Бабо, разкажи ми спомен – Ивинела Самуилова
„Бабо, разкажи ми спомен“ е още една излязла от сърцето вдъхновяваща творба на Ивинела Самуилова. Дълбоко привързана към българската фолклорна традиция, авторката предлага оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи. Историите от махала Небесна отварят вратата към друг свят, в който бесовете на съвремието не виреят.
Зад дуварите на Балкана бабините деветини се оказват магическо здравомислие. Легендите придобиват плът и кръв. Историята оживява. Ароматите омайват. Простичките неща от ежедневието се изпълват със смисъл.
В типичния ѝ стил, с много хумор, Ивинела Самуилова ни поднася едно затрогващо четиво, което разпалва любовта към родното и възстановява самочувствието ни като българи.
Бащино огнище не забравяй,
обичаи не презирай!
(Георги С. Раковски)
Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много „учена“, но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух.
Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар дядо Петко, „гласът на съвестта“ и стожер на миналото дядо Йордан, цапнатата в устата баба Неда, необикновената монахиня – сестра Серафима, и двойката англичани Марк и Лиза.
Баба Жива може да ви се стори твърде идеализирана. Тя е пазителката на традициите, мъдрата старица, която знае всички местни легенди и готви интересни традиционни ястия. За сметка на това второстепенните герои са много по-колоритни. Сестра Серафима е игуменка на местния манастир, но няма нищо общо със стереотипизирания образ на една монахиня. Серафима чува Свети Серафим и Богородичка да й говорят и да я съветват за щяло и нещяло, като например да не гърми по Гочо циганина с пиратки. Освен това необикновената монахиня винаги е готова да поиграе хоро, да погоди номер на някого и да поспори.
Баба Неда е цапната в устата почти колкото сестра Серафима. Много обича вицовете и постоянно кара да и носят от града. Освен това не си слага ченето, защото според нея „и то се било разхлопало като дъската ѝ“.
Англичаните Марк и Лиза по нищо не отстъпват на останалите жители на селото и гледат да помагат с каквото могат. Те са привързани към българския фолклор точно колкото и останалите и постоянно изпадат в комични ситуации. Още по-интересни се оказват опитите на съселяните да им обяснят значението на някоя дума, а мисията да им се разясни многопластовият образ на българския глупак се оказва почти невъзможна.
С всяко следващо посещение „при баба“ образованата гражданка осъзнава, че не иска да бъде просто наблюдател, а да участва в този живот. Да се докосне до магията на старите обичаи и символи. Да усети пулса на неравноделните ритми и на чудните му песни. Да съхрани историята и легендите му. Да преоткрие вкусовете и уханията му. В духа на старата българска традиция героинята ще преосмисли отношението си към дома и семейството, към земята и вярата, към живота и смъртта.
- Животът може да е чудо. Книга 1 (2011)
- Ако животът не е чудо. Книга 2 (2012)
- Жената, която търсеше любовта. Книга 3 (2013)
- Къде отиваш, пътнико? Книга 4 (2014)
- „Гатанки от небето“ (2015)
- Бабо, разкажи ми спомен (2016)
- „Пътеписи за душата на България (2018)
- „Тъй рече баба Ега“ (2019)
-
„И замириса на бабини гозби и спомени“ (2020)
- “От върха на перото” (2023)
Линкове: