Изкуството да пътуваш (бавно) – Дан Кийрън

  Замисляли ли сте се какво правите обикновено, когато ви предстои пътуване или почивка? В общи линии, трескава подготовка – купувате пътеводители, проверявате в интернет за всички възможни забележителности, барове и ресторанти. Разполагате само с няколко дни, затова изготвяте наситена програма, а когато пристигнете, вече бързате към първите забележителности от списъка си и споделяте снимки в Instagram, докато съсредоточено хрупате някое местно лакомство. Разпознавате ли се? Ако да, значи е време да промените нещо, да намалите оборотите, да попътувате… бавно.

 Докато хвърчим към поредната ваканция, профучавайки от летище до хотел в отчаянието си да избягаме от ежедневието и да уловим хубавото време, би било добре да се запитаме какво, по дяволите, правим. Наистина ли искаме да пътуваме, или само да пристигнем? Тази книга ни призовава да се замислим за истинската причина да пътуваме и за това какво се е случило с доброто старо пътешествие.
Освен да възхвалява предимствата на лежерната ваканция, Дан Кийрън ни убеждава, че трябва да изхвърлим туристическата брошура, че е по-добре да се влачим, отколкото да летим, че трябва да посрещнем провала в плановете с отворени обятия и че трябва да се потопим в преживяванията на истинското пътешествие. Не е ли крайно време да забавим ход?Дан Кийрън ни убеждава, че трябва да изхвърлим туристическата брошура, че е по-добре да се влачим, отколкото да летим, че трябва да посрещнем провала в плановете с отворени обятия и да се потопим в преживяванията на истинското пътешествие. Предговорът към книгата е от автора на Как да безделничим – всепризнатата „библия на лентяите”, Том Ходжкинсън. В него той пише: „На пръв поглед мързелът и пътуването са две несъвместими неща. По дефиниция ленивият е домошар, бездеен човек, който предпочита да пътешества през древни земи по-скоро с пръст по картата или с книга в ръка, отколкото да премине през неудобствата на истинското пътешествие. Паскал има следната мъдра мисъл, която гласи: „Всички нещастия на човека произтичат от това, че не умее да седи тихо в усамотение“. Проблемите започват с прекрачването на прага. Самата дума „пътешествие“ произлиза от друга, която на латински означава „тривръх инструмент за мъчения“…

Книгата „Изкуството да пътуваш“ ни вдъхновява да пътуваме по-смислено и да изпитваме удоволствие от самия път. Не е ли крайно време да забавим ход? С една дума – срещаме се с проницателен поглед за същината на нещата. Където и да пътувате, ще имате много неща да научите от това лятно четиво.

 Проблемът е, казва в интервю за немския седмичник „Цайт” Дан Кийрън, че истинските преживявания винаги се случват случайно. Нещата, за които си спомняме, са тези, които не можем да предвидим. А на въпроса: колко бавно трябва да пътуваме, Кийрън отговоря: „Най-добре пеш. Обичам просто да тръгна и да не мисля накъде и кога ще се завърна у дома… Бавното пътуване не е бягство, то е вглеждане в себе си. Човек размисля над живота си, кой е, дали върши правилните неща. Ако пътуваш 24 часа сам във влак, потънал си в мисли, гледаш през прозореца – това може да е съвсем необикновено.”