Усмихни се, човече. Забавни случки от моя живот – Георги Мамалев
След десет години на екран с „Клуб НЛО“ и десетки роли във филми и спектакли Георги Мамалев има какво да разкаже. Дори най-големите му фенове не са чували забавните истории зад кадър, в които участват Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти.
В „Усмихни се, човече“ Мамалев споделя и весели случки от детството си, от училището, от казармата, дори от семейната кухня. Читателите ще научат как преди да се наложи като актьор е бил метеоролог и главен градинар. А също кой бивш министър му е правил гипсов бюст, как е партнирал на мечка, лъв и две магарета, както и защо винаги ще свързва раздялата със социализма със стриптийз.
Звездната кариера на актьора започва от ареста и 46 години по-късно описва най-забавните истории от житейския и професионалния си път в книгата „Усмихни се, човече!“ Едва ли има друг български комик с толкова драматично начало на филмовата кариера. 19-годишният Георги Мамалев отбива военната си служба в Пловдив, когато в един февруарски ден на 1972-ра режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева го викат във Варна да застане пред камерите на техния филм „Като песен“. Но вместо на снимачната площадка редник Мамалев се озовава в ареста, а дебютът му в киното е застрашен от старшина, въоръжен с… машинка за подстригване. Изглежда, че дори застъпничеството на генерал от София няма да помогне, но младежът успява някак да запази и чувството за хумор, и косата си за ролята на Илийката от лентата „Като песен“.
Следват още много филми, спектакли, шоу програми и житейски перипетии, които Георги Мамалев за пръв път споделя със своите почитатели в своята книгата.
Дали това е класическа автобиография? Ето какво казва самият актьор в предговора към книгата:
„…Аз нямам литературни претенции; тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената – на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са и изиграни – истински са. За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне. Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте – онова, което съм искал най-много, се е случило.“
Усмивка – това е думата, която свързваме най-често с Жоро Мамалев. Зърнем ли го, тя неизбежно се появява на лицата ни. Откакто петгодишен играе в спектакъл под режисурата на дядо си Георги, той не спира да радва публиката. Познаваме го като Гошо от „Оркестър без име“, капитан Мортимър от „Последни желания“, принц Алфонсо от „Тринайсетата годеница на принца“, Керкелезов от „Господин за един ден“, злия маг от „Патилата на Спас и Нели“ и още, и още… Независимо дали разиграва скеч в селско читалище, дали прави телевизионно шоу или участва в Шекспирова пиеса, той винаги приковава вниманието. А популярността му потвърждава още веднъж, че смехът наистина е сериозно занимание.
Усмивките всъщност са неизбежни – може ли човек да остане сериозен, докато един от най-даровитите български комици описва защо свързва първата училищна любов с бой и кифлички, как е избегнал бащините шамари след бягство от уроците по акордеон, къде е сбъркал при първото си кандидатстване в Театралната академия, колко старателно е танцувал балет, облечен в анцуг…
Георги Мамалев разсмива и с неизвестни подробности около снимките на култови филми като „Господин за един ден” и „Оркестър без име”, с истории от театралните гастроли на легендарната постановка на Младен Киселов по „Опит за летене” от Йордан Радичков. Разбира се, актьорът е отделил подобаващо място и на успехите си с пародийната формация „Иръпшъните”, с „Клуб НЛО” и с моноспектаклите.
Сред героите в тези истории зад кадър са Георги Калоянчев, Георги Парцалев,Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други обичани артисти. Но Мамалев има какво да добави и за друг вид партньорства: с лъв, с мечка, с впряг биволи, с две магарета и с едно куче – твърде чувствително, за да изиграе без проблем как му отхапва главата.
От кого ли е наследил находчивостта и комедийния талант? И отговорът на този въпрос е скрит между редовете на книгата. Няма как да го пропуснете, защото в „Усмихни се, човече!” липсват единствено скучни пасажи за прескачане; томчето е богато илюстрирано и се чете като сборник с анекдоти от първата до последната дума.
Една от любимите случки, които Георги Мамалев разказва в новата си книга, е как орат заедно с Тодор Колев в “Господин за един ден”. Идеята да изорат нивата с мотор идва на Мамалев, докато с Колев стоят на плажа.
“Това е книга с много забавни спомени с известни актьори, режисьори. Случки, които са ставали зад камерата, зад сцената, зад завесата, по време на пътувания, след снимки, по време на концерти. Тази книга носи аромата на лято. Тук се говори много за Созопол, за Бургас, за морето и както казваше Катето Евро – “и още нещо…”, разказва Мамалев. С Весел Цанков започват работа по книгата още през есента на 2017 г., но поради много ангажименти работата върви бавно. Така се оказва, че до началото на 2018 г. са доста назад с графика. “След Нова година започнахме да работим с много бързо темпо. Тогава разбрах колко им е тежка работата на писателите”, казва Мамалев.
Георги Мамалев изглежда като един от хората, целунати от Съдбата. Вероятно защото и нея е успял да разсмее.
Аз само с хубави жени съм играл. И с няколко магарета, впряг биволи, лъв, мечка, папагал и куче, което трябваше да ми отхапе главата.
За мен е безценно хората да се усмихват!
Днес светът е много по-отворен и можеш да се смееш на всичко. Хората, обаче, сякаш са стъписани от тази по-голяма свобода и стават все по-взискателни към хората, които правят хумор.
Щом е мечта, значи трябва да бъде изпълнена добре. Всеки път играя така, сякаш е премиера.
Съдържание
Първа усмивка:
Среща с мечка. Дядо Георги ме учи как се сее и как се играе. На мач с „Ужас“ Мамарчево, „Гуджу“ Крайново и „Диверсант“ Дервена. Защо не можах да стана нито скиор, нито акордеонист. Ленин, тулумбичките и домашното възпитание. Дори моноспектаклите не са безопасни. Бийтълси или битолци?
Втора усмивка:
Помощ, спасете ме от математиката! Художествената самодейност е за предпочитане пред техниката. Изпит с подсказване. Любов, бой и кифлички. С Кирякос Аргиропулос разиграваме скечове, за да вдигнем нивото на културата. Радост вкъщи и мечти за табелка, на която ще пише „инженер Мамалев“. Театър ли?!
Трета усмивка:
Бащата на Витомир Саръиванов ми преподава уроци по актьорско майсторство. Стихне с флагче. Професор Боян Дановски се хваща за главата. Искам да стана комик! Двайсет лева хонорар за първата халтура. Две телеграми и един филм. На пробни снимки с Христо Писков и Ирина Акташева.
Четвърта усмивка:
Хем войник, хем киноартист. Искат да ме правят и метеоролог. Издирването на редник Мамалев. Талантите отиват в Дома на народната армия. Дръжте крадеца! Ще ме подстригват ли, няма ли? Изкуствоведско есе върху триптих „Танкове“ и дамаджана с ракия.
Бай Мамай заменя русенско варено за вино. Другарят Малеев е назначен за главен градинар. Ура! Ще уча за театрален актьор при Апостол Карамитев.
Пета усмивка:
Уроците на Енчо Халачев и Иван Кондов. Балет с анцуг и репетиции пред пожарникари. Вежди Рашидов вае гипсов бюст на студент от Театралната академия. История с гол модел и хепиенд. Тайни преговори в Унгарския ресторант. Народният театър печели.
Шеста усмивка:
Трудно начало в Народния театър. Ура за балона с български артисти в Берлин! Стриптийз на тема „Раздяла със социализма“ във Варшава и обиколка из еротичните киносалони на Пирея. Йордан Радичков си губи шлифера. Комедия от грешки с „Опъвачът на тиранти“ от Ван Гог. Жоро, говорещият таралеж. Жертви на ракиената драматургия в Москва.
Седма усмивка:
Магьосникът без глава, кучето Спас и пазачът на цирка. Екшън с биволи и мечка. Рекламното лице на Съюза на учителите пие само уиски „Teacher’s“! Как без малко щях да преведа „Нощта на вампирите“ от немски на естонски език. Табладжиите на плажа вдъхновяват артоиграчите в „Оркестър без име“. И лъвът минава на гризини, за да могат каскадьорите да ядат пържоли. Тодор Колев понася тежко промените в сценария на „Господин за един ден“. Весели и поучителни истории с Георги Парцалев.
Още усмивки:
Прешъс Уилсън, синеокият негър Тодор Колев и „Иръпшъните“. Дори кравите рекламират шоуто на НЛО. Георги Калоянчев – велик артист и строг пазач на кюфтета. Другарят Младенов не е мафиот, а комсомолците нямат чувство за хумор. Лов ли?! Никога повече! Руло „Стефани“ по древноегипетски и други кулинарни открития. Емоции около свалянето на Тодор Живков.
Автор
Георги Мамалев е роден в село Мамарчево. Родителите му го изпращат да учи в Механотехникума в Ямбол, но възможността България да се сдобие с най-смешния техник в света е пропиляна – организмът му категорично отхвърля задачите за басейни и тайните на механиката. За киното го откриват режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева – още докато кандидатства в Театралната академия. Мамалев е приет в класа на Апостол Карамитев, но съдбата определя за негов учител Енчо Халачев. След дипломирането младият актьор е изпратен в Народния театър, после идват щастливите срещи с Тодор Колев, формация „Иръпшъните“, култовия „Оркестър без име“, още филми и пиеси, „Клуб НЛО“ и… първата книга.
Линк към книгата:
Свалете от Яндиск книгата “Усмихни се, човече” на Георги Мамалев от тук
или
Свалете от Мега книгата “Усмихни се, човече” на Георги Мамалев от тук
Невероятни артисти! Истински! Велики!! Всички за “Оскар”, но……..тук е България!