kak-da-rabotim-za-shef-idiot-cover

Изобилието от хумор и сатира не бива да заблуждава. Книгата е практически наръчник, който ще помогне на читателя да  взаимодействат успешно с различните типове ръководители. Със сигурност тя може да бъде много полезна и за всички лидери, за които е важно да имат авторитет пред подчинените си не само във видимата, но и в невидимата йерархия. Трудът на Джон Хуувър позволява на читателия да надникне по-дълбоко в себе си и види света отстрани, да се изсмее над недостатъците си и да работи по-ефективно върху подобряването на своя имидж. Целта на книгата определено не е да заклеймява ръководителите като идиоти. Тя е едно предизвикателство към всички читатели, които трябва да намерят смелостта да се изправят както срещу своите слабости и да бъдат по-снизходителни към слабостите на другите.

В книгата терминът „идиот” се използва за дебелокожите, глупавите, емоционално примитивни хора, които по стечение на обстоятелствата са се озовали в кръга на ръководителите в различните йерархични звезда, но Джон Хувър подчертава, че далеч не всички началници са идиоти и сам опитва да ги раздели по типове –  добри началници, началници-богове, началници-макиавелисти, началници-мазохисти, началници-садисти, началници-параноици, началници-приятели и началници идиоти. Изследването описва характерните за тях модели на поведение и предлага на подчинените им своите препоръки за – и дава своите практически съвети как е най-разумно и ефективно да се работи с всеки един от тях.

Книгата би била много полезна и за всички лидери, за които „репутация” не е просто празен звук. Читателят може да погледне на себе си от страни, да се посмее върху своите недостатъци и да поработи за подобряването на собствения си имидж.  Горчивата истина, че „глупостта е широко разпространена болест” пък прави книгата приятно четиво за всеки, който би искал да разшири познанията си за хората и техните взаимоотношения.

“Как да работим за шеф идиот” може да бъде разглеждана и като своеобразен дистанционен психотерапевтичен сеанс. С изложението на материала Джон Хувър „отваря нови врати” и разкрива все по-дълбоки пластове от човешката природа. Той разбива на пух и прах редица утвърдени стереотипи, посочвайки дълбинните причини за неудовлетвореността на едни и глупостта на другите. Степента на откровеност и дълбочината на прозренията върви във възходяща линия от началото към края на произведението му.

Авторът предлага два възможни варианта за действие: пасивен (реактивен) – служителят да бъде, колкото се може по-незабележим и активен – да вземе съдбата в своите ръце и да направи сичко, което зависи от него, за да не може никой идиот да застане на пътя на неговата цел. И двете възможности се разглеждат в книгата, първата – значително по-кратко, а авторът не изразява открито препдочитания си към никоя от тях.

Книгата не оставя съмнение, че трябва да се води борба с глупостта, но авторът има предвид преди всичко собствената глупост, а не глупостта на другите.  Глупостта, която ни подтиква постоянно да се борим за „истината”, доказвайки своята правота на хората, на които тя не е нужна и които не са способни да я разберат. „Цената на подобно поведение е, че отрязва пътя към собствените цели и превръща живота в изпълнена с мъка и агресия безнадеждна борба”, обобщава авторът, който дава ценните си предупреждения срещу неоправданите очаквания и наивните опити да се доказва на другите собствената правота. Авторът препоръчва значително по-конструктивен подход – той съветва да се научим да живеем в света на „идиотите” като ни предлага на читателия да се престори, че също е един от тях, да опита да разбере тяхната логика и мотиви, да се адаптира и да се научи да използва законите на идиотския свят, за да постигне своите неидиотски цели.

Главното послание на „терапията” в книгата е, че ние трябва да развием себе си така, че да бъдем удобни за сътрудничество дори и с най-ексцентричните личности в нашия житейски и професионален път.  „Ако искрено скате да промените отношениято си към началника-идиот, да изградите стратегическо партньорство с ним, за начало сами се превърнете в такъв партньор, с какъвто бихте искали да работите сами”. С предлаганите разнообразните методики и упражнения, свързани с различните възможности за оцеляване в идиотския свят, авторът постепенно води читателя към извода, че в света няма идиоти и неидиоти. Просто има хора, но всички те са различни. Всички по различен начин гледат на света, разбират неговите закони и се движат към своите цели, използвайки различни методи.

Eдин от най-важните уроци на книгата гласи:

„Да оцелееш и да преуспееш, независимо от началника-идиот – това е като да се изкачиш на планина. Никой няма да го направи вместо вас. Успехът ви зависи от това, колко усилия ще положите”,

А ето малка част от Въведението на книгата (цялата книга – най-долу):

Тази книга съдържа отломките, остъргани от стените, след като главата ми експлодира. В продължение на години съм писал книги за лидерството, творчеството и организационната производителност, пътувал съм надлъж и нашир, докато възхвалявах предимствата на иновациите, организациите без йерархия, съвместното лидерство и споделената отговорност на работното място. Моите клиенти ме посрещаха и кимнаха одобрително, а аз преподавах принципите на работата в екип и откритата комуникация. Те дори изчакваха учтиво, докато не свърша и напусна окончателно сградата, преди да пренебрегнат съветите ми. „Как да работим за шеф Идиот“ е моето отмъщение.
Независимо от това, което си мислите, Идиотът, за когото аз самият съм най-притеснен, не е този на ъгъла или в пентхаус офиса – а този в огледалото. След като приех личното си безсилие над глупостта и над това как животът ми беше започнал да става неуправляем, аз се присъединих към една програма за възстановяване за невежи създания и намерих спокойствие, освободен от идиоти. Не един свят без идиоти, а една спокойна перспектива, през която те вече не могат да ме смущават.
С изучаването на хълцането на еволюцията, резултат на кое то е Идиотът шеф (И-шефът), открих защо женските на някои видове изяждат малките си, вместо да им позволят да пораснат и да се превърнат в шефове, които налагат своето собствено невежество над онези, които разполагат с по-малко институционална власт. Много директни препратки към моите първи дни като шеф биха накарали майка ми да иска да е имала по-здравословен следродилен апетит.

Аз написах оригиналното издание на тази книга най-вече като комично откровение, само за да открия, че много хора си я купуват от чисто отчаяние. Коментарите от читатели на първото издание на книгата, публикувани на Amazon.com, отвориха един любопитен дебат между читателите със здравословно чувство за хумор и тези, които си развяваха убийствени фантазии относно своите шефове. Имаше такива, които си бяха купили книгата, очаквайки за хумор, които го бяха получили и бяха доволни. Пет звезди. Имаше и такива, които бяха очаквали първото издание да съдържа непубликувани досега секретни методи и техники за свалянето на шефа долу без засечки. Някои смятаха, че ще им споделя работещи методи да се справят с шефа си, да го смачкат и да бъдат щедро възнаградени за това от корпорацията с увеличение на заплатата и безплатни екскурзии до Филаделфия за сметка на фирмата, или може би ще бъдат аплодирани с овации и причаквани в ъгъла за автографи, докато вървят към срещата си, в кафенето на служителите или на сбирки на отдела им.
Последните бяха сериозно разочаровани и показваха това в своите язвителни коментари, като ме наричаха измамник заради обещанието ми да ги науча как да работят за Идиот. Някои от коментаторите в Amazon, които харесваха книгата за почнаха да критикуват другите, които я мразеха, посочвайки, че те подменят темата й, като по този начин страницата за преглед в Amazon се превърна във форум.
За съжаление, и от двете страни на дебата пропуснаха поне част от фокуса на книгата, което оставя категорично отговорността на плещите ми, а не ме превръща в звезда-комуникатор. Тези, които са прочели първото издание и споделиха нейната ирония, оцениха сатирата и светотатство й, но пропуснаха съществените й послания как да трансформираме отношенията си с шефа си. Тези, които си купиха книгата с желанието да открият записаните с невидимо мастило тайни и секретните инструкции за едно съвсем просто убийство на шефа – съвършеното престъпление, за което никой съд на земята няма да може да ги осъди – не намериха нищо подобно между редовете и се почувстваха измамени.
Най-голямата мъка на всички нахлу в електронната ми поща, имейл след имейл от всякакви хора от различни точки по света (първото издание беше публикувано на 19 езика) Дори www.howtoworkforanidiot.com ме информира, как хората, които са закупили книгата, обичат книгата, смеят се с приятелите си над книгата, дори оставят книгата на бюрата на най-лошите си врагове, докато вторите са на обяд, така че да са сигурни, че шефът им ще я види…, но част от тях така и не успяха да оценят, че информацията за управление на шефовете, която тя съдържа, наистина действа. След като някои от тях загубиха работата си или не ги повишаваха, ми писаха описващ епифанията им момент, когато са разбрали: „О, тук наистина има изкуство и наука за управление на шефа и всъщност аз трябваше да придържам към тези съвети.“ Подобно нещо се случи и на един талантлив журналист, който реши да напише статия за книгата, след което я приписа презрително на един нов, по-млад редактор и получи предизвестие за уволнение за усилията си. Ауч!

Тонът на тази книга определено е непочтителен, защото освен разхищението, измамата, небрежността или глупостта, нищо не отнема повече от ценните ресурси на организацията (без никаква възвращаемост), по-бързо дори от една свещена крава. Свещени крави пасат на свещената земя в почти всички организации със стопанска или нестопанска цел, с които някога съм се запознавал. Свещените крави и свещената земя са част от недокументираната култура, за която на никого не е позволено да си признае, да не говорим да оспори. Само няколко корпоративни лидери си закупиха копия от първото издание на „Как да работим за шеф Идиот“ за да го прочетат техните служители, защото повечето началници смятат, че тази книга изрично нарушава етиката на корпоративния код: „нищо не чувам, нищо не виждам, нищо не казвам“. И те бяха прави. Книгата наистина прави това.
Но само защото хората не се разхождат из компанията и не наричат своите ръководители „идиоти“ в лицата им, не означава, че не си го мислят. Това, че хората не идват, за да им забият един в носа, не означава, че работят добре заедно. Има много по-голяма сила и съответно и по-голяма потенциална опасност в това, което хората крият в сърцата им, отколкото в това, което те избират да покажат. Всеки, който притежава част от властта на управлението в една организация е наясно, че организацията работи по неизказани правила и следва непубликувана официално организационна програма. Преструвайки се, че не е така, е все едно да се превърнем в една от онези три малки сладки маймуни, които нито чуват, нито виждат, нито говорят за проблемите.
Това е вечната истина: Никой никога не е напреднал си кариерата си, карайки шефа си да изглежда глупаво. (Началниците обикновено не се нуждаят от вашата помощ по този въпрос.) Вашият блясък идва от това да помагате за блясъка на вашия И-шеф, а не да го засенчите. Вашето следващо повишение или уволнение ще бъдат решени в разговор, който ще се проведе, когато вие не сте наоколо. Всичко, което си мислите, казвате и правите дори когато си мислите, че никой не ви обръща внимание, е заложено в този разговор.

Тази книга съдържа реални отговори на реални въпроси, включително:
• Идиотът говори: Как да говорите и разбирате езика на шефа си Идиот.
• Идиотът яде: Как да се действа по време на обяд, когато И-шефът ви има зелена салата, заседнала между зъбите му.
• Забрана на талантите: Как да се проявите като по-глупави от шефа си и да запазите работата си.
• Наказание, базирано на компетентност: Когато платите цената за това, че знаете как да правите нещата правилно.
• Пренасочване на гнева: Заради скритото негодувание срещу шефа ви това е като да изпиете чаша с отрова и да очаквате той да умре от нея.
• Ситуационна глупост: Защото не всеки шеф е Идиот и не всеки Идиот е шеф; гъвкавостта е от съществено значение в земята на невежите.

Това ново издание съдържа два нови вида началници: Неотзивчивия шеф и Неподготвения шеф, както и нов добавен материал за това как всички видове ръководители могат да бъдат подредени върху матрица от 10 лидерски умения и компетенции.

Прочетете онлайн и прегледайте онлайн: