Кръв от къртица – Здравка Евтимова

“Не разказ, а шамар. Към парадокса на времето – вярата в суеверието. Шамар към онези, които са препълнени с мъка и са въоръжени с ножове – готови да я изтръгват с цената на жертвоприношение, защото вярват, че спасението е всякога извън тях.
Шамар към онази неясна, безлична и озверяла тълпа, която се умножава поради силата на вярата, че има нещо, което решава всички проблеми. Без нужда да се поема лична отговорност.
Шамар към онези, които вярват, че болестта се взема ей така, някъде от нищото или неясно откъде, че тя е зъл демон, срещу който се излиза на нож. Шамар към тези, които не са осъзнали великата максима, че най-висока е цената на единствения грях: нелюбов. Най-счупено е, което е докоснато от мисли, дела и думи, опразнени от любов. Да осъзнаеш какво си причинил с тях, е тежко за носене. По-лесно е да се вярва, че отговорността е на друг.
Къртицата е подземен слепец. Живее в мрака и се ориентира благодарение на обострено обоняние и слух. Слепотата, която следва мириса на кръв, тича след спасението някъде навън, по безкрайните тунели. Търси го навсякъде – освен в себе си, но и няма как да го види вътре, защото и там е пълно с мрак. Плашеща е вярата, че един мрак се гони само с кръв от друг мрак. А това е парадоксалното верую на всеки, въоръжен с нож. Той не допуска светлината нито в себе си, нито се интересува дали ще нарани някого – важното е да получи заветния друг мрак, за да живее.
Шамар, наситен с велико състрадание. Заради „благородната” лъжа на жената, която продава живот(ни), без да се интересува какво правят с тях, надявайки се все пак да не е най-мрачното. В тъмното помещение с дъх на формалин всъщност Мракът е господар, а невинните души са негови слуги. Там, в тясното магазинче, сред препарирани бивши животи, продавачката е жива къртица. Но не достатъчно сляпа за човешката болка, която не е в състояние да изтрие. Дори с цената на лъжа. Никоя безнадеждност не се лекува с надежда, родена от лъжи. И няма благородство в помощта, сътворената от безпомощност.
Шамарът е и за тези, които вярват, че спасението не може да има просто, обикновено лице. Че простотата не е равнозначна на гениалност, че лековито е само онова, което е обвито в сложност, в мистика, в загадъчност. В нечия кръв, в само капка от нея – като еликсир от древен ритуал, напоен с магичните изпарения на свръхестественото.
Кръвта спасява животи – но може и да ги преобърне. Кръводаряването е издигнато в култ, но никой не знае колко чиста е кръвта, събрана от непознати. Това не е просто течност, която изравнява нивата на нечия друга, за да остане жив. Това е поток от вещества, толкова живи, колкото енергиите, с които са напоени. Живот ли се влива, или отрова? Кой знае – сякаш е важно само, че количеството спасява, че кръвта е храна и двигател, за да работи всичко както трябва. Наистина ли? Потресен наивитет. Но той притежава мощ заради това, че е обилно напоен с вяра в положителния изход.
Кръвта от къртица не е това, което изцерява. Изцерява вярата, че нещо работи. Вярата в каквото и да е… Мисълта е мощ, а въоръжена с вяра, върши немислимото. Защо тогава се насочва все в погрешните тунели? Сигурно защото е сляпа. По къртичи. Осъдена вечно да търси и вечно да се лута, а когато се озове на светло, да побърза да потърси отново сигурността на мрака, защото светлината е тъй непоносима! И дали ако къртицата би могла да пусне в себе си светлината, да прогледне, да остане зряща, дали ще бъде вече къртица? Или някакво друго животно? Трансформациите отвътре не са задължително трансформации и отвън, но светлината всякога си намира пролуките – и за влезе, и за да излезе.
Здравка Евтимова вече е в западните учебници. Тук ахкат от успеха, че български писател е в американски училища. А дали разбраха, че разказът ú е звучен шамар, нанесен със състрадание – заради природата на всички къртици, заради неуморното търсене, макар и в грешните посоки; заради напомнянето, че един не може да служи за изкупление на всички. Че всеки е къртица, която се нуждае от светлина и посока. Че спасението трябва да дойде отвътре, не от другаде. Че мъката не се лекува с ножове. Че ножове могат да са мисълта, думите, делата. Че единствено Любовта ги превръща в светлинен меч, който затваря рани, а не образува нови.
(източник: https://epistolarnosti.blogspot.com/2019/01/blog-post_24.html )

Всяка нелюбов е къртича кръв.
Дори да изглежда като спасение.“

 

Здравка Евтимова е пример за подражание както на писателите, така и на хората. Талантът ѝ е безспорен – удостоен е с множество награди. Начинът, по който говори, по който прави пауза, за да каже най-правилната дума – това е нещо, на което трябва да се учим от нея. Във времена, в които всеки говори много за теми, по които не знае нищо, трябва да бъдем поне малко като нея.. Човек, който не говори много, но когато казва нещо, то е с най-правилните думи. И с тях казва всичко.

Със сборника си разкази „Кръв от къртица“ Здравка Евтимова доказва, че е в състояние да прави панорамни художествени изображения на действителността, но заедно с това и лаконични и точни анализи. Тя ни поднася творби, които внушават усещане за цялостност на човешкия характер или за същността на дадено обществено явление. Тя умее да заинтригува не само българските читатели, тъй като темите, които разработва в творчеството си, нямат тяснорегионален характер, а поставят на дневен ред сложни общочовешки проблеми. В същото време „вечните теми“ в литературата са обгърнати с българска атмосфера и колорит. Не напразно е в учебниците. Толкова емпатия и човечност в това бездушно време.

Когато четете Здравка Евтимова, виждате един чудовищен талант и помитаща емоционалност. Когато слушате Здравка Евтимова – разбирате, че това е дълбоко ерудиран човек, когото може само да се надявате да срещнете. Всяка нейна дума е на място, а финото ѝ присъствие може да накара и най-големия слон в стъкларски магазин да се превърне в балерина. Преди всичко обаче Здравка Евтимова е синоним на скромност. В нея няма да видите горделивост, въпреки че може да си го позволи. Тя често превежда нещата си сама, изпраща ги отвъд България и е посланик на словото ни извън границите ни. И е желязната лейди на литературата ни. Желязна, защото талантът ѝ е непоклатим, а думите ѝ тежат на мястото си.

Разказите й докосват най-тънките струни на душата и дава много силни послания. По въздействие може да ги сравни със “Спасова могила” на Ел.Пелин, “По жицата” на Йовков…
Другите разкази на Здравка Евтимова обаче останаха в сянка. А на такъв талант трябва да се отдаде заслуженото не само заради едно произведение.

“Човекът може да сваля звезди от небето, да ви подари море на думи, но като видите текста му, в него няма нито море, нито звезди. Човекът може да заеква, или да се запъва, изказвайки мислите си, но като прочетеш текста му, се оказва, че в него има не само звезди, а цяла вселена и на такъв човек трябва не само ръка да подадеш, а и на гръб до Черни връх да го качиш. Дано младите литературни таланти имат късмета да не се прекършат, да продължават да пишат, макар че това не се отплаща финансово.
Tочно животът в България, който е изпълнен с изпитания, с трудности и с най-различни превратности, е най-благоприятното време за пишещия. Не е нужно да измисляш. Всяка трудност може да се превърне не само в разказ, а и в роман, в история, която окриля идните поколения, ако е написана добре, ако се е превърнала в част от кръвоносната система на твореца. Представете си какво би било, ако всичко ви е пълно и равно…
— Здравка Евтимова

ПРИЗНАНИЯ:

Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г.
Има мъж и три деца. Радва се на 4 внучета – 3 момичета и 1 момче. Това е жена, която е същински портрет на силата в човешки образ. Прави панталони, сако, риза, къса коса, тъмни очи и много, много тънка усмивка. Казва, че след над 30 години брак обича мъжа си дори повече, отколкото в началото. Здравка Евтимова живее и досега в Перник, като смело твърди, че това е най-хубавият град и не би го заменила с друг.

• Три нейни романа („Четвъртък“, „Божество на предатели“ и „В града на радостта и мира“) и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите й „Четвъртък“ и „Една и съща река“ са издадени в Италия и Македония, а романът „Четвъртък“ е публикуван и в Китай и Сърбия.
• Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази – в Гърция, Канада и Израел.
• Разказът на Здравка Евтимова „Рядко“ е включен в антологията „Best European Fiction 2015” на американското издателство Dalkey Archive Press.
• Разказът „Твоят ред е” е един от десетте наградени в световния конкурс за къс разказ в град Нант, Франция и е включен в антологията „Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят”.
• Разказът „Васил” е един от десетте, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио ВВС Лондон за 2005 г.
• Разказът „Кръв от къртица“ е включен в учебниците за обучение по английски език за гимназиите в Дания и в учебник по литература за осми клас в прогимназиите в САЩ.

Всички издадени книги на авторката заслужават да се закупят на хартиено копие!
За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу: DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ сборника с разкази ”Кръв от къртица” на Здравка Евтимова от тук