Силата на настоящето. Ръководство за духовно просветление – Екхарт Толе

Posted on 11/08/2026

by book

Колко често умът ни отвежда в миналото – към преживяното, което не можем да променим — или в бъдещето, към неща, които все още не са се случили? А колко от живота си прекарваме, без да бъдем истински там, където се намираме?
„Силата на настоящето“ от Екхарт Толе е духовна книга за силата на пълното и съзнателно присъствие в настоящия момент. В основата на учението ѝ стои простото, но дълбоко осъзнаване, че животът се случва единствено тук и сега – а нашето непрестанно връщане към миналото и тревогите за бъдещето често ни отдалечават от него.
Екхарт Толе изследва една от основните причини за човешкото страда-ние – склонността ни да се отъждествяваме с ума и неговия непрестанен поток от мисли. Историите, които разказваме за себе си, страхът, тревожността, съжаленията и съпротивата срещу това, което се случва, могат да се превърнат в невидими прегради между нас и непосредствения опит на живота.
Но какво би станало, ако започнем да наблюдаваме мислите си, вместо сляпо да им вярваме? Ако открием, че не сме самите си мисли, а съзнанието, което може да ги наблюдава? Именно това осъзнаване отваря път към по-дълбоко усещане за вътрешен мир, свобода и яснота.
С ясен и достъпен език Толе говори за егото, болката, страха, тревожността, взаимоотношенията и приемането на живота. Книгата предлага не просто философски идеи, а практични насоки и прозрения, които могат да ни помогнат да променим начина, по който възприемаме себе си, времето и събитията около нас.
„Силата на настоящето“ не обещава живот без трудности. Тя ни предлага нещо по-дълбоко – възможността да променим начина, по който преживяваме това, което ни се случва. Да престанем да чакаме някакъв бъдещ момент, в който най-сетне ще бъдем щастливи, и да открием живота в момента, който вече е тук.
Миналото е спомен. Бъдещето е възможност. Настоящето е единственото място, в което животът действително се случва.
И може би именно тогава разбираме нещо дълбоко и освобождаващо: не е необходимо да променим целия си живот, за да започнем да живеем по различен начин. Понякога е достатъчно просто да бъдем напълно тук. Сега.

Промяната се извършва във вас, а не извън вас.

Негативизмът никога не е най-добрият начин да се справите с каквато и да е ситуация. Всъщност в повечето случаи той ви улавя в капан и пречи на истинската промяна.

Имате ли навика да „чакате”? Каква част от живота си прекарвате в чакане?… Чакането е състояние на ума. По същество то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между „тук и сега”, където не искате да бъдете, и представата за бъдещето, където искате да бъдете. Това влошава значително качеството на живота ви, защото губите настоящето.

Ако се заровите в миналото, то ще се превърне в бездънна яма – винаги ще има още. Може би си мислите, че имате нужда от още време, за да разберете миналото или да се освободите от него, или с други думи, че бъдещето в крайна сметка ще ви освободи от миналото. Това е заблуда. Само настоящето може да ви освободи от миналото. Времето не може да ви освободи от времето. Протегнете ръка към силата на Настоящето. Там е ключът.

Факт е, че никой никога не е получил просветление чрез отричане на тялото или борба с него, или пък чрез извънтелесни изживявания. Макар че те могат да бъдат великолепни и да ви позволят да съзрете състоянието на освободеност от материалната форма, в крайна сметка винаги трябва да се върнете в тялото, където се извършва същностната работа по трансформацията. Трансформацията е чрез тялото, а не извън него. Затова никой истински учител не е проповядвал борба с тялото или напускането му, макар че подчинени на ума техни последователи са го правили.

Повечето хора преследват физически удоволствия или различни форми на психическо удовлетворение, защото вярват, че тези неща ще ги направят щастливи или ще ги освободят от чувството на страх или недостатъчност. Щастието може да се възприема като засилено усещане за жизненост благодарение на физическо удоволствие, или повече сигурност и усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо удовлетворение. Това е търсене на спасение от състояние на незадоволителност или недостатъчност. Неизменно всяко постигнато удовлетворение е мимолетно, затова състоянието на удовлетворение или себеосъществяване обикновено отново се проектира в някаква въображаема точка извън тук и сега. „Когато постигна това или се освободя от онова – тогава всичко ще бъде наред.“ Това е мисловната нагласа на несъзнание, която създава илюзията за спасение в бъдещето.
Истинското спасение е себеосъществяване, мир, живот в цялата му пълнота. То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противоположност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това се усеща не като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие. На езика на богословите се нарича да „познаеш Бога“ – не като нещо извън вас, а като ваша собствена най‑дълбока същност. Истинското спасение е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Единен Живот, от който произлиза всичко съществуващо.
Истинското спасение е състояние на свобода – освободеност от страх и страдание, от усещането за недостатъчност и съответно от всички желания, нужди, зависимости и привързаности. Това е освободеност от натрапчивото мислене, от негативизма и най‑вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се случи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност той ви казва, че се нуждаете от време – че трябва нещо да намерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете свободни или завършени. Смятате времето за средство за спасение, а истината е, че то е най‑голямата пречка пред спасението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единственото място, откъдето можете да стигнете там. „Стигате“, когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. Затова няма един‑единствен път към спасението – може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде някакво специално състояние. Но точката за достъп е една‑единствена: Настоящето. Не може да има спасение извън настоящия момент. Самотни сте и нямате партньор? Влезте в Настоящето от това състояние. Имате връзка? Влезте в Настоящето от нея.
Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по‑близо до спасението, отколкото сте в този момент. Може би това е трудноразбираемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или което са ви сторили в миналото, не може да ви попречи да кажете „да“ на това, което е, и да насочите вниманието си дълбоко в Настоящето. Не можете да направите това в бъдещето. То е сега или никога.

Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния отказ да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване започва и завършва с болка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени – алкохол, храна, легални или нелегални наркотици, някой човек – вие използвате някого или нещо, за да прикриете болката си. Затова, след като отмине първоначалната еуфория, в интимните връзки има толкова много нещастие и болка. Те не причиняват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които вече са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по‑силна от всякога.
Това е една от причините хората винаги да се опитват да избягат от настоящия момент и да търсят някакво спасение в бъдещето. Първото, с което ще се сблъскат, ако съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде собствената им болка, а точно от нея се страхуват. Ако само знаеха колко е лесно да достигнат в Настоящето силата на присъствието, която разпръсква миналото и болката от него, в реалността, която разпилява илюзията! Ако само знаеха колко близо са до своята реалност, колко близо са до Бога!
Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение. Болката така или иначе я има. Три неуспешни връзки за три години е по‑вероятно да ви тласнат към пробуждане, отколкото три години на пуст остров или в усамотението на стаята ви. Но ако можете да вложите в самотата си наситено присъствие, това ще свърши работа.

В една от книгите си Карл Юнг разказва за разговор, който имал с американски индиански вожд. Той му казал, че според него повечето бели хора имат напрегнато изражение, втренчен поглед и жестоко поведение. „Те винаги търсят нещо. Какво ли търсят? Белите винаги искат нещо. Винаги са притеснени и неспокойни. Ние не знаем какво искат те. Мислим, че са луди.“
Скритият поток от постоянно притеснение, разбира се, е започнал много преди подема на западната индустриална цивилизация, но в западната цивилизация, която обхваща почти цялото земно кълбо, включително голяма част от Изтока, той се проявява в безпрецедентно остра форма. Вече го е имало по времето на Иисус, имало го е 600 години преди времето на Буда и още много преди това. „Защо сте винаги тревожни? – пита Иисус учениците си. – Може ли тревожната мисъл да добави и един‑единствен ден към живота ви?“ Буда учи, че корените на страданието са в постоянното искане и жадуване.
Съпротивата срещу Настоящето като колективна болест е присъщо свързана със загубата на съзнанието за Битието и образува основата на дехуманизираната ни индустриална цивилизация. Фройд впрочем също признава наличието на такъв скрит поток от притеснение и пише за него в книгата си „Цивилизацията и недоволните от нея“, но не разбира какъв е истинският му корен, нито че е възможно освобождаването от него. Тази колективна болест е създала една крайно нещастна и изключително агресивна цивилизация, която се е превърнала в заплаха не само за себе си, но и за живота на планетата изобщо.

Знаете ли наистина кое е положително и кое е отрицателно? Имате ли пред очите си цялата картина? За много хора ограниченията, провалите, загубите, болестите, изобщо болката под някаква форма са се оказали най‑големият учител. Научили са се да се освобождават от неверните представи за себе си, от повърхностните цели и желания, налагани от егото. Придобили са дълбочина, смирение и състрадание. Станали са по‑реални.
Винаги, когато ви се случи нещо негативно, в него се крие дълбока поука, макар че е възможно в този момент да не я видите. Дори и краткотрайно боледуване или злополука могат да ви покажат какво е реално и какво е нереално в живота ви, какво в крайна сметка има значение и какво няма.
В една по‑обща перспектива обстоятелствата винаги са положителни. По‑точно, не са нито положителни, нито отрицателни. Те са, каквито са. Когато живеете, приемайки изцяло това, което е – а това е единственият разумен начин на живот, – в живота ви вече няма добро и лошо. Има само по‑висше добро – което включва „лошото“.

Ако се погледнете в огледалото и не харесате видяното, трябва да сте луди, за да нападнете отражението. А именно това правите, когато сте в състояние на неприемане. Разбира се, ако нападнете отражението, то ще отвърне на удара. Ако го приемете, каквото и да е, ако бъдете добронамерени към него, то не може да не бъде добронамерено към вас. Ето така променяте света.
Болестта не е проблемът. Вие сте проблемът – докато управлява его‑умът. Когато сте болни или инвалидизирани, не смятайте, че в някакъв смисъл сте се провалили, не изпитвайте вина. Не винете живота, че се е отнесъл несправедливо с вас, но не винете и себе си. Всичко това е съпротива. Ако имате тежко заболяване, използвайте го за просветление. Можете да използвате за просветление всичко „лошо“, което се случва в живота ви. Лишете болестта от време. Не ѝ давайте минало и бъдеще. Оставете я да ви тласне към наситено съзнание за настоящия момент – и вижте какво ще стане.
Станете алхимици. Превръщайте обикновения метал в злато, страданието – в съзнание, бедата – в просветление.
Може би сте тежко болни и изпитвате гняв заради казаното тук от мен? Това е ясен признак, че болестта е станала част от самосъзнанието ви и сега защитавате идентичността си – както и заболяването си. Състоянието, наречено „болест“, няма нищо общо с това, което вие сте в действителност.

Направете каквото трябва. Междувременно приемете това, което е. Тъй като умът е синоним на съпротива, приемането веднага ви освобождава от управлението на ума и възстановява връзката ви с Битието. В резултат обичайните мотиви за действие на егото – страх, алчност, контрол, отбрана или подхранване на фалшиво себеусещане – престават да действат. Един много по‑голям от ума интелект взема нещата в свои ръце, затова в действията ви ще се влее друг порядък съзнание. „Приемете всичко, което дойде, втъкано в шарките на съдбата ви, защото какво би отговаряло по‑точно на нуждите ви?“ Това е написано преди 2000 години от Марк Аврелий – един от рядко срещаните притежатели едновременно на светска власт и мъдрост.
Като че ли повечето хора имат нужда да преминат през много страдание, преди да се откажат от съпротивата и да приемат – преди да простят. Когато го сторят, се случва едно от най‑големите чудеса – пробуждане на съзнанието за Битието посредством нещо, което изглежда лошо, преобразуване на страданието във вътрешен мир. Крайният ефект на всичкото зло и страдание на света е, че ще принуди хората да осъзнаят кои са отвъд името и формата. В този смисъл онова, което възприемаме като зло от своята ограничена гледна точка, всъщност съставлява част от едно по‑висше добро, което няма противоположност. Но това ще стане вашата истина само ако простите. Дотогава злото ще остане непоправено, ще си остане зло.
Посредством прошката, която по същество означава да признаете, че миналото е маловажно, и да приемете настоящето такова, каквото е, чудото на преобразуването се извършва не само вътре във вас, но и извън вас. Във вас и около вас се образува тихо пространство на наситено присъствие. Който и каквото влезе в това поле на съзнанието, ще бъде повлиян от него – понякога незабавно и видимо, друг път на по‑дълбоко ниво, при което промените се появяват едва по‑късно. Разрешавате противоречията, лекувате болката, разпръсквате несъзнанието, без да правите нищо – просто като бъдете , като поддържате честотата на наситено присъствие.

Повечето от така наречените нещастия в живота на хората се дължат на несъзнанието. Човек си ги създава сам, или по‑точно, създава ги егото. Тези неща аз понякога наричам „драма“. Когато сте напълно съзнаващи, драмата вече не се появява в живота ви. Нека ви припомня накратко как действа егото и как то създава драма.
Егото е ненаблюдаваният ум, който управлява живота ви, когато не присъствате като наблюдаващо съзнание, като свидетел. Егото се възприема като отделна отломка в една враждебна вселена, без истинска вътрешна връзка с което и да е друго същество, заобиколено от себеподобни, в които или вижда потенциална опасност, или се опитва да ги използва за собствените си цели. Основните модели на егото са предназначени да се борят с дълбоко вкоренения му страх и чувство за недостатъчност. Такива модели са съпротивата, контролът, властта, алчността, самоотбраната, нападението. Някои от стратегиите на егото са много хитри, но те никога не разрешават проблемите му, просто защото самото его е проблемът.
Когато егото се събере с друго его – било то във връзка между двама души, или в организация, или в институция, рано или късно се случват „лоши“ неща – някакъв вид драма под формата на конфликт, проблеми, борба за власт, емоционално или физическо насилие и т. н. Тук се включва колективното зло – войната, геноцидът и експлоатацията, които се дължат на масовото несъзнание. Освен това много видове болести се причиняват от постоянната съпротива на егото, която създава препятствия и задръствания пред протичането на енергията в тялото. Когато възстановите връзката си с Битието и вече не сте под командването на ума, вие преставате да създавате тези неща. Вече не създавате драми и не участвате в тях.
Когато едно его се събере с друго или с повече, резултатът е един или друг вид драма. Но дори да живеете съвсем сами, пак ще създавате своята собствена драма. Когато се самосъжалявате, това е драма. Когато изпитвате вина или тревога, това е драма. Когато позволявате на миналото или на бъдещето да затъмнят настоящето, създавате време – психическо време, материала, от който се състои драмата. Винаги, когато пренебрегвате настоящия момент, като не му позволявате да бъде такъв, какъвто е, създавате драма.
Повечето хора са влюбени в своята конкретна житейска драма. Тяхната история е тяхната самоличност. Егото управлява живота им. Цялото им самосъзнание е вложено в него. Дори обикновено неуспешното им търсене на отговори, решения или изцеление се превръща в част от драмата. Краят на драмата е това, от което най‑силно се страхуват и срещу което най‑много се съпротивляват. Докато са едно и също с ума си, те най‑много се страхуват и противят срещу своето собствено пробуждане.
Когато приемате изцяло това, което е, това е краят на всички възможни драми в живота ви. Вече никой няма да може да се скара с вас, колкото и да се опитва. Не можеш да се скараш с изцяло съзнаващ човек. Спорът предполага себеотъждествяване с ума и с неговата позиция, както и съпротива и реакция срещу позицията на другия. Така полярните противоположности взаимно се енергизират. Такъв е механизмът на несъзнанието. Вие все така можете да изразите становището си ясно и твърдо, но зад него няма да има сила на реакция, няма да има отбрана или нападение, затова то няма да се превърне в драма. Когато сте напълно съзнаващи, конфликтите свършват. „Човек, който е в единство със себе си, никога не може да помисли за конфликт“, пише в „Курс по чудеса“. Това се отнася не само до конфликтите с другите, но с още по-голяма сила за конфликтите вътре във вас, които изчезват, когато изчезне сблъсъкът между исканията и очакванията на ума и онова, което е.

Егото смята, че посредством негативността може да манипулира действителността и да получава каквото иска. То вярва, че чрез нея може да привлече желаните обстоятелства или да премахне нежеланите. „Курс по чудеса“ правилно изтъква, че винаги, когато сте нещастни, несъзнателно вярвате, че нещастието ще ви „откупи“ онова, което желаете. Ако „вие“ – умът – не вярвате, че нещастието е полезно, защо ще го създавате? Разбира се, истината е, че негативността не върши никаква работа. Вместо да привлече желано състояние, тя му пречи да възникне. Вместо да премахва нежеланото, тя го затвърждава. Единствената ѝ „полезна“ функция е, че укрепва егото и именно заради това егото я обича.
След като сте се отъждествили с някаква форма на негативност, вие не искате да се откажете от нея и на едно дълбоко несъзнателно ниво не желаете положителна промяна. Тя би застрашила идентичността ви на потиснат, ядосан или целеустремен човек. Затова ще пренебрегвате, отричате или саботирате позитивното в живота си. Това е често срещано явление. И е лудост.
Негативността е съвършено неестествена. Тя е психически замърсител и съществува дълбока връзка между отравянето и унищожението на природата и огромната негативност, натрупана в колективната човешка психика. Никоя друга форма на живот на тази планета не познава негативността, само хората, както никоя друга форма на живот не съсипва и не отравя земята, която я храни. Виждали ли сте някога нещастно цвете или стресиран дъб? Попадали ли сте на делфин в депресия, на жаба с проблеми със самочувствието, на котка, която не може да се отпусне, или на птица, изпълнена с омраза и обида? Единствените животни, които понякога могат да изпитват нещо сходно на негативността или да проявяват признаци на невротично поведение, са онези, които живеят в близък контакт с хората и така попиват от човешкия ум и неговата лудост.
Наблюдавайте кое да е растение или животно и го оставете да ви научи да приемате това, което е, свалете оръжие пред Настоящето. Позволете му да ви въведе в Битието. Да ви научи на интегритет – което означава да бъдете едно, да бъдете себе си, да бъдете истински. Да ви научи как да живеете и как да умрете, и как да не превръщате живота и смъртта си в проблем.
Живял съм с няколко дзен наставници – и всички до един бяха котки. Дори и патиците са ми давали важни духовни уроци. Самото им наблюдаване е медитация. Колко спокойно се носят по водата, без притеснения, напълно присъстващи в Настоящето, изпълнени с достойнство, съвършени, както може да бъде съвършено само лишено от ум същество. Понякога обаче патиците се сбиват – в някои случаи без видима причина, или защото едната е навлязла в личното пространство на другата. Битката обикновено продължава само няколко секунди, после патиците се разделят, отплават в различни посоки и енергично размахват криле няколко пъти. После продължават да си плуват спокойно, сякаш битката никога не я е имало. Когато наблюдавах това за първи път, изведнъж разбрах, че като пляскат с крила, те освобождават излишната енергия, за да не се задържи тя в тялото им и да се превърне в негативност. Това е естествена мъдрост и на патиците им е лесно, защото си нямат ум, който излишно да поддържа миналото живо и да си изгражда самоличност от него.

Буда учи, че дори и щастието е „дукха“ – дума от езика пали, която означава „страдание или неудовлетворение“. То е неделимо от своята противоположност. Това означава, че щастието и нещастието ви всъщност са едно и също нещо. Разделя ги само илюзията на времето.
Това не е негативизъм, а просто признаване на природата на нещата, за да не преследвате до края на живота си една илюзия. Не казвам също, че вече не бива да цените приятните и красивите неща и състояния. Но да търсите посредством тях нещо, което те не могат да ви дадат – идентичност, чувство за непреходност и себеосъществяване – е сигурен начин да си навлечете разочарование и страдание. Цялата рекламна индустрия и потребителското общество биха рухнали, ако хората намерят просветление и вече не търсят своята идентичност чрез вещите. Колкото повече преследвате щастието по този начин, толкова повече то ще ви убягва. Нищо никога няма да ви задоволява, освен временно и повърхностно, но може би ще трябва да изпитате много разочарования, преди да осъзнаете тази истина. Нещата и състоянията могат да ви донесат удоволствие, но ще ви донесат също и болка. Те могат да бъдат източник на удоволствие, но не могат да ви дадат радост. Нищо не може да ви даде радост. Радостта е безпричинна и възниква вътре във вас като радост от Битието. Тя е съществен елемент на вътрешното състояние на покой – състояние, което понякога наричат божествен мир. То е вашето естествено състояние, а не нещо, за чието постигане трябва да се трудите усилено или да се борите.
Много хора обаче така и не разбират, че не може да има „спасение“ в нищо от онова, което правят, притежават или постигат. Онези, които го проумеят, често стават отегчени и потиснати – ако нищо не може да ти даде истинско себеосъществяване, тогава за какво остава да се бориш, какъв изобщо е смисълът на всичко? Старозаветният пророк може би е проумял именно това, когато е написал: „Видях всички работи, които се вършат под слънцето; и ето – всичко е суета и гонене на вятър“. Когато стигнеш дотам, от отчаянието те дели само една стъпка – както и от просветлението.
Веднъж един будистки монах ми каза: „Всичко, което съм научил през двадесетте години, в които съм монах, може да се събере в едно изречение: всичко, което възниква, отминава. Това е, което знам“. Разбира се, онова, което той искаше да каже, е: научих се да не се съпротивлявам срещу това, което е, научих се да позволявам на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, и да приемам преходността на всички неща и обстоятелства. Така намерих покой.
Несъпротивата срещу живота е състояние на благодат, спокойствие и лекота. Това състояние вече не зависи от това нещата да изглеждат по определен начин, да бъдат добри или лоши. Звучи почти парадоксално, но когато изчезне вътрешната ви зависимост от формата, тогава общите условия на живота ви, външните форми се подобряват значително. Неща, хора и условия, които сте смятали за необходими за щастието ви, сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна и вие сте свободни да им се наслаждавате – докато траят. Всички тези неща, разбира се, ще отминат, циклите ще идват и ще си отиват, но когато няма зависимост, вече няма и страх от загубата. Животът тече с лекота.
Щастието, което извличаме от някакъв външен източник, никога не е особено дълбоко. То е само бледо отражение на радостта от Битието – бликащия от енергия мир, който ще намерите в себе си, когато навлезете в състоянието на несъпротива. Битието ви отвежда отвъд полярните противоположности на ума и ви освобождава от зависимостта от формата. Дори ако всичко около вас рухва и се разпада, вие все така ще имате в себе си дълбока сърцевина от покой. Може би няма да бъдете щастливи, но ще бъдете в мир.

Съдържание

Увод от издателя
Предисловие
Въведение
Първа глава. ВИЕ НЕ СТЕ ВАШИЯТ УМ

Най голямото препятствие пред просветлението
Как да се освободите от ума си
Просветлението: издигане над мисълта
Емоцията: реакцията на тялото към ума

Втора глава. СЪЗНАНИЕТО – ПЪТЯТ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БОЛКАТА

Не създавайте повече болка в настоящето
Миналата болка: Премахване на болковото тяло
Отъждествяване на егото с болковото тяло
Произходът на страха
Егото търси цялостност

