Произход на всичко. От Големия взрив до далечното бъдеще – Дейвид Крисчън

Повечето историци изследват детайлите – точните дати, личностите, документите. Но какво трябва да се направи, за да се изследва цялата история – от Големия взрив до наши дни, че и какво ни очаква в бъдеще? Как погледът към цялото протежение на историята ще промени начина, по който гледаме на Вселената, на Земята и на нашето собствено съществуване?
Това са въпроситe, на които Дейвид Крисчън се стреми да отговори, създавайки проекта „Голямата история“. Това е различната история, която не признава националните граници и разкъсания начин, по който се преподава науката за миналото. Той повежда на пътешествие през всичките 13,8 милиарда години и ключовите събития в тях, от които в крайна сметка произхожда всичко. Началото на Вселената, събуждането на живота, появата на човека и предизвикателствата на бъдещето – всичко това е една цялостна история, която всеки трябва да познава.
„Произход на всичко” е съвременен и ненадминат разказ, базиран на изследванията върху глобална общност от повече от седем милиарда души и който обединява знания от всички краища на света. Това е разказ за произхода на съвременните хора и се основава на обединяващата всички ни съвременна наука.
Това е история, в която миналото, настоящето и бъдещето образуват хармоничен разказ, в който в крайна сметка виждаме своето отражение – на вид, който може да и да гледа с разбиране назад, и да мечтае за това, което го очаква занапред.

Появата ни в тази Вселена не е наш избор, не избираме сами нито времето, нито мястото. За няколко мига – сякаш космически светулки, ние ще пътуваме с други хора, с нашите родители, сестри и братя, с децата ни, с приятели и врагове. Ще пътуваме и с други форми на живот – от бактерии до павиани, със скали и океани и полярни сияния, с луни и метеори, планети и звезди, с кварки и фотони и свръхнови и черни дупки, с охлюви и клетъчни телефони и с много, много празно пространство. Шествието е богато, пъстро, какофонично и мистериозно и макар че ние, човеците, накрая ще го напуснем, то ще продължи. В далечното бъдеще към него ще се присъединят и ще го напуснат и други пътници. Накрая обаче шествието ще изтънее. След безчет години ще се стопи като призрак при изгрев, разтваряйки се в океана на енергия, от която се е появило първоначално.
Каква е тази странна тълпа, с която пътуваме? Какво е нашето място в това шествие? Откъде е тръгнало, накъде отива и как ще изчезне накрая?
Днес ние, хората, можем да разкажем разказа за това шествие по-добре от всякога. Можем да определим с изключителна точност какво се мержелее там, на милиарди светлинни години от Земята, както и какво е станало милиарди години назад. Можем да направим това, защото имаме много парчета от пъзела на познанието и така ни е по-лесно да си представим цялата картина. Това е едно удивително и съвсем ново постижение. Много от парчетата пъзел от нашия разказ за произхода се появиха по време на моя собствен живот.
Можем да изградим тези обширни карти на нашата Вселена и нейното минало отчасти защото имаме големи мозъци и както всички организми с мозъци, ги използваме, за да създадем мисловни карти на света. Тези карти ни предоставят нещо като виртуална реалност, която ни помага да намерим нашия път. Ние не можем да видим света директно с всичките му подробности; това би изисквало мозък с размера на Вселената. Но можем да създадем прости карти на фантастично сложната реалност, като знаем, че тези карти отразяват важни елементи от истинския свят. Схемата на лондонското метро пренебрегва по-голямата част от криволиците и завоите, но въпреки това помага на милиони пътници да се ориентират из града. Тази книга предлага нещо като картата на лондонското метро за Вселената.
Това, което отличава хората от всички други биологични видове с мозък, е езикът – средството за общуване, което е изключително мощно, защото ни дава възможност да споделяме отделните си карти за света и по този начин да съставяме много по-големи и по-подробни карти, отколкото създадените от един отделен мозък. Споделянето ни дава възможност да изпитаме детайлите на нашите карти, сравнявайки ги с милиони други карти. Така всяка група хора изгражда познание за света, съчетаващо прозренията, идеите и мислите на много хора в течение на хиляди години и много поколения. Пиксел по пиксел чрез този процес на колективно учене хората създавали все по-богати карти на Вселената през двеста хилядите години на съществуването ни като вид. А това означава, че една малка част от Вселената е започнала да наблюдава себе си. Сякаш Вселената бавно отваря очи след дълъг сън. Днес тези очи виждат все повече и повече благодарение на световния обмен на идеи и информация; точността и стриктността на съвременната наука; новите изследователски средства – от ускорителите на частици до базираните в Космоса телескопи; и компютърните мрежи с колосална изчислителна мощ.
Историята, който ни разкриват тези карти, е най-величествената история, която можете да си представите.
Като дете не можех да разбера нищо, докато не го наместех в някакъв вид карта. Също като много други хора аз се мъчех да направя връзки между отделните дисциплини, които изучавах. Литературата нямаше нищо общо с физиката; не виждах никаква връзка между философията и биологията или между религията и математиката, или икономиката и етиката. Продължавах да търся някаква рамка, нещо като карта на континентите и островите на човешкото познание; исках да видя как се разполагат те едни спрямо други. Традиционните религиозни разкази не ми помагаха, защото, прекарвайки детството си в Нигерия, бях научил от рано, че различните религии предлагат различни и често противоречиви рамки на познанието как светът е станал това, което е.
Днес в нашия глобализиран свят се появява нова рамка за познанието. Тя се строи, развива и разпространява колективно от хиляди хора от множество научни области и в редица държави. Свързването на отделните прозрения може да ни помогне да видим неща, които не виждаме, стоейки в очертанията на отделните дисциплини; то ни помага да видим света от върха на планината, а не от ниското. Можем да видим връзките, свързващи различните научни пейзажи, така че можем да навлезем по-дълбоко в теми като естеството на сложността, естеството на живота, дори естеството на нашия собствен вид! Та нали понастоящем ние изучаваме хората, гледайки през обектива на многобройни различни науки (антропология, биология, физиология, приматология, психология, лингвистика, история, социология), но тясната специализация затруднява специалиста да отстъпи достатъчно назад, за да види човечеството като цяло. […]
Всички ние можем да се възползваме от картите, създадени от нашите предци. Великият френски социолог Емил Дюркем твърди, че картите, криещи се в разказите за произхода и религиите, са фундаментални за нашето самоосъзнаване. Без тях, казва той, хората могат да изпаднат в толкова дълбоко отчаяние и чувство за безсмислие, че може да стигнат до самоубийство. Нищо чудно, че почти всички общества, които познаваме, са сложили разказа за произхода в сърцето на образованието. В палеолитните общества учениците учели разказа за произхода от старейшините точно както по-късно книжовниците учели съкровените разкази за християнството, исляма и будизма в университетите в Париж, Оксфорд, Багдад и Наланда.
Любопитното е обаче, че модерното светско образование няма убедителен разказ за произхода, който да свързва всички области на познанието. И това донякъде обяснява защо чувството на дезориентация, разделение и безпътица, описано от Дюркем, е повсеместно осезаемо в днешния свят – в Делхи или Лима, както и в Лагос или Лондон. Проблемът е, че в един глобално свързан свят има толкова много локални разкази за произхода, които се конкурират за вниманието и вярата на хората по един или друг начин. Така че повечето съвременни просветители се фокусират върху части от разказа и учениците учат за своя свят предмет по предмет. Хората днес учат за неща, за които нашите предци на езерото Мънго не са и чували – от математически анализ до съвременна история и как се пише компютърен код. За разлика от хората от езерото Мънго обаче нас рядко ни насърчават да съберем тези знания в един свързан разказ така, както глобусите в старомодните класни стаи събираха хиляди локални карти в една обща карта на света. И това ни оставя с фрагментирано познание и за реалността, и за човешката общност, към която всички ние принадлежим.

Но все пак… къс по къс, се появява един съвременен разказ за произхода. Също като разказите, разказвани край езерото Мънго, нашият съвременен разказ за произхода е събран от предците и изпитван и проверяван от много поколения и в продължение на хилядолетия.
Той, разбира се, е различен от повечето традиционни разкази за произхода. Това отчасти се дължи на факта, че не е създаден в конкретен регион или от конкретна култура, а от глобална общност от повече от седем милиарда души, така че обединява знания от всички краища на света. Това е разказ за произхода на всички съвременни хора и се основава на световните традиции на съвременната наука.
За разлика от много традиционни разкази за произхода в съвременния разказ няма бог създател, въпреки че в него се разказва за енергии и частици, толкова екзотични, колкото и пантеоните в много от традиционните разкази за произхода. Също като разказите за произхода на конфуцианството или ранния будизъм и съвременният разказ е за Вселената такава, каквато е. Всяко чувство за смисъл идва не от Вселената, а от нас, човеците. „Какъв е смисълът на Вселената? – пита Джоузеф Камбъл, изучавайки мита и религията. – Какъв е смисълът на бълхата? Тя просто съществува, това е и вашият собствен смисъл – че съществувате.“
Светът на съвременния разказ за произхода е по-нестабилен, по-турбулентен и много по-голям, отколкото световете на много от традиционните разкази за произхода, и това показва неговите ограничения. Макар и да е глобален по своя мащаб, съвременният разказ за произхода е твърде млад и носи неопитността и лековерието на младостта. Той се появява в много специфичен момент на човешката история и се моделира от динамичните и потенциално дестабилизиращи традиции на съвременния капитализъм. Това обяснява защо в него липсва дълбоката чувствителност към биосферата, която присъства в разказите за произхода на коренните народи по целия свят.
Вселената на съвременния разказ за произхода е неспокойна, динамична, еволюираща и огромна. Геологът Уолтър Алварес ни напомня колко е голяма тя, като пита колко са звездите в нея. Повечето галактики имат някъде около сто милиарда звезди, като съществуват и поне толкова галактики във Вселената. Това означава, че има (поемете си дълбоко въздух) 10 000 000 000 000 000 000 000 (1022) звезди във Вселената. Нови наблюдения в края на 2016 г. подсказват, че може да съществуват много повече галактики във Вселената, така че може спокойно да добавите още няколко нули. Нашето слънце е просто един редови член на тази огромна банда.

Съвременният разказ за произхода все още е в процес на строеж. Добавят се нови секции, съществуващи части все още трябва да бъдат изпитани или подредени, трябва да се махне строителното скеле и да се оправи бъркотията след строежа. Все още има и дупки в разказа, така че, както всички разкази за произхода, и той никога няма да загуби известно чувство за загадъчност и благоговение. През последните няколко десетилетия обаче познанието ни за Вселената, в която живеем, се обогати много и това дори може да засили нашето усещане за загадъчност, защото, както написа френският философ Блез Паскал, „Знанието е като сфера; колкото по-голям става обемът ѝ, толкова по-голямо е съприкосновението ѝ с непознатото“. С всичките си несъвършенства и несигурности, това е един разказ, който трябва да знаем – точно както хората на езерото Мънго е трябвало да познават своите разкази за произхода. Съвременният разказ за произхода разказва за наследството, общо за всички хора, и така може да ни подготви за огромните предизвикателства и възможности, пред които сме изправени всички ние в този централен момент в историята на планетата Земя.

В същността на съвременния разказ за произхода е идеята за нарастващата сложност. Как се е появила нашата Вселена и как е породила богатото шествие от неща, сили и същества, от което сме част? Ние наистина не знаем откъде е дошла, ако преди Вселената не е съществувало нищо. Но ние знаем, че когато нашата Вселена се е появила от една огромната енергийна пяна, тя е била изключително проста. И простотата все още е нейното състояние по подразбиране. В крайна сметка по-голямата част от нашата Вселена все още е студено, тъмно, празно пространство. Въпреки това в специална и необикновена среда като тази на нашата планета съществували перфектни Златокоскини условия като овесената каша на мечето в приказката за Златокоска, които не били нито прекалено горещи, нито твърде студени, нито твърде гъсти, нито твърде редки, а точно подходящите за еволюцията на сложността. В тези Златокоскини условия в продължение на милиарди години се появявали все по-сложни неща, неща с повече движещи се части и по-сложни вътрешни отношения. Не бива да правим грешката да предполагаме, че сложните неща са задължително по-добри от простите неща. Но сложността има значение за нас, хората, защото ние сме много сложни и динамичното световно общество, в което живеем днес, е едно от най-необикновено сложните неща, които познаваме. Ето защо познанието как се появяват сложните неща и какви Златокоскини условия им позволяват да се появят, е чудесен начин да разберем самите себе си и света, в който живеем днес.

По-сложните неща се появяват в ключови преходни точки, като някои от най-важните от тях ще наричам прагове. Праговете придават форма на сложния наратив на съвременния разказ за произхода. Те осветяват важни повратни точки, когато вече съществуващи неща се пренареждат или се променят така, че да създадат нещо с нови, „емергентни“ свойства – такива, каквито не е имало никога преди. Ранната Вселена не е имала нито звезди, нито планети, нито живи организми. Сетне, стъпка по стъпка, започват да се появяват напълно нови неща. От атомите водород и хелий били изковани звездите, в умиращите звезди се образували нови химични елементи, планети и луни се образували от топки лед и прах, използвайки новите химични елементи, и първата жива клетка еволюирала в богатите химични условия на скалистите планети. Ние, хората, сме неразривна част от тази история, защото сме продукти на еволюцията и диверсификацията на живота на планетата Земя, макар че в хода на нашата кратка, но забележителна история ние сме създали толкова много изцяло нови форми на сложност, че днес изглежда, че властваме над промяната в нашия свят. Появата на нещо ново и по-сложно от предшестващото, нещо с емергентни свойства винаги изглежда като чудо, каквото чудо е раждането на бебе, защото принципната тенденция на Вселената е да става все по-малко сложна и по-безредна. В крайна сметка тази тенденция към нарастващо безредие (което учените наричат ентропия) ще победи и Вселената ще се превърне в някаква случайна бъркотия без организация или структура. Но това ще бъде някъде далече, далече в бъдещето.

Междувременно ние, изглежда, живеем в енергична млада Вселена, пълна с креативност. Раждането на Вселената – нашият първи праг – е чудо също както и всички други прагове в нашия съвременен разказ за произхода.

„Написах тази книга с оптимистичното убеждение, че ние, съвременните хора, не сме обречени на хронично състояние на фрагментарност и безсмислие. От творческия ураган на съвремието ни се появява един нов, световен разказ за произхода, изпълнен с толкова смисъл, благоговение и загадки, колкото и всеки един традиционен разказ за произхода, но основаващ се на съвременните научни постижения на редица дисциплини.“
— Авторът

„Отдавна се възхищавам на Дейвид Крисчън. В „Произход на всичко“ той елегантно поднася доказателства и прозрения от различни области на науката в един достъпен исторически разказ.“
— Бил Гейтс

Съдържание

Въведение
Хронология

ЧАСТ ПЪРВА. КОСМОСЪТ

Глава 1. В началото: праг 1
Задвижване на разказ за произхода
Праг 1: Квантовият бутстрапинг на Вселената
Първите структури
Първите атоми
Какви са доказателствата?
Глава 2. Звезди и галактики: праг 2 и праг 3
Свободната енергия: двигателят на сложността
Галактиките и звездите: праг 2
Вселена с галактики и звезди
Новите елементи и повишаващата се химична сложност: праг 3
Глава 3. Молекули и луни: праг 4
От звезден прах към молекули
Химични рандевута: как се съчетават атомите
Праг 4: от молекули към луни, планети и слънчеви системи
Планетата Земя
Изучаването на Земята: сеизмографи и радиометрично датиране

ЧАСТ ВТОРА. БИОСФЕРАТА

Глава 4. Животът: праг 5
Животът и информацията: нов тип сложност
Дефиниране на живота
Златокоскините условия за живот
От богатата химия към живота: Лука, последният всеобщ предшественик
От Лука към прокариотите
Глава 5. Малкият живот и биосферата
Геология: Как работи планетата Земя?
Единството на живота
Прокариотите: свят на едноклетъчни организми
Фотосинтезата: Енергийна златна мина и революция
Еукариотите идват на помощ
Глава 6. Големият живот и биосферата
Големият живот
Молекулните приспособления, които направили възможен големия живот
Големият живот набира сила: периодите на едиакария и камбрия
Еволюционни подеми и спадове: масови измирания и скоростното влакче на еволюцията
Раззеленяване на сушата и окислородяване на атмосферата
Дългосрочни тенденции: по-едри тела и по-големи мозъци
Пада астероид – късмет за бозайниците
След астероида: бозайническа адаптивна радиация

ЧАСТ ТРЕТА. НИЕ

Глава 7. Хората: праг 6
Еволюция на приматите в един застудяващ свят
Ранна история на хоминидите: кога са се появили първите хора?
По-късната история на хоминидите: последните два милиона години
Кое ни прави различни? Преминаването на праг 6
Да живееш в палеолита
Заселване на биосферата: хората се разселват из целия свят
Нарастващата сложност в палеолита
Най-ранната епоха на човешката история
Глава 8. Земеделието: праг 7
Какво е земеделие?
Историята и географията на ранното земеделие
Защо хората се заели със земеделието? Прекосяването на праг 7
Ранната аграрна епоха: земеделието се разпространява по света
Как земеделието преобразило човешката история?
Глава 9. Аграрните цивилизации
Излишъци, йерархии и разделение на труда
От малките към големите градове и владетелите: мобилизация и ново трофично ниво
Разпространението на аграрните държави
Измерване на промяната през аграрната епоха на човешката история
Глава 10. На прага на днешния свят
Светът преди шестстотин години
Създаването на единна световна система
Изкопаемите горива: мегаиновация
Ранната индустриализация
Глава 11. Антропоценът: праг 8
Голямото ускорение
Трансформиране на света: технологии и наука
Трансформиране на света: управление и общество
Нови начини на живот и битие
Трансформиране на биосферата
Измерване на промяната през антропоцена

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БЪДЕЩЕТО

Глава 12. Накъде отива всичко?
Игри на бъдеще
Човешкото бъдеще: походът
Отвъд хората: хилядолетно и космологично бъдеще

Благодарности
Приложение
Речник
За автора

За автора

Дейвид Крисчън (доктор на философските науки, DPhil Oxford, 1974) е историк, завършил история на Русия и Съветския съюз, но от 80-те години на миналия век изучава световната история в голям мащаб, или „голяма история“. Преподава в университета „Маккюри“ в Сидни от 1975 до 2000 г., преди да заеме длъжност в Щатския университет в Сан Диего през 2001 г. През януари 2009 г. се завръща в университета „Маккюри“. От 2009 до 2013 г. преподава в Ewha Woman’s University в Сеул, като в същото време преподава в университета във Върмонт. Бил е основател и президент на Международната асоциация за голяма история и е съосновател, заедно с Бил Гейтс, на проекта „Голямата история“, който създава безплатна онлайн учебна програма за голямата история.

Той е директор на Института за голяма история към университета „Маккюри“, където разработва и води отворен онлайн курс и специализация по голяма история. Той е съосновател на Училището за голяма история към университета „Маккюри“. Популяризира темата за голямата история на конференции по целия свят, включително и на Световния икономически форум в Давос, а неговата TED лекция за историята на Вселената е гледана повече от седем милиони пъти. През май 2017 г. е удостоен с почетна докторска степен от Щатския университет на Северна Каролина.

Линк към книгата:

Свалете от Яндиск книгата „Произход на всичко“ на Дейвид Крисчън от тук
или
Свалете от Мега книгата „Произход на всичко“ на Дейвид Крисчън от тук

Други препоръчани книги:

Божественото уравнение. В търсене на теория на всичко – Мичио Каку Вселена от нищото. Защо има нещо, а не нищо – Лорънс М. Краус Сенките на забравените прадеди – Карл Сейгън, Ан Друян Рибата в мен. Пътуване през 3.5 млрд. години история на човешкото тяло – Нийл Шубин Кратки отговори на големите въпроси – Стивън Хокинг Илюзорната вселена. Как фундаменталната физика изгуби пътя си – Дейвид Линдли 21 урока за 21-ви век – Ювал Ноа Харари Бъдещето на човечеството – Мичио Каку Вселената в орехова черупка – Стивън Хокинг Homo Deus. Кратка история на бъдещето – Ювал Харари