Записки по Българските въстания. Том 1 – Захари Стоянов (2010)

Posted on 14/05/2026

by book

Захари Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 142 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението.

Том 1 включва първата част от неговите „Записки по българските въстания“ – една от най-емблематичните книги в нашата литература, която е и фундаментът, върху който се гради съзнанието на съвременния българин.

Том 2 включва онази част от „Записки по българските въстания“, която проследява потъпкването на Априлското въстание и последвалите погроми.

Всичко това е написано на красив и пъстър език, който десетилетия по-късно се чете със същия плам и носи дори повече удоволствие.

Сравнението между класическите издания от 60-те–80-те години (най-разпостраненото е от 1977 г.) и това от 2010 г. показва, че основното съдържание остава непроменено, но начинът на представяне, редакцията и езиковият подход се различават съществено. Изданието от 2010 г., публикувано като част от академичните съчинения на автора, се стреми към максимална близост до оригиналния текст на Захари Стоянов. То включва научна редакция, пояснителни бележки и възстановява характерния език и стил на автора без идеологическа намеса.

За разлика от него, изданието от 1977 г., създадено в условията на социалистическия период, е ориентирано към масовия читател. В него езикът често е осъвременен, а някои изрази са изгладени според литературните и идеологическите норми на времето. Макар текстът да не е съществено съкратен или подменен, редакциите променят звученето и отслабват автентичния глас на автора.

Характерна особеност на изданието от 2010 г. е запазването на архаични форми, разговорни конструкции и по-суров изказ, които доближават читателя до атмосферата на епохата. Например форми като „чувствуваше“, „що ще стане“ или „теглото, което го душеше“ носят емоционалност и историческа непосредственост. В редактираните варианти от 1977 г. тези изрази често се заменят с по-неутрални и литературно изгладени форми като „чувстваше“, „съдбата“ или „тежестта, която го потискаше“.

Така разликата между двете издания не е в самата история, а в начина, по който тя звучи пред читателя. Изданието от 2010 г. позволява да се усети живият разказ на очевидец и участник в събитията. То се счита за по-надеждно и по-автентично, защото възстановява максимално оригиналния стил на Захари Стоянов. То не се стреми да „улеснява“ текста чрез модернизиране на езика, а запазва историческата му специфика и индивидуалния авторов глас. Това е особено важно при произведение като „Записки по българските въстания“, което има не само литературна, но и документална стойност.

Изданието от 2010 г, което предлагаме днес съхранява живия, емоционален и понякога суров език на Захари Стоянов, което позволява на читателя да се доближи по-пълно до духа на епохата и до реалния глас на участник в българските въстания.

Сравнение:

По-близо до оригинала (като издание 2010)
„Като се събрахме вечерта в къщата на хаджи Никола, разговорите ни бяха къси, но тежки. Всеки мислеше за утрешния ден и за това, що ще стане с народа ни. Имаше между нас и такива, които се съмняваха, но гласът им се губеше между решителността на другите.“

Типично редактирано (като издание 1977)
„Когато се събрахме вечерта в къщата на хаджи Никола, разговорите ни бяха кратки, но сериозни. Всеки мислеше за следващия ден и за съдбата на народа ни. Имаше и такива, които се съмняваха, но гласът им се губеше сред решителността на останалите.“

По-близо до оригинала (издание 2010)
„Селяните стояха неми и гледаха към Балкана, като че очакваха оттам да слезе свободата. Никой не смееше да продума високо, ала във всекиго нещо вреше.“

Класичско редактирано (като издание 1977)
„Селяните мълчаливо гледаха към Балкана, сякаш очакваха свободата да дойде оттам. Никой не се осмеляваше да говори високо, но у всеки кипеше вълнение.“

Бележка:

В ЧИТАНКА (Моята Библиотека) може да прочетете осъвремененото издание (изд, 1977)
Тук в 4eti.me предлагаме по-запазения архаичен, но жив език на Захари, благодарение на издателство “Захарий Стоянов” (изд. 2010)

Съдържание

ДУХЪТ НА СВОБОДАТА
ПРЕДИСЛОВИЕ
Глава I. НЯКОЛКО ПОДРОБНОСТИ
Глава II. БЪЛГАРСКИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕРЕН КОМИТЕТ
Глава III. БАБА ТОНКА
Глава IV. ВЪСТАНИЕТО В 1875 ГОДИНА
Глава V. АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В 1876 ГОДИНА. АПОСТОЛИТЕ В ГЮРГЕВО И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Глава VI. АГИТАЦИЯТА В IV ОКРЪГ

За автора

Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател. Помощник апостол в Априлското въстание (1876) и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885).

Той е неистово жаден за просвещение и промяна човек, който върви напред, променяйки себе си, но и времето си. Самоук писател и революционен деец, врял и кипял в Априлското въстание от 1876 г., което донякъде обяснява чудодейните обрати в живота му. Ала само донякъде. Без да разбулва тайнственото превъплъщение, което набързо превръща Джендо Джедев в Захарий Стоянов, един малограмотен котленски овчар – в кореспондент на вестник „Таймс“, а бунтовника от 1876 г. – в председател на Народното събрание на съединена България.

Само за шест години той създава прочутото си биографично петокнижие („Васил Левски“, „Четите в България“, „Христо Ботйов“, „Чардафон Велики“ и изгубената биография на Любен Каравелов, за която съдим по една публикувана сказка. Без да забравяме основната му и незавършена творба – „Записки по българските въстания“. Книга, която е не толкова опит за колективна история на най-новото време, колкото биография на българския народ. С всичките му възторзи и покруси, предателства и възходи, без авторът да спестява нищо от най-доброто, нито от най-лошото.

Ала истината е, че за него самия, за Джендо Стоянов Джедев, когото всички познаваме с името Захарий Стоянов, продължава да се знае най-малко. Спорна е и рождената му дата, отнасяна някъде към 1850 г. Няма запазено кръщелно свидетелство, нито данни в църковния регистър. Като че ли се е появил на хоризонта изневиделица, ей тъй, отникъде – поредното дете на многобройната селска челяд от котленското село Медвен. Сигурно затова и проф. Иван Станков заявява в интервюто си в броя, че „такава е съдбата на биографите – обикновено остават без свои биографи“.

Работата е там, че „Записки по българските въстания“, при цялата си липса на композиция, стъписват с усета си за свободна проза. Те са възможно най-далеч от онова, което Стайнбек определя като „нафталин на спомена“. Затова и се нареждат до „Под игото“ на Вазов – като алтернатива на романа, дала началото на голямата ни документална проза. По същността си те по-скоро са някакъв опит за разказ. Или неволна памет, речем ли да използваме термина, който Андре Мороа въвежда в прочутото си есе за Пруст.