Манюня – Нaрине Абгарян
Книга с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни невинни дни. Приказка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увлекателен разказ за две момичета – две малки лудетини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добротата, упоителните мечти за бъдещето.
С „Манюня“ младата писателка НАРИНЕ АБГАРЯН навлиза мощно в голямата литература и печели не само престижното отличие „Ръкопис на годината“, но и любовта на читателите.
Една уютна, топла книга, която действа като противоотрова срещу делничната сивота и скука, срещу лудешкия ритъм на дните ни, срещу всяка следа от отчаяние и униние.
Българският читател вече познава писателката от бестселъра „Три ябълки паднаха от небето” и продължението „Хората, които са винаги с мен” – две доста драматични, макар и жизнеутвърждаващи книги. Но „Манюня” – тя е вече друга класа!
Какво пък толкова я хвалят – ще каже киселият изморен българин, забил нос в монитора. Ето причината за нейния успех – изтънчената, но и много близка до нас като народност комбинация от самоирония и тънко чувство за хумор прави тази автобиографична книга толкова заразително смешна. Пищният език, с който Абгарян борави, оставя приятния послевкус на захарен памук в горещ летен ден. А именно лятото през 80-те години в малък арменски град на една социалистическа страна е описано в книгата – но през очите на едно дете.
Малката, единайсетгодишна Нарине, която се запознава с пълничката Мария (на галено Маня, Манюня), описва техните безкрайни пакости, детски чувства и случки. Разбира се, контекстът на социализма е споменат без драма, а с много голяма доза насмешка и точно тази характерна черта много напомня на „Автобиографията” на Бранислав Нушич. Ведрото настроение на всеки читател е гарантирано.
Приключенията на Нарка и Манюня са много близки по характер до пакостите на „Емил от Льонеберя”, а живият забавен език се доближава до този на Джералд Даръл.
“Манюня” е книга с много ярки образи. Четеш – и все едно наистина си там, придружаваш Маня, Нарине и сестрите на Нарине на техните приключения, трепериш заедно с тях след поредната геройска беля /а техните бели наистина са геройски и мога да ги сравня само с тези на Емил от “Емил от Льонеберя”/, изумяваш се или се смееш с глас на хрумванията им, и след поредната лудория им стискаш палци да не ги спипа Ба.
Просто ефирният език на Нарине Абгарян е толкова свеж и забавен, че в иначе стресирания днешен човек се заражда кълбо от топлина, което напира да излезе под формата на бълбукащ, заразен смях.
“Не призовавам към нищо.Само ви моля да спрете за миг и да си спомните колко е прекрасно просто да сме приятели.Това трябва да е сега. И утре. И вдругиден. Винаги”.
За автора:
Нарине Абгарян е родена в град Берд, Армения. През 1994 г. отива да следва в Москва. Там среща любовта на живота си и остава в Русия. Има външност и ръст на манекенка. В годините на безпаричие работи в чейндж бюро. Започва да пише като блогър. Разказите ѝ са толкова увлекателни и сладкодумни, че с нея веднага се свързват най-престижните издателства. Прочува се първо с автобиографичната поредица „Манюня“ – истории от детството ѝ – истории за лудории и искрено приятелство, за дни, пълни с игри и обич, когато независимо от всички провинения и наказания се чувстваш защитен и безсмъртен.
През 2016 г. е сред почетните гости на Салона на книгата в Париж.
А през 2017 г. нейните „Три ябълки паднаха от небето“ става книга на годината в България.
Нарине Абгарян държи на родовата си история и в книгите си често се връща към своите корени и към тежката участ на Армения. Пише на руски. Обича джаз, филмите на Уди Алън и Алмодовар, картините на Магрит, прозата на Чехов, Маркес и Джон Фаулз, стиховете на Йосиф Бродски.
Линкове:
