Продължава Сказанието изтъкано от Магия, истинска история и лични изследвания на автора.
Продължава и Требникът посветен на мъдростта на българската народна повеля „Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и свещено право на всеки човек”. „Зарана” разказва за пъстротата и мъдростта на различните религии по нашите земи. За религиозния канон, който продължава да съди и разделя българите. И за тържеството на народната вяра и взаимната почит, които ги обединяват.
„Зарана” се превръща и в училищно помагало по родолюбие и български език, като вплита ярки багри във все по-избледняващата нишка на българщината в учебната програма. И по нейния топъл и приказен начин посочва децата, като най-светъл и ценен Пазител на българската сила и знание.
Държейки в ръце непобедимото оръжие на Приказката, „Зарана” се изправя срещу религиозния фанатизъм, предразсъдъците, посредствената „ескпертност”, страха и пагубното чувство за малоценност на българина, които изтриват и паметта и достойнството му.

Казвам се Розмари Де Мео и съм българка.
През 2016 г. написах „Стопанката на Господ“. Там разказах моята история.
За Магията на българския Корен. Стопанката пося и пожъна много обич и сила.
Време е за продължението.
Защото най-важно е да чуят децата! И да се превърнат в Бъдници!

Говорете на български!
Четете български приказки!
Научете и български песни!
Дайте български имена на децата си!
Напишете им нови учебници с Българска Сила!
Обичайте Корена си, за да се чувства потребен!
И не забравяйте, че има дълг, който трябва да бъде платен, за да бъде научен урокът!
И да я има България!
— Розмари Де Мео

“Нали знаете за онази майка, която всъщност обичала повече едното си дете.
Повече му обръщала внимание, повече го хвалела, повече го пазела, повече се гордеела с него, все за него говорела.
Та и аз така със „Стопанката“.
Днес тази мисъл ме стисна за гърлото.
Когато излезе „Стопанката на Господ“ се вдигна голям шум. Посветих цялото си време и обич да ѝ проправя път и да я пазя. Споделях всяка битка в нейно име и всяка победа. Споделях откъси. Пишех за тиражите ѝ, затова как станаха 100 000 книги, после 150 000, за даренията в читалищата, за обичта на хората, за проверките, подкрепата, за душманите и за поредната битка… Осем години…
Не направих това за втората си рожба. За нея направих само голям рожден ден. После я оставих да върви по пътя си. Година и половина от тогава.
Преди седмица приятелка ме попита защо. Попита ме дали съм изморена.
Не съм. Но се почувствах виновна.
И ми се прииска да направя нещо за втората си рожба. Не знам какво да бъде, но ще споделя нещо лично.
Още когато излезе „Зарана“ се чух да казвам : „Това е по-добрата книга. Тя е по-умната и по-голямата. И е повече моя“.
Стреснах се. Не беше честно! Никога една майка, било то на две книги, не трябва да казва подобни неща!
Може би затова и замълчах за Зарана.
Но най-важно е да напиша това:
Гордея се с теб, момичето ми! Кака ти е голяма работа, но ти бързо я настигаш. И май хората наистина започнаха да разбират какво си дошла да им кажеш.
Благодаря на всички, които отредиха достойно място в сърцата си и на втората ми рожба!”
— Розмари Де Мео

… Всичките тия са българи, Райно! Всичките до един! Не им се сърди, че не могат да го рекат! Не забравяй, че понякога Корена страшно боли! От срам, от гняв, от обида, от вековна рана незараснала… И те избират да се откажат от Него. За да не боли. За да е по-лесно. И си измислят друга приказка за друг корен. От туй не свършва светът. Само урокът става по-дълъг. И повече души ще трябва да се завърнат на тая земя отново и отново, за да провидят! Има българи, родени да ги боли. Вика му се Чистилище. И само човешката им воля ще реши колко да продължат и Училището, и Чистилището.. Много има за чистене по земите на Хема и на всичко околовръст, дето му се вика България. Много грижа трябва, много време, много търпение… И става само с обич. И с прошка.
 Из „Зарана“.

 

 

Съдържание

₪ Символът показва, че съответната глава съдържа български народен обред.
@ Символът показва, че съответната глава съдържа приказка.

Първа част. БЪЛГАРИ
Владиката
₪ Еньовден
Райна
Божила
Бъдници
До Христо Ботйов Петков
Помаци
Азра и Джемал
Помен
Ходжата
На Васил Левски
Махалата
Микеле
Стоян
Грях
Рай
Магда
Стояна
Стопанката на Господ
Дарба
₪ Наричане за зачеване
Сабрие
@ Неродена мома
Прошка
Средната земя
₪ Ябълка
₪ Есма
₪ Перото
Знаещия и можещия
Попът
Другият поп
Курбан
Господ
Божура
Втора част. ЯСНА
Ясна
Сътворение
Класът
Тайна
До баба
Математика
Изкривяване
Вероучение
Български
Божидар
Съветът
До баба
Трета част. Б.Я.С.
Хем
@ Приказка за ключа
Думите
@ Приказка за Корена
@ Приказка за Смъртта
Домашно
@ Неродена мома
@ Ябълкови приказки
@ Билките
@ Бяла Рада
@ Крали Марко Вълкашинов
@ Звездочелия и Еднорогия
@ Тримата братя и златната ябълка
₪ Закрилник
₪ Наричане
Немислесия
Рангел
Оренда
Приказка за приказките
₪ Никола
Равновесие
Истината
Четвърта част. БЪДНИЦИ
Захарната къщичка
Последствията
Заплахата
Родителската среща
Коренът
До баба
Живот
Пета част. НЕРОДЕНАТА
Стефка
Редът
Житие на Магда Богданова
Рогуша
Зарана
Неродената
Послекнижие
За автора

Автор

 

Розмари Де Мео е българка!
Носи това име поради италианския произход на бащиния си род. Родена е в Русе. Завършва НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава да живее в Италия. Както самата тя обяснява, българският ѝ Корен я дръпва обратно в Родината и пътят ѝ поема в нова посока. В една планинска махала Розмари среща хора, които ще бележат съдбата ѝ от тук нататък. Със сестра си и баща си създават фондация ЩЕДРО СЪРЦЕ и правят националните кампании „Да вдигнем знамето в училище” „Съхрани българското” и „Шампионите тръгват от училище”. Работи като телевизионен сценарист и редактор.

Напуска телевизията, за да обикаля страната и да търси и събира знание, свързано с българска памет, вяра и Корен. Започва да произвежда своите „български дарове”, за да финансира сама изследванията си.

След проведена практика в център за рехабилитация на зависими, през 2015г. защитава дипломна работа на тема „Българското обредно наричане като терапия”.

През 2016г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Стопанката на Господ – сказание и требник на българската народна вяра”. Книгата е автобиографична, но използва всички инструменти на Приказката. Издава я и я разпространява сама. Обяснява отказа си да работи със системата на книгоиздаването и книгоразпространението, разобличавайки публично част от порочните ѝ „правила”. Системата отвръща с нечувана кампания срещу Де Мео. Въпреки многократните удари, огромна част от българските читатели застават твърдо зад „Стопанката на Господ” и тя пожънва небивал успех за последните 30 години.. В началото на ноември 2022г. книгата прави 150 000 тираж.

През 2022 г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Зарана”.
И до днес Розмари продължава да води семинарите си под името „Дарът на корена”. Самата тя е наречница.

През пролетта на 2023г. реставрира възрожденска къща и отваря „СРЕДИЩЕ на българска памет” в Архитектурен резерват „Старо Стефаново”, община Ловеч.

Към днешна дата води и Училище по български език и родолюбие ЗАРАНА!
Ако желаете да научите повече посетете книгите на Розмари Де Мео във Facebook.

Линк към книгата:

Свалете от Яндекс книгата “Зарана” на Розмари Де Мео от тук
или
Свалете от Мега книгата “Зарана” на Розмари Де Мео от тук

Други препоръчани книги:

Стопанката на Господ – Розмари де Мео Глина – Виктория Бешлийска Кукувица Кука – Георги Божинов Мравки и Богове – Стефан Цанев Живот в скалите – Мария Лалева “Трънски разкази и Балканска сюита” – Петър Делчев