Кеворкизми. Мъгла от тамян – Кеворк Кеворкян

“Един опитен публицист и телевизионер търси съучастници в присмеха над постоянните си жертви – самозвани трибуни, естраден тип лидери, депутати с продажен електорат, както и негови колеги от бранша. Едно внимателно вглеждане в неговия портрет показва, освен всичко друго, и известна доза лукавство, без което няма истинска сатира. Не бързайте да приравните настроението си с този човек, защото е трудно разгадаем. Той проверява себе си чрез другите, които провокира. Изключително опитен фехтовчик. Потърпевшите виждат дори нещо демонично в него. Въпрос на гледна точка! Кеворкизмите на Кеворк Кеворкян са рефлексии от дългогодишната му блестяща кариера, съпроводена непрекъснато с битки. Както и от една постоянна нагласа да провокира – дори сам себе си. Един горещ ум и едно темпераментно сърце се забавляват в тази книга, разстрелвайки равнодушните. Тази комбинация е изстрадана за цял един живот – и затова е толкова ефикасна.”Проф. Иван Славов
За Кеворк Кеворкян
Кеворкян Кеворк, журналист и публицист, е роден на 11 септември 1944 г. в Сливен. Завършва право (1965 – 1970) в Софийския университет. Редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във в-к „Литературен фронт“ (1982 – 1988). Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в Българската национална телевизия. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978). Автор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярното предаване в историята на БНТ, което с годините утвърждава нов стил в журналистиката и се превръща в трибуна на инакомислието(1979 – 1990, 1993 – 1999, 2002 – 2005). Автор е на седмичната рубрика на в-к „Труд“ – „Приказки за телевизията“ (2006 – 2011). Издател на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993), основател на издателство „Зодиак – ВН“ и на радио „Сигнал Плюс“. Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал“. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници. Автор на книгите „Събеседник по желание“ (т. 1 – 3, 1981-1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“(1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници“ (2008) и др. От 2011 г. е автор на седмична коментарна рубрика във вестник „Стандарт“, от 2012 г. и на седмична рубрика във вестник „Преса“.
Забравата е българската прокоба, а подмяната е нейната слугиня. Това превръща времето в нещо безформено, забавя неговия ход, то застива в някакви неясни очертания. И носи само заблуди.
Истини, полуистини и лъжи у нас са преплетени като свински черва.
Интригата е по-търсена от истината, понеже е по- сочна, а и лигите й не правят впечатление на никого.
Някои водещи имат индивидуалността на пакет чипс.
Важното се изрича с половин уста.Неважното се изкрещява, а спекулативното се просъсква.
Бойко – ГосподинТияДаСиХодятВсичкиЗаедно.
Той иска да си мислим, че сверява часовника на Господ.
Самохвалството е едната от двете основни болести на хората от телевизиите. Другата е маниакалното самохвалство.
Бойко Василев е много опитен водещ, но изпитва детинска радост, когато гостите му го черпят със захарен памук.
Над всичко в българската политика надделява презрителният грак „Това са стари работи!“
Няма по-малко и по-голямо зло, тъй както няма по-малка или по-голяма курва.
Истинската далновидност изисква да гледаш и назад.
Геноцидът над умното слово е най-голямото постижение на днешните телевизии.
Нищо сериозно не се случва по телевизиите. Дори крак да си отрежат в ефир – и той ще се окаже дървен.
Не гледайте предаване, което е озаглавено с думата „истина“.
Българската история се пише всяка заран наново. Предишните листове се откъсват и изхвърлят.
Почти след всеки по-обширен разговор Бойко спокойно може да каже: „Мерси, откраднах ти шоуто“. Повечето водещи изглеждат жалки в негово присъствие, но това сякаш ги прави щастливи. На тях им е достатъчно да наблюдават отстрани собственото си предаване, обсебено от Б. Б.Разходки по повърхността на монумента, нищо повече.
Понякога ми се ще да затворя Карбовски в някаква клетка и да го показвам като най-откачения екземпляр в журналистиката ни.
Тези хора имат атрактивността на фикус, неполиван отдавна от мърлява домакиня, но все ги канят тук и там.
Журналистиката достига дъното си, когато някой водещ каже: „Нямам представа, но знаете ли какво си мисля“.
Нашите политици с лекота се справят с големите въпроси на деня. В смисъл, че просто ги заобикалят.
Те никога няма да схванат, че отминалият ден е всъщност част от бъдещето.
Нашите политици се държат не като държавници, а като чиновници, които чакат обедната почивка, за да треснат табелата „Затворено“ в лицето на Историята.
Избори в СЕМ – никакви хора избират никакви. Някои от тях бяха кочияши по-рано на Костов, сега пък са на Б. Б.
Статистите около Бойко трябва да знаят, че той дори тенис на двойки играе сам.
Днешните репортери са щастливи да попиват всякакви глупости – те са техният допинг. Те и сода каустик биха погълнали, само и само да имат своите пет минути слава.
Героят на един известен роман беше пожелал на надгробния му паметник да бъде написано: „Де да знам!“Както са тръгнали нещата, тези думи могат да бъдат и епитафията на журналистическия занаят.
В езика на нашите политици липсва думата „допускам“. Един разумен човек често би прибягвал до нея. Политиците ни обаче са категорични – те не изживяват и нищожно съмнение по какъвто и да е повод, макар все пак да не отричат, че са човешки същества.Тази им категоричност ги превръща в неандерталци.
От Европа се държат с нас като с идиоти. Но и ние много често го заслужаваме.Защото сякаш тук е измислена мафиотската максима, че здравият разум е за баламите. Затова не сме в състояние да проумеем най-простото правило – че трябва да се спазват правилата.
У нас повечето свободи носят със себе си и груби ограничения, и дори насилия.
Бойко е буквално навсякъде в медиите. И често участието му в телевизионни предавания е като „Платен репортаж“.
Повечето от българските разследващи журналисти са преки потомци на Барон Мюнхаузен.
Тези хора живеят единствено в настоящето, в някакво „Кеш енд Кери“ – вземай онова, което ти отърва, и бягай! Бъдещето изобщо не ги занимава, а миналото е кошмарът за тях – о, бедни гаврошовци.
В момента няма и половин телевизионен водещ, който да задава истински важните въпроси. Телешките езици са заети с друго.
Днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен от сервитьорския.
Словесните пируети на Бойко са забележителни.Обаче той трябва да издаде окръжно, че пируетите са позволени единствено за вожда, а не и за раята от ГЕРБ.Публиката очаква с нетърпение лафовете му – те му вършат повече работа от 10 Дянковци, взети заедно.
Бойко си самозабрани да се вижда с приятели. Ако съдя по някои негови министри, вероятно си е самозабранил да се вижда и с умни хора.
Екранът започна да прелива от лисуни – същество не толкова хитро, колкото коварно, мелез между лисица и чакал, смес от алчност и вероломство. Лисунът отвлича предварително упоени кокошчици, напълно замаяни, те го гледат покорно и доброволно се отдават на кулинарните му пиршества. Нещо като местния електорат.
Думите сякаш не са от особено значение в днешната телевизия. Всичко е игра. Политиката също трябва да бъде схваната като игра, като надговаряне.
Каквото и да се случи, телевизиите врякат ден-два, на третия гласът им изтънява – и те се захващат със следващия „скандал“. Властта знае, че те страдат от сериозна амнезия. Забравят какво са дрънкали преди пет или дори една година и се унасят в поредния си сън. В крайна сметка, усилията им се оказват само една голяма кръпка върху картината, рисувана уверено и спокойно от политическата класа.
Ако Едвин Сугарев беше американец и беше написал книга, че тамошният главен прокурор е убиец, вече отдавна щеше да е в затвора и да прави в банята поетични рецитали пред интелектуално надарени негри.
Ние не сме европейци, а европИйци. Нямам желание дори да го обяснявам.
Телевизиите са ампутирани от интерес към истински скандалното – това всъщност е най-срамната им тайна.
Когато Цветанка каже за пореден път: „Аз мисля, макар че не разбирам“, ми се приисква да се приеме закон срещу мисленето.
У нас всяка поредна истина живее трийсет минути, какво се случва след това – няма никакво значение.В нашия занаят обаче едно от най-ценните неща е въртенето на педалите в обратна посока – върни се назад и чопли, докато потече кръв от историята.
“Обявяването“ е любимото изстъпление на днешните телевизионни храбреци – да изкрещиш с пълно гърло някакво разпореждане по фактите, без дори да ги познаваш, о, каква сладост е това!
Искрените думи на обикновените хора на някои им се струват като бълнуване, като нещо чуто в лош сън, който ще отмине като всеки друг сън.Само дето нито е сън, нито отминава.
Веднъж започнах да пресмятам какво наказание в ада няма да ми е по вкуса. Правете това упражнение – полезно е за въображението.
Една представа за телевизията: празнично осветена къща, но в нея няма никой.
Вчера си ритал бурето под краката на осъдения, днес правиш изкуствено дишане на трупа.
Приспособи се не към околните, а към себе си.
Обхванат съм от носталгия по умността.Днешните телевизии са нейните палачи.А отгоре на всичко на Бъдни вечер един истински, жив папагал декламираше „Аз съм българче“.Това е останало сякаш от всичко.
Една история от времето на соца.Натоварили от Япония хиляди говорещи кукли – наклониш я и тя жално казва „Мамооо“. Наша търговска организация щяла да ги продава в страните от Източния блок, очаквал се голям удар с това „Мамооо“.Тръгнали на път, и при всяко поклащане на кораба, веднъж на минута, куклите проплаквали „Мамооо“. Трима моряци не издържали и полудели.Никой не може да издържи – започнат ли всички медии в един глас да викат „Бойкооо“.
Джиткане идва от джерит, а пък това е игра, в която конникът препуска с коня си, скача от него и тича след това, за да го хване.Някои предавания са като тази игра – подгонваш фактите от една история, плющиш с камшика след тях, без да се интересуваш дали отговарят на истината, а и изобщо не си правиш труда да ги настигнеш, да ги укротиш, осмислиш.Джиткаш с думите. Лъжата се смалява в далечината, а ти се хилиш щастливо.
Днес за успешно предаване минава онова, което си служи с ясни лъжи.
Доста водещи се задоволяват с полувтасали истини, с недовършени фрази, с подмятания, които се нуждаят от специално тълкуване. И в крайна сметка, остават с нож в гърба.Задоволяват се с минималното, което ще им подхвърли гостът. То е все едно срещу теб да седне човек с белезници – и ти да не го питаш за какво са му сложили това бижу.
За мнозина журналисти сякаш е въпрос на чест да бъдат благословени от Б. Б.
Около всеки властен човек има силно мише цвър- кане – как влияе то на Бойковия слух, все още не е известно. Във всеки случай, никак не е безобидно. Дългото слушане е разрушително за психиката.
„Не искам да живея в бандитска държава“ – все това повтаря през годините една дама с лисиче изражение, понеже анонимната смелост нищо не й струва. Сега обаче песента е друга: „Ах, сигурни ли сте, ах, че това е Октопода, ах?“.Дамата с лисиче изражение е днешната телевизия – да направя това уточнение, понеже знам, че си помислихте за Цветанка.
Един натрапчив страх у мен: хората, които имат минало, си отиват. Идват напълно анонимни и безлични особи.
90-годишна хаитянка разказваше как посрещнала земетресението, стенейки с името на Исус. „Той ни даде знак, че трябва да се променим“ – мълвеше женицата.А един българин, който по онова време бил в Хаити, си казал: „Е, Иване, сега си еба майката!“Това сме ние. Всичко при нас е с главата надолу.
Нито един български политик досега не е казал: „Не знам“.
Има хора, които разчитат единствено на зашеметяващата сила на забравата, на липсата на памет в публиката.
Слухът на сърцето е много важен. Обаче журналистът трябва да има и уши. Обикновен чифт уши – ляво и дясно. По възможност добре почистени.
Как да ти вярват за голямото, когато ги подвеждаш за дребното.
Дори да го замериш с Наказателния кодекс, той пак няма да се досети, че е престъпник.
Повечето водещи днес сякаш са болни от логорея. И сякаш слушалките в ушите им непрекъснато нашепват едно и също: „Велик си, ти знаеш всичко…“.
Днес никой на нищо не вярва. Дори някой да бъде хванат със 150 хиляди лева подкуп в директно предаване, зрителите няма да повярват. Ще решат, че Луканов дава поредната печалба, нищо повече.
Никой вече не желае да коментира фактите. Те се изсипват в нещо като кош за мръсно бельо.
Медиите, освен етичен кодекс, трябва да имат и някакъв кодекс за непотребното.Защото продажбата на измишльотини всъщност е корумпиране на обществото с фалшиви думи.
Предизборните клипове са толкова ефикасни, колкото и рекламите за кучешка храна „Педигри“ в страна, където кучетата боготворят джолана и карантиите.
Колкото по-невероятни са лъжите, толкова телевизионните шарани сякаш са по-доволни. Вместо да хванат лъжците и да ги овъргалят в катран и перушина.
Доста телевизионни водещи сякаш не са чували английската поговорка, че когато гониш лисици, трябва да проверяваш всички дупки. Същото е и когато пред себе си имаш измамници, а уж търсиш истината.
Доста репортажи се нуждаят от силиконови подплънки.
Някои репортери ми изглеждат като едновремешните провинциални фотографи – независимо кой се снимаше при тях, хората на снимките изглеждаха едни и същи.
Този водещ има свободата и независимостта, която има пиле на грил.
Обикновено Господин Злъч/Костов е дружелюбен колкото един алигатор. Но когато го види срещу себе си, Цветанка излъчва плам като домакиня, зяпнала филм с Освалдо Риос. Тя гледа на Костов като на герой от сапунен сериал.
Трябва да се направи класация на разговорите фелацио в телевизионната история.
Често историите, разказвани от политиците, са толкова убедителни за публиката, колкото и ако Астор прави фокусите си по радиото.
И второ пришествие да има, БНТ ще си кара по същия начин.
Не е лошо хората от медиите понякога да си припомнят една фраза, която приписват на Чърчил. Той казал веднъж пред журналисти: „Добре, след като вече установихме, че сте проститутки, дайте сега да поговорим за цената ви“.
Бойко не се притеснява да казва, че ни обича. Пак добре, че всеки път не изважда собственото си сърце, като Данко на Максим Горки, и със светлината му да ни сочи верния път.А пък за враговете си казва: „Ще им извадя сърцата, ще ги изтръгна на живо!“.„И нашите, и нашите!“ – шепне вече електоратът.
Една циганка от Варненско твърдеше, че изборите не са честни, понеже ще й платят за гласуването чак на Нова година.
На Бареков принадлежи думата „полутурцизъм“. Пльосна я по време на един разговор. Е, да, прав е – когато има полужурналистика или полуполитика, може да има и полутурцизъм.
Политиката сякаш е някакво мазе, в което се складират вехтории – и пак ще изпълзят познатите призраци.
Неговите интервюта са като кръжене на пеперуда около силна лампа.
Милен Велчев понякога се изразява като говорителя на Държавния департамент, когато той трябва да обяснява защо американците са взривили по погрешка 100 цивилни на багдадския пазар.
Появи се един нов водещ и скоро се превърна в номер 1 на нашия телевизионен пазар. Отначало беше любезен със събеседниците си, сетне стана авторитарен, но все пак не стигна до физически схватки, където предимствата му, казват, били големи. Бойко.
Без предаванията на външните продуценти, телевизиите ще заприличат на нещо като дома за сираци в Могилино.
Чалгата – комбинация от фалшиво пеене и фалшиви цици.
Президентът Първанов каза: „България се превърна в добро място за живеене“. И българската наука била оценена по достойнство.И в новогодишно изявление има място за шеги.
Страх ме е да гледам „Панорама“ да не би нещо да се случи най-сетне.Там открай време всичко се отмерва с пипетка – една капка синьо, една – червено, малко царска туршия и т.н.
Блатото на нищо незначещата българска дума „отговорност“.
Преди години продаде на търг в „Сотбис“ ордените на дядо си цар Фердинанд. И перна българската история с опакото на ръката си – както би шляпнал португалския си готвач, ако ястието не е по вкуса му.
Все едно в „Армани“ да кроят костюми с дюлгерски метър – така прави той предаването си.
И ракета на Ал Кайда да уцели телевизията, Цветанка пак няма да млъкне.
Проклетият народ – все той е грешен.
Един обикновен човек изрече следните думи: „Имам основно образование. Обаче имам ПАМЕТ“!Тъкмо заради това този човек е извънредно опасен, той е истинско „чудовище“ за ония, които се гаврят с миналото. Едва оцелява от дивашките превратности на прехода, но е много по-човечен и достоен от екземплярите от политическия супермаркет. И е и по-достоверен, вън от съмнение. И докато политиците – дори най-големите нарциси измежду тях – си играят на поредната жмичка, този човек и подобните на него гледат живота с широко отворени очи.
Закъснели хитрувания, закъснели храбрости, закъснели прозрения. Ние вечно се движим със закъснение, на първа скорост. Но дори ленивото ни придвижване не ни позволява да схванем важни послания, които се крият в привидно незначителни факти. Можем, макар и трудно, да усетим миризмата на някакъв конкретен свинарник. Но не и още по-тежката миризма на заплахите от бъдещето.
По време на интервю за „24 часа“ царят имал на бюрото си „една ярка табелка на английски“. Тя гласяла: „Великите хора говорят за идеи. Нормалните хора говорят за неща. Малките хора говорят за другите“.Такива надписи можеш да срещнеш в кабинет на безработен зъболекар или в някое помощно училище. Пак добре, че не си е сложил табелка с името, да си го гледа.Веднъж го питаха знае ли как го наричат неговите хора зад гърба му. „Сакса, нали?“ – оживил се той.Да, но не позна. Откакто е тук, винаги са го наричали „Горския“.В този смисъл, една ярка табелка с името му на английски и френски може да върши работа.
Сметището, където гният думите и идеите на българските политици, непрекъснато расте.
Милиони въпроси „защо“ остават по джобовете на репортерите.А това е велик въпрос. Много телевизионни революции можеха да бъдат предизвикани, ако репортерите го използваха по-често.
Време е да разрешат и парад на педофилите.
Набоков казва: „Веднъж видяното никога вече не може да се върне в хаоса…“.Това не се отнася за нашия хаос.
Със свраките* от медиите може да се коментира само прогнозата за времето. (това е от времето преди започне да се полза термина ‘мисирки’ – бел. http://4eti.me)
Некадърните водещи те продават с намаление – и ти дори не се усещаш.
Днешната куртоазия е чудовищно неприлична – по време на някакъв певчески конкурс по телевизията обявиха, че нечии рими били толкова страхотни, та „Ботев щял да стане хлебар, ако ги чуел“.Ботев щял да стане хлебар, ако ги чуел?!Ботев. Хлебар.Кой да защити сега Ботев от телевизиите?Съюзът на хлебарите ли?
Някои от интервютата с Бойко наистина са уникални. Те трябва да се изучават задължително във Факултета по журналистика. В раздела „Какво никога не бива да правите по телевизията“.
Никой от нас не знае всъщност за къде е. Човек почти винаги си остава дърводелец, ако шансът не се стовари отгоре му. Ако Харисън Форд не бе оправил бравата на Джордж Лукас и онзи да го забележи, и досега щеше да човърка нечии ключалки.
Боклукът от общи думи затиска истината.
В централна емисия „Новини“ на Би Ти Ви нарекоха Айнщайн „известен учен“.
Да си любопитен колкото една фризьорка, все още не те прави годен за нашия занаят. В него въздържанието е важен белег. Не можеш да поглъщаш всяка глупост с апетита на просяк.
Да наричаш повечето от временните квартиранти на парламента политици, е чиста клевета.
В безкрайния бъбреж на Цветанка не може да се вклини дори една карфица.
Непрекъснато крадат опашките на лъвовете от „Лъвов мост“. И това е истинската причина да искаме циганите ни да си стоят във Франция.
У нас всичко е безобразно омотано – затова историята е избягала и се е скрила някъде като уплашено куче с подвита опашка. Ако остане тук, ще се спука по шевовете от недомислията ни.
Новата ни история е разядена от молците на реваншизма и на реставрацията.
Телевизиите все по-охотно се ровят в септичните ями. И все по-нахално твърдят, че те са пълни с розова вода.
Ако се бях опитвал 30 години да се харесвам на всички, сега щяхте да ме познавате като водещ на „Панорама“.
След 1989 година бяха сложени изкуствените ченета в устата на публичното говорене и днес всеки идиот можеше да каже каквото си иска.
ГовНорене.
Линкове: