Йохан Кройф: Гений и деспот – Шериф Гемур

Йохан Кройф, човекът, който промени футбола завинаги, се нарежда с Пеле и Марадона в славната троица на най-великите футболисти в историята.
Известният френски футболен журналист и коментатор Шериф Гемур очертава символично в 14 глави вечния спомен за митичния номер 14, за свръхзвуковите изригвания на един гениален стратег, за харизмата на поп звезда от 70-те с развети коси, за червено-бялото торнадо на “Аякс”, за трикратния европейски клубен шампион, за незабравимата Холандия от Мондиал ’74, за треньора революционер, създал легендарния Дрийм тийм на “Барселона” от 1992 г. и за всички негови ученици, седнали на свой ред на треньорската скамейка.
Едва седемнайсетгодишен той подписва първия си професионален договор и дава заявка за забележителна кариера. Кройф въплъщава бунтовната дързост на рок звезда и въвежда една модерна, бърза и вдъхновена игра – тотален футбол.
Той налага смазващата си власт, собствени идеи и лични интереси на и извън терена, като внася дух и цвят във футбола и го превръща в суперспектакъл. Рязък, властен, манипулативен, егоцентричен, отмъстителен: неговата свръхконфликтна личност е в основата на една изключителна кариера, на съществуване, надхвърлящо измеренията на един живот и оставило незаличима следа.
Книгата съдържа 14 препратки посредством QR кодове, които позволяват на читателя да гледа видеоклипове, свързани с най-ярките моменти от живота на Йохан Кройф.

„Разбира се, показателна в това отношение е репликата на Гуардиола за моя принос към Барселона: „Йохан построи катедралата, от нас зависи да я поддържаме“. Това не е просто чудесен избор на думи, но и много трогващ израз. Аз просто направих онова, ко­ето смятах, че е най-добро за всички – както в Барселона, така и в Аякс. За щастие, в Барселона то проработи, най-вече благодарение на хора като Франк Рийкард, Хенк тен Кате, Пеп Гуардиола и Чики Бегиристайн. Заради тях катедралата, както красиво я нарече Пеп, все още се извисява. Благодарен съм им. Това не е само футболът, който аз обичам, но и играта, която феновете харесват. Това е футбол, какъвто трябва да бъде. – Йохан Кройф

Книгата е страхотна и се препоръчва пред Моят Начин, автобиографията на Кройф. Най-добре прочетете и двете!!!

Ето още няколко цитата:

„Мога да бъда новият Ди Стефано, но не и новият Пеле. Пеле е единственият, който излиза извън границите на логи­ката“. – Йохан Кройф

„Знам, че всички ще се подиграват, но не ми пука, твърдя, че холандският футбол може да стигне мно­го високо на международно равнище. Може да стане най-добрият футбол, виждан някога на нашата планета. Може да изглежда много претенциозно от новак с жълто около устата, но аз съм оптимист, за­щото холандският футбол е едновременно дисциплиниран и пълен с въображение. Другите страни го нямат. Вижте „Ливърпул“, който победихме с 5:1! Чак при 4:0 те се опитаха да покажат нещо различно. В „Аякс“ бихме го направили по-бързо, защото влагаме въобра­жение в играта си. След пет или десет години ще си спомните, че този приятел на име Кройф е бил прав“. И Йохан Кройф наистина ще бъде прав.

С плашещото си умение да формулира проблема Йохан осъзнава напълно своята гениалност, както и че му е необходимо добро разбиране от страна на съотборни­ците, за да могат да играят в темпото, което той диктува: „Ако играят нормално с мен, винаги ще закъсняват“ . Затова трябва да придобият бързина на мисълта, дори повече от бързината на движение. Защото бързината, обяснява той, „е преди всичко да предугадиш кога трябва да започнеш да тичаш. Постоянно се объркват бързина и предвиж­дане. Често чувам да казват, че съм бърз. Не съм чак толкова бърз. Но когато започвам да тичам преди другите, изглеждам по-бърз, от­колкото съм“.

Да мислиш бързо, за да действаш бързо. Когато става треньор, Йохан изрича своята фундаментална аксиома, до която е стигнал още като футболист: „Футболът е спорт, който се играе с глава“.

Има и друго. Йохан като лидер никога не губи време в заобикалки и прямотата, с която дава насоки, неизбежно предизвиква търкания. На и извън терена. Той винаги го е признавал без угризения: „Най- неприятното нещо през цялата ми кариера беше, че виждах всичко и като следствие бях длъжен да говоря за това, да посочвам грешките на другите… “.

Но за да легитимира по-добре своята командна роля, Йохан става деспот, който умее да изяснява и собствените си отго­ворности: „Аз съм малко странен футболист. В смисъл, че не се при­кривам и не прикривам другите. Играта ми е много рискова, което означава, че поемам съзнателно риска всички зрители да видят дали съм добър или некадърник“. Той се научава да ограничава на терена естествените си прерогативи: „Никога, никога не съм ругал съотбор­ниците си. Ако имах нещо да кажа, то беше за организацията на те­рена. А не когато някой съотборник пропускаше добра възможност, защото това може да се случи на всеки“.

Още по-впечатляващо е, че словото на Кройф прелива извън строго футболните рамки и постепенно пропива цялото холандски общество! „Вариращите от арогантност до искреност изявления на Кройф се известни и с лингвистичната си екстравагантност.“ Сай­тът на ФИФА напомня с основание прочутите афоризми, наречени cruijffiaans („кройфизми“), които бележат нарастващото влияние на номер 14 върху неговите сънародници.

Добре известните му и често импровизирани словесни изблици са легион. Той често прибягва до плеоназми или баналности: „Оно­ва, което е отрицателно, няма никакъв смисъл“, „Ако не върви до­бре, значи не върви добре“. Някои формулировки, заредени с хумор, ирония и егоцентризъм, изразяват по-добре неговата индивидуал­ност („Преди да допусна грешка, не я правя“, „Не правя грешки почти никога, защото ми е много трудно да се излъжа“). Много са подигравани най-ярките му кройфизми за играта като: „Футболът е проста игра, но е изключително трудно да играеш просто“, „Съв­паденията са логични“, „За да печелиш, трябва да вкарваш“, „Топ­ката е съществен елемент от играта“. Но не бива да се забравя, че за гениите в най-различни области винаги е било трудно да обяснят на обикновените смъртни онова, което на самите тях им изглежда очевидно. Затова гениите се оправят, както могат. Включително и Кройф, който по темата за футбола употребява и злоупотребява със странни или направо тавтологични формулировки. Дори напълно оксиморонни като знаменитото му „Всяко неудобство си има своето предимство“. „Това стана общоприет израз в Холандия. Използват го дори политиците“

Защото Йо­хан няма задръжки! „Не тичай със свирка в устата. Дръж я в ръка, така ще имаш повече време да размислиш, преди да свирнеш“, си остава една от най-прочутите му забележки към хората в черно.

Сниманата през 2003 г. документална лента пресъздава трите каталунски десетиле­тия, преживени от Йохан след пристигането му в Барселона през 1973 г. Филмът дава думата на множество барселонски свидетели, които разказват накратко свой личен спомен за Кройф в един ,да­ден момент“. Шавиер Питарке, възрастен собственик на круизен кораб и запален каталунист, разказва първи за своя Йохан: „Пла­тихме рекордна за света сума за някакъв недодялан, хилав младеж, който пушеше като комин. Този, наш спасител? Не, невъзможно… И все пак още от първите мачове той наистина беше El Salvador de la Catalunya. Той ни върна гордостта“.

Уго Сотил отдава трогателно почит на своя приятел Йохан: „Беше по целия терен, в нападение и в защита. Имаше страхотна физика, затова го наричаха Конкорда. Самолетът се появи през 1975 г„ ми­сля. Беше толкова бърз, че постоянно ни изненадваше. Беше нашият лидер, вземаше думата на терена и когато топката беше у него, всеки знаеше къде трябва да бъде. Никога не преставаше да говори, дава­ше ти знаци. Беше като треньор.“

През 1997 г., във „Франс Футбол“: „Честно казано, и днес не из­питвам особено съжаление, че никога не съм печелил световно пър­венство. Кое си струва повече? Да победиш, без да покажеш нищо интересно и зрелищно, или да загубиш, но да си доставил удоволст­вие на зрителите? Понякога, когато си мисля отново за възхвалите, които получихме, си казвам, че този въпрос дори не заслужава да бъде задаван“. През 1998 г.: „Не прекарвам живота си, проклинай­ки факта, че не съм спечелил световното първенство. Играх в един фантастичен отбор, който предложи велики моменти на хората през 1974 г. В това е всичко, което футболът е и трябва да бъде. Навсякъде във Франция хората ми говориха за Холандия 74 с топлина и възхи­щение. За мен като бивш играч това е най-голямата награда“. През 2005 г.: „Аз не съжалявам за нищо. Самият вие го казахте, Холандия играеше най-атрактивния футбол на турнира […] Да, загубихме, аз загубих финала на световното първенство, но не ми пука. Без да спе­челим състезанието, ние спечелихме със спомена, който оставихме“.

На 30 ноември той предизвиква сензация при важния мач срещу „Твенте“ на стария стадион „Де Меер“. Аяксите губят с 3:1 пред очите на Йохан Кройф, който седи на трибуната то­пло облечен, като обикновен зрител. Внезапно той става, спуска се през редовете и сяда на пейката до озадачения Беенхакер. С няколко кратки изречения и точни жестове праща на терена един млад метис, Франк Рийкард, и реорганизира отбора! Аяксите побеждават с 5:3. „Водеха ни в резултата, а аз гледах мача от официалната трибуна – още се смее Йохан. – Тогава слязох до терена, за да кажа на Лео, че трябва да направи две смени. Накрая спечелихме е 5:3. Но Лео беше бесен. Още ми казва, че тогава е трябвало да ми удари два шамара.“ Поклонниците на Кройф смятат не без причина, че този 24 ноември 1980 г. е първият ден, в който Йохан упражнява истински професи­ята на треньор.[…] Йохан не притежава необходимите дипломи, за да упражнява тази дейност. С височайше пренебрежение той отхвърля тази чинов­ническа формалност: „Дипломи за треньор? Не ме карайте да се смея! Това е някаква бюрокрация. Погледнете ме: нямам диплома за треньор и няма да имам никога. Но въпреки това мога да кажа на моите момчета какво да правят и особено какво не трябва да пра­вят“.

Йохан направо подлудява „Аякс“. „Искам да стана милионер с футбол – обявява той. – Познавам всички някогашни звезди на „Аякс“. Днес карат стари велосипеди.“ – Йохан Кройф

„До трийсет години правех всичко по усет. След трий­сетата година започнах да разбирам всичко, което правех на терена.“ – Йохан Кройф

Йохан Кройф няма солидно образование, но е изучил живота в училището на улицата и е развил интуитивна логика, която го пра­ви „много по-интелигентен от речника му“ според Саймън Купър.

„Когато отборът играе добре, си казвам, че това е добре и за мен. Но когато изпитва удоволствие, той носи удоволствие и на другите. Футболът е спорт, подвластен на преходността. Затова удоволствието трябва да бъде негов решаващ елемент“. – Йохан Кройф

Старият фен на Кройфи, каталунският писател Сержи Памиес (написал предговор към Me gusta el futbol (Харесвам футбола) на Йохан Кройф) , резюмира всичко в една формулировка: „Когато Йохан беше футболист, мислеше като треньор. Когато беше треньор, мислеше като футболист“.

Саймън Купър е безмилостен: „В Холандия, за да кажеш, че еди-койси умее да играе футбол, значи, че имаш предвид изключително тех­никата му и прочита му на играта. Куражът, стремежът да спечелиш на всяка цена, величието, всичко това не значи нищо за тях. В Хо­ландия смятат, че Оливер Бирхоф не е футболист. Нещо подобно е и с Гулит, твърде ниско ценен при нас“. И по тази тема Йохан Кройф налага през 2000 г. своите категорични съждения: „Ван Нистелрой е голям голмайстор. Но слаб футболист“. Тъй рече Йохан.

Трудно поносимият медиен натиск се стоварва върху раменете му. Но Йохан отново не обръща внимание:

„Не ме интересуват никави критики, никакви статии. Не се чувствам засегнат. Те се занимават с Кройф, а донякъде Кройф е друга личност, не съм аз“. Но този реален меди­ен натиск несъмнено обяснява неговото двойствено отношение към играчите, малко като Ринус Микелс в „Аякс“ през шейсетте. „Беше напълно различен в работата си и във всекидневния живот – разказ­ва Бакеро. – Можеше да се веселиш с него, докато вечеряте, и да се натъкнеш на някакъв агресивен човек на другата сутрин на трени­ровката. Беше изпълнен с много изненадващи контрасти.“

Впечатлен от неговия поглед върху играта, Йохан отрано му предсказва голямо бъдеще на треньор: „Пеп Гуардиола можеше да види и да разбере всяко позициониране на терена. Когато забелязах интелигентността му и доброто виждане на играта, това беше първият признак, че ще бъде добър играч и че може да стане голям треньор“. Точно казано. Учителя нарежда на своя лейтенант и съсед по жилище Куман да бъде наставник на младия полузащитник: „Роналд, ти ще се занима­ваш с момчето. Ще му бъдеш инструктор, помогни му да се развива и се увери, че е овладял добре холандския стил на игра. От сега на­татък ще бъде твой другар по стая“. Добрият Роналд веднага харесва младежа: „Пеп беше фантастично момче. Нямаше търпение да се научи и искаше да разбере всичко.

Освен Загало на Мондиал’70 и Бекенбауер на Мондиал’90, све­товни шампиони като играчи, и като селекционери, Йохан е един­ственият изключителен играч, постигнал блестящи успехи и като треньор на клуб. И в това също се състои неговият гений: той е един­ствената суперзвезда във футбола, успяла като треньор да запази и предаде по най-добрия начин максимума от своите знания и умения с кръглата топка. Защото драмата на суперграчите, за които всичко е „очевидно“, често се състои в неспособността им да се поставят на разбираемо по-ниското равнище на своите играчи, когато станат треньори.

Повечето хора могат да забележат, че един отбор не играе добре. Малцина могат да видят какво не е наред. Но съвсем малко хора знаят как да се справят с онова, което не върви. Аз го раз­бирам моментално. Затова не ме интересуват критиките. Следвам свой собствен път, дори и да се налага да доказвам на всяка крачка, че съм прав“.  Вглеждането в детайлите разкри­ва, че Стоичков, трети сред голмайсторите в Лигата със 17 гола, е следван от „дефанзивния“ Роналд Куман (16 гола). Това говори ясно за триумфа на тоталния футбол, създаващ голмайстори, дошли от задните линии.

„Аз не съм вярващ. На „Камп Ноу“ имаме параклис. Пре­ди всеки мач и двата отбора отиват там да се помолят, но печели само единият, така че от молитвите няма полза. Защото ако наистина действаха, всички мачове щяха да завършват наравно“. А шансът? През 2015 г. обяснява пред „Со Фут“, че трябва да умееш да му се усмихваш: „Според мен шансът е нещо, което се предизвиква. Ако не се опиташ, не получаваш нищо. Ако не рискуваш, никога няма да имаш шанс. Не трябва да се боиш от несполука, това е част от експе­риментирането, от живота“. И пуска нов кройфизъм: „Несполуката е шанс… тя те кара да разсъждаваш и разкрива нови перспективи.“.

„Не ме интересуват титлите. Важни са постъпките. Освен това ние спечелихме четири шампионата на Испания, играхме на четири европейски финала, два в Шампионска­та лига и два за Купата на носителите на купи. Не е никак зле“. Той сякаш свежда това историческо поражение в Шампионската лига до анекдотичен спомен. Такова е мисленето на Йохан!

 

Президента Ури Коронел, останал временно начело на клуба след груповата оставка на Управителния съвет през март. „Не можете да спечелите срещу Кройф дори когато греши“ , роптае той.

 Жорди слага край на кариерата си със следните думи: „Има два типа футболисти: легенди и простосмърт­ни. Баща ми е легенда, а аз съм простосмъртен. Легенди като моя баща се раждат, живеят и остават във вечността. Аз принадлежа към голямото мнозинство от простосмъртни: ние се раждаме, живеем и после умираме“.

Ел Флако дори се пошегува: „ Аз съм бивш играч, бивш технически директор, бивш треньор, бивш мениджър, бивш почетен президент. Хубав списък, който показва, че всичко си има край“.

Впрочем отличният Дейвид Уинър представя в „Гардиън“ този финал  („Барса“ отново надделява във фи­нала на Шампионската лига над „Манчестър Юнайтед“ (3:1) през 2011г..) под формата на религиозна алегория: „Барселона и Евангели­ето от Гуардиола“. Йохан Кройф е Исус Христос, Ел Салвадор, Спасителя, а ученикът му е Пеп Гуардиола, капитан на неговия Дрийм тим. „Кройф изографиса параклиса, а другите треньори на „Барсе­лона“ след него просто продължиха и усъвършенстваха делото му“, проповядва често Пеп. Дейвид Уинър допълва с хумор библейската фреска с образа на Жозе Мауриньо, „Антихриста от „Реал“ (Мад­рид), научил тайните на totaalvoetbal като асистент на Луис ван Гаал в „Барса“, преди да премине на страната на мрака и дефанзивния футбол“.

ГОЛЯМ Е!

Днес, 24 Март 2018г. се навършват две години от смъртта на великия Йохан Кройф. ПОКЛОН!

Бележка: pdf, doc, docx имат приложени снимки, epub, mobi, fb2 са без снимки, за по-оптимизиран размер!!!

Други препоръчани книги:

Моят Начин. Автобиографията – Йохан Кройф Другата история на България – 157 модерни апокрифа – Тома Биков Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Изгубени връзки. Истинските причини за депресията и как да се избавим от нея – Йохан Хари Новак Джокович: Спортният Посланик – Крис Бауърс Откраднат фокус. Защо вече не можем да се концентрираме – Йохан Хари