Императорът на всички болести. Биография на рака – Сидхарт Мукхърджи

Posted on 26/10/2026

by book

Книгата „Императорът на всички болести. Биография на рака“ от Сидхарт Мукхърджи е задълбочена научна история и „биография“ на рака през вековете, която печели награда „Пулицър“ през 2011 г. Хроника на едно древно заболяване, което някога се е пазело в тайна и за него се е говорело само „шепнешком“, а днес се е превъплътило в смъртоносно многолико същество с такава всепроникваща метафорична, медицинска, научна и политическа значимост, че често се определя като чумата на нашето време. Тази книга е биография в пълния смисъл на думата – опит да се проникне в духа на безсмъртната болест, да се разбере природата ѝ. Крайната цел на книгата е да повдигне един въпрос отвъд биографичността. Вижда ли се краят на това страдание? Възможно ли е да изкореним рака от телата си и от обществото ни завинаги?

Книгата представлява задълбочен исторически преглед на рака – от първите му описания в древноегипетски папируси и древногръцки текстове, до съвременните научни открития и терапии. Мукерджи описва рака като “императора на всички болести” и “царя на ужасите”, подчертавайки дългата и сложна история на това заболяване.

Историята на рака е изпълнена с мистерия, страх и постоянна борба. Това заболяване, познато на човечеството от хилядолетия, се е променяло заедно с нас – със знанията ни, с медицината, със самия свят. Макар днес да го възприемаме като болестта на съвремието, неговите корени се губят в най-дълбоката древност.

Ракът има 4000-годишна история. Той е описан за първи път в египетски текст, който датира от 2500 г. пр. Хр. В текста пише: „голям тумор в гърдата […] на пипане като топка бинтове.“ Относно лечението пише: „Няма.“ Ракът не е една единствена болест. Той е много болести, обединени под името „рак“, заради общата им основна черта – анормален клетъчен растеж. „Императорът на всички болести“ проследява заболяването, опирайки се на редица изследвания, публикации, мнения на специалисти, практика с онкоболни. Двамата главни герои в книгата са Сидни Фарбър – бащата на съвременната химиотерапия, който случайно открил, че един витаминов аналог е мощно противораково средство, и започнал да мечтае за универсално лекарство срещу рака, и Мери Ласкер – легендарната американска бизнесдама и общественичка, известна като „добрата фея“ на онкологията, която помогнала кампанията против рака да прерасне в национална през миналия век в САЩ.

Малко по-късно историята разказва за персийска царица, подложена на примитивна операция за отстраняване на тумор – един от най-ранните опити за хирургична интервенция срещу заболяване, което тогава все още не е имало име. Именно гръцките лекари, с острото си наблюдение и страст към класифициране на света, дават на болестта име, което ще оцелее хилядолетия – „карцином“, вдъхновено от формата на туморите, напомняща краката на рак. Древните се опитват да разберат същността на недъга чрез тогавашните разбирания – чрез телесни течности и баланси, предполагаеми натрупвания на „черна жлъчка“, и макар далеч от истината, тези опити показват колко силно е било желанието да се надникне в мрака.

Както пише Мукхърджи, през 1900 г. ракът бил едва седмият причинител на смърт, далеч след туберколозата, пневмонията, диарията, гастроентеритът и др. Важни победи били тези над коремния тиф и едрата шарка, да не говорим за чумата, която е била победена по-рано.
Една след друга главите описват последните 2 века, в които е центрирано успешното диагностициране и далеч не толкова успешното лечение на болестта, различните способи, раждането на крехки надежди и последвалото им рухване. „Императорът на всички болести“ не е лека книга за четене, някои описания на крайни лечения се родеят с хорър-книги, но пък има и толкова надежда, когато отделни хора биват спасени по един или друг начин. Една след друга разнообразни терапии действат поотделно или заедно, но някои, дори временно успешни, се сблъскват с непредвидени врагове – като уменията на тялото да се защитава

Няма как да предам подробно духа на тази книга – голяма част от нея е мрачна и фаталистична, но към края, когато описва съвременните пробиви в разбирането на различните типове рак, на техните специфични силни и слаби страни, нещата звучат далеч по-оптимистично. Към края е малко по-сложна, неминуемо е – опростеното разбиране е водело само до грешки, но все пак изводът е, че малките победи ни водят към добро – диагностицираните с рак живеят по-дълго, лекуват се с по-щадящи лекарства, някои видове рак са дори напълно лечими, за съжаление има и такива, които още косят животи с лекота.

Мукхърджи охарактеризира книгата като „летопис на войната с един безформен, безсмъртен и всепроникващ враг. В тази война има победи и поражения, кампания след кампания, героизъм и арогантност, и както във всяка война – ранени, обречени, забравени, загинали. В крайна сметка ракът наистина ни се разкрива като „императора на всички болести, царя на страданията“, както е написал един хирург през ХІХ век…“

Рядко науката и поезията на една болест са били така красиво преплетени, както е в книгата на този ерудиран, увлекателен и сърдечен автор.

— Андрю Соломон, автор на The Noonday Demon

По време на лечението си моя пациентка ми каза: „Искам да се преборя с болестта, но трябва да зная какво представлява това нещо, с което се боря.“ Тази книга е опит да отговоря на въпроса ù, като се връщам назад до първите данни за болестта и проследявам развитието ù през вековете. Нарекох я „биография на рака“, защото в нея е нарисуван портрет на болестта през времето.

— Сидхарт Мукхърджи

Когато изплувах от опустошителните преживявания на двегодишната специализация, ме връхлетяха с нова яснота въпросите за цялостната картина на рака. Колко е стар ракът? Откъде тръгва нашата битка с болестта? Или – както често ме питат пациентите – докъде сме стигнали днес във „войната“ с рака? Как сме стигнали дотам? Ще има ли край тази война? Ще я спечелим ли някога?

Тази книга се роди от моя опит да отговоря на тези въпроси. Зарових се в историята на рака, за да придам форма на постоянно променящата се болест, с която воювах. Исках да намеря обяснение на настоящето в миналото. В самотата и гнева на 36-годишна жена с рак на гърдата трети стадий отекваше древният стон на Атоса, персийската царица, която увила с плат своята поразена от рак гърда, за да я скрие, а сетне в изблик на разрушителна и далновидна ярост вероятно заповядала на един роб да отреже тумора с нож. Молбата на пациентка с рак на стомаха да изрежа всичко „без да жаля нищо“, както каза тя, ми напомняше за хирурга перфекционист от XIX в. д-р Уилям Халстед, който изрязвал туморите с по-големи и по-обезобразяващи от нужното операции, защото се надявал, че лечението му така е по-успешно.

Под тези медицински, културологични и метафорични аспекти на рака в продължение на векове е било заровено биологичното познание за болестта, което с времето се променяло и понякога дори се е преобразувало коренно в рамките на едно-две десетилетия. Днес знаем, че ракът се дължи на неконтролируемото делене на клетките. Този процес се отключва от мутации – промени в клетъчната ДНК, засягащи гените, които отключват неограниченото клетъчно делене.
В нормалната клетка генетичните механизми регулират клетъчното делене и клетъчната смърт. В раковата клетка тези механизми са нарушени и започне ли тя да се дели, не може да спре.
Това, че един на пръв поглед прост механизъм – неограниченият растеж на клетката – може да стои в основата на уродливата и многолика болест, е доказателство за неизмеримата мощ на клетъчния растеж. Благодарение на клетъчното делене човешкият организъм расте, приспособява се, обновява се, възстановява се, живее. Когато процесът обаче се изроди и излезе от контрол, раковите клетки получават възможност да растат, да се размножават, да се приспособяват и възстановяват – да живеят за сметка на нашия живот. Раковите клетки растат по-бързо и се адаптират по-добре. Те са нашите подобрени версии.

Тайната на победата над рака е да се намери начин да се предотврати появата на мутациите в предразположените клетки или да се унищожат мутиралите клетки, без да се уврежда нормалното делене. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Злокачественият и нормалният растеж в генетично отношение са така преплетени, че разделянето им може да се окаже едно от най-сериозните научни предизвикателства пред човечеството. Ракът е вграден в генома ни: гените, които отключват ненормалното клетъчно делене, не са чужди за телата ни, а са мутирали версии на същите гени, които изпълняват жизненоважни клетъчни функции. Ракът се е впил и в обществото ни: като увеличаваме продължителността на живота си като вид, неизбежно отключваме злокачествения растеж (мутациите в канцерогенните гени се натрупват с възрастта, затова ракът е неразривно свързан с остаряването). И както ние всячески се борим да избегнем смъртта, така и раковата клетка се стреми към безсмъртие, макар и в един изроден смисъл.

Как бъдещото поколение ще се научи да разделя преплетените нишки на нормалния и злокачествения растеж, засега не знаем. („Вселената – както обичал да казва биологът от ХХ в. Джон Холдейн – е не само по-странна, отколкото предполагаме, но и по-странна, отколкото можем да предположим“. Същото важи и за напредъка на науката.) Едно обаче е сигурно: каквато и посока да поеме историята на рака, тя ще носи незаличимия отпечатък от миналото. Ще бъде апотеоз на нашата изобретателност, воля и упоритост в битката срещу „най-безмилостния и коварен враг“ сред човешките болести, както го нарекъл един писател. Но ще бъде и разказ за високомерието, арогантността, надменното покровителство, заблудите, фалшивите надежди и празните обещания, свързани с болестта, за която преди три десетилетия се тръбеше, че само след няколко години ще бъде „лечима“.

И така – всеки биограф трябва да изясни кога е роден обектът, за когото пише. Кога е роден ракът? На колко години е? Кой го е описал за пръв път като болест?
През 1862 г. Едуин Смит – една сложна личност: отчасти учен, отчасти амбулантен търговец, фалшификатор на антични ценности и самопровъзгласил се египтолог – купил (а според някои – откраднал) петметров папирус от антикварен магазин в Луксор, Египет. Папирусът бил в окаяно състояние, пожълтелите му страници, изписани с египетски курсив, се разпадали. Днес се смята, че е писан през XVII в. пр. Хр., копие от ръкопис от 2500 години пр. Хр. Преписвачът, който бързал ужасно много, надраскал набързо копието и отбелязвал поправките с червено мастило в полето.

От превода на папируса, направен през 1930 г., се предполагало, че той съдържа събраните съчинения на Имхотеп, известен лекар от Древен Египет, живял около 2625 г. пр. Хр. Имхотеп е сред малкото известни до днес личности от Старото царство, които не са от фараонските династии. Той е ренесансова личност, стояща в центъра на египетския ренесанс. Бил е везир на фараона Джосер, занимавал се е с неврохирургия, оставил е следи като архитект, имал е интереси по астрология и астрономия. Дори гърците, които видели силата на неговия интелект, когато нахлули в Египет векове по-късно, го почитали, виждайки в него своя бог на медицината Асклепий.

Папирусът на Смит изненадва не със своето магьосническо и религиозно съдържание, а с липсата на такова. В свят, потънал в заклинания, магии и суеверия, Имхотеп пишел за счупени кости и разместване на прешлените на един овладян, стерилен научен език, сякаш пишел съвременен учебник по хирургия. Описаните четиридесет и осем случая – фрактури на ръка, кожни абсцеси или счупени черепни кости – били разгледани като медицински случаи, а не като окултни явления. Били дадени анатомичен речник, диагноза, обобщение и прогноза.

Именно този древен хирург за пръв път хвърля светлина върху рака като към отделно заболяване. Описвайки четиридесет и петия случай, Имхотеп дал следните съвети: „При преглед на пациент с бучки на гърдата, разпространени по цялата гърда, сложете длан върху нея, за да видите дали кожата е студена. Ако мястото не е топло, няма зърнеста структура, няма изтичания, но бучките се напипват, кажете на пациента си: „Това са бучки, с които трябва да се борим.“ […] Наличието на бучки означава тумори – големи, твърди, разпръснати под кожата. При опипване се усещат като топка бинтове или като неузрели кивита – твърди и студени.“

„Бучки в гърдата“ – студени, твърди, с плътност на киви, разпространяващи се коварно под кожата – едва ли би могло да се направи по-ярко описание на рака на гърдата. При всеки отделен медицински случай в папируса е дадено и лечение, дори и да е само палиативно: мляко в ушите при пациенти за неврохирургия, лапи върху рани, балсами при изгаряния. Но при случай четиридесет и пет Имхотеп е странно лаконичен. Под графа „Лечение“ е написал само една дума: „Няма“.

С това признаване на безсилие, ракът на практика изчезва от медицинските летописи на древността. Другите болести вилнеели по света и оставяли следи в легенди и хроники. Ужасният мор – тифът, най-вероятно пламнал от пристанищния град Аварис през 1715 г. пр. Хр., покосил почти цялото население на града. Едрата шарка изригвала вулканично в отделни огнища, като оставила издайнически белези и по лицето на Рамсес V през XII в. пр. Хр. Туберкулозата прииждала и се оттегляла в долината на река Инд като сезонните наводнения. Дори и да го е имало в периодите без масови епидемии, ракът е съществувал безмълвно, без да остави следи в медицинската литература – нито пък в някоя друга литература.

Съдържание

ПРОЛОГ
ЧАСТ I. „ЧЕРНИЛОТО, КОЕТО НЕ ИЗТИЧА“

„Нагнояване на кръвта“
„Чудовище, по-ненаситно от гилотината“
Фарбър хвърлил ръкавицата
Ограничена чума
Onkos
Изчезващи хумори
„Действие по симпатия“
Радикална идея.
Твърдата тръба и лъчението
Багрила и смърт
Отровената атмосфера
Доброто сърце на шоубизнеса
Къщата, която Джими построи

ЧАСТ II. НЕТЪРПЕЛИВАТА ВОЙНА

„Те учредяват общност“
„Новите приятели на химиотерапията“
„Касапницата“
Първа победа
Мишки и хора
VAMP
Тумор на анатом
Маршируваща армия
Каруцата и конят
„Лунно изстрелване“ при рака

ЧАСТ III. ЩЕ МЕ ИЗКЛЮЧИШ ЛИ, АКО НЕ СЕ ОПРАВЯ?

