2026 г.
Какво представлява Хигс?	Изключително добре потвърден скаларен бозон
Съществува ли суперсиметрия?	Няма експериментално потвърждение
Какво е тъмната материя?	Все още неизвестно
Има ли допълнителни измерения?	Няма потвърждение
Защо има повече материя от антиматерия?	Имаме нови резултати за CP-нарушението, но загадката остава
Има ли нови форми на материя?	Да – открити са множество екзотични адрони
Как се проявява квантовата механика при високи енергии?	Наблюдавано е квантово преплитане между кварки
Можем ли да наблюдаваме гравитацията по нов начин?	Да – чрез гравитационни вълни

И какво предстои?
На 27 юни 2026 г. приключи третият период на работа на Големия адронен колайдер (Run 3). Предстои мащабна модернизация, а връщането на сноповете частици е планирано за 2030 г. Следващият етап ще бъде High-Luminosity LHC – колайдер, предназначен да събира много повече сблъсъци и да изследва още по-прецизно Хигс-бозона.

Поуки
Има три големи поуки:

1. Природата е по-консервативна от нашите теории. Не открихме очакваното множество нови частици.
2. Квантовият свят е по-богат, отколкото предполагахме. Екзотичните адрони и квантовото преплитане разшириха начина, по който изследваме материята.
3. Най-големите загадки остават извън Стандартния модел. Тъмната материя, тъмната енергия, произходът на масата на неутриното и асиметрията между материята и антиматерията продължават да чакат обяснение.

През 2012 г. си мислехме, че Хигс-бозонът ще ни отвори вратата към нови частици. До 2026 г. той ни помогна да разберем много по-добре самата граница на познанието ни. И може би най-големият въпрос вече не е само какви частици съществуват, а защо Вселената има точно тези фундаментални закони и параметри. Това е въпросът, който свързва физиката на елементарните частици с космологията, квантовата теория и произхода на Вселената.

Заключения: краят на една ера или началото на нова?
Ако през 2012 г. откриването на Хигс-бозона изглеждаше като отваряне на врата към цял нов свят от неизвестни частици, то днес картината е малко по-различна. Стандартният модел продължава да издържа на изключително прецизни експериментални проверки. Не открихме суперсиметрични частици, не разкрихме природата на тъмната материя и не намерихме доказателства за допълнителни измерения.
Но научихме повече за самия Хигс-бозон, открихме нови форми на съставна материя, изследвахме квантовото преплитане при невиждани досега енергии и отворихме нов прозорец към Вселената чрез гравитационните вълни.
Може би най-важният урок от тези години е, че природата не е длъжна да следва очакванията ни. Понякога най-големият научен напредък не идва от откриването на нова частица, а от това да разберем по-добре границите на собственото си знание.

---

Съдържание

Въведение
Глава 1. Смисълът

Огромна Вселена от малки парченца
Бозонът на Хигс
Защо това ни интересува?
Големият адронен ускорител на частици (LHC)
На кръстопът

Глава 2. Почти божествено

Божият разум
Божа работа
Последното парче от пъзела
Тайната на фокуса
Фермиони и бозони
Ядрени сили
Полета, обхващащи Вселена
Далеч от нулата
Обобщение

Глава 3. Атоми и частици

Илюстрация на атом
Антиматерия
Неутрино
Поколения
Кварки и адрони
Взаимодействието, което не пасва

Глава 4. История на ускорителя

Е=mc2
Европа отново в действие
LEP – Големият електрон-позитронен колайдер
SLAC, Брукхейвън и ФермиЛаб
Супер колайдерът

Глава 5. Най-големият ускорител, създаван някога

С удвоени усилия
Години на планиране
Архитектът
Ускоряващи се частици
Скорост и енергия
Мощни магнити
Щафетата на огъня

Глава 6. Мъдростта на разрушението

Идентификация на частиците
Експерименти в ускорителния пръстен
Сблъскващи се протони
Обичайните заподозрени
Кварки
Глуони
W-бозони, Z-бозони, тау-лептони и Хигс-бозони
Електрони и фотони
Неутрино и гравитони
Мюони
Слоеве от детектори
Претоварване с информация
Споделяне на данни

Глава 7. Частици във вълните

Гравитационното поле
Електромагнитното поле
Гравитационни вълни
Частици, породени от полетата
Квантови последствия
Материя от полета
Пренос на вибрации
Закони за запазване

Глава 8. През счупено огледало

Аналогия, достойна за награда
Далеч от нулата
Как частиците получават маса?
Свят без полето на Хигс
Дефиниция за симетрия
Връзки и полета
Проблемът със симетриите
Нарушения на симетрията
Симетрии на слабото взаимодействие
Обратно към Взрива
Ефективна бъркотия

Глава 9. Джакпот!

Какво влиза?
Какво излиза?
Получаването на значим резултат
Сигнал и шум
Мечката е в капан
Какво е това?

Глава 10. Да разлаем кучетата

Тиганът на огъня, а рибата в морето
Има грешки и грешки
Web 2.0
Физици папараци
Шушу-мушу
Снимачните площадки на Холивуд

Глава 11. Нобелови мечтания

Свръхпроводимост
Спонтанно нарушение на симетрията
Съгласуване
1964 г. Англер и Браут
1964 г: Хигс
1964 г.: Гуралник, Хейгън и Кибъл
Слабото ядрено взаимодействие
Електрослабото обединение
Да сглобим целия пъзел
Игра на имена
Присъдата на историята

Глава 12. Отвъд хоризонта

Ранната Вселена
WIMP
Порталът на Хигс
Една неестествена Вселена
Енергия на вакуума
Суперсиметрия
Струни и допълнителни измерения
Брани и Мултивселената
Смело напред

Глава 13. Защо си струва?

Къде ми е ракетният двигател?
Свръхсветлинно пътуване и левитация
Неочаквани резултати
Бъдещето на физиката на елементарните частици
Вълшебството
Смисълът и истината

Снимки
Приложение 1.Маса и спин

Как работи спинът?
Степени на свобода
Защо фермионите нямат маса без полето на Хигс?

Приложение 2. Частици в Стандартния модел

Фермионите
Бозоните

Приложение 3. Частици и техните взаимодействия
Допълнителна литература
Библиография
Благодарности

---

За автора

Шон Майкъл Карол (роден на 5 октомври 1966 г.) е космолог и професор по физика, специализиран в тъмната енергия и общата теория на относителността. Той е научен професор в катедрата по физика в Калифорнийския технологичен институт. Той е бил сътрудник в блога за физиката „Космически вариации“ и е публикувал статии в научни списания и списания като „Природа“, „Ню Йорк Таймс“, „Скай и телескоп“ и „Нов учен“.

Карол е автор на Spacetime and Geometry, учебник по обща теория на относителността и е записал серия от лекции, озаглавени „Великите курсове по космология, физика на времето и Хигс-бозона“. Той също така е автор на бестселъри в областа на физиката и астронимията. Получава докторска степен по астрономия и астрофизика през 1993 г. от Харвардския университет, където съветникът му е Джордж Б. Фийлд. Заглавието на дисертацията му е „Космологични последствия от топологични и геометрични феномени“. Работил е като постдокторантски изследовател в Масачузетския технологичен институт и Институт за теоретична физика в Кали, Санта Барбара и като асистент в Чикагския университет до 2006 г. Сега е професор в Калтек.

Най-цитираната му статия „Космическа бързина поради нова гравитационна физика“ е написана с Викрам Дувю, Марк Тродън и Майкъл Търнър. С повече от 1000 цитати, той помага на пионер в изучаването на гравитацията да издадат обща книга за космологията.

През 2010 г. Карол е избран за член на Американското физическо дружество за „принос към широк кръг от теми в космологията, теорията на относителността и квантовата теория, особено идеите за космическо ускоряване“.

През 2014 г. е награден с наградата „Андрю Гемант“, награда от Американския физичен институт за „значим принос към културното, художествено и хуманистично измерение на физиката“. През 2015 г. получава и стипендия „Гугенхайм“.

---

Линк към книгата:

Свалете от Яндиск книгата „Частица на края на Вселената“ на Шон Карол от тук
или
Свалете от Мега книгата „Частица на края на Вселената“ на Шон Карол от тук