Историите на Слави – Редколегия

Posted on 29/08/2019

by book

B издaниeтo ca cъбрaни eдни oт нaй-интeрecнитe иcтoрии нa Cлaви Tрифoнoв, oт кoитo, пo думитe му, мoжe дa нaучитe мнoгo интeрecни нeщa зa любoвтa, ceкca, пaритe, изнeвярaтa, приятeлcтвoтo, прeдaтeлcтвoтo, прeдcтaвeни cпoрeд нeгoвитe рaзбирaния.

Иcтoриитe ca рaзкaзaни oт Cлaви, нo ca cъбрaни и ceлeктирaни oт Peдкoлeгиятa.
Електронното издание на книгата е подобрено и съдържа още 10-на (засега) допълнителни финални истории (насъбрани във Втора Част от книгата). Те са насъбрани от нас, читателите на http://4eti.me. Ако имате още любими финални истории (или Северозападни истории или друг забавен текст от този род) в текстов формат, моля пишете ни коментар в поста и ще ги добавим в книжката. Всички са налични във видеоформат в Youtube.com и Slavishow.com, но като текст са рядкост. Затова ще сме ви благодарни, ако заедно насъберем още много финални вицове!!! Ако имате алгоритми и можете да преобразувате някой от видео-историиките в текст, това ще е още по-добре. Пишете ни ако имате идеи.

Съдържанието е описано по-долу, като всяка забавна историика е озаглавена за удобство:

Семейство Фитко и Тотка Ханзърделибашеви
Джеймс Лий Дънкан Карагър – вторият херцог на Анфийлд, пазителят на Мърсисайд
Дейвид Копърфийлд
Васко Вакарелски
Граф Монте Кръстьо
Крали Марко ван Бастен
Лютко Солпипертарийски
Пукнидзе
Акне Пъпчидзе и неговият баща Комедом Морбилишвили
Черен салам – Цоньо Тъпото и Живко Бидона
Митьо и Лена Кравиц
Крали Милко и Крали Мацко
Гита Чекнадзе и Пацо Пацата
Гъмзьо Йончев-Даката
Люболюбо Люболюбов
Ростислав Росков – доктор Рос
Вълкът, лисицата и прасето
Дик Флет
Румен Баричелов и неговата възлюбена Ками Райкова Ненова
Добри Божикравов
Кирил Дъгепешев – Бачи Кико
Автокъща „Бентли Ботунец Лукс Ауто Интернешънъл“
Пред входа на Райските порти
Албен Вулев
Баба Костадинка от Суходол
Дарко Радарски
Братята Явор и Ясен Топорски, наречени Малък Сечко и Голям Сечко
Ганчо Бамята
Желю Буя и Спас Цецата
Пиано-бар “Тихи ноти” в село Тихомир
Крали Марко от Прилеп
Джеки Джибреб от херемага на Долно Уйно
Завода за капачки в Пордим „Лили Иванова”.
Kитното селце Подпутино в Подмосковието
Цвичка Къщовнишка
Данчулеску Гъмзеску
Венета Трайкова, водеща на предаването „Хладно”
Село Батманско Долище до град Прилеп
Галин Йорданкьосепехливанхаджиилиев
Пандо Кафезов
Бижутерят Златко Каратов
Градския съд в Тбилиси
Гайтан Веждю и неговия съсед Чакмак Чоле Чапкънина
Гайтан Веждю войвода в град Щипон
Първата брачна нощ на Гайтан Веждю
Гайтан Веждю войвода и неговата чета
Учителят по йога Радко Махабхарадков
Гайтан Веждю войвода и синът му Кьосе Веждю
Епизод от сагата „Три съдби на Гайтан Веждю“
Наталия и Симеон Ахатови
Джо Поразяващата ръка и Джим Старата пушка
Желязко Дървеняшки
„Бах-Туй-Шао-Аз-Бах-Тоз-Лин“
Селската труженица Гичка Дездемонова, по мъж Отелска
Серго Вецелиев
Фамилия Сърмабожови
Магазинерът алкохолик Цоко Джибров
Славния македонски войвода Зъзне Шушулковски
Йоан Кукузелов
Акробатът бай Иван
Най-обикновения човек – Иван Димитров
Груйчо и Дафинка Бърцулеви
Гроздан Каракалпаков
Световното първенство по продължително художествено изпускане на газове
Мала пусия, Странджанско
Геле и Ленчето от село Жабокрек
Фамилия Темерутлийски
Къци Вапцаров и духа от бутилката
Любителят на природата Страшимир Мурджев
Новооткрития български „Дисниленд”
Семейство Панайот и Маринела Дишлиеви
Семейство, което пътувало към морето
Колко е превратна съдбата
85 килограмовото бебе
Малка местна кръчма в Смолян и гълъба
Как циганин обича
Бизнесмен Мънгиз Киризмънгизов
Близнаците Борко и Жорко Солташаклийски
„Милениум дьо Солей Българан Шапито“
Атанас Иванов-Атанаската
Семейство Чешмеджиеви
Мечо Пух
Михаил Шумахерски, по прякор бай Мишо Феродото
Калиманко Денков
Краси Минев
Поручик Ржевски
Столичният счетоводител Салдо Фактуралиев
Хуан Пабло де Монтоя Хернандес де Оливейра е Франциско Лос Лянос Хименос ди Ернесто Че Гевара. Накратко ‘Че’
Силовия застраховател Цоко Мандрагоня
Исидор и Палиандра Амбасадорски
Груди Ряпов
Едни от най-добрите кратки вицове разказани от Слави
Баба Василка
Гичка от село Чурка
Столичният лекар Простати Евстатиев
Татко Карло
Столичен чалгаклуб „Ръца-Пръца“
Карфиола и Репата

Ето началото на на някой разказчета – вижте в книгата как завършват!

Тази история се случила през 1190 година, когато храбрият английски крал Ричард Първи, наричан още Лъвското сърце, събрал своите рицари, за да тръгне с тях към Йерусалим за Третия кръстоносен поход. Един от най-верните хора на Ричард Лъвското сърце бил вторият херцог на Анфийлд, пазителят на Мърсисайд, рицарят сър Джеймс Лий Дънкан Карагьр, по-известен просто като Джейми Карагър.
Сър Джейми, следвайки заповедите на своя крал, започнал да подготвя всичко нужно за един кръстоносен поход. Той лъснал здравата си броня, украсена с три лъва и номер 23 на гърба, подковал верния си кон Ламборгин със здрави подкови, приготвил оръжията си, войниците си, помощниците си, отишъл с всички тях на църква, където заедно изпели химните „Отче наш, ю’л невър уок ълоун“ и „Уи ар дъ чемпиънс, Богородице“ и се заклели, че ще стигнат до Йерусалим. Или ако не дотам, поне до полуфиналите.
И така, сър Джейми Карагьр вече бил готов да последва своя крал в похода към Светите земи. Оставало му да направи само още едно-единствено нещо. В последната нощ преди да тръгне на път, той заповядал да повикат при него в замъка най-добрия ковач в цял Ливърпул – стария Кърк Хамет Металхамър….

Това е една история от живота на френския аристократ граф Монте Кръстьо. Не се учудвайте от българското име на благородника. Просто майка му Жозефина навремето се лекувала от безплодие на Поморийските кални бани под вещото ръководство на местния гларус Кръстьо Баданарката. Кръстьо излекувал Жозефина от безплодие, след като чак на петия ден решил да ѝ каже, че сапунът, който постоянно изпускала, не ѝ е нужен за калните бани. След тези благотворни спа процедури Жозефина се върнала в родната Франция, където родила героя на тази история – граф Монте Кръстьо.
Разказът ни се развива двайсет и пет години по-късно, когато поотрасналият вече граф наскоро бил сключил брак с австрийската графиня Шнеле Шнеле Шницелбургер….

Главни герои на тази история са трима чутовни юнаци и по-специално – синовете на великия Крали Марко. Най-големият син се казвал Крали Марко ван Бастен, син на Крали Марко от една холандска самодива, замръкнала в горите на Лудогорието в търсене на нов сорт омайно лале. За силата на Крали Марко ван Бастен се носели легенди и слухове. Легендата била, че като стиснел камък, от него потичала вода, а слухът бил, че не било камък, а футболна топка.
Средният син на великия български юнак се казвал Крали Марко Тотев, син на Крали Марко от краткотрайния му брак с Баба Яга по време на един Джулай морнинг край горите тилилейски. За Крали Марко Тотев също се носели любопитни информации в приказното пространство. Едната била, че можел да лети, макар и на кратки разстояния, а другата била, че имал един кокоши крак – невинен генетичен белег за роднинската му връзка с дъртата вещица. В тази връзка май се пеела и една народна песен, в която се споменавали думите „вакъл мутант“.
Най-малкият син на Крали Марко се казвал Крали Марк Антъни и всъщност бил осиновен заради юначния си глас. Гласът му бил толкова силен, че като запеел, звуковата вълна стигала чак до Съединените щати….

Това е една странна история, която се е случила в средностатистическото българско семейство Митьо и Лена Кравиц. Митьо си бил Митьо, а Лена била трета братовчедка по майчина линия на световноизвестния американски певец от руско-еврейско-бахамски произход Лени Кравиц. Заради този факт Митьо се съгласил да вземе фамилията на жена си. Това обаче не им помагало много, защото Митьо и Лена живеели щастлив, но беден семеен живот. Толкова беден, че нямали пари дори да отидат на море. Особено в тази криза….

Ще ви запозная с историята на любовната двойка Румен Баричелов и неговата възлюбена Ками Райкова Ненова. Двамата споделяли двойна страст – от една страна, това била любовната страст помежду им, а от друга страна – страстта към бързите автомобили и високите скорости. Това личало и от имената им. Румен Баричелов бил кръстен на пилота от Формула 1 Рубенс Баричело, а Ками Райкова Ненова, макар всички да предполагали, че е кръстена на Кими Райконен, всъщност била кръстена Ками на камиона на дядо си, който бил най-бързият шофьор в рода…..

Това е една питейна история, която се случила в хоремага на село Долно Уйно. Разбира се, има и село Горно Уйно, но там хората са твърде напрегнати и превъзбудени и изобщо не им е до пиене. За тези, които не са запознати със специфичната терминология на селския туризъм, ще обясня, че ХОРЕМАГ е абревиатура и означава „хотел, ресторант и магазин в едно“. Само кметът на съседното на Долно Уйно село – Ташкови ливади, твърдял, че „хоремаг“ е съкратено от „хора стават на магарета“.
Истината е, че никой не се вълнувал какво точно означава хоремаг, а се вълнувал какво може да изпие там …

В тази история се разказва за една македонската сватба в македонското село Батманско Долище до град Прилеп. Там, след дългогодишни завоевания сред нежния пол и безбройни сексуални митарства, най-личният ерген на Батманско Долище – Коце Коцевски по прякор Коцкаринот, решил да се ожени.
Негова избраница била местната красавица Кирка Глигоровска, която имала и специален чар – леко мижала с едното око, понеже имала палав нрав и често намигала на хубавите младежи.
Когато обаче се разбрали да се женят, Коце Коцевски казал на Кирка Глигоровска: „Ако те видим па да намигаш на некой, ке ти го затворим и другото око!“ И понеже Кирка обичала Коце, тя му обещала да му бъде вярна с думите: „Арно, арно, Коце! Не ке бидем веке гювендия!“ …

