В тази монументална книга на известния лекар от Харвардското медицинско училище и един от 100-те най-влиятелни хора на земята в класацията на списание „Time“ д-р Дейвид Синклер разкрива, че всичко, което мислим, че знаем за остаряването, е погрешно, и споделя изненадващи, научно доказани методи, които могат да помогнат на читателите да живеят по-млади и по-дълго.
В продължение на десетилетия медицинската общност търси различни причини за това защо остаряваме, а консенсусът е, че никой не умира от старост; той умира от свързани с възрастта заболявания. Това е така, защото стареенето не е болест – то е неизбежно.
Но какво ще стане, ако всичко, което мислите, че знаете за стареенето, е погрешно?
Ами ако остаряването е болест? И тази болест е лечима.

В тази монументална книга на известния лекар от Харвардското медицинско училище и един от 100-те най-влиятелни хора на земята в класацията на списание Time д-р Дейвид Синклер разкрива, че всичко, което мислим, че знаем за остаряването, е погрешно, и споделя изненадващи, научно доказани методи, които могат да помогнат на читателите да живеят по-млади и по-дълго.
В продължение на десетилетия медицинската общност търси различни причини за това защо остаряваме, а консенсусът е, че никой не умира от старост; той умира от свързани с възрастта заболявания. Това е така, защото стареенето не е болест – то е неизбежно.
Но какво ще стане, ако всичко, което мислите, че знаете за стареенето, е погрешно?
Ами ако остаряването е болест? И тази болест е лечима.
В книгата „Защо стареем“ д-р Дейвид Синклер, един от най-големите световни авторитети в областта на генетиката и стареенето, твърди точно това. Той е посветил живота си на преследването на нещо повече от по-дълга продължителност на живота – той иска да даде възможност на хората да живеят по-дълго, по-здравословно и без болести до стотици години. В тази книга той разкрива смела нова теория за стареенето, която посочва основната причина за стареенето, която се крие в древна генетична схема за оцеляване. Този генетичен трик – схема, създадена да спира възпроизвеждането, за да се поправят уврежданията в генома – е позволил на ранните земни микрокосмоси да оцелеят и да се превърнат в по-напреднали организми. Но същата тази схема за оцеляване е причината да остаряваме: с натрупването на генетични увреждания през целия ни живот от ултравиолетовите лъчи, токсините в околната среда и нездравословното хранене геномът ни се претоварва, което води до посивяване на косата, бръчки, болки в ставите, сърдечни проблеми, деменция и в крайна сметка до смърт.
Но гените не са наша съдба; имаме по-голям контрол върху тях, отколкото сме научени да вярваме. Не можем да променим ДНК-то си, но можем да използваме силата на епигенома, за да реализираме истинския потенциал на гените си. Като се опира на най-съвременните си открития в авангарда на медицинските изследвания, д-р Синклер ще предостави научно доказана пътна карта за обръщане на генетичния часовник чрез активиране на гените на жизнеността, за да живеем по-дълго млади. Читателите ще открият как няколко прости промени в начина на живот – като периодично гладуване, избягване на твърде много животински протеини, ограничаване на захарта, избягване на рентгенови лъчи, упражнения с подходяща интензивност и дори опитване на студова терапия – могат да активират гените ни за жизненост. Д-р Синклер завършва книгата с поглед към близкото бъдеще, изследвайки как може да изглежда светът – и какво ще трябва да се промени – когато всички ще живеем добре до 120 или повече години.

„В тази проникновена и провокативна книга, задаваща въпросите как остаряваме и дали хората могат да надвият разпада и дегенерацията, Синклер се залавя с някои от най-фундаменталните въпроси в науката за стареенето. Резултатът е една елегантна и вълнуваща книга, която заслужава да бъде четена както за запознаване с темата, така и задълбочено.“
— Сидхарт Мукхърджи, носител на „Пулицър“
и автор на „Генът. Една интимна история“ и „Императорът на всички болести“


Като биологически вид ние живеем по-дълго от всякога досега. Но не много по-добре. В никакъв случай. През последното столетие извоювахме допълнителни години, но не допълнителен живот – поне не живот, който заслужава да се изживее.
В резултат на това повечето от нас, когато си помислим за доживяване до 100 години, си казваме „Боже, опази!“, защото сме видели как изглеждат тези последни десетилетия и при повечето хора повечето пъти те не са никак добра гледка.
Умираме бавно и болезнено. Хората в богатите страни често прекарват десетилетие или повече в страдания след поредица от различни болести в края на живота си. И приемаме това за нормално. С увеличаване на дълголетието в по-бедните страни това ще се превърне в съдба за още милиарди човешки същества. Нашите успехи в удължаването на живота, отбелязва хирургът д-р Атул Гаванде, имат ефекта да „направят умирането медицинско състояние“.
Само че…, налага ли се да бъде така? Ами ако е възможно да останем млади по-дълго? Ами ако може тези последни години да не бъдат толкова ужасно по-различни от предходните години? И най-сетне, ами ако спасявайки себе си, ние можем да спасим и света?
Е, може би никога няма да можем да останем на шест години…, но може би на 26 или на 36?
Ами ако можем да си играем като децата, но в напреднала възраст, без да бързаме да правим нещата, които възрастните се чувстват притиснати да правят? Ами ако не е нужно да натъпчем в младежките си години всичко онова, което се опитваме да вместим в тях сега? Ами ако не бъдем толкова стресирани през 20-те си години? Ами ако вече не се чувстваме на средна възраст, когато навлезем в 30-те и 40-те? Ами ако след 50-те ни се прииска да се преоткрием и не можем да се сетим за нито една причина това да не бъде възможно? Ами ако през 60-те ни измъчва това, че не сме оставили нищо след себе си, и просто решим, че можем да започнем да мислим по въпроса?
Ако не трябва да се измъчваме, че часовникът тиктака? И ако ви кажа, че скоро – всъщност съвсем скоро! – това притеснение ще отпадне? Да, аз ви казвам точно това.

Нека сме наясно, че намирането на универсално обяснение на всичко – да не говорим за нещо толкова сложно като стареенето – не може да стане от днес за утре. Всяка теория, имаща за цел да обясни стареенето, трябва не само да устои на научен анализ, но и да даде рационално обяснение на всеки от постулатите, които го характеризират. Универсална хипотеза, в която привидно се дава причина за сенесирането на клетките, но не и за изтощаването на стволовите клетки, всъщност не обяснява нито едното, нито другото.
И въпреки това аз вярвам, че подобен отговор съществува – причина за стареенето, обхващаща всички признаци. Да, една причина защо стареем.
Просто казано, това е загубата на информация.
Може да се отбележи, че загубата на информация е в основата на идеите, изложени независимо от Сцилард и Медауор, но не е съвсем така, защото те се фокусират върху загубата на генетична информация.
Само че в биологията съществуват два типа информация и те се кодират напълно различно. Първият тип информация – типът, който моите уважаеми предшественици разбират, – е цифрова. Цифровата информация, както вероятно ви е известно, се основава на краен набор от възможни стойности, не двоични (бинарни), кодирани като нули и единици, а по-скоро четвъртични (кватернарни), кодирани като аденин, тимин, цитозин и гуанин – нуклеотидите A, Т, С, G на ДНК.
Тъй като ДНК е цифрова, тя представлява надежден начин да се съхранява и копира информация. Тя наистина може да бъде копирана многократно с огромна точност, без да се различава съществено от цифровата информация, записвана в паметта на компютър или на DVD.
ДНК освен това е устойчива. Когато започнах да работя в лаборатория, бях шокиран да наблюдавам как тази „молекула на живота“ може да оцелее часове наред в кипяща вода и бях развълнуван, че тя е възстановима от останките на неандерталци на поне 40 000 години. Предимствата на цифровия запис обясняват защо вериги от нуклеинови киселини са запазени като метод за биологично съхраняване в биологичната молекула през последните 4 милиарда години.
Другият тип информация в тялото е аналогова.
Не се говори много за аналоговата информация в тялото. Това отчасти е така, защото тя е нова за науката, но отчасти и защото рядко се разглежда като информация, макар да е била описана точно като такава, когато генетиците забелязали странни негенетични ефекти в растения, които те отглеждали.
Днес аналоговата информация обикновено се нарича епигеном, което се отнася до наследими признаци, които не се пренасят по генетичен път.

Както генетичната информация се записва като ДНК, така епигенетичната информация се записва в структура, наречена хроматин. Клетъчната ДНК не се размотава насам-натам неорганизирано, тя обвива малки топчета протеин, наричан хистон. Тези мъниста на нишка се самоподреждат в намотки, също както навивате градинския маркуч на купчина. Ако се опитате да си поиграете на дърпане на въже с двата края на някоя хромозома, накрая ще получите почти двуметрова нишка ДНК, осеяна от хиляди хистонови протеини. Ако беше възможно да вкарате единия край на ДНК в контакта и да накарате хистоните да мигат, няколко клетки щяха да ви бъдат достатъчни за коледната украса в дома ви.
При простите видове като древния М. superstes и днешните гъби съхраняването и предаването на епигенетична информация е важно за оцеляването. За сложните форми на живот то е съществено.
Ако оприличим генома на компютър, тогава епигеномът е софтуерът. Той инструктира новите клетки (след делене) какъв тип клетки трябва да станат и впоследствие да останат такива понякога в течение на десетилетия, какъвто е случаят с индивидуалните мозъчни неврони и определени имунни клетки.
Именно безкрайният брой възможни стойности е отговорът защо аудиофилите продължават да предпочитат по-добрия звук на аналоговите звукозаписващи системи. Но макар аналоговите устройства да имат своите предимства, те имат и съществен недостатък. Това е причината да се прехвърлим от аналоговия към цифровия свят. За разлика от цифровата, аналоговата информация деградира с времето – тя става жертва на конспирацията на магнитните полета, гравитацията, космическите лъчи и кислорода. А най-лошо от всичко е, че при копиране се губи информация….
Не се обезсърчавайте от думите ми, че сме биологичният еквивалент на стар DVD плейър. Всъщност това е добрата новина. Ако Сцилард се бе оказал прав за това, че мутациите причиняват стареене, нямаше да можем лесно да се справим с проблема, защото, когато информацията се загуби, без да има архив, тя се загубва безвъзвратно. Попитайте някой, опитал се да възпроизведе или възстанови съдържанието на DVD с примерно отчупен ръб – което е загубено, е загубено.
Но обикновено можем да възстановим информация от надраскано DVD. И ако съм прав, точно същият тип процес е онова, което ще обърне хода на стареенето.
Както елегантно доказва клонирането, клетките ни запазват младежката си цифрова информация дори да сме стари. За да станем пак млади, трябва само да намерим полирпастата, за да загладим надраскванията.
А това, аз вярвам, е възможно.

Ако хаосът престане и ензимите ни изведнъж спрат да правят каквото правят, всички ние ще умрем само за секунди. Без енергия и клетъчни защити не може да има живот.
Така че на фундаментално ниво животът е доста прост: съществуваме благодарение на порядъка, изваден от хаоса. Когато вдигаме тост за живота, всъщност трябва да го направим за ензимите.
Като изучаваме живота на това ниво, ние научаваме нещо доста важно – нещо, което Нобеловият лауреат, физикът Ричард Файнман, е изказал доста сбито: „Нищо, открито досега в биологията, не подсказва неизбежността на смъртта. Това ми говори, че тя не е неизбежна и че е само въпрос на време биолозите да открият какво ни създава проблеми“.
Така е – няма биологични, химични или физични закони, които да казват, че животът трябва да има край. Да, стареенето е увеличаване на ентропията, т.е. загуба на информация, водеща към хаос. Но живите неща не са затворени системи. Животът потенциално може да продължава вечно, стига да съхранява критично важна биологическа информация и да абсорбира енергия отнякъде във вселената. Това не означава, че от утре можем да станем безсмъртни, както на 18 декември 1903 г. не сме можели да отлетим до Луната. Науката се придвижва напред с малки и големи стъпки, но винаги стъпка по стъпка.

Какво ядем също е важно.
Бихме загинали доста бързо без аминокиселини – органичните съединения, които ни служат като тухли за всеки протеин в човешкото тяло. Без тях – и по-конкретно, без деветте есенциални (незаменими) аминокиселини, които нашето тяло не може само да си изработи, – клетките ни няма да могат да синтезират даряващите живот ензими, от които се нуждаем, за да сме живи.
Месото съдържа всичките девет есенциални аминокиселини. Това е лесна енергия, но тя не идва безплатно. Всъщност струва доста скъпо. Защото без никакво значение какво смятате за морално или етично, месото е убиец на телата ни. Можем ли в такъв случай да избягваме протеините? Ироничното е, че протеините са онова, което ни засища. Така е и при мишките. Така е и при ятата скакалци, които се нуждаят от протеини и това е причината, поради която се самоизяждат. Изглежда, че животинският свят не може лесно да ограничи протеините в диетата си, без да гладува.
Няма кой знае какви дебати за недостатъците на консумацията на животински протеини. Изследване след изследване демонстрират, че обилно наситената на животински продукти диета е свързана със смъртност от сърдечносъдови болести и риск от рак. Особено лошо е обработеното червено месо. Хотдози, колбаси, шунка и бекон могат да бъдат безкрайно вкусни, но те са и безкрайно канцерогенни според стотици доклади, демонстрирали връзката между тези храни и колоректалния, панкреатичен и простатен рак. Освен това червеното месо съдържа и карнитин, който бактериите в червата ни превръщат в триметиламин-М-оксид (ТМАО) – химично съединение, което се предполага, че причинява заболявания на сърдечносъдовата система.
Това не означава, че малко червено месо ще ви убие – диетата на ловците събирачи е била смес от растения, пълни с фибри и нутриенти, умерено примесена с малко червено месо и риба, – но ако ви интересува дългия и здрав живот, диетата ви вероятно трябва да прилича повече на заешката, отколкото на лъвската. Когато заместим животинския протеин с растителен протеин, показват изследванията, общата смъртност пада значително.
Погледнато от енергийна гледна точка, добрата новина е, че няма нито една аминокиселина, която да не може да бъде набавена от растителен източник. Лошата е, че за разлика от повечето видове месо, грам срещу грам, всяко растение обикновено дава ограничени количества аминокиселини.
Но от гледна точка на жизнеността, това е страхотна новина. Защото тяло, в което има общ недостатък на аминокиселини или на някоя конкретна аминокиселина за определен период от време, е тяло, попадащо в онова състояние на стрес, при което се включва веригата за оцеляване.

Преди едно-две десетилетия, когато дори най-оптимистично мислещите учени едва започваха да си представят света, в който остаряването няма да е неизбежно, и когато имаше само шепа изследователи в целия свят, занимаващи се конкретно със забавянето, спирането или обръщането на хода на стареенето, аз определено се отнасях с разбиране, когато хората вежливо изслушваха с какво се занимавам и накрая ме поглеждаха сякаш не съм с всичкия си. Днес ми е трудно да разбера как някой може да погледне тази огромна армия от блестящи учени и да не повярва, че се задава огромна промяна в отношението към човешкото остаряване… И не само се задава, а е на прага ни.
Изпитвам съжаление към онези, които казват „Няма как да стане“. Това според мен са същите хора, които казваха, че ваксините не действат и че хората не могат да летят. Но имайки предвид ползите, които изследването на дълголетието може да донесе на света, аз започвам да губя търпение – всъщност вече съм го изчерпал, – когато чувам „Това няма как да стане“.

Има такива, които ще се опитат да ви накарат да повярвате, че хората в моите лаборатории – и подобните на тях в други лаборатории по целия свят – се занимават с неестествена, и дори неморална кампания за промяна на представата ни какво означава да си човек. Този възглед се корени в идеите за човешката природа, които най-добронамерено могат да бъдат описани като субективни, но може би е по-правилно да бъдат наречени „фанатични“.
Струва ми се, че това бе движещата сила в основата на доклада от 2003 г., внесен в Белия дом от Съвета по биоетика към президента, озаглавен „Отвъд терапията: биотехнологията и стремежът към щастие“, в който зловещо се отправяше предупреждение срещу изследването на стареенето, тъй като било насочено срещу „човешката същност“ и нарушавало, видите ли, предопределения цикъл на раждане, женитба и смърт.
Биха ли били хората „повече или по-малко склонни да се закълнат в доживотна вярност, „докато смъртта ни раздели“, ако в момента на сключване на брак очакваната продължителност на живота би била още осемдесет или сто години, вместо днешната, около петдесет“, питаше се Съветът. Какъв ли нещастен брак, питах се аз на свой ред, би накарал хората изобщо да се замислят над подобен въпрос? Аз бих дал всичко, за да имам петдесет допълнителни години брак с жена ми Сандра.
Остаряването, умуваше Съветът, било „процес, който е междинна фаза на минаването ни през живота, оформящ усещането ни за хода на времето“, без което – предупреждават членовете на Съвета – сме щели да се „разкачим от цикъла на живота“.
Нашият т.нар. естествен жизнен цикъл, разбира се, е такъв, че огромното мнозинство от предците ни никога не са остарявали достатъчно, за да им порасне един сив косъм или да им се появят бръчки, и в който да бъдеш изяден от някакъв хищник, е било абсолютно нормален начин да си отидеш от този свят. Ако искате да останете свързани с нещо такова… моля, заповядайте.
„Дали не лъжем самите себе си – пита Съветът, – с напускането на контурите и ограниченията на естествения живот (с немощта и финала), които ни служат като лупа за по-широко виждане, което може да даде на съществуването ни съгласуваност и трайна значимост?“
За бога, ако наистина вярвахме, че немощта е потребна за осмислен живот, никога нямаше да гипсираме счупена кост, нямаше да се ваксинираме срещу детски паралич и нямаше да окуражаваме жените да предотвратяват остеопорозата с поддържане на адекватни нива на калция и упражнения.
Съзнавам отлично, че не бива да се гневя на подобни неща. В крайна сметка тази приказка е стара като науката… Питайте Галилей какво се случва, ако „нарушите естествения ред на нещата“.

Но след като ни бе лепнат етикетът, усилията да променим идеите, разбиранията и предубежденията се превърнаха в херкулесов подвиг. Борбата да помогнем на хората да видят остаряването в правилната му светлина, като такова, каквото е, ще бъде дълга. Повече финансиране на онзи вид изследвания, които се провеждат в моята лаборатория и другите като нея, могат да ускорят постигането на резултати. Но поради липсата на финансиране хората над 60 днес могат да не доживеят деня, когато ще може да им се помогне. Благодарете на тези биоетици, ако вие или членовете на вашите семейства изживеете живот, който ще приключи преждевременно с регрес и старческа немощ или ако вашите деца никога не видят ползата от тези изследвания.
Ако след всичките тези аргументи продължите да вярвате, че удължаването на здравия живот не е за вас – независимо дали смятате, че това може да намали целеустремеността ви, или го виждате като опит да се наруши естественият ход на нещата, – помислете поне за приятелите и семейства си. Бихте ли подложили хората, които обичате, на едно-две десетилетия ненужни затруднения, за да ви издържат физически, емоционално и финансово в последните ви години…, без това да се налага?

Какво препоръчвам? С изключение на „приемайте по-малко калории“, „не се безпокойте за дреболии“ и „се упражнявайте“, не давам медицински съвети. Аз съм изследовател, а не лекуващ лекар. Не ми е работа да казвам на когото и да е било какво да прави и не одобрявам, нито рекламирам хранителни добавки или други продукти.
Нямам нищо против да споделя какво правя, но с някои уговорки:

  • Не е необходимо, дори не е вероятно, че трябва и вие да го правите;
  • Нямам представа дори дали това е правилното нещо за самия мен;
  • Макар да са в ход тестове с хора, няма медикаменти или терапии срещу остаряването, които да са преминалипрез стриктно проведени дългосрочни тестове, каквито са необходими за пълното разбиране на широкия спектър възможни последици.

Когато ме чуят да им казвам тези неща, хората често се чудят защо, за бога, излагам себе си на опасността от неочаквани и опасни нежелани реакции или дори на опасността – колкото и нищожна да ми изглежда тя – да ускоря собствената си кончина.
Отговорът е прост: аз знам със сигурност какво ще ми се случи, ако не направя нищо…, и то не е никак приятно. Така че какво имам да губя? И така, след като изясних тези неща, какво правя?

  • Вземам ежедневно витамин D, витамин К2 и 83 мг аспирин.
  • Боря се да ограничавам до минимум приема на захар, хляб и паста. Отказах се от десертите на 40-годишна възраст, но понякога крадешком опитвам.
  • Старая се да пропускам едно ядене всеки ден или поне то да бъде минимално. Претовареният ми график означава, че през повечето работни дни не ми остава време за обяд.
  • На всеки няколко месеца у дома идва лаборант, взема ми кръв и тя се изследва за голям брой биомаркери. Когато някои от биомаркерите са извън граници, коригирам нивата им с храна или физически упражнения.
  • Опитвам се да ползвам стълбищата всеки ден и винаги се качвам пеша. Ходя в залата за фитнес повечето уикенди със сина ми Бен – вдигаме тежести, тичаме малко и висим в сауната, преди да скочим в леденостудения басейн.
  • Ям много растителна храна и се опитвам да избягвам яденето на бозайници, макар те да са много вкусни. Но ако тренирам, ям месо.
  • Не пуша. Опитвам се да избягвам минала през микровълновата печка пластмаса, прекомерно излагане на ултравиолетови лъчи, рентген и компютърна томография.
  • Старая се да стоя на студено през деня и когато спя нощем.
  • Поддържам теглото си, чрез показателя BMI в оптималния обхват за здрав живот, който за мен е 23-25.

Около петдесет пъти ежедневно ме питат за хранителните добавки. Преди да отговоря, нека кажа, че никога не препоръчвам добавки, не тествам и не изследвам различни продукти, и не давам одобрение за такива. Така че ако видите името ми, свързано по какъвто и да е начин с някакъв подобен продукт, бъдете сигурни, че е измама. Добавките са много, много по-малко регулирани нормативно от лекарствата, така че ако реша да вземам добавка, търся утвърден голям производител с висока репутация…


Съдържание

УВОД. Молитвата на баба

ПЪРВА ЧАСТ. КАКВО ЗНАЕМ (МИНАЛОТО)
1. VIVA PRIMORDIUM
2. ОТКАЧЕНИЯТ ПИАНИСТ
3. СЛЯПАТА ЕПИДЕМИЯ

ВТОРА ЧАСТ. КАКВО НАУЧАВАМЕ (НАСТОЯЩЕТО)
4. ДЪЛГОЛЕТИЕ СЕГА
5. ПО-ДОБРОТО ХАПЧЕ
6. ГОЛЕМИ КРАЧКИ НАПРЕД
7. ЕРАТА НА ИНОВАЦИИТЕ

ТРЕТА ЧАСТ. НАКЪДЕ ВЪРВИМ (БЪДЕЩЕТО)
8. КОНТУРЪТ НА БЪДЕЩЕТО
9. ПЪТ НАПРЕД

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 


Автор

 

Дейвид А. Синклер, доктор на науките и кавалер на Ордена на Австралия, е един от най-известните учени и предприемачи, известен с теорията си защо остаряваме и как да обърнем този процес. Той е щатен професор по генетика в института „Блаватник“, Харвардското училище по медицина; съдиректор на Харвардския Център за изследване на биологичните механизми на стареенето „Пол Ф. Глен“; извънщатен професор и ръководител на Лабораторията по стареене в Университета на Нов Южен Уелс, Сидни, Австралия; почетен професор в Университета на Сидни. Изследванията му редовно биват отразявани в пресата, в подкастове, по телевизията и в книги, включително в „60 минути“ – специалното предаване на Барбара Уолтърс, в NOVA и в предаването с водещ Морган Фрийман „През червеевата дупка“. Най-известен е с работата си върху гените и малките молекули, забавящи стареенето, включително сиртуиновите гени, ресвератрола и NAD прекурсорите. Публикувал е над 170 научни статии, съизобретател е в над 50 патента и съосновател на 14 биотехнологични компании във всички сфери на стареенето, ваксините, диабета, фертилността, рака и биозащитата. Съглавен редактор е на научното списание Aging, работи с националните агенции по отбраната и с NASA и е получил 35 почетни награди като един от водещите австралийски учени под 45-годишна възраст, включително австралийския медал за медицински изследвания, наградата за пионерска дейност на директора на НИЗ, включен е в списъка на списание „Тайм“ на „100 най-влиятелни хора в света“ за 2014 г. и в „50-те най-известни хора в здравеопазването“ за 2018 г. През 2018 г. стана Кавалер на Ордена на Австралия за работата си в областта на медицината и на националната сигурност.


Линк към книгата:

Свалете от Яндиск книгата “Защо стареем” на Дейвид Синклер от тук
или
Свалете от Мега книгата “Защо стареем” на д-р Дейвид Синклер от тук