Stop doing that shit. Зарежи глупостите. Сложи край на самосаботажа и заживей на максимални обороти – Гари Джон Бишъп

Posted on 07/02/2024

by book

Първата книга „Unfuck Yourself: Зарежи колебанията, животът те очаква“ се отнасяше за непрестанния вътрешен монолог, с който всички трябва да се справяме. Непрекъснатият шум от мнения, оценки, причини, страхове и оправдания, който отеква в главата ни във всеки момент, всеки божи ден. Понякога е силен, друг път слаб, но въпреки това е винаги там. Вашият вътрешен монолог представлява гардеробната на живота ви. Мястото, където се оформят стратегии и всичко се преценява. Където живеят и умират плановете за самите вас.
Повечето подобни планове така и не виждат бял свят. Особено добрите планове, мечтите. Вие просто ги убивате там, където се появяват – във вашето съзнание.

“Хората не са нищо повече от един постоянно течащ разговор, както наум, така и на глас. Диалог в тяло. Торба от кожа и кости, която говори, при това говори за всичко и краят на този разговор е краят на този живот. Точка.”

Накратко, вие сте онова, за което говорите, или по-скоро вие сте същността на онова, за което говорите. Ако животът ви идва в повече, той наистина е в повече! Объркването се дължи на факта, че според вас животът тече по определен начин и вие просто съобщавате за онова, което вече виждате, фактически обаче е обратно. В действителност вие създавате житейския си опит във вашия вътрешен монолог и после действате според него. И правите това непрекъснато. Вие никога (абсолютно никога) не действате в съответствие със самия живот. Действията ви се обуславят от собственото ви мнение за живота. Ето защо той е толкова различно преживяване за всеки един от нас.
Животът си е просто живот. Как ще го наречете си е ваша работа. Имайте предвид и че ще ви се наложи да живеете според това. И вие го правите.
Това също не е нещо ново.
Философи като Ханс-Георг Гадамер, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер са изследвали значението на езика и как той оформя житейския ни опит за абсолютно всичко. Чувствата, които изпитвате (или липсата на такива), се коренят във вашия език. Разговорът, който водите, е вашият живот и това най-ясно личи в редовните ви забежки в света на самосаботажа.
Може да е необходимо да проявите известна радикалност на мисленето, но вашите емоции и разговори, при това в съвсем истински смисъл, непрестанно танцуват танго едни с други, полюлявайки се и пикирайки през живота. Като общество ние все повече се пристрастяваме към променяне на нашите емоции – да се чувстваме по-щастливи, по-уверени, по-не-знам-си-какви – и всичко това без да се замислим какво предизвиква споменатите състояния. Именно този вътрешен диалог за вашия живот ви е стиснал за гърлото. Не обвинявайте за това гадния живот, който ви се струва, че живеете. На всичко отгоре оставате в щастливо неведение за голяма част от този диалог, поради което и не го изследвате. Той просто си тече във фонов режим.

Настоящата книга извежда работата, която започнахме в Unfuck Yourself, до следващото ниво. Най-сетне ще разкрием типичния лично за вас вътрешен монолог и ще обясним защо той остава източник на всичко отвратително, което се случва към настоящия момент в живота ви. В ежедневието най-вече просто преживяваме настроенията и емоциите на вътрешния ни брътвеж, без да си направим труда да определим какво всъщност казва той. Затова, ако някога сте искали да узнаете защо си приказвате именно по такъв начин и по-конкретно какво стои в основата на тези приказки… продължавайте да четете.
Преди да сте започнали да си мислите, че изпадам в поредното клише за „позитивни мисли“, нека изясним нещо. Има си причина, поради която простата промяна на вътрешните изявления на „аз съм достатъчно добър“ или „аз съм достатъчно умен“, или „аз съм обичан“, или „аз мога да го направя“, за да се преодолеят негативните глупости, не действа еднакво добре при всички.
Проблемът при този подход е, че той не се занимава с гадостите. Вие просто не можете да използвате дадено състояние, за да надмогнете друго, което не ви харесва. Не можете да заобиколите процеса. Това е емоционалният еквивалент на замитане на мъртвите хлебарки под килима, преди да пристигнат приятелите ви. Съгласен съм, на пръв поглед всичко изглежда добре, но дълбоко в себе си вие знаете, че мъртвите хлебарки са си там. Същото се случва и в съзнанието – когато заметете отрицателните емоции под килима на съзнанието, някъде дълбоко в себе си продължавате да знаете нещо друго. Нещо по-близко до истината. Все едно се опитвате да се излъжете, но просто не вярвате на лъжата. Най-обикновен опит за измама.
Ще използваме настоящите страници, за да се заврем под този килим. Да открием онези скрити емоционални хлебарки и да ви освободим, да ви позволим наистина „да бъдете“, вместо да се преструвате, че „сте“. Разбира се, вие можете да промените емоционалното си състояние с помощта на „действане“, процес, който описах в моята първа книга, но общият знаменател във всичко това е езикът.
Ние сме създадени да действаме по определен начин – не можем да бъдем в повече от едно „състояние“ едновременно. Не можете да бъдете гневни и същевременно обичащи. Или сте в едното, или в другото състояние. Не можете да бъдете опрощаващи и възмутени или безразлични и тъжни. Във всеки един момент във времето вие сте винаги в едно и само в ЕДНО състояние.

Тази книга е за вас и касае вас.
Това е.
А какво представлява тя?
Преди всичко един бърз и разтърсващ десен прав във вашия начин на мислене. Не целя да ви дам всички отговори тук. Вашите отговори ще дойдат от самите вас. Винаги става така. Настоящата книга прилича повече на катализатор, тя повдига онези въпроси и води до онзи нов поглед към ситуацията, които ще разпалят нещо у вас и ще ви накарат да погледнете на живота по нов начин.
Вдъхновението, мотивацията, страстта и всичко останало, което търсите в живота, зависят от вас. Така е било в миналото, така е сега, така ще бъде и в бъдеще.

Голяма част от това да живеете живота, който искате, се състои в поемане на отговорност за вашите избори сега и занапред. Настоящата книга прилича повече на пътуване, водещо към себепознание, към осмисляне, откриване и в крайна сметка разбулване на вашата истинска природа. Когато най-после разберете откъде идвате, ще си осигурите по-голяма възможност да промените начина, по който ще протече вашият живот.

Подхождам към настоящата книга от позицията на моята собствена „градска философия“. Казвам философия, защото тя е именно това, гледна точка, схващане какво е да бъдем живи, да бъдем човеци и опит да си проправим път през цялата сложност, страх и борба към някакво постоянно щастие и успех. Използвам думата „градска“, защото най-важните уроци в живота научих по черно-белите улици на моето детство в Глазгоу, където правилата бяха прости, а последствията обективни.
Това е модел, създаден от мен. Разгледах множество дисциплини и подходи, изучих доста философи, взех онова, което ми се стори логично, и започнах да действам. Използвал съм този модел при моите клиенти и съм установил, че когато положат необходимите усилия, когато стигнат до тази тяхна истинска, тласкаща ги природа, която е в основата на поведението им, наистина е възможно да постигнат огромна промяна. Онова, до което стигнах, е начин да погледнете вашето собствено програмиране, да разберете вашия собствен самосаботаж, така че да разполагате с истински пътища да се измъкнете от тресавището, в което сте се превърнали, и да усетите свободата сами да се вземете в ръце веднъж завинаги. За да го направите, може да ви се наложи в началото да изпитате известно объркване и несъгласие. Това не е страшно. Имайте предвид, че голяма част от това, което казвам тук, може да се окаже в противоречие с начина, по който понастоящем гледате на себе си. Ами… до известна степен именно това е идеята.
В настоящата книга, както и в предишната, и както най-вероятно ще направя в следващата, използвам известно количество ругатни. Ругатните ми харесват. Те внасят частица от толкова необходимия живот в иначе скучноватия пейзаж на ежедневните приказки. Ако не можете да понесете няколко подбрани ругатни в живота, е, канех се да кажа да зарежете тази книга, но, майната му, вие повече от всеки друг се нуждаете от онова, което ще кажа. Затегнете колана и продължавайте да четете.
Нека поясня какви са моите намерения: идеята ми е да ви дам знания – истински, интересни, променящи живота знания, – които можете да използвате, за да се замислите, премислите и обмислите как да се измъкнете от кашата от объркване и самоунищожително поведение, в която сте се натресли.

Когато казвам да се замислите, не говоря за онова безполезно мислене/чудене/питане, докато наливате бензин в резервоара на колата си или си приготвяте любимия сандвич с банани и бекон, а за съвсем умишлено и съзнателно ангажиране с дадена идея. Истинското мислене е онова, което може да се случи, когато вашата съществуваща парадигма (всичко онова, което знаете) бъде поставена под въпрос и прекъсната.
Тази работа с мисленето не е лесна. Тя представлява онзи тип умствено усилие, необходимо, когато съвсем буквално сте принудени да обмислите нещо друго, нещо, на което не сте отделили достатъчно внимание досега или в най-добрия случай сте обмислили донякъде, а после сте направили необходимото, за да го свържете с вашия живот. Мисленето представлява вид прекъсване. Истинските пробиви в живота ви се постигат тогава, когато прекъснете сами себе си и вашите автоматични реакции на онова, което животът ви поднася.

Преди време германският философ Мартин Хайдегер е написал: „Онова, което предизвиква най-голям размисъл в днешното подтикващо към размисъл време, е, че ние все още не мислим“.
Вие не мислите. Ето. Казах го.
Не се опитвам да ви накарам да се задавите със следващата щедра глътка от това лате с лед, размер „венти“, на соева основа, половината със, а другата половина без кофеин, подсладено със сироп без захар, поръсено с канела и с обезмаслено прясно мляко, което в момента смучете като току-що изпразнена ръчна прахосмукачка с отворена докрай клапа. Прекарваме твърде малко време в истинско мислене, което би ни вдъхновило да потърсим нов живот за себе си, и не, ровенето из цитати в Instagram не се брои за мислене.
Мисленето, което ще съпътства четенето на настоящата книга, ще ви помогне да разберете себе си.
Какво можете да направите после? Това зависи от вас, но аз не бих препоръчал просто да си седите на задника, без да си помръднете пръста. Бихте могли например, знам ли, да промените проклетия си живот или нещо от този род.
Това обаче няма да се случи само. Става дума за вашия живот и той изисква да свършите определено количество работа. Бихте могли да прекарате времето си, оспорвайки това, което предлагам, или използвайки го като предизвикателство към вас самите. Във всеки от тези случаи резултатът ще бъде различен. Съвсем очевидно е кой би могъл да доведе до промяна на живота ви и кой ще ви остави да тъпчете на едно място.
Първо трябва да се пробудите.
В ежедневието през повечето време сте на автопилот. Именно затова пропускате отбивката по пътя към или от работа, всеки път обувате обувките, обличате панталоните или сакото си по един и същ начин, миете си зъбите, както сте свикнали и общо взето просто „отмятате“ живота. Автоматично.

Вие не сте готови за действие, не сте наясно с потенциала си, не си давате сметка за онова, което наистина ви разпалва, нито се интересувате от нещата, които променят живота и придават смисъл на всичко това.
Онова, което считате за „будно“, всъщност е спящо. Възможно е да се пробудите към края на това съществувание, но тогава за вас вероятно ще бъде твърде късно. Поне за това си дайте сметка.
Докато четете настоящата книга, може да има случаи, когато ще ви се наложи да разкъсате веригите на вашите настоящи убеждения, които ви възпират като котва. Това е нормално, нищо страшно. Проявете смелост и го направете.
Ето ви един съвет. Следете внимателно как се справяте. Препоръчвам ви да разбиете този процес на части, за да си осигурите време да попиете това, което предлагам, да си водите бележки, да подчертавате това, което трябва, и от време на време да спирате, за да си поемете дъх. В края на краищата налага се да преодоляваме вашата склонност към самосаботаж. В следващите страници няма да лудуваме безгрижно из плодородните поля на вашите съкровени желания. По-скоро с мъка ще си пробиваме път през десетилетията нежелана борба, липса на удовлетвореност и непрестанно саботиране на всичко хубаво в живота ви!
Това може да не ви е приятно.
Някои от вас вероятно ще открият в настоящите страници доста, както ще им се стори, лоши новини.
Както и да е.
Няма еднорози, еуфорични състояния и, по дяволите, няма дори кой да ви изслуша със съчувствие. За всичко това си има време и място. Просто сега не му е нито времето, нито мястото, това е. Мога обаче да ви обещая нещо. Ако издържите до края, помислите както трябва, разкриете вашите подсъзнателни мотивации, приложите идеите и принципите, ще откриете в себе си повече смисъл, отколкото някога сте намирали, и ще разполагате с онова, което е нужно, най-сетне да заживеете на макс.
Възможно е да прекъснете този цикъл на самосаботаж. Да се захващаме за работа, а?

Вдъхновението, мотивацията, страстта и всичко останало, което търсите в живота, зависят от вас. Така е било в миналото, така е сега, така ще бъде и в бъдеще.
В Unfuck Yourself Гари Джон Бишъп ни каза, че е време да престанем да се оправдаваме – да признаем и поемем отговорност за негативния вътрешен монолог, който ни пречи да вървим напред.
Тук авторът надгражда това послание, като ни учи как да престанем да се самосаботираме. Бишъп обяснява, че нашите разрушителни цикли са свързани с начина, по който сме програмирани. След това определя различни типове хора и начините, по които постоянно сами се прецакваме. Не можем да пестим пари. Затъваме в едни и същи тровещи живота ни връзки. Зацикляме във втръснала до болка рутина на работа. След като анализира защо действаме по този начин и посочва бомбите, които правят на пух и прах постигнатото от нас, Бишъп ни показва как да прекъснем цикъла и да престанем сами да саботираме живота си.
Написана в безпардонния стил на „Unfuck Yourself“ Зарежи глупостите ще ни помогне да опознаем психологическия си механизъм, за да се научим да унищожаваме в зародиш негативните мисли и поведения.
Може в миналото да сме се прецаквали, но Зарежи глупостите ще ни покаже как да разрушим моделите, за да заживеем живота, който копнеем да имаме.
Ако не можете да пестите пари, непрестанно затъвате в едни и същи тровещи живота връзки, чувствате се недолюбвани, ако не се вписвате в обстановката, ако изпитвате недостатъчност или сте жертва на кой да е от хилядите начини, по които човек съсипва един иначе добър живот, тази книга е точно за вас.

От автора на Unfuck Yourself

„Прозрението е изкуството да виждаш невидимите неща“.
—Джонатан Суифт

„Нетърпението настоява за невъзможното, то иска да постигне целта без средствата, необходими да стигне до нея.
Трябва да се извърви целият път, защото всеки момент е от значение“.
—Георг Вилхелм Фридрих Хегел

„Застаряващите хора трябва да знаят, че животът им не се развива във възходяща посока и не се разгръща, а че един неумолим вътрешен процес го кара да се свива. За един младеж е почти греховно – и със сигурност опасно – да бъде прекалено зает със себе си; но за застаряващия човек е задължение и необходимост да обръща сериозно внимание на себе си“.
—К. Г. Юнг

Вие не сте повредени, няма какво да се поправя. Не сте някой шибан стол, вие сте израз, затова излезте навън и дайте израз на вашето бъдеще. Направете го страхотно, такова, на което си струва да посветите живота си. Всичко останало са просто глупости и гола вода.
Красивото в ориентирания към бъдещето подход е, че бъдещето наистина е безгранично. Искам да кажа, че там няма нищо оформено, затова можете да правите с него каквото поискате. То е просторно и може да побере всичко. Когато оставите миналото на мира, когато престанете веднъж завинаги да напасвате това, което е пред вас, спрямо онова, което е останало зад гърба ви, потенциалът ви наистина няма да има граници.
Стига да сте наясно с това.
Бъдещето ви може да изглежда като по-добра и по-престижна кариера. Или пък като започване на ваш собствен бизнес. Или основаване на благотворителна организация. Или финансова жизнеспособност, или пък връзка, която винаги сте желали. Може би ще откриете свободата да работите откъдето искате, било то от дома ви или от някое кафене в чужда страна. Или най-сетне творческата ви идея ще увлече хиляди хора.
Във вашето бъдеще бихте могли да участвате в маратони, да напишете роман или да научите отлично някой нов език. Тялото ви би могло да изглежда по определен начин или приятелствата ви да бъдат здрави и плодотворни. На ход е вашето въображение. Всичко останало са просто стари мозъчни модели и поведения.
Запомнете, тук не става дума само да се сложи край на поведенията, свързани със самосаботиране, а за проектиране на едно бъдеще, което ви заставя да изпълните вашия живот с нови действия, нови резултати – накратко, нов живот. И вие можете да го имате веднага. В този момент.
– Но, но, но, ГАРИ!!! Аз не знам какво да правя с моя живот!
Глупости! Това е поредното извинение да останете приковани към миналото. На вас може да не ви се струва извинение, но е точно това. Няма значение какво правите, от значение е единствено, че го правите. Не можете да намерите пътя натам, ако стоите на едно място. Животът не е нищо друго освен един огромен експеримент. Промеждутък в момент от историята, през който да викате, ревете, обичате, живеете и умрете, но не можете да направите това, като си седите на задника и с тревога се опитвате да разберете кое е правилното нещо, което да направите с вашия живот. Огромен брой удивителни открития са ставали случайно, а не по план. Опитайте нещо и ако не проработи, опитайте нещо друго! Именно в това е красотата на споменатото упражнение. Така изследвате какво е да бъдете живи.

Всеки ден, няколко пъти на ден, понякога стотици пъти през този ден и безброй дни занапред трябва да си задавате въпроса: какво ми казва моето бъдеще да направя точно в този момент?

Какъвто и да е отговорът, нещо голямо или малко, запретнете ръкави и ДЕЙСТВАЙТЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО МУ!
Тук трябва да ви спра. Току-що ви дадох ключа за шибания успех. Всичко, което някога сте искали, просто чака да бъде издялано. Дали трябва да има съмнения? Да. Възможно ли е малко да се изплашите или объркате? Аха. А онези стари модели, те ще се върнат ли? Да, ще го направят. А онзи нелеп диалог дали ще го има още? Аха. А страхът ми от отхвърляне? Да.
Ако не познавате до болка всички начини, по които системно сте се саботирали, върнете се назад, потопете се в живота, в който сте били въвлечени, вижте дали можете да откриете вашите установени истини, довели до трите саботьора, и се свържете с онази позната точка на усещане, от която започвате всеки ден. Прочетете това колкото пъти сметнете, че е необходимо, и всеки път през очите на нов човек. Човекът, който наистина търси как да промени живота ви.
Мартин Хайдегер смята, че разберем ли начините, по които сме въвлечени, това ще отключи целия ни живот. До този момент нашата въвлеченост определя кои сме ние, но след като сме разкрили начина, по който тя действа, откриваме истинската свобода. Тогава сме в състояние да я надхвърлим по някакъв начин, да излезем от нейните рамки и да изследваме какво означава да бъдеш човешко същество.

Съдържание

Предговор
Първа глава. ЕТО КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ
Втора глава. ЖИВОТ, ИЗПЪЛНЕН СЪС САБОТАЖ
Трета глава. ВЪПРОСЪТ
Четвърта глава. ВЪЛШЕБНАТА ГЪБИЧКА
Пета глава. ТРОН ОТ ВЪВЛЕЧЕНОСТИ
Шеста глава. УСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНАТА
Седма глава. ТРИТЕ САБОТЬОРА
Осма глава. ВИЕ
Девета глава. ТЕ
Десета глава. ЖИВОТЪТ
Единайсета глава. ОСТРИЕТО НА КОПИЕТО
Дванайсета глава. ПРЕНАСОЧВАНЕ
Тринайсета глава. НАЙ-НАКРАЯ МОЖЕТЕ ДА ЗАРЕЖЕТЕ ГЛУПОСТИТЕ, НАИСТИНА!
За автора

За авторa

Роден и израснал В Глазгоу, Шотландия, Гари Джон заминава за САЩ през 1997 г. Това му открива пътя към света на личностното развитие и по-конкретно на онтологи-ята и феноменологията, които той усърдно изучава в продължение на няколко години, преди да стане старши програмен директор на една от водещите световни компании за личностно развитие. Дълги години той обучава по програмите на компанията хиляди хора по света, като междувременно изучава и е повлиян от философията на Мартин Хайдегер, Ханс Георг Гадамер и Едмунд Хусерл. В резултат на това Гари създава свое собствено направление, наречено „урбанистична философия“. Движеща сила и цел на работата му е да подпомага способността на хората наистина да променят живота си. Подходът му, конкретен и практически насочен, му печели все повече последователи, привлечени от простотата и приложимостта на неговата философия в реалния живот.