Трета глава. НАВЛИЗАНЕ ДЪЛБОКО В НАСТОЯЩЕТО

Не търсете себе си в ума
Сложете край на заблудата „време“
Няма нищо извън настоящето
Ключът към духовното измерение
Достъп до силата на Настоящето
Освобождаване от психическото време
Лудостта „психическо време“
Отрицанието и страданието се коренят във времето
Открийте живота зад житейската ситуация
Всички проблеми са илюзия на ума
Квантов скок в еволюцията на съзнанието
Радостта от битието

Четвърта глава. СТРАТЕГИИ НА УМА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО

Загубата на настоящето: сърцевината на измамата
Обикновено несъзнание и дълбоко несъзнание
Какво търсят те?
Премахване на обикновеното несъзнание
Освобождаване от нещастието
Където и да сте, бъдете там изцяло
Вътрешната цел на вашия път в живота
Миналото не може да оцелее в присъствието ви

Пета глава. СЪСТОЯНИЕТО НА ПРИСЪСТВИЕ

Не е каквото си мислите
Езотеричният смисъл на „чакането“
Красотата възниква в тишината на вашето присъствие
Осъзнаване на чистото съзнание
Христос: реалността на вашето божествено присъствие

Шеста глава. ВЪТРЕШНОТО ТЯЛО

Битието е вашата най дълбока същност
Прозрете зад думите
Открийте вашата невидима и неразрушима реалност
Връзката с вътрешното тяло
Трансформация чрез тялото
Литургия за тялото
Имайте дълбоки вътрешни корени
Преди да влезете в тялото, простете
Вашата връзка с неизявеното
Забавяне на процеса на стареене
Укрепване на имунната система
Как дишането ви отвежда в тялото
Съзидателно използване на ума
Изкуството да слушате

Седма глава. ПОРТАЛИ КЪМ НЕИЗЯВЕНОТО

Навлизане дълбоко в тялото
Източникът на ци
Сън без сънища
Други портали
Тишината
Пространството
Истинската природа на пространството и времето
Съзнателната смърт

Осма глава. ПРОСВЕТЛЕНИЕ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

Влезте в Настоящето, където и да сте
Отношенията на любов и омраза
Пристрастяването и търсенето на цялостност
От пристрастяване към просветление във взаимоотношенията
Взаимоотношенията като духовна практика
Защо жените са по близо до просветлението
Премахване на колективното женско болково тяло
Отказ от връзката със себе си

Девета глава. ОТВЪД ЩАСТИЕТО И НЕЩАСТИЕТО ИМА ПОКОЙ

По висшето добро отвъд доброто и злото
Краят на вашата житейска драма
Преходността и циклите на живота
Възползване и отказ от негативността
Природата на състраданието
Към друг порядък на действителността

Десета глава. СМИСЪЛЪТ НА КАПИТУЛАЦИЯТА

Приемане на настоящето
От мисловна към духовна енергия
Капитулацията в личните взаимоотношения
Преобразуване на болестта в просветление
Когато се случи беда
Преобразуване на страданието в мир
Кръстният път
Властта да избираш

За автора

Екхарт Толе е един от най-вдъхновяващите и влиятелни духовни учители на нашето време. На 29-годишна възраст преживява дълбока вътрешна трансформация, която променя из основи посоката на живота му. През следващите няколко години той посвещава живота си на разбирането, осмислянето и задълбочаването на това преживяване.

Чрез своите международни бестселъри „Силата на настоящето“ и „Нова земя“, преведени на 52 езика, Екхарт Толе достига до милиони хора по света и им показва пътя към радостта и свободата, които се откриват, когато се научим да живеем пълноценно в настоящия момент.

The New York Times го определя като „най-популярния духовен автор в Съединените щати“, а Watkins Review го нарежда сред „най-влиятелните духовни личности в света“.

Неговото учение е посветено на осъзнатостта, присъствието и освобождаването от властта на мислите, които ни отдалечават от непосредствения опит на живота. С прост и дълбоко въздействащ език Толе насочва вниманието ни към настоящия момент – единственото място, в което животът действително се случва.