Жената, която търсеше любовта. Книга 3 – Ивинела Самуилова

Posted on 19/07/2021

by book

Български автор

След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „Животът може да е чудо“ и „Ако животът не е чудо“, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта.
За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобствoто. Да потърси любовта отвъд навика и сигурността.
Всяка жена копнее за романтика, но често именно очакванията ни пречат да разпознаем истинската любов. Успеем ли обаче да надскочим клишетата и да погледнем дълбоко в сърцето си, едва тогава ще открием любовта. И светът ще стане по-ярък. И нищо вече няма да е същото…
В характерния си стил, със забележителна лекота, Ивинела ни провокира да погледнем дълбоко в себе си, за да открием вътрешните бариери, които сме издигнали срещу любовта. С невероятно чувство за хумор и самоирония авторката ни подтиква да погледнем отвъд стереотипите за любовта и захаросаните представи за принца на бял кон, който ще ни поведе към залеза. Много често в преследване на въображаемото щастие – пропускаме възможното. В търсене на идеалния партньор – изпускаме подходящия. В очакване на романтичната връзка – пренебрегваме истинския съюз.
С помощта на Горния, който ѝ праща странни сънища, на психолога Алексей, който ѝ дава необикновени задачи, на възрастен градинар, последовател на Дънов и на откровенията на една монахиня, Ади ще успее да извърви пътя до сърцето си и да открие там любимата и любещата. И да разбере, че понякога истинското чувство не идва с фойерверки и топовни залпове, а тихичко се промъква в сърцето ни, в очакване да узреем за тайнството на любовта.

“Трябва не да търсиш любовта, а просто да откриеш преградите в себе си, които си издигнал срещу нея.”
–Руми
[и мотото на третата книга на Ивинела Самуилова]

“Сърцето се вкаменява, когато се вземаме твърде на сериозно. Не искам да поучавам, а да вдъхновявам с книгите си.”
–Ивинела Самуилова

“Моето детство е усещането за вълшебство. Това чувство се запази в мен по две причини. Едната е баща ми, който ме накара да повярвам, че има вълшебни пръчици. Спомням си как аз шепнех на една вълшебна пръчица, после той я изслушваше и изпълняваше желанието ми. И другият ми спомен за вълшебството е разказът на баба ми за нейния живот като малка, като дете на село. Когато бяхме двете тя лягаше при мен и аз ѝ казвах :”Бабо, разкажи ми спомен”, не исках приказка, а исках да ми разказва нейните детски преживявания, които бяха толкова вълнуващи, абсолютно от друг свят, колоритни, пълни с аромати на природа, на истинско детство, нещо много естествено и жадувано от мен. Тази жажда остана през целия ми живот.”

–Ивинела Самуилова в интервю за БНР

Но коя е Ивинела Самуилова и с какво успява да спечели голям брой от българските читатели?

Въпреки че е родена в Севлиево, Ивинела учи и завършва в езикова гимназия с испански и английски във Враца. След това идва период на кратка пауза: “Не бях сигурна какво искам да уча и пропуснах една година”, споделя писателката. По думите ѝ мотивът за паузата е бил нейният стремеж към осмислянето на себе си и търсенето на същинското разбиране за живота. А паузата приключва един ден, в който Самуилова среща свой съученик, който вече бил студент. По това време отивал на лекции и Ивинела решила да отиде с него. По-късно тя разбира колко много ѝ носи изборът да учи Богословие:

“И макар да не знаех какво ще правя с това богословие, реших, че искам това да уча и оказа се, че ми е много полезно. Защото то развива една усетливост за битието, която, за съжаление, сме позагубили. Тази връзка между земята и небето, която задава параметрите за начина ни на живот, задава ценностите, опорите и ориентирите. Без Бога, без Божественото човек се проваля. Под проваля се нямам предвид, че не му е провървяло в бизнеса, той се проваля като човек затова, че се чувства некомфортно в тоя свят, като че ли този живот е заболяване, което трябва да се преболедува. Докато човекът, който съхранява тази връзка с Бога, с чудото на живота, успява да поддържа тази връзка с магията на битието.”

След магистратурата по Богословие следват още няколко квалификации и обучения, сред които журналистика и психология. И всичко по пътя се оказва напълно полезно и изключително ценно за Ивинела. Благодарение на психологията, например, се появява първата книга на писателката: “Животът може да е чудо”. Причината зад дебютния роман е срещата на Самуилова с психолога Алексей Бъчев, докато тя посещава негови курсове, предназначени за психолози. Алексей е и прототип на един от главните герои в книгата, а основната движеща сила за написването на историята е подходът му. Подход, който показва, че “животът ни е даден за радост, а не за мъка и страдание”, споделя авторката. И допълва, че чудото в живота е винаги и никога не изчезва. Остава незабелязано, докато не “дръпнеш пердето на прозореца и видиш, че има други неща, картини, които са много по-интересни”, разказва Ивинела Самуилова. На пръв поглед дребни неща, но много по-ценни от голямата инерция, която ни повлича.
Именно творческите търсения на Самуилова, насочени към вътрешния свят на човека, към традициите на България, към отношенията ни с Бог, света и ближните, се оказват ценни пътища и за много от читателите. А тези пътеки отвеждат самата Ивинела към написването на още книги през годините. Сред тях са и 4 заглавия-продължения на дебютната “Животът може да е чудо” – книги, които отново срещат читателя с героинята Ади, която в началото посещава психолога Алексей и той ѝ помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл.

Библиография на автора: