Мощ срещу Сила. Скритите фактори, определящи човешкото поведение – Дейвид Хокинс

Смятате ли, че животът е несправедлив? Че светът и хората са поели в лоша посока? Че често някой ви обижда, или наранява, че не ви разбира?
Като цяло много-много не харесвате хората, те са глупавички и не са наясно с нещата, вие повече ги схващате? Или изпитвате състрадание към другите и към себе си? Прощавате често както своите, така и чуждите грешки?
Влизате в положение на останалите и разбирате мотивите зад техните постъпки, като сте изпълнени с вяра, мир и любов. Не съдите и не завиждате, а подкрепяте и се възхищавате на другите.
Посочените горе два контрапункта са различни нива на съзнанието, като сами можете да се досетите кои са ниските и кои са високите. Чрез науката кинезиология, психиатърът Дейвид Хокинс показва тяхното съществуване и измерване. Той самият е изживял извисяващо духа и съзнанието събитие, така че говори и от личен опит.
Животът ни предоставя тестове и уроци и от нашия отговор към тях, ние решаваме дали да повдигнем нивото на съзнанието си, да останем на същото и да не се развиваме, или дори да слезем още по-надолу по Картата на съзнанието, която Хокинс излага (виж по-долу). Без съмнение е добре да издигаме нивото на съзнанието си, и то не само заради нас самите – за да живее прекрасен и задоволителен живот, за да сме щастливи и пълноценни, за да постигаме целите и мечтите си и да бъдем по-здрави – но и заради всички останали хора и самия свят. Защото всички сме едно цяло и бъдещото зависи от нас и нивото на нашето съзнание.

В задълбоченото си изследване, основано на кинезиологията – науката за движението на тялото, Дейвид Хокинс ни дава ключ към личностното израстване.

В „Мощ срещу Сила“ се описва и доказва, че:

• енергията на човешката мисъл, макар и миниатюрна, е напълно измерима; емоционалното и духовно развитие на личността, обществата и продуктите от дейността им също може да бъде прецизно измерени;
• развиването на почтеност, приемане, състрадание и обич неизбежно води до увеличаване на личностната енергия и до високо ниво на осъзнатост.
• може да повлияете на хора, заседнали в ниски емоции като срам и вина, и да ги придвижите нагоре по стълбицата към безусловната любов.

Но тази книга не е за всеки – тя е пресечна точка между мистицизма и ключови научни открития. Докато четете, ще погледнете на себе си и собствените си емоции с ново, опрощаващо разбиране. Ще откриете къде се крие коренът на истинската мощ на съзнанието, която измества непрестанните напъни и усилие от живота ни.
Тази книга не е за всеки, но може би е точно за вас – човек, който се пита как да достигне и заживее във високи нива на енергия, как да се освободи от чувствата на страх, срам, апатия и омраза и да усети лекотата на прошката, приемането и любовта.

Истински вещите и способни хора не се набиват на очи.
Те изглеждат съвсем простодушни.
Който е наясно с това, познава матриците на Абсолюта.
Познаването на тези матрици представлява фината, неуловима мощ.
Фината мощ движи всичко и няма име.

 

“Любовта се разбира погрешно като емоция – всъщност това е състояние на осъзнатост, начин да бъдеш в света, начин да видиш себе си и другите.”
— Дейвид Р. Хокинс

Ако изследваме темата, ще видим, че мощта произтича от смисъла. Той има общо с мотивацията и принципите. Мощта винаги е свързана с това, което утвърждава значимостта на самия живот. Тя допада на онази част от човешката природа, която наричаме благородна, за разлика от силата, която допада на това, което наричаме просташко. Истинската мощ е привлекателна за това, което издига, изгражда достойнството и облагородява. Прилагането на сила винаги се нуждае от оправдание, докато мощта не изисква подобно нещо. Насилието е свързано с частичното, а истинската мощ – с цялото.
Силата винаги се движи срещу нещо, докато мощта не се движи срещу нищо. Силата е частична, непълна и следователно трябва постоянно да се захранва с енергия. Мощта е цялостна и пълна сама по себе си и не изисква нищо отвън.
Мощта не предявява изисквания; няма нужди. Тъй като силата има ненаситен апетит, тя постоянно консумира. За разлика от нея, мощта енергизира, дава, зарежда и поддържа.
Мощта дава живот и енергия – силата ги отнема. Когато сме изпълнени с мощ, ще забележим, че тя носи състрадание и ни кара да се чувстваме позитивно по отношение на себе си. Силата ни подтиква към осъдителни преценки и ни кара да се чувстваме зле по отношение на себе си.
Прилагането на сила винаги създава друга сила с противоположно действие; нейният ефект е по-скоро да поляризира, отколкото да обединява. Поляризацията води до конфликт; следователно силата винаги идва на висока цена. Тъй като подтиква към поляризация, тя неизбежно поражда разделение от типа победа/загуба; и понеже винаги някой губи, възниква вражда. Бидейки постоянно изправена пред врагове, силата налага необходимост от постоянна отбрана. Отбраната неизменно струва скъпо, независимо дали на пазара, в политиката, или международните отношения.
Търсейки източника на мощ, забелязахме, че тя е свързана със смисъла, а той пък – със значимостта на самия живот. Силата е недодялана, буквалистична и подлежи на оспорване. Ето защо има нужда от доказателства и подкрепа. Източниците на мощ обаче са неоспорими и не подлежат на доказване. Това, което е очевидно от само себе си, не е спорно – например, че здравето е по-важно от болестта, че животът е по-важен от смъртта, че честта е за предпочитане пред безчестието, че вярата и доверието са за предпочитане пред съмнението и цинизма, че конструктивното е за предпочитане пред разрушителното. Всички тези твърдения са очевидни и не подлежат на доказване. В крайна сметка единственото, което можем да кажем за източника на мощ, е, че той просто „е”.
Всяка цивилизация се характеризира с типичните за нея принципи. Ако те са благородни, тя успява; ако са егоистични, се срива. Терминът „принципи” може да звучи абстрактно, но той действа съвсем реално. Изследваме ли принципите, ще установим, че битуват в невидимо поле в съзнанието. Въпреки че можем да посочим реални примери за честност, самата честност като организиращ принцип, който е от основно значение за цивилизацията, не съществува самостоятелно извън нас, в заобикалящия ни свят. Следователно истинската мощ произтича от самото съзнание; това, което виждаме, е видимо проявление на невидимото.

Преследване на благородни цели, правене на жертви в името на качеството на живот – счита се, че всички те са вдъхновяващи и осмислят живота. Но това, което всъщност ни вдъхновява във физическия свят, са нещата, в чиято символика разпознаваме дълбок смисъл.
Смисълът е толкова важен, че когато животът загуби смисъл, хората често извършват самоубийство. Първо изпадат в депресия; а ако животът стане достатъчно безсмислен, съвсем се отказват от него. Силата служи на преходни цели; когато те бъдат постигнати, оставаме с празнотата на безсмислието. Мощта обаче е способна да ни осигури безкрайна мотивация. Ако например сме посветени на благото на всеки, с когото общуваме, животът ни никога не може да изгуби смисъл. Ако обаче основната ни цел е финансовият успех, какво става, след като го постигнем? Това е една от основните причини за депресия сред хората на средна възраст.
Разочарованието на празнотата е породено от неспособността да приведем живота си в съответствие с принципите, генериращи мощ. Полезна илюстрация в това отношение са великите съвременни музиканти, композитори и диригенти. Те често продължават продуктивната си кариера след 80- и 90-годишна възраст, имат деца и живеят активно до дълбока старост! Животът им е посветен на създаването и въплъщаването на красотата, която е носител и изразител на огромна мощ. Клиничният опит показва, че хармонизирането с красотата е свързано с дълголетие и енергичност. Тъй като красотата е следствие от творчеството, дълголетието е често срещано явление във всички творчески професии.

Хаосът е просто маса привидно безсмислени данни – например точки – в които човек не може да види какъвто и да е закономерен модел. Благодарение на развитието в технологиите беше установено, че компютърният анализ открива вътрешни структурни модели там, където е налице привиден хаос – това, което ни изглежда несъгласувано, всъщност притежава вътрешна съгласуваност.
Нелинейната динамика потвърди, че във Вселената всъщност няма хаос; привидният хаос се дължи на ограниченията на възприятието. Това откровение бе обезпокоително за хората, които функционират главно с левия мозък, но изглеждаше очевидно за тези, които се опират повече на десния. Творчески настроените хора пишат, рисуват, извайват или проектират това, което вече виждат в своето съзнание – в края на краищата, човек не танцува чрез логика, а чрез чувства. Ние правим избора си въз основа на своите ценности, а те са свързани с вътрешни модели. През цялата човешка история хората с голяма мощ са били онези, които са се хармонизирали изцяло с мощните атрактори. Всички те редовно са заявявали, че проявената чрез тях сила не е лично тяхна и са я отдавали на нещо по-голямо от себе си.
Посланието на всички велики учители през историята на човечеството е само едно и те са го повтаряли многократно, на всякакви езици и по всяко време. То е просто: откажете се от слабите атрактори и изберете мощните.

Насилието е сила, но тъй като Ганди се бе ориентирал към мощта, а не към силата, той забрани всякакво използване на насилие за неговата кауза. И понеже отстояваше всеобщи принципи (замерени на ниво 700), успя да обедини волята на хората. Когато тя е толкова обединена от вселенски принцип и приведена в съответствие с него, хората са практически непобедими. Колониализмът е основан на интересите на управляващата държава. Ганди демонстрира пред света превъзходството на мощта, произтичаща от безкористни мотиви, над силата, произтичаща от личния интерес. (Същият принцип бе демонстриран по доста драматичен начин и в Южна Африка от Нелсън Мандела.)
Мощта постига с лекота това, което силата не може, колкото и да се напъва. По този начин в наши дни видяхме как комунистическото управление в Русия падна почти без борба след половин век военна конфронтация, която бе най-зловещата (макар в крайна сметка неефективна) в историята. Политическият наивитет на руския народ, отдавна привикнал към тираничното управление на царете, не му предоставяше нужната гражданската мъдрост, за да разбере, че се установява тоталитарна диктатура в името на „комунизма”. По същия начин германският народ беше измамен от Хитлер, който дойде на власт в името на националния социализъм само за да установи фактическа тирания. Прилагането на сила в политиката се отличава по това, че не може да толерира несъгласието. И двете управления зависят от широкото прилагане на сила чрез тайната полиция. Както Хитлер разчита на своите СС, така и Йосиф Сталин, който също убива милиони, разчита на своето КГБ.
Адолф Хитлер създава най-голямата военна машина, която светът някога е виждал. На нивото на чистата сила военните му бяха непобедими; въпреки това той не успява да надделее над един малък остров отвъд Ламанша заради мощта на Уинстън Чърчил, който обединява волята на своя народ чрез принципите на свободата и безкористната жертва. Чърчил разчита на мощта, а Хитлер – на силата. Когато двете се сблъскат, винаги надделява мощта; в дългосрочен план мощта е имунизирана срещу силата, ако е дълбоко основана на волята на хората.
Силата е съблазнителна, защото има известен блясък, независимо дали той се проявява под маската на фалшив патриотизъм, престиж, или доминация.
Блясъкът на силата е изключително притегателен за слабите и те дори са готови да умрат за него. Как иначе би могло да се случва нещо толкова безобразно като войните? Силата често успява да постигне временно надмощие, а слабите са в омая от хората, които, изглежда, са надделели над слабостта. Как иначе би било възможно да съществува диктатура?
Една от характеристиките на силата е арогантността. Истинската мощ се отличава със смирение. Силата е помпозна, тя разполага с всички отговори. Мощта е скромна, без претенции. Сталин, който се пъчеше с военизираната си еднолична власт, влезе в историята като един от най-големите престъпници. Смиреният Михаил Горбачов, който ходеше с обикновен костюм и с готовност си признаваше грешките, бе удостоен с Нобелова награда за мир…

 

Нива на човешкото съзнание

През годините, в които провеждахме това проучване, извършихме милиони замервания. Въз основа на тях определихме стойностите на добре познати нагласи и емоции, локализирани от конкретни атракторни енергийни полета. Тази локализация се осъществява по същия начин, по който електромагнитните полета въздействат върху железните стружки и ги събират. Адаптирахме класификацията на енергийните полета така, че да бъде лесно разбираема и клинично обоснована.
Много е важно да запомните, че цифрите, определящи нивата на скалата, не са в аритметична, а в логаритмична прогресия. Ето защо нивото 300 не е двойно по-голямо от 150; то е 10 на степен 300!!! Няколко пункта по-нагоре по скалата указват сериозно нарастване на енергията; с изкачването по нивата, тя се усилва все по-главоломно.
Различните нива на човешкото съзнание намират дълбоки и многообразни изражения. Те могат да са както груби, така и фини. Всички нива под 200 са разрушителни за живота и в индивидуален, и в обществен план. Всички нива над 200 са конструктивен израз на мощ. Решаващото ниво от 200 е преломът, който разделя зоните на грубата сила и истинската мощ.
Когато говорим за емоциите, съответстващи на отделните енергийни полета на съзнанието, трябва да имате предвид, че те рядко се проявяват в чист вид. Нивата на съзнанието винаги са смесени. Човек може да оперира на едно ниво в дадена област от живота и на съвсем друго ниво в друга област. Цялостното ниво на съзнание на индивида е сумарен ефект от тези различни нива.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 20: СРАМ

Нивото на Срам е опасно близо до смъртта. Човек може да я избере от чувство за срам и направо да се самоубие. Може и да не го направи съвсем явно, а просто да престане да предприема стъпките, необходими, за да продължи да живее. На това ниво са често срещани случаите на смърт вследствие на инцидент, който е можел да бъде избегнат. Всички ние познаваме болката, когато бъдем унижени, дискредитирани или се чувстваме „сякаш не съм човек”. На нивото на Срама свеждаме глава и се снишаваме в желанието да станем невидими. Често срамът е свързан с прогонване от общността, а в примитивните общества, от които произхождаме всички, прогонването е равносилно на смърт.
Когато на ранна възраст преживеем нещо, провокиращо Срам (като сексуално насилие), той ни бележи за цял живот, освен ако не получим помощ чрез терапия. Срамът, както казва Фройд, поражда невроза. Той вреди на емоционалното и психологическото здраве и води до ниска самооценка, която предразполага към физически заболявания. На нивото на Срама личността е срамежлива, затворена и интровертна.
Срамът може да е инструмент на жестокостта и жертвите му често стават жестоки. Засрамените деца се държат брутално с животните и помежду си. Поведението на хора, чието съзнание е едва на ниво 20, е опасно. Те са склонни към параноя и халюцинации, в които към тях се отправят обвинения; някои развиват психози или извършват странни престъпления.
Някои хора на нивото на Срама компенсират състоянието си с перфекционизъм и скованост, ставайки прекалено амбициозни и нетолерантни. Известни примери за това са моралните екстремисти, които създават отмъстително настроени общности и проектират собствения си неосъзнат срам върху другите, а след това се чувстват оправдани да упражняват насилие в името на праведността. Често серийните убийци действат, водени от сексуален морализъм, с оправданието, че наказват „лошите” жени.
Тъй като принизява цялостното ниво на личността, Срамът прави човек уязвим към останалите негативни емоции и поражда фалшива гордост, гняв и вина.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 30: ВИНА

Вината, толкова често използвана в нашето общество с цел манипулация и наказание, има различни проявления – угризения, самообвинения, мазохизъм и цялата гама от симптоми на нагласата на жертва. Неосъзнатата вина води до психосоматични заболявания, склонност към злополуки и самоубийствено поведение. Много хора се борят с вината цял живот. Други пък отчаяно се опитват да се отскубнат от нея, като я отричат, пренебрегвайки и морала.
Доминирането на усещането за вина води до фокусиране на съзнанието върху „греха” и до неопрощаване. Религиозните демагози често си служат с вина, за да упражняват принуда и контрол. Подобни търговци на „грях и спасение”, обсебени от идеята за наказание, са най-вероятно мотивирани от собствената си вина или пък я проектират върху останалите.
Субкултурите, в които присъства извратена склонност към самобичуване, често проявяват и други форми на жестокост, като например публично ритуално убиване на животни. Вината провокира ярост и това често намира израз в убийства. Смъртното наказание е пример как убийството носи удовлетворение на обществото, подвластно на чувството за вина. Нашето неопрощаващо американско общество например публично унижава жертвите си в пресата и раздава наказания, за които никога не е било доказано, че имат каквото и да е възпиращо или поправително въздействие.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 50: АПАТИЯ

Това ниво се характеризира с бедност, отчаяние и безнадеждност. Светът и бъдещето изглеждат мрачни, основната тема на живота е трагедията. Апатията е състояние на безпомощност. Нейните жертви са разяждани от всякакви нужди и страдат не само от липса на ресурси, но и от недостатъчно енергия, за да се възползват дори от това, с което разполагат. Ако около тях няма хора, които да ги обгрижват и да внасят енергия в живота им отвън, може да стигнат до пасивно самоубийство. Човекът, който изпитва безнадеждност, няма воля за живот и зяпа безразлично, без да реагира на дразнители. В един момент може да престане да следи с очи видимите обекти и да не му остане достатъчно енергия дори да погълне храната, която му се поднася.
Това е нивото на бездомните и изоставените от обществото. Това е и съдбата на много от възрастните хора и други, които са изолирани поради хронични или прогресиращи заболявания. Апатичният човек е зависим, той е „в тежест” и околните го чувстват като бреме.
Твърде често в обществото липсва достатъчно мотивация за оказване на каквато и да е реална помощ на общности (и отделни хора) на това ниво, тъй като тя се възприема като източване на ресурси. Това е нивото на улиците на Калкута, където се осмелява да стъпи само светица като Майка Тереза и нейните последователи. Малцина проявяват смелостта да погледнат в очите на Апатията; на нейно ниво човек изоставя всяка надежда.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 75: СКРЪБ

Това е нивото на тъгата, загубата и зависимостта. Повечето от нас са изпитвали подобни настроения за определени периоди, но който остане на това ниво, живее в постоянно съжаление и депресия. Това е ниво на траур, страдание и носталгия по миналото; това е и нивото на систематичните неудачници и хроничните комарджии, които приемат провала като част от начина си на живот. Ето защо често губят своята работа, приятели, семейство, пари, здраве и възможности.
Когато човек преживее голяма загуба в началото на живота си, на по-късен етап става склонен да приема пасивно скръбта, сякаш тя е цената на живота. На това ниво той вижда тъга навсякъде – в малките деца, в самия живот. То придава оттенък на начина, по който човек възприема съществуването. Част от синдрома на скръбта е представата, че това, което е било загубено или което то символизира, е незаменимо. Налице е генерализиране на конкретни събития – например загубата на любим човек се приравнява със загубата на самата любов. На това ниво подобни емоционални загуби могат да предизвикат сериозна депресия или смърт.
Въпреки че скръбта е гробището на живота, на нейното ниво има повече енергия, отколкото на нивото на Апатията. Ето защо, когато травмираният, апатичен пациент започне да плаче, ние знаем, че е започнал да се оправя. Щом е започнал да плаче, ще му се върне и апетитът.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 100: СТРАХ

На ниво 100 има много повече жизнена енергия – страхът от опасностите е здравословен. До голяма степен той движи света, стимулирайки безкрайна дейност. Основният мотивиращ фактор за повечето хора е страхът от врагове, старост, смърт, отхвърляне и загуба на желания социален статус.
От позицията на това ниво светът изглежда опасен, пълен с капани и заплахи. Страхът е любимият официален инструмент за контрол на потисническия тоталитаризъм, а несигурността е разменната монета на тези, които манипулират пазара. Медиите и рекламата играят по струните на страха с цел увеличаване на пазарните дялове.
Страховете могат да се множат безкрай. Техните граници са границите на човешкото въображение. След като Страхът се превърне във фокус на вниманието, той започва да се храни от безбройните тревожни събития по света. Става натрапчив и може да приеме всякакви форми – например безпокойството да не би да загубиш взаимоотношението си, води до ревност и силен хроничен стрес. Мисленето, породено от страх, може да прерасне в параноя или да генерира изграждането на невротични защитни структури. Освен това, тъй като е заразно, може да се превърне в силна социална тенденция.
Страхът ограничава растежа на личността и я потиска. Понеже за издигане над Страха е необходима енергия, потиснатите не могат да достигнат по-високо ниво без помощ. Ето защо на това ниво човек търси силни лидери, които наглед са победили собствените си страхове, за да го изведат от неговото робство.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 125: ЖЕЛАНИЕ

На това ниво има още повече енергия. Желанието движи много области от човешката дейност, включително икономиката.
Рекламодателите играят по струните на нашите желания, за да програмират в нас нужди, свързани с инстинктивните ни импулси. Желанието ни подтиква да полагаме големи усилия, за да постигаме определени цели или да печелим награди. Желанието за пари, престиж или власт управлява живота на много от хората, които са се издигнали над Страха като основен мотив в живота.
Това е и нивото на пристрастеност. Там Желанието се превръща в нужда, по-важна от самия живот. Жертвата на Желанието може да не съзнава какво я мотивира всъщност.
Някои се пристрастяват към глада за внимание и прогонват хората чрез постоянните си изисквания към тях. Копнежът за сексуално одобрение е създал цяла козметична и модна индустрия.
Желанието е свързано с трупане и алчност. То обаче е ненаситно, тъй като представлява постоянно енергийно поле. Ето защо удовлетворението от почесването на една краста просто се заменя с незаситена охота за нещо друго. Мултимилионерите например често са обсебени от придобиването на все повече пари.
Състоянието на Желание очевидно е много по-високо от Апатията или Скръбта, тъй като за да получи, човек първо трябва да има енергията да иска. Телевизията е оказала голямо влияние върху много потиснати хора, възпитавайки у тях желания и енергизирайки копнежите им до степен, в която те напускат апатията и започват да се стремят към по-добър живот. Желанието може да ни постави на пътя към постиженията. Така може да се превърне в трамплин към още по-високи нива на осъзнаване.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 150: ГНЯВ

Въпреки че гневът може да доведе до убийства и война, в качеството си на енергийно ниво той е много по-отдалечен от смъртта, отколкото предишните нива. Гневът може да доведе както до разрушително, така и до конструктивно действие. Когато хората напускат Апатията и Скръбта, за да преодолеят Страха като начин на живот, те започват да искат. Желанието води до усещането за безсилие, раздразнение и объркване, което, от своя страна, води до Гняв. Така Гневът може да се превърне в опорна точка, от която потиснатите да бъдат катапултирани към свободата. Яростта, провокирана от социална несправедливост, от поставянето на определени хора в позиция на жертва и от неравенството, е била причина за възникването на масови движения, довели до големи промени в структурата на обществото.
Гневът обаче най-често се изразява като неприязън и отмъстителност и е експлозивна и опасна емоция. Гневът е начинът на живот на раздразнителните, избухливи хора, които са свръхчувствителни към пренебрегване или обиди, превръщат се в „колекционери на несправедливости” и са свадливи, войнствени и конфликтни.
Тъй като гневът произтича от раздразнение и разочарование, свързани с незадоволено желание, той се основава на енергийното поле под него. Тези чувства са резултат от преувеличаване на важността на желанията. Ядосаният човек може да изпадне в истерия, точно като раздразнено бебе. Гневът лесно води до омраза, която е разрушителна във всички области от живота.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 175: ГОРДОСТ

Гордостта, която според кинезиологичните измервания е на ниво 175, има достатъчно енергия, за да управлява военноморските сили на САЩ. Това е нивото, към което се стреми по-голямата част от homo sapiens днес. За разлика от по-ниските енергийни нива, когато достигнат Гордостта, хората започват да изпитват позитивизъм. Това повишаване на самочувствието действа като балсам за цялата болка, изпитвана на по-ниските нива на съзнанието. Гордостта изглежда добре и е наясно с това, тя дефилира на парада на живота.
Гордостта е достатъчно далеч от Срама, Вината или Страха. Да се издигнеш например от отчаянието на гетото до самоуважението, което изпитваш като морски пехотинец, е огромен скок.
Гордостта обикновено има добра репутация и обществото я насърчава, но както виждаме от Картата на нивата на съзнанието, тя е достатъчно отрицателна, за да остане под критичното ниво от 200. Ето защо на нивото на Гордостта човек се чувства добре само в сравнение с по-ниските нива.
роблемът, както всички знаем, е, че „Възгордяването предшества падението”. Гордостта заема отбранителна позиция и е уязвима, защото зависи от външни условия, без които може изведнъж да се срине на по-ниско ниво. Надутото его е уязвимо за атаки. Гордостта остава слаба, защото може да бъде катурната от пиедестала си обратно на нивото на Срама. Тя се страхува именно от тази опасност да не загуби позицията си.
Гордостта разделя и поражда фракционизъм със скъпо струващи последствия. Хората са готови да умрат заради нея – все още има армии, които редовно се трепят заради онзи неин аспект, наречен национализъм. Религиозни войни, политически тероризъм и ревност, ужасяващата история на Близкия изток и Централна Европа – всичко това е цената на гордостта, която се плаща от цялото общество.
Недостатъците на Гордостта са арогантността и отрицанието. Те блокират растежа. На нивото на Гордостта възстановяването от зависимости е невъзможно, тъй като човек отрича емоционалните си проблеми или недостатъци на характера. Целият проблем на отрицанието е проблем на гордостта. Ето защо тя е голямо препятствие за придобиването на истинска мощ, която измества Гордостта с истинския си ръст и престиж.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 200: СМЕЛОСТ

На ниво 200 за пръв път се появява мощ. Когато тестваме субекти на всички енергийни нива под 200, установяваме мускулна слабост (това може лесно да бъде проверено). На жизнеутвърждаващите нива над 200 обаче всички придобиват мускулна сила. Това е критичната линия, която разграничава положителните и отрицателните влияния в живота. На нивото на Смелостта идва истинска мощ. Следователно това е и нивото, в което човек поема живота си в свои ръце. Това е зоната на изследването, постиженията, твърдостта и решителността. На по-ниските нива човек възприема света като безнадежден, тъжен, плашещ или разочароващ. На нивото на Смелостта той вижда, че животът е вълнуващ, предизвикателен и стимулиращ.
Смелостта означава, че човек е готов да опитва нови неща и да се справя с промените и предизвикателствата. На това ниво на овластяване той е в състояние да се справя и ефективно да оползотворява възможностите в живота. Тук например е налице енергията за усвояване на нови професионални умения.
Растежът и образованието стават постижими цели. Налице е способност да се изправяме срещу страховете или недостатъците на характера и да израстваме въпреки тях. Ако изпитваме безпокойство, то не ни блокира така, както на по-ниските еволюционни етапи. Препятствията, които събарят хората със съзнание под 200, действат като стимули за онези, които са се развили, стигайки до първото ниво на истинската мощ.
Хората на това ниво дават обратно на света толкова енергия, колкото вземат; на по-ниските нива те както колективно, така и индивидуално източват енергия от общността, без да ѝ връщат. Тъй като постиженията носят положителна обратна връзка, човек постепенно получава все по-голямо удовлетворение от собствения труд и самооценката му расте. Тук започва продуктивността.
Векове наред колективното съзнание на човечеството не е можело да се издигне над ниво 190 и колкото и да е учудващо, е скочило на сегашното си ниво 207 само за последните 10 години.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 250: НЕУТРАЛНОСТ

Енергията става много положителна, когато стигнем до нивото, което сме нарекли Неутрално, защото там човек се освобождава от заемането на конкретна позиция, характерно за по-ниските нива. Под 250 съзнанието е склонно да вижда дихотомии и да заема твърди позиции. Това е пречка в един свят, който е сложен, а не черно-бял, и в който действат множество фактори.
Заемането на позиция създава поляризация, която, от своя страна, води до противопоставяне и разделение. Както в бойните изкуства, така и в живота твърдата позиция ни прави уязвими. Това, което не се огъва, може да се счупи. Неутралното състояние се издига над бариерите и противопоставянето, които разпиляват енергията на човека, и му дава възможност да е гъвкав и да оценява проблемите неосъдително и реалистично. Да бъдеш неутрален, означава да си относително независим от резултатите. Невъзможността да постигнеш своето, вече не се преживява като провал, заплаха или разочарование.
На нивото на Неутралността може да кажеш: „Е, ако не ме вземат на тази работа, ще си намеря друга”. Това е началото на вътрешната увереност. Усещайки силата си, човек не може лесно да бъде сплашен. Той не изпитва натрапчива нужда да се доказва. Съществува очакване, че животът, с неговите възходи и падения, ще е наред, стига да поемаш обратите му с нагласата на ниво 250.
На ниво Неутралност човек има усещане за добруване и увереност в способността си да живее в света. Тук е налице безопасност – с хората на това ниво е лесно да се разбираш. Те създават усещането, че е безопасно да общуваш с тях, защото не се интересуват от конфликти, конкуренция или търсене на виновници. Чувстват се добре в кожата си и не губят емоционално равновесие. Нямат осъдително отношение и не изпитват необходимост да контролират поведението на другите. Тъй като ценят свободата, е трудно да бъдат контролирани.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 310: ОТВОРЕНОСТ

Това силно положително ниво на енергия може да се разглежда като портал към по-високите нива. Например на нивото на Неутралност човек си върши работа както трябва, но на нивото на Отвореността я върши добре и често има успех във всички начинания. Тук хората растат бързо и често ги избират за повишение. Отвореността предполага, че човек е преодолял вътрешната си съпротива срещу живота и се е посветил да участва в него. Под нивото 200 хората често са тесногръди, но на ниво 310 настъпва голямо отваряне. Тук хората са искрено приятелски настроени и социалният и икономическият успех следват някак автоматично. Те не се притесняват от безработицата – ако трябва, ще се заемат с всякаква работа или ще си създадат самостоятелна кариера или заетост. Не се чувстват унижени, ако се налага да извършват обслужващи дейности или да започнат от дъното. Полезни са за другите
допринасят за благото на обществото. Освен това са готови да се изправят пред вътрешните си проблеми и нямат сериозни пречки пред ученето.

На това ниво самочувствието е високо и се подсилва от положителната обратна връзка от обществото под формата на признание, признателност и награди. Отвореността е съпричастна към чуждите нужди и им откликва. Тези хора са строители на обществото и допринасят към него. Те са способни да се изправят след претърпени несгоди, да се учат от опита и да се поправят сами. Тъй като са изоставили Гордостта, са готови да виждат недостатъците си и да се учат от другите. На нивото на Отвореността хората стават отлични ученици. Лесно се поддават на обучение и са значителен източник на сила за обществото.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 350: ПРИЕМАНЕ

На това ниво на осъзнаване настъпва голяма трансформация с разбирането, че самият човек е източникът и създателят на жизнените си преживявания. Поемането на подобна отговорност е отличителен белег за това еволюционно стъпало, характеризиращо се със способността да живеем хармонично със силите на живота.
На нивата под 200 хората са склонни да се чувстват безсилни и да се възприемат като жертви, изоставени на милостта на съдбата. Това се дължи на тяхното убеждение, че източникът на щастието или причината за проблемите е някъде „там”, извън тях. На настоящото ниво се извършва огромен скок – възвръщане на собствената сила. Той идва с осъзнаването, че източникът на щастието е в самите нас. На този по-напреднал етап нищо извън нас няма способността да ни направи щастливи. Любовта не ни се дава или отнема от друг, а се създава отвътре.
Това ниво не трябва да се бърка с пасивност, която е симптом на апатия. Приемането ни позволява да се ангажираме с живота при условията, които той ни поставя, без да се опитваме да го вкараме в нашите планове и желания. Приемането е съпътствано с емоционално спокойствие. С надрастването на отрицанието, възприятието ни се разширява. Сега виждаме нещата без изкривяване или погрешно тълкуване; контекстът на опита се разширява така, че можем да „видим цялата картина”. Приемането е свързано основно с равновесието, пропорционалността и целесъобразността.
Човекът на нивото на Приемане не се интересува какво е правилно или грешно, а е посветен на разрешаването на проблемите по най-добрия начин. Той не се плаши от трудната работа и тя не му тежи. Дългосрочните цели имат предимство пред краткосрочните; изпъкват качества като самодисциплина и майсторство.
На нивото на приемане не сме поляризирани от конфликти или противопоставяния. Виждаме, че другите имат същите права като нас и зачитаме равенството. Докато по-ниските нива се характеризират със скованост и педантизъм, тук проблемите започват да се решават чрез социално мнозинство. Следователно на това ниво няма дискриминация или нетолерантност; има осъзнатост, че равенството не изключва многообразието. Приемането приобщава, а не отхвърля.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 400: РАЗУМ

Интелигентността и рационалността излизат на преден план, когато човек надрасне емоционалността, характерна за по-ниските нива. Разумът е способен да обработва голям обем сложни данни и да взема бързи, правилни решения; да разбира взаимоотношенията в тънкост, да си дава сметка за различните степени и фините разграничения. Все по-важна става способността му да борави умело със символите като абстрактни понятия. Това е нивото на науката, медицината и повишения общ капацитет за концептуализация и разбиране. Тук човек се стреми към придобиване на капитала на знанията и образованието. Отличителен белег на ниво 400 е, че за основни постижения се считат придобиването на разбиране и информация. Това е нивото на носителите на Нобелова награда, великите държавници и съдиите от Върховния съд, Айнщайн, Фройд и много други велики мислители през историята.
Има обаче някои недостатъци. Такъв например е неспособността да направи ясно разграничение между символите и това, което всъщност стои зад тях. Налице е и объркване между обективния и субективния свят, което ограничава разбирането за причинността. На това ниво е лесно да изгубите от поглед гората, тъй като сте се вторачили в дърветата; да се увлечете в концепции и теории и да пропуснете същността. Интелектуализирането може да се превърне в самоцел. Разумът е ограничен, тъй като няма капацитет да разпознава същността или критичния момент в сложните въпроси.
Разумът сам по себе си не води към истината. Той произвежда огромни количества информация и документация, но не е способен да разрешава разминаването между данните и заключенията. Всички философски аргументи звучат убедително сами по себе си. Въпреки че Разумът е изключително ефективен в света на технологиите, където господстват методологията и логиката, самият той, колкото и да е парадоксално, е основната пречка за постигане на по-високи нива на съзнанието. Издигането над това ниво не е често срещано явление в нашето общество.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 500: ЛЮБОВ

Тук не става въпрос за Любовта, която ни представят в масмедиите. Това, което светът обикновено нарича любов, е бурна емоция, съчетаваща физическо привличане, обсебване, контрол, пристрастяване, еротика и вълнението от нещо ново. Тя е крехка и променлива, като се усилва и намалява в зависимост от различни условия. Когато се разочарова или обърка, тази емоция често разкрива подмолните, замаскирани от нея гняв и зависимост. Знае се, че любовта може да се превърне в омраза, но това важи за пристрастяващата сантименталност, а не за Любовта; вероятно в такива отношения никога не е имало действителна любов, защото Омразата произтича от Гордостта.
Нивото 500 се характеризира с култивирането на безусловна, неизменна и постоянна Любов. Тя не е променлива – източникът ѝ не зависи от външни фактори. Любовта е начин на съществуване, в който общуваме със света прощаващо, подхранващо и подкрепящо. Тя не е интелектуална и не изхожда от ума, а извира от сърцето. Има способността да издига другите и да върши велики неща поради чистотата на своите мотиви.
На това ниво на развитие взима връх способността за разпознаване на същността на нещата. Човек се съсредоточава директно върху същината на казусите. С издигането над нивото на Разума, възниква способност за мигновен поглед върху проблема в неговата цялост и значително се разширява контекстът, особено по отношение на времето и процесите. Разумът се занимава само с конкретики, докато Любовта се занимава с нещата в тяхната цялост. Тази способност, често отдавана на интуицията, включва мигновено разбиране, което не се нуждае от обработката на последователност от символи. Макар наглед да е абстрактно, явлението всъщност е съвсем реално; то е съпътствано от измеримо освобождаване на ендорфини в мозъка.
Любовта не заема позиции и следователно е глобална и се издига над разделението. Тогава е възможно да бъдем „заедно”, тъй като вече няма никакви бариери. Следователно любовта е приобщаваща и постепенно разширява начина, по който усещаме собственото си аз. Тя се фокусира върху доброто в живота, независимо как се проявява то, и слага ударение върху положителното. В нейното присъствие негативизмът се разтваря като дим, тъй като, вместо да се обръща срещу него, тя променя неговия контекст.
Това е нивото на истинското щастие. Ала колкото и да е интересно, макар светът да е очарован от темата за любовта и всички жизнеспособни религии да са на ниво 500 и нагоре, само 0,4% от човечеството достига това ниво на еволюция на съзнанието.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 540: РАДОСТ

Колкото по-безусловна става Любовта, толкова повече започва да се изживява като вътрешна Радост. Тук не става въпрос за внезапното възрадване, настъпило вследствие на приятен обрат на събитията; тя съпътства нашите дейности постоянно. На това ниво Радостта възниква от всеки момент на съществуването само̀ по себе си, не от друг източник. 540 е и нивото на изцеление и на духовните групи за самопомощ.
От ниво 540 нагоре са светците и напредналите духовни ученици и лечители. За това енергийно поле е характерна способността за огромно търпение и стабилна положителна нагласа по време на продължителни трудности. Отличителен белег тук е състраданието. Хората, достигнали това ниво, оказват осезаемо влияние върху другите. Погледът им е открит, неотклонен и спокоен и носи любов и мир.
Над 550 човек вижда творението, озарено от изящна красота и съвършенство. Нещата се случват без усилие, в синхрон, а светът и всичко в него се възприема като израз на любов и божественост. Индивидуалната воля се претапя в божествената воля. Усеща се Присъствие, чиято сила прави възможни явления, извън конвенционалните очаквания, които обикновеният наблюдател нарича чудотворни. Те се дължат на силата на енергийното поле, а не на индивида.
Човек изпитва към другите различен вид отговорност, отколкото на по-ниските нива. Той има желание да използва състоянието на своето съзнание в полза на самия живот, а не на конкретни индивиди. Тази способност да обичаш много хора едновременно, е придружена от откритието, че колкото повече обичаш, толкова повече можеш да обичаш.
Преживяванията, близки до смъртта, които обикновено са преобразяващи, често позволяват на хората да изпитат енергийното ниво между 540 и 600.

ЕНЕРГИЙНО НИВО 600: МИР

Това енергийно поле е свързано с преживявания, за които се използват термини като трансцендентност, осъзнаване на Аза и божествено съзнание. То е изключително рядко и се постига само от 1 на 10 милиона души. При него разликата между субект и обект изчезва и възприятието няма конкретна фокусна точка. Нерядко хората на това ниво се отделят от света, тъй като настъпилото състояние на блаженство изключва възможността за водене на обичайните дейности. Някои стават духовни учители. Други работят анонимно за подобряване на човечеството. Трети стават велики гении в своята област и допринасят значително за добруването на обществото. Те са като светци и може дори да бъдат официално определени като такива, макар че на това ниво човек се издига над формалната религия. На нейно място идва чистата духовност, от която произлизат всички религии.
Някои казват, че на ниво 600 и нагоре възприятието навлиза в забавен каданс, сякаш е спряло във времето и пространството, но нещата не са неподвижни, а живи и сияйни. Въпреки че те и останалите хора виждат един и същ свят, за тях той тече непрестанно в изящно координиран еволюционен танц, в който връх имат значението и източникът. Тъй като това велико прозрение не е рационално, умът престава да концептуализира и в него настъпва безкрайна тишина. Това, което засвидетелства случващото се, и това, което бива засвидетелствано, придобиват една и съща идентичност; наблюдателят се разтваря в пейзажа и става колкото наблюдател, толкова и наблюдаван. Всичко е свързано с всичко останало чрез Присъствието, чиято сила е безкрайна, деликатна и нежна, но същевременно стабилна като скала.
Великите произведения на изкуството, музиката и архитектурата, които са на ниво между 600 и 700, могат да ни издигнат временно на по-високи нива на съзнанието. Те са всеобщо признати за вдъхновяващи и вечни творби.

ЕНЕРГИЙНИ НИВА 700 – 1000: ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Това е нивото на Великите исторически личности, създали духовни модели с безброй последователи. Подобни хора са свързани с божественото, с което често ги отъждествяват. На това ниво на вдъхновение и сила те създават атракторни енергийни полета, които влияят на цялото човечество. Тук вече няма изживяване на персонален аз, отделен от другите; по-скоро има идентифициране на аза със Съзнанието и Божествеността. Непроявеното се преживява като Аз извън рамките на ума. Хората на това ниво се извисяват над егото, служейки на останалите чрез личен пример, за да ги научат как и те да постигнат същото. Тук е върхът на еволюцията на съзнанието в човешкото царство.
Великите учения издигат масите и повишават нивото на осъзнатост на цялото човечество. Да имаш подобен поглед, се нарича благодат, а дарът, който тя носи, е безкраен мир – за него се казва, че не може да бъде описан, че е отвъд думите. На това ниво на осъзнаване усещането за съществуване надхвърля времето и индивидуалността. Вече няма никакво идентифициране с физическото тяло като „аз” и следователно съдбата му не поражда тревожност. Тялото се разглежда просто като инструмент на съзнанието чрез посредничеството на ума, чиято основна роля е комуникация. Индивидуалният аз се слива обратно с Аза. Това е нивото на недуалност, или пълно Единство. Съзнанието няма конкретно местоположение; осъзнатостта присъства еднакво навсякъде.
Великите произведения на изкуството, представящи личности, достигнали нивото на Просвещението, обикновено изобразяват учителя със специфична позиция на ръката, наречена мудра, с която той благославя останалите, като така предава своето енергийно поле на съзнанието на човечеството. Това ниво на божествена благодат може да достигне до 1000 – най-високото ниво, постигнато от Великите аватари, за които има исторически свидетелства и които могат да бъдат наречени Господ: Господ Кришна, Господ Буда и Господ Исус Христос.

 

Първоначално е много трудно да разберем, че нагласите могат да променят света, който преживяваме, и че има множество реални начини да го изживеем. Житейският опит може да се уподоби на гледането на холограма – това, което виждаме, зависи изцяло от позицията, от която гледаме. И така, каква е позицията на „реалността”?
На практика вселената е холографска. Всяка гледна точка е отражение на позиция, зависима от уникалното ниво на съзнание на наблюдателя. Ако сте от едната страна на холограмата, възприятието ви едва ли ще съвпада с възприятието на наблюдателя от другата страна. Често реагираме на подобно несъответствие с възклицанието: „Този сигурно е луд!”. И въпреки че често казват, че светът се състои от огледала, това просто не е вярно. Светът е набор от холограми в безброй измерения, които сякаш са фиксирани във времето и мястото и дават само едно отражение.
Може да се каже, че холограмата сама по себе си е процес. В триизмерната холограма няма нищо фиксирано. А какво тогава става с четиримерната холограма? Тя би включвала всички свои възможни версии едновременно. Да се променяш, като че означава да се движиш във времето. Ала при положение че си отвъд рамките на времето, явлението „последователност” престава да съществува. Ако всичко е сега, няма какво да бъде последвано от тук дотам. Всяка холограма сама по себе си е еволюционна проекция на безкрайна нелинейна матрица от събития, които не са причинно свързани помежду си, а са синхронни. По-нататък, на ниво на възприятие от 600 до 700, това, което е било, което е и което ще бъде, се схваща без думи като част от цялостната, едновременна холографска възможност. Тук започва да придобива значение думата неописуемо.
Нека дадем конкретен пример, за да разберем всичко това по-добре. Представете си един клошар на улица в луксозен квартал. Възрастният мъж с окъсани дрехи стои сам, облегнат на ъгъла на сграда, облицована с красив кафяв камък. Погледнете го от различни нива на съзнание и забележете как той изглежда различно на различните хора с различни гледни точки.

• На дъното на скалата, на ниво 20 (Срам), клошарят изглежда мръсен, отвратителен и позорен. На ниво 30 (Вина) той ще бъде укорен за състоянието си, защото заслужава това, което му се е случило; най-вероятно е безделник и измамник, който иска да се докопа до социални помощи. На 50 (Безнадеждност) неговото положение ще изглежда отчайващо, трагично доказателство, че обществото не може да се справи с проблема с бездомните хора. На 75 (Скръб) този възрастен човек ще изглежда окаян, без приятели и изоставен.
• На ниво на съзнание 100 (Страх), може да видим клошаря като опасност, като заплаха за обществото. Вероятно трябва да се обадим в полицията, преди да е извършил някакво престъпление. На 125 (Желание) той може да е дразнещ проблем – защо никой не прави нищо по въпроса? На 150 (Гняв) може да ни се стори склонен към насилие; или пък да се вбесим, че в днешно време в нашата страна съществуват такива ужасни условия. На 175 (Гордост) той може да е срам за обществото или да сметнем, че не му достига нужното самоуважение, за да подобри състоянието си. На 200 (Смелост) може да се мотивираме да се запитаме дали наблизо има приют за бездомни – защото всичко, от което човекът се нуждае, е просто работа и място за живеене.
• При 250 (Неутралност), не виждаме в бездомника проблем, той може дори да ни е интересен. Бихме си казали „Живей си живота и остави другите да живеят своя” – в края на краищата той не наранява никого. На 310 (Отвореност) може да решим да отидем при този човек на ъгъла и да видим как бихме могли да го развеселим; може да пожелаем да се включим като доброволци в местния приют. На 350 (Приемане) човекът на ъгъла изглежда интригуващ: той вероятно може да разкаже интересна история; за да бъде там, вероятно има причини, които може никога да не разберем. На 400 (Разум) състоянието му е симптом на съвременните икономически и социални проблеми или може би е добър обект за задълбочено психологическо проучване.
• На по-високите нива старецът започва да изглежда не само интересен, но и приятелски настроен, а по-нататък ни става и мил. Тогава бихме могли да видим, че той всъщност се е извисил над социалните рамки и се е освободил; че е радостен човек, по чието лице е изписана мъдростта на годините и спокойствието, което идва от безразличието към материалните неща. На 600 (Мир) той ни се разкрива като временно изражение на нашето собствено Аз.

Ако се приближим до клошаря, неговата реакция също ще варира в зависимост от различното ни ниво на съзнание. С някои ще се чувства в безопасност, а с други – уплашен или мрачен. Някои биха го ядосали, други биха го зарадвали. Някои би избегнал, други би поздравил с удоволствие. (Както се казва, ние срещаме своето отражение.)
Толкова за начина, по който нивото ни на съзнание – тоест светът, с който се срещаме като пасивни наблюдатели – определя какво ще видим. Истината е, че реакцията ни е предопределена от нивото, от което възприемаме. С други думи, външните събития могат да определят условията на околната среда, но не и нивото на съзнание на нашата реакция. За да илюстрираме това, нека се занимаем със съвременната наказателна система.
Поставени в една и съща и изключително стресираща среда, затворниците реагират по коренно различен начин в зависимост от каква позиция изхождат. Тези, чието съзнание е в най-ниския край на скалата, понякога се опитват да се самоубият в затвора; други развиват психози и биват обсебени от чувство за вина. Някои изпадат в униние, престават да говорят и да се хранят; трети пък седят, заровили лице в дланите си, и се опитват да скрият напиращите от мъка сълзи. Често страхът им се проявява или чрез отбранителност до степен на параноя, или чрез фрапантно подлизурство. Други затворници реагират с голямо насилие, нападателност и ярост. Навсякъде има изяви на гордост под формата на надмощие и самохвалство от тип мачо.
Някои затворници обаче намират смелостта да се изправят пред истинската причина, поради която са лишени от свобода, и започват да гледат честно на живота си. Винаги има и такива, които просто „правят лимонада, когато животът им поднесе лимон” и се опитват да използват възможността, за да четат. На ниво Приемане виждаме затворниците да търсят помощ и да се присъединяват към групи за подкрепа. Често подновяват интереса си към образованието, прекарват време, учейки в затворническата библиотека, или дори стават затворници адвокати (част от най-влиятелните книги в историята са написани зад решетките). Някои затворници преживяват трансформация на съзнанието и се изпълват с любов, щедрост и грижа към останалите. Не е нечувано затворник, който се е хармонизирал с по-високи енергийни полета, да стане дълбоко духовен или дори активно да се стреми към просветление. Някои дори стават светии.
Как реагираме, зависи от света, на който реагираме. Човекът, в който се превръщаме, както и това, което виждаме, се определят от възприятието. Може да се каже, че именно то създава света.
Интересно е да се отбележи, че колкото по-ниско по скалата на съзнанието е човек, толкова по-трудно му е да поддържа зрителен контакт. В долния край визуалният контакт се избягва изцяло. С изкачването по скалата обаче става все по-типична способността да се взираме дълбоко продължително, а накрая почти неограничено. Всички сме запознати с отбранителния поглед на вината, проблясъците на враждебност в очите и откритостта на невинния, немигащ взор. Имайте предвид, че силата и възприятието вървят ръка за ръка.

 

Обществото непрекъснато полага усилия да оправя последиците, вместо да се фокусира върху причините. Това е един от факторите, поради които човешкото съзнание се развива толкова бавно. Човешките същества са едва на първото стъпало на еволюционната стълбица. Все още не сме решили съвсем примитивни проблеми като например световния глад. Най-впечатляващото в постиженията на човечеството досега е фактът, че са били постигнати почти насляпо – чрез проби и грешки. Това хаотично търсене на решения е довело до лабиринт със замайваща сложност. Отличителният белег на истинските отговори обаче винаги е простотата. Основният закон на Вселената е икономичността. В природата не се губи нито един кварк, всичко служи на определена цел и се вписва в равновесието – няма външни събития.
Човек е обречен да не познава себе си, докато не се научи да гледа извън рамките на привидните причини. Човешката история показва, че отговорите никога не произтичат от откриването на „причини” във външния свят. Вместо това е необходимо да се установи какво лежи в основата на привидните причини. То е в съзнанието на самия човек. Не може да намерим окончателен отговор на какъвто и да е проблем, ако изолираме дадени събития и проектираме върху тях рационалните си концепции за „причинност”. В наблюдаемия свят не съществуват причини. Както ще покажем, наблюдаемият свят е свят на следствията.
Неспособността ни да открием ефективни средства, се свежда до неспособността да различаваме същественото от несъщественото. Досега не е имало система, която да ни помага да разграничаваме решенията, които са силни и ефективни, от тези, които са слаби и неефективни. Самите ни средства за оценка не са позволявали реалистично оценяване.
Изборът на обществото най-често е плод на съображения за целесъобразност, погрешно тълкувание на статистиката, моментни настроения, политически или медиен натиск, или лични предразсъдъци и интереси. Важните решения, засягащи живота на всички на планетата, се вземат в условия, които на практика гарантират провал. Тъй като обществата не разполагат с необходимата действителна база за формулиране на ефективни решения на проблеми, те регулярно прибягват до прилагане на сила (насилие в различните му проявления – войни, закони, данъчно облагане, правила и разпоредби), което е изключително скъпо, вместо да използват истинска мощ, която е много икономична.
Двата основни типа оперативни способности на човека – разумът и чувствата – са по своята същност ненадеждни, за което свидетелства дългата ни история на ръба на индивидуалното и колективно оцеляване. Макар да твърдим, че действаме, водени от разум, на практика действаме въз основа на разпознаване на модели. Логическият анализ на данните служи единствено за затвърждаване на вече изградената ни система за разпознаване на модели, която след това наричаме „истина”. Ала нищо не е „истина” освен в определени обстоятелства, при това от определена гледна точка, която по правило не бива упомената.
В резултат, мислещият човек стига до извода, че всичките му проблеми се дължат на невъзможността да „знаеш” каквото и да е. В крайна сметка умът достига до епистемологията – клона на философията, който изследва въпроса как и до каква степен е възможно човек наистина да знае нещо. Подобен философски дискурс може да звучи ерудиран за едни и неадекватен за други, но въпросите, които той си задава, са в основата на жизнения ни опит. Без значение откъде ще започнем да подлагаме на проверка човешкото познание, винаги стигаме до осъзнатостта и естеството на човешкото съзнание. Неизбежно заключаваме, че всеки бъдещ напредък изисква надеждна база от знание, която може да бъде подлагана на проверка.
Следователно основната пречка за развитието на човека е липсата на знание за естеството на самото съзнание. Ако погледнем процесите, които текат в нашия ум миг по миг, ще установим, че той действа много по-бързо, отколкото е способен да регистрира съзнателно. Очевидно идеята, че нашите действия се основават на обмислени решения, е грандиозна заблуда. Процесът на вземане на решения е функция на самото съзнание. Умът избира въз основа на милиони пакети данни, взаимовръзките между тях и техните проекции, като го прави с огромна бързина, далеч извън способностите на съзнателното разбиране. Това е глобална функция, доминирана от енергийни модели, които новата наука за нелинейна динамика нарича атрактори.
Съзнанието избира каквото прецени за най-добро автоматично, миг по миг, защото това всъщност е единственото, на което е способно. Относителната тежест и стойност, придавани на данните, се определят от доминиращия активен атрактор в индивидуалния или колективен ум. Моделите на атракторите могат да бъдат разпознати, описани и калибрирани, и тази информация дава база за съвсем ново разбиране за човешкото поведение, история и съдбата на човечеството. Когато се заемем да изследваме естеството на човешките проблеми, става ясно, че никога не сме разполагали с надежден експериментален измерител, чрез който да се оценяват и тълкуват човешката мотивация и преживявания.

 

Понастоящем кинезиологията е утвърдена наука, изследваща начина, по който мускулите реагират на външни стимули. Положителният стимул придава сила на тестваните мускули, а отрицателният стимул води до забележимото им отслабване. Тестът е прост, бърз и провеждането му не изисква кой знае какви познания. Положителна мускулна реакция възниква в реакция на твърдение, което е безспорно вярно. Отрицателна реакция възниква, когато пред тествания субект бъде изказано невярно твърдение. Това явление се проявява независимо от личното мнение или познания на субекта. Реакцията е една и съща в различни култури и популации и е систематична във времето. Тази техника предоставя за първи път в човешката история обективна възможност за разграничаване на истината от лъжата. Тя е напълно проверяема във времето с произволно избрани изследвани лица, които не са информирани по тестваните твърдения.
Установихме също, че този феномен, който може да бъде подлаган на проверка, има начин да се използва и за замерване на нивата на човешкото съзнание. Въз основа на него може да се формира логаритмична скала с цели числа, класифицираща относителната сила на нивата на съзнанието във всички сфери на човешките изживявания. След задълбочено и изчерпателно изследване стигнахме до скала на съзнанието от 1 до 1000, която определя енергийното ниво (нивото на сила/мощ) на всички възможни нива на човешката осъзнатост.
Милионите замервания, които потвърдиха това откритие, разкриха още нещо – въз основа на тях се откроиха различни енергийни нива в човешкия живот. Тяхното категоризиране внесе забележително разграничение между действието на истинската мощ и прилагането на груба сила и съответстващите им персонални характеристики. Това, от своя страна, доведе до цялостна промяна в начина, по който тълкуваме човешкото поведение поради зависимостта му от невидимите енергийни полета. Бе установено, че замерената по този начин скала съвпада с поднивата на йерархията, изложена в книгата „Вечната философия” на Олдъс Хъксли. Веднага станаха видни и връзките с различни емоционални и интелектуални явления в социологията, клиничната психология и традиционната духовност.

 

Съществува голяма свобода в осъзнаването, че имам тяло и ум, а не съм това мое тяло или ум. След като страхът от смъртта бъде преодолян, преживяваме живота по съвсем различен начин, тъй като този страх е в основата на всички останали. Малко хора знаят какво е да живееш без страх, но отвъд него се изпълваме с радост, защото смисълът и целта на съществуването стават прозрачни. След това осъзнаване животът започва да тече без усилие и източниците на страдание се изпаряват яко дим; страданието не е нищо друго освен цената, която плащаме за вкопчването си в нещата.
Удачното използване на метода винаги ще ни помогне да научим повече за себе си и да растем. Процесът може да ни изпълни със състрадание към хората, показвайки как всички се боричкаме със слабостите на човешката природа. Всеки е бил осакатен в някаква област и напредва по пътя – някои са пред нас, а други – отзад. Извървените стъпки са старите житейски уроци, а напред ни чакат нови.
Няма за какво да се чувствате виновни и няма какво да вините. Няма кого да мразите, но има неща, които е по-добре да избягвате – ще става все по-очевидно кои улици са задънени. Всеки е избрал своето ниво на съзнание, но и не е можел да постъпи другояче. Можем да стигнем „там” само от „тук”. За да направим скок, ни е нужна съответната платформа, от която да се отблъснем. Болката съществува, за да насърчава еволюцията; кумулативният ѝ ефект най-после ни принуждава да тръгнем в нова посока, въпреки че механизмът на промяна може да е много бавен. Колко пъти е необходимо да ударим дъното, преди да си научим урока? Понякога е нужно да го направим хиляди пъти и това е причина за огромното човешко страдание – толкова голямо, че е невъзможно човек да го проумее. Цивилизацията напредва бавно, сантиметър по сантиметър.
Осъждането, както и вината изчезват, щом дойде разбиране. Става ясно, че винаги, когато осъждаме друг, всъщност осъждаме себе си. Тогава се отваря пространство за по-дълбоко осмисляне на живота.
Нещата губят способността си да ни нараняват, ако бъдат извадени на светлина. Тогава вече нищо няма нужда да остава скрито. Всяка мисъл, действие, решение или чувство създава водовъртеж във взаимосвързаните, балансиращи се, непрекъснато движещи се енергийни полета на живота, които оставят вечна следа. Когато за първи път стигнем до това осъзнаване, може да се объркаме, но после ни действа като трамплин за бърза еволюция.
В тази взаимосвързана вселена всяко подобрение, което внасяме в своя личен свят, подобрява света като цяло. Всички се носим по водите на колективното съзнание на човечеството така, че каквото и да добавим към него, се връща към нас. Когато полагаме усилия да дадем своя принос към живота, ние увеличаваме общата плаваемост. Това, с което му служим, автоматично ползува всички нас, защото всички сме част от него. Ние сме самият живот. Научен факт е, че това, което е добро за теб, е добро и за мен.
Само по себе си доброто, внимателно отношение към мен и всичко живо е най-мощната преобразяваща сила. То не провокира реакции, няма лоши страни и никога не причинява загуба или отчаяние. То увеличава личната ни мощ, без да се налага да заплащаме цена за това. Но за да бъде тази мощ максимална, добротата не може да прави изключения, нито пък да се практикува с очакване за някаква егоистична награда. Въздействието на доброто отношение е колкото мащабно, толкова и деликатно.
Тъй като живеем във вселена, в която „нещата, които са подобни едно на друго, се събират заедно” и „краставите магарета се надушват”, ние привличаме към себе си това, което излъчваме. Последиците от нашата доброта могат да ни настигнат по неподозиран начин. Да кажем, че сме били внимателни с човека, който отговаря за асансьора, и една година по-късно услужлив непознат спира, за да ни помогне на безлюдна магистрала. При видимите явления няма пряка причинно-следствена връзка между „това” и „онова”. Процесът е различен – промяната в мотивацията или поведението ни действа върху поле, което след това създава повишена вероятност за положителен отклик от околната среда. Когато работим върху себе си, ние все едно трупаме вложения в банкова сметка. От тази банка обаче не можем да теглим по собствена воля. Разпределението на вложените в нея ресурси се определя от фино енергийно поле, което чака определен катализатор, за да ги изстреля обратно в живота ни.
Всички пътища на изследване и тестване на твърдения водят до един и същ краен отговор. Установяваме, че няма нищо тайно и истината е открита, навсякъде около нас. Това е ключът към просветление както по отношение на най-простите практически дела, така и по отношение на съдбата на човечеството. Ако изследваме ежедневния си живот, може да открием, че всичките ни страхове се основават на лъжи. Изцелението на всичко, било то видимо или невидимо, представлява замяната на фалшивото с истинно. Накрая всеки, който прави свои изследвания с помощта на кинезиологичния метод, ще стигне до последния, най-голям въпрос: „Кой съм аз?”.

 

Пристрастяването към наркотици и алкохол е тежък социален проблем, свързан с престъпността, бедността и социалните грижи. Той е упорит обществен и клиничен казус, за който още нямаме достатъчно разбиране, като се изключи най-елементарното му описание. Под термина „пристрастяване” имам предвид клинична зависимост в класическия смисъл на постоянна зависимост от алкохол или наркотици, въпреки сериозните последствия. Зависимият не е в състояние да преустанови употребата на веществото без помощ, тъй като е изгубил способността да упражнява волята си. Но каква е същността на пристрастяването и към какво е привързан той?
Обикновено се приема, че жертвата е пристрастена към самото вещество, поради способността му да създава прилив на блаженство или еуфория. Но ако преразгледаме същността на пристрастяването чрез методологията, описана тук, ще стигнем до различна формулировка на процеса. Алкохолът или наркотиците изобщо нямат силата да създадат еуфория; те са едва на ниво 100 (нивото на зеленчуците). Удоволствието, което консуматорът на наркотици или алкохол изпитва обаче, може да е на ниво от 350 до 600. Действителният ефект на наркотиците е само да потисне ниските енергийни полета, като по този начин позволява на човек да изпита високите. Сякаш всички по-ниски тонове на симфонията преминават през филтър така, че се чуват единствено високите. Потискането на ниските тонове не създава високите; просто ни дава възможност да ги чуем.
По-високите честоти в нивата на съзнание са изключително мощни и малцина ги преживяват регулярно в чисто състояние, защото те са забулени от по-ниски енергийни полета като безпокойство, страх, гняв, неприязън и т.н. Обикновеният човек например рядко изпитва любов без страх, чиста радост, или още по-малко екстаз. Но тези висши състояния са толкова мощни, че след като бъдат изживени, той не може да ги забрави и следователно не спира да ги търси.
Хората стават зависими именно от преживяването на висшите състояния. Това е илюстрирано прекрасно в класическия филм „Изгубеният хоризонт”. Като концепция, местността Шангри-Ла (метафората за безусловна любов и красота във филма) бе определена на ниво 600. След като това ниво бъде преживяно, то препрограмира човека и той никога повече не може да се задоволи с обикновеното съзнание. Героят на филма установява този факт, когато след завръщането си от Шангри-Ла вече не е способен да изпита щастие в обикновения свят. В резултат се отказва от всичко, за да открие отново това състояние на съзнанието и да се върне към него. Той прекарва години в борба и търсене на Шангри-Ла, което почти му коства живота, но накрая се връща там.
Същият процес на препрограмирано се случва при хора, които са изпитали високи състояния на съзнанието по друг начин – например имали са преживявания, близки до смъртта, или са навлезли в самадхи чрез интензивна медитация. Често става видно, че са се променили завинаги. Не е необичайно да изоставят всичко, което предоставя материалният свят, и да се посветят на търсене на истината; това са правили и мнозина, които са имали трансцендентален опит с LSD през 60-те години. Такива висши състояния се постигат и чрез любовта, религията, класическата музика, изкуството или практикуването на духовни дисциплини.
Високото състояние, което хората търсят по всевъзможни начини, е всъщност полето, в което изживяват собственото си съзнание (Аз). Ако нямат духовни знания и им липсва контекст, в който да разберат преживяването, те вярват, че то е било създадено от нещо външно някъде „там” (като гуру, музика, наркотици, любовници и т.н.). На практика обаче, благодарение на някакви специални обстоятелства, те са преживели това, което всъщност е „тук”. По-голямата част от хората са толкова откъснати от собствените си състояния на чисто съзнание, че когато ги изпитат, не ги разпознават, тъй като се идентифицират с нисшите си его състояния или с най-малкия общ знаменател на житейския си опит. Негативната им представа за себе си засенчва блясъка на радостта, която е истинската им същност, и така не успяват да я разпознаят. Фактът, че състоянието на радост, покой и пълнота е истинската ни същност, е в основата на учението на всички велики духовни водачи (Исус Христос например казва: „Божието царство е във вас”).
Всяко състояние на съзнанието, което е над обичайното ниво, може да се нарече „високо”. Следователно, ако човек живее в Страх и се придвижи към Гняв (такива са например хората, които причиняват безредици в гетата от Третия свят), той се е издигнал „високо”. Ако не друго, усещането, че се страхуваш, е по-добро от Отчаянието, а Гордостта е далеч по-приятно чувство от Страха. Приемането е много по-приятно от Смелостта; в светлината на Любовта всяко по-ниско състояние е сравнително непривлекателно. Макар че Радостта превъзхожда всички по-нисши човешки емоции, екстазът е рядко усещане и съставлява отделна категория сам по себе си. Най-възвишеното изживяване е безкрайният покой, който е толкова фин и деликатен, че прави невъзможни всички опити за описание.
Колкото по-навътре сме навлезли във всяко от тези състояния, толкова по-голяма е тяхната сила да препрограмират целия ни живот. Един-единствен миг в много високо състояние може напълно да промени нагласата на човек към живота, както и неговите цели и ценности. Може да се каже, че от преживяването се ражда нов човек и предишната личност вече не съществува. Това е механизмът на духовната еволюция, в която отдадено изработваме напредъка си.
Извисеното състояние може да стане постоянно само чрез непрестанно посвещение и вътрешна работа. То може да бъде постигнато и по изкуствен начин… но само временно. Равновесието в природата диктува, че изкуственото придобиване на това състояние, без то да е било подобаващо спечелено, генерира задлъжнялост и създаденият дисбаланс води до негативни последици. Откраднатото удоволствие се заплаща с отчаянието на пристрастеността, като цената се поема както от зависимия, така и от обществото.
Нашето общество идеализира отсъствието на удоволствие – тежък труд, стоицизъм, саможертва, въздържание – и осъжда повечето от по-простите форми на удоволствие, като често дори ги обявява за незаконни.

 

Нивото на съзнание на човек се определя от принципите, на които е посветен. Развитието на съзнанието изисква непоколебима принципност, в противен случай човек се връща на по-ниско ниво.
Целесъобразността не може да е оправдание за нарушаването на принципите. Ако смятаме, че убийството на човешки същества е погрешно, този принцип не може да допуска изключения, независимо колко емоционално привлекателно може да звучи опитът за оправдание на изключението. Обществото, което оправдава смъртното наказание, винаги ще има проблем с убийствата – и двете явления са продукт на едно и също ниво на възприятие. В крайна сметка за убиеца убийството на жертвата е оправдано изключение.
След като принципът бъде нарушен, мутиралата му форма се разпространява като рак. Общество, което подкрепя убийствата – независимо дали по време на война, от полицията, или от наказателната система – не може да спре „престъпните” убийства. Убийството си е убийство, няма как да избягаме от този факт. Решението дали да убиваш, или не, има решаващо значение по пътя към истинската мощ. Независимо от това обаче 85% от населението на Земята и всички национални правителства не са предприели елементарната стъпка по отношение на това решение. Коко – известната горила от изследователския институт за примати, която няколко години работи с психолог и усвоява жестомимичния език на доста добро ниво – е честно, любвеобилно и интелигентно същество, на което може да се разчита. Нивото на почтеност на това животно е 250. Излиза, че човек е в по-голяма безопасност с горилата Коко, отколкото с 85% от хората на планетата.
Нараненото „духовно зрение” на човека е замъглило възприятието му за морал и е довело до слепота за истината, засягаща 85% от човечеството, което е под нивото на почтеността. Големият проблем, с който се сблъсква човечеството като цяло, е изцелението на тази духовна слепота. По-непосредственият проблем, свързан с понятията за добро и лошо, който винаги отклонява фокуса на общественото внимание, е само функция от нивото на възприятие, характерно за ниските нива на съзнание. Малките деца трябва да бъдат научени, че опасното поведение е погрешно, но като пораснат, морализмът следва да бъде заменен от проницателност. Въпросът дали е погрешно да се убиват други хора, може да е морална дилема на по-ниските нива на съзнанието; на по-високите нива той става абсурден. Следователно конвенционалният морал е само временен заместител на висшето съзнание. Морализмът е страничен ефект от дуалността, който започва да понижава своята значимост, щом нивото на съзнание премине над 500, а на ниво 600 напълно губи ролята си.
Дори само за да се стигне до етап, в който човек функционира предимно от позиция на разума, се изисква голяма еволюция в съзнанието до ниво 400. То се проявява много мощно в света – Фройд, Айнщайн и Декарт са на 499, нивото на хуманизма.
Установихме, че съзнанието е способно да разпознае всяка промяна на енергията до степен от десетичната логаритмична скала. Това означава, че във Вселената не съществува събитие, което да не може да бъде регистрирано от фината чувствителност на съзнанието. Енергията на човешката мисъл, макар и миниатюрна, е напълно измерима. Мисъл, която протича на ниво 100, обикновено се равнява на логаритъм от 10 до 800 милиона или логаритъм от 10 до 700 милиона микровата. От друга страна, една любяща мисъл на ниво на съзнание 500 е приблизително логаритъм от 10 до 35 милиона микровата.
Въпреки че само 15% от населението на света е над критичното ниво на съзнание от 200, колективната енергия на тези 15% е способна да компенсира негативизма на останалите 85% от хората. Тъй като мощта нараства логаритмично, един-единствен аватар на ниво на съзнанието 1000 може изцяло да компенсира колективния негатив на човечеството. Кинезиологичните тестове показват, че:

