Нравствени писма до Луцилий. Том 1 – Луций Аней Сенека

1
seneka-pisma1-4eti.meСенека и неговите „Нравствени писма до Луцилий“ са толкова поразително актуални, стопяват хилядолетните граници във времето, преминават през различните ракурси на философията през годините и като в мисловна спирала се връщат към основните стойности на съществуването, а именно добродетелта, усъвършенстването на духа, самоуважението и утвърждаването на индивидуалността. Няма по-сигурен критерий за стойността на един текст от проверката на времето. „Нравствени писма до Луцилий“ на Луций Аней Сенека със сигурност са я издържали – съдържащо 124 писма (послания) са адресирани до приятеля му Луцилий, който от епикурейството преминава на позициите на стоицизма. Написани преди 20 века, тези блестящи образци на ясна философска проза не са изгубили нищо от своята придобита още при създаването си пленяваща мъдрост.
Животът на Сенека е бил осеян с редица житейски и политически компромиси, но теоретическото му наследство е белязано от последователна защита на каузата на философията. Римският историк Касий подчертава, че Сенека никога не е живял в съответствие с пропагандираните от него принципи. Например – той е проповядвал бедност, но се е стремял към прекомерно забогатяване и е живеел охолно. Това разминаване между думи и дела е било осъзнавано и от самия Сенека:
“Казват ми, че животът ми не е в съгласие с учението ми. В това навремето са били упреквани и Платон, и Епикур, и Зенон. Всички философи всъщност говорят не за това как самите те живеят, а за това как трябва да се живее. Аз говоря за добродетелта, а не за себе си, и водя борба с пороците, включително и със собствените и когато смогна, тогава ще живея както трябва. Сега, обаче, не съществуват основания да бъда презиран заради хубавите ми думи, заради сърцето ми и заради напълно чистите ми помисли.”
В своите „Нравствени писма към Луцилий“ той пише, че “най-краткият път към богатството преминава през презрението на богатството”.
 Според Сенека философията е знание, което се съобразява с културните ценности на миналото и формира духа на човека. Тя изгражда собствен стил на поведение и представлява средство за духовно усъвършенстване. И ако политиката показва как не трябва да се живее, то философията ориентира човека в условията на обществото. Във философията на Сенека етиката не е изместила напълно физиката. В духа на стоическата физика на Зенон, Сенека споделя идеята за пасивното и активното начало.
В едно общество, което е дълбоко обременено от деформиращите образци на злото, именно философията е призвана да бъде искрен наставник и водител, противодействащ на разминаването на морала и практиката, да бъде лек на човешката душа и опора на индивида. Сенека изрично издига и подчертава епикурейската максима, че “свободата на личността преминава през робството на философията”. Натурфилософските определения в учението на Сенека служат като теоретическа предпоставка за етиката, идеите на която са достатъчно ясно дистанцирани от всички крайности и ориентирани към умереността, хармонията и добродетелта.

В писмата много ясно се отличава една от най-характерните черти на моралната философия на Сенека – индивидуализмът. Там четем “Човек да принадлежи на себе си и да бъде господар на себе си”, защото “който притежава макар и само себе си, всъщност притежава всичко”, всъщност “притежава способността да постъпва доблестно, да издържа на изпитанията на външните условия”, което е и “единствената гаранция за оцеляване на личността”. Размислите на Сенека в писмените беседи с неговия приятел са пътешествие през лабиринта на лутанията на духа, който се сблъсква с изкушения, съмнения, страхове и търси опората вглеждайки се навътре в себе си. Още в първите писма е показана ясно опорната роля на философията и силата на индивидуализма: „Философията изисква самоограничение, не самонаказание“  Всяко едно писмо е много личен и дълбок отговор на конкретна житейска ситуация и въпрос. Забележително е как Сенека смята за свой дълг да завърши всяко писмо с конкретно послание – мисъл, съвет, който да бъде полезен и запомнен от Луцилий. Този съвет е отправен обаче и с ясното съзнание, че тези писма са неговите разсъждения, които ще бъдат завещани на поколенията.

И днес размислите на Сенека за участта на човека в търсене на добродетелност са маяк за стремящите се към свобода и съвършенство човешки индивиди. А простотата на неговата реч прави творбата му изключително лесна за четене и достъпна за всички възрасти.

„Каква полза има да премисляш минали стра­дания и да ставаш нещастен от това, което е било? И кой не преувеличава своите страдания и не лъже самия себе си? Още повече, че което е било горчиво, е приятно за разказване. Естестве­но е да се радваме, когато злините отминат. За­щото, както казва Посидоний: „Един ден за об­разования човек е по-дълъг от век за невежата.“
–Луций Аней Сенека

Увереността, че философията е опора на духа, че е единственият път, който ни извисява над тленността е заразителна. И тук, философът не пропуска да отбележи неизменността на природата и нейните закони. Нейната сила и предопределеност, всъщност би трябвало да доведат до нашето спокойствие именно, защото нямаме власт над нея. И точно това разбиране и приемане ще доведе до успокоението, така присъщо за мъдреца и извисеният духом.
„Но приближаващата смърт, която неизбежно идва, изисква продължителна твърдост на духа – нещо рядко срещано и постижимо единствено за мъдреца.“
В това писмо са разгледани всички възможни срещи със смъртта – от това сами да си я причиним, през това да ни застигне ненадейно и разбира се – тази смърт, в която тялото ни предава и стигаме до нея по естествен път. „Смъртта е неизбежно и непреодолимо една за всички.“ Но! Ако извървим пътя си уверени в собствената си стойност, ако сме спокойни в нейното осъзнаване и очакване – ние  ще надделеем страха. Защото „Не смъртта ни плаши, а мисълта за нея.“

„Философията ни дава това – пред прага на смъртта да сме весели и в каквото и състояние да е тялото, ние да сме храбри и радостни, да не се предаваме, макар и то да ни предава.“ 

„Основният белег на уравновесеният ум, според мен е да може да спре и да остане насаме със себе си….Който е навсякъде, никъде не е… Питаш каква е мярката за богатство? Най-напред – да имаш колкото е необходимо, а после – колкото е достатъчно.“ 

„Претегляй всичко заедно с приятеля си, но първо претегли него самият.“

„Недостатък е да вярваш на всички, недостатък е и никому да не вярваш.“

„Лесно се минава на страната на мнозинството… Оттегли се, колкото се може по-навътре в себе си, общувай с тези, които ще те направят по-добър, приемай онези, които ти можеш да направиш по добри.“  

seneca-quotes-cover-great-big-minds-4eti-me

В откровенията до своя приятел, Сенека прави анализи на подадени житейски ситуации и оглежда с точност човешките отношения, като не пропуска да отбележи необходимостта от намирането и определянето на собствена, индивидуална ценностна система и мяра, според която е необходимо да се изгради житейския път. И абсолютният център на всяко едно съждение е осъзнатата мисия на философията:

„Философията ни учи как да постъпваме, а не как да говорим и изисква всеки да живее според собствения си закон, да няма разминаване между думи и живот, а и вътре в този живот всички действия да бъдат в един тон и да са в хармония. Основната задача и основният белег на мъдростта е думи и дела да са в съгласие, човек да е верен на себе си и винаги да бъде един и същ.“

Не ни принадлежи това,
което наше става
по наша воля, в миг.

Ние се измъчваме и от бъдещето, и от миналото. Много наши блага ни вре­дят, защото паметта връща мъчението на страха, а предвидливостта го предот­вратява. Никой не е нещастен само пора­ди настоящето.

Мъдростта представлява бо­гатство, което се дава на тези, за които тя е направила богатството излишно.

„Не смятам за беден човек, комуто стига и мъничкото останало.“

“Когато напреднеш достолкова, че да изпитваш уважение към самия себе си – тогава можеш да отпратиш своя водач.”
–Сенека Младия

“Духът, който може да се издигне над съдбата, независимо откъде тръгва, прави човека благороден.”

„Всичко е чуждо, само времето е наше, него единствено природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.“

„Избягвайте всичко, което се нрави на тълпата, което ви предоставя слепият случай. С подозрение и страх се спирайте пред всяко случайно благо – дивите зверове и рибите се подлъгват от съблазнителни примамки. Да не мислите, че това са дарове на съдбата? Не, клопки са. Който иска да живее спокойно, да бяга колкото може по-надалеч от тези впримчващи благини, за които се самозалъгваме и в още нещо: мислим се за техни притежатели, а сме техни пленници.“

“На мъдреца не му е нужно нищо, и все пак са му нужни много неща.” А на глупавия нищо не му е нужно, защото не умее да използва нищо, но му е нужно всичко. На мъдрия са му нужни ръце, очи и много други неща във всекидневния живот, но не страда от липса на нищо. Липсата е необходимост, а за мъдрия необходимост не съществува. Мъдрецът дори и да е достатъчен сам на себе си иска да има колкото може повече не за да живее блажено, защото може да живее блажено и без приятели. Върховно­то благо не търси инструменти отвън.

„Тогава за кого учих всичко това?“
– Не се бой, чe си хвърлил на вятъра труда си – за себе си си учил.

„И в края на краищата мъдрият се интересува от смисъла на нещата, не от резултата.“

„…живей с хората сякаш бог те гледа, с бога говори така, сякаш хората те слушат.“

За автора

seneca-pisma1-author-4eti.me
Луций Аней Сенека Млади (4 пр. Хр – 65 г.) е римски философ, поет и прозаик, талантлив оратор, виден политически и държавен деец, основател и един от най-изтъкнатите представители на римската (т. нар. Нова) стоическа философия, акцентирана най-вече в областта на етиката и представляваща последен и заключителен етап в историята на стоицизма.
Роден е в град Кордуба (днес Кордова), провинция Бетика в Южна Испания, която тогава е била римска провинция. Произхожда от богат аристократически род, син на Луций Аней Сенека Стари. Тъй като на младини е страдал от бронхиална астма, той често пъти е бил спохождан от мисълта за самоубийство; и тъй като още на младини е бил счел, че яденето на месна храна е безнравствено, станал пълен вегетарианец, благодарение на което започнал да възприема живота като лек и приятен, но впоследствие се отказал от вегетарианството, за да не бъде заподозрян като последовател на религиозна секта, която по онова време била преследвана от римския закон.
През 30-те години Сенека Млади се е занимавал с адвокатска дейност, а през периода от 37 до 41 г., по време на управлението на император Калигула, е бил член на Сената и актуално известен адвокат и писател. Според историците след като младият и талантлив оратор бил произнесъл една блестяща реч в Сената, това предизвикало неимоверна завист у император Клавдий и през 41 г. той наредил да го убият, но една от императорските наложници успяла да убеди императора, че Сенека е безнадеждно болен и без това скоро ще умре, поради което не си заслужава да го убива директно. През същата година Месалина, съпругата на Клавдий, го обвинила в прелюбодеяние с една от племенниците на императора, и след като Клавдий склонил да не го убие, го изпратил на заточение в Корсика. След почти девет години заточение, след като Месалина била убита през 48 г. и съпруга на Клавдий станала Агрипина, тя се застъпила за него и през 49 г. той бил не само освободен, но и назначен за възпитател (наставник) на сина й – младия Нерон.
Когато по-късно, през 54 г., в хода на дворцовите интриги Клавдий е отровен и на престола встъпил 16-годишният Нерон, Сенека станал негов най-близък съветник и автор на речите му, а благосклонността на императора му дала възможност да натрупа огромно благосъстояние. При убийството през 59 г. на Агрипина, майката на Нерон, той поддържал версията за самоубийство, с което фактически оправдавал убийството й, което изострило взаимоотношенията му с императора, и той започнал да губи влиянието си върху него. После, успоредно с увеличаването на броя на престъпленията на Нерон се увеличавали и интригите срещу Сенека, а след смъртта на Бур през 62 г. той се оттеглил от политическата си дейност и се отдал само на интелектуални занимания. Това му оттегляне, обаче, още повече засилило подозренията против него на Нерон и през 65 г. той бил заподозрян в косвено участие в организирания от Калпурний Пизон заговор против императора и бил принуден да се самоубие по класическия римски образец, като си прерязал вените.
Хронологията на повечето от произведенията му е спорна, а редица от неговите съчиненията са известни само като заглавия. Автор е на 120 “Нравствени писма (послания) до Луций” (Epistolae morales ad Lucilium), на посветен на метеорологическите явления трактат в 7 книги, озаглавен “Естественонаучни въпроси” (Naturales quaestiones), на остроумната и злобна менипова сатира “Отиквяването на божествения Клавдий” (Divi Claudii apocolocyntosis), както и на диалозите: “За благодеянията” (De beneficiis), “За гнева” (De ira), “За снизходителността” (De clementia), “За твърдостта на мъдрия” (De Constantia sapientis), “За провидението” (De providentia), “За отдиха” (De otio), “За щастливия живот” (De vita beata), “За краткостта на живота” (De brevitate vitae). Автор е, също така, и на девет трагедии: “Медея” (Medea), “Едип” (Oedipus), “Федра или Иполит” (Phaedra vel Hipolytus), “Агамемнон” (Agamemnon), “Троянките или Хекуба” (Troades vel Hecuba), “Тиест” (Tyestes), “Финикийките или Тиваида“ (Phoenissae vel Thebais), “Обезумелият Херкулес” (Hercules Furens), “Херкулес на Ета” (Hercules Oetaeus)
Макар и животът на Сенека Млади да е бил осеян с редица житейски и политически компромиси, теоретическото му наследство е белязано от безукорно последователната защита на каузата на философията. При това той достатъчно ясно се е проявявал като противник на т. нар. чиста, умозрителна и откъсната от житейската практика философия, при което е определял философията като такова знание, което надхвърля повърхностните представи за живота, което се съобразява с културните ценности на миналото и формира духа на човека, което дава възможност на човека да изгражда свой собствен стил на поведение и което представлява надеждно средство за духовно усъвършенствуване на хората. Той подчертава, че именно философията е интелектуалният инструмент, благодарение на който човек може да отграничава прикриващите се под формата на добродетели пороци – страхливостта, която се представя като предпазливост; леността и мързелът, които се представят като умереност; наглостта, която се прикрива под маската на смело предизвикателство; както и прикриващите се зад привидната почтеност безсрамие и липса на вътрешни задръжки.
Според него в едно общество, което е дълбоко обременено от деформиращите образци на злото именно философията е призвана да бъде искрен наставник и водител, противодействуващ на разминаването на морала и практиката, да бъде своеобразна медицина на човешката душа и надеждна опора на индивида. Във връзка с това изрично издига и подчертава епикурейската максима, че “свободата на личността преминава през робството на философията”. Според него така както политиката показва на човека как не трябва да се живее, така и философията показва единствената и най-сигурната гаранция за “нравственото здраве”.
Заслужава внимание фактът, че във философията на Сенека Млади етиката не е изместила напълно физиката, и натурфилософските възгледи все още имат свой собствен терен и представляват теоретична алтернатива на механичния атомизъм. За Сенека Млади светът е “направляван” от провидението и представлява динамична природа както с вътрешна кохезия между елементите, така и с вътрешно напрежение между тях. Според него именно “действието на духа” е “движещата жизнена сила на всички неща” и “най-активния елемент на природата”, а следващите основни елементи са въздухът, огънят, водата и земята, като самият живот възниква от влагата и завършва в огъня, който завладява и обхваща в себе си целия свят, предизвиквайки “световен пожар”.
Според него “материята тъне в неподвижност”, но е “готова да стане всичко, ако бъде приведена в движение”, а в движение тя може да бъде приведена само от разума, който има способността да придава на природата всякаква форма и да извайва всякакви предмети, и така всяко нещо се състои от това, което го създава, и от онова, от което е създадено. В натурфилософското стоическо учение на Сенека Млади действуващото в природата “активно начало” встъпва като разум, логос, съдба, провидение, бог (представен в образа на Юпитер и като “вселенска мисъл”). При това най-характерната черта на всичките натурфилософски определения в учението на Сенека Млади е, че те служат като непосредствена теоретическа предпоставка за етиката, идеите на която са достатъчно ясно дистанцирани от всички крайности и твърдо ориентирани към умереността, хармонията и добродетелта.
Според Сенека Млади всеки човек е длъжен да държи душата си готова за поход към добродетелта и щастието, но за да може това да бъде осъществено, е необходимо постигането на пълна независимост от външните блага – от богатствата, славата и пр., тъй като “добродетелта е независима от материалното благополучие”, “свободата на индивида не може да минава през робството на тялото”; и поради това “най-унизително е съществуването на онези, които всичко измерват с мярката на плътта”; тъй като “онова, което моделира истинския облик на човека, са неговите вътрешни блага, сред които най-важното е разумът ( мъдростта)”.
Една от най-характерните черти на моралната философия на Сенека Млади е нейният индивидуализъм, намерил най-пълен израз в изискването “човек да принадлежи на себе си и да бъде господар на себе си”, защото “който притежава макар и само себе си, всъщност притежава всичко”, всъщност “притежава способността да постъпва доблестно, да издържа на изпитанията на външните условия”, което е и “единствената гаранция за оцеляване на личността”. Разглеждайки въпроса за нравственото съвършенство, той го определя като “доминация на разума и добродетелта” и подчертава, че така както “Фидий е имал способността да твори произведения на изкуството не само от слонова кост, но и от бронз, мрамор или камък, по същия начин и философът (мъдрецът) има способността да показва добродетелта както в условията на богатството, така и в условията на бедността, както в условията на родината, така и в изгнание, както като пълководец, така и както войник, и както като здрав, така и като инвалид

“Нравствени писма до Луцилий” на английски език
“Нравствени писма до Луцилий”
на руски език
“Нравствени писма до Луцилий” 
на латински-английски език (двуезичен превод)


Линкове към книгата (на български) :

Share.

1 Comment

Leave A Reply