Нещата, които синът ми трябва да знае за света – Фредрик Бакман

Posted on 30/07/2026

by book

Хумор

„Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ е искрена и необичайна книга за бащинството, живота и малките уроци, които човек натрупва по пътя си. С много хумор, самоирония и откровеност авторът споделя своите мисли за любовта, семейството, страховете, грешките и радостите, които съпътстват порастването.

Това не е сборник от готови отговори, а личен разговор между баща и син — опит да бъдат предадени важните неща, които не се учат в училище: как да обичаш, как да губиш, как да бъдеш добър човек и как да намериш смисъл в един сложен свят.

Това е книга за бащинството, но далеч не само за родители. Тя е посветена на порастването, на връзките между поколенията и на желанието да оставим след себе си не материални вещи, а ценности и спомени. Всеки читател може да открие в нея нещо от собствения си живот – независимо дали е родител, дете или просто човек, който търси смисъл в обикновените неща. Това е книга, в която се казва открито, че перфектни родители не съществуват. Напротив – те са постоянно в чувство за страх. Страх да не се издънят. Страх дали ще възпитат детето си правилно. Страх да не би то да е аутсайдер. Страх дали му дават всичко от което се нуждае. Страх дали го обичат достатъчно. И колкото повече мисли за тези неща един родител, толкова повече тези страхове се разрастват, а родителите правят симпатично глупави неща, за да приспят собствените си кошмари.

Всички тези сериозни теми обаче са поднесени в типичния стил на Бакман с много самоирония и голяма доза насмешка. Не неглижира проблемите. Даже напротив – съвсем реално показва как иска да възпита детето си правилно, за да стане то сериозен и добър човек. Просто го прави по един забавен начин, който ни показва нагледно, че родителството е сложно, динамично и отговорно нещо, но всичко това няма значение, когато малкото същество срещу теб се усмихне и знаеш, че то е твоят свят.

Тази книга не бива да се сравнява с другите на Бакман – тя е лична, тя е различна. Тя е една изповед към сина му, която след време той ще прочете и ще се срамува пред приятелите си. Това е книга, чиято цел е да ви разтовари. Един наръчник за бъдещи родители и отдушник за настоящи.

Всичко, което искаме, е да ви защитим. Да ви спестим всички разочарования, неуспехи и нещастни влюбвания. Но нямаме абсолютно никаква представа какво всъщност правим. Да отглеждаш деца, в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян.
Но въпреки това смятаме да опитаме, goddamnit. Защото искаме да бъдем възможно най-добрите родители. Това е всичко.
Така че търсим в Гугъл. Всяко нещо.

Искам никога да не забравяш, че можеш да станеш какъвто пожелаеш, но това далеч не е толкова важно, колкото да знаеш, че можеш да бъдеш такъв, какъвто си. Надявам се аз да съм прототипът и ти да си по-голям мъж от мен. Но още повече се надявам да си по-голям човек.
Не мога да те науча какво е мъжество. Ти си този, който трябва да научи мен. Това е единственият път напред.Защото казват, че рано или късно всички мъже стават като бащите си. Надявам се да не е така.
Надявам се ти да си много по-добър.

Когато бях тийнейджър, всички викаха „изправи се като истински мъж“ за щяло и за нещяло. Едва когато станах на двайсет и нещо, разбрах, че истинските мъже могат и да седят, да мълчат и да слушат. И да признаят, когато са сгрешили. Така че не прави същите грешки като мен. Никога не наричай някого „женчо“ по време на мач по флорбол, сякаш това означава, че е слаб. Някой ден ще държиш жена за ръката, докато тя ражда, и тогава това ти отношение ще те накара да се засрамиш повече, отколкото си се срамувал през целия си живот.

Надявам се никога да не объркаш битката за равенство с война между половете. Никога да не си мислиш, че една жена не заслужава същите права или свободи като теб, или същата заплата за работата, която вършиш и ти. И да не ти хрумне, че само защото тя заслужава тези неща, трябва да спреш да ѝ отваряш вратата, когато можеш. Да не си мислиш, че равенството и джентълменството не могат да съществуват едновременно.
Бабите ти ще те научат, че това са глупости. За мъжете от поколението на дядовците ти може да се каже много, но те не биха имали време да научат толкова неща, ако паралелно с това жените от тяхното поколение не се бяха занимавали с всичко останало.
Направих каквото можах, за да съм способен да те науча никога да не се боиш от силните жени. Ожених се за най-силната жена, която някога съм срещал.
Светът постоянно ще опитва да ти набие в главата, че всички човешки качества и умения могат да се разделят на „мъжки“ и „женски“. Но аз не съм убеден.

Да си кажа: не ме интересува дали ще бъдеш религиозен, или не. И дали изобщо ще вярваш в Бог. Стига да си добър с майка си, да не убиваш, да не крадеш, да не викаш за „Манчестър Сити“ или някакво друго безумие, честно казано, не ми пука дали моралните ти принципи са продиктувани от малка червена книга или от кутия с понички. Но ако ще ти обяснявам как работи светът, би било малко странно да не засегна религията.
Бог е много важен за хората. Особено за хората, който не вярват в него всъщност. Някои от тях (които поразително често, но невинаги, ще имат сложни прически и ще носят дрехи с природни цветове и плюшени детайли) ще вторачват очи в теб и ще ръмжат: „Добре, ако Бог СЪЩЕСТВУВА, тогава защо има ВОЙНИ?“.
Аз си мисля така:
Бог е сътворил хората. А хората са сътворили куп глупости. И Бог е казал „Какви ги вършите?“, а хората са казали „А, нищо!“, а Бог е казал „Ама… къде сте тръгнали с това?“, а хората са казали „Ами НАВЪН! Не бери грижа!“, а Бог е казал „Ама вие наистина ли… това не ми изглежда като особено добра идея…“, а хората са казали „Оффф, Божеее! Не ни се бъркай!“. Бог казал „Добре, добре, окей“, а хората тръгнали по света с глупостите си. И всичко отишло по дяволите. Тогава хората веднага се обърнали към Бог, погледнали го много недоволно и казали: „Оф! Защо не ни спря? Ти си виновен!“.
Разбираш ли?

Съдържание

На сина ми

Какво трябва да знаеш за осветлението в тоалетните с датчик за движение
Какво трябва да знаеш за очакванията ми към теб

Родилна математика
Note to self

Какво трябва да знаеш за ИКЕА

Да, знам, че майка ти каза не
Рецепта за сладолед „Сникърс“ на фритюрник (Някой ден ще ми благодариш за това)
[baby applauding ironically]
Продължавам да не разбирам

Какво трябва да знаеш за футбола

Теория на хаоса
Ататкокалипсис сега
We are searching for the AllSpark
Бракът на мама и татко. Встъпителен курс
Да. Разбира се. Травма от детството тук, травма от детството там

Какво трябва да знаеш за нещата

Встъпителен период
Не казваш нищо. Но имам чувството, че това имаш предвид
Изкуството да преценяваш дали е подходящо да скроиш номер на някого
Значи…
Белязан до живот

Какво трябва да знаеш за мъжеството

Разбира се…
Прекъсваме редовната програма, да излъчим кратко съобщение до майка ти
Изкуството да не позволяваш на гордостта си да застава на пътя на добрите резултати
Каквото и да правя, не се получава. Такова е чувството

Какво трябва да знаеш за Бог и летищата

Да. Татко знае
Донякъде те възприемам така, както възприемам тиранозавъра от „Джурасик парк“
Защо ти се ядосвам толкова, когато хукнеш нанякъде в търговския център
Просто казвам, че родителството не идва с инструкции

Какво трябва да знаеш за случилото се с пеещия пластмасов жираф

Не че искам да се бъркам в детските песнички, които пускате на децата в детската градина
Изкуството да избираш задачите си
Значи, не казвам, че я обичам САМО заради това
Не казвам, че трябва да обичаш татко повече от мама. Естествено, че не. Просто излагам фактите

Какво трябва да знаеш за причините майката на онази Фелисия да ми се сърди

Беше просто п-р-е-д-л-о-ж-е-н-и-е
Детето на обущаря
Лоялната съпруга
Note to self

Какво трябва да знаеш за доброто и злото

Окей. Ето какво стана
Защо е безсмислено да се води дискусия с майка ти
Изкуството да разговаряш с непознати

Какво трябва да знаеш за сформирането на банда

Да мислиш извън кутията
Комуникация. Това е ключът към всеки успешен брак
Съпричастие. Майка ти го има
За бъдеща употреба

Какво трябва да знаеш за любовта

Note to self
The eagle has not landed. Може да се каже
Идеята не звучеше толкова идиотско и безотговорно, докато го правех

Какво трябва да знаеш за случаите, когато те държа малко по-силно за ръката
За автора

За автора

Фредрик Бакман (р. 1981) е шведски писател, колумнист и блогър, един от най-четените съвременни автори в света. Литературният му дебют е през 2012 г. с романа Човек на име Уве, който се превръща в международен бестселър и е преведен на десетки езици. Следват Нещата, които синът ми трябва да знае за света, Баба праща поздрави и се извинява, Брит-Мари беше тук, трилогията Бьорнстад, Тревожни хора, Победителите и други книги, спечелили милиони читатели със своята топлота, хумор и дълбоко разбиране за човешката природа.

Произведенията на Бакман са публикувани в повече от четиридесет държави и многократно оглавяват международните класации за бестселъри. По няколко от тях са създадени успешни филмови и телевизионни адаптации, сред които шведският филм Човек на име Уве и американската му екранизация A Man Called Otto.

Преди да се посвети изцяло на литературата, Бакман работи като колумнист и автор на популярни блогове, откъдето произлизат характерните за стила му непосредственост, остроумие и умение да открива необикновеното в привидно обикновеното. Днес той живее в Стокхолм със семейството си и продължава да бъде един от най-четените и обичани шведски писатели на XXI век.