Епоха на бездушие. Жадувахме свобода, бедствахме за нея, а се оказах­ме нечия плячка. В името на Свободата. Неопознали себе си, кланяме се на чужди идоли-еднодневки. Втори потоп, наводняващ от синия екран и пресата света.
Епоха на несигурност. Лов на души. Зрители и чита­тели – дивеч на масовата култура.
Епоха на глад за истина. В най-чист вид съхранена в езотериката. Достъпна за посветени. Все още труд­но опетнима. Ако другаде догонваме и преповтаряме, тук сме самобитни. Силна школа, има какво да научи светът.
Мнозина са скептични към феноменалността. Посредственото ежедневие дълбае корени в душите. Поощрява се от силните на деня и ширеща се псевдокултура.
Отеснели хоризонти на духа в дебеловрати времена. А народът страшно обедня. Компенсира ли се мизерия­та с духовна храна?
Покруса. Но кризата дава шанс за осъзнаване и пре­оценка. Не знаем родните колоси. Надрасли ограни­чения на натрапена консуматорска цивилизация, опит­ваща се да ни обсеби. И обезличи. Толкова различни, невписващи се в нея. Как да ги съзрем?
Слава Севрюкова – незабелязан приживе титан на духа. Коя бе тя? – Гениална, завършила четвърто отде­ление българка? Професор без образование? Свръхнадарена с божествени способности, разкрила непознати светове чрез необхватни измерения?
Свръхфеномен.
Как се характеризира духовната вселена на носител на вродено психотронно зрение? Как се разчита почер­ка на Създателя? Как се съзира едновременно света отвън и отвътре?
Фантастични способности. Затова свръхсензитивите от край време се приемат с почуда. Презирани, боготворени.
Клишета и схеми отпадат.
Върхът във времето е пропаст. Надникнеш ли в ду­шата ѝ – проникваш в Космоса.
Сложен е душевният профил на Слава. Долавя пул­са на Вселената. И на всяко атомче.
В България винаги е имало псифеномени на и над световно ниво, но тя е носителка на други послания. Мъдреците покоряват света с приведена глава. За­това ли е неизвестна?
Обитаваме три свята: божествен, духовен, човеш­ки. Слава е във Вечността. В „епохата на съкратени времена“ не се състезава с времето, защото е част от него. Съобразява се с човешките закони, а живее по божествените. Оцелява извън канони и ограниче­ния. На ръба на пророчеството и бездната.
Извършва открития. Със скоростта на светлина­та. Не я забелязват. Не я оценяват.
До нови срещи с нея. В тъмните дипли на спомена. Нищо, че „вселенската зеница“ не е сред нас. Съвре­менници с вакуум под лъжичката.
Проговори ли, ще стане чудо. Жрицата на Свет­лината.

Ще спазя желанието ѝ да пиша за нея в сегашно вре­ме, като за жива. Тя твърди: „Време не съществува. Дали, защото го е надмогнала? Пренася се с лекота в минало и бъдеще. Известно ѝ е какво ще стане със съв­ременни и неродени поколения.
Разкодирала опасни катаклизми, надвисващи над човешкия род, избягва да ги споделя. Няма да ни се разминат. По-добре – без тревоги.
Феноменът като че има отговор за всичко. „Само за себе си нищичко не съзирам – спо­деля. – Не ми е да­дено да разбера какво ме очаква. Тъй навярно и тряб­ва. Не се чуде­те – нито Ванга, нито друг пророк знае своето бъдеще. Ако някой ви каже, лъжа е. Настрани от такива!
Питала съм се: защо е тъй? И получих откровение: „Висша справедливост. Проникнат ли ясновидците в съдбата си, както разкриват тези на потърсилите помощта им, опасно е. Ще се самозабравят…“
Господ е мъдър и справедлив. Дарява много, но не всичко. Щедър е, но и взима. На мен отне най-скъпо­то… децата. На Ванга – също. Освен това тя е и сля­па…“
Задава се откровена до безпощадност среща.

Има ли феномен без фенове? Слава е и будител. Покорява с послания, близки до прит­чата. За да стиг­не до тях, минала е през огън и вода.
– Невинаги онова, което се вижда, е това, което е. Още по-трудно е в този свят да видиш себе си такъв, ка­къвто си. Никога не съм желала да се доказвам пред ня­кого. Достатъчно е да знам. Какво съм аз? – Прашинка нищожна. Как да проверя и контролирам Космическия Разум? Мене ме е страх от Бога. С какво съм повече от вас? Ти можеш, всеки може! – Споделя за прорицателската си дарба.
(В нейно присъствие феноменалността като че прониква в нас. Атомчета в сиянието на слънчевата ѝ аура – аха – да постигнем онова, което с лекота върши тя, къпещата ни в духовна светлина. Трогателно естес­твена и щедра.)
– За да успееш, трябва да се стремиш. И да се откажеш от много неща. Не твърдя, че съм свята, но отстоя­вам – когато търсиш, прави го от душа. Жив човек ли си, все ще сбъркаш. С нови грешки надмогваме стари­те… (Словата ѝ са с опрощаваща усмивка.) Тръгнеш ли по духовен път (лицето ѝ става сериозно), малко да го овладееш, ама съвсем малко, пак е много. Само да не се преувеличава, да се не измисля. Това казвам на сензитивите, идващи за съвет при мен. Дарбата трябва да се отгледа. Но не винаги е било така. Способ­ностите ми растат с годините.
От съдбовна важност за владетелката на мъдрост­та е моралът – отправна точка към света.

Изстрадани сентенции. Мъдростта – безмерна лю­бов, с мярка във всичко друго. Далече от измамната пе­пел на мимолетни изкушения, там е вечният огън.
Дали достатъчно сме я разбирали? Както казват древните латини: „Ако мъдростта не е у теб, напраз­но ще слушаш мъдреца.“

Най-големите имена в науката и изкуството са имали шанс да приемат информация от Световния Разум. Разкривала им се е по малко. За да се провери как ще я приложат. Смирението е най-ценно качество пред Висшата Светлина. По това се познава извисения дух. Няма нищо по-велико от хрисимата душа.
Надарени екстрасенси днес се самозабравят. Ста­ват тайнствени. Внушават, че са предопределени от небето. Изграждат си ореол. Не, скъпи мои, рожба сме на Природата, равни пред нея, пред смъртта. Дарбата трябва да се посвети на хората. Мнозина не го съзнават. Обкичват се с лаври, обграждат в мистерии. И…
За да се усъвършенствате, надмогнете суетата в този изкушаващ свят. Човечеството води хилядолет­на битка със скрития хищен враг – слабостта. Във всеки от нас е. Затова са трудностите. Доброто се проверява със зло. Злото се преборва с добро. За да е стойностно делото ни, трябва да носим нещо като трънче в сърцето. Да не се самозабравим…
В срещите със Слава Севрюкова немалко хора ду­ховно са се облагородили със Светлина и устрем в без­крилия живот.
Прорицателката съветва: „Давайте, давайте на другите, за да вървите напред. Разви­тието на чове­чеството е на принципа на реактивния двигател – из­тръгвайки от себе си, извисявате се…“
„Слагайте всичко в житницата – напътства. – И, когато протегнете ръка и извадите, не само вие ще сте сити, но и тези, на които раздавате.“

Дадено ми е всичко да видя: кое, как, защо става и какво трябва да бъде. Да съзра реалността, каквато е, а не някой, дето греши повече от тебе, да те учи как да живееш… Истината е вложена единствено тук (сочи глава). Отвори ли се ей туй (докосва средата на челото, там където според езотеричните школи, се на­мира „третото око“) и падне люспата, която го закрива – край, свърши се! Ще виждаш, ще чуваш, ще ти се даде знание. И с първите прашинки, които получиш, запом­ни: колкото може по-добър, колкото може по-добър…“
Една е правдата, а хората си въобразяват, че са много. И всеки със зъби и нокти държи на своя­та. Тъй се ражда злото. То залива света, защото прекалено много се занимаваме с него.
– Наистина, лельо Славе, но немалко хора са лоши. Ако не можем да ги избегнем, как да постъпваме с тях?
– Ако някой ви тормози, имате право да се защити­те. Но не да му отвърнете с бой или с: „Ти си такъв, ти си онакъв!“ Не. Ще му кажете: „Не сте прав. Туй е така, ей туй – така… И ще му го докажете. Просто и ясно, с факти. Когато го изричате, трябва да е с любов, за да срази злото в него.“

Тя високо цени Ванга и контролира контактите с хора­та. Не си позволява много посе­тители.
Ванга, както и Слава, получава информация свише. Предава я без изменение, изцяло осланяйки ѝ се. „Незримите същества“, от които струи, трябва да поемат отговорност при инцидентни случаи на неточност или грешка. Това не е невъзможно. При такъв широко от­ворен информационен канал, „врата към Отвъдното“ (както назовава себе си), не е изключено спорадично да комуникира с души на принизено ниво. Могат да подве­дат и объркат. Тя го съзнава. За да се избави от опас­ността, дири спасение в друга Сила, религията.
Слава също е дълбоко вярваща. Щом Бог е с нея, кой ще е срещу нея? Болезнено съзнава отговорността си. Проверява и многократно съпоставя „даденото свише“, благодарение свръхбогатия набор информационни из­точници и средства (някои от тях изброихме). В сложния сензорен процес пресява информация. Съобразява я с нивото на търсещите помощ.
Дали по тази причина тя и предсказанията й не стресират? Поднася ги внимателно, със съпричастие. (Работейки с малко хора, може да си позволи това.) Не желае да разшири приема. Дали, за да намали опас­ността от грешки до абсолютен минимум? Причината, както ще се разбере по-нататък, е друга.
Слава възкресява невинността в научното изследва­не, неопровержимо доказвайки, че може да се извър­ши и по друг, духовен път. Образованието в училище и извън него е необходимо, но не единствено условие за придобиване на знание. Психотроничната култура дава не по-малко точни и обосновани отговори, когато се ползва от псикапа­цитети с доказани способности. Зле образовани, те превръщат този недостатък в пре­димство. Ето ги „чудесата“ на псифеномените, озада­чаващи света.
Налага се изводът: Слава и Ванга са свръхнадарени полуобразовани жени със специ­фичен характер, сво­еобразен манталитет и начин на живот. Приличат си в едно – не принадлежат сякаш на човешкия род. С божествения си дар взаимно се допълват.
Но мисиите им са различни.
Слава споделя: „Задачата на Ванга е много по-теж­ка. Трябва да трасира пътя на Новите времена. Да убеди, че душата „надживява“ смъртта. Да отъпче път за духовно развитие на народа. И всичко това в комунистическата епоха.
Ще дойдат скоро люде с дарба на различни места, които ще са „отворени врати“. Ще вървят по този път.“
Ванга е близка до хората. Като достъп и изразни средства. С качествата си е необходима – да ланси­ра свръхсетивността. Затова е популярна. Борец е, проправящ пъртина в заснежената зима на дълбокия материализъм.
Слава наистина се оказва по-късен и извисен етап (спорно определение – нима дарованието не е над вре­мето?) с развитие на психотроничните качества. Ако Ванга е „врата към Отвъдното“, Слава е „Портал“.

Новаторският труд „Човек и Космос“ надхвърля посо­ченото дотук. От необичаен ракурс се изследва най-висшия продукт на човешката мозъчна дейност – мисълта. Какво представлява? Как се извършва ум­ственият процес?
В науката има сериозни постановки по проблема, но съществуват бели петна и неясноти. Водят се спорове. Нашата изследователка изгражда стройно защитено оригинално становище и в тази все още неразгадана сфера.
„Мисълта – за Слава – е вълна с необичайна сила. Не е електромагнитна, гравита­ционна или свързана с известните физически полета. Разпространява се със скорост, многократно превишаваща светлинна­та. Излъчва се от клетките на мозъка и, подобно на него, е светлосива на цвят. Мисълта – продукт на 100 милиарда сложно органи­зирани мозъчни клетки.
Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където човек я насочи. Тогава се превръща в пси-вълна, проя­вяваща се самостоятелно извън него. С нямаща равна на себе си в света транскосмическа скорост въздейс­тва върху обектите директно, на огромни разстоя­ния. Благодарение на нея, всеки, притежаващ разви­ти мозъчни центрове, може да достигне набелязания обект и получи от него необходимата информация.“
Състоянието на владеене и насочване на тази вълна Слава нарича „сила на мисълта“. С нейна помощ про­никва в микро и макрокосмоса.
Вече е научно доказано: енергията на съзнанието влияе върху физическите полета.

Космосът, според Слава, е „пронизан от ефирни информационни канали“. Индивидите с прогностични способности чрез насочване мисловна вълна натам извличат сведения от тези още неизвестни на науката източници. Те са като „каталози“ на Вселенското знание. За целта трябва да се обозначи „ прицелната точка“.
Постигнем ли това, в състояние ще сме да уловим мисълта. И чрез нея да разпечатаме закона на живота. Тук и отвъд….
„Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е Космос и всичко там, е в него“.
„За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота…. засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.“
Мисълта е свръхенергия. Според теорията за енерго-информационния обмен, колкото по-концентрирана е информацията, толкова по-мощно е нагнетяването на енергия. Има ли по –голямо информационно съсредоточаване от това в недрата на все още неразга­даното чудо, неречено мисъл?
Евристично оригинален труд. Така разгледан, човешкият мозък е биологична енергийно-полева информационно-предавателна централа.
Какво се извършва в него? Няма общоприет научен отговор. А древните, прониквайки в мислите, са се опитвали да съзрат дори тяхната форма. За йогите те са ….. триъгълни.
Никой все още не е проучил цялостно „тайнствената лаборатория на мисълта“.

В Библията е казано: „В началото бе Словото. „Слово –„Логос“. Но „Логос“ означава и мисъл. Верният превод според мене е: „В началото бе Мисълта.“
Словото е мисъл, облечена в думи. Те, нейни символи и знаци. Могат да са неясни, да означават дори безсмислици. Хаосът е брътвеж. От брътвеж ли е изведена. Сътворенителната мисъл (Логос)? Ако „в началото е Словото“, кои са тези думи? Или са изречени от другито в Божието име?
Съдържанието често пъти не е в думите, а между тях. Може ли Сътворението да е словесна кауза? По-скоро е висша Мисъл, въплътена е материята. Мисълта е изумителна енергия – градивна, всемогъща, космическа.
Ако приемем „ В началото бе Мисълта“, това чудесно кореспондира с поддържаната от Слава Севрюкова идея за „ Разумна Вселена“. Такъв е „ пращящият от живот необятен, студен, и в някои участъци нажежен до бяло междузвезден вакуум“.

Космосът – материализирана Мисъл на всепроникващия Ум на Сътворителя. Дали Бог е свят на стихии или велика Мъдрост?…
Вселената е Разум. Разбираме я дотолкова, доколкото разбираме Него. Разумът – архи­тект на Мирозданието. Бог се пресъздава. Христос е висше Негово творение. Космосът – безкраен калейдоскоп от звезди, мъглявини, галактики – видимата съставка на една от божествените структури. Микрокосмосът – друга. Светът около нас – трета. Духът, душата, мисълта са фини връзки за контакт между компоненти.
„Стратегът на мисълта“ Слава Севрюкова разкрива физическите и енерго-инфор­мационни същности на Сапиенса, на Гея, на Вселената. Съпоставя, анализира от необичаен ракурс все по –пластично очертаващите се шедьоври на Ваятеля. В Троицата „Човек–Земя–Космос“ привидно хаотичните съставки на Цялото, са интегрирани и преливащи една в друга.
„Отечеството на великата душа е цялата Вселена“ – казва Демокрит.
Слава побира света в психотронния си взор. Ако има машина за пътуване във времето, това е одухотворената мисъл.

 Мирозданието не е бездушна механика, а Велика Мисъл, въплътена е материя от Вис­шия Разум. Вре­мето също е мисъл.
Да се учудваме ли на нейните „странни методи“ за проникване и опознаване на света?
Така осветен, Космосът около и в нас е хармоничен и божествен. „Творенията на природата са като току-що изречено Божие слово“ – възкликва Гьоте.
Разширяващото се познание е шанс за единение с Всемира. Вълнуващи перспективи.

„Неведнъж съм разпитвал леля Слава за „Илиада“ на Омир – разказва адвокат Георги Иванов:
– В ония древни времена наистина ли са съществували богове?
– Да, има извисени същества – светкавично отвръща. – Следите им са съхранени не само в „Илиада“ и „Оди­сея“. В религиите и митовете се пазят сакрални сведе­ния за посещения на „богове“.
– А циклопи и великани?
– Също. Това са материализирани проявления на Висш Разум от други светове. Хората са усещали тях­ното присъствие. Такива са Зевс, Хера, Атина, Афро­дита, Аполон… Боговете не са красива художествена измислица. Земята не е тяхно игрално поле. Идвали са с мисия. Благородно са участвали в развихрящите се значими събития, за да подпомагат човечеството. Да спрат муждуособици и кръвопролития. Да издиг­нат живота. Били са не наши програматори, а съвет­ници.
Резултатът, уви, се е оказал катастрофален. Не по тяхна вина. Появявайки се в човешки вид сред древ­ните предци, облечени като тях, превратно са тъл­кувани като божествени съмишленици в междуплеменните и междудържавни противоборства. Положе­нието е ставало плачевно. Праотците ни не са могли да проумеят, че това са същества от други свето­ве, друг разум, друга материя. Погрешно разбирайки „бого­вете“, са ги възприемали като подкрепа свише на своя лагер. Превръщали са ги в съучаст­ници. Бит­ките са се развихряли още по-ужасяващи и кръвопролитни. Разруше­нията се разраствали.
Гневът е експлозия на наслоен с години страх. Отк­рай време сме негови роби. Оттук – ширеща се до днес войнственост и агресия.
Много знания са предали „пришълците“ (приемани от праотците за „богове“). Човеш­кият род трябвало да поеме в правилна посока. С грубата си и себична материалистична психика и логика на мислене обаче не ги е разбрал адекватно. Пак ще повторя: далечни­те ни предци са считали, че Земята е „игрално поле за боговете“.
Страшно е неграмотното същество с претенции. Да­деното наготово, без естествен стре­меж към него, се пропилява. С колкото повече трудности постигаш успех, толкова по-трудно го губиш. Тъй е от памтивека до днес. И „боговете“ си платили за своите „хуманни пристрас­тия“. Превратно тълкувани, част от „знанията“ им са се запилели в праха на годините. Такава е истината.
За разлика от външните вмешателства, Еволюци­ята, търпелива и мъдра вселенска Учителка, работи бавно, системно. Основният ѝ метод е страдание– нелек стимула­тор по пътя на Растежа.
Проявленията на Висшия Разум не са самоцелни. Взели поука от грешки, прекратяват преки включвания в земния живот – тази сложна съвкупност от множество комбинации. Контактите се превръщат в крайно де­ликатни, индиректни. Стават осезаеми за малци­на.

„Мориа ме направлява – разкрива в друг разговор. – Дадено ми е да видя как едновременно подпомага мно­го други души. Нямате представа за свръхмощните възможности на тези светли духовни същества!…“
След безценните ѝ насоки, в контакт с жената, съ­зираща невидимото, мнозина ѝ благодарят. Тихо отв­ръща: „Не на мен! Аз съм тръба, през която протича информация. Въздайте благодарност на Всевишния. Бъдете по-добри!
Друг път, след сбъднало се прозрение, чудят се как да се реваншират:
„Поклон пред теб и божествената ти дарба, лельо Славе! Както предсказа, тъй стана.“
А тя: „Знам.“

Не я учудва верността на отговора. Не е попадение, налучкано по теорията на вероят­ностите, като при мно­гобройната гилдия гадатели. Не познава, знае. Над­могнала общоприетата координатна система на битието, бликнали са струи от свръхсъзнанието. Допитала се е до светли Сили. Това за нея е рутинен процес. За какво да се радва?
Насочвайки със съвет, взела е мъдро решение. Съ­образила го е с качествата на потърсилите помощ. „Оставиш ли се да ти се дава само наготово, нищо няма да стане“ – предупреждава прохождащите в Ду­ховността. – „Трябва всекидневно да работиш върху себе си. Да бъдеш колкото може по-добър.“
Когато млади момичета я разпитват: „Лельо Славе, за този ли да се омъжа?“, отвръща: „Бог те среща с неколцина, от които ти ще избереш. Отговорност­та е твоя.“
Разкривайки неизвестното с мярка, не ограничава свободната воля.
Занимават ли я повърхностно с незначителни неща, е строга: „Защо не умеете да задавате въпроси? Защо? На хаотични питания отговорът ще е непълен. Вис­шите същества забелязват – не сме достатъчно зре­ли, нито прочели. Въпросите трябва да са обмислени, конкретни. Тогава насоките са най-полезни.“
Веднъж към прорицателката се обръща генерал от артилерията. Разпитва несвързано. Слава не из­държа: „Вие сте артилерист. За да имате точна стрелба, какво е необходимо? Прицелна точка, нали? Дайте ми поне една, за да отговоря на онова, което ви занимава.“
Важно за нея е: дали човекът е дорасъл да узнае истината. И най-вече – ще я понесе ли?
Диференцира отговори според степента на зре­лост и ниво на подготовка. На въпросите отвръща строго индивидуално и задълбочено. Насочва само към най-необходимото.
Слава може да е „тръба, предаваща информация“, но е и още нещо. Затова ли всеки, докоснал се до нея, вече не е същият?
Доцент Лозенски споделя: една вечер в компания гледат черно-бял телевизор. Изведнъж ясновидката заявява – картините за нея са цветни. И описва багрите на екрана.
Възможно ли е това? Заинтригувани, присъстващите се свързват по телефона с познато семейство, притежа­ващо цветен телевизор (рядкост за шейсетте години на миналия век). Потвърждава се точността на видението ѝ.
Не, чудесата не са ловки номера, както „трезвомислещите противници на наив­ността“ се опитват да убеждават. Те просто не са имали шанс да срещнат предста­вител на бъдещия сапиенс.
„Вътрешното ми „психотронно око“ е живо и гъвка­во. Никога не ме е подвеждало. Нямам „зациментиран пейзаж“. Мога да видя даден човек от десетки хиляди кило­метри – как си налива вода, как я изпива, къде ос­тавя чашата. Дали ще отиде пак да налее, дали ще я измие, ако отново я напълни и поднесе на друг. Мога с волята си да го заставя да я подаде вместо на мъжа, на жената в стаята. Но съм решила да не посягам върху човешкия избор. Нямам право да отнемам инди­видуалната свобода.“

Наследството от многогодишната работа на дуото Севрюкова-Лозенски тепърва очаква спра­ведлива оценка.
Независимо от пренебрежителното безразличие, „ледоразбивачът на Новата епоха“ не престава да ра­боти по своя специфичен метод в ядрената физика. Отбягвайки изяви, разширява и превръща в обозрими хоризонтите на микрокосмоса.
Уви, повечето квалифицирани специалисти са твърде рутинни в областта на вече познатото, за да постигнат сами нещо ново. Дали не държат прекомерно на уста­новеното, защото им е трудно да търсят? Не е лесно на закоравялото мислене през седемдесетте-осемдесетте години на миналия век в тоталитарна България да над­могне наложените концепции.
Нека бъда разбран правилно – българската наука има свои завоевания, но и до днес е затворена за този тип нетрадиционни изследвания. Психотроничните пос­тижения на Слава Севрюкова и духовните търсения на Ванга са твърде далечни за повечето научни светила.
Каква ирония. А те могат да променят из основи света.
За пореден път се налага аналог с Ванга. Многок­ратно посещавал уникалната ясновидка, възмутен от немарливостта на родните изследователи към нея, пи­сателят Николай Хайтов остро възкликва: „Това беше едно явление под носа им дошло. Тук трябваше да се струпат най-умните хора, да я наблюдават, за да мо­гат нещичко да допринесат за изясняване на феномен от световно значение. А те, хора ограничени, започ­наха да доказват, че това не може да бъде… Не може­ло да бъде… Преди да се появи телевизията, имало ли е някой, който да вярва, че е могло да бъде… Те са учени в кавички.“
Правдиви слова. Горчиви „по хайтовски“. С пълна сила се отнасят и за другия световен псифеномен Сла­ва Севрюкова. Дали някои писатели не са по-близо до свръхфеномена, защото също са изпреварили времето си?
Единици са онези, които си позволяват да подкре­пят постиженията на амбициозния тандем. Доцент А. Антонов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН е сред тях: „Работата на Севрюкова-Лозенски има съществен оригинален при­нос в установяване на нови кинематични зависимости в създадения от тях нов и логически непротиворечив модел на атома…“
Повечето някогашни научни корифеи навярно се боят да приемат непознатото, до което е достигнала гениал­ната психотроничка? Или, което е по-неприятно – да се съгласят с него, подозирайки, че е реалност… Всъщ­ност голямата беда на някогашните „величия“ е, че не искат да допуснат, че у човека има нещо повече от физическо тяло…
Оттук – ледено мълчание. Лишени са от факти да признаят изложеното от Слава, но и от такива да го оборят.
Как професорът по психотроника да не бъде неу­добен?
Слава Богу, науката днес не е замръзнала на онова ниво.
Защо мълчи НАСА за крупните проучвания в микро и макро космоса? Защо немеят престижни световни институти в САЩ, Русия, Испанската и Индийската академия на науките? Нали те някога ѝ връчиха по­четни професорски дипломи? Нима за тях, разпола­га­щите със сериозни екипи психотроници, това сега зву­чи несериозно? Или реакцията им е част от обмислена, перфектно разработена димна завеса? А, може би, са ѝ дали професорски звания не от щедрост, а от куртоазия и неудобство…
Не е изключено и друго – дръзките изследвания, пре­обръщащи представи за устройст­вото на микрокосмоса все още да не са сведени в достатъчна степен до зна­нието на широк кръг елитни световни учени.
Времето за признание, според Слава, не е далече: „Това, което разработвам, скоро няма да е оценено. Ще стане не по-рано от петдесет години, в двадесет и първото столетие. Научното познание многократ­но ще разшири обхват. И най-върлите против­ници на психотрониката ще сведат глави пред техни Вели­чества, фактите.“
Нека бъдат спокойни надменните властелини на една вече отминала епоха. Тя им принад­лежи. Ако променя­щите установената парадигма концепции се потвърдят с годините, на тях няма да се гледа като на пълна нес­полука. Ще бъдат чудесен пример за изследователи с ограничени способности. Нови научни работници ще дадат свои имена на откритото от психотроничката. За противниците навярно тогава ще се знае само това, че са живели по времето на Ванга и Слава Севрюкова.
Дейците на научната доктрина през тоталитаризма са високомерни. Обясняват всичко с нея. Без алтерна­тиви. Духовното е мистика. Не заслужава внимание.

Светът на Слава не е от нашата видимост. Нищо не убягва от психотронния ѝ взор. Пространствено разглежда различни сектори на Необята от Сътворението до днес. Тълкува галактическия зов на неизбродната пустота.
Знае – Всемирът има свой Архитект. И разкодира неговите формули. Известен ѝ е гениалния принцип, който ни е създал: „съвършенството е простота“ и още: „нищо не е такова, каквото изглежда.“
Издига се, полита подобно райска птица. Пред нея оживява тъмния вакуум на необоз­римия Безкрай.
Безкрай? Необозрим? – Посланицата на Висшия Ра­зум е на друго мнение. За него ще е дума по-нататък.

„Човек е творение на Вселената. Той самият – ми­ниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него“ – твърди Севрюкова.
Лаически на пръв поглед, съпоставките изненадват. Нека се спрем на някои от тях.
Земята, както е известно, се състои от три ос­новни, вградени една в друга сфери: ядро, мантия и масивна кора. Най-важната част на човешкото тяло, главата, според Слава Севрюкова, в известен смисъл я уподобява.
Кои са аналозите?
Мозъкът съответства на земното ядро. Черепните кости и обвиващата го ципа – на земната кора и мантия.
Органът на мислене е изграден от две полукълба със специфична функция. Дясното, за Севрюкова, ръково­ди съзнанието. Лявото изпълнява спомагателна дей­ност. Там, според психотроничката, е подсъзнанието.
(Някой неврофизиолог до днес да е уточнил дори като хипотеза местоположението на подсъзнанието в кората или подкорието на мозъка? За пръв път в световната практика това се извършва от професор Слава Севрюкова.)
Науката все още не знае как човек ползва подсъз­нанието си. То е мрачно. Ако след катастрофа, тежка травма, дълбок нервен срив или изживяване на грани­цата на оцеляване, дясното мозъчно полукълбо се ока­же непълноценно, управляващата функ­ция се поема от лявото. Тогава поведението може да ескалира в опасно. За индивида и обществото.
Това, според изследователката, обяснява как в по­добни състояния се стига до отклонения и престъпле­ния. Възможно е извършителят да не е имал склонност към антисоциални прояви, но след крайно обострен стрес неузнаваемо да се промени.
От новаторската трактовка се разбира защо при увреждане на дясното мозъчно полукълбо се провоки­рат опасни поведенчески отклонения. Тогава водещо може да се окаже мрачното подсъзнание.
Друго наблюдение: на Северното полукълбо преоб­ладава сушата, на Южното е обратно. Нормално е на север да е по-голямо поселението. И това да е решава­що за еволюцията на човешката популация. Северното полукълбо, според Слава, съответства на дясната, Юж­ното – на лявата половина на човешкия мозък. Дясна­та е „по-активна, направлява естеството на човека“. По-дейна е и дясната ръка. При ирисова диагнос­тика на дясното око е отразено сегашното състояние на здраве­то, лявото говори за миналото. За хиромантията линии­те на десницата са свързани с настоящето, на левицата – с вече преживяното.
Съпоставките „мозъчни полукълба – земни полус­фери“ впечатляват. Странни добре защитени тези. На пръв поглед случайни. Но дали е така?
Слава се взира в почерка на Създателя. Разшифрова скритите светове. Вниква в най-великото чудо на света – човека. Стига до малки и големи открития, очакващи офи­циално потвърждение или отхвърляне.
Загадъчност и библейска иносказателност: „Гени­ят, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.

Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ, а частицата, отло­мък от Отца – твърди прорицателката, – обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане.“
Мозъкът е обезопасен с черепна кутия, чиито кости са свързани с шевове. Така е и при Земното кълбо. (Структурата на кората на Глобуса, според съвремен­ните представи, е изградена от масивни континентални и междуконтинентални литосферни плочи.) В средата на миналия век Слава забелязва, че границите между тях не са рязко откроени, а леко се застъпват.
Това вече е доказано.
Аналози, изпреварили с години научните откри­тия. Постигнати по нестандартен психотроничен път. Всеки детайл може да изглежда случаен. В комплекс, навеждат към прецизна система, плод на свръхразумен умисъл.
От съвременна позиция можем да разширим докла­да на Севрюкова-Лозенски. Все повече учени доказват – водата има памет. Заема около 80 % от земната по­върхност, а атмосферата е наситена с нейни пари. Ако водата действително запаметява, възможно е „съзнани­ето на Синята планета“, като живо същество, да е не другаде, а в загадъчните молекули на Н2O.
„Човек е преди всичко космически феномен, а след това земен“ – революционна за времето е тезата на Константин Циолковски. „Земя и Космос са едно“ – ще допълним, изхождайки от познанията на двадесет и първото столетие.

Вярата в извънземния Разум – бягство от реалността или проникване в бъдещето?
Медиите тръбят факти, полуфакти и измислици за НЛО. Немалко от тях отклоняват общественото мнение. Създавани са и разпространявани от световните свръх-сили. Но има и автентични.
Коя е истината?
Домът на Слава, нашият „Дон Хуан“, за кой ли път е препълнен. Какво да се прави – е подстъпите към прохождащата наука психотроника търсенето мно­гократно преви­шава предлагането.
Бурно спорим: уникат ли е човекът във Вселената? Съществуват ли извънземни форми на разумен живот в галактическите пространства и, ако да, какво предс­тавляват?
– Задава се време на върховни промени! Помнете, братлета! – С ентусиазъм и трепетно вълнение ехти гласът на доктор Димитър Сираков. Включи ли се той в разговора, страстите динамитно пламват. – Предстоят съдбовни събития! Представители на три от дванайсетте суперцивилизации от паралелните светове, които се интересуват от нас, ще осъществят директна връзка.
Любима тема на доктора. Екзалтиран е повече от всякога:
– Не е далече времето, когато ще ни приемат в Об­ществото на Космическите цивилизации. Грандиозен галактически скок! Ще получим безценни насоки от бра­тята по разум! Пред нас ще засияят вратите на Вселе­ната. Без лутания и грешки – мощен тласък. Едва след преломната среща ще се наречем ЦИВИЛИЗАЦИЯ. (Набляга на думата.) Защото все още не сме…
– Чакай, Митко! Бързаш! – Сираков изтръпва.
– Не се сърди, но аз такива срещи не виждам! – Сла­ва с необикновените си заложби е като врата към други измерения.
О, не, богонадарената не се кара. Гласът ѝ е все така благ, очите усмихнати:
– Мили приятели, извънземните, както вие ги нарича­те, са другаде. Не там, където ги търсите.
Дон Кихот може да изгуби битка, но не и да бъде съкрушен. Доктор Сираков не се предава:
– Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чи­нии не съществуват ли?! – Провокира я с жар. – Натру­пан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни при­шълци?!
Нетърпение ни е обсебило. Ще ни се час по-скоро с гръм и трясък да се разтворят космическите порти. Да полетят към нас, да плеснат с ръце и ни прегърнат високо еволюирали галактически събратя, зелените човечета. Ще ни се да не сме сами – оживели капчици Разум в океана на Безкрая.
Не можем да я разберем тая жена. Не по-малка за­гадка е от извънземните. Понякога интригува, друг път… Отхвърля утвърдени научни аксиоми. С размах помита условностите на времето. От години е събран доказа­телствен материал за инопланетните същества. Гледа­ли сме снимки и макети по телевизията (тая съмнителна търговия със страх, ужас и насилия), а нашата Учител­ка ей тъй с лека ръка…
Невъобразим шум. Младите открай време са в съюз с яростния синдром на нетър­пимостта. Не се побираме в кожите си. Крещим въодушевено един през друг. Ни­кой никого не слуша. Нищо не се разбира.
– Защо все бързате? Защо?!… – Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Сла­ва, а очите ѝ потъмняват. – Припирате и… грешка след грешка! – Опитва се да охлади ентусиазма ни. – Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии.
(Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо разви­ти.
Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.
– На по-извисено ниво са от нашето, но на принизе­но, в сравнение с останалите наблю­даващи ни циви­лизации. – Продължава притежателката на духовно зрение. – Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в между­звездните пространс­тва. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена, да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)
Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разби­ра. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.
В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:
– НИЗШИ, помнете добре…
Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът ѝ се губи в ужасната патаклама. Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, кои­то знаят, мълчат. Но тя продължава:
– Машини… Високо развитите цивилизации, за раз­лика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да „ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?
– А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвър­шените извънземни. Как се при­движват до нашата пла­нета? А после обратно? – Протестираме с основание.
– Въобразявате си, че им трябват приспособления?… Интересно…
Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата ѝ зашеметяват като електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?
Утихваме. Какво ще последва?
– Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така – тихо въздиша. – Трябва да се транспор­тира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? – Учителката е неп­роницаема. – Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Аван­гард­ните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?
– Защо говориш така, лельо Славе?! – Възмутени сме. – Явяват ни се в скафандри и космически кораби. А ти – излишна техника. Има документални записи, сви­детели, фотографии… Фалшификати ли са? – Разпале­ни сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.
– Ето, не сте разбрали… Ох, уморих се… Повтарям, повтарям… едно и също…
Това не е вярно. Жената, осъществяваща транс-космически звездни контакти, е толкова добра и урав­новесена. Не ѝ омръзва да обяснява. С широк духовен регистър, не е в характера ѝ да се кара, да се сърди. Прекалили сме. А тя владее до съвършенство нестан­дартната дързост – смирението.
(Години след тези разговори стигнах да извода: спо­рът е привидна комуникативност, битка на Егото. Прерасне ли в съвкупност от монолози, спира обме­нът на информация. Всеки напира да изложи и наложи мнение. И парадира, горд с изявата си. Разсъжда­ващият наум, контактува с дълбоки нива. Спорещият със света, е затворен за него.)

– Защо не успявате да разберете?! Защо… – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на оду­хотвореното ѝ лице опровергава недоволството. – Част от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изос­тават от всемирното космическо развитие. С маши­ни и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?
Гробно мълчание.
– Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чи­нии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?
Гледаме я покосени.
Слава загадъчно се усмихва:
– Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори… Да се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекале­но рано е – силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:
– За да възприемем най-напредналите от така наре­чените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като косми­чески спектакъл. Ясно ли е?
– Аааа, виж ти!… Но тогава не всички летателни ма­шини и скафандри са истински?
– Добър ден! – Усмихва се с облекчение. – Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, об­лекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги „виждаме“, „чуваме“ и се убеждаваме в „автентичността им“. Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на раз­витие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, позна­нията и интелектът ни са твърде ниски, за да разбе­рем това.
– Оказва се – разиграват ни етюди с космическа бутафория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? – Питаме за­жаднели.
– Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли – внимател­но се вмесва доктор Сираков.
– Браво, Митко! Отлично! – Поощрява го. – Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още – тук вече сте прави – с каква цел. Ос­вен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.
Замлъква, като че за да осмислим думите ѝ. Все повече ни обзема чувство на безтег­ловност и безплът­ност.
След малко продължава:
– Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте – облаго­детелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в политическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване…
Озадачени, не дишаме. Странно успокоени. Мушица да бръмне, ще ни стресне и извади от космическия унес. Асимилираме вселенски знания. Разраства се кръгозо­рът за паралелните светове.
Тая хрисима женица е с небесна власт над нас.
Писателят уфолог Димитър Делян съпровожда през 70-те години на миналия век руския академик (по оно­ва време професор) Валентин Фоменко на посещение при Слава.
Ученият се интересува за два предмета. Единият е свръхлек златист метал. Според академик Вейник, на Колския полуостров в Северния ледовит океан е ка­тастрофирала летяща чиния. Късчето е оттам. Другият е силно изтрит, почти заоблен керамичен шестостен. Професорът е заинтригуван: от извънземен характер ли са?
Но нека дадем думата на Димитър Делян:
„Поставила ръка над тайнствените тела, Слава се концентрира:
– Не са на извънземни. Златистият метал е ползван в недалечно минало при строеж на водни плавателни съ­дове. Керамичният предмет е жезъл на шаман. Древен е. И двата са от земно естество.
– Виж, виж, лельо Славе. Надникни по-внимателно. – Опита се да я насочи профе­сорът. – Имаме сведение за летяща чиния…
– Абе вие какво си мислите! – Възкликна раздразнено прорицателката. – Извънземните да не идват тук, да ръсят свои вещи по Земята?!…
По темата за паралелния живот тя бе изключително внимателна – завършва спомени Димитър Делян. – За тези предмети повече не говори. След това обаче разк­ри невероятни неща за семейството на академика. Той ги потвърди. Тръгна си разтърсен от дома ѝ.
С кола поехме за Петрич. Да сверим информацията с Ванга.“
Натъкваме се на интересен факт: съществувала е система за съпоставяне информа­цията на Слава с таза на Ванга. Така, както ще разберем в една от след­ващите книги, е и при разкопките в Царичина. Има и други случаи. За визитите при петричката пророчица се знае. При Слава – не. Тя е по-дълбоко засекретена.

От тези и други разговори с феномена може да се подреди част от вселенската мозайка на проявленията на Разума.
Извънземните цивилизации са два основни типа – технически и духовни.
Техническите чрез висши технологии създават съ­вършени апарати. Така кръстосват космически глъ­бини. На различни стадии са на развитие.
Духовните не се нуждаят от технически съоръже­ния за придвижване във Вселената. Осъществяват го по духовен път. (С астрално и ментално отделяне и пътуване извън тялото, ако го имат. Повечето от тях съществуват без него.) Превъзходството на духа над всяка техника е безспорно. Тези същества също са на различни еволюционни нива.
До Земята достигат представители на двата типа цивилизации. По-извисени в космическата еволюция, според Слава, са духовните.
Неведнъж сме се обръщали към посланицата на Висшия Разум:
– Към кои от тях принадлежим? Не е ли Земята „хомо парк“, контролиран от същест­вата на Всемира? Какви са тенденциите?
– На настоящия етап превес имат силите, тласкащи ни към технически цивили­зационен избор. Поели сме по дирята на не толкова напредничави разумни фор­ми на живот. След глобални сътресения и катаклизми в близко и по-далечно бъдеще предстоят кардинални промени – генетични и в ценностната ни система. Ще получим мощен тласък към извисените територии на освободената духовност.
Новата генерация коренно ще се измени. Ще развие неподозирани способности. Със силата на мисълта ще прониква в неизвестното и ще го опознава.
– Това няма да стане по-рано от края на третото хилядолетие – подчертава „космическата зеница“ и словата ѝ трасират бъдещето.

С Дънов се познават, контактуват, обменят по­лезна информация. Учителят я цени – пред него е из­висен дух. Тя подкрепя благородната му мисия, предупревждавайки за труд­ностите. Знае – учението му е добро, но го чакат нелеки проверки. Свръхсетивните познания задължават. Изпитанията са закалка. Благодарение на тях, душата съзрява за мъдрост.
Двамата често се срещат. Веднъж се уговарят той „да се излъчи“, като със силата на мисълта „изстреля духа си в дома ѝ“. Това трябва да стане в дните на предстоя­щата седмица – не уточняват кога.
За този случай Слава разказва:
„И ето в сряда усещам в стаята си присъствие. Обръ­щам се към духа:
– Ти ли си, брат Петре?
– Аз – отвръща. – Запиши часа и минутата. Грабвам молив. Отбелязвам датата – два часа и пет­найсет минути.“
По късно при срещата Учителят заинтригуван я пита: „Разбра ли кога те споходих, сестра Слава? В сряда, в два и петнайсет след силна молитва отпра­тих духа си при теб.“
Чародейката не отговаря. Подава му запечатан в плик лист с документирани дата и час. Часът на една уникална духовна среща.
Усмивката ѝ грее.
Необикновената жена знае: трудностите, които преодоляваме, ни създават, създа­дените от нас – ру­шат.
Нелек живот, но не и скучен. Фантастични изживява­ния.
Нека не се учудваме. Сетивата на невероятните хора са с невероятен обхват.
Слава е посещавана и от последователите на Дънов Боян Боев и Любомир Лулчев, таен съветник на цар Бо­рис III.

Все по-често на воаяж при нея са членове на дипло­матически мисии, посланици, консули. Силно впечатле­ни, след това довеждат съпругите си.
Навестява я министърът на отбраната, армейски ге­нерал Иван Михайлов. Дискретно гостува Соня Бакиш – съпруга на тогавашния министър-председател Стан­ко Тодоров. Прокрадва се информация, че до схлупения дом се е домогвала Людмила Живкова, водена от природен афенитет към мистериозното и загадъчното. „Ако бе ме потърсила преди да я убият, навярно щях да я предпазя“ – ще въздъхне Слава.
Професор Рейдак, президент на Международната асоциация по психотроника я цени и уважава. Посеща­вана е и от психотроници от Кипър и други страни.
При нея идват елитни руски учени – академиците С. П. Кордюмов, Владимир Авински, Валентин Фоменко. До жената-уникум се допитва професор Андрей Блюховецки. Пристигат научни работници от съветски сек­ретни обекти и от „космическото градче“ край Москва. Повечето от тях не упоменават имена и титли.
Посещава я писателят Александър Горбовски, „да свери часовник“ в търсенията си. И получава многоз­начителен, но категоричен отговор: „Не е това, кое­то е…“
Още по-интересна е визитата на руския академик Ва­лентин Фоменко, интересуващ се от неизвестни спла­ви. За нея ще стане дума по-късно.
Не остават назад родните учени. Професор Георги Лозанов, шеф на Института по сугесто­логия изслед­ва дълги години Ванга. Той се интересува има ли бъ­деще оригинал­ната му система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. Получава ненасърчителен от­говор: Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва.“
Съветите ѝ търси професор Марин Маринов, предсе­дател на Българското астронав­тическо дружество. Посещават я доцент Лили Дражева, доцент Елена Владова… „За мене е повече от духовна майка – признава Владова. – Промени из корен живота ми.“
Слава – нежна наставница на докосналите се до нея. Спохождана е от все повече научни работници. Визи­тите зачестяват при защита на докторати и доцентури. Вълнуват се за акцентите в тях. Без да ги е чела, знае съдържанието им. Направлява ги.
Доцент Вера Точева, директор на Централна лаборатория по биоенергетика в Пловдив дири съветите ѝ. Занимава я бъдещето на психотрониката.
С пророчицата контактуват и родни сензитиви. Сла­ва чистосърдечно се радва на всеки от тях – дарбата им е от Бога. Изключително високо цени дядо Влайчо от с. Коньово, Ново­загорско. Признава Вера Кочовска.
За Алан Чумак разкрива: „При него има светлина, но и тъма.“ Критична е единствено за руския екстрасенс Золотов: „Той унижава човешкия дух.“
Това не са присъди, а мнения.
Разпръсква знания на докосналите се до нея с дар­ба. Дава им духовен хляб. Подкрепя ги, за да не се зле­поставят. Прозренията ѝ се превръщат в крилати фра­зи. След смъртта ѝ мнозина ще ги употребят като свои, малцина ще посочат първоизточника.
Все повече медици посещават схлупената къщица. Професор Цончев от Трета градска болница в София се свързва за изясняване на трудни диагнози. Очният хирург д-р Коджабашева от Пловдив десетина години се съветва преди рисковани операции.
Проверили я многократно, убедени в безпогрешните и диагнози, лекарите един през друг се допитват до чо­века на бъдещето.
Слава отдавна се знае и с народния лечител Петър Димков, който насочва хора към нея. Същото прави и Кубрат Томов, теоретик и изследовател на паранор­малното.
Нека не се изненадваме на посещенията. Плод са на естествения стремеж на човеш­ката природа към развитие. Обезпечим ли се материално-битово, тър­сим политическа независимост. Сдобием ли се с нея, мечтаем за духовна…
Неугасим стремеж към съвършенство.

 

Кои са нейните информационни средства?

1) Борави с лекота с „третото (психотронно) око“. Ползва го, благодарение силата на мисълта. Свръхсетивен локатор. Наблюдава и диагностицира функцио­ниращите органи. Вижда цветно – отвън и отвътре. Безупречно проследява пътищата на съдбите. Поема към душите, а стига до духа. Прониква в съставките на микро и макрокосмоса и ги описва.
Впечатляваща Вселена. Още по-интересна е Все­лената на „психотронното око“. Някога ще се разк­рие.
Слава знае – най-значимото на този свят не се вижда с очи… Какво ли изпитва при мисълта, че ничии очи не разкриват света като нейните?

2) Силата на мисълта. При духовна извисеност всички ограничаващи прегради отпадат. Времето то­гава сякаш престава да съществува. Слава не е над, а винаги в него. Озовава се там, където реши. „Пътува с лекота в – минало, настояще, бъдеще. Времето, за нея, тогава като че се слива в едно. Измерва го един­ствено с „часовника на сърцето“.
Силата на мисълта може перфектно да се реализи­ра и чрез „третото око“.

3) Владее телепатия. С лекота чете мисли на тър­сещите помощ. Така мигновено се насочва към пробле­мите им. Това силно впечатлява посетителите.

4) Свръхразвити пет сетива. Екстрасензорна информация чрез зрение (цветно – едновременно обх­ващане на обекта от всички страни – отвън и отвътре), слух, вкус, мирис, допир.

Извлича я, независимо от епохата и местоположе­нието му. Сверява, съпоставяйки ре­цептори. Затова е перфектно точна.

5) Изтегля и съхранява информация чрез сърдеч­ната чакра. Споделя: „Не чувам духовно оттук (сочи уши), не виждам духовно оттук (сочи очи), а виждам духовно оттук.“ (Поставя ръка на сърцето.,) Твърди: „Там е божествената частица“. Вижда с „очите на сърцето“.

Благодарение на любовта и чистотата в нейния вът­решен мир, Космосът като че се отпечатва в духовна­та ѝ същност. Разкодира го, „мислейки със сърцето И открива неща, които ние не забелязваме. Слава Севрюкова е от малцината представители на хомо сапиенс с „виждащи и чуващи сърца“.

Нека вникнем в някои от тези фантастични контакти.
За нея „Шаляпин е изключителен бас“. Развивайки дарба, духът му разцъфтява. Но тя съзира и скрития негов живот. А той не очарова.
Басът, покорил световни сцени, е високомерен. Под­властен на неимоверно разрастнато Его и сриващи страсти. Ужасяващо груб към съпругата си, която пре­небрегва. Изкушен от слабия пол, поддържа безброй извънбрачни връзки. Безочливо ги демонстрира, нара­нявайки я.
Прозренията са от седемдесетте години на миналия век.
Изнесените от притежателката на свръхсензорни способности неизвестни факти за живота на почина­лия гениален руски бас години по-късно са потвърде­ни. Публикувани са в спомени за певеца от неговата внучка в книга, преведена и на български.
Слава Севрюкова съзира и настоящото въплъщение на Шаляпин. Роден е в Източна Европа. Занимава се с пеене. В съвремието трябва да плати за грандомани­ята. С добри певчески способности, но е само един от многото хористи. Няма да се изяви като солов изпълни­тел.
Такава е орисията му. Сам я е моделирал с обидно поведение и дела. За изчистване на натрупаната карма, ще трябва да овладее разрасналото се някога Его, като се свие в черупката на неизвестността.
Друг случай:
„Преди години за пръв път ме въведоха в дома на леля Слава – възкресява спомени писателят Димитър Делян. – Запознахме се. Спонтанна среща. Не бях под­готвен, нямах набелязани въпроси.
След обичайните любезности, сътрудникът на психотроничката Иво Лозенски предло­жи:
– Ако желаете, питайте я нещо съкровено. Замислих се – какво? Дали за живота на някой известен политик?
Внезапно в ума ми се вряза името на Константин Циолковски. Завърнал се наскоро от Москва, на лети­щето бях мернал негова статуя.
Изстрелях въпроса.
И на мига си дадох сметка – та аз почти нищо не зна­ех за „бащата на руската космо­навтика“! Не помнех дори как изглежда.
Нямах време да променям въпроса. Слава бе изпад­нала в особено състояние. Взряна в пространството, леко се олюляваше.
Изведнъж спазматично се затресе. Възкликна:
– Виждам го – млад човек. На колене, моли се… Ци­олковски е силно набожен…
„Бащата на космонавтиката“ набожен? Абсурд! До­колкото ми бе известно – занимавал се е с точни науки. А тя – религия, молитви… Какви ги приказваше?!
– Като какъв го виждаш? – Не можех да скрия разо­чарование.
– Млад човек…. – Продължи, без да забелязва разд­разнението ми. – След време… ето, пред мене е – по-улегнал. С френска брадичка, костюм и вратовръзка. Силно набожен.
С ушите си ли чувах? Отново го повтори. Очаквах да науча нещо за пробивите в околоземното пространство, за разработваните от този гений космически кораби. А тя – набожност… Та това е световен учен!
Тъй като нямах представа за младостта на „бащата на авиацията и космонавтиката в Русия“, въздържах се от спор. В себе си обаче бях убеден – фантазира. Съ­жалих за поставения въпрос. Навярно я бях подвел…
Разделихме се приятелски.
…Минаха години. Настъпи „Промяната“.
И тогава случайно ми попадна някакво списание. Не беше руско. В него бе поместена снимка на младия Циолковски – с малка брадичка, костюм и вратовръзка. На мига си спомних описанието на Слава. Пълно покри­тие.
Развълнувано се зачетох. Какво ли пишеше за уче­ния?
„На младини бил силно вярващ. Редовно ходел на църква. Молел се да бъде подкрепен в търсене на зна­ния за Космоса от Висшата Сила…“
Коленете ми омекнаха. Невероятната прорицателка бе разкрила неизвестен щрих от неговата ранна съдба. Непозната у нас. Откъде бе разбрала това?
Как откъде? – Та нали пред мен осъществи контакт с духа на учения?…“
Незаличими следи оставя докосването до владе­телката на „психотропното око“. Информацията ѝ невинаги съвпада с официалната. Това за Слава е без значение. Приема предизвикателството. Осланя се на „духовните канали“, а те, както твърди, никога не я под­веждат.
В наблюденията феноменалната психотроничка не се влияе от местоположението на предмета на изслед­ване:
„…Разстоянията и преградите не са от значение. Дали обектът е на двадесет хиляди километра или срещу моето канапе вкъщи, все едно. Виждам го като на длан във всички проявления и измерения.“
Любимката на Висшата светлина не пилее уникал­ни способности в дребнотиите на смазващия бит:
„Моята дарба не е да гледам какво става зад сте­ната, в спалнята или кухнята на съседите. Аз виждам всичко подробно в набелязания обект – пейзажа, хора­та как се държат, как жените почукват с токчета и приглаждат своя кок. Как се озъртат и какво съзират техните очи.“
„ …Купихме си виличка в Ловешко – разказва йогата Венцислав Евтимов. – Решихме да споделим събитието с леля Слава. Умееше от душа да се радва на щастието на другите. С ентусиазъм захванахме да ѝ разказваме.
Тя ни прекъсна:
– Виждам я! – И описа имота. – Мястото не е право­ъгълно, ни квадратно, а неправилен трапец. Така е, за­щото в единия край има череп. Череп на малък човек…
Смая ни. Формата на парцела наистина бе точно та­кава. Нищичко повече не каза. Но за какъв череп гово­реше?
След срещата решихме да проверим тая работа. Разпитахме съседите.
Възрастна жена си спомни.
– Била съм пет-шест годишна, когато стринка ми, ко­ято някога живееше тук, разказваха, родила четвърто дете. Бедни хора, едва се изхранвали. За да оцелеят, говореха зли езици, удушили новороденото. Закопали го в градината. Вярно ли е, не е ли, но скоро след това наистина я преградиха и скосиха. Мълвеше се – напра­вили го, за да остане трупа на детенцето извън техния парцел…
Слава Севрюкова бе неподражаема.“
Роднините се отнасят с респект и уважение към нея. Търсят я за безпогрешните и предсказания.
Племенницата ѝ Татяна Динева споделя:
„Детето ми страдаше от вроден порок на сърцето. Много се двоумяхме дали да го оперираме. Допитах се до леля.
Изгледа ме изпитателно. Не бе словоохотлива. Едва чуто промълви:
– Не виждам полза от болница…
След време положението на детенцето се влоши. Наложи се да го приемат по спешност.
Леля дойде на свиждане. Така се случи, че същия ден не успях да я видя. После разбрах – подхвърлила била на сътрудника си Иво: „Татяна ще ни изпревари. Ще се разминем.“
Лекуващият екип предложи операция. Нямаше друг изход. Обърнах се отново за съвет.
Леля бе мълчалива. Едва отрони:
– Виждам лекари в бели престилки над него. Трепна сърцето ми. Обнадеждаващо видение! Може би, операцията щеше да реши проблема!
… Оказа се фатална.
След края узнах от мама истината за видението. Леля Славка била съзряла аутопсия. Оттук – сдържаността ѝ. По онова време насаме я предупредила: „Каквото и да правят с него, отива си, горкичкото, отива…“
…Неведнъж сме я питали за онова, което ни очаква.
Съпругът ми, скептик по природа, не криеше съм­нения във възможността да се прогнозира бъдещето. Веднъж, в приповдигнато разположение на духа, най-изненадващо се обърна към леля с въпроса дали съзи­ра някакви опасности пред него.
Както се смееше, тя се умълча. Помръкна. Отказа да говори. Но ние бяхме настойчиви.
С половин уста изплю камъчето:
– … Внимавайте… опасност на пътя…
Думица повече не отрони. Настроението ни се срина. После насаме коментирахме какво е искала да пре­дупреди и дали може да се избегне. Но отлетя година, втора, трета… Нищо лошо не ни споходи. И сякаш забравихме прокобата.
…Катастрофата с лека кола се оказа трагична за съп­руга ми. Дъщерята, която пътуваше с него, бе в критич­но състояние. За кой ли път, притеснена до смърт, се обърнах към леля.
Лицето ѝ бе спокойно. Обнадеждаващо отвърна:
– Страшното се размина. Не бой се Татяна. Не само ще оцелее, но ще е здрава и читава.
Така и стана. Дали с тревожното предсказание няко­га не опита да предпази моя съпруг от най-лошото, но небесната писалка бе драснала друго…
След години леля ме извика насаме. Усмихната.
Потупа ме свойски по рамото:
– Стягай се, чака те второ венчило.
Признавам, за пръв път не ѝ повярвах. Угнетена от ударите на съдбата, нямах никакво желание за брак.
Нещата се развиха така, че наистина се омъжих пов­торно. Леля Славка никога не гре­шеше.
До днес се питам: радост или изпитание е богонадареността?“
От дълбините на душата си пророчицата помага на всички. Уважавана духовна наставница е и на най-близ­ките.
Това е нелеко предизвикателство в съвремие, про­пито от предразсъдъци, съзнателно раздухвани от недобросъвестни медии, краен материализъм и войн­ствен скептицизъм.

Към свръхфеномена в залеза на живота ѝ се обръ­щат журналисти. Разпитват я преди значими събития. И публикуват прогнозите. Пестелива на политически предсказания, не отказва на горещите им молби. (Цити­рам със съкращения откъс от публикация на В. Колева и В. Божинова „Пророчествата на Слава Севрюкова“ – в. „Диалог“ от 04. 05. 1991 г.)
„Слушайте какво ще ви кажа. Интересувате се за вой­ната в Ирак. (Годината е 1991-ва. Ден, преди да започне „Пустинна буря“ в Персийския залив, разпитваме кога и как ще свърши) Аз малко на тия неща гледам как да е. Приемам ги. Дали ние ще кажем „да“ или „не“ – без нас ще стане, защото трябва. Ето сега разни екстра­сенси дават различни срокове – кой 15 дни, кой месец. Но това е смешно. Как да определя кога ще приключат бойните действия? – Необходим е огромен труд.
На всеки поотделно да влезна в мисълта. Защото вой­ната не свършва със сраженията. За хората тя продъл­жава… Права ли съм?
За това стълкновение знам преди повече от 30 годи­ни. Беше по време на виетнамската военна авантюра. Прониквала съм в мисълта на президента Никсън. По­моли ме един от нашето посолство във Виетнам. Пре­ди това бе идвал при мене. Тогава го успокоих – жив и здрав ще е, да не се бои да замине. След време пак дойде: „Лельо Славе, от посолството ни във Виетнам до летището има 7 километра, а ние пътуваме 10 часа, защото горе гори и долу гори… Жена ми е бременна, а силно настоява с мене да тръгне. Някога точно предс­каза моята съдба. Кажи – ще свърши ли тая проклета война?“
Та тогава аз виждам президента Никсън. Вниквам във волята му: „Ще бием, докато победим!“
В туй време, обаче, ми се даде информация за края на войната и за това, че скоро той ще си отиде, друг ще дойде – но за малко. И така до ден днешен за всичките им президенти и таз война, а и след нея…
И, слушайте сега – като стигнахме до иракския вое­нен конфликт и след него, аз виждам как американците забиват знамето си, но не на кула, не на камбанария, не на топола, а в пясъка. То, обаче, се наклони от вя­търа, а пясъкът го засипа…
В туй време чувам: „Мислят, че са победили, но няма да победят…“
…Туй, което ми е казано преди трийсет години, тепърва ще се сбъдне.“ (Предсказанията за бъдещето на човечеството, стра­ната ни и света ще бъдат разкрити в една от следващи­те книги за свръхфеномена)

Познанието за прераждане е предизвикателство за хората, залостени в материята. Стойността на живота расте. Стимулира се много по-неутолима активност.
Вникнем ли в свързващите звена на поредица съ­ществувания, ще стигнем подстъпите към истината и мъдростта. Ние, възпитаници на родителите ни, на учи­лището, обществото. И най-вече – на опита от пред­ходни животи.
Пребиваването тук и Отвъд са като скачени съдо­ве, съседни територии. Не се прекъсва, а усъвършен­ства развитието на духа в душа или в душа и плът – космична двойка. Отплуването в незримите простори е завръщане в себе си, в сърцевината на Светлината. Няма сбогом. И смъртта е форма на живот. […]
Раждането и смъртта са мосто­ве между световете. Не мостът, пътят е важен. Целта на реинкарнацията е Духовната същност да се извиси над злото и понесе добродетелта. Няма случайни прераждания – тези изпитания чрез тялото на душата. Обусловени са от нас. Не Бог, ние сме мелничари на съдбите си…
Краят на всяко съществувание не е улица без изход. Уникалната психотроничка неведнъж е говорила с ду­ховете на Айнщайн, Дарвин, Циолковски, Ръдърфорд и други светила. Узнала е техните предходни въплъще­ния, трасиращи бъдещето на човечеството.
Според нея, Ръдърфорд е един от най-великите учени. Носител е на Нобелова награда за 1908 година. В него е духът на преродения Нютон. Приживе не е съзнавал това. С постижения в механиката и физика­та Нютон някога дава мощен тласък за развитие на научната мисъл. В прераждането си като Ръдърфорд постига още по-мащабни завоевания в неразработената по онова време област на радиоактивността, Прониква в атомното ядро.

„Не е толкова значимо какъв си бил – пояснява пророчицата, – извървян е този път. По-важно е как се представяш сега. Трябва да не се боиш от трудностите. На всяка душа се дава толкова, кол­кото може да понесе.“

Години след вдъхновените контакти, оставили свет­ли белези в душите, дали докосналите се до Слава Севрюкова сме израснали да продължим към своите малки или големи открития? Да потърсим и осветим скритата в нас, а не поднесена на тепсия истина? Вра­тите открай време са отворени за жадните за знания. Там са изворите на Духа.
Прокрадват се, щъкат, тревожат мисли. Кой е проник­нал наготово в същността на нещата? Светът е онова, което разкриваме с нивото на осъзнаване. Вече знаем защо се раждаме – душите в Отвъдното имат знания, но са лишени от познания. Познанието е усвоя­ване на знание по пътя на опита. Приложе­но на практика, е сила. Потребността от емоции и опит е друг притегателен център, отправящ души към Земята. Чистенето на карма – трети. Върховна цел на живота не е знанието, а действи­ето. Реализира се чрез прецизните биомеханизми на телата.
За Слава, вслушана в тихия екот на Отвъдността, това би звучало банално. Мисля си с надежда – залага­ла е на нас да продължим сами. Да разкъсаме завесите на неиз­вестното. Ние, предци и синове. Творците бедни на изкуството. С наранени души. Не го ли изтръгваме от незавяхнали рани?
А душите прииждат, прииждат… Като снежинки. Да се порадват. И пролеят светлинна сълза.
За да приключим прелюбопитните въпроси за раж­дане и прераждане, с които като лавина я засипваме, богонадарената философски отсича: „Светът не свършва на залез слънце, животът не приключва със смъртта…“
Прераждането не е импозантен процес. Колкото безкрайно и уникално да изглежда, съществуването ни на Земята има свои параметри. Проблемът е, че съв­ременникът абсолютизира една от неговите съставки – бурното или тихо пребиваване на душата в тяло. Това е животът за ограничения кръгозор. Незаслужено се пренебрегва „лишената от плът духовна същност, в престоя ѝ Отвъд“ (така наречената смърт). Биологи­ческият организъм се превъзнася. Отвъдност, душа и дух, слабо проучени, като че не съществуват.
С прогреса безсмъртните енерго-информационни полеви матрици (душа и дух) все повече ще се изслед­ват. От научна позиция и от естествен интерес.

Реинкарнацията разкрива смисъла на живота – духовно усъвършенстване.

„Не е далече времето, когато наука и религия ще приемат прераждането. Ще разбе­рат – душата е странник от едно съществуване в друго – категорич­на е Слава Севрю­кова. – Тогава животът няма да е безпаметен лабиринт. Ще настъпи небивал възход.“
Какво от това, че забързаният свят се е устремил към пореден срив? Какво, че изопва до скъсване нер­ви и понякога уподобява лудница? Познанието за реинкарнация ще ни облъхне с тишината на божествената музика.
А дотогава? Да приеме или не тези знания, всеки ще реши сам. За Слава нищо в съществуването не свършва завинаги. Без да назидателства, заключава: „Светът не угасва на залез слънце, животът не приключва със смъртта.“ Думите ѝ отекват камшично: „Не е ли добър и честен, в следващ живот човек се изражда в грозен индивид с тежък характер.“ За нея няма бивши хора. НИЕ СМЕ И ОТВЪД. А ПОСЛЕ – в циклични повто­рения с „възкръснали души“ – ОТНОВО ТУК…
С разширени представи за смисъла на битието, жи­вотът престава да е съвкупност от хиляди случайности. Реално се приема земния път – с превратности, понякога дори и лудости. И те имат значение. „Никога от нищо не се страхувайте – напътства духовната учителка.
– На всяка душа се дава толкова, колкото може да по­несе.“
Нека подредим битие и реализираме мисии в забър­зания марш на деня. С познание – невидимата крехкост на душите ще ни надживее. Да продължим напред – умъдрели, неуяз­вими за сезона на праха. „Да се нас­лаждаваш на живота, означава да живееш два пъти“ – напомня Марциал.
Житейският край зачева ново начало в звездните параболи на душите. Стародавната идея за прераж­дане ни превръща в аргонавти, поели към златното руно на Безс­мъртието.

Близо е времето. Виждам, християнството ще приз­нае прераждането. Всички клонове на религията ще се обеди­нят. Враждите ще отпаднат. Ще стане мно­гократно по-силна.
– Казваш, „времето е близо“. Кога са тези процеси?
– Още не сме достатъчно съзрели. Слепци сме, воде­ни от страсти. Докато не се приеме прераждането от страните и народите, духовността ще тъп­че на място. Едва тогава хората ще узнаят накъде са поели, къде ще стигнат. Станат ли тези знания общочовешка философия, ще се преодолее злобата и ламтежа за материални богатства. Ще престанат убийствата. Трудно си го представяте, нали?…
Кои са пътищата християнският свят да приз­нае реинкарнацията?
Единият е да се приемат в научната, религиозна и културна парадигма резултатите от изследвания в ре­номирани психотронични институти. С регресии и други методи се доказва реалността на превъплъщени­ята. Процесът е бавен.
Съществува и втора възможност.
За мнозина съвременни политолози и анализатори на Земята вече бушува Третата световна война. Конфликт между християни и мюсюлмани, „война сре­щу световния тероризъм“. Спорно е кои са терористи – фанатизирани организации и лица или изправени сре­щу тях, подхранващи ги с неразумни действия коали­ции и държави. Насилието ражда насилие, жестокостта – жестокост.
Къде са християнските ценности? Не е ли това конф­ронтация между тирани и теро­ристи?
Нека не се заблуждаваме – тероризмът не е ново явление. Подобни акции има през Втората световна война в отговор на нацистките репресии, а и много по-рано. Не е ли позабравен тероризъм бомбардировката над Хирошима и Нагасаки? (Според тълкува­телите на Нострадамус, Третата световна ще е между 1999 и 2027 година.)
Слава пророкува за този световен конфликт: „Най-характерното ще е, че никой няма да знае къде се води…“

Слава е убедена: „Материя и дух не са различ­ни неща, а полюси на едно и също „космическо ве­щество“. Затова навсякъде е материя, навсякъде – дух…“
За да контактува с духове, дава им своя енергия, да се „материализират“. Избягва демонизираните същес­тва от низшия астрал. Общува само с добри и благород­ни.
Как да не са заинтригувани хората край нея. На нас­тойчивите желания на близкото ѝ обкръжение да се до­кументира изумителния процес на транскомуникация между физическия и духовния свят, веднъж благосклон­но бе подхвърлила: „Нека се заснеме материализиран от мене дух.“
Уви, внезапната ѝ смърт не го позволи.

Физикът Михаил Хинев има една единствена памет­на среща с псифеномена:
„Запознаха ни. Като узна професията ми, дребнич­ката, трудно подвижна женица подхвърли – чрез нейни психотронични методи „видяла“ и изчислила разстояни­ята между съставките в атомното ядро на водорода.
Спонтанно възразих как може да „види“ това, без да ползва апаратура, уповавайки се на съмнителни от на­учна гледна точка методи и похвати:
– Госпожо Севрюкова, уваженията ми, но позволете да не се съглася.
Тя се усмихна:
– Слушам.
– Вие, според мен, изследвате Вселена, която сама си създавате. Или, може би, превръ­щате материята в някаква психическа форма. Въпросът е: близка ли е тя до реалната? Само учените могат да установят това с експерименти и обективни анализи. Така ще се дока­жат или отхвърлят вашите твърдения. Не се сърдете, но като уважаващ себе си физик, не съм в състояние да проверя надеждността на метода ви. Как да прие­ма за автентични резултатите? Основно изискване за достоверност в науката е повторяемостта. Бих ли могъл да възпроизведа, въпреки дълбокото ми преклонение, извършените от вас опити? По никакъв начин, нали? Следователно, няма убедителни аргументи, потвържда­ващи тези интересни, но недоказуеми твърдения. Бихте ли посочили в защита поне един факт?
Противно на очакванията, тя не се обиди. Загадъчно усмихната, тихо, но категорично отвърна:
– Аз съм фактът!
От „лабораторията“ на едноетажната си къщица владетелката на „психотронното око“ издига до неузнаваемост тавана на човешките възможности. Истина­та, за нея, не се основава на логика, а на ясна свръхсензорна информация. Открива Вселени, вглеждайки се в себе си. Сетивата ѝ я заливат с изобилие на сиг­нали, образи, картини. С воля и системен труд успява да ги подреди.
„Простотата е белег на съвършенство“ – с право заявява контактуващата с Вечността.
Пси-явленията са реалност. Нека не се залъгваме, чe онова, което днес е неразбираемо, не съществу­ва. Пренебрегваните постижения може да се окажат фундаментални.
Слава знае: редът, скрит в космическото безмъл­вие, направлява света. „Жената-супермикроскоп“ нав­лиза в сърцевината на материята. Разгадава тайнстве­ните сили, дви­жещи микро и макровселената. С упо­рития ѝ труд, независимо от липсата на приз­нание, се задава краят на Великото космическо мълчание.
Само времето ще покаже дали ще се приемат, коригират или опровергаят резултатите от научните издирвания на невероятния тандем.
Слава съзнава – труди се не за съвременниците, а за Епохата. Работи, работи, работи… Избягва зрелищни изяви. Свръхсетива и плодовит ум, зашеметяващи изследователите. Трошици Вечност за бъдните поко­ления.
Нейните научни изследвания не бива да се подценяват, а да са разбрани. Това е най-трудно.
Четвъртвековен експериментален психотроничен опит чака, чака…. Добре под­готвени специ­алисти. На Бъдещето.

Съдържание

ПРОГЛАС
ВМЕСТО РЕКВИЕМ
КОНТАКТИ

Запознанство с една странница
За старините
Слава и Ванга – среща на върховете
Тържество и пресконференция на хижа „Бунтовна“

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

Вселената през „Психотронно око“
Микрокосмос
Макрокосмос
Човек и Вселена
Извънземни цивилизации
Бездната на Бермудския триъгълник

БИОГРАФИЧНИ ФРАГМЕНТИ

Природна дарба

ДУХОВНИ ТРАЕКТОРИИ

Прераждане
Духове край нас
Духът на Айнщайн проговаря

ИЗПОВЕДИ

Моралът на ясновидеца
Силата на вярата

ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ
ПОСЛЕСЛОВ

За авторa

Христо Нанев  е автор, езотерик, изследовател и специалист в областта на регресията вече над 15 години. Роден в Пловдив. Писател на книги посветени на българските феномени и пророци. Той е от малкото допуснати в близкия кръг на пророчицата Слава Севрюкова и впоследствие създал серия от книги за нея.
Христо Нанев изследва феноменалните способности на човека – ролята на енергийното поле и влиянието му върху здравословното състояние на човека, енергийните атаки, разкодиране на информация по фотография, човешка ръка, лице и други. Изследва хиромантията, френологията, енергоинформационния обмен и скритите програми в човека – минало, настояще, бъдеще. С регресии възстановява спомени от предходни животи за преодоляване на трудно решими проблеми в настоящето. С прогресии разпечатва програмата на бъдещето.
Като езотерик и изследовател на паранормалното Христо Нанев работи върху “Хроники на подсъзнанието” (2021), които се очакват да се издаде в 5 тома. Има шест книги за Слава Севрюкова, две книги посветени на пророка Дядо Влайчо и три книги за Любомир Лулчев.

Линк към книгата:

Свалете от Яндиск  книгата “Бъдете в този свят, но не от този свят. Книга 1” на Христо Нанев от тук
или
Свалете от Мега книгата “Бъдете в този свят, но не от този свят. Книга 1” на Христо Нанев от тук

Други препоръчани книги:

Прозрения. Свръхфеномена Слава Севрюкова. Книга 2 – Христо Нанев Слава Севрюкова. Оракулът на България – Яна Борисова Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 1 Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица – Неда Антонова