Вярваме единствено на Бог. Всички други [трябва] да имат доказателства
Усмихващият се онколог
Да познаваш врага
Прахът на Халстед
Ракова статистика

ЧАСТ IV. ГРАМ ПРОФИЛАКТИКА СТРУВА КОЛКОТО КИЛОГРАМ ЛЕЧЕНИЕ

„В черни ковчези“
Найлоновите чорапи на царя
„Крадец в нощта“
„Рисковете от тютюнопушенето“
„Странно, колко странно“
Нишка на паяжина
STAMP
Картата и парашутът

ЧАСТ V. „ИЗРОДЕНА ВЕРСИЯ НА НАШЕТО НОРМАЛНО АЗ“

Единна причина
Под лампата на вирусите
„На лов за Снарк“
Вятър в клоните на дърветата
Рисково предсказание
Основните черти на рака

ЧАСТ VI. ПЛОДОВЕТЕ НА ДЪЛГОГОДИШНИЯ ТРУД

„Никой не се е трудил напразно“
Нови лекарства за стария рак
Град от телове
Лекарства, тела и доказателства
Една миля за по-малко от четири минути
Надбягване с Царицата
Тринадесетте планини
Войната на Атоса

Приложение фотографии
Благодарности
Речник
Избрана библиография

За автора

Сидхарт Мукхърджи (роден на 21 юли 1970 г.) е индийско-американски лекар, онколог и автор. Роден е в Ню Делхи. Работи в Колумбийския университет – преподавател, учен и практикуващ онколог в Медицинския център на университета. Завършил е Станфордския университет, Оксфордския университет (където прави докторантура по причиняващи рак вируси) и Харвардското медицинско училище. Специализирал е онкология в Раковия институт „Дейна-Фарбър“ и е практикувал в Масачузетската многопрофилна болница. Има публикации в „Нейчър“, „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин“, „Нюрон“ и „Джърнъл ъф Клиникъл Инвестигейшън“. Автор е на бестселъра „Императорът на всички болести“, за който получава награда „Пулицър“ през 2011 г. в категорията за нехудожествена литература.

От 2009 г. Мукхърджи е асистент по медицина в Медицинския център на университета „Колумбия“ в Ню Йорк. Той е бил гостуващ професор в клиниката „Майо“ в Рочестър, Минесота, преподавател в медицинското дружество в Масачузетс и почетен професор в Медицинската гимназия „Джон Хопкинс“. Хематолог и онколог по образование, изследванията му се фокусират върху раковата терапия и генните функции, свързани с кръвните клетки.

Книгата „Императорът на всички болести: биография на рака“ е основен пробив в кариерата му. Тя получи наградата „Пулицър“ за 2011 г. в категорията за нехудожествена литература. Списание „Тайм“ включва книгата в 100-те най-влиятелни книги, написани на английски език от 1923 г. насам и една от 100-те най-значими книги на 2010 г. Въз основа на книгата, Кен Бърнс създава документалния сериал Рак: Императорът на всички болести през 2015 г. и бе номиниран за награда „Еми“.

През 2016 г. Сидхарт Мукхърджи публикува книгата „Генът: една интимна история“ в която проследява историята на генетиката – от първите изследвания на наследствеността до съвременните открития в молекулярната биология и генетичното инженерство. Авторът разглежда ролята на гените за формирането на човешката идентичност, наследяването на физически и поведенчески характеристики, както и връзката между генетичните фактори и психичните заболявания. Наред с научните постижения той поставя и важни етични въпроси, свързани с възможността за промяна на човешкия геном и последиците от генетичните технологии. Книгата съчетава научнопопулярно изложение с личната история на семейството на Мукхърджи и е продължение на интереса му към взаимодействието между науката, медицината и човешкия живот.

През 2022 г. Мукхърджи издава книгата „Песента на клетката: изследване на медицината и новия човек“. В нея той проследява историята на откриването на клетките и развитието на клетъчната биология, като разглежда и възможностите за лечение чрез въздействие върху клетките. Книгата продължава тематичната линия на предишните му произведения, посветени на рака и генетиката. През 2023 г. тя получава наградата PROSE за постижения в областта на биологичните и медицинските науки.

През 2023 г. Мукхърджи е избран за член на Националната медицинска академия на САЩ в знак на признание за приноса му към медицинската наука. Сред основанията за това признание са изследванията му върху имунотерапията при злокачествени заболявания на миелоидните клетки, създаването на международни центрове за имунотерапия при детски онкологични заболявания и откритията му в областта на тъканно-резидентните стволови клетки.