Афоризми от Джордж Оруел

0

aforizmi-orwell-cover-4eti-meДжордж Оруел е винаги актуален, а прог­нозите му са като христоматия на бъде­щето. Романите му, до един литературни шедьоври, са пропити с интелект, бунт към социалните несправедливости, явна опозиция на тоталитарните системи, страстна убеденост в демократичния со­циализъм и любовта към езика.
По време на краткия си, но безкрайно осъзнат живот британският автор ми­нава през редица прилични и неприлични неща. Но за разлика от други той намира за истински неприлични единствено лъжата, заблудата, манипулацията и желанието да се скрие истината от хората. И никога не се примирява.
„Провалът е долна измама, каквато е и успехът“ събира в най-кратка форма мис­лите на Оруел, съхранили се през годините като абсолютна истина.


БИОГРАФИЯ

През 2021-ва – 71 години след смъртта на един от най-знаменитите и уважавани писатели на XX в., думите му звучат все по-актуално, а времето сякаш единствено засилва дълбочина­та на смисъла им. Творбите на Джордж Оруел са пропити с интелект, бунт към социалните несправедливости, явна опозиция на тота­литарните системи, страстна убеденост в демократичния социализъм и любов към ези­ка. Сред най-популярните му произведения са „Фер­мата на животните“ и „1984“, но до тях се нареждат и „Глътка въздух“, „На дъното в Париж и Лондон“, „Не оставяй аспидистрата да увехне“, десетки есета и стихотворения.

Малцина знаят, че Джордж Оруел е псев­доним, а истинското име на писателя е Ерик Артър Блеър. Роден е на 25 юни 1903 г. в Мотихари, Индия, тогава част от Британската им­перия. Семейството му е част от английска­та нисша средна класа и претенциите на ро­дителите му за социален статут нямат ре­ално отношение към доходите им. След завръ­щането си в Англия всички се установяват в провинциалното графство Оксфордшир. През 1911 г. Ерик е изпратен в интерната „Св. Кипри­ян“ в Съсекс, където се отличава сред остана­лите момчета с интелектуалния си блясък, но и с ниските финансови възможности. Той израства мрачно, отдръпнато, ексцентрично момче. Мизерията от онези години ще опише в публикуваното посмъртно автобиографич­но есе „Такива, такива бяха радостите“ (1953).
Младият Блеър печели стипендии за два от водещите колежи в Англия – „Уелингтън“ и „Итън“, където учи от 1917 до 1921 г. Олдъс Хъксли е един от преподавателите му там и именно в периодичните издания на „Итън“ Блеър публикува първите си творби. Вместо да се дипломира в университет, той решава да следва семейната традиция и през 1922-ра  заминава за Бирма, за да поеме поста на помощ­ник областен началник в индийската имперска полиция. Петте години, които прекарва в Бир­ма, го срещат с една различна реалност. С ин­терес изучава езика и културата на местните и развива силна неприязън към империализма. Престоят му там силно допринася за оформя­нето му като личност.
Американската журналистка Ема Ларкин пише във въведението на „Бирмански дни“:
„Докато беше в Бирма, той си пусна мустаци, подобни на онези, носени от офицерите от британските полкове, разположени там. Сдо­би се и с някои татуировки; на всяко кокалче на ръката имаше малък син кръг. Много бир­манци, живеещи в селските райони, все още си правят такива – смята се, че те предпазват от куршуми и ухапвания от змии“.
„Бирман­ски дни“ е и първият му роман. Този период от живота на писателя е вдъхновил и двете бри­лянтни автобиографични есета „Застрелване на слон“ и „Обесване“.

През 1927 г. Блеър се завръща в родината в отпуск, но взема решението да напусне поста си в Бирма и да стане писател. Известно вре­ме живее в бедните квартали на Лондон и Па­риж, за да опознае тази част от обществото, за която малко се говори – хората, изпаднали в нищета и мизерия. Работи на полето или като мияч на чинии в парижки хотели. Тези времена раждат първата му книга, която е силно био­графична – „На дъното в Париж и Лондон“, из­дадена през 1933 г. – Тогава Ерик Блеър приема и псевдонима Джордж Оруел, с който ще остане в историята завинаги.
Бунтът на Оруел срещу империализма до­вежда не само до личното му отхвърляне на буржоазния начин на живот, но и до политичес­ка преориентация. След завръщането си от Бирма той се смята анархист, но в началото на 30-те години започва да се оформя като со­циалист, макар мисленето му да е твърде сво­бодолюбиво, за да предприеме по-нататъшна­та стъпка, характерна за периода – да се обя­ви за комунист. Джордж Оруел излага идеите си за социализма в оригинален и неортодокса­лен политически трактат, озаглавен „Пътят към пристанище Уигън“ (1937). В края на 1936 г. писателят пътува до Испания, за да се бори на страната на републиканците срещу национа­листите на Франсиско Франко, но е принуден да бяга от страх за живота си, изплашен от съветските комунисти, които потискат ре­волюционните социалистически дисиденти. Този опит го превръща в антисталинист за цял живот. В една от най-ярките си творби – „Почит към Каталония“ (1938), Оруел описва своите впечатления от видяното в Испания.
Междувременно излизат романите „Пас­торска дъщеря“ и „Не оставяй аспидистрата да увехне“. Последната книга, която авторът пише преди началото на Хитлеровата екс­панзия в Европа, е „Глътка въздух“, считана за предвестник на „1984“. В нея той изразява страховете си за бъдещето, застрашено от войната и фашизма. По време на световния конфликт обаче е обявен за негоден за военна служба и вместо това води пропагандна анти­фашистка програма по ВВС. По-късно става и литературен редактор на в-к „Трибюн“.
През 1945-а Оруел остава вдовец. Съпруга­та му Айлийн, с която са сключили брак през 1936 г., умира от усложнения при рутинна опе­рация. Писателят трябва да поеме сам грижи­те за осиновеното им момче Ричард Хорацио Блеър. За това му помага по-малката му сес­тра Аврил. В същата година излиза книгата „Фермата на животните“, която печели ог­ромна слава на автора си. Той трудно понася прекаленото внимание, а здравето му е вече разклатено, затова с надеждата за творческо спокойствие и тишина се оттегля със сина си и сестра си в къщата на свой близък в далеч­ния шотландски остров Джура.
Там Оруел прекарва последните години от живота си в продължителна борба с ръкописа на „1984“, който дълго време носи работното заглавие „Последният човек в Европа“. Когато през 1947 г. е диагностициран с туберкулоза, той е толкова ангажиран с ръкописа, че не ус­пява да обърне достатъчно и навременно вни­мание на здравословното си състояние.
„1984“ е публикувана на 8 юни 1949-а и бързо е призната за абсолютен шедьовър. Но здравето на Оруел продължава да се влошава. През октомври същата година в болничната си стая той се жени за Соня Браунъл – крат­котраен миг на щастие. В малките часове на 21 януари 1950-а Оруел получава масивен кръво­излив и умира сам в болницата.
През 2008-а „Таймс“ класира Джордж Оруел на второ място сред „50-те най-велики бри­тански писатели от 1945 г. насам“. Неговата хаплива социална критика, противопоста­вянето на тоталитаризма и откровената подкрепа на демократичния социализъм пре­дизвикват много критики и противоречиви мнения у съвремен­ниците му. Но безкомпро­мисната истина в думите му продължава да вдъхновява будните умове на десетки поколе­ния по целия свят. Настоящата малка книга събира най-ярките, стойностни и впечатлява­щи мисли на британския автор Джордж Оруел, който оставя неизличима следа у мислещите читатели.

НЯКОЛКО ИЗВАДКИ

ЗА ЧОВЕКА и СВОБОДАТА

Ако свободата изобщо означава нещо, то това е правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят.

Важното е не да останеш жив, а да останеш човек.

Човекът не служи на ничии интереси освен на своите собствени.

Човек може да бъде щастлив само ако не при­ема, че целта на живота е щастието.

Ако чувстваш, че си струва да запазиш чо­вешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.

Човечеството трябва да направи своя из­бор между свободата и щастието и за преобла­даващото мнозинство щастието е за предпо­читане.

По-добре да царуваш в ада, отколкото да си роб на небето; или ако щете – по-добре е да си роб в ада, отколкото на небето.

Свободното слово е немислимо. Всички други свободи са позволени. Може да си пияница, мър­зеливец, страхливец, подлец, развратник, но не си свободен да мислиш самостоятелно.

Нима може да има лозунг като „Свободата е робство“, когато понятието за свобода ще е унищожено?

ЗА ЖИВОТА И СЪДБАТА

… животът може да не е толкова лош, може да е най-интересното нещо на света, ако има с кого да го споделиш. Един човек, който е спосо­бен да го види, както го виждаш ти.

Животът ни е даден да го живеем и ако след­ващата седмица ни очакват затруднения, е!, следващата седмица е много далеч.

Ето как живеем в наши дни. Всичко е лъскаво и аеродинамично, всичко е направено от нещо друго. Навсякъде целулоид, каучук и хромирана стомана, дъговите лампи греят по цяла нощ, над главите ви стъклени покриви, по всички радиостанции звучи една и съща мелодия, рас­тителност вече няма, всичко е покрито с ци­мент, под неутралните плодови дръвчета па­сат костенурки имитация.

Най-характерното за съвременния живот са не неговата жестокост и несигурност, а прос­то безперспективността, мизерията и безраз­личието.

Когато не съществуват външни ориентири, се размиват дори очертанията на собствения ти живот. Спомняш си знаменателни събития, които най-вероятно изобщо не са се случвали, спомняш си подробности от случки, без да мо­жеш да възстановиш атмосферата им, а про­дължителни периоди остават бели петна.

Казваме, че човек е мъртъв, когато сърцето му спре да бие, но не и преди това. […] Може би човек всъщност умира, когато мозъкът му спре, когато изгуби способността да възприе­ма нови идеи.

Да оцелееш, често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

ЦЕННОСТИ И СТРЕМЕЖИ

Като цяло хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Провалът е също такава долна измама, как­вато е и успехът.

Колкото и да не ни харесва, грубостта е це­ната на оцеляването.

Не е толкова трудно да умреш, ако знаеш, че нещата, на които държиш, ще просъщест­вуват. Ти си живял, уморил си се, време ти е да вървиш под земята…

Във времената на повсеместна лъжа да каз­ваш истината – това е екстремизъм.

Във философията, религията, етиката или политиката две и две може да са равни на пет, но когато се конструира пушка или самолет, те трябва да правят четири.

Красотата е безсмислена, ако не е споделена.

В покоряването на света най-силно вярват тези, които знаят, че то е невъзможно.

Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението.

Не е толкова трудно да умреш, ако знаеш, че нещата, на които държиш, ще просъщест­вуват. Ти си живял, уморил си се, време ти е да вървиш под земята…

ИДЕОЛОГИИ И ПРОПАГАНДА

Както и при християнската религия, така и при социализма най-лошата реклама за идеята са нейните последователи.

Изобретяването на печатарската машина улесни манипулирането на общественото мне­ние, а киното и радиото задълбочиха този про­цес. Появата на телевизията и техническият напредък, който позволи едновременно да се предава и приема през един и СЪЩ апарат, пос­тавиха край на личния живот.

Всяко изкуство е пропаганда, носи посла­ние. От друга страна, не всяка пропаганда е из­куство.

Заповедта на диктатурите от миналото е била: „Ти не ще!“. Заповедта на тоталитарни­те режими е била: „Ти ще!“. Нашата заповед е: „Ти си!“.

… принципите са хубаво нещо дотогава, до­като не се стигне до прилагането им на прак­тика.

Мед и масло са всичките, докато те убеж­дават да гласуваш за тях, но още на следващия ден ти забравят и физиономията.

Хората, които гласуват за неудачници, крад­ци, предатели и измамници, не са жертви. Те са съучастници.

Страх! Плуваме в страх. Той е нашата сти­хия. Всеки, който не се е спекъл от страх да не го уволнят, се спича от войната, от фашизма, от комунизма или все едно от какво.

Тълпата (както се смята) се състои от та­кива долни животни, че веднъж на свобода, те бързо ще станат опасни. По-сигурно е да им от­ворим толкова много работа, че да не им оста­ва време за мислене.

ВОЙНАТА

Обикновено се приема, че историята на ци­вилизацията е до голяма степен история на оръжия.

На първо място, войната доказва на индиви­да, че той въобще не е индивид.

Ако не те убие, войната те кара да се замис­лиш. След цялата тази идиотска бъркотия не можеш повече да възприемаш обществото като нещо вечно и несъмнено, като пирамиди­те. Вече знаеш, че просто е пълна каша.

Пацифизмът е по-скоро психологически ку­риоз, отколкото политическо движение.

Най-ефективният начин да унищожиш хора­та е да заличиш собствената им представа за история.

Основната цел на войната е унищожаването не непременно на човешкия живот, а на продук­тите на човешкия труд. Войната е начин да се разрушават или да се изпращат в стратосфе­рата, или да се потапят в дълбините на океана материални средства, които иначе биха били използвани за прекалено повишаване на благо­състоянието на масите и оттук в последна сметка – за прекаленото им образование.

Най-добрият начин да приключиш една вой­на е да я загубиш.

ЗА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Когато крачиш сред тълпа от непознати, почти невъзможно е да не ги възприемаш като восъчни фигури, но вероятно и те си мислят съ­щото за теб.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Отмъщението е акт, който искаш да извър­шиш, когато си безсилен и защото си безсилен: колкото по-скоро чувството за импотент­ност изчезне, желанието също се изпарява.

Странно как хората приемат за даденост, че щом доходите ти паднат под определено ниво, това веднага им дава право да те поуча­ват и да се молят за теб.

… огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото прос­то не Го харесва.

РАБОТА И ОБЩЕСТВО

Какъв прекрасен израз: „да се държиш за рабо­тата си“; толкова различно от „да държиш на работата си“!

Както е казал Марк Порции Катон: когато не спи, робът трябва да работи. Независимо дали трудът му е необходим, или не, той трябва да работи, защото самият труд е полезен – най-малкото за роба. Тази нагласа продължава да би­тува и е станала причина за планини от безпо­лезен, неблагодарен труд.

На практика никой не се интересува полезен ли е един труд, или е безполезен, градивен ли е, или паразитен; единственото изискване е да носи печалба.

Рекламата е като тракане с пръчка в кофа за помия.
… рекламата е най-долното мошеничество, създадено от капитализма.

ПРОФЕСИИ И ОБРАЗОВАНИЕ

Преподаването е най-лесната работа на све­та. Една хубава дебела показалка и като не слу­шат, удряш през ръцете.

Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар

Твърди се, че просяците не работят; но тогава какво е работа? Земекопачът работи, като върти кирка. Счетоводителят работи, като събира цифри. Просякът работи, като стои пред вратите по всяко време на година­та и заболява от разширени вени, хроничен бронхит и прочее. Това е професия като всяка друга; доста безполезна, разбира се, но от друга страна, много престижни професии също са на­пълно безполезни. Сравнен с много други, като социален тип просякът дори си има своите пре­димства. Честен е на фона на пласьорите на повечето патентовани лекарства; възвишен е на фона на собствениците на неделните вест­ници; приветлив е на фона на настойчивите търговски пътници – накратко, паразит, но безвреден.

НРАВИ

Ако вземем света като цяло, да си бял е екс­центричност.

Няма патриоти там, където иде реч за да­нъци.

… Възпитанието на младите е по-важно от всичко, което би могло да се направи за въз­растните.

КЛАСИТЕ

Масите никога не се бунтуват от само себе си и никога не се бунтуват само защото са по­тиснати. Всъщност, докато не им се даде въз­можност да сравняват, те никога няма да осъз­наят, че са потиснати.

Днешната цивилизация се крепи на алчност­та и страха, но в живота на обикновените хора те по някакъв загадъчен начин са се превърнали в нещо по-благородно.

ПАРИТЕ

Липсата на пари означава неудобства, гадни притеснения, недостиг на цигари, чувството, че си се провалил, преди да си започнал – и най-вече означава самота.

Безпаричието нанася пораженията си най-вече върху духа и разума. Щом доходите ти спаднат под определена граница, духовната оскъдица и умственото вцепенение те поразя­ват като лоша болест.

Парите са се превърнали във върховна про­верка за стойността.

Единственото, от което има нужда една жена, са парите – пари за собствен дом, за две бебета, мебели „Дрейг“ и аспидистра. Най-го­лемият грях според тях е да не печелиш доста­тъчно. Съдят за мъжа единствено по доходи­те му. Разбира се, никога не го казват направо. „Колко хубав мъж!“ – възкликват те, имайки предвид състоянието му. Ако си беден, не си „хубав“. Непочтен си. Съгрешил си. Съгрешил си спрямо аспидистрата.

Парите са това, което някога за хората са били боговете. Доброто и злото вече имат само едно име: провал и успех. Оттук и дълбо­комислената фраза „правя добро“, т. е. „правя пари“. Десетте божи заповеди са сведени до две. Едната е за работодателите – избраници­те, жреците в храма на парите: „Печели пари!“, другата е за работниците – робите и подчине­ните: „Не губи работата си!“.

БЕДНОСТ БОГАТСТВО

Първото следствие от мизерията е, че тя убива способността за мислене.

Гладът те довежда до напълно безгръбначно, безмозъчно състояние, най-близко до онова след грип. Сякаш си станал медуза или сякаш кръвта ти е била източена и подменена с хладка водица.

Когато се приближаваш към бедността, правиш откритие, което засенчва останали­те. Откриваш скуката, сложните ходове по пестенето и началото на глада, но откриваш и огромната спасителна сила на бедността – тя убива бъдещето.

Може би най-голямата жестокост, която човек може да причини на детето си, е да го пра­ти в училище, където се учат синчетата на по-богати родители.

Но нима това е просто закон на природата? Нима земята ни е толкоз бедна, че не може да осигури приличен живот на онези, които я оби­тават?

Лошото на бедността е не толкова в това, че кара човека да страда, колкото че го съсипва физически и духовно.

Срещите с богатите, както и пребиваване­то на големи надморски височини, трябва да бъдат кратки.

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

ЛЮБОВ

Когато човек е изпитал любов, истинска лю­бов, какво друго може да му предложи светът, което да не му се стори просто блед призрак на радостта?

Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и ня­маш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.

Митологиите живеят благодарение на же­ните.

Случи ли се да пречукат някоя жена, първо ще заподозрат съпруга й – което може да ви наве­де на размисъл какво смятат хората за брака всъщност.

Ако да си женен е лошо, то обратното е още по-лошо.

МИНАЛО, НАСЛАДИ, ИЗКУШЕНИЯ

Чудно нещо е миналото. Никога не те напус­ка, сигурно не минава и час, без да си мислиш за неща, случили се преди десет или преди двайсет години, и въпреки това почти никога не е ис­тинско, а просто сбор от заучени факти, като съдържанието на учебник по история.

Та нима можеш да възстановиш и най-оче­видния факт, когато той не е документиран никъде, а съществува само в собствената ти памет?

… за да си компетентен, е необходимо да се учиш от миналото, което означава да имаш доста ясна представа какво се е случило.

На петдесет години всеки има лицето, кое­то заслужава.

Нормална храна изобщо липсва… Всичко из­лиза от кутия или консерва, вади се от хладил­ник, църцори от кранче или се изстисква от туба. Никакъв уют, никакво уединение.

РАЗУМ И СМИСЪЛ

… можеш да получиш всичко на този свят, стига искрено да не го желаеш.

Обикновено тенденцията при рибите, кога­то хората говорят за тях, е да стават все по-големи…

Ако си малцинство – дори в единствено чис­ло, това не значи, че си безумен.

Намислете си нещо, което истински ви въл­нува. После съберете часовете и пресметнете каква част от живота си сте му посветили. А после пресметнете времето, което сте прека­рали в бръснене, возене напред-назад по автобу­си, чакане по гари, разказване на мръсни вицове и четене на вестници.

Отникъде не следва, че щом човек живее на улицата, не го интересува нищо друго освен чая с двете филийки.

Как можеш да се обръщаш към бъдещето, ко­гато от теб няма да остане нито следа, нито дори анонимна дума, надраскана върху къс хар­тия?

Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като па­зиш здрав разсъдък в себе си.

ПИСАТЕЛЯ, КНГИТЕ

Ала случва се понякога да попаднеш на книга, която точно съответства на умственото ти ниво в момента, до степен, че чак имаш чув­ството, като да е написана специално за теб.

Добрите романи не са писани от нагажда­чи, нито пък от хора, които съзнават своята собствена неортодоксалност. Добрите романи са написани от хора, които не се страхуват.

И кой ли чете поезия? По-добре човек да взе­ме да дресира бълхи.

„Художественото“ писане напомня фланго­ва атака сре­щу позиции, които са фронтално непревземаеми.

Всъщност у нас (в Англия) има много неща, които да те накарат да се зарадваш, че се при­бираш у дома – бани, фотьойли, ментов сос, пресни картофи, приготвени както трябва, черен хляб, мармалад, бира от истински хмел – всичко това е великолепно, стига да имаш пари да си го позволиш.

Англия е много хубава страна, когато не си беден.

ЗА СЕБЕ СИ

Когато сядам да напиша книга, не си казвам: „Ще сътворя произведение на изкуството“. Пиша я, защото има някаква лъжа, която искам да разоблича, някакъв факт, към който искам да привлека внимание, и първоначалната ми цел е да бъда чут.

Това, което най-много исках да направя през последни­те десет години, е да превърна поли­тическото писане в изкуство.

В мирно време може би щях да пиша богато украсени или просто описателни книги и щях да остана почти незапознат с политическите си пристрастия. Но както е сега, аз бях принуден да се превърна в нещо като памфлетист.

Забелязал съм, че човешкият ум се движи на тласъци. Никоя емоция не се задържа задълго.

И ОЩЕ НЯКОЛКО РАЗМИСЛИ (извън книгата)

Ако главната цел в живота е не количеството преживени години, а честа и достойнството, то каква е разликата, кога ще умреш?

Нормалният човек не желае власт, следователно, власта винаги е при ненормалните.

Когато войната стане безкрайна, тя престава да бъде опасна.

Последствията на всяка постъпка се съдържа в самата постъпка. Краят вече се съдържа в началото.

Прогресът на човечеството може би е само наша илюзия.

Умен е този, който нарушава правилата и все пак остава жив.

Бедността ни избавя от общи правила така, както парите от труд.

Истината веднага започва да се възприема като лъжа, ако идва от врага.

Трудно е да признаеш литературното достойнство на книга, съдържащо мисъл, с която вие не сте съгласни.

Най-лошото, което можеш да кажеш за произведение на изкуството: “То е фалшиво”.

Нацията използва напълно своят потенциал тогава, когато всеки е способен да получи работата, за която е подходящ.

Свободата на словото в Англия отчасти е оцеляло от глупост. Хората са се оказали недостатъчно интелигентни, да търсят еретици.

Извън човешкото съзнание не съществува нищо.

Английският език е лирическа поезия и вестникарски заглавия.

По архитектура да изучаваш история е също толкова невъзможно, колкото по книги.

Хората обожават власта в тази форма, в която са способни да я разберат.


СЪДЪЖАНИЕ
За човека, щастието и свободата
За живота, смъртта и съдбата
За нравствените ценности и стремежите
За идеологиите и пропагандата
За политиката и партийните пристрастия
За властта, страха и подчинението
За оръжията и войната
За човешките взаимоотношения и безверието
За общуването, думите и езика
За работата, рекламата и обществото
За професиите, манталитета и образованието
За нравите по света и възпитанието
За класите и общественото положение
За парите, привилегиите и равенството
За бедността и богатството
За любовта, жената и брака
За миналото, насладите и изкушенията
За късмета и риболова
За разума, смисъла на съществуването и бъдещето
За писателя, книгите и литературата
За творческите прозрения и изкуството
За писането, тайния речник и оруелския новговор
За англия, английското и англичаните
За себе си, епохата и личния мироглед


Препоръчваме да потърсите и  закупите и други книжки от серията “Афоризми” от Издателство КРЪГ:

aforizmi-pack-4eti.me


Линкове към цялата книга:

или
Share.

Leave A Reply