Ами ако? България на три морета. Истината за българската народопсихопатия – Христо Раянов

„Ами ако?…“, „Какво щеше да стане, ако…“. Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта. Aвторът Христо Раянов насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти.
В предговора към книгата Стефан Цанев обобщава посланието на младия си колега по перо така:  „Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“
Историите на Раянов са илюстрирани от бележития карикатурист Христо Комарницки, който безпогрешно улавя както комичното, така и ироничното в „ами ако“-вселената на Раянов.

 Известно е, че в историята няма „ако“ и, за съжаление, нищо от случилото се не може да се поправи. Но човешкото въоб­ражение е по-силно от фактите и няма човек, който да не си е задавал въпроса: ами ако…? Пишейки „Български хроники“, на много места и аз съм си задавал този еретически въпрос: А какво щеше да се случи, ако хаджи Василий не беше из­лъгал най-безбожно и наистина беше проводил племенника си Василя Иванов Кунчев на учение в Русия? Какъв щеше да стане този Васил? Нямаше ли да стане архимандрит, владика, висш духовник – и щеше ли тогава да извика: „Манастирът тесен за мойта душа е!“, щеше ли да стане Васил Левски? И дали не трябва паметник да вдигнем на скъперника хаджи Василий, защото ако не беше поскъпил грошовете си, нямаше да има­ме ний своя светъл Апостол на свободата и цялата ни История може би щеше да бъде друга?

Или пък нещо, от което щеше да зависи световната история: какво щеше да стане, ако Германия и СССР останеха верни съ­юзници, ако Хитлер не беше нарушил дого­вора Молотов-Ри­бентроп и не беше нападнал Съветския съюз? Какво щеше да стане с Европа и със света? Ако не светът, поне Европа няма­ше ли да пъшка под кървавия ботуш на фашизмо-комунизма? И колкото да е парадоксално, май трябва да благо­дарим на Хитлер за тази му историческа глупост…
Но това са случайни редове. Идеята да се напише паралел­на въображаема история е великолепна. Това няма да е празна поетическа игра на ума, напротив – тази игра на въображение­то е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гле­даме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето. Както казва Аристотел: „Поезията предлага по-сериозно и по-философско познание от история­та: историята изобразява само това, което е станало, пое­зията – и това, което може да стане“.
Поздравявам автора Христо Раянов и му пожелавам успех. Но и без да му го пожела­вам – успехът на книгата е сигурен, защото въображението на автора ще възбуди въображението и на читателя – той сам ще започне да си задава въпроса: ами ако…?
И няма да има край.

Стефан Цанев

Христо Раянов завършва „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за “Откраднат живот”, “Сървайвър България”, “Столичани в повече”, “Най-хубавите години от нашия живот”, “Комиците”, “Нека говорят”, “Българските следи” и е автор на публикации в списанията “Гранта България” и “Страница”. Печели националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“.
Христо Комарницки е многократно награждаван  карикатурист, илюстратор и аниматор, който твори предимно в областта на политическата сатира. За повече от четвърт век публикува своите карикатури във вестниците “Стършел”, “Демокрация”, “Век 21”, “Свободен народ”, “СЕГА” и др. Произведенията му са награждавани от медийния фестивал в Албена, Асоциацията на ООН кореспондентите, както и на изложби в Италия, Турция, Япония, Хърватия и др. През 2010 г. получава и наградата за човешки права на Организацията на медиите от Югоизточна Европа.

или