Продължава сагата от приключенията на Гайтан Веждю войвода и неговата чета. Този път главен герой на историята не бил баш войводата, а достойният знаменосец на четата – Кадън Везьо Байрактарина. Той бил свиреп хайдутин, който преминал през четите на Тензух войвода, Чаршаф комита и Гальо Сатен Хаирсъзина и накрая се установил в четата на Гайтан Веждю. Името на Кадън Везьо не било случайно. Освен че бил велик байрактар, той бил прочут със своята страст към жените. Похожденията му нямали край, но най-много от Кадън Везьо били пропищели женорята от Делиормана, а също и женските пеликани в резервата Сребърна. Според легендата дори кадъните така се сдобили с прозвището си, защото все повтаряли: „Ей, ка’ дъни, тоя Везьо, ка’дъни – направо шалварите ти разпаря!“ …

Историята, която ще ви разкажа, се случила там, където гордите мъже от хилядолетия наред показвали силата на своята воля – някъде в обширните високопланински плата на древния Китай и по-точно – в будисткия манастир, известен като „Хълмистата-Пътека-Водеща-до-Високата-Поднебесна-Порта-към-Безкрайната Вечност“, или казано на китайски – „Бах-Туй-Шао-Аз-Бах-Тоз-Лин“….

В китния великотърновски квартал „Чолаковци“ живеело сплотеното тричленно семейство с още по-китната фамилия Темерутлийски. Членовете на семейството били бащата Радостин Темерутлийски, майката Радостинка Темерутлийска и дъщерята Лъчезарка Темерутлийска. В семейството ангажиментите били строго разпределени – бащата Радостин сменял ароматизатора-борче в тоалетната, изхвърлял кофата за боклук, а когато си пийнел, изхвърлял и тъщата.
Майката Радостинка пък била голяма къщовница – въртяла гювечи, въртяла омлети и други работи с яйца, за радост на мъжа си.
Дъщерята Лъчезарка била поела грижата да се лакира в сряда и да не става рано сутрин в събота….

Герой на тази история е младият ромски бизнесмен Мънгиз Киризмънгизов. Бизнесът на Мънгиз бил широкоспектърен – от покупко-продажба на цветни и черно-бели метали, през производство на марков американски бърбън, до верига салони за масажни услуги на тираджии по Околовръстното шосе. Както обичал да казва самият Мънгиз: „Как няма да съм богат, бе, братчето ми! Три пъти съм връщал Айфеловата кула на вторични суровини! Бил Клинтън пет пъти е пил от моя бърбън, без да подозира! А Дженифър Лопес от моите палатки на Околовръстното тръгна! Ей от такова парче дупе съм я отгледал!“ …

През уикенда си ходих на Плевен с рейса. Запознах се с един много колоритен човек – шофьора на автобуса Михаил Шумахерски, по прякор бай Мишо Феродото. Той ми разказа една история, която му обещах да разкажа и на вас. Тази история се случила, когато бай Мишо карал автобус по маршрута София – Мездра – Враца – Видин. Рейсът му бил следобеден, тръгвал „на четири и трийсет“, стар „Чавдар“, с който навремето карали нощната смяна от Враца до АЕЦ „Козлодуй“. И не стига че автобусът бил раздрънкан, но бил и фрашкан….

Сега ще навляза в пролетното настроение с една история за разцъфнали дръвчета, пеещи птички и събудени хормони. Тя се случила на един съвсем обикновен, скромен, тих, уравновесен и грозноват столичен счетоводител с още по-обикновеното име Салдо Фактуралиев. Като казвам „скромен, тих, уравновесен и грозноват“, всъщност искам да подчертая няколко важни факта за него. В лице Салдо имал външността на Салвадор Дали, с палави засукани коцкарски мустаци, като единствено тези мустаци го различавали от визията на нашумелия секссимвол, фолкпевеца Борис Дали.
Героят на нашата история доста си падал по нежния пол и полагал всички усилия да се харесва на жените. Във фитнеса Салдо бил изваял тяло на уникален атлет – бицепсите на Слави Трифонов, гърба на Арнолд Шварценегер, врата на Рони Колман и коремни мускули като плочките на Краси Радков.
За ума и чара на Салдо Фактуралиев няма какво да ви разказвам…

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу: DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Историите на Слави” от тук