Богатсвото на народите – Адам Смит
Тази книга е ГОЛЯМА не защото ще получите кой знае колко много икономически познания от Адам Смит. Така или иначе, ако разбирате от икономика, нищо ново няма да видите в нея, а ако не разбирате – едва ли ще се хванете да четете книга с над 1000 страници и то от 18 век.
Книгата е важна заради простия език и елементарните примери, с които борави, за да покаже икономическите отношения и принципите, които те следват, като нещо съвсем делнично, нормално, житейско. За болшинството хора, даже за много от завършилите икономика, самата икономика и икономическите отношения са нещо изключително сложно, пълно с графики, формули и други али-бали и те по никакъв начин не могат да свържат цялата тая какафония с това, което става в реалния живот и държавната политика. И именно заради това неразбиране на даже елементарни неща, се раждат идейни малформации като социализъм, антиgлобализъм и разни други опити да се “поправи икономиката”.
Защото болшинството хора като чуят “пазарна икономика” не разбират, че тя не е нещо сложно, някаква измислица, “създадена за да се потискат бедните” или нещо такова – а просто нормалният начин на съществуване и функциониране на човешкото общество, в което всеки отделен човек има максималната свобода да избира какво да купи и какво да произвежда, на кого да даде парите си и как да ги харчи. Че не е наложена “от горе”, та да бъде поправяна с политики, а идва от долу, от обикновения начин на отношение на хората едни към други, от изборът, който всеки човек прави всеки ден за това какъв хляб да си купи, примерно.
Точно това постига Адам Смит и затова книгата му е гениална. Не защото е поставил основите на икономическата наука (макар и никой да не отрича това). Книгата му е ценна тук и сега, защото той отлично описва малките хора, с техните делнични, малки желания и стремежи, които заедно, но всеки за себе си, изграждат развиващия се свободен свят.
- Първата книга разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр.
- Втората книга анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и парично обръщение и на възпроизводството на обществения продукт.
- Третата книга разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството.
- Четвъртата книга разглежда различните теории за стопанската политика.
- Петата книга критикува недостатъците на феодализъм феодалната данъчна система и показва принципите, върху които да се изгражда капитализъм капиталистическата данъчна система.
В книгата той за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично – описателния метод – изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.
Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнен стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Това ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.
“Невидимата ръка”
Основополагаща идея в „Богатството на народите” е идеята на Смит за “ невидимата ръка”. Според нея, когато в една система от стопански субекти всеки действа така, че се опитва да преследва своя най-добър интерес, общият резултат е оптимален за обществото като цяло. Това е така заради индивидуалните стимули на отделните стопански субекти. На това микро ниво, всеки стопански субект се опитва да задоволи максимума свои нужди с наличните си ресурси, като за целта предприема определени действия. Съвкупността от тези действия на всички стопански субекти водят на макро ниво до обобщен резултат, който има определени характеристики, които според Адам Смит са желателни. За да въздействат в достатъчна степен стимулите на стопанските субекти и за да водят до желателния макро резултат, преди всичко са необходими достатъно ресурси и устойчив контрол върху тях. Оттук се появява и нуждата от добро регламентиране на частната собственост, тъй като от нея произтича частната инициатива.
Пазар, цени, конкуренция
Когато се наблюдава частен контрол върху ресурсите, всеки управлява ресурсите си по различен начин. В голямата си част, производствата са нужни повече от един ресурс. Ето защо едни пазарни субекти разменят излишъците си от стоки или ресурси, срещу излишъците на други участници в пазара. При тези взаимоотношения всеки определя цените сам. Тези пазарни цени отразяват стимулите, предпочитанията и ресурсните позиции на участници на съответния пазар.
Разделение на труда
Пазарни цени, съчетани с конкуренцията, при която всеки се опитва да постигне най-доброто за себе си и в се съревновава с останалите участници на пазара се обуславя, поради ограничеността на ресурсите и неограничеността на нуждите. Това довежда до по-добро разпределение на ресурсите. От друга страна предизвиква разделение на труда. Ефикасно разпределение на ресурсите, е когато произведения от някакъв ресурс, продукт се използва за произвеждането на възможно най-голям производен продукт. Когато ресурса се използва за създаване на по-малко от това, което може да бъде създадено от него – наблюдава се неефикасно разпределение на ресурсите. Пазарът и пазарното взаимодействие чрез конкуренцията водят именно до ефикасно разпределение на ресурси.
Естествена цена
Смит разглежда естествената цена в три нейни направления: каква е действителната цена на стоките (реална цена). Съставните части на действителна цена. И явленията и условията , които влияят върху частите на цената. Тези явления могат да вдигат и намаляват цената под нейното естествено или нормално ниво. Ето какво пише Смит по този въпрос: “Когато цената на всяка стока не е нито по-голяма, нито по-малка от това, което е достатъчно, за да се плати рентата за земята, заплатата за труда и печалбите на капитала, употребени в производството, подготовката и доставянето им на пазара по техните естествени нива, тогава стоката е продадена за това, което може да се нарече нейна естествена цена.”(книга I , глава V ІІ)
Работна заплата
Смит оспорва положението на Симонд де Сисмонди, че от ниската работна заплата изгода имат предприемачите. Той прави опит да обоснове тезата, че повишаването на работната заплата не противоречи на интересите на работниците. В същото време застъпва идеята, че обединенията на работниците, по-често имат негативен ефект, при протести, тъй като отчаяните хора, често стигат до крайности и напрактика, рядко постигат идеите, заради, които са започнали размириците (стачките – по времето на Адам Смит били незаконни, все още не съществуват, признати от държавата синдикати). С растежа на капитала той свързва в края на краищата растежа на тяхното благосъстояние.При ръст на капитала, според него, „нисшите класи” по-лесно се възпроизвеждат и попълват редовете на висшите класи, като често някои от тези класи достигат до високо обществено положение. Особено важна роля на този феномен Смит отрежда на техническия прогрес, доказвайки „благодетелния” ефект на техническите усъвършенствания, както в полза на предприемача, така и в интерес на работника. Главният интерес на всеки потребител според Смит е обмяната на едни продукти с други. Парите в случая не са нищо повече от посредник, тяхната роля е временна. Всеки произведен продукт не само създава предлагане, но и търсене, един продукт създава реализация за друг продукт.
За различните приложения на капитала
Макар всички капитали да са предназначени за издръжката само на производителен труд, все пак количеството труд, което равни капитали могат да привеждат в движение, се колебае много в зависимост от различното им приложение, а така също и стойността, която приложението им добавя към годишния продукт на земята и труда на страната.
Според А. Смит един капитал може да се прилага по четири различни начина: първо, за добиване на суровия продукт, нужен всяка година за потреблението на обществото; второ, за обработването и преработването на този суров продукт за непосредствена употреба и потребление; трето, за транспортирането на суровия продукт или на готовите изделия от местата, където са в изобилие, в местата, където не достигат;четвърто, за разделянето на дадена част било от суровия продукт, било от готовите изделия на такива малки партиди, които отговарят на потребностите на онези, които се нуждаят от тях. По първия начин се прилагат капиталите на всички, които се заемат да подобрят обработването на земята; по втория – капиталите на всички собственици на манифактури; по третия – капиталите на всички търговци на едро, и по четвъртия – капиталите на всички търговци на дребно.
Всеки един от тези четири начина на приложение на един капитал е съществено необходим както за съществуването и разширяването на другите три, така и за общата изгода на обществото.
За естествения напредък към богатство
Главната търговия във всяко общество се осъществява между жителите на града и жителите на селото. Тя се състои в размяната на суров продукт срещу промишлени изделия посредством пари или някакъв вид книжни знаци, които представляват пари. Селото снабдява града със средства за живот и материали за промишлеността. Градът плаща това снабдяване, като праща обратно една част от промишлените изделия на жителите на селото. Градът получава всъщност цялото си богатство и всички средства от селото. Той осигурява пазар за излишния продукт на селото и именно там жителите на селото го разменят срещу нещо друго, което те търсят.При еднаква или почти еднаква печалба повечето хора ще предпочетат да вложат капиталите си по-скоро в подобряване и обработване на земята, отколкото в манифактури или във външна търговия. Човек който влага капитала си в земя, може да го вижда и контролира по-добре и състоянието му е по-малко изложено на случайности, отколкото състоянието на търговеца.
Не можем и не искаме да анализираме цялата книга, която най-добре сами трябва да прочете. Анализите продължават и относно:
За естествения напредък към богатство
За възникването и разрастването на градовете
За принципа на търговската система
За ограничаване вноса от чужди страни на такива стоки, които могат да се произвеждат в страната
За възвратните мита
За премиите за износ
За търговските договори
За разходите на владетеля или на държавата
За източниците на общите или държавните приходи на обществото
За държавните дългове
Нека приложим няколко цитата, а най-отдолу има и линк към книгата на български, както и на други езици!
Трудът – това трябва винаги да се помни, – а не дадена стока или група от стоки, е действителното мерило на стойността както на среброто, така и на всички други стоки.
Но в почти пусти или само рядко населени страни добитъкът, домашните птици, различните видове дивеч и т. н., тъй като са непосредствени продукти на природата, често биват произвеждани от нея в много по-голямо количество, отколкото е нужно за потреблението на жителите. При такова положение на нещата предлагането обикновено надвишава търсенето. Затова при различни състояния на обществото, на различни стъпала на развитието подобни стоки ще представляват или ще бъдат еквивалентни на твърде различни количества труд.
При всяко състояние на обществото, на всяко стъпало на развитието житото е продукт на човешкия труд. Но средният продукт на всеки вид труд винаги отговаря повече или по-малко точно на средното потребление, а средното предлагане – на средното търсене. Освен това на всяко различно стъпало на развитието добивът на еднакви количества жито при същата почва и климат ще изисква средно приблизително равни количества труд, или, което се свежда до същото, цената на приблизително равни количества труд, защото непрекъснатото нарастване на производителната сила на труда в напреднал стадий на обработване на земята се уравновесява повече или по-малко от непрекъснатото нарастване на цената на добитъка – главното оръдие на земеделието. Следователно поради всичко това можем да бъдем сигурни, че при всяко състояние на обществото, на всяко стъпало на развитието равни количества жито с по-голямо приближение ще представляват или ще бъдат еквивалентни на равни количества труд, отколкото равни количества от която и да било друга част от суровия продукт на земята. Съобразно с това житото, както бе вече отбелязано, във всички различни стадии на богатството и напредъка е поточно мерило на стойността от която и да било друга стока или група стоки. Затова във всички тези различни стадии ние можем да съдим по-добре за действителната стойност на среброто, като я сравняваме с житото, отколкото с която и да било друга стока или група от стоки.
Потреблението е единствената цел на всяко производство и интересите на производителя трябва да се вземат под внимание само дотолкова, доколкото могат да служат на интересите на потребителя. Тази максима е толкова очевидна, че би било глупаво да се опитваме да я доказваме. Но при търговската система интересите на потребителя почти постоянно се принасят в жертва на интересите на производителя и тази система, изглежда, смята производството, а не потреблението за крайната цел на всяка промишлена дейност и всяка търговия. В ограниченията на вноса на всички чужди стоки, които биха могли да конкурират с нашите земеделски продукти или манифактурни изделия, интересите на отечествения потребител очевидно са пожертвувани пред интересите на производителя. Само в полза на последния първият се вижда принуден да носи онова повишение на цената, което този монопол почти винаги предизвиква.
Само в полза на производителя се дават премии за износа на някои от неговите изделия. Отечественият потребител е принуден да плаща, първо, данъка, който е необходим за изплащането на премията, и, второ, още по-големия данък, който е необходима последица от повишаването на цените на стоките на вътрешния пазар.
Откриването на Америка и на път за Източна Индия покрай нос Добра надежда са двете най-големи и най-важни събития в историята на човечеството. Последиците им и досега са твърде значителни, но в краткия период от двеста до триста години, който е изтекъл от тези открития насам, бе невъзможно тези последици да се проявят в пълния си обхват. Никоя човешка мъдрост не може да предвиди какви благотворни или злощастни последици за човечеството могат да произлязат по-късно от тези велики събития. С това, че приближиха донякъде най-отдалечени части на света и им дадоха възможност да задоволяват взаимно своите потребности, да увеличат своето потребление и да насърчат взаимно своята промишленост, въздействието им, изглежда, е, общо взето, благотворно. За коренните жители на Източна и Западна Индия обаче всички търговски изгоди, които можеха да възникнат от тези събития, пропаднаха напълно поради предизвиканите от тях ужасни бедствия. Но тези бедствия изглеждат повече случайни, отколкото породени от нещо, свързано с природата на тези събития. По времето, когато бяха направени тези открития, превъзходството в сила на страната на европейците беше толкова голямо, че те можеха безнаказано да вършат всякакви несправедливости в онези далечни страни. В бъдеще коренните жители на тези страни може би ще станат по силни, а европейците – по-слаби, и по този начин жителите на всички части на света ще стигнат до онова равенство в смелост и сила, което, вдъхвайки им взаимен страх, е единствено способно да превърне несправедливостта на независими народи в един вид респект към правата на всички. Но нищо не може да установи, това равенство по сила така, както взаимното предаване на знания и усъвършенствания от всякакъв вид, които една широка търговия между всички страни естествено или по-скоро по необходимост носи със себе си.
Второто задължение на владетеля – задължението да закриля, доколкото може, всеки член на обществото срещу несправедливостите и притесненията на всеки друг негов член, или задължението да установи строго правораздаване, също изисква твърде различни разходи в различните периоди от развитието на обществото.
Тъй като при ловджийските народи почти няма собственост или поне няма собственост, която да надвишава стойността на двудневен или тридневен труд, при тях почти няма съдебни учреждения или редовно правораздаване. Хора, които нямат собственост, могат да засягат взаимно само своята личност или чест. Но когато един човек убие, нарани, удари или оклевети друг, макар и в случая да страда този, на когото е сторено злото, онзи, който го е сторил, не получава никаква облага. Друго е положението с увреждането на собственост. Изгодата за лицето, което нанася вредата, често е равна на загубата на онзи, който я понася. Завистта, злобата или мъстта са единствените страсти, които могат да накарат някого да засегне личността или честта на друг. Но по-голямата част от хората не се поддават много често на влиянието на тези страсти и дори най-лошите хора се поддават на тях само понякога. Тъй като задоволяването им, колкото и приятно да е може би на някои хора, не е свързано с действителна или постоянна изгода, повечето хора се въздържат да ги задоволяват от благоразумие. Хората могат да живеят заедно в общество при що-годе приемлива степен на сигурност, макар и да няма гражданска власт, която да ги закриля от несправедливостта на тези страсти. Но алчността и честолюбието у богатите, омразата към работата и любовта към удобства и удоволствия у бедните са страсти, които ги карат да посягат върху собствеността – страсти, много по-постоянни в тяхното действие и много по-разпространени по тяхното влияние. Където има голяма собственост, там има и голямо неравенство. На един много богат човек трябва да се падат поне петстотин бедни и охолството на малцина предполага немотията на мнозина. Охолството на богатия буди възмущението на бедния, когото нуждата и завистта често карат да посяга върху неговата собственост. Само под закрилата на гражданската власт притежателят на значително имущество, придобито с труда на много години или може би на много поколения, може да спи и една нощ в сигурност. Той винаги е заобиколен от неизвестни врагове, които никога не е предизвиквал, но все пак не може да усмири, и от несправедливостта на които може да бъде защитен само от мощната, винаги вдигната за наказание ръка на гражданската власт. Следователно придобиването на ценна и голяма собственост по необходимост изисква установяването на гражданска власт. Където няма собственост или поне такава, която не надвишава стойността на двудневен или тридневен труд, гражданска власт не е необходима.
Гражданската власт предполага известна субординация. Но както нуждата от гражданска власт расте постепенно с придобиването на ценна собственост, така и главните причини, които естествено водят до субординация, растат постепенно с нарастването на тази ценна собственост.
Причините или обстоятелствата, които естествено водят до субординация или които естествено и преди възникването на каквато и да било гражданска институция дават на някои хора известно превъзходство над по-голямата част от техните събратя, са, струва ми се, четири.
Материалите за жилище не винаги могат да се превозват на такова голямо разстояние като материалите за облекло и не стават толкова лесно предмет на външна търговия. Когато са свръхизобилни в страната, която ги произвежда, те често – дори при съвременното равнище на търговията в света – нямат никаква стойност за земевладелеца. Една добра каменна кариера в околностите на Лондон би давала значителна рента. В много части на Шотландия и Уелс тя не дава никаква рента. Сухият строителен дървен материал има голяма стойност в гъсто населена и добре култивирана страна и земята, която го произвежда, дава значителна рента. Но в много части на Северна Америка земевладелецът ще бъде много благодарен на всеки, които би откарал по-голямата част от големите му дървета. В някои части на планинска Шотландия кората на дърветата е единственият продукт на гората, който при липсата на шосета и воден транспорт може да бъде изпратен на пазара. Дървеният материал се оставя да изгние на земята. Когато строителните материали са толкова свръхизобилни, частта от тях, която се използва, има само стойността на труда и на разхода за пригодяването им за тази цел. Те не дават рента на земевладелеца, който обикновено предоставя ползването им на всеки, който си направи труда да го поиска. Но търсенето на по-богатите народи понякога му позволява да получава рента за тях. Павирането на улиците на Лондон даде възможност на собствениците на някои голи скали по брега на Шотландия да извличат рента от нещо, което по-рано никога не е давало рента. Горите в Норвегия и по бреговете на Балтийско море намират пазар в много части на Великобритания, какъвто не могат да намерят в собствената си страна, и затова дават известна рента на техните собственици.
Страните са гъсто населени не пропорционално на броя на хората, на които техният продукт може да осигури облекло и жилище, а пропорционално на броя на хората, които той може да храни. Когато храната е осигурена, лесно могат да се намерят необходимото облекло и жилище. Но макар последните да са налице, често може да се окаже трудно да се набави храна. В някои части дори на британските доминиони това, което се нарича къща, може да бъде построено с еднодневния труд, на един човек. Най-простият вид облекло – кожите на животни, изисква малко повече труд за тяхното обработване и подготвяне за употреба. Но той не изисква много труд. При диви и варварски народи една стотна или малко повече от една стотна от труда на цяла година ще е достатъчно да им осигури толкова облекло и жилища, колкото да бъде задоволена по-голямата част от народа. Останалите деветдесет и девет стотни често са само достатъчни да им осигурят храна.
Желанието за храна е ограничено у всеки човек от неголямата вместимост на човешкия стомах, но стремежът към удобства и разхубавяване на жилището, облеклото, тоалетните принадлежности и покъщнината, изглежда, няма предел или определена граница. Затова онези, които разполагат с повече храна, отколкото сами могат да потребят, са винаги готови да разменят излишъка, или, което е същото, неговата цена срещу задоволяването на другия вид потребности. Това, което остава след задоволяването на ограничените потребности, отива за задоволяване на втория вид потребности, които не могат да бъдат задоволени, а изглеждат безконечни. За да си набавят храна, бедните напрягат сили да задоволят тези прищевки на богатите, а за да си я набавят по-сигурно, те си съперничат по ниската цена и съвършенството на своята работа. Броят на работниците расте с нарастването на количеството на храната или с растящото подобряване и обработване на земята и тъй като природата на тяхното занятие допуска най-голямо разделение на труда, количеството материали, което те могат да обработят, нараства в много по-голяма степен от техния брой. Оттук възниква търсене на всеки вид материали, който човешката изобретателност може да употребява било полезно, било за украса – в строителството, облеклото, тоалетните принадлежности или покъщнината, както и на изкопаеми и минерали, съдържащи се в земните недра, на скъпоценни метали и скъпоценни камъни.
Следователно не само храната е първоначалният източник на рентата, но и всяка друга част от продукта на земята, която по-късно дава рента, получава тази част от своята стойност от увеличаването на производителността на труда при добиването на храна чрез подобряването и култивирането на земята.
Първият вид суров продукт, чиято цена се повишава с напредъка на обществото, е онзи, който човешкият труд едва ли е способен да умножи изобщо. Той се състои от онези неща, които природата произвежда само в определени количества и от които поради това, че подлежат лесно на разваляне, е невъзможно да се натрупа продуктът на няколко години. Такива са повечето редки и единствени по рода си птици и риби, много различни видове дивеч, почти целият пернат дивеч, най-вече всички прелетни птици и много други неща. Когато богатството и съпътствуващият го лукс растат, търсенето на тези неща расте с тях и никакви усилия на човешкия труд не могат да увеличат предлагането много над равнището, на което то се е намирало преди това увеличение на търсенето. Следователно, тъй като качеството на такива стоки си остава същото или приблизително същото, докато конкуренцията между желаещите да ги купят непрекъснато расте, цената им може да се повиши прекомерно и не е ограничена, изглежда, от каквато и да било определена граница. Ако горските бекаси станат толкова модни, че почнат да се продават по 20 гвинеи, никакви усилия на човешкия труд не биха могли да увеличат броя на горските бекаси, изнесени на пазара, много над това, което се изнася сега. По този начин могат лесно да бъдат обяснени високите цени, които римляните в периода на най-голямото си величие плащали за редки птици и риби. Тези цени били следствие не на ниската стойност на среброто в онези времена, а на високата стойност на такива редки и единствени по рода си предмети, които човешкият труд не може да увеличава, когато пожелае.
Една добра оризова нива е във всички годишни времена тресавище, а в едно годишно време – тресавище, покрито с вода. Тя не е годна нито за жито, нито за пасище, нито за лозе, нито за какъвто и да било друг растителен продукт, който е много полезен за хората, а земите, които са годни за тези цели, са негодни за отглеждане на ориз. Затова дори в страните, които отглеждат ориз, рентата от оризовите ниви не може да регулира рентата от другата обработваема земя, която никога не може да бъде използвана за отглеждането на тази култура.
Храната, произведена от картофена нива, не отстъпва по-количество на храната, произведена от оризова нива, и значително надвишава добива от пшеничена нива. […]Населението ще нарасне, а рентата ще се повиши далеч над сегашното й равнище.
Земя, която е годна за картофи, е годна за почти всеки друг полезен зеленчук. Ако картофите заемат същия дял от обработваемата земя, какъвто заема сега житото, те ще регулират по същия начин рентата от по-голямата част от другата обработваема земя.
Както са ми разказвали, в някои части на Ланкашир твърдели, че хлябът от овесено брашно е по-приятна храна за трудовите хора от пшеничния хляб, а често съм слушал същото мнение и в Шотландия. Аз обаче малко се съмнявам в неговата правилност. Простите хора в Шотландия, които се хранят с овесен хляб, обикновено не са нито толкова силни, нито толкова красиви, както същата категория хора в Англия, които се хранят с пшеничен хляб. Те нито работят така добре, нито изглеждат така добре и тъй като между светските хора в тези две страни не съществува същата разлика, опитът, изглежда, показва, че храната на простите хора в Шотландия не е тъй подходяща за човешкия организъм, както храната на същата категория хора в Англия. Но другояче стои, изглежда, работата с картофите. Говори се, че носачите, портиерите и разтоварачите на въглища в Лондон, както и онези нещастни жени, които живеят от проституция – може би най-силните мъже и най-красивите жени в британските доминиони, в мнозинството си произхождат от низшите слоеве на народа в Ирландия, които се хранят обикновено с това кореноплодно. Никоя друга храна не може да даде по-убедително доказателство за своите питателни качества или за особената си полезност за здравето на човека.
По времето на Едуард IV изкуството да се плетат чорапи навярно не било известно в Европа. Чорапите се правели от обикновен плат, което може да е било една от причините за високата им цена. Говори се, че първият човек, който носел плетени чорапи в Англия, била кралица Елизабета. Тя ги получила като подарък от испанския посланик.