• Един човек на ниво 700 компенсира 70 млн. човека под 200
• Един човек на ниво 600 компенсира 10 млн. човека под 200
• Един човек на ниво 500 компенсира 750 000 човека под 200
• Един човек на ниво 400 компенсира 400 000 човека под 200
• Един човек на ниво 300 компенсира 90 000 човека под 200
• 12 човека на ниво 700 се равняват на един аватар на ниво 1000

(В момента на планетата има 12 човека на ниво 700.)
Ако не бяха тези компенсиращи енергии, човечеството щеше да се самоунищожи от огромната маса на своя негатив, останал без противовес. Разликата в силата между любяща мисъл (10 – 35 милиона микровата) и страшна мисъл (10 – 750 милиона микровата) е толкова огромна, че е извън възможностите на човешкото въображение и разбиране. От анализа по-горе можем да видим обаче, че дори няколко любящи мисли през деня надвишават тежестта на всички наши негативни мисли.

 

Основен проблем на мислите и поведението, типични за енергийните полета под 200, е, че предизвикват противодействие. Познат закон на видимата вселена е, че прилагането на сила поражда друга сила със същата големина и противоположна посока. Следователно всяка атака, независимо дали психическа, или физическа, води до контраатака. Злобата ни разболява съвсем буквално; ние винаги сме жертви на собствената си отмъстителност. Дори да са тайни, враждебните мисли карат тялото да атакува физиологически самото себе си.
Смехът обаче, подобно на любовта, лекува. Така е, защото се провокира, когато виждаме нещо малко в контекста на нещо по-голямо и по-приобщаващо, като по този начин наблюдателят излиза от позицията на жертва. Всяка шега ни напомня, че нашата реалност е трансцендентна; че далеч надвишава конкретиката на събитията. Черният хумор например се основава на противопоставянето на парадоксални противоположности. Последвалото облекчение от базовото ни безпокойство поражда смях. Внезапните прозрения често са съпроводени от смях. Вселенската шега се изразява в сравнението между илюзията и реалността.

 

Невежеството не се поддава на целенасочени атаки, но се изпарява, когато бъде осветено. Нищо не прогонва лъжата по-бързо от простото разкриване на истината. Единственият начин за увеличаване на личната сила в света е израстването в почтеност, разбиране и способност за състрадание. Ако различните общности бъдат доведени до тази осъзнатост, оцеляването на човечеството и неговото щастие е гарантирано.
Когато поемем отговорност за истината за своя живот, се издигаме от по-ниските енергийни нива до 200, което е първото критично ниво и стъпка към всички по-високи от него. Смелостта да се изправим пред истината, в крайна сметка води до Приемането на 350, където се появява по-голяма мощ. Тук има достатъчно енергия за решаване на повечето социални проблеми. Тя, от своя страна, води до още по-голямата мощ на нивото на Любовта – 500. Съзнанието за човешките недостатъци – както нашите собствени, така и на всички останали – ни кара да простим, а след това и да се изпълним със съчувствие. Съчувствието е вратата към благодатта и окончателното осъзнаване кои сме, защо сме тук и кой е източникът на самото съществуване.

 

Просветените човешки същества винаги са казвали, че хората са „в капана в съня”. Повечето хора са движени от невидими сили и прекарват голяма част от живота, отчаяни от своето безсилие. Молим се на бог да ни освободи от бремето на греховете ни и търсим облекчение чрез тяхното изповядване. Сякаш угризенията и разкаянието са вплетени в тъканта на живота. Как би могло да се намери спасение за хората, които неволно са попаднали в плен на толкова разрушително влияние?
Всъщност спасението е възможно дори от чисто научна гледна точка. Тази възможност е гарантирана поради простия факт, че енергията на любящата мисъл е изключително по-мощна от тази на негативната мисъл. Ето защо традиционните решения, които се опират на любов и молитва, лежат върху здрава научна основа. Човек носи в собствената си същност силата за своето спасение.
Човечеството е „злощастие”, с което всички сме обременени. Нямаме спомен да сме искали да се родим, а с раждането ни е даден толкова ограничен ум, че не е в състояние да различи какво е от полза за живота и какво води към смърт. Цялата житейска борба цели преодоляването на това късогледство. Не можем да навлезем на по-високи нива на съществуване, докато не развием съзнанието си дотам, че да се издигнем над дуалността и вече да не сме приковани към земята. Вероятно колективната ни воля за извисяване ни е спечелила способността най-сетне да открием вродения компас, който да ни изведе от тъмнината на невежеството. Нуждаем се от нещо съвсем просто, с помощта на което да избегнем капаните на лукавия интелект, които ни струват твърде скъпо. Този компас просто казва „да” или „не” – той ни информира, че това, което е в хармония с рая, кара тялото ни да стане силно, а това, което е настроено на вълните на ада, ни кара да отслабнем.
Вездесъщото човешко его всъщност изобщо не е „аз”, а просто „то”. Прозряването на тази илюзия разкрива безкрайната Космическа шега, в която човешката трагедия е част от комедия. Иронията на човешкия житейски опит е в ожесточената борба на егото да запази илюзията за отделно, индивидуално „аз”, макар че тази отделеност е не само метафизично невъзможна, но и е извор на всичките ни страдания. Човешкият разум непрестанно се изтощава до крайност в опити да обясни необяснимото. Самото обяснение е комедийно и също толкова абсурдно, колкото да се опитваш да си видиш тила. Суетата на егото обаче е безгранична и то се надува още повече от опитите си да осмисли нещо, което не се поддава на рационално осмисляне.
Когато се идентифицира с егото, Умът по дефиниция не може да разбере реалността; ако можеше да прогледне за собствената си илюзорна природа, той веднага щеше да се разтвори в нищото. Само отвъд парадокса на ума, който се издига над егото, се откроява това, което Е – очевидно и ослепително в своя безкраен Абсолют. Тогава всички тези думи стават безполезни.
Ала ако проявим взаимно състрадание към слепотата си, можем да се научим да си прощаваме. Това би ни гарантирало бъдеще, изпълнено с мир. Нашата цел на Земята може да продължава да не ни е съвсем ясна, но пътят напред е ясен. След като най-сетне нивото на съзнание на човечеството се е издигнало над 200, можем да очакваме големи културни промени, тъй като поемаме по-голяма отговорност за своите знания, а оттам и за своите дела. Вече носим цялата отговорност, независимо дали ни харесва, или не. Достигнали сме момент в еволюцията на колективното ни съзнание, в който можем да поемем грижата дори за самото съзнание. Човечеството вече не се примирява просто да плаща пасивно цената на невежеството, в противен случай общото съзнание не би се издигнало на новото си ниво. От сега нататък човек може да избере да не е роб на тъмнината; ако направи този избор, съдбата му е сигурна

 

Съдържание

Увод
Предговор
Въведение
I. Инструменти
1. Ключови научни открития
2. История и методология
3 Получаване и тълкуване на резултатите от теста
4. Нива на човешкото съзнание
5. Разпределение на нивата на съзнанието в обществото
6. Нови хоризонти в научните изследвания
7. Ежедневен анализ на критичната точка
8. Източникът на истинската мощ

II. Работа
9. Модели на мощ в човешките нагласи
10. Мощта и политиката
11. Мощта и пазарът
12. Мощта и спортът
13. Човешкият дух и мощта в социалната сфера
14. Мощта в изкуствата
15. Геният и мощта на творчеството
16. Оцеляване след успеха
17. Мощта и физическото здраве
18. Здраве и процес на заболяване

III. Смисъл
19. Базата данни на съзнанието
20. Еволюцията на съзнанието
21. Изследването на чистото съзнание
22. Духовна борба
23. Търсенето на истината

Заключение
Замерени нива на истината на отделните глави в тази книга
Как се провежда кинезиологичният тест
Речник на използваните понятия
За автора

За авторa

 

Сър Дейвид Р. Хокинс, доктор по медицина, свeветовноизвестен автор, духовен учител и изследовател на съзнанието, член на Американската психиатрична асоциация и практикуващ психиатрия от 1952 г. Неговите трудове представляват водещи идеи в изследването на съзнанието духовните реалности, породени от като собственото просветление и трансформаця на автора.
Неговите публикувани трудове, както и записани лекции описват много напреднало състояние на духовно съзнание, което се е появило в този индивид с научна и клинична подготовка, който след това е бил в състояние да вербализира и обясни необичайния феномен по начин, който е ясен и разбираем. Някои от неговите беседи включват духовни прозрения за изцеление и възстановяване, състрадание към себе си и нашите ближни и приемане на реалността на смъртта и умирането.
Национално известен лекар, изследовател и лектор, д-р Хокинс е световноизвестен автор на повече от девет книги, които са преведени на повече от 20 езика, включително неговия бестселър, Мощ срещу сила. За този свой труд авторът бива официално посветен в рицарство през октомври 1996 от престолонаследника на Дания принц Валдемор в Суверенния орден на св. Йоан Йерусалимски (създаден през 1070 г.).
Животът си посвещава на въздигането на човечеството и облекчаването на страданията.

---

 

Линк към книгата:

Свалете от Яндиск  книгата “Мощ срещу Сила” на Дейвид Хокинс от тук
или
Свалете от Мега книгата “Мощ срещу Сила” на Дейвид Хокинс от тук