Чамкория. Том 2 – Милен Русков

1

chamkoria2-cover-4eti.meЕдна от най-българските книги за последните години. Том 2 продължава разказ за живота на сънародниците ни от 20-те години на миналия век, в който през погледа на обикновен “шефьор” и таксиджия виждаме ясна картина с всички социални, икономически и политически особености на онова време. Чрез мислите на главния герой Слави Желязков, изразени цветущо на софийски жаргон, читателят става пряк участник в ежедневието, бита и духа на едни от най-бурните и жестоки времена в българската история – 20-те години на XX в.  Ако за момент забравим, че действието се развива преди 100 години, то като нищо можем да се заблудим че четем история, която се е случила днес. И може би точно там е проблемът, дали в последния век не тъпчем на едно място?

… втората част на книгата опрелено е със сменен тон. Описанието на действителността от онова време с различните военно-политически фракции /комунисти, земеделци, анархисти, сговористи, военносъюзници и т.н./ остава на заден план. Там остава и обрисуването на бита и случките на Слави Желязков и неговия крит спътник в повествованието – анархистът Алекси-Джина. На преден план е изкарана неотменимата нелепост, но не на времето, а на българското общество от безвремието. Липсата на прогрес в оценъчната система на българина, на човека от тази “географска” действителност. Не че двете линии не вървят ръка за ръка, но съотношението и нюанса е насочен малко по-другаде във втората част. Тонът е променен, умело променен. Българското общество подозрително малко е “дръпнало” от онези времета – тук е и акцентът, тук е и драматическата нелепост на нашето общество.

Славе не иска да предизвиква съдбата, но животът постоянно го предизвиква да оцелее. Сякаш в образа му се срещат най-пълнокръвните герои от българската литература и фолклор: има я пресметливостта на Бай Ганьо, пародирана е отдадеността към семейството на чорбаджи Марко, политическото говорене на „Чичовци“-те, пъстрата галерия от образи на следосвобожденска София в „Драски и шарки“ (и „Записки на един мой познат“ и др.), плюс народната хитрост на Хитър Петър и устойчивостта на Крали Марко (работа без почивка). Славе е много интересен и плътен образ – герой на времето си, който не би могъл да се впише в сравнително оптимистичното русло на възрожденското и ранното следосвобожденско разказване, защото е продукт на друга епоха и нейната липса на идеали и морални устои, но все пак връзката с българската литературна традиция е осезаема. През повечето време той е циник и мизантроп, отправящ саркастични забележки и коментари както по адрес на своите познати, така и към целокупния български народ, който се състои от хора като тях. Във време на постоянна разруха и несигурност хуморът и сатирата се превръщат в сарказъм. Човешката склонност към насилие взима превес над преписваното ни национално добродушие и одухотвореност. Славе разсъждава много върху този парадокс: от една страна българите са определяни като едни от най-интелигентните и начетени хора в Европа, но от друга, те си остават сковано ограничени от собствените си комплекси и тесногръдие:

„Тука всеко се има за най-умния мъж или жена на Балканския полуостров, всеки се има за некакъв неуспел професор е неоткрит мъдрец и прочее непризнат голем ум. Ето това е лошото на българския народ.“

Епизоди с различна емоционална наситеност се редуват в разказването като по този начин правят повествованието по-динамично. На фона на безнадеждността, убийствата и беззаконието, автентичният български хумор не може да бъде унищожен. Шегите с житейските несправедливости, дори със сериозни премеждия като арест и разпит с побой са много майсторски вплетени в повествованието. Битът на градския човек и животът в градското пространство също имат достоверно и увлекателно присъствие в творбата. А езикът вече е запазена територия, в която Русков се е доказал като виртуоз.
В романа присъстват и някои диахронизми като споменаването на пеницилин преди да е създаден, на червен картон на футболен мач и т.н., но те са в недотам съществени детайли от произведението и могат да бъдат пренебрегнати.
Песимистичният тон на повествователя допуска нотка на оптимизъм във втория том, породен от надеждата за по-светло бъдеще, която му носи завръщането на неговия стар познайник. Светлината в романа може да бъде разглеждана и като метафора на осъзнаването на действителността, както се случва във финала. А истината е, че тази действителност много рядко оправдава очакванията ни.
Романът „Чамкория“ обаче надскочи моите собствени очаквания и със своите философия и историзъм провокира толкова широко поле за интерпретация, размисли, анализ и завръщане към миналото, че не мога да го обхвана дори повърхностно. Творба, сладко-горчива, като самия живот. Но без излишна захар. И с достатъчно остър език, за да повдига всевечните проблеми за човешката глупост, посредственост и къса памет.
[Източник: https://amelllie.blogspot.com/2017/05/blog-post_27.html ]

„От големата си страст в политиката наистина стават като диви животни. Некакви хищници стават. Жестоки хора. По характер може и да не са такива, но в борбата си едни срещу други стават. Гледат на тебе като на овца, че те заколят, за да си направят кожух. Че те утрепят като едното нищо, като стой та гледай! Окото им нема да мигне! Смели са, обаче са много жетоки и пет пари не дават за никого! И за тебе също. Военна орда! Майори, капитани, полковници. Едните от едната страна, другите от другата, но са от един дол дренки. В най-точния смисъл на думата: може да се различат едни от други, но са от един дол. Па се гърмят, па се душат, па се стрелят, па се горят…какво общо имам аз с това? Но не, нема да те оставят на мира! Искат да въвлекат всички в техната военна саморазправа. И ги въвлекоха, ето гледай! Въвлекоха хиляди хора, по целата страна. Дай на 20 самовлюбени фанатици от двете страни власт и гледай какво става! А понекога не е нужно и да им я даваш, те сами си я вземат. Лудите са много напористи, па са и неуморни, па са и добре организирани. И вечно некакви високи идеали имат, вечно нещо за България правят. За нашия „мил народ”! Па колкото са фанатични, толкова може и да са лицемерни.”
– Из „Чамкория”, Милен Русков

“Чамкория” предлага поглед в една, за съжаление, малко позната епоха от българската история, но освен романтиката на отминалото време излага на показ и неговата бруталност.


Бележка:  Романа „Чамкория“ на по-късен етап е преработен и съкратен от самия Милен Русков, и излиза в един том основно със  стилистични съкращения. Новото издание се появява, докато по българските кина върви екранизацията на предишния му роман „Възви­ше­ние“ – премиера на филма в края на 2017 г.
Тук са предложени отделно Tом 1 и Том 2.

Share.

1 Comment

  1. Виолета Кирилова on

    Здравейте ! Търся книгите на Васил Гинев -3 тома Вълчан Войвода и Прикрити Истини.Ще имате ли възможност да ги качите тъй като книгите са уникални,а не се намират! Благодаря ви предварително

Leave A Reply

*

code