Световните първенства в 100 истории – Васил Колев

Posted on 14/07/2026

by book

Български автор

Има много хронологии за световните първенства, написани от талантливи автори и очевидци. „Световните първенства в 100 истории“ обаче е различна. Авторът Васил Колев, дългогодишен футболен журналист, е избрал да разкаже подбрани истории за знакови футболисти, треньори, отбори, мачове, първенства, както и за любопитни случки и детайли, които в своята цялост дават отлична представа за случилото се от 1930 година до днес.

В това издание не ви очаква просто суха статистика или хронология, а увлекателен сборник от кратки разкази. Авторът насочва фокуса към най-знаковите футболисти, треньори, отбори и мачове, както и към най-драматичните, най-изненадващите и най-сензационните моменти от световните финали. Така пред читателя оживяват най-големите и най-вдъхновяващите истории от всички световни първенства – от първото през 1930 г. до наши дни. Именно този различен поглед прави книгата толкова специална и забележителна.

Книгата, която футболните фенове чакат от години. Открийте факти и детайли, за които не сте и подозирали!

Всяка футболна епоха има своите герои, велики мачове и сензационни победители. В тази книга са събрани най-големите, най-драматичните, най-изненадващите и най-вдъхновяващите истории от всички Световни първенства от самото начало през 1930 г. чак до наши дни, което я прави толкова специална и забележителна. Интересувам се от футбол през целия си живот. Претендирам, че знам почти всичко за великата игра и мислех, че няма какво да ме изненада, но Васил Колев успя. Открих факти и детайли, включително за любими мои личности и отбори, за които не съм и подозирал. А цялата фактология е поднесена интересно, леко и се чете на един дъх. Завършваш една история, нямаш търпение да започнеш следващата и така, докато неусетно стигнеш края на книгата и съдията свири края на мача.

— Георги Бърдаров

„Можехме да играем цял ден и едва ли щяхме да отбележим. Това беше просто един от онези дни, в които не върви.“
— Били Райт, капитан на Англия

„Като видех германец и кръвта ми почваше да кипи! Ставаше ми нещо, побеснявах!“
— Вим ван Ханегем, холандски национал

„Бях в центъра на терена, но тишината беше такава, сякаш сърцата на всички спряха в този момент.“
— Леополдо Луке, аржентински национал

„И двамата ще живеем винаги със случилото се. Всеки по свой начин.“
— Патрик Батистон за инцидента с Тони Шумахер

„Те не заслужават сълзите на Марадона!“
— Карлос Билардо, треньор на Аржентина след финала на световното през 1990 г.

„Хеслер не трябваше да пази Лечков. Това и лошо построената стена ни донесоха отпадането!“
— Берти Фогтс, треньор на Германия

„Вместо фланелката предпочитам сестра ти!“
— Марко Матераци към Зинедин Зидан

„Роналдо беше много бърз нападател. Мбапе е още по-бърз. Но все пак в единия случай говорим за Световен шампион, а в другия за тийнейджър.“
— Дидие Дешан, треньор на Франция

„Не е сигурно дали Джузепе Меаца има в живота си повече голове или жени.“
— Пиетро Рава, италиански национал

„Само трима са смълчавали „Маракана“ – Франк Синатра, Папа Йоан Павел II и аз.“
— Алсидес Гиджа

„Никога не можах да играя толкова добре, колкото Диди.“
— Пеле

„Фонтен имаше един страхотен крак. Но това е по-добре, отколкото да имаш два посредствени.“
— Раймон Копа, френски национал

„Той летя със самолет за първи път след катастрофата и го прие много мъжки. Бях разочарован, че не го пуснаха в игра!“
— Томи Фини за Боби Чарлтън през 1958 г.

„Ще ми дадете ли най-накрая Златната топка?“
— Еузебио, 1965 г.

„Страхувах се единствено от това Ривера да влезе в игра!“
— Пеле, 1970 г.

„Защитниците не можеха да играят срещу Кройф. Ако гледаха тялото му, а не топката, просто бяха обречени.“
— Вим Сурбийр, холандски национал

„Ти ще се добереш до небесата!“
— Сезар Луис Меноти към Марио Кемпес

„Роси е футболист, който има място в националния отбор на Бразилия!“
— Пеле, 1978 г.

„Марадона не беше просто капитанът, вдигнал купата. Той беше Звездата. Беше направил всички останали,включително Платини, да изглеждат като обикновени пешеходци!“
— Списание „Уърлд Сокър“ 1986 г.

„Уважавам Платини и се възхищавам от Марадона. Ако искаш да спечелиш мача обаче, то трябва в състава си да имаш Матеус.“
— Джовани Трапатони, треньор

„Ако статистиката в Африка съществуваше, щях да съм вкарал колкото Пеле.“
— Роже Мила

„Историята на Стоичков е сякаш история на милионите фенове на „Барселона“. Те се преобразяват от мига, в който стъпят на „Камп Ноу“.
— Вестник „Ла Вангуардия“

„Минаваше ми през главата, че едва ли някога ще спечеля важен трофей.“
— Зинедин Зидан

„Миро Клозе е вече в „Клуб 16“. Всички са добре дошли!“
— Клозе след Германия – Бразилия – 7:1 през 2014 г.

„Как да спориш с него? Всички мрънкаха, но резултатите бяха в негова полза. Той направи така, че да не се страхуваме от нито един съперник.“
— Боби Чарлтън, английски национал

„За Меноти футболът е радост, докато за Билардо е свещена война, в която се бориш за всеки сантиметър на терена.“
— Хорхе Валдано, аржентински национал

„Твърде красив, за да бъде добър футболист.“
— Италианската преса за Липи като играч

„С такъв капитан, Уругвай е непобедим!“
— Вицепрезидентът на ФИФА Фишер за Хосе Насаси

„Максималното наказание за престъпление в Бразилия е тридесет години. Аз обаче бях наказан за цял живот.“
— Барбоса, вратар на Бразилия

„За първи път виждах на живо бели и руси жени, които приличаха на куклите в магазините.“
— Пеле за Световното през 1958 г.

„Още когато ни пуснаха заедно на терена, разбрах, че сме създадени да играем заедно!“
— Тостао за отбора на Бразилия през 1970 г.

„Говорихме си със съотборника ми Ередия след мача и той каза най-точното – тези атакуваха през цялото време и сякаш бяха излезли с двеста човека!“
— Енрике Волф, аржентински национал през 1974 г.

„Пускахме първо другия отбор да излезе на терена, за да могат после да се оглеждат и да търсят с очи Марадона, докато ние се показваме от тунела.“
— Хосе Луис Браун, аржентински национал

„Във вашата страна всичко е наред? Не? Хайде тогава да си гледате работата, ние ще си гледаме нашата!“
— Алесандро Неста по време на Мондиал 2006

„Когато овладявахме топката, вече бяхме смъртно уморени от гоненето ѝ!“
— Мирослав Клозе след полуфинала срещу Испания

„Не зная как постигнахме такива чудеса точно на този стадион. Жегата беше непоносима, тревата беше ужасна.“
— Диего Марадона, 1986 г.

„Да се нарича селекцията на Жаке „национален отбор“ е просто нелепо. Там почти няма французи!“
— Жан-Мари Льо Пен, френски политик

„Бяхме се разбрали ако стане нещо наистина недопустимо, да излезем от терена и да не доиграем финала.“
— Пеуселе, аржентински национал

„Да, поставяхме инжекции на играчите – глюкоза и витамин С.“
— Франц Логан, доктор на ФРГ през 1954 г.

„Научният футбол на СССР приключи много бързо. Те може и да изпратиха първи човек в космоса, но не знаеха как да спрат Гаринча!“
— Луис Мендес, бразилски коментатор

„Ако не бяхме загубили, нямаше да си тръгнем живи“
— Хосе Кордона, национал на Хондурас

„Не че военните не бяха способни на още по-ужасни престъпления, за да стигнат до целите си, но не виждам защо трябваше да уговарят този мач.“
— Освалдо Ардилес

„Някой ден няма да се върна. Тези самолети са толкова зле!“
— Дерби Макинка, национал на Замбия

„Убийството на Ескобар шокира, но не изненада колумбийците. Това е страна, в която футболистите са собственост на наркобарони, съдиите са убивани, а треньорите живеят в страх за живота на децата си.“
— Ричард Соундърс, автор на филм за убийството на Ескобар

„Идеята Ви звучи чудесно, но когато Световното завърши, кой точно ще се интересува от филма?“
— Функционерите на ФИФА към френския режисьор Рене Люко

„Ако имаше картони на предишното Световно, аз нямаше да бъда изгонен. При жълт картон, щях да си затварям устата!“
— Антонио Ратин, аржентински национал, 1970 г.

„С първото си място в конкурса спасих Бразилия от ужасно грозен екип, който щеше да убие всички представи за красивата игра!“
— Алдир, дизайнер

Съдържание

Анотация
УВОД. Моето Световно

I. МОНДИАЛИТЕ
Началото. Срещата край Женевското езеро
Трофеите. Проклятието на богинята от Самотраки
1930. Европейците не са впечатлени
1934. Победа на всяка цена
1938. Под облаците на войната
1962. „Нямаме нищо, но ще дадем всичко“
1978. Най-скъпото Световно
1982. Разрастването започва
1994. Последната непокорена земя
2002. Нов ред, стари врагове
2010. Политика вместо футбол

II. МАЧОВЕТЕ
Уругвай – Аржентина – 4:2 (1930). Garra Charrua
Бразилия – Полша – 6:5 (1938). Босият гол
Бразилия – Уругвай – 1:2 (1950). „Мълчанието на смъртта“
САЩ – Англия 1:0 (1950). Мачът на чудесата
Германия – Унгария – 3:2 (1954). „Чудото от Берн“
Бразилия – Швеция – 5:2 (1958). „Да напълним мрежата на тези грингос“
Чили – Италия – 2:0 (1962). „Битката за Сантяго“
Англия – Германия – 4:2 (1966) „Сега излезте и победете отново!“
КНДР – Италия – 1:0 (1966). „Мачът на техните животи“
Бразилия – Италия 4:1 – (1970). Златната купа завинаги при златистите
Италия – ФРГ – 4:3 (1970). Мачът на всички времена
Германия – Холандия – 2:1 (1974) „Те отново ни измамиха“
Аржентина – Холандия – 3:1 (1978). „Прегръдката на душата“
Италия – Бразилия – 3:2 (1982). „Бързо отворете прозореца!“
Германия – Франция – 3:3, 5:4 дузпи (1982). Коридорът на смъртта
Аржентина – Англия – 2:1 (1986). „Откраднахме им портфейла!“
Аржентина – Италия – 1:1, 4:3 дузпи (1990). Денят, в който Диего разплака Неапол и Италия
България – Германия 2:1 – (1994). Американското лято сигурно е полудяло
Южна Корея – Италия – 2:1 (2002). Корейският заговор
Италия – Франция – 1:1, 5:3 дузпи (2006). Денят на Зизу
Бразилия – Германия – 1:7 (2014). Градът на шока
Франция – Аржентина – 4:3 (2018). На сцената е… Меси! Ъ-ъъъъ… Мбапе!

III. ИГРАЧИТЕ
Хосе Леандро Андраде. Оригиналната „Черна перла“
Луис (Луиджи) Монти Смъртните заплахи към „Костотрошача“
Джузепе Меаца и Силвио Пиола. Братя по оръжие
Леонидас. „Човекът, който играеше с Библията под мишница“
Алсидес Гиджа. „Нима вие сте онзи Гиджа?“
Диди. Майсторът на „Падащия лист“
Жюст Фонтен. Да вкараш тринадесет с чужди обувки
Гаринча. Радостта на народа
Боби Чарлтън. Праволинеен и скучен
Еузебио. Живот с „Бенфика“
Пеле. Сто и осемдесет секунди, които промениха футбола
Джани Ривера. Мачът, в който не игра
Франц Бекенбауер. Да падаш нагоре
Йохан Кройф. Мислещите крака
Марио Кемпес. Папа в селска църква
Паоло Роси Играчът, който стана роман
Диего Марадона. „Като президент“
Мишел Платини. Арогантният чаровник
Лотар Матеус. Детето на професионализма
Роже Мила. Първата звезда на Африка
Стоичков и Ромарио. Братя за един сезон
Роналдо. Между конспирацията и рекорда
Зинедин Зидан. Златната глава и Берлинската „плащаница“
Мирослав Клозе. Да изпревариш „Феномена“
Лионел Меси. Самодостатъчният

IV. ТРЕНЬОРИТЕ
Виторио Поцо. Почитател на Чърчил, набеден за фашист
Сеп Хербергер. Най-треньорската победа
Алф Рамзи. Английският генерал
Марио Загало. Фокусът с пет „десетки“
Сезар Луис Меноти. Марадона-параноя
Карлос Билардо. Роден, за да страда
Гус Хидинк Завинаги един от тях
Марчело Липи. Този, който скъса с катеначото

V. ОТБОРИТЕ
Уругвай (1930). „Великия капитан“ и „Едноръкия“
Австрия (1934). Краят на „Вундертима“
Бразилия (1950). Барбекю с проклетите греди
Унгария (1954). Краят на „Араничапат“
Бразилия (1958). Разсичането на омагьосания кръг
Англия (1966). С Ноби футболът е лесен
Бразилия (1970). Най-великите за всички времена
Германия (1974). Изкуството да балансираш с Байерн
Холандия (1974, 1978). Футболът като безкраен купон
Бразилия (1982). Топка с диплома по футбол
Аржентина (1986). Диего и десетте биткаджии
Италия (2006). „Сега ще ви покажем!“
Испания (2010). В името на тики-така
Екзотичните участници. Колоритът на „пълнежа“

VI. СТАДИОНИТЕ
Сентенарио. Крайъгълният камък
Маракана. „Осмото чудо на света“
Ацтека. „Арената на боговете
Стад дьо Франс. Часът на Франция

VII. СКАНДАЛИТЕ
1930 г. и първото Световно. Заплахи за Аржентина
1954 и Германия. Витамин С или допинг?
Пропаганда и футбол в СССР. Изнасилване, конспирация и нелепа смърт
Хондурас – Салвадор. Футболната война
Боби Мур. „Откраднатата“ огърлица
1978: Аржентина – Перу. Уреден ли е мачът?
1982: Германия – Австрия 1:0. „Ел Аншлус“
Замбия. Катастрофата, погубила американската мечта
Убийството на Ескобар. Дванадесет куршума, дванадесет крясъка „Гол!“
„Златната топка“. Куриози? Не, истински кошмар за ФИФА!

VIII. ОСТАНАЛОТО
Топките. Новата история започва с „Телстар“
Плакатите. Грешка на 86 години
Телевизията. Безценният филм
Кино. Мондиалите на техните животи
Жълти и червени картони. Ратин и други „животни“
Екипите. Прокълнатото бяло

За автора

Васил Колев е български спортен журналист, писател и изследовател на футболната история с над три десетилетия професионален опит. Започва журналистическата си кариера през 1988 г., а от 1993 г. е сред основателите на вестник „Меридиан Мач“, където в продължение на години е заместник-главен редактор и ръководител на международния отдел.

Отразявал е на място световни и европейски първенства по футбол, финали на Шампионската лига и множество от най-значимите международни футболни събития. На Световното първенство в САЩ през 1994 г. е най-младият акредитиран журналист, присъствал на турнира – едва 19-годишен.

Автор е на книги, посветени на историята на футбола, в които съчетава задълбочено проучване, документална точност и увлекателен разказ. Неговите произведения представят малко известни факти, любопитни истории и човешките съдби зад големите спортни успехи. Сред тях е и „Световните първенства в 100 истории“, която отвежда читателя на пътешествие през най-запомнящите се моменти от историята на световните футболни първенства.

Днес Васил Колев продължава да пише, анализира и популяризира футболната история чрез свои книги, публикации и независими журналистически проекти, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български автори в областта на футболната публицистика.