Къде отиваш, пътнико? Книга 4 – Ивинела Самуилова

Posted on 20/07/2021

by book

Български автор

Една книга, която ще ви отведе до края на света и ще ви върне у дома обновени!
В “Къде отиваш, пътнико?” Ади е поела предизвикателството да отиде още по-далеч. Открила, че както в любовта, така и в живота, човек сам създава бариерите, които му пречат да живее пълноценно, в новата история тя се оказва изправена пред най-голямото предизвикателство: да разбере какъв е смисълът да живеем, след като ще умрем.
Всичко започва в деня, когато Ади “случайно” се натъква на мъртвец, малко след като в ръцете на Алексей, нейният необикновен приятел-психолог, също е умрял човек. Съвпаденията обаче не спират дотук. Броени дни след срещата с чуждата смърт, мисълта за която не ѝ дава покой, на Ади ѝ се налага да погледне собствената си смърт в очите. И точно тогава, в мига на най-голямо отчаяние, за Ади настъпва “часът на Бога”. Моментът, в който всички външни опори губят значение и вярата остава единственото ѝ упование. И Ади с ужас разбира, че е извършила най-големия от всички грехове: изгубила е Бог. Затова решава да поеме по известния поклоннически път към Сантяго де Компостела с надеждата да преоткрие Бог в своето сърце. Типично в неин стил Ади попада на различни хора и ситуации, които я карат да разбере по-добре себе си и света. И осъзнава, че целият страх и ужас от смъртта е заради това, че умираме, преди да сме открили отговорите за живота.
Това пътешествие до края на света наистина помага на Ади не само да разбере къде отива, но и да срещне отново най-добрия спътник по Пътя на живота – Бог.

В късната пролет на 2013 г., Ивинела Самуилова, поема по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Испания. “Богословката с талантливо перо”, както я наричат, извървя пеша 320 км по маршрута, известен като “Камино” и стигна до Finis Terrae – мястото, смятано в древността за края на света.
Писателката признава, че е тръгнала на Камино заради Ади – необикновената и забавна героиня от романите ѝ, покорила сърцата на хиляди читатели. През “Животът може да е чудо” до “Жената, която търсеше любовта”, Ади измина дълъг път (през много смях и малко сълзи) и стигна до удивителни открития за живота и любовта. През цялото време тя бе много смела в това да бъде много искрена, да бърка дълбоко в душата си и да вади на показ това, което понякога предпочитаме да скрием от себе си.

Човек без вяра е като пътник без посока.
(надпис на старо гробище)

Ади тръгва към края на света последвала един копнеж в сърцето си, който всички понякога усещаме, но често насила заглушаваме. Копнеж, който въпреки зейналата в земята дупка на собствения ни гроб, ни кара да вдигаме очи към небето, да ставаме сутрин, да искаме да бъдем по-добри хора, да раздаваме любов, да правим най-доброто, на което сме способни и да продължаваме чудото на живота, създавайки живот.
“Къде отиваш, пътнико?” е големият въпрос на земното ни битие. Изборът на съществуването ни. Да бъдем пътник – пилигрим на живота и радостта, тръгнал към Бог и вечността или “пътник” – отчаян смъртник, поел към небитието. Човек, който се влачи през живота си като жив труп или такъв, който живее с радостното удивление на възкръснал мъртвец.

Ивинела Самуилова е автор на романите “Животът може да е чудо”, “Ако животът не е чудо” и “Жената, която търсеше любовта”. И трите книги бързо се наредиха сред най-търсените заглавия на българския книжен пазар. По думите на читатели, книгите на Ивинела Самуилова са “завладяващи и провокиращи”, “жизнени, пробуждащи и мотивиращи”, “не робуват на клишета”, “действат като терапия”, “променят отношението към живота”, “зареждат, учат и вдъхновяват”.

Въпреки че е родена в Севлиево, Ивинела учи и завършва в езикова гимназия с испански и английски във Враца. След това идва период на кратка пауза: “Не бях сигурна какво искам да уча и пропуснах една година”, споделя писателката. По думите ѝ мотивът за паузата е бил нейният стремеж към осмислянето на себе си и търсенето на същинското разбиране за живота. А паузата приключва един ден, в който Самуилова среща свой съученик, който вече бил студент. По това време отивал на лекции и Ивинела решила да отиде с него. По-късно тя разбира колко много ѝ носи изборът да учи Богословие:

“И макар да не знаех какво ще правя с това богословие, реших, че искам това да уча и оказа се, че ми е много полезно. Защото то развива една усетливост за битието, която, за съжаление, сме позагубили. Тази връзка между земята и небето, която задава параметрите за начина ни на живот, задава ценностите, опорите и ориентирите. Без Бога, без Божественото човек се проваля. Под проваля се нямам предвид, че не му е провървяло в бизнеса, той се проваля като човек затова, че се чувства некомфортно в тоя свят, като че ли този живот е заболяване, което трябва да се преболедува. Докато човекът, който съхранява тази връзка с Бога, с чудото на живота, успява да поддържа тази връзка с магията на битието.”

Библиография на автора: