Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара – Насим Талеб (всички формати)

10

cherniat-lebed-4eti-me-coverПреди откриването на Австралия хората са считали, че всички лебеди са бели. Това знание е било потвърждавано хиляди години от милиони емпирични наблюдения. Едно-единствено наблюдение обаче, първият черен лебед видян от европеец в Австралия, е било достатъчно да опровергае виждането, потвърждавано хиляди години.
Тази история е добра илюстрация на това как трябва да осъзнаваме ограничеността на знанието си, получено от опита и наблюдението на минали факти и събития, и е в основата на книгата на Насим Талеб, озаглавена “Черният лебед”. Основният аргумент на Талеб е, че развитието на света е последователност от неочаквани и малко вероятни събития, които имат много силни и скъпо струващи последици за отделните хора или общества. Такива събития той нарича черен лебед…
Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим). Невероятният успех на „Гугъл“ е черен лебед, както и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. За Насим Никълъс Талеб черните лебеди лежат в основата на почти всичко в нашия свят – от възникването на религиозни течения до събитията в личния ни живот. Години наред Талеб проучва природата ни да се заблуждаваме, че знаем повече, отколкото в действителност знаем. Защо не обръщаме внимание на феномена „черен лебед“, докато той не се случи? Елегантен, поразителен и универсален в своите приложения, „Черният лебед“ ще промени визията ви за света.
Черните лебеди, та черните лебеди – практически всички значими събития, постижения на изкуството и културата са „черните лебеди“ в причинно-следствената връзка. Пример за „черни лебеди“ са интернет, Първата световна война, разпадането на СССР и атаката на кулите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г. Талеб отбелязва, че човечеството е неспособно да прогнозира бъдещето си, а увереността в знанията опровергава самите знания и поражда феномени, финансовата криза от последните години не е. Защото събитието “черен лебед” е:

Първо, то е рязко отдалечена стойност, тъй като е разположено извън сферата на обичайните очаквания, понеже нищо от миналото не е било в състояние убедително да ни насочи към възможността то да се случи. Второ, то има огромен ефект. Трето, въпреки статуса му на рязко отдалечена стойност човешката ни природа ни принуждава да скалъпваме обяснения за възникването на това събитие след факта и по този начин да го превръщаме в обяснимо и предвидимо.

Ние, принадлежащите към човекоподобните примати, сме жадни за правила, защото ни е необходимо да редуцираме измеренията на нещата, за да могат да влязат в главите ни. Или по-скоро, да можем да ги натъпчем в главите си. Колкото по-безразборна е информацията, толкова по-многобройни измерения има и толкова по-трудна за резю­миране е тя. Колкото повече резюмирате, колкото повече порядък вна­сяте, толкова по-малко е случайността. Следователно същото условие, което ни кара да опростяваме, ни принуждава да мислим, че светът е по-малко случаен, отколкото в действителност е.
И това, което изпускаме поради опростяване, е Черният лебед.

Основната атака на Талеб се води на фронта на т.нар. от него платонизъм. Той казва:

Наричам платонизъм склонността ни да бъркаме картата с територията, да спираме вниманието си на чисти и ясно дефинирани “форми”, били те обекти като триъгълниците, или социални понятия като утопиите, та дори и националностите. Когато тези чисти идеи и понятия се заселят в умовете ни, ние им отдаваме предимство пред други, не така елегантни обекти, онези, чиято структура е по-хаотична и по-неподатлива на обработка.

Платонизмът е това, което ни кара да смятаме, че разбираме повече, отколкото в действителност разбираме…

Всеки, който търси потвърждение, ще намери достатъчно подобни примери, за да поддържа заблудата у себе си и у другите като него.

Според Талеб към този “наивен емпиризъм” спада и подкрепянето на даден аргумент с поредица от красноречиви, потвърждаващи тезата цитати от мъртви автори… каквато са най-огромна част от писаните днес книги.

   Той твърди, че осланянето на натрупаното знание е неприложимо в свят, който той нарича Екстремистан – формиран изцяло от неочаквани, непредвидени събития – вземете дори електричеството само, или интернет. Или пеницилина, или

Човешкият ум страда от три болести, когато става въпрос за общуване с историята. Наричам ги триединство на непрозрачността. Те са:

а) илюзията за разбиране, или как всеки си мисли, че знае какво става в свят, който е по-сложен (или по-подвластен на случайността), отколкото си въобразява;
б) ретроспективното изкривяване, или как можем да правим оценка на нещата само постфактум, сякаш ги наблюдаваме в огледало за обратно виждане (историята изглежда по-ясна и подредена в учебниците по история, отколкото в емпиричната реалност);
в) свръхоценