Богат татко, беден татко. Актуализиран за съвременния свят и с 9 нови обучителни раздела [2018] – Робърт Кийосаки

Второ преработено издание на книгата “Богат татко, беден татко” от 2018 г. е актуализирано за съвременния свят и включва 9 нови обучителни раздела, които да използвате като ориентир, докато четете, дискутирате и изучавате книгата със семейството и приятелите си
Аз имах двама бащи – единият богат, а другият – беден. Еди­ният беше високо­обра­зован и интелигентен. Имаше докторска степен и бе завършил за по-малко от две години четиригодиш­ния курс на бакалавърското обучение. След това бе продължил учението си в Станфордския университет. Чикагския универси­тет и Северозападния университет на пълна стипендия. Другият ми баща не беше завършил осми клас.
И двамата мъже се бяха радвали на успех в кариерата си и бяха работили здраво през целия си живот. И двамата печелеха зна­чителни доходи. Но единият имаше финансови трудности не­престанно. Другият стана един от най-богатите хора на Хаваи­те. След смъртта си единият остави десетки милиони долари на семейството си, на благотворителни каузи и на своята църква. Другият остави след смъртта си сметки за плащане.
И двамата бяха силни, харизматични и влиятелни личности. И двамата ми даваха съвети, но не съветваха едно и също. И два­мата вярваха силно в образоването, но не препоръчваха една и съща учебна програма.
Ако имах само един баща, изборът ми щеше да бъде дали да приема или да отхвърля неговия съвет. Но тъй като имах двама татковци, имах възможност да избирам между две контрастни гледни точки: едната – на богат човек, а другата – на беден човек.
Вместо просто да приема или да отхвърля единия или другия, аз трябваше да размишлявам по-задълбочено, да сравнявам и тогава да избера. Проблемът беше, че богатият човек все още не беше богат, а бедният все още не беше беден. И двамата за­почваха тепърва кариерата си, и двамата имаха финансови труд­ности и семейни проблеми. Но двамата имаха съвсем различни гледни точки във връзка с парите.

„Богат татко, Беден татко“ излезе преди двайсет години, на петдесетия ми рожден ден – 8 април 1997 година. За разлика от историята на „Бийтълс“, книгата не постигна незабавен успех. Не бе оценена от критиката. Точно обратното – излизането на книгата бе последвано от бурни критики.
„Богат татко, Беден татко“ първоначално бе издадена от мен, тъй като всички книгоиздатели, към които се обърнахме, не я приеха. В няколко от отказите имаше подобни коментари: „Вие не знаете какво говорите.“. Така разбрах, че повечето издатели приличат повече на високообразования, отколкото на богатия ми татко. Повечето издатели не бяха съгласни с уроците на бо­гатия ми татко, също като бедния ми татко.
Сега, двайсет години по-късно …
През 1997 година „Богат татко, Беден татко“ беше предупреж­дение, книга с уроци за бъдещето. Благодарение на перспек­тивата на времето, сега мнозина твърдят, че нейните уроци са били пророчески, превърнали се в истина предсказания.

Така например единият татко казваше: „Любовта към парите е в корена на всяко зло.“ Другият казваше: „Липсата на пари е ко­ренът на всяко зло.“ За мен, като момче, бе трудно да имам два­ма силни бащи, които ми оказваха влияние. Исках да бъда добър и послушен син, но двамата бащи не говореха едно и също. Кон­трастът между гледните им точки, особено за парите, бе толкова краен, че ме заинтригува и изпълни с любопитство. Започнах да се замислям все повече за това, което ми казваше всеки от тях.
Прекарвах много от времето си в размисъл и си задавах въпро­си като „Защо казва това?“, а после си задавах същия въпрос и за твърдението на другия татко. Щеше да бъде много по-лесно просто да кажа: „Да, прав е. Съгласен съм с това.“ Или просто да отхвърля гледната точка е думите: „Старецът не знае какво гово­ри.“ Вместо това фактът, че имам двама бащи, които обичам, ме принуди да мисля и в крайна сметка да избера да разсъждавам самостоятелно. Решението да решавам сам в дългосрочен план се оказа много по-ценно, отколкото просто да приема или да от­хвърля дадена гледна точка.
Една от причините богатите да стават по-богати, бедните – по­бедни, а представителите на средната класа да се борят е дълго­вете си е, че темата за парите се преподава вкъщи, а не в учили­ще. Почти всички черпим знанията си за парите от това, което чуваме от своите родители. И какво могат да кажат бедните ро­дители на своите деца за парите? Нещо от рода на: „Продължа­вай да учиш и залягай здраво над учението.“ Детето може да се дипломира е отлични оценки, но с финансовото програмиране и нагласата на бедняк.
Тъжно е, но в училище не ни учат нищо за па­рите. Там фоку­сът пада върху схоластичните и професионални­те, но не и финан­совите умения. Това обяснява защо умни банкери, лекари и счетоводители, завършили с отличие, може цял жи­вот да имат финансови проблеми. Потресаващият ни национален дълг се дължи в голяма степен на високообразовани политици и държавни служители, вземащи финансови решения, без да имат никакви или почти никакви знания във връзка с парите.
Тъй като имах двама влиятелни бащи, аз се учех и от двамата. Трябваше да размишлявам над съветите на всеки от тях и при този процес достигах до ценни прозрения за силата и въздейст­вието на мислите на човека върху живота му. Така например, единият татко имаше навика да казва: „Не мога да си го позво­ля.“ Другият забраняваше използването на тези думи. Той на­стояваше да се питам: „Как мога да си позволя това?“ Първото е твърдение, второто е въпрос. С първото се освобождаваш от отговорност, второто те принуждава да мислиш. Таткото, който скоро щеше да забогатее, обясняваше, че в резултат на автома­тичното изричане на „Не мога да си го позволя“, мозъкът ви спира да работи. Затова пък въпросът „Как мога да си го поз­воля?“, впряга мозъка на работа. Той не искаше да каже, че би трябвало да купувате всичко, което искате. Но вярваше твърдо, че човек трябва да използва мозъка си, най-мощния компютър на света. „Мозъкът ми става по-мощен всеки ден, защото го уп­ражнявам. Колкото по-мощен става, толкова повече пари мога да печеля.“ Смяташе, че автоматичното изричане на думите „Не мога да си го позволя“ е признак за ментален мързел.
Макар и двамата ми татковци да работеха много, с времето започна да ми прави впечатление, че единият имаше навика да оставя мозъка си да заспи, когато станеше дума за финанси, до­като другият имаше навика да упражнява мозъка си. Резултатът в дългосрочен план бе, че единият татко ставаше все по-силен, а другият – все по-слаб финансово. Това напомня ситуацията, при която един човек се натоварва редовно физически в спортната зала, докато друг седи на дивана и гледа телевизия. Правилната физическа тренировка увеличава шансовете ви да бъдете здра­ви, правилната ментална тренировка увеличава шансовете ви да забогатеете. Двамата ми татковци имаха противоположна нагла­са и това се отразяваше на начина, по който мислеха. Единият мислеше, че богатите би трябвало да плащат по-високи данъ­ци, за да се грижат за онези, на които не им бе провървяло във финансово отношение. Другият твърдеше: „Данъците наказват хората, които произвеждат, и възнаграждават онези, които не произвеждат.“
Единият татко препоръчваше: „Учи здраво, за да можеш да си намериш добра компания, за която да работиш.“. Другият съ­ветваше: „Учи здраво, за да можеш да намериш добра компа­ния, която да купиш.“ Единият татко казваше: „Аз не съм богат, защото имам вас, моите деца.“ Другият казваше: „Аз трябва да бъда богат, защото имам вас, моите деца.“
Единият ни насърчаваше да говорим за пари и бизнес, докато се хранехме, другият забраняваше дори да се споменава за пари по време на хранене.
Единият казваше: „Става ли дума за пари, действай пред­пазливо. Не поемай рискове.“ Другият казваше: „Научи се да управляваш риска.“ Според единия „Жилището ни е нашата най-голяма инвестиция и актив.“ Според другия „Къщата ми е пасив и ако твоята къща е най-голямата ти инвестиция, значи си загазил.“
И двамата татковци плащаха сметките си навреме, но единият плащаше първо тях, докато другият ги плащаше последни.
Единият татко вярваше, че за човека и неговите нужди ще се погрижи държа­вата или компа­нията, в която е работил. Той се вълнуваше по­стоянно от уве­личаването на заплатите, пенси­онните планове, здравното осигу­ряване, болнич­ните, платените отпуски и дру­ги облаги. Беше впечатлен от двама от чичовците си, които бяха се присъеди­нили към армията и след двайсетгодишна активна служба се бяха пенсионирали с правото да получават пенсия до края на живота си. Много му допадаше идеята за специалните здравни облаги и магазините за военнослужещи, в които те пазаруваха на по-ниски цени. Харесваше му също така системата за посто­янно назначаване на университетските преподаватели. Идеята за защитата на работното място за доживотна служба и облаги понякога изглеждаше по-важна от самата работа. Той обичаше да казва: „Работил съм здраво за държавата и тези облаги ми се полагат по право.“
Другият татко вярваше, че трябва да разчитаме изцяло на себе си във финансово отношение. Той не одобряваше нагласата, че нещо ни се полага по право, тъй като тя създаваше безпомощни и финансово зависими хора. Той поставяше акцента върху необ­ходимостта да бъдем финансово компетентни.
Единият татко с мъка спестяваше няколко долара. Другият създаваше инвестиции. Единият ме учеше как да пиша впечат­ляваща автобиография, за да мога да си намеря добра работа. Другият ме учеше как да пиша силни бизнес и финансови пла­нове, за да мога да създавам работни места.
Благодарение на факта, че двамата ми бащи бяха силни лич­ности, имах лукса да наблюдавам как мислите влияят върху жи­вота на човека. Осъзнах, че хората наистина формират живота си чрез своите мисли. Бедният татко например винаги казваше: „Никога няма да бъда богат.“ И пророчеството му се превърна в реалност. Затова пък другият ми татко винаги говореше за себе си като за богат човек. Той казваше неща като: „Аз съм богат, а богатите не правят това.“ Дори след като се разори в резултат на голям финансов неуспех, той продължи да говори за себе си като за богат човек. И твърдеше: „Има разлика между това да си беден и да си разорен. Разорен си временно. Бедността е вечно състояние.“ Бедният татко казваше: „Аз не се интересувам от пари“ или „Парите не са от значение.“ Богатият татко повтаря­ше: „Парите са сила.“
Силата на нашите мисли може никога да не бъде измерена или оценена, но още като момче ми стана ясно колко е важно да осъз­навам какво мисля и как се изразявам. Забелязах, че бедният татко беше беден не заради количеството пари, които печелеше (и което беше значително), а заради своите мисли и действия. Благодаре­ние на факта, че имах двама бащи, започнах все по-внимателно да подбирам мислите, които възприе­мах като мои собствени. Бо­гатия татко ли трябваше да слушам или бедния?
Макар и двамата да уважаваха безкрайно образованието и ученето, по въпроса какво е важно да се учи мнението им се различаваше. Единият искаше да залягам здраво в учението, да за­щитя степен и да си намеря хубава работа, за да печеля пари. Тоест, искаше да уча, за да стана профе­сионалист в някаква сфера, напри­мер адвокат или счетоводител, и да завърша училище по бизнес, за да стана магистър по бизнес администрация. Другият ме насър­чаваше да уча, за да стана богат, да разбера как работят парите и да се науча да ги карам да работят за мен. „Аз не работя за пари! – повтаряше отново и отново той. – Парите работят за мен!“
На девет години реших да слушам и да се уча от Богатия татко по въпроса за парите. Този избор означаваше, че няма да слу­шам Бедния татко, макар именно той да беше човекът с многото научни степени.
И това промени всичко друго.
Изборът да не следвам съветите и нагласата на високообразования си баща във връзка с парите не бе лесен, но именно той моделира живота ми нататък. Щом реших кого да слушам, започна обучението ми на тема пари. Богатият татко ме обучава в продължение на трийсет го­дини, докато навърших трийсет и девет. Спря, когато си даде сметка, че знам и съм напълно наясно с това, което бе опитвал да вкара в главата ми.
Парите са форма на власт. Но онова, което има по-голяма сила от тях, е финансовото обучение. Парите идват и си отиват, но ако знаете как работят, можете да придобиете власт над тях и да започнете да забогатявате. Позитивното мислене само по себе си не е достатъчно, защото повечето хора са ходили на училище и никога не са научили как работят парите, поради което цял живот са работили за пари.
Тъй като бях само на девет години, когато започнах, уроците, които ми преподаваше Богатия татко, бяха съобразени с възрас­тта ми. В крайна сметка осъзнах, че през тези трийсет години той всъщност ми бе повтарял само шест главни урока. Тази кни­га е посветена на въпросните шест урока, представени възмож­но най-простичко, така както ми ги бе преподавал Богатия татко. Уроците са предназначени да бъдат не отговори, а пътепоказа­тели, които ще помагат на вас, на вашите деца и семейства да станете по-богати, независимо какво се случва в днешния свят на все по-големи промени и несигурност.

1. Да вдъхновявам хората да научат повече.
2. За да видят, че е лесно, ако основата е стабилна.
3. За да покажа, че всеки може да се сдобие с голямо богатство.
4. За да видят, че има милиони начини да постигнеш целите си.
5. За да покажа, че не е нужно да бъдат професори.

“Парите са само една идея. Ако искате повече от тях, просто променете мисленето си. Всеки успял със собствени усилия чо­век е започнал с малко, най-вече с някаква идея, която е превър­нал в нещо голямо. Същото се отнася и за инвестирането. Нуж­ни са ви само няколко долара, за да започнете и да ги превърнете в нещо голямо. Непрекъснато срещам хора, прекарали живота си в преследването на голямата сделка или в опити да съберат много пари за реализирането на голямата сделка, за мен обаче това е глупаво. Твърде често виждам как финансово невежи ин­веститори влагат спестяванията си в една сделка и губят бързо почти всичко. Те може да са добри служители, но определено не са добри инвеститори.
Когато става дума за пари, обучението и мъдростта са много важни. Започнете рано. Купете си книга по тази тема. Отиде­те на семинар. Прилагайте на практика наученото. Започнете с нещо малко. Аз превърнах $5 000 за по-малко от шест години в актив за един милион долара, генериращ всеки месец паричен поток от $5 000. Но започнах да се уча от дете. Призовавам ви да учите, тъй като това не е толкова трудно. Всъщност е много лесно, веднъж щом схванете същината.
Мисля, че посланието ми е ясно. Това, което е в ръцете ви, се определя от онова, което е в главата. Парите са само идея. Има една велика книга и заглавието ѝ е „Мисли и забогатявай“, а не „Работи здраво и забогатявай“. Научете се да карате парите да работят за вас и животът ви ще стане по-лесен и по-щастлив. Днес не играйте на сигурно; играйте умно.”
— Из Заключителните мисли от “Богат татко, беден татко”, Робърт Кийосаки

“Когато кажеш: “Не мога да си го позволя”, мозъкът ти спира да работи. Но зададеш ли си въпроса: “Как мога да имам това?”, мозъкът ти започва да мисли. Разликата е, че едното е твърдение, с което се примиряваме, а другото е въпрос, който ни стимулира да открием пътя към поставената цел.”