Моят Начин. Автобиографията – Йохан Кройф
Йохан Кройф – синонимът на Тоталния футбол и човекът, смятан за създателя на съвременния футбол такъв, какъвто го познаваме днес. „Моят начин” е наследството, което Кройф оставя на близките си, на феновете, на футбола изобщо! Той не бе просто гений с топка в краката – той промени самата същност на футбола. И като играч, и като треньор неговото име бе символ на новото, различното, красивото в най-великата игра на планетата. Тоталният футбол се превърна във философия, изповядвана до наши дни от най-успешните европейски клубове.
Кройф не се свени да пише абсолютно откровено за трудното си детство, за първите си стъпки във футбола, за пътя към върха – и като футболист, и като треньор, за семейството и колегите си, за нападението в дома си в Барселона и опита за отвличане, както и за банкрута си в края на 1970-те.
„Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф“ е не просто интригуваща автобиографична книга. Тя е наследството, което Кройф оставя както на своите близки, така и на феновете на футбола по целия свят. Освен интересни лични истории и непознати за широка публика факти, изданието съдържа и множество цветни снимки, част от които са от личния архив на Йохан Кройф.
Встъпителните думи на холандеца в автобиографичната му книга са: „Що се отнася до футбола, имам само един недостатък – мисля само как да съм на върха. Като играч и треньор не можех да се занимавам с нещо на по-ниско ниво. Можех да мисля само в една посока – нагоре. Да бъда възможно най-добър.“ А рецептата за постигане на този успех на терена, допълва Кройф, е проста: „Есенцията на наученото като играч се изразява най-вече в четири неща, които ти трябват – добра трева, чисти съблекални, футболисти, които сами си чистят обувките, и опънати мрежи на вратите.“
„Разбира се, показателна в това отношение е репликата на Гуардиола за моя принос към Барселона: „Йохан построи катедралата, от нас зависи да я поддържаме“. Това не е просто чудесен избор на думи, но и много трогващ израз. Аз просто направих онова, което смятах, че е най-добро за всички – както в Барселона, така и в Аякс. За щастие, в Барселона то проработи, най-вече благодарение на хора като Франк Рийкард, Хенк тен Кате, Пеп Гуардиола и Чики Бегиристайн. Заради тях катедралата, както красиво я нарече Пеп, все още се извисява. Благодарен съм им. Това не е само футболът, който аз обичам, но и играта, която феновете харесват. Това е футбол, какъвто трябва да бъде. – Йохан Кройф
Мачове, мачове и пак мачове – “Ливърпул”, “Реал”, “Милан” и кой ли не още футболен колос излиза по тези страници срещу “Аякс” и макар че пътят далеч не е еднопосочно победоносен, то кулминацията идва с вдигането на Купата на европейските шампиони през 1971 г., следват триумфи и през следващите две години – пълна хегемония в Европа за тима на Кройф. Той не влиза в детайли за мачовете, още по-рано в книгата признава, че не помни толкова много от конкретните мачове отвъд крайния резултат. В тази часто от разказа за живота си футболистът се спира относително малко на личния си живот и проблемите в него, но пък отделя внимание как се е научил по трудния начин какво да прави с парите си и как да отстоява своето в преговорите с мениджърите и ръководството.
Най-трудното нещо в елитния футбол е да анализираш детайлите – способността да погледнеш на ситуацията така, че да не спечелиш победата с един ход, а с два или три хода предварително.
Вестниците пишат какво ли не, за да се продават. Приятно е да прочетеш нещо хубаво за себе си, критиката се преглъща по-трудно, но често оценката на репортерите се разминава с тази на треньора. Никога не бива да ги бъркате. Акцентът в статиите за мачовете на Барселона почти винаги е върху Меси, Неймар и Суарес, но черната работа се върши от Иниеста и Бускетс. Всеки велик играч се обляга на раменете на съотборниците си.
Вижте например колко мъдро е да поставиш Роналд Куман и Пеп Гуардиола, двама играчи с вкус към атаката и добри реализаторски възможности, в центъра на отбраната. Нито един от двамата не беше истински защитник, но нещата се получиха, тъй като отбраната е въпрос на заставане, пъргавина и способност за атака. Ако отборът ви притежава тези три елемента, въобще няма да му се наложи да се защитава.
”Невинаги съм бил разбиран – било то като футболист, като треньор или с каквото и друго да съм се занимавал. Е, Рембранд и Ван Гог също са били неразбрани. Човек научава едно – ако си гений, все ще си в устата на хората.” – Йохан Кройф
„Промяната в стила беше почти завършена и трябваше да поработим върху заставането по терена. Част от това беше привличането на някой като Христо Стоичков, тогава непознат българин, който, нека пак да кажа, ни излезе евтино. Трябваше ми човек като Христо не само заради футболните му качества, но и заради характера му. Той беше боец, инат в добрия смисъл на думата. Той можеше да разтърси отбор, в който нямаше кой знае колко силни характери, не само в съблекалнята, но и на терена.”
„Той имаше изключително влияние върху футбола – първо като играч, а после и като треньор!” – Пеп Гуардиола
„Той бе в сърцето на революцията във футбола. „Аякс” промениха играта и той бе лидерът на тази промяна. Ако искаше, Кройф можеше да е най-добрият играч на всеки пост на терена!” – Ерик Кантона
На 24 Март 2018г. се навършват две години от смъртта на великия Йохан Кройф. Бил е заклет пушач. Навикът му да пуши през почивките на мачовете се пренася и след като спира да играе футбол. Едва след сърдечна операция през 1991 г. той отказва цигарите. Поставен му е сърдечен байпас и лекарите му препоръчват да се погрижи за здравето си.
През октомври 2015 е диагностициран с рак на белите дробове. На 24 март 2016 г. умира след тежка и неравна борба с болестта в семейно обкръжение в Барселона.
Очаквайте скоро и другата книга, в която има повече детайли от мачове – „Йохан Кройф – гений и деспот” на известният френски журналист Шериф Гемур
Бележка: pdf, doc, docx имат приложени снимки, epub, mobi, fb2 са без снимки, за по-оптимизиран размер!!!
Download/Свалете книгата “Моят Начин. Автобиографията на Йохан Кройф” в различни формати от тук
