Тангра – Том 7 – Етцел – Токораз Исто
Една от целите на поредицата „Тангра” е да даде „оръжие” в ръцете на българите и да им припомни кои са. Днес в Европа се води една скрита война за идентичност. Всяка европейска нация се опитва да изтъкне своята история и да наложи своята гледна точка над останалите. Всички европейски народи са като хищни акули, събрани в един аквариум, а ние, като голи шарани, скочихме напълно неподготвени в него. „Тангра” има за цел да промени това. В книгата е заложена идеята за това кои сме българите, откъде идваме и как да оцелеем в борбата за отстояване на нашата идентичност. Ние сме били много пъти в подобни ситуации и винаги сме имали силата да наложим мисията си на всички империи, от които сме били част. Това е мисията ни и в наши дни. Ако днес не се борим за правото да се наречем българи, ако не знаем кои са били нашите предци, ако не знаем нашата история, но истинската, а не тази, писана от враговете ни, ние сме обречени и ще се превърнем в храна за Европа.
Токораз Исто в книгите си разказва истинската, скрита, дълбоко пазена история на българите. Тези, които са победени от Европа, от западния начин на живот, от западната „цивилизация”, тези които са се превърнали в жертви и не желаят да бъдат българи – просветени същества, няма да прочетат книгата и да я разберат.
”Авитохол се отпусна и опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магическите мелодии, нежните гласчета, шепот, нежни думи, триене на криле на мушица или милувка. Какафонията от птичи викове се сля в една неземна мелодия, тя беше много по-нежна и деликатна, почти несъществуваща за ушите. Н’Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Тя обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на келтите с българите? Каква беше връзката на колобрите и друидите?
Авитохол се отпусна. Винаги беше знаел, че е част от Бог, но сега за пръв път осъзнаваше какво е Бог. Чак сега разбра защо Пътят винаги имаше две посоки. Навън — да опознаваш Бог и да се стремиш към сливане с него, и навътре — да се самоопознаваш. Досега се беше стремял към постигане на Сливането, а сега бе разбрал какво трябва да бъде това сливане и до какво ще доведе. Авитохол винаги беше смятал, че сливането ще е добро, но сега осъзна, че нещата може би са с обратен знак.
Съмнението като червейче се появи в съзнанието му. Той си спомни нещо, което Бероес му бе разказал за хората, практикуващи йога. Те се стремяха към сливането не за да постигнат Бог, а за да отпечатат себе си в божеството. Така водещ при тях не бе азът и стремежът цялата същност да се слее в Бог, за да се претопи и да изчезне егото, а егото им искаше да се издигне до ниво на Свръхего и да продължи да съществува в божествения свят. Не беше ли и неговото Сливане апотеоз на егото и самосъхранението му?
После някаква мисъл се загнезди в главата му и тя го разсейваше. „Съмняваш ли се, значи съществуваш!” Авитохол не можеше да разбере добре какво означава всичко това. Но все пак знаеше, че съмнението е в основата на човешкия напредък и самоусъвършенстване. Тези, които не се съмняваха, вярваха. Вярващите затова се наричаха така, защото нямаха силата да се съмняват. Те не искаха да приемат нови истини, да изследват, да си причинят неудобство. Вярващите хора бяха застинали и никога не подлагаха верите си на съмнение. Вярата е смърт! Всички вярващи не са живи. Скоро в главата му се появи друга мисъл. „Само боговете могат да се смеят!” Авитохол се усмихна. Това, което му се беше случило, бе накарало стария му свят, всичко, което познаваше, да се разпадне на съставните си части. Сега в себе си Авитохол създаваше нова Вселена. Това бяха първите неща, първите парченца, които той събираше.
Стигна до там, че вече дори не изпитваше глад и нужда да се храни, да говори или да прави каквото и да е. Душата му беше обзета от покой. Ако му се налагаше да говори, той искаше да го прави само за това, което се бе случило. В този момент нищо друго не го интересуваше. За него друг свят вече не съществуваше. Авитохол се намираше непрекъснато в Бог. Чак сега той разбра какво е самадхи, медитация и нирвана. Авитохол разбираше защо тибетските йогини, будистките монаси и колобрите се бяха отделили от света. Да! Той беше сигурен, че точно в такова състояние се намираха колобрите. Авитохол се замисли. Цял живот в душата си бе носил всички тези същности на българите. Той беше колобър, тумир и боил в едно. Сега бе постигнал най-голяма близост с колобрите” – поредица Тангра, книга седма, ЕтцелОткакто обикаляме из Европа, мисля за това. Обиколката ми из света също много ми помага, за да разбера процесите, които стават тук. Европа, цивилизацията, е като ранен тежко дишащ звяр. Толкова стара и изтощена е неговата кръв, че отдавна вече трябваше да е мъртъв. Този звяр се нуждае от свежа кръв. Всички народи, които днес населяват това проклето място, този проклет континент, са платили своя дан — кръвта си. […]
Днес Европа е съставена от такива народи. Келтите, германите, бритите, готите (шведи, датчани) вече не са това, което някога са били. Те са дошли тук, за да променят Европа, да я покорят и притежават. Станало е обаче точно обратното. Хуните са поредните, дошли да покоряват, но самите те ще бъдат покорени. Всички народи досега са се поевропейчили. След време те започват да се наричат или правят на римляни. Те загубват същността си. Днес Европа се смята за римска и ромейска, но всъщност не е. От римляните не е останало нищо. Това е голямата тайна на Европа. Римляните днес ги няма. Никога не ги е имало, но всички се правят на римляни. Днес Европа не е римска, а варварска. Кръвта на варварите тече във вените на хората, живеещи по тези земи. Варварите прииждат на вълни и дават кръвта си, за да е живо още чудовището. Те са загубили себе си, за да я има Европа, да е жив блянът за цивилизация. Варвари ли са тогава варварите? Не са варвари, защото днес те са носителите на цивилизацията и Светлината. Днес старите варвари се наричат европейци и гледат с пренебрежение на новите варвари. Не знам дали това ще свърши скоро… Може би ще продължи винаги.
Днес вие сте новите варвари! Трябва да сте готови! Цената, която ще платите, са вашият живот, самоличността ви и вашите илюзии! Вие сте обречени!
– Един от критериите, по които може да се разбере дали народът е „цивилизован”, или не, е отношението им към децата. При номадските народи, там където животът е труден, винаги старците са на особена почит.
– Това е нормално — каза Авитохол. — За да оцелееш в степта, това означава, че си смел и силен воин, че си мъдър човек. Степта е жестока. За да си доживял до старини, означава, че си воин-ветеран. Нормално е уважението.
– При вас обаче децата не са на такава почит. Децата на номадите умират и това те смятат за нормално.
– Така е — съгласи се Авитохол.
– При западните народи всичко това е обърнато с главата надолу. Особено в градовете, децата са по-важни за родителите от възрастните. Те ги гледат с голямо внимание, дават им много пари, прощават грешките им. Това си личи най-силно в последните години.
Това е така, защото вие имате някакво криворазбрано разбиране да давате власт на жените да възпитават децата. Къде са вашите мъже? Защо момчетата ви растат като момичета? Майките, с тяхната любов, ги разглезват.
В този момент Авитохол се сети, че преди много години бащата на Баяра му бе говорил за това как трябва да се възпитават децата. Колко време беше минало от тогава.
– Ние, българите, имаме култ към предците и уважение към старейшините и воините-ветерани. Това е нормалното. Вашият западен начин е объркан — каза Авитохол.
Ако ви харесва, моля закупете си хартиено копие – подкрепета Автора!
За да прегледате и свалите в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ Тангра, част 7 – ЕТЦЕЛ от тук