В онази отдалечена от нас епоха използваните в производството на груби и фини вълнени платове оръдия били много по-несъвършени от сегашните. Оттогава насам те са претърпели три главни усъвършенствувания покрай вероятно множеството по-дребни, броят и значението на които трудно могат да бъдат установени. Тези три главни усъвършенствувания са: първо, замяната на хурката и вретеното с чекръка, който при същото количество труд изпълнява повече от двойно по-голямо количество работа; второ, използването на някои много хитро измислени оръдия, които улесняват и съкращават в още по-голяма степен намотаването на камгарната и вълнената прежда или съответното натъкмяване на основата и вътъка преди поставянето им в стана – операция, която преди изобретяването на тези оръдия трябва да е била извънредно досадна и неприятна; трето, използването на тепавица за тепане на плата, вместо да се тъпче във вода. Преди началото на XVI век вятърните мелници и водениците били неизвестни в Англия и, доколкото знам, в която и да било друга част на Европа северно от Алпите. Те се появили в Италия малко преди това.
Тези обстоятелства могат да ни обяснят в известна степен защо действителната цена както на грубите, така и на фините платове е била в онази отдалечена от нас епоха много по-висока, отколкото е сега. По-голямо количество труд било нужно за изнасянето на стоките на пазара. Затова когато бивали изнасяни там, те трябва да са купували или да са били разменяни срещу цената на по-голямо количество труд.
Навярно е невъзможно да се определи съотношението между намиращите се в обръщение пари на една страна и съвкупната стойност на годишния продукт, който те привеждат в обръщение. Различни автори са го изчислявали на една пета, една десета, една двадесета и една тридесета от тази стойност. Но колкото и малко да е съотношението на намиращите се в обръщение пари към съвкупната стойност на годишния продукт, тъй като само част, и то често само малка част от този продукт е предназначена за издръжката на труда, съотношението им към тази част трябва винаги да е твърде значително. Така че когато вследствие на заместването на златото и среброто с книжни пари количеството им, необходимо за обръщението, е намалено на може би една пета от предишното количество, ако стойността само на по-голямата част от останалите четири пети бъде добавена към фонда, предназначен за издръжката на труда, това не може да не е твърде значителна добавка към количеството на този труд, а оттук и към стойността на годишния продукт на земята и труда.
Подобна операция бе извършена през последните 25-30 години в Шотландия със създаването на нови банкови компании в почти всички големи градове и дори в някои села. Резултатите бяха точно като гореописаните. Търговията на страната се осъществява почти изцяло посредством книжните пари на тези различни банкови компании, с които се извършват обикновено всевъзможните покупки и плащания. Среброто се появява много рядко освен при разменяне на 20-шилингова банкнота, а златото – още по-рядко. Но макар начинът на действие на всички тези различни компании да не бе безупречен и да наложи дори издаването на парламентарен акт за неговото регулиране, все пак страната извлече несъмнено голяма полея от тази практика. Слушал съм да се твърди, че търговията на град Глазгоу се удвоила за около 15 години, след като в него били създадени първите банки, и че търговията на Шотландия нараснала повече от четири пъти, след като в Единбург били създадени двете държавни банки, едната от които, наречена Шотландска банка, била учредена с акт на парламента в 1695 г., а другата, наречена Кралска банка – с кралска харта в 1727 година. Дали търговията на Шотландия изобщо и на град Глазгоу по-специално действително е нараснала толкова много за толкова кратък период, не мога да твърдя с положителност. Ако едната или другата е нараснала в такава пропорция, това е прекалено значителен резултат, за да бъде обяснен с действието само на тази причина. Не подлежи обаче на съмнение, че търговията и промишлеността на Шотландия са нараснали през този период твърде значително и че емисионните банки са допринесли доста за това нарастване.
Стойността на сребърните пари, които се намирали в обръщение в Шотландия преди обединението с Англия, в 1707 г., и които веднага след него били докарани в Шотландската банка за пренасичане, възлизала на 411 117 ф. ст., 10 шилинга и 9 пенса. Няма данни за златните монети, но от старите отчети на шотландския монетен двор се вижда, че стойността на сечените годишно златни монети е надвишавала малко стойността на сребърните. При това доста хора, които не били сигурни, че ще си получат обратно монетите, не занесли среброто си в Шотландската банка; освен това известно количество английски монети не били извадени от употреба. Следователно общата стойност на златните и сребърните монети, които се намирали в обръщение в Шотландия преди обединението, не може да бъде оценена на по-малко от 1 милион фунта стерлинги. Това е било, изглежда, почти цялото обръщение на страната, защото макар обръщението на Шотландската банка, която тогава нямала съперник, да било значително, то било, изглежда, само малка част от цялото обръщение. Сега цялото обръщение на Шотландия не може да бъде оценено на по-малко от 2 милиона, от които онази част, която се състои от златни и сребърни монети, по всяка вероятност не възлиза на половин милион. Но макар количеството на намиращите се в обръщение в Шотландия златни и сребърни монети да е претърпяло такова голямо намаление през този период, действителното й богатство и благосъстояние, изглежда, ни най-малко не са намалели. Напротив, нейното земеделие, промишленост и търговия, годишният продукт на нейната земя и труд очевидно са се увеличили.
Стабилността на Английската банка е равна на стабилността на британското правителство. Всичко, което тя е авансирала на държавата, трябва да бъде загубено, преди кредиторите й да претърпят каквато и да било загуба. Никаква друга банкова компания не може да бъде учредена в Англия с акт на парламента или да се състои от повече от шест членове. Тя действува не само като обикновена банка, но и като голям мотор на държавата. Тя получава и плаща по-голямата част от анюитетите, които се дължат на кредиторите на държавата, пуска в обръщение съкровищни бонове и авансира на правителството годишната сума на поземления данък и данъка върху малца, които често се плащат едва след няколко години.
Най-разумните банкови операции могат да увеличат активността на страната не като увеличават нейния капитал, а като правят по-голяма част от този капитал активна и производителна, отколкото би могла да бъде такава иначе. Онази част от капитала на един търговец, която той е принуден да държи у себе си неизползвана и в налични пари за посрещане на евентуални искания, е мъртъв капитал, който докато остава в това състояние, не произвежда нищо нито за него, нито за страната.
Разумните банкови операции, които осигуряват, ако мога да си послужа с такава силна метафора, един вид въздушен път, дават на страната възможност да превърне, така да се каже, голяма част от своите шосета в добри пасища и житни ниви и по този начин
В страна, която няма нито външна търговия, нито по-усъвършенствувани манифактури, един едър земевладелец няма нищо, което може да размени срещу по-голямата част от продукта на своите земи, която надвишава издръжката на онези, които обработват земята, и употребява всичко в къщата си за селско гостоприемство. Ако излишният продукт е достатъчен за издръжката на сто или хиляда души, той не може да го използва по друг начин, освен да издържа сто или хиляда души. Затова той винаги е заобиколен от слуги и други зависими от него хора, които поради това, че нямат еквивалент, който да му предложат за своята издръжка, а живеят напълно от неговата щедрост, трябва да му се подчиняват по същата причина, поради която войниците трябва да се подчиняват на суверена, който им плаща. Преди разпространението на търговията и манифактурите в Европа гостоприемството на богатите и знатните, като се започне от суверена и се стигне до най-малкия барон, надвишавало всички представи, които днес можем да имаме в това отношение. Уестминстър хол бил трапезария за Уилям Червенокосия и често се оказвал недостатъчно просторен да побере неговите сътрапезници. За доказателство за пищното великолепие на Томас Бекет се смята това, че нареждал да застилат пода на неговата зала според сезона с чисто сено или тръстика, да не би рицарите и оръженосците, за които нямало столове, да изцапат хубавите си дрехи, когато сядали на пода, за да изядат своя обяд. Великият граф на Уорик всеки ден хранел в различните си имения 30 000 души; дори тази цифра да е преувеличена, тя трябва все пак да е била много голяма, за да допуска такова преувеличение. Подобно гостоприемство се наблюдаваше до преди няколко години в някои части на планинска Шотландия. То, изглежда, е присъщо на всички народи, на които търговията и манифактурите са малко известни. Аз видях, разказва доктор Покок, как един арабски вожд обядваше на улицата в един град, където бе дошъл да продаде своя добитък, и канеше всички минувачи, дори вулгарните просяци, да седнат при него и да споделят неговия обед.
Селяните били във всяко отношение зависими от едрия земевладелец, така както и неговите слуги. Дори онези от тях, които не се намирали в състояние на крепостна зависимост, били арендатори, които той можел да изгони по свое усмотрение и които му плащали рента, далеч не равностойна на издръжката, която им давала земята. Една крона, половин крона, една овца, едно агне бяха преди няколко години в планинска Шотландия обикновената аренда за земя, от която живееше едно семейство. В някои места и до ден днешен е така и все пак за своите пари човек не може да купи там повече стоки, отколкото другаде. В страна, където излишният продукт на едно голямо имение трябва да бъде потребен в самото имение, за собственика често е по-удобно една част от него да се потребява извън неговата къща, стига само онези, които я потребяват, да си остават също тъй зависими от него, както и неговите наематели или слуги. По този начин му се спестява неудобството на прекалено голяма компания или прекалено голямо семейство. Един арендатор, който по всяко време може да бъде изгонен от земевладелеца и който има достатъчно земя, за да издържа семейството си срещу малко повече от една веднъж завинаги определена рента, е също тъй зависим от земевладелеца, както и всеки от неговите слуги или наематели, и трябва да му се подчинява също тъй безусловно. Както подобен земевладелец храни слугите и наемателите си в собствената си къща, така той храни арендаторите си в техните къщи. Издръжката на едните и на другите идва от неговата щедрост и времетраенето й зависи от добрата му воля.
Че богатството се състои от пари или от злато и сребро, е разпространен възглед, който естествено произтича от двойната функция на парите като средство за размяна и като мерило на стойността. Тъй като парите са средство за размяна, когато имаме пари, ние можем по-лесно да си доставим това, което ни е нужно, отколкото чрез която и да било друга стока. Ние винаги установяваме, че главното е да получим пари. Имаме ли ги, не е трудно да си купим по-нататък всичко. Тъй като парите са мерило на стойността, ние оценяваме стойността на всички други стоки с количеството пари, срещу което те се разменят. За богат човек казваме, че струва много пари, а за беден, че струва малко пари. За пестелив човек, т.е. такъв, който се стреми да забогатее, се казва, че обича парите, а за лекомислен, щедър или разточителен човек се казва, че е равнодушен към тях. Да забогатееш – значи да направиш пари; с една дума, в обикновения език богатство и пари се смятат във всяко отношение за синоними.
За богата страна, както и за богат човек, се смята онази, която има пари в изобилие, и натрупването на злато и сребро в дадена страна се смята за най-краткия път за нейното забогатяване. Известно време след откриването на Америка първото, за което испанците питали, когато слизали на непознат бряг, обикновено било дали наоколо може да се намери злато или сребро. В зависимост от получените сведения те решавали дали си заслужава да се създаде там колония или да се завоюва страната. Плано Карпино, моряк, когото кралят на Франция изпратил като посланик при един от синовете на прочутия Чингис хан, казва, че татарите често го питали дали във френското кралство има много овце и волове. Въпросът им преследвал същата цел, както и въпросът на испанците. Те искали да знаят дали страната е достатъчно богата, за да има смисъл да я завоюват. У татарите, както и у другите пастирски народи, които обикновено не познават употребата на пари, добитъкът е средство за размяна и мерило на стойността. Затова според тях богатството се състояло в добитък, както според испанците се състояло в злато и сребро. От двата възгледа татарският бил може би най-близо до истината.
