Одисея – Книга 4 – Стивън Фрай

Posted on 17/09/2026

by book

В новия си шедьовър „Одисея“ Стивън Фрай представя с епичен размах и чувство за хумор изпитанията на един от героите в Троянската война – хитроумния Одисей.

Много са героите от древността, които са обект на преклонение и за чиито подвизи се носят легенди от векове насам. Но имало ли е някой с толкова изобретателен ум и такава проницателност като Одисей, благодарение на когото гърците побеждават в Троянската война? Името му е синоним на невероятни приключения и невъзможни мисии. В своя нов шедьовър Фрай ни представя в типичния си неподражаем стил епичните изпитания на Одисей по пътя към дома.

Разгневиш ли боговете, не те чака нищо добро. Одисей е възхваляван от гърците заради печелившата си тактика, довела до падането на непревземаемата Троя, но си спечелва и много врагове. И те ще се постараят да вгорчат живота му завинаги. След края на войната Одисей иска само колкото се може по-бързо да си прибере на родната Итака, където го очакват любимата му Пенелопа и техният син Телемах. Но боговете обичат да си играят с желанията на простосмъртните.

Разгневен от самонадеяността на Одисей, богът на моретата Посейдон прави необходимото героят да се скита сред бури и несгоди в продължение на десет години. На героя от Троянската война предстоят епични сблъсъци с циклопи, шестоглави чудовища, разрушителни бури, гигантски водовъртежи, срещи с изкусителни сирени, съблазнителни вещици и ревниви богини. Обикновен простосмъртен никога не би оцелял след подобни мъки, но Одисей никога не се предава. Води го желанието да се прибере по-скоро при вярната Пенелопа, която е обект на ухажване от множество досадни кандидати за ръката ѝ.

Разбира се, тази история е добре позната, но Стивън Фрай ни я представя по свеж, жив и нов начин, без да пропуска нито един важен момент. Той припомня съдбата на други е герои от Троянската война, съживява остроумно споровете на боговете след опустошенията и жестокостите, извършени в Троя от гърците. Както и в бестселърите си „Митове“, „Герои“ и „Троя“, Фрай отново впечатлява с разказвачески си умения, с препратки към културата и историята на Елада, а оттам и на цялото човечество.

Изпитанията на Одисей съвсем не са леки, но Фрай напомня, че дори в най-мрачните и съкрушителни моменти има място за смях и забавление. Остроумните му коментари и несравнимото му чувство за хумор са отново на висота. Книгата е логичен завършек на поредицата му за древна Гърция, която премина през срещи с богове и титани, с легендарни герои, за да стигне до подвизите на простосмъртните, в чиито дела боговете престават да се месят, до една нова ера, в която хората, в един по същество несъвършен свят, ще търсят своя собствен път.

„Шеметен маратон от легенди“
— Гардиън

„Одисея“ завършва поредицата „Митове“ по великолепен начин… Фрай, роден разказвач, отново успява да направи древните истории достъпни, като деликатно осъвременява езика и изпъстря повествованието си с пояснителни и често забавни бележки под линия.“
— Индепендънт

Историите, разказвани от предишни поколения, историите, които Хезиод и Омир превърнали в повествование, което можем да четем до ден днешен, историите, които наричаме митове, ни разказват също толкова за човешката природа, човешката личност и съдбата на човечеството, колкото и диалозите на Сократ, записани от Платон. Всъщност Сократ и Платон са ползвали митове за аналогии и модели при много от своите описания на човечеството.

В един свят, в който най-важната обменна единица са абсолютните стойности и информацията – може да се каже, в свят, в който абсолютните стойности и информацията са богове, бихме сторили добре – убеден съм в това – да си спомним за силата на не-абсолютното, за силата на приказките, митовете, церемониите, ритуалите и символите. Аз самият виждам себе си стотици пъти в гръцките митове – в ролята на глупак, неудачник, престъпник, влюбен, злодей и – много рядко – като герой. Никога не съм разпознавал себе си в онези поредици от единици и нули и набори от дигитални данни, като някой изгубил се воин от „Трон“ (Научнофантастичен филм от 1982 година, един от първите филми, използващи компютърна анимация), всмукан от веригата, борещ се срещу течението. Да се повярва във фактите и да се намери смисълът им може да бъде много трудно, докато да се повярва на художествената измислица е много лесно.

Обичайно е ние, смъртните, да бъдем представяни като деца на боговете, но всъщност боговете са тези, които се държат като деца. Също като децата, и боговете нямат търпение. Като децата и те започват да се тръшкат, когато желанията им не се осъществяват; а когато открият, че желаното в крайна сметка съвсем не е онова, което са искали, тропат с крака и крещят гневно. Най-яростният и нетърпим за смъртни и безсмъртни гняв е онзи, който е породен от собствените ни постъпки.

С мита за Прометей гърците несъмнено са предсказали всичките ни сегашни страхове, свързани с изкуствения интелект. Зевс не искал да допусне тези същества, наречени „хора“, да притежават огън – огънят, преобразяващ технологиите, огънят, който пече и готви, стапя и слива метали в сплав, но и огънят като „дух“, като божествената искра. Зевс се боял, че ако ние, хората, Прометеевото творение, се сдобием с контрол над огъня, няма да имаме нужда от богове, пред които да се прекланяме и на които да се подчиняваме; че ще можем да отхвърлим собствените си създатели. И Зевс е бил прав. Точно това сме направили. А сега ние сме в положението на Зевс. Ние се боим от онова, което сами сме създали. Ако някой Прометей сред нас даде на изкуствения интелект съзнание – божествената искра, – тогава човечеството може да се превърне в митичен спомен, предание за произхода, което машините да си разказват, докато ние чезнем и се превръщаме в изпотрошени статуи, както Зевс и неговият пантеон преди нас. Да, гърците са го предвидили преди нас. Но това е, защото гърците са били преди нас и, в крайна сметка, гърците сме ние.

— Може би грешиш – казал той. – Може би баща ти е жив. Представям си го като пленник на някой далечен остров, лишен от възможността да го напусне. Известно е, че такива неща са се случвали. Сигурен съм, че той ще намери обратния път и ще бъде с вас много скоро. Не съм прорицател, но чувствам, че е така, наистина.
— Много мило от твоя страна да ми вдъхваш надежда, страннико. Поне предполагам, че е така. А може би надеждата е просто загуба на време. Може би ни възпира да предприемем нещо.
— Никога не изоставяй надеждата. Надеждата е молитва. Молитва, на която боговете може тепърва да отговорят.

Съществували сили, по-стари и по-властни от нея, по-велики дори от баща ѝ Зевс, Гръмовержец и цар на боговете. Космическите закони на Времето, Съдбата, Необходимостта, Справедливостта и Възмездието (Наричали ги Кронос, Морос, Ананке, Дике и Немезида) били вездесъщи и неудържими. Невъзможно било те да бъдат отхвърлени или да им се възпротивиш, също както не можеш да се противопоставиш на законите, по силата на които реките се вливат в морето и хвърлен камък пада надолу, никога нагоре или настрани.

Съдържание

Карти
„Итака“
УВОД
БУРИ
КАРТАГЕН
ЦАР НА МЪЖЕ
МАЙКА И СИН
НА ОСТРОВА HA КАЛИПСО
ПРОКЪЛНАТИТЕ ДЕЦА
ИДОЛЪТ
ОДИСЕЙ: ЧОВЕК, ПОНЕСЪЛ МНОГО МЪКИ В ДУШАТА СИ
КИРКА
В ИТАКА
ПО-НАТАТЪШНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
СНИМКИ
Списък на изображенията със защитени права
ПРИЛОЖЕНИЕ
СПИСЪК НА ДЕЙСТВАЩИТЕ ЛИЦА
ГРЪЦКИ И РИМСКИ БОГОВЕ
БЛАГОДАРНОСТИ

За автора

Стивън Фрай е определян като истинско британско съкровище. Талантите му са безкрайно много. Той е актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор, сценарист и драматург, носител на много престижни награди. Възприеман в културните среди за еталон на т.нар. английски дух, неговото име се свързва с изящно владеене на езика, класически хумор и ерудирано присъствие. Сред близките му приятели е актьорът Хю Лори, негов състудент в Кеймбридж. Двамата изграждат необикновен комедиен тандем и участват в култови сериали като „A Bit of Fry and Laurie“ (1989–1995) и „Джийвс и Устър“ (1990–1993). Сред знаковите му телевизионни участия е и култовият комедиен сериал „Черното влечуго“ (1983–1989), превърнал се в класика на британския хумор.

Стивън Фрай е водещ на церемонията по раздаване на британските филмови награди БАФТА в продължение на 12 години. Сред хитовете с негово участие са „Госфорд парк“, „V като Вендета“, „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ и трилогията „Хобит“. Често озвучава различни филми и видео игри. Той е и гласът зад аудиоверсиите на седемте книги от поредицата за Хари Потър.

През 2007 г. Фрай е удостоен с награда за цялостното си творчество на церемонията по връчването на Британските комедийни награди. Известен е със своите активни позиции спрямо разнообразни обществени проблеми. Неговите ярки личностни убеждения превръщат творчеството му в извор на вдъхновение и мъдрост, пораждайки житейски размисли у всеки, докоснал се до него. Оригиналните му гледни точки предлагат възможност за интерпретации на изконни общочовешки въпроси, основани на финия баланс между ирония и самобитност.

Но зад впечатляващата палитра от роли и професионални превъплъщения стои и един изключително значим литературен талант. Фрай е автор на романи, мемоарни книги, есета и поезия. Сред най-популярните му произведения са „Лъжецът“, „Хипопотамът“ и „Да правим история“, както и автобиографичните „Хрониките на Фрай“ и „Още по-голям глупак“. Особено място в творчеството му заема „Митове. Един нов прочит на древногръцките митове“ – неговият своеобразен, остроумен и същевременно задълбочен прочит на древногръцката митология. В нея Фрай превръща познатите митове в жив разказ, изпълнен с ирония, човешка психология и съвременен език, без да губи усещането за мащаба и вечността на историите.

Към нея се присъединяват „Герои“, „Троя“ и „Одисея“ – книги, с които Фрай продължава своя увлекателен разговор с античната митология, съчетавайки познание, хумор и съвременен поглед към вечните човешки истории.