Юрген Клоп – Елмар Невелинг

Tази книга, написана от германския автор Елмар Невелинг, допълнена до финала на Шампионската лига през 2019-а (и Висшата лига сезон 2019/2020), разказва за пътя, който Юрген Клоп изминава от детските си години до момента, в който се превръща в един от най-харизматичните и обичани треньори в съвременния футбол. Написана изключително увлекателно, тя разкрива трудностите, с които той е трябвало да се справи, както и всички съпътстващи моменти, които обуславят големите му успехи.

Архитект на последващите успехи на „Борусия“ (Дортмунд) е именно Юрген Клоп. За три години той трансформира един посредствен, намиращ се в средата на таблицата тим, в шампион. Харизматичен и педантичен треньор, той е представен на фено­вете на „Дорт­мунд“ от директора Михаел Цорк като „най-добрия ми транс­фер“. Когато пристига в „Дортмунд“, Клоп обещава футбол на „пъл­на газ“ – и удържа на думата си.
Последния път, когато „Дортмунд“ става шампион, също има парад на радостта в града. Но този от 2011-а е нещо мно­го по-различно. Говорим за сцени, които не са планирани, не са очаквани и никой не се е осмелявал да мечтае за тях. Съ­ществува емоционална връзка между играчи и фенове, каква­то никога не е имало преди това – емоционална вълна от ентусиазъм, който надхвърля метропола на Рур. „Дортмунд“ на Клоп бе млад отбор, който даваше всичко във всеки мач – отдаденост на каузата, с която цяла нация можеше да се идентифицира. Може би е честно да се каже, че през 2011 го­дина градът на „Дортмунд“ се радваше за своите герои много по-ентусиазирано, откогато и да било.
Клоп много добре знае каква е отговорността, с която се нагърбва. Запитан за мотивацията му в началния период на неговата мениджърска кариера, той казва: „Това, което мо­жем да направим, е да разсеем тези хора, да ги напра­вим щастливи…. Не мога да направя нищо, за да подобря полити­ческите обстоятелства, не мога да променя социалната среда, но можем да дадем на тези хора момент на щастие“. Именно това отношение е причината толкова много фенове да обичат Клоп. И обяснява защо с „Борусия“ (Дортмунд) Юрген Клоп намира своята втора спортна любов след „Майнц 05“.

Някои привърженици на „Дортмунд“ пренасят любовта си към своя мениджър на по-високо ниво. През пролетта на 2011-а върлият фен на BVB Мартин Хюшен си татуира порт­рет на крещящия Клоп на гърба. Както Хюшен казва: „Клоп е забележителен човек“, който пасва точно на модела на „Дортмунд“. Когато е попитан как­во мисли за татуса, Клоп отговаря: „Той е достатъчно възрас­тен. Знае какво прави“.
Титлата през 2011-а е само началото на приказката на Клоп с „Дортмунд“. Не само че клубът защитава трофея през 2012-а, но печели дубъл за пръв път в клубната история, разбивайки „Байерн“ (Мюнхен) във финала за Купата на страната с 5:2. Влиянието на Юрген Клоп спрямо успехите на отбора е толкова голямо, че след като той обявява, че обмисля да се раздели с тима в края на сезон 2014-2015, името му е свързвано с възможността да ра­боти във всеки един голям клуб в света.
През октомври 2015-а, след месеци спекулации около пла­новете за бъдещето му, Юрген Клоп бе обявен за новия мени­джър на футболен клуб „Ливърпул“. И докато той се наслаж­дава на предизвикателствата на живота във Висшата лига, е време да го опознаем по-добре – като футболна личност, но и като човек. Кои качества го превърнаха в толкова обичана, издигната до култ фигура, не само за феновете на „Борусия“ (Дортмунд), но и за цяла Германия? Как е възможно Мени­джъра на народа да обясни своето виждане за играта на ми­лиони германци на език, който онези, които не са експерти, по принцип не биха могли да разберат? Кои са причините за успехите му първо в „Майнц“ и след това в „Дортмунд“, а сега и в „Ливърпул“, каквато е надеждата на феновете на отбора? Какво го мотивира и какво го превърна в печеливш мениджър?

Тази книга ще опита да отговори на тези въпроси, както и на много други. Тя обрисува плътен портрет на личността на Клоп, историята на кариерата му, работните му методи и тактическата философия. Тази биография про­следява прогреса на Клоп първо като играч и след това като мениджър; тя не е само история на личния му живот, но и изследване на него­вите спорт­ни и човешки черти. Книгата също така съдържа и мнения на експерти, които рисуват отвън собствена перспек­тива за модела на неговия футбол.
Самият Клоп не е допринесъл за тази книга. И все пак много негови близки получават шанс да говорят тук, предста­вяйки обективно мнение за характера и визията му за живота, а Клоп е много повече от един обикновен мениджър в анцуг.
Тази книга ни пренася през различните етапи от футболния живот на Клоп и показва колко много в действителност обича тази игра. Преминава хроно­логично от детските му години като играч в Глатен през мачове във втора дивизия, прехо­да му към мениджърската професия, както и близо 20-те му години като футболен специалист, през които той си създаде собствен образ и визия за играта.
В момента Юрген Клоп е един от водещите футболни мени­джъри по света – и също така този, който все още има много какво да даде. Както сам споделя, печелейки Бундеслигата през 2011 година, „това е като да спечелиш етап от Тур дьо Франс“. Все още има много предизвикателства, преди най-накрая да достигне „Шан-з-Елизе“, но това наистина е човек, чиято съд­ба изглежда предопределена да го извежда все по-нагоре. Тази книга проследява възхода и големия прогрес на този впечат­ляващ мениджър. Един живот, започнал в идиличния спа град в Шварцвалд.

Ключовите победи довели до спечелването на Висшата лига, сезон 2019/2020

5 октомври: „Ливърпул“ – „Лестър“ 2:1
Дузпа в последната минута, вкарана от Джеймс Милнър, изпрати „Ливърпул“ на шест точки пред „Манчестър Сити“. Напрежение ли? Милнър заби с шампионска лекота.

20 октомври: „Манчестър Юнайтед“ – „Ливърпул“ 1:1
Когато Маркъс Рашфорд вкара през първото полувреме, изглеждаше, че е дошло време за първата загуба на „Ливърпул“. Пет минути преди края резервата Адъм Лалана изравни. Това бе първият му гол от май 2017 година. „Ливърпул“ показа, че не пада дори на най-омразната си арена.

27 октомври: „Ливърпул“ – „Тотнъм“ 2:1
Хари Кейн откри за „шпорите“ още в първата атака. „Ливърпул“ обаче направи всичко необходимо да обърне с попадения на Джордън Хендерсън и Мохамед Салах през второто полувреме. „Тотнъм“ изигра един от най-добрите си мачове за сезона, но пак не беше достатъчно силен.

2 ноември: „Астън Вила“ – „Ливърпул“ 1:2
„Манчестър Сити“ току-що беше обърнал „Саутхемптън“ и съкратил разликата до 3 точки преди гостуването на „Анфийлд“. Три минути преди края на „Вила Парк“ отборът на Клоп губеше с 0:1. Сори, „Сити“. Дори 3 минути са достатъчни на този „Ливърпул“ да вкара два гола.

10 ноември: „Ливърпул“ – „Манчестър Сити“ 3:1
Фабиньо, Салах и Мане вкараха трите гола, с които показаха на шампиона, че ще бъде сменен. В началото „Сити“ поиска дузпа от ВАР, а в последвалата атака пусна попадение. Колкото и да бе спорна ситуацията, доминацията на „Ливърпул“ не бе под съмнение.

26 декември: „Лестър“ – „Ливърпул“ 1:4
Само четири дни по-рано „Ливърпул“ се прибра от Катар, където стана световен клубен шампион. По това време „Лестър“ летеше и бе смятан за претендент за титлата. Но „Ливърпул“ изнесе лекция, след която преднината на отбора вече бе 18 точки.

25 юни „Ливърпул“ – „Кристъл Палас” 4:0
Със загубата на Манчестър Сити от Челси от същия (31-ви) кръг, Ливърпул стават недосегаеми с 23 точки и заслужават да станат шампиони 7 кръга преди края на сезона.

“От собственоръчното отхвърляне на приетия ред в германския футбол с “Борусия” (Дортмунд) до отвеждането на “Ливърпул” обратно към европейските висини, това е истинската история на Юрген Клоп и неговия футболен гений. Какво води Юрген Клоп, каква е тайната на неговия успех и как стана един от най-добрите треньори в света? Книгата на Елмар Невелинг ни дава всички отговори.”
Goal.com

“Вълнуващ анализ на истинската и силна личност, харизматичен, вълнуващ, неотразим и интелигентен тактик.”
Томас Хелмер

“Това е енергията на футбола, начинът, по който хората в Ливърпул живеят с футбола, както и всички фенове на “Ливърпул” по света. Това не е обикновен клуб, това е специален клуб.”
Юрген Клоп

Десет години по-късно, на международната спортна конфе­ренция в Бохум през юли 2011-а, журналистът Макс Юнг пита Клоп за началото на кариерата му: „Все още помня онзи понеделник, както деня преди това и деня след това – казва Клоп на присъстващите. – Мога да ви разкажа всичко, което се случи в онези дни, абсолютно всичко. Това бе критична точка в живота ми. Не бива да забравяте, че по това време аз бях застаряващ футболист от Втора дивизия в „Майнц“. Беше наистина приятна трансформация, от уморен фут­болист до свеж мениджър. Моментално получих прилив на адреналин и усетих, че животът започва отначало. Имах възможност да поема контрол върху отбора. Нямам много таланти, но изглежда, имам талант именно за това. И по онова време, работейки заедно с отбора, това беше напълно достатъчно, за да може да ни измъкне от наглед невъзможна ситуация и да останем в дивизията“.
Клоп признава на конференцията: „Не се замислих по оно­ва време, но сега осъзнавам: ако бях изпаднал с „Майнц“, на възраст от 33 години, два или три мача преди края на сезона, сигурно мениджърската ми кариера щеше да е пред провал. Голям провал. Щях да имам това в биографията си: „Първи опит с треньорството, изпада“. След това никой нямаше да дойде да почука на вратата ми и да ми даде втори шанс при такова начало. Затова трябваше да се надявам на много къс­мет и да накарам футболистите да повярват, че ще свършим правилно работата“.
В момента, в който Клоп приема работата, той осъзна­ва нещо важно: „Мениджърството е нещото, което искам да правя до края на живота си. Но няма как да се осланяте на това. Няма как да кажете: „Момчета, вижте, може да не съм толкова добър футболист, но наполовина разбрах как се пра­вят нещата, така че ме поставете начело на вашия отбор“. Не се случва така. С моята визитка като футболист обичайното е да се започне от Четвърта или Пета дивизия, но аз имах не­вероятния късмет като посредствен футболист да получа своя старт от Втора дивизия“.
За начало на треньорска кариера шест победи от седем мача е постижение, което е трудно да бъде подобрено. „Трябваше – си спомня Клоп. – Нуждаех­ме се от всяка една точка. Беше доста драматично, макар тогава да не го усещах по този начин. Бяхме относително спокойни, защото ни смятаха едва ли не за отпаднали. Единственото, което можехме да направим, е да работим за чудо и се оказа, че именно това постигнахме. По отношение на характер, отборът бе невероятен; всичко, което правехме на тренировка, го изпълня­вахме и на мачовете. В резултат на това имахме незабравими мигове заедно.“
Като пример за отличната атмосфера в лагера Клоп при­помня случката, когато се завръщат от победа над „Улм“: „Казахме на шофьора „отбий тук вдясно“ и спряхме на една бензиностанция. Всички слязохме, бяхме със слънчеви очила и си купихме бира. Всеки, който е видял автобуса на „Майнц 05“, сигурно си е казал: „Кои са тези идиоти, които поливат треньора си?“ В днешно време това не би било възможно. Но с онзи отбор, който основно бе изграден от футболисти на моята възраст, това не бе грешен подход. Това бе преди повече от десет години, бе друго време“.

Проблемите на „Дортмунд“ през сезон 2007-2008 са доста добре описани от главния редактор на „Кикер“ Филип Кьос­тер, който публикува следния анализ през април 2008-а: „За времето, което е необходимо защитата на „Дортмунд“ да от­неме топката и да я пренесе към нападателите, някои от фе­новете от Южната трибуна успяха да отидат да си купят бира. Два пъти. „Дортмунд“ не може да продължава така. Добре е някои хора да се запитат как да накарат този тим да заиграе. Би било наистина освежаващо“.

С това трябва да се справи Клоп след пристигането си. Той е там, за да възстанови отбора и да му придаде атрак­тивна и успешна спортна идентич­ност. Очакванията относно това, което би могъл да постигне, са високи, но също така и обвързани с реализъм. „Черно-жълтите“ фенове са гладни за атрактивен футбол от любимия си тим, но най-вече искат да видят страст и отдаденост от страна на играчите. Титлите може и да са отвъд техните мечти, но те искат друго – стилът на игра да бъде разпознаваем за всички и когато погледаш малко този отбор, да си кажеш – да, това е „Дортмунд“. Клоп отлично разбира това – първото обещание към феновете е да осигури „футбол на пълна газ“. Предизвикателството му е да научи футболистите как да постигнат това.

В навечерието на новия сезон 2008-2009 „Борусия“ (Дорт­мунд) се изправя срещу „Байерн“ (Мюнхен) в двубой за Суперкупата на Германия. Отборът на Клоп обръща резултата от финала за Купата, като печели срещу „Байерн“ с 2:1. Резулта­тът дори изглежда прекалено добър: дортмундци започват да мечтаят, че „тази година може да е нашата“. Онлайн юзърът „Икпеба“ говори от името на много фенове, когато публикува мнение на популярния германски футболен сайт https://www.transfermarkt.de: „Клопо, ти направи футбола отново забавен!“ Мнозина не очакват повече от това. Клоп обаче е по-амбициозен от тях. Той знае, че за да продължи да радва хора като „Икпеба“, цялата система на игра на „Дортмунд“ се нуждае от подо­брение. А това е сериозна работа и неслучайно, вместо да си закупи жилище в града, той предпочита да вземе такова под наем – човек никога не знае. Вместо да поддържа мечтите и оптимизма на феновете, той решава да занижи очаква­нията им до едно разумно ниво. Едва след трудна и тежка битка, за­вършила с победа над третодивизионния „Рот-Вайс“ (Есен) за купата, той казва: „Днес отборът показа отчасти това, което искам да бъде новото му лице и за което тренираме толкова време в последните седмици“.

През пролетта на 2015-а Юрген Клоп обявява, че след фи­нала за Купата на Германия срещу „Волфсбург“ ще си взе­ме почивка от футбола. На база времето, което е изкарал в „Майнц 05“ и „Дормтунд“, неговият мениджър казва: „Юрген имаше две големи влюбвания в миналото и е трудно да се втурне към нова връзка. Той иска да се почувства като „са­мостоятелен мениджър“ и да преживее с жена си моменти, които не е успял през това време. Това желание се увеличи у него с времето“. Помощниците на Клоп Желко Бувач и Пе­тер Кравиц също усещат нещо подобно. Където и да реши да отиде Юрген впоследствие, вече е ясно, че хармонията между тримата няма да се наруши.
Преди да си вземе почивка, което е за твърде краткия пе­риод от четири месеца, Клоп работи като мениджър в продъл­жение на четиринайсет години. За това време той е тренирал само два отбора, доста впечатляващо пости­жение, предвид това каква е съдбата на повечето съвременни мени­джъри. Ново и вълнуващо предизвикателство го очаква в Ливърпул. Дали Клоп ще е способен да продължи успешната си кариера и край река Мърси? Перспективата изглежда добра: Клоп и неговата „нова любов“ сякаш са пер­фектна комбинация.

До лятото на 2014-а Клоп изкарва шест години на горещия стол на „Дортмунд“, точно колкото и Отмар Хицфелд, който, без съмнение, е един от най-великите мениджъри в историята на клуба. Хицфелд държи рекорда за най-дълъг престой наче­ло на тима. Той е на кормилото от 1991 до 1997, като за този период достига финала за Купата на УЕФА, печели титлата два пъти, както и веднъж ликува в Шампионската лига. Клоп успява да надмине неговото дълголетие в клуба.
Но тогава идва и големият удар: сряда, 15 април 2015-а. Клоп дава прес­конференция с Вацке и Цорк и съобщава, че е помолил ръководството на „Борусия“ (Дортмунд) да го осво­боди от договора му, който изтича чак през 2018-а. Те се съ­гласяват и той е свободен да напусне в края на настоящия сезон. Разбира се, една от причините за слабото представяне на „Борусия“ е Световното първенство в Бразилия през 2014-а, като се появяват и спекулации, че Клоп просто се е изчерпал за този проект. Но моментът, в който той съобщава новината, е точно когато отборът му започва да си стъп­ва на крака и това идва като шок. Изглежда така, сякаш целият град има нужда от няколко дни, за да се отърси и да разбере какво се е случило, толкова близка е връзката между хората, клуба и треньора през изминалите седем години.
Клоп и екипът му са по-мотивирани от всякога, след като съобщават, че напускат в края на сезона. Когато това се случ­ва, техният отбор изглежда като катастрофирала кола, но те успяват да я стегнат и да класират отбора за Лига Европа, както и да достигнат до финала за Купата на Германия.
Но как ще изглежда бъдещето на Клоп след тази почивка? Дали ще последва примера на Хицфелд и след успешен период в „Борусия“ ще се насочи към „Байерн“ (Мюнхен)? Или ще застане начело на елитен отбор от Италия, Испания или Ан­глия?
„Ливърпул“ много скоро става един от вариантите за негов избор. Това е легендарен отбор, не много по-различен от „Бо­русия“ (Дортмунд): страст, близост с хората и връзка с тради­циите. А освен това мениджърът му Брендън Роджърс е пред уволнение заради незадоволителните резултати.

След успешни преговори с ръководството и договор за три години Клоп е представен пред „червените“ като новия ме­ниджър в петък, 9 октомври, на знаменита пресконференция, която допълва легендата за Юрген. „Това е първият клуб, за който наистина идвам готов“, разкрива той. Скоро става ясно, че дори и след четири месеца почивка и въпреки че трябва да говори чужд език, Клоп е зареден с позитивен хумор и не е загубил почти нищо от невероятния си чар. Когато е попитан как би се описал в сравнение с Жозе Моуриньо, който сам се нарича „Специалния“, отговорът му е, че е от Шварц­валд, бил е средно ниво футболист, след което е започнал и от такова ниво като мениджър на „Майнц 05“. „Моята майка сигурно седи пред телевизора и гледа тази пресконференция, без да разбере нито една дума от казаното досега. Но се чувства и много горда.“ Относно сравнението с Жозе Моуриньо, Клоп добавя една реплика, която се превръща в негова запазена марка: „Аз съм Нормалния“. Събралите се представители на медиите са въо­душе­вени и впечатлени.
Човекът от пресконференцията обаче не е онзи познат, без­грижен Клоп. Той изглежда по-слаб, като златното момче от миналото, и сякаш напълно се е възстановил от психическия стрес, който е изживял през последните четиринайсет години начело на „Майнц 05“ и „Дортмунд“. „Аз съм на 48 години, през по-голямата част от живота си не съм имал пари, за да отида на почивка, а след това просто нямах времето, за да го направя, а ето че получих четири прекрасни месеца. Беше наистина невероятно.“ Много време да играе тенис и да гледа футбол по целия свят.
Той избира „Ливърпул“ не заради сходството му с „Бору­сия“ (Дортмунд), а както твърди, защото е „велик клуб“. Клоп обещава футбол, който да вълнува хората, което отлично ще пасне с духа на „Анфийлд“, както и играта на „пълна газ“, с която става известен в „Дортмунд“. Той споделя, че е погледнал какво означава преводът на „игра на преход“. Това е сърце­вината на неговата философия и в същото време нещото, с което иска да остане верен на същността на „Ливърпул“. Клоп обяснява и слабостта си към романтичния футбол: „Анфийлд“ е едно от най-добрите места в света на футбола, това е си­гурно. Ето че сега съм тук. Изглежда, че наистина съм един голям късметлия“.

Победата с 3:1 на 31 октомври като гост срещу „Челси“ на Жозе Моуриньо е приета като първата значителна стъп­ка напред в процеса на овладяване на философията на Клоп. „Стамфорд Бридж“ е превзет“, пеят щастливите фенове на „Ли­върпул“. Пресата е впечатлена от скандиранията по трибуните и неконтролируемите жестове на мениджъра край тъчлиния­та. Жестику­лирания, които толкова силно подлудяват помощ­ник-треньора на „Челси“ Жозе Мораиш, че той не се сдържа, скача срещу Клоп и го кълне край линията, а той от своя страна остава сдържан и му препоръчва: „Вземи си почивка“.
Колкото и да е умерен в тази конкретна ситуация, темпе­раментът на Клоп не остава дълго скрит в Англия. Иън Дойл пише в „Ливърпул Еко“: „Клоп е новият фаворит на феновете. Нормалния избута от първото място Спе­циалния. Има нещо много чисто и симпатично в маниера на поведение на герма­неца, докато той подскача край тъчлинията, рита всяка топка, изживява всяко единоборство и празнува голове така, сякаш това са последните събития, които ще се случат на света, и този е последният гол, който някога ще бъде отбелязан, макар действително да изглежда страшно, когато Клоп се изправи лице в лице с четвъртия съдия и му крещи директно на ухото“. Клоп си е Клоп дори и в Англия.

Клоп може и да показва известни колебания в началото, но скоро ще получи огромен вот на доверие от Стивън Джерард, легендата на „Ливър­пул“, който, включително с годините в школата, е прекарал 26 сезона при „червените“ и е спечелил Шампионската лига през 2005-а. „Пих кафе с него и след като излязох от стаята, бях щастлив. Почувствах се по-висок – каз­ва Джерард, който е пленен от харизмата на мениджъра. – Ат­мосферата в отбора е невероятна. Обожавам начина, по който той контролира отбора, и стила на игра, който изповядва.“ Дългогодишният капитан на „Ливърпул“ изпитва разочарова­ние, че не е имал възможност да играе под негово ръковод­ство. „Ако бях футболист на „Ливърпул“, без значение дали юноша или вече в пика на кариерата си, и Юрген Клоп мине покрай мен в събле­калнята, щях да полудея от радост.“ Стиви Джи припознава Клоп като по-голямата част от английски­те запалянковци: „Много ми харесва колко харизматичен из­глежда той пред камера, обожавам тактиката му и винаги съм харесвал „Борусия“ (Дортмунд), които наблюдавах отблизо в Шампионската лига“.

„Ливърпул“ се отправя към Дортмунд за първия мач от сблъ­съка на „Сигнал Идуна Парк“, където феновете на домакините правят топло, но все пак сдържано посрещане на Клоп. От 2006-а насам, когато е бил с „Майнц 05“, той води друг клуб на този стадион и трябва да изпита усещането да е гост. Побиват го тръпки по всяка част от тялото, когато и от двете агитки запяват в негова чест „Никога не ще вървиш сам“.
Двубоят преминава не толкова вълнуващо и атрактивно, въпреки огромното очакване и медийната еуфория, която се създава около него в седмиците, които го предхождат. Гостите откриват резултата чрез Ориги в края на първото полувреме. Милнър изпреварва Матс Хумелс във въздуха, за да подаде на белгиеца, който преодолява Лукаш Пишчек и стреля в долния ляв ъгъл, за да реализира първия гол. Малко преди края на полувремето Ориги едва не вкарва второ попадение, но в последния възможен момент врата­рят на „Дортмунд“ Роман Вайденфелер успява да спаси своя тим.
„Борусия“ доминира през първото полувреме и държи кон­трол върху топката, но така и не успява да създаде много чисти положения. Второто полувреме обаче започва обеща­ващо за тях: Хумелс изравнява с глава след късо изпълнение на корнер и подаване от Хенрих Мхитарян. Коутиньо едва не връща гола моментално, но Вайденфелер отново прави добро спасяване. След това двубоят става равностоен, като нито един от двата тима не поема излишни рискове. Така ре­зултатът 1:1 се запазва и това означава, че на реванша всичко е възможно – седмица по-късно се очертава да има наистина драматичен ответен двубой.
Вечерта започва със специален, много трогателен момент: и двете агитки на отборите отново запяват в един хор „Никога не ще вървиш сам“, този път в памет на жертвите от трагедията на „Хилсбъро“ през 1989-а, когато 96 души губят живота си, а още стотици са ранени. Реваншът се играе на 14 април 2016-а, един ден преди 27-та годишнина от трагедията. Поведение­то на феновете и на двата отбора не остава незабелязано от ФИФА, която им връчва наградата си „Най-позитивни фено­ве“ на годината. Торстен Шилд, който представлява привър­жениците на „Дортмунд“, посвещава тази награда на всички онези 96 загинали.
От първия миг, в който срещата започва, „Дортмунд“ де­монстрира онази концентрация, която му липсва в първия мач, и набързо повежда с 2:0 след попадения на Мхитарян и Пиер-Емерик Обамеянг след само 9 минути игра. Мачът още не е започнал, а ето че „Ливърпул“ вече се нуждае от три гола, за да продължи в следващия кръг. След като домакини­те трябва да вкарват попадения, те откриват пространства за „Борусия“ и така сблъсъкът става твърде отворен. До почив­ката няма други голове, но веднага след нея пада един. Клоп изпраща своя тим рано на терена още преди да е изтекло вре­мето за пауза, за да демонстрират футболистите му, че са гото­ви за битка. И действително, Ориги промушва топката между краката на Вайденфелер още в 48-ата минута. „Дортмунд“ не се бавят и девет минути по-късно Марко Ройс възстановява аванса на своя тим. Край на мача. Със сигурност.
Но тогава „червените“, както са правели толкова много дру­ги пъти в легендарните си европейски вечери на „Анфийлд“, натискат бутона на турбото. Моментално Клоп включва в игра Джо Алън и Даниел Стъридж на мястото на Лалана и Фир­мино. След двойно подаване с Милнър Коутиньо връща едно попадение – надеждата проблясва отново 25 минути преди края на сблъсъка. „Анфийлд“ се пробужда и феновете тласкат фут­болистите напред. „Дортмунд“ изпитва проблеми да се справи с напрежението. В 77-та минута Мамаду Сако е оставен непо­крит при корнер и вкарва още един гол. Равенство! Клоп отно­во е в режим „помпане на юмруци“. Остават 12 минути, а във въздуха се усеща истинско електричество. „Може да го усетите, почув­ствате и помиришете“, казва Клоп. Бурята е надвиснала над „Дорт­мунд“, а „Ливърпул“ се явява като гръмовержец.
Достигат до 90-та минута и влизат в добавеното време. Милнър получава топката от Стъридж в наказателното поле и се отправя към аутлинията, преди да я центрира, а централ­ният бранител Деян Ловрен я праща в мрежата с глава за 4:3! Ловрен се затичва към корнера, за да отпразнува попадението с феновете, които са в екстаз. Клоп подивява.
Но това не е последният акорд от двубоя. Поантата поставя Илкай Гюндоган, който получава възможност да изравни от пряк свободен удар. Клоп гледа със стиснати зъби как топката профучава покрай левия страничен стълб. Съдията свири края на мача. Това е наистина край, а под влияние на адреналина феновете на „Ливърпул“ пеят, танцуват, крещят и се прегръ­щат, всичко това наведнъж. Това е изригване на вулкан от емоции. От другия край на трибуните мълчанието е тягостно, феновете в черно и жълто не могат да повярват на какво са станали свидетели.
След изтощително празненство с феновете на „Ливърпул“ Клоп се обръща към другата трибуна, за да поздрави тези на „Дортмунд“ и да им се извини. Някои го аплодират, но други са много разочаровани, че от всички хора на света именно техният бивш треньор е забил ножа в кокала и ги е довел до това чувство. Когато вижда тяхната гневна и враждебна реак­ция, той отново им обръща гръб.
Това е мач, който има спиращо дъха темпо и е невероят­но драматичен. Паметен дуел, който завършва така, както и започва, с песента „Никога не ще вървиш сам“, но този път изпята само от една част от хората по трибу­ните – тези, об­лечени в червено. В интервюто си след срещата треньорът на „Борусия“ Томас Тухел опитва да обясни случилото се: „Трябва да сме честни и да признаем, че след като поведохме с 3:1, не успяхме да отговорим на това, което „Ливърпул“ ни предос­тави на терена. В един момент те бяха изцяло водени от емо­циите“. „Дортмунд“ губи вяра в собствения си стил, след като емоционалната мощ им се изплъзва и в крайна сметка отпада след един „щастлив удар“. Капитанът Матс Хумелс също не приема лесно поражението: „Някак предадохме инициатива­та. Връчихме им топката и загубихме“. Дори „Борусия“ (Дорт­мунд) изпитва проблеми да се справи с „Коп“.
Предшественикът на Тухел обаче е в съвсем различно на­строение: „Това е най-хубавият половин час, който съм имал във футбола“. Той пресъздава изминалата вечер няколко месе­ца по-късно в интервю за „Ливърпул Еко“: „Аз наистина съм късметлия. Бил съм свидетел на невероятна атмосфера като треньор на „Майнц 05“ и „Дортмунд“, но последният половин час на „Анфийлд“ онази вечер бе най-хубавото време, което някога съм имал. Нямаше да е възможно, нямаше никакъв шанс, ако не бе нашата публика. Това е сигурно. Ако двубоят трябва да се изиграе отново и махнете шума от трибуните, нямаме никакъв шанс да спечелим. Не е само заради шума, това е нещо повече, говорим за вибрациите, за всичко. Може­те да го гледате пак. Беше невероятно. Обожавам го“.

Този трансферен прозорец се явява рекорден не само за продажби, но и за покупки от страна на „Ливърпул“: холанд­ският централен защитник Върджил ван Дайк, висок 192 сан­тиметра и тежащ 92 килограма, най-накрая е привлечен от „Саутхемптън“ за 75 милиона паунда. Подобно на Коутиньо, този трансфер също е завършен след една дълга сага. Като бразилеца Ван Дайк дава ясно да се разбере на предишните си шефове, че иска да си тръгне, независимо че е подписал пре­ди това 6-годишен договор. Всичко обаче опира до клаузата за освобождаване, която е фиксирана в дадения контракт, така че неговият срок вече не е от такова значение. „Ливърпул“ се извинява официално за нерегламентирания подход към бра­нителя през 2017-а, декларирайки „вече нямаме интерес към него“, но все пак го привличат. Това не е типичен трансфер за Клоп. През 2016-а той отхвърля възможността клубът да вземе Пол Погба срещу 89 милиона паунда с думите: „Искам да печелим по различен начин. Ако имахме толкова пари за харчене, ще постъпя по друг начин. Ако харча пари, то това ще е, за да изградя отбор, истински отбор“. И е категоричен относно това да си купиш победи: „Деня, в който футболът вече е това, аз няма да упражнявам повече тази професия“.

Юрген прави сравнение на този финал с предишните, които е имал, включително и като треньор на „Борусия“. „Не обичам да обвинявам предишните си отбори. Обичам ги всичките. Те дадоха всичко от себе си, но никога не съм участвал на финал с по-добър отбор от този. В основата на силата на „Ли­върпул“ се крие умението ни да съчетаваме възможностите с представянето си. Това е брилянтно. Обратът над „Барселона“ стана въз­можен, защото ние си повярвахме, когато никой друг не вярваше. Преди година поражението от „Реал“ оказа голямо въздействие върху нас. Спомням си – бяхме на гишетата на летището в Киев, всички с костюми, с наведени глави. Имаше много различни емоции. Но планът беше да стигнем до финала отново и сега сме тук, а това е просто невероятно. Ако спече­лим Шам­пион­ската лига, това ще е най-големият успех в ка­риерата ми. Би било различно от предишните финали, но ако не успеем, то безспорно най-голе­мият момент в кариерата ми ще си остане през 2004 година, когато спечелихме промоция за Бундеслигата с „Майнц“. Ако знаехте с какви пари разпола­гахме и какви бяха обстоятелствата – никой нямаше нужда от нас в елита“, връща се дори още по-назад Клоп.

А какво иска Клоп? Неговата визия е да направи света мал­ко по-добър. Това не се забелязва само от думите му, но и от действията му. Не е казано, че тази визия ще бъде реализирана. Той обаче иска да направи отбора си по-добър като мениджър. В ролята си на телевизионен експерт иска да обясни случва­щото се на терена на зрителите. Само мога да обобщя: просто иска да направи всичко по-добре. Такава силна воля идва от сърцето, не е насила сложена там. Други могат да кажат: „Искам да спечеля много пари, да стана известен, да стана номер едно, искам това или онова“. Но Клоп казва: „Дори да звучи мелодраматично, за мен това означава да направя себе си малко по-добър“, което споделя в интервюто за „Цайт“. И този подход не се отнася само за спорта, той е по-фундамен­тален. Не само на футболния терен, но навсякъде, където и да се озове, светът би трябвало да стане малко по-добър. Това е неговото основно отношение.