Лок отбелязва една разлика между парите и другите движими стоки. Всички други движими стоки, казва той, са по своята природа така потребими, че не бива да се разчита много на богатството, което се състои от тях, и народ, който една година има излишък от тях, може през следващата година да изпитва голям недостиг, без да е осъществил какъвто и да било износ, само поради собствената му разточителност и прахосничество. Парите, напротив, са верен приятел; макар да могат да преминават от ръка в ръка, те не подлежат лесно на опустошение и потребление, стига само да могат да бъдат задържани в страната. Затова златото и среброто са според него най-солидната и най-съществената част от движимото богатство на един народ и по тази причина умножаването на тези метали трябва да бъде, както той смята, главната задача на нейната политическа икономия.
Вносът на злато и сребро не е главната и още по-малко единствената изгода, която една нация получава от външната си търговия. Между каквито и места да се води външната търговия, всички тези места имат две особени изгоди от нея. Тя изнася онази излишна част от продукта на тяхната земя и труд, която не се търси у тях, и срещу нея докарва обратно нещо друго, което се търси. Тя придава стойност на техния излишък, като го разменя срещу нещо друго, което може да задоволи една част от потребностите им и да умножи удоволствията им.
Откриването на Америка обогати Европа не с вноса на злато и сребро. Поради богатството на американските мини тези метали поевтиняха. Сребърни прибори могат да се купят сега с около една трета от житото или труда, които са стрували през XV век. При същия годишен разход на труд и стоки Европа може сега да купува всяка година три пъти по-голямо количество сребърни прибори, отколкото е можела да купува тогава. Но когато една стока почва да се продава за една трета от цената, която е имала досега, не само предишните купувачи могат да купуват три пъти повече от преди, но тя става достъпна за далеч по-голям брой купувачи, може би за над десет или дори над двадесет пъти повече от преди. Така че сега в Европа може да има не само повече от 3 пъти, но и повече от 20 или 30 пъти по-голямо количество сребърни прибори, отколкото би имало дори при сегашното й цивилизовано състояние, ако американските мини изобщо не бяха открити. Дотолкова Европа несъмнено е получила действителна, макар и сигурно много незначителна изгода. Ниската цена на златото и среброто прави тези метали по-малко подходящи дори за монети, отколкото преди.
Говори се, че е губеща търговията, която един занаятчия води с пивоварната, и че търговията, която една промишлена нация води естествено със страна, която произвежда вино, може да се смята за търговия от същото естество. Аз възразявам и казвам, че търговията с пивоварната не е непременно губеща. По своята природа тя е също тъй изгодна, както всяка друга, макар че се поддава може би малко повече на злоупотреби. Професията на един пивовар и дори на един съдържател на бирария произтича от едно необходимо разделение на труда, както и всяка друга. За един работник ще е обикновено по-изгодно да купува нужното му количество бира от пивовара, отколкото да я вари сам, а ако е беден, за него ще бъде дори по-изгодно да я купува по малко от търговеца на дребно, отколкото да я купува наведнъж от пивоваря. Несъмнено той може да купува прекалено много и от единия, и от другия, както и от другите търговци в квартала, например от месаря, ако е лаком, или от манифактуриста, ако иска да минава за конте сред себеподобните си. При все това за голямата маса работници е изгодно всички тези професии да бъдат свободни, макар че с тази свобода би могло да се злоупотребява при всяка от тях, и то при някои може би по-вероятно, отколкото при други. Освен това макар отделни лица да могат понякога да се разорят поради прекомерно потребление на спиртни напитки, не съществува, изглежда, опасност това да се случи с цялата нация. Макар във всяка страна да има много хора, които харчат за такива напитки повече, отколкото могат да си позволят, все пак в нея винаги има далеч повече хора, които харчат по-малко. Заслужава да се отбележи също, че съдейки от опит, ниската цена на виното, изглежда, насърчава не пиянството, а трезвеността. Жителите на страните, които произвеждат вино, са обикновено най-трезвите хора в Европа – доказателство за това са испанците, италианците и жителите на южните провинции на Франция. Хората рядко губят мярката във всекидневните си разходи. Никой не се стреми да се покаже щедър и добър другар, като проявява разточителност по отношение на напитка, която е толкова евтина като слабата бира. Напротив, в страни, където поради прекомерен зной или студ не расте грозде и където поради това виното е скъпо и представлява рядкост, пиянството е разпространен порок, както сред северните народи и всички онези, които живеят между тропиците, например негрите от брега на Гвинея. Когато френски полк бъде преместен от северните провинции, където виното е малко скъпо, в южните провинции, където то е много евтино, войниците, както често съм чувал да се говори, отначало се съблазняват от евтината цена и новостта на доброто вино, но след няколко месеца повечето от тях стават също тъй трезви, както и останалите жители. Ако митата върху чуждите вина и акцизите върху малца, бирата и ела бъдат отменени изведнъж, това би могло по същия начин да предизвика във Великобритания почти всеобщо и временно пиянство сред средните и долните класи на народа, което вероятно скоро би било последвано от трайна и почти всеобща трезвеност. Сега пиянството съвсем не е порок на светските хора или на онези, които лесно могат да си набавят най-скъпите напитки. У нас едва ли може да се види някога джентълмен, който да се е напил с бира. Освен това ограниченията на търговията с вино във Великобритания целят, изглежда, не толкова да попречат на хората да ходят, ако мога така да се изразя, в кръчмата, колкото да ходят там, където могат да купят най-добрата и най-евтината напитка
Нация, която иска да забогатее чрез външна търговия, ще постигне тази цел най-сигурно тогава, когато всички съседни нации са богати, развиват производителна дейност и се занимават с търговия. Без съмнение голяма нация, заобиколена от всички страни от диваци-номади и бедни варвари, би могла да придобие богатства чрез обработване на собствените си земи и чрез вътрешната си търговия, но не чрез външна търговия. По този начин, изглежда, са придобили голямото си богатство древните египтяни и съвременните китайци. Говори се, че древните египтяни пренебрегвали външната търговия, а съвременните китайци, както е известно, се отнасят към нея с крайно презрение и едва я удостояват със сносна защита от страна на законите. Съвременните принципи на външната търговия целят обедняването на всички наши съседи и доколкото са в състояние да постигнат тази цел, се стремят да направят тъкмо тази търговия незначителна и жалка.
Поради тези именно принципи търговията между Франция и Англия е била и в двете страни предмет на толкова много притеснения и ограничения. Но ако тези две страни вземат под внимание действителния си интерес без търговска завист или национална вражда, търговията с Франция би могла да бъде по-изгодна за Великобритания от търговията с която и да било друга страна и по същата причина търговията с Великобритания би била за Франция най-изгодната. Франция е най-близкият съсед на Великобритания. В търговията между южния бряг на Англия и северния и северозападния бряг на Франция може, както и във вътрешната търговия, да се очакват четири, пет или шест оборота на капиталите годишно. Следователно вложеният в тази търговия капитал може във всяка от тези страни да прилага четири, пет или шест пъти по-голямо количество труд и да осигурява заетост и средства за съществуване на четири, пет или шест пъти по-голям брой хора в сравнение с еднакво голям капитал в повечето от другите клонове на външната търговия. Между най-отдалечените части на Франция и Великобритания капиталите могат да правят поне един оборот годишно и дотолкова дори тази търговия би била поне също тъй изгодна, както повечето други клонове на нашата външна търговия с европейските страни. Тя би била поне три пъти по-изгодна от прехвалената ни търговия с нашите северноамерикански колонии, при която капиталите рядко правят един оборот за по-малко от три години, а често едва за четири или за пет години. Освен това Франция има, както се приема, 24 млн. жители, докато нашите северноамерикански колонии, както се предполага, никога не са имали повече от 3 милиона. При това Франция е далеч по-богата страна от Северна Америка, макар че поради по-неравномерното разпределение на богатството във Франция има много повече бедни и просяци, отколкото в Северна Америка. Следователно Франция би могла да представлява за нас поне 8 пъти по-голям и – поради по-голямата бързина на оборотите – 24 пъти по-изгоден пазар, отколкото са представлявали някога за нас нашите северноамерикански колонии. Търговията с Великобритания би била за Франция също тъй изгодна и пропорционално на богатството, населението и близостта на двете страни би имала същото предимство пред търговията, която Франция води със своите колонии.
Когато правителството, за да отстрани неудобствата на едно поскъпване, нарежда на всички търговци на жито да продават житото си по цена, която смята за разумна, то или ги възпира да го докарат на пазара, което може понякога да предизвика глад дори веднага след реколтата, или, ако го докарат на пазара, дава на народа възможност и по този начин го поощрява да го потребява толкова бързо, че в резултат по необходимост да възникне глад още преди края на годината. Неограничената, нестеснявана от нищо свобода на търговията с жито е не само единственото ефикасно предпазно средство срещу мизерията на един глад, но и най-доброто средство срещу неудобствата на едно поскъпване, защото неудобствата на един действителен недостиг с нищо не могат да бъдат отстранени, а само да бъдат смекчени. Никоя търговия не заслужава повече пълното покровителство на закона и никоя не се нуждае от него толкова много, защото никоя търговия не е в такава степен обект на недоволството на народа.
В години на недостиг долните класи на народа приписват бедственото си положение на алчността на търговеца на жито, който става обект на тяхната ненавист и възмущение. Затова, вместо да трупа печалби, в такива случаи той често се излага на опасността да бъде разорен и да види складовете си разграбени и разрушени в резултат на насилствените им действия. При това тъкмо в годините на недостиг, когато цените са високи, търговецът на жито разчита на най-голяма печалба. Обикновено той има договори с няколко земеделски стопани да му доставят през определен брой години определено количество жито на определена цена. Тази договорна цена се установява съобразно с предполагаемата умерена и разумна цена, т.е. съобразно с обичайната или средната цена, която преди последните години на недостиг възлизаше обикновено на около 28 шил. за 1 квартер пшеница и съответно за другите видове зърнени храни. Следователно в години на недостиг търговецът на жито купува голяма част от своето жито на обичайната цена и го продава на далеч по-висока цена. Но че тази извънредна печалба е само достатъчна да постави търговията му при равни условия с другите видове търговия и да компенсира многото загуби, които търпи в други случаи отчасти поради подлежащия на разваляне характер на самата стока и отчасти поради честите и непредвидени колебания На нейната цена, ясно произтича от единственото обстоятелство, че големи богатства се придобиват в тази търговия толкова рядко, колкото и във всяка друга. Но народното недоволство, на което тя е изложена в години на недостиг – единствените години, когато тя може да бъде много рентабилна, убива у почтените и богатите хора желанието да се занимават с нея. Тя е предоставена на една по-долна категория търговци; и мелничарите, хлебарите, търговците и комисионерите на брашно, както и известен брой жалки търгаши са почти единствените посредници, които стоят на вътрешния пазар между производител и потребител.
Някогашната европейска икономическа политика вместо да заглуши това предубеждение на народа срещу една тъй благотворна за обществото търговия, изглежда, по-скоро го е одобрявала и поощрявала. […]
Страхът на народа от изкупуването на житото и спекулата с него може да се сравни със също тъй разпространените сред народа страхове и подозрения относно магьосничеството. Нещастниците, обвинявани в последното престъпление, са били толкова виновни за злощастието, което са им вменявали във вина, колкото и онези, които са били обвинявани в първото престъпление. Законът, който сложи край на процесите за магьосничество и лиши всекиго от възможността да задоволи собствената си злоба, като обвини съседа си в това въображаемо престъпление, изглежда, действително е сложил край на тези страхове и подозрения, като премахна главната причина, която ги подхранваше и поддържаше. Един закон, който би дал пълна свобода на вътрешната търговия с жито, би сложил вероятно също тъй успешно край на страха на народа от изкупуването и спекулата с жито.
Говори се, че почти всичкото ни злато идва от Португалия. С другите нации търговският ни баланс е неблагоприятен или не много в наша полза. Но ние трябва да помним, че колкото повече злато внасяме от една страна, толкова по-малко трябва по необходимост да внасяме от всички други. Действителното търсене на злато, както и на всяка друга стока, е ограничено във всяка страна до определено количество. Ако девет десети от това количество се внася от една страна, за внос от всички други остава само една десета. Освен това колкото повече злато се внася годишно от една или друга страна свръх онова, което е необходимо за позлатени прибори и монети, толкова повече трябва по необходимост да се изнася за други страни; и колкото повече този най-незначителен обект на съвременната политика – търговският баланс, се оказва благоприятен с една или друга страна, толкова по-неблагоприятен трябва да е той за нас с много други.
Но на основание на глупавата представа, че Англия не може да съществува без търговията с Португалия, към края на последната война Франция и Испания, без да се позовават на обида или провокация, поискаха от португалския крал да затвори своите пристанища за всички британски кораби и като гаранция за това да приеме в тях френски или испански гарнизони. Ако португалският крал бе приел тези позорни условия, поставени му от неговия зет, испанския крал, Британия щеше да се избави от много по-голямо неудобство от това, да загуби търговията с Португалия, именно – от бремето да поддържа много слаб съюзник, до такава степен лишен от всички средства за самозащита, че цялата мощ на Англия, насочена към тази единствена цел, едва ли щеше да го защити в още една кампания. Загубването на търговията с Португалия несъмнено щеше да постави в значително затруднение търговците, ангажирани по онова време в нея, които може би нямаше да намерят в продължение на една или две години друго, еднакво изгодно приложение на своите капитали; и в това щеше да се състои вероятно цялото неудобство, което Англия можеше да изпита от този образец на търговската политика.
Големият годишен внос на злато и сребро не е предназначен нито за прибори, нито за монети, а за външната търговия. Една заобиколна външна търговия с потребителни стоки може да се води по-изгодно с помощта на тези метали, отколкото на почти всички други стоки. Тъй като са всеобщ инструмент на търговията, те се приемат по-охотно от всякакви други стоки срещу всички стоки без изключение, а поради малкия им обем и голямата им стойност транспортирането им от едно място на друго струва по-малко от транспортирането на всеки друг вид стока и при това транспортиране те губят по-малко от своята стойност. Ето защо от всички стоки, които се купуват в чужда страна с единствената цел да бъдат продадени или разменени отново срещу някакви други стоки в друга страна, няма по-удобни от златото и среброто. Главната изгода от търговията с Португалия се състои в това, че тя улеснява цялата косвена търговия с потребителни стоки, която Великобритания води; и макар тази изгода да не е изключителна, тя несъмнено е значителна.
През XIV и XV век венецианците водели много изгодна търговия с подправки и други източноиндийски стоки, които доставяли на другите европейски народи. Те ги купували главно в Египет, който по това време се намирал под властта на мамелюците – враговете на турците, на които венецианците също били врагове. Тази общност на интересите създала с помощта на парите на Венеция такава връзка между тях, че венецианците имали горе-долу монопол върху търговията.
Големите печалби на венецианците събудили алчността на португалците. През XV век те се стремели да открият морски път до страните, от които маврите им доставяли слонова кост и златен пясък през пустинята. Те открили Мадейра, Канарските и Азорските острови, островите Зелени нос, бреговете на Гвинея, Лоанго, Конго, Ангола и Бенгуела и най-после нос Добра надежда. Те отдавна желаели да вземат участие в доходната търговия на венецианците и това последно откритие им създало многообещаващи изгледи в това отношение. В 1497 г. Васко да Гама отплувал от пристанището на Лисабон с флота от четири кораба и след единадесетмесечно плаване стигнал до брега на Индостан и по този начин завършил една поредица от открития, които много упорито и почти без прекъсване били правени близо цял век.
Няколко години преди това, когато цяла Европа следяла в напрегнато очакване начинанията на португалците, чийто успех изглеждал все още съмнителен, един генуезки мореплавател съставил още по-смел план да отплува за Източна Индия, като потегли на запад. По онова време положението на тези страни било много слабо известно в Европа. Малкото европейски пътешественици, които били ходили там, преувеличавали разстоянието може би поради простотия и невежество, защото това, което действително било много голямо, изглеждало почти безкрайно на онези, които не можели да го измерят, или може би за да засилят малко изумителността на своите приключения, посещавайки тъй неимоверно отдалечени от Европа страни. Колумб много правилно заключил, че колкото по-дълъг е източният път, толкова по-кратък трябва да е западният. Затова той решил да потегли по този път като по-кратък и по-сигурен и имал щастието да убеди Изабела Кастилска в добрите изгледи на своя план. Той отплувал от пристанището Палос през август 1492 г., близо пет години преди експедицията на Васко да Гама да потегли от Португалия, и след едно пътешествие от два до три месеца открил първо някои от малките Бахамски, или Лукайски, острови, а след това големия остров Сан Доминго.
Но страните, които Колумб открил в това или в следващите си пътешествия, не приличали на онези които бил тръгнал да търси. Вместо богатството, културата и гъстото население на Китай и Индостан той намерил в Сан Доминго и във всички други части на новия свят, които посетил, само земя, покрита от край до край с гори, необработена и населена само с няколко племена от голи и жалки диваци. Но той не искал да повярва, че това не са същите страни, описани от Марко Поло – първия европеец, който посетил Китай или Източна Индия или поне оставил тяхно описание. И често едно незначително сходство като например това, което установил между Сибао, име на планина в Сан Доминго, и името Сипанго, споменавало от Марко Поло, било достатъчно да го върне към любимото му предубеждение въпреки очевидните факти. В писмата си до Фердинанд и Изабела той наричал откритите от него страни Индия. Той ни най-малко не се съмняващ че те са периферията на описаните от Марко Поло страни и че не се намира много далеч от Ганг или от страните, завоювани някога от Александър Велики. Дори когато в края на краищата се убедил, че това са други страни, той все пак хранел надеждата, че тези богати страни не са разположени много далеч, и затова в едно следващо пътешествие тръгнал да ги търси покрай брега на материка и към Дариенския провлак.
Поради тази грешка на Колумб името Индия останало оттогава на тези нещастни страни. А когато най-после било установено, че новата Индия е съвсем различна от старата, първата била наречена Западна, за разлика от последната, която била назована Източна.
За Колумб било обаче много важно откритите от него земи, каквито и да били те, да бъдат представени на испанския двор като страни с много голямо значение. Но от това, което съставлява действителното богатство на всяка страна – растителните и животинските продукти на земята, по онова време нямало нищо, което да може да оправдае представянето им по този начин.
По изобилието на добри земи европейските колонии в Америка и Западна Индия приличат на колониите на древна Гърция и дори ги надминават. По своята зависимост от държавата-майка те приличат на колониите на древния Рим; но отдалечеността им от Европа отслабила повече или по-малко действието на тази зависимост. Положението им ги поставило по-малко под надзора и под властта на страната-майка. Когато преследвали интересите си по свое разбиране, на техния начин на действие в много случаи не се обръщало внимание, защото той бил непознат или непонятен в Европа; понякога обаче той бил търпян и толериран, защото при тяхната отдалеченост трудно можел да бъде възпрян. Дори насилническото и деспотично правителство на Испания в много случаи било принудено от страх от общо въстание да отменя или смекчава заповедите, които било издало за управлението на своите колонии. Така че прогресът на всички европейски колонии по отношение на богатство, население и култура е бил много голям.
Чрез своя дял от златото и среброто испанското правителство извличало известен доход от своите колонии от първия момент на тяхното възникване. Този доход бил от такова естество, че не можел да не поражда в алчните хора прекомерни очаквания за още по-големи богатства. Затова испанските колонии от самото начало на своето създаване привличали твърде много вниманието на страната-майка, докато колониите на другите европейски нации дълго време били пренебрегвани. Първите може би не процъфтели повече от това внимание, а вторите – по-малко от това пренебрежение. Пропорционално на размерите на земята, която притежават, испанските колонии се смятат за по-рядко населени и процъфтяващи от колониите на почти всички други европейски нации. Но прогресът дори на испанските колонии по отношение на население и култура несъмнено е бил много бърз и много голям. Град Лима, основан след завоюването, имал преди около 30 години според Улоа 50 000 жители. Кито, който бил малко индианско село, имал според този автор същото население. Гемели Карери, който, както се твърди, само се представял за пътешественик, но който, изглежда, навсякъде е писал въз основа на крайно добра информация, казва за град Мексико, че има 100 000 жители – цифра, която въпреки всички преувеличения на испанските писатели надвишава вероятно пет пъти броя на жителите, които той имал по времето на Монтецума. Този брой далеч надвишава броя на жителите на Бостон, Ню Йорк и Филаделфия – трите най-големи града на английските колонии. В Мексико и Перу преди завоюването им от испанците нямало впрегатен добитък. Ламата била единственото товарно животно, а нейната сила, изглежда, далеч отстъпва на силата на обикновено магаре. Плугът бил там непознат. Те не познавали употребата на желязо. Нямали нито сечени монети, нито каквото и да било общоприето средство за търговия. Търговията им била разменна. Нещо като дървена лопата било главното оръдие за обработване на земята. Остри камъни им служели за ножове и брадви, рибени кости и здравите жили на някои животни им служели за шиене и били, изглежда, главният им занаятчийски инструмент. При това положение на нещата изглежда невъзможно която и да било от тези империи да е била толкова обработена и култивирана, както сега, когато те са обилно снабдени с всички видове европейски добитък и когато в тях са въведени употребата на желязото и плуга и много европейски занаяти. Но населението на всяка страна трябва да е пропорционално на степента на нейното обработване и култура. Въпреки жестокото изтребване на коренните жители, което последвало завоюването, тези две големи империи сега са вероятно по-гъсто населени откогато и да било преди, а и населението сигурно е твърде различно, защото трябва, смятам, да признаем, че испанските креоли в много отношения превъзхождай старите индианци.
В почти напълно покрита с гори страна, където дървеният материал следователно има малка или почти никаква стойност, разходите за изсичането на горите са главната пречка за подобрението на земята. Като предоставя на колониите много широк пазар за техния дървен материал, законът улеснява това подобрение, повишавайки цената на една стока, която иначе би имала малка стойност, и давайки им по този начин възможност да изкарват известна печалба от една работа, коя то иначе би причинявала само разходи.
В страна, която не е наполовина заселена и наполовина обработена, добитъкът естествено се размножава свръх потреблението на жителите и поради това често има малка или почти никаква стойност. Но както вече показах, преди да стане възможно по-голямата част от земите на една страна да се култивират както трябва, е необходимо цената на добитъка да се намира в определено съотношение с цената на житото. Като осигурява много широк пазар за американския добитък във всякакъв вид – заклан и жив, законът повишава стойността на една стока, чиято висока цена е толкова съществена за култивирането на земята. Но добрите резултати от тази свобода трябва да бяха нарушени до известна степен от закона, издаден в 4-тата година от царуването на Георг III, гл. 15, който отнася кожите към изброените стоки и по този начин понижава стойността на американския добитък.
Законодателството почти винаги е имало, изглежда, за цел да увеличава корабоплаването и морската мощ на Великобритания, като разширява риболова на нашите колонии. Затова риболовът се е ползвал с всички поощрения, които свободата може да му даде, и в резултат е процъфтявал твърде много. По-специално риболовът в Нова Англия беше преди последните размирици може би един от най-значителните в света. Ловът на китове, който въпреки извънредно голямата премия, се води във Великобритания с толкова незначителен резултат, че по мнението на много хора (за което обаче не гарантирам) целият улов не надвишава много стойността на годишно изплащаните премии, се води в Нова Англия в много широк обхват без всякаква премия. Рибата е един от главните артикули, с които северноамериканците търгуват с Испания, Португалия и средиземноморските пристанища.
Захарта се отнасяла първоначално към изброените стоки и можела да се изнася само във Великобритания. В 1731 г. обаче по искане на захарните плантатори износът й бе разрешен за всички части на света. Но ограниченията, при които бе дадена тази свобода, заедно с високата цена на захарта във Великобритания направиха това разрешение до голяма степен безрезултатно. Великобритания и нейните колонии все още продължават да са почти единственият пазар за всичката захар, произвеждана от британските плантации. Тяхното потребление расте толкова бързо, че макар в резултат на увеличеното производство в Ямайка и на отстъпените острови вносът на захар да се е увеличил твърде значително през последните 20 години, износът за чужди страни трябва да не е много по-голям от преди.
Ромът е много важен артикул в търговията, която американците водят с африканските брегове, откъдето докарват срещу него роби негри.
Търговският капитал е също тъй безплоден и непроизводителен, както и промишленият капитал. Той само удължава съществуването на собствената си стойност, без да произвежда нова стойност. Неговата печалба представлява само възстановяване на издръжката, която собственикът му си авансира през времето, през което го прилага, или докато той постъпи отново при него. Тя е само възстановяване на част от разходите, които трябва да бъдат направени за неговото прилагане.
Трудът на занаятчиите и манифактуристите никога не добавя нищо към стойността на цялата годишна сума на суровия продукт на земята. Наистина той добавя много към стойността на някои отделни негови части, но потреблението на другите, до което той междувременно води по необходимост, е абсолютно равно на стойността, която добавя към тези части, така че стойността на цялата сума нито за миг не се увеличава ни най-малко от това. Например лицето, което изработва дантелите за чифт фини маншети, може понякога да повиши стойността на ленени конци, струващи едно пени, на 30 ф. ст. Но макар и на пръв поглед да изглежда, че увеличава по този начин стойността на част от суровия продукт около 7200 пъти, в действителност то не добавя нищо към стойността на цялата годишна сума на суровия продукт. Изработването на тези дантели му коства може би две години труд. Тридесетте фунта стерлинги, които получава след завършването на работата, не са нищо друго освен възстановяване на издръжката, която то си авансира през двете години, през които е било заето с нея. Стойността, която то добавя към стойността на ленените конци с труда на всеки ден, месец и година, възстановява само стойността на собственото му потребление през този ден, месец и година. Следователно то никога не добавя нищо към стойността на цялата годишна сума на суровия продукт на земята, тъй като делът на продукта, който непрекъснато потребява, винаги е равен на стойността, която то непрекъснато произвежда. Крайната бедност на повечето хора, заети в тази скъпа, макар и незначителна манифактура, може да ни убеди, че цената на труда им обикновено не надвишава стойността на тяхната издръжка. Друго е положението с работата на арендаторите и селскостопанските работници. В рентата на земевладелеца обикновено тя постоянно произвежда стойност, след като е възстановила напълно цялото потребление, всички разходи, направени за прилагането на труда и издръжката както на работниците, така и на техния работодател.
Занаятчиите, манифактуристите и търговците могат да увеличават дохода и богатството на обществото само чрез пестеливост, или – както се изразяват авторите на тази система – чрез въздържание, т.е. като се отказват от една част от фондовете, предназначени за тяхната издръжка. Те възпроизвеждат всяка година само тези фондове. Затова, ако не спестяват всяка година една част от тях, ако не се въздържат всяка година от потреблението на една част от тях, производителният им труд ни най-малко не може да увеличи дохода и богатството на обществото.
Все пак непроизводителната класа е не само полезна, но и много полезна за другите две класи. Благодарение на труда на търговците, занаятчиите и манифактуристите земевладелците и земеделците могат да купуват нужните им чужди стоки и манифактурните изделия на собствената им страна с продукта на далеч по-малко количество свой собствен труд, отколкото биха били принудени да употребят, ако биха се опитали несръчно и неумело да внасят първите сами или сами да изготвят вторите за своя употреба. Благодарение на непроизводителната класа земеделците са освободени от много грижи, които иначе биха отклонявали вниманието им от обработването на земята. По-големият продукт, който те са в състояние да произведат вследствие на това нераздвоено внимание, е напълно достатъчен да плати всички разходи, които издръжката и прилагането на труда на непроизводителната класа костват на земевладелците или на тях самите. Така че колкото и непроизводителен да е трудът на търговците, занаятчиите и манифактуристите, той все пак допринася косвено за увеличаването на продукта на земята.
Някои склонни към теоретизиране лекари изглежда са си въобразявали, че здравето на човешкото тяло може да се опазва само при строг режим на диета и упражнения, най-малкото нарушение на който по необходимост води до известна степен на заболяване или разстройство, отговаряща на степента на нарушението. Опитът обаче би показал, че човешкото тяло често си остава, поне външно, съвсем здраво при най-различни режими, дори при такива, които обикновено се смятат за всичко друго, но не и за здравословни. Би се установило, че в състояние на здраве човешкият организъм има в себе си някакъв неизвестен принцип на самоопазване, способен да предотвратява или поправя в много отношения лошите последици на дори много вредни режими. Кене, който сам беше лекар, и то склонен към теоретизиране, се е придържал, изглежда, към съшия възглед и относно държавния организъм и си е въобразявал, че той може да заяква и процъфтява само при точно определен режим – строгия режим на съвършена свобода и съвършено правосъдие. Той, изглежда, не е взел под внимание обстоятелството, че в държавния организъм естествените усилия, които всеки човек постоянно прави за подобряване на своето положение, са принцип на самоопазване, способен да предотвратява и поправя в много отношения лошите последици на една пристрастна и притеснителна политическа икономия. Макар че подобна политическа икономия несъмнено забавя повече или по-малко естествения напредък на една нация към богатство и просперитет, тя не винаги може да го спре напълно и още по-малко да го върне назад. Ако една нация не би могла да просперира, без да се ползва от съвършена свобода и съвършено правосъдие, на света не би имало нация, която би могла изобщо да просперира. За щастие мъдрата природа е вложила в държавния организъм предостатъчно средства за поправяне на много от лошите последици на човешката глупост и несправедливост, също както е заложила в тялото на човека средствата за поправяне на лошите последици на неговата леност и неумереност.
Но главната грешка на тази система се състои, изглежда, в това, че представя класата на занаятчиите, манифактуристите и търговците за напълно безплодна и непроизводителна. Следващите бележки могат да послужат за това, да покажат, че е неправилно тя да бъде представяна по този начин…
Политиката на Китай благоприятствува земеделието повече от всички други отрасли. Говори се, че в Китай положението на един селянин е толкова по-високо от положението на един занаятчия, колкото в повечето европейски страни положението на един занаятчия е по-високо от положението на един селянин. В Китай голямото желание на всеки човек е да придобие малко парче земя било като собственост, било под аренда и арендата се давала там при много умерени условия и била достатъчно гарантирана на арендаторите. Китайците проявяват малко уважение към външната търговия. „Вашата жалка търговия!“ – така се изразявали обикновено мандарините на Пекин пред руския пълномощен министър Де Ланге. С изключение на Япония китайците не водят почти никаква външна търговия със собствени кораби и допускат корабите на чужди нации само в едно или две пристанища на своята държава. Затова външната търговия на Китай, било със собствени кораби или с кораби на чужди нации, е ограничена до далеч по-тесен кръг, отколкото би могла да се разрасне естествено, ако й беше предоставена по-голяма свобода.
Гербов налог върху съдопроизводствените книжа, който всеки отделен съд събира и употребява за заплащане на съдиите и другите съдебни чиновници, би могъл по същия начин да носи доход, достатъчен за покриване на разходите за правораздаване, без да се стоварва каквото и да било бреме върху общия доход на обществото. Наистина в този случай съдиите могат да бъдат изложени на изкушението да умножават ненужно съдебните книжа по всяко дело, за да увеличат максимално постъпленията от такъв гербов налог. В съвременна Европа е станало обичай заплащането на адвокатите и секретарите на съда да се определя по броя на страниците, които те трябва да напишат; но съдът изисква всяка страница да съдържа толкова и толкова реда и всеки ред – толкова и толкова думи. За да печелят повече, адвокатите и секретарите се изхитриха да увеличават ненужно думите, изопачавайки правния език, смятам, на всички съдилища в Европа. Подобно изкушение би могло да доведе до подобно изопачение на формата на съдопроизводството.
Дисциплината в учебните заведения по начало е измислена не за доброто на студентите, а в интерес на преподавателите, или – по-точно казано – за тяхното удобство. Нейната цел във всички случаи е да поддържа авторитета на преподавателя и независимо от това, дали той пренебрегва своите задължения, или ги изпълнява, да принуди студентите да се държат във всички случаи с него така, сякаш той ги изпълнява с най-голямо прилежание и умение. Дисциплината предполага, изглежда, мъдрост и добродетел в едната категория и най-голяма слабост и глупост в другата. И където преподавателите действително изпълняват своите задължения, няма случаи, смятам, по-голямата част от студентите да пренебрегват своите. Както показва опитът, не е нужна дисциплина, за да се налага посещаването на лекции, които действително заслужават да бъдат посещавани. При деца и много малки момчета може да са необходими в известна степен строгост и принуда, за да бъдат заставени да изучават онези предмети, които се смятат нужни за тях в този ранен период на живота; но след 12-ата или 13-ата година, ако учителят изпълнява своите задължения, строгост и принуда едва ли са необходими за тази цел. Повечето млади хора са така великодушни, че макар и далеч да не са склонни да отсъствуват от часовете и да се отнасят с презрение към преподаването на своя учител, стига той да проявява сериозно намерение да им бъде полезен, те обикновено са готови да му прощават много недостатъци при изпълнението на неговите задължения и понякога дори да скриват от публиката груба немара от негова страна.
Трябва да отбележа, че онези предмети, за които не съществуват обществени заведения, се изучават обикновено най-добре. Когато млад човек посещава фехтовална или танцова школа, той наистина не винаги се научава да се фехтова или да танцува много добре, но все пак се научава. Добрите резултати на школата за езда обикновено не са толкова очевидни. Разходите за една школа за езда са толкова големи, че на повечето места тя е обществено заведение. Трите най-важни части на училищното образование – четене, писане и смятане, и досега се изучават много по-често в частни, отколкото в публични училища и много рядко се случва някой да не ги усвои в степента, в която това е необходимо.
В Англия публичните училища са много по-малко корумпирани от университетите. В училищата младежите се обучават или поне могат да бъдат обучени на гръцки и латински език, т.е. на всичко, което учителите твърдят, че преподават, или което се очаква от тях да преподават. В университетите, напротив, младежите не се обучават, нито са налице съответните средства да бъдат обучени на науките, чието преподаване е задача на тези корпорации. Възнаграждението на учителя в повечето случаи зависи главно, а в някои случаи почти изцяло от таксите или хонорарите на техните ученици. Училищата нямат изключителни привилегии. За да получи човек научна степен, не е необходимо да представи удостоверение, че е учил известен брой години в публично училище. Ако след изпит се окаже, че знае това, което се учи там, никой не го пита къде го е научил.
Би могло да се каже, че онези науки, които се преподават в университетите, не се преподават много добре. Но ако не съществуваха такива заведения, тези науки нямаше изобщо да се преподават и както индивидът, така и публиката биха страдали много от липсата на тези важни елементи на образованието.
Повечето от сегашните университети в Европа са били първоначално църковни корпорации, учредени за подготовка на свещеници. Те били основавани от властта на папата и се намирали така напълно под непосредственото му покровителство, че членовете им, все едно професори или студенти, се ползвали от така наречената тогава „привилегия на духовенството“, т.е. били изключени от гражданската юрисдикция на страните, в които се намирали техните университети, и били подсъдни само на църковни трибунали. В повечето от тези университети се преподавало това, което отговаряло на целта на тяхното учредяване – теология или предмети, които служели само като подготовка за теология.
Същото може да се каже и за грубото невежество и глупост, които в едно цивилизовано общество толкова често, изглежда, притъпяват ума на долните класи на народа. Човек, който не употребява както трябва човешките си умствени способности, е по-достоен за презрение от страхливеца и изглежда осакатен и деформиран в още по-важна страна на човешкия характер. Дори държавата да няма никаква изгода от обучението на долните класи на народа, все пак би заслужавало да се грижи те да не останат съвсем необразовани. Но държавата има значителна изгода от тяхното обучение. Колкото по-образовани са те, толкова по-малко са изложени на заблудите на фанатизма и суеверието, които при невежи народи често водят до най-ужасни безредици. Освен тава един образован и интелигентен народ винаги е по-скромен и по-благонравен от един невеж и глупав народ. Всеки отделен човек се чувствува по-достоен за уважение и може повече да разчита на уважението на по-горестоящите и затова е по-склонен да ги уважава. Такъв народ е по-склонен да проверява, и по-способен да проумява користните оплаквания на партиите и недоволните и затова по-трудно може да бъде подведен в лекомислена или ненужна опозиция срещу мерките на правителството. В свободни страни, където сигурността на правителството твърде много зависи от благоприятното мнение, което народът може да си състави за неговите действия, несъмнено е извънредно важно той да не е склонен да съди за него прибързано или по хрумване.
Няма по-несъвместимо съчетание от това на търговец и владетел. Ако търговският дух на английската Източноиндийска компания я е направил много лош управник, властническият дух я е направил, изглежда, също тъй лош търговец. Когато беше само търговец, тя водеше своята търговия успешно и можеше да плаща от печалбите си умерен дивидент на своите акционери. Откакто е станала управник с доход, който първоначално надвишавал 3 милиона ф. ст., тя е принудена да моли правителството за извънредна помощ, за да избегне неминуем фалит. В предишното й положение нейните служители в Индия се смятаха за търговски служители, а в сегашното – за министри на владетеля.
Да се задължава всеки гражданин да декларира публично под клетва своето имущество, изглежда, не се смята в тези швейцарски кантони за притеснение. В Хамбург то би се сметнало за най-голямо притеснение. Всички търговци, които се впускат в рисковани начинания, треперят при мисълта, че трябва да разкриват по всяко време действителното положение на своите работи, защото резултатът от това прекалено често би бил подкопаването на техния кредит и неуспехът на техните начинания. Един разумен и пестелив народ, чужд на подобни начинания, не чувствува нужда да държи такива сведения в тайна.
В Холандия наскоро след издигането на покойния Орански принц за наместник бе наложен данък от 2 процента, или така наречената 50-та стотинка, върху цялото имущество на всеки гражданин. Всеки гражданин си определял данъка сам и го плащал по същия начин, както в Хамбург, и по общо мнение този данък бил плащан много добросъвестно. По онова време народът изпитвал голяма привързаност към новото си правителство, което бил установил с всеобщо въстание. Данъкът трябвало да се плати еднократно, за да се помогне на държавата в критичното й положение. Наистина той бил прекалено тежък, за да бъде постоянен. В страна, където пазарната норма на лихвата рядко надвишава 3 процента, един данък от 2 процента възлиза на 13 шилинга и 4 пенса от 1 ф. ст. върху най-високия чист доход, който се получава обикновено от капитала. Само много малко хора биха могли да плащат такъв данък, без да посягат повече или по-малко върху своите капитали. В особено критично положение народът може от патриотично усърдие да направи голямо усилие и да даде дори част от своя капитал, за да помогне на държавата. Но това не може да продължава дълго, защото ако продължава, скоро би го разорило така напълно, че той би станал изобщо неспособен да подпомага държавата.
Потребителните стоки са или предмети от първа необходимост, или луксозни предмети. Под предмети от първа необходимост разбирам не само стоките, които са абсолютно необходими за поддържането на живота, но и всички онези, които съгласно обичаите на страната е непристойно да не притежават почтените хора дори от най-долната класа на народа. Една ленена риза например не е предмет от първа необходимост. Предполагам, че гърците и римляните са живели удобно, макар и да не са имали ленени тъкани. Но в наше време в повечето европейски страни всеки почтен надничар би се срамувал да се появи публично без ленена риза, липсата на която издава онази унизителна степен на бедност, до която, както се предполага, никой не може да изпадне освен в резултат на извънредно лош начин на живот. По същия начин обичаят е направил кожените обувки предмет от жизнена необходимост в Англия. И най-бедният от двата пола, който уважава себе си, би се срамувал да се появи публично без такива обувки. В Шотландия обичаят е направил кожените обувки предмет от жизнена необходимост за мъжете от най-долната класа, но не и за жените от същата класа, които могат да ходят боси, без да шокират когото и да било. Във Франция те не са предмет от първа необходимост нито за мъжете, нито за жените. Мъжете и жените от най-долната класа се появяват там публично понякога с дървени обувки, понякога боси, без да шокират когото и да било. Затова под предмети от първа необходимост разбирам онези неща, които не само природата, но и традиционните правила на приличието са направили необходими за най-долната класа на народа. Всички останали неща наричам луксозни предмети, без да искам с това обозначение да отправя и най-малък упрек за умереното им ползване. Например бирата и елът във Великобритания и виното дори в лозарски страни са за мен луксозни предмети. Човек с всякакъв ранг може, без да си навлече упрек, да се въздържа напълно от употребата на тези напитки. Природата не ги прави необходими за поддържането на живота и според обичая не е неприлично да се живее без тях.
Друго е при данъците върху така наречените от мен луксозни предмети, дори върху онези от тях, които се потребяват от бедните. Повишаването на цената на облагаемите стоки няма да доведе по необходимост до повишаване на работната заплата. Един данък върху тютюна например, макар и да е луксозен предмет и за бедните, и за богатите, няма да повиши работната заплата. Макар тютюнът да се облага в Англия в троен размер, а във Франция в петнадесетократен размер от първоначалната му цена, тези високи данъци, изглежда, не оказват никакво въздействие върху работната заплата. Същото може да се каже за данъците върху чая и захарта, които в Англия и Холандия са станали луксозни предмети за най-долните слоеве на народа, и за данъка върху шоколада, който бил станал такъв предмет в Испания. Приема се, че различните данъци, с които през настоящия век са били облагани във Великобритания спиртните напитки, не са оказали никакво влияние върху работната заплата. Повишаването на цената на портера в резултат на допълнителния данък от 3 шилинга от една бъчва силна бира не е повишило работната заплата на обикновените работници в Лондон. Тя възлизаше на около 18-20 пенса на ден преди данъка и не е по-голяма и сега.
Високата цена на такива стоки не намалява по необходимост способността на долните слоеве на народа да издържат семейство. Върху пестеливите и трудолюбиви бедни хора данъците върху такива стоки действуват като законите против лукса, карайки ги да ограничават или съвсем да изоставят употребата на излишества, които не могат вече лесно да си позволят. Способността им да издържат семейство в резултат на такава принудителна пестеливост вместо да намалява, често може би се увеличава от данъка. Именно пестеливите и трудолюбиви бедни хора имат обикновено най-многобройни семейства и задоволяват главно търсенето на полезен труд. Наистина не всички бедни са пестеливи и трудолюбиви, разпуснатите и непорядъчните могат да продължават да си позволяват консумацията на такива стоки и след повишаването на цените, без да мислят за мизерията, в която това угаждане може да хвърли техните семейства. Такива разпуснати хора обаче рядко имат многобройни семейства, тъй като децата им обикновено умират от занемаряване и лошо гледане, от недостатъчна или нездрава храна. Дори благодарение на здрав организъм да оцелеят въпреки лишенията, на които ги обрича лошият живот на техните родители, все пак примерът на този лош живот обикновено подкопава техния морал, така че вместо да бъдат полезни за обществото със своя труд, те стават обществено зло със своите пороци и разпуснатост. Следователно, макар по-високата цена на луксозните предмети за бедните да може да засилва малко мизерията на такива разпуснати семейства и по този начин да намалява малко способността им да възпитават своите деца, тя вероятно няма да намали много полезното население на страната.
Високите мита, които били наложени върху вноса на много видове чужди стоки, за да се затрудни потреблението им във Великобритания, в много случаи послужили само като поощрение за контрабанда и във всички случаи намалили митническите постъпления под равнището, което са щели да достигнат при по-умерени мита. Мисълта на д-р Суифт, че в митническата аритметика две и две прави понякога не четири, а едно, е напълно вярна по отношение на високите мита, които никога нямаше да бъдат наложени, ако търговската система не ни учеше да използваме облагането в много случаи като инструмент не на държавните приходи, а на монопола.
Стойността на парите е пропорционална на количеството предмети от първа необходимост, които могат да се купят с тях. Стойността на предметите от първа необходимост съвсем не зависи от количеството пари, което може да се получи за тях. Намалението на паричната цена на труда по необходимост би се съпътствувало от пропорционално намаление на паричната цена на всички местни манифактурни изделия, който по този начин биха получили известно предимство на всички пазари. Цената на някои манифактурни изделия би се понижила още повече в резултат на свободния внос на сурови материали. Ако сурова коприна може да се внася от Китай и Индостан безмитно, английските копринени платове биха могли значително да подбият цената на френските и италианските. Тогава не би имало причина да се забранява вносът на чужди копринени платове и кадифе. Ниската цена на нашите стоки би осигурила на нашите работници не само владеенето на вътрешния пазар, но и в голяма степен – на чуждия. Дори търговията с облагаеми стоки би се водила много по-изгодно, отколкото сега. Ако тези стоки се изкарват от публичния склад за износ в чужбина освободени от всякакви мита, търговията с тях би била напълно свободна. Транзитната търговия с всички видове стоки би се ползвала при тази система с всички възможни предимства. Ако тези стоки се изкарват от склада за потребление в страната, вносителят, тъй като не трябва да плати митото, преди да ги е продал на някой търговец или потребител, би могъл винаги да ги продаде по-евтино, отколкото ако е трябвало да го плати в момента на вноса. При едни и същи мита външната търговия за нуждите на потреблението, дори с облагаеми стоки, би могла да се води по този начин много по изгодно, отколкото сега.
Нужно е обаче винаги да се помни, че трябва да се облагат само разходите на долните класи на народа за луксозни предмети, но не и разходите им за предмети от първа необходимост. Окончателното плащане на всеки данък върху необходимите разходи би падало изцяло върху висшите класи на народа, върху по-малкия дял от годишния продукт, а не върху по-големия. Един такъв данък трябва във всички случаи или да повишава работната заплата, или да намалява търсенето на работна сила. Той не би могъл да повишава работната заплата, без да прехвърля окончателното плащане на данъка върху висшите класи на народа. Той не би могъл да намалява търсенето на работна сила, без да намалява годишния продукт на земята и труда на страната, т.е. фонда, от който трябва да се плащат в последна сметка всички данъци. Колкото и данък от този вид да може да намалява търсенето на работна сила, той винаги трябва да повишава работната заплата над равнището, което тя би достигнала иначе при същото търсене, и окончателното плащане на това повишаване на работната заплата трябва във всички случаи да падне върху висшите класи на народа.
Спиртните напитки, които се произвеждат и дестилират не за продажба, а за собствено потребление във Великобритания, не подлежат на акциз. В резултат на това освобождение от акциз, което цели да спести на частните семейства неприятните посещения и проверки на бирниците, бремето на този данък често пада много по-леко върху богатите, отколкото върху бедните. Наистина практиката да се произвеждат спиртни напитки за домашна употреба не е много разпространена, макар и да се среща понякога. Но на село много средни и почти всички богати и големи семейства варят бирата си сами. Затова силната им бира им коства 8 шилинга на бъчва по-малко, отколкото на обикновения пивовар, който трябва да има своята печалба както върху данъка, така и върху всички други авансирани от него разходи. Следователно такива семейства пият бирата си поне 9 или 10 шилинга за бъчва по-евтино от обикновените хора, за които навсякъде е по-удобно да купуват бирата си по малко от пивоварната или от бирарията. Малцът, който се изготвя за нуждите на частно семейство, също не подлежи на контрол и проверка от страна на бирника, но в този случай семейството трябва да плати като данък за всеки член по 7 шилинга и 6 пенса, на колкото възлиза акцизът за 10 бушела малц – количеството, което се потребява средно от членовете на умерено семейство (мъже, жени и деца). Но и в богати и големи семейства, където широко се практикува селско гостоприемство, потребяваната от членовете на семейството бира образува само малка част от потреблението на къщата. Било поради тази определена като данък сума обаче или по други причини, много по-малко се изготвя малц, отколкото се вари бира за домашна употреба. Трудно е да се намери разумен довод защо онези, които варят бира или произвеждат спиртни напитки за домашно потребление, не трябва да се облагат е подобна сума.
Откупчиците на държавните приходи никога не намират достатъчно строги законите, които наказват опитите за заобикаляне плащането на данък. Те нямат милост към данъкоплатците, които не са техни поданици и чийто банкрут, ако настъпи на другия ден след изтичането на срока на откупа, не би засегнал много техните интереси. В случаите на крайна нужда, когато владетелят по необходимост е най-загрижен за редовното получаване на своите приходи, те рядко пропускат да се оплачат, че без по-строги закони от съществуващите в момента ще им бъде невъзможно да платят дори досегашната сума. В такива моменти на обществено бедствие е невъзможен спор по техните искания. Затова фискалните закони стават постепенно все по-строги и по-строги. Най-жестоките закони съществуват винаги в страни, където по-голямата част от държавните приходи е дадена на откуп; най-меките – в страни, където те се събират под непосредствения контрол на владетеля. Дори лош владетел изпитва по-голямо състрадание към своя народ, отколкото може да се очаква от откупчиците на неговите данъци. Той знае, че трайното величие на неговото семейство зависи от благосъстоянието на народа му, и затова няма да подкопае съзнателно това благосъстояние заради моментна лична изгода. Друго е с откупчиците на неговите данъци, чието богатство често може да е резултат от разорението, а не от благосъстоянието на народа.
Понякога не само данъците се дават на откуп срещу определена сума, но и на откупчика се дава освен това монопол върху обложените стоки. По този начин се събират във Франция данъците върху тютюна и солта. В такива случаи вместо една откупчикът изкарва две прекомерни печалби: печалбата на откупчик н още по-прекомерната на монополист. Тъй като тютюнът е луксозен предмет, всеки може да го купува или не, както намери за добре. Но тъй като солта е предмет от първа необходимост, всеки трябва да купува от откупчика определено количество сол, защото се предполага, че ако не купи това количество от откупчика, ще го купи от някой контрабандист. Данъците върху тези две стоки са прекомерно високи. Затова изкушението за контрабанда е за много хора непреодолимо, докато същевременно строгостта на закона и бдителността на служителите на откупчика носят почти сигурна гибел на онези, които се поддават на това изкушение. Контрабандата на сол и тютюн изпраща всяка година няколкостотин души на каторжна работа и немалко на бесилката.
Не се ли пести в мирно време, във време на война се налага да се правят дългове. Когато избухне война, в държавното съкровище има само толкова пари, колкото са необходими за покриване на редовните мирновременни разходи. През времена война са необходими три-четири пъти по-големи разходи за защитата на държавата и следователно три-четири пъти по-големи приходи. Дори да приемем, че държавата има – което едва ли се случва – средства да увеличи незабавно приходите си пропорционално на увеличението на разходите, все пак постъпленията от данъците, които трябва да дадат това увеличение на приходите, ще започнат да идват в държавното съкровище може би най-рано 10-12 месеца след тяхното налагане. Но в момента на започването на войната или по-скоро в момента, в който тя заплашва да избухне, армията трябва да бъде увеличена, флотата – екипирана, крепостите – приведени в състояние на отбрана, и армията, флотата и крепостите да бъдат снабдени с оръжие, боеприпаси и продоволствие. В този момент на непосредствена опасност, която няма да чака постепенните и бавни постъпления от новите данъци, трябва да се направят незабавни и големи разходи. В тази неотложна нужда на правителството не остава нищо друго, освен да прибегне до заем.
Страна, в която има много търговци и манифактуристи, притежава в тяхно лице голяма група от хора, през чиито ръце минават не само собствените им капитали, но и капиталите на всички онези, които им заемат пари или им поверяват своите стоки, и то толкова често или още по-често, отколкото доходът на частно лице, което, без да се занимава с делова дейност, живее от своя доход, минава през неговите ръце. Доходът на такова лице може обикновено да минава през ръцете му само веднъж в годината, докато целият капитал и кредит на един търговец, който работи в бранш с много бързи обороти, може понякога да минава през ръцете му два, три или четири пъти в годината. Затова страна, която има много търговци и манифактуристи, притежава в тяхно лице голяма група от хора, които всеки момент са в състояние, ако поискат, да авансират на правителството твърде голяма сума пари. Оттук – способността на поданиците на търговска държава да заемат пари.
Практиката на държавните дългове е отслабила постепенно всяка държава, която я е възприела. Първи към нея са прибягнали, изглежда, италианските републики. Генуа и Венеция, единствените две републики, които са запазили известна самостоятелност, са отслабени от нея. Испания, изглежда, е заимствувала тази практика от италианските републики и (тъй като нейните данъци са вероятно по-малко разумни от техните) пропорционално на естествената си сила е била отслабена още повече. Дълговете на Испания датират много отдавна. Тя била затънала в дългове още преди края на XVI век, т.е. около 100 години, преди Англия да е дължала и 1 шилинг. Франция, въпреки всичките си природни богатства, изнемогва под подобно бреме. Холандия е отслабена от своите дългове не по-малко от Генуа и Венеция. Възможно ли е една практика, която е донесла на всички други страни слабост и разорение, да се е оказала съвсем безвредна само за Великобритания?
Златни и сребърни пари са необходими и удобни за вътрешната или външната търговия.
Както показах във втората книга на това изследване, вътрешната търговия на всяка страна може, поне в мирно време, да се води с книжни пари почти също тъй удобно, както и със златни и сребърни пари. За американците, които винаги могат да вложат с печалба в подобрения на своите земи по-голям капитал, отколкото могат лесно да си набавят, е изгодно да си спестяват, доколкото е възможно, разходите за един тъй скъп инструмент на търговията като златото и среброто и да употребяват онази част от своя излишен продукт, която би била нужна за купуването на тези метали, за купуване на оръдия на производството, платове за дрехи, домашни потреби, железарски стоки за строителни цели и т. н. – с една дума, за купуване не на мъртъв, а на активен и производителен капитал. Колониалните правителства намират, че е в техен интерес да снабдяват народа с такова количество книжни пари, което е напълно достатъчно и обикновено повече от достатъчно за воденето на вътрешната търговия. Някои от тези правителства, особено правителството на Пенсилвания, извличат доход, като заемат тези книжни пари на своите поданици срещу определена лихва. Други, подобно на правителството на Масачузетс, при неотложна нужда издават подобни книжни пари за покриване на държавните разходи, а по-късно, когато положението на колонията позволява, ги изкупуват по намалената стойност, до която те постепенно са паднали. В 1747 г. споменатата колония плати по този начин по-голямата част от държавните си дългове с една десета от парите, за които бяха издадени нейните банкноти. За плантаторите е изгодно да си спестяват разходите за употребата на златни и сребърни пари в своите, вътрешни търговски сделки, а за колониалните правителства е изгодно да ги снабдяват със средство, което, макар и да е свързано с някои твърде значителни неудобства, им позволява да спестяват тези разходи. Изобилието на книжни пари по необходимост изгонва златото и среброто от вътрешната търговия на колониите по същата причина, поради която те изгониха тези метали от вътрешната търговия на Шотландия. И в двете страни не бедността, а предприемчивостта на жителите, желанието им да влагат активно и производително всичкия капитал, който могат да получат, предизвикаха това изобилие на книжни пари.
Във външната търговия, която различните колонии водят с Великобритания, се употребява повече или по-малко злато и сребро според това, дали е повече или по-малко необходимо. Там, където тези метали не са необходими, те рядко се появяват. Където са необходими, те обикновено са налице.
За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати (на Български език ) използвайте бутона по-долу. Качена е по-нова версия на epub формата. Свалете отновo, ако четете на Кобо/Soni. . (Последно обновена на 4-ти Ноември)
СВАЛЕТЕ цялата книга “Богатството на народите“ на Адам Смит на български език от тук
Ако предпочитате книгата на чужд език, (EN, RU, FR, SP, RO) използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ цялата книга “Богатството на народите“ на Адам Смит на чужди езици от тук
Благодаря за книгата, може ли да проверите epub файлът излиза като стихотворение
Здравейте, споделихме нови файлове (с леки козметични подобрения) в 01:51 на 01/01/19.
Понякога книгите се подобряват в последствие, затова най-добре сваляйте книги тук през сайта, а не изначални файлове, копирани и споделени във фейсбук/рулит/мейлбук …
Може ли да си свалите файла отново и пробвате. Опитите ни показват, че всичко трябва да си е като всяка друга книга досега и текста се рендира нормално.
Споделете с каква програмка го отваряте и най-добре снимка на екрана (ако можете) за да може да разберем повече.
Може би с друга програмка ще се показва по-добре?
Не винаги е най-удобно, но най-добри и красиви резултата се целят в PDF/DOCX файловете, а epub/mobi са за мобилни цели, за четене на крак и на малък екран.
Може ли някой друг читател да сподели опита си с епуб формата, за да го подобрим, ако има забележки!
Приятно четене
Благодаря за книгата подборът е много качествен. Понякога има проблем с epub наистина излиза като стихотворение аз решавам проблемът като свалям mobi и после с calibre го правя epub и излиза както трябва на цялата страница. Може би проблемът е само за някои четци в моя случай kobo.
Благодаря! Всички формати се отварят както трябва.
Здравейте благодаря за прекрасната книга. Новият файл epub не се отваря правилно излиза само по средата текстът
Аз тествах с Edge (новия браузър в Win10) – epub-а никакви ядове.
mobi файла с Mobipocket Reader – също съвършен изглед.
Благодаря – само мога да кажа!
Наистина, ако се чете на Sony PRS T2 излиза като стихотворение.
Допуска се, че комплексното съдържание в началото е разстроило по някакъв начин CSS стиловете и текста се центрирa. Сега има нов epub, който е с опростено съдържание и всичкия текст е подравнен отляво. Това предполага, че трябва визията сега да е подобрена.
Проверете отново и споделете впечатления. В момента не е налично Кобо/Сони за да се репликира случая, но заедно можем да постигнем идеалната визия, която тази книга заслужава.
Извиняваме се за неудобствата
От екипа
Здравейте EPUB за кобо пак е като стихотворение. Oправя се с програма kepubify за две секунди и става перфектен. Някои книги излизат като стихотворение на кобо, но повечето не. Може така да открием причината какво е по различно работено при последната от предишната, защото Еволюцията на бог няма проблем. Епуб е най добрият формат за четци най бързо работи.
Странна работа. Благодарим за инфото на всички.
Ще се има в предвид и ще се измисли нещо. Ще се сравнят XML-а на двете книги и ще го доизкусурим.
: )
Сърдечни благодарности за книгата! Бъдете здрави!
Книгата не трябва ли да е 900+ страници, а не 650?
Благодаря все пак за труда :)
Да, това е цялата книга, с оригинални 926 страници, само че текста е оцифрован и редактиран.
Пдф/Док файла е преформатиран с шрифт 14, което съдържа повече думи на страници (и то размер А4), докато на хартия размера е около А5. Ако смените шрифта на docx на Times 18 страниците ще станат 931. Същото е и с Киндъл форматите – показва че са 2250 страници (заради по-малкия размер страници)
Различни формати и размери. Но текста е същия. Както и за всички други материали на сайта.
Оригиналния скан е над 500МB размер и никой не иска това, нали. Трудът е много повече от просто скан :)
Линкът отново зарежда, поправен заради конфликт с темата: Адам_Смит;
Също така и книгите “Крива на щастието” на Иво Иванов и “Поток” на Михай Чиксентмихай;
Благодаря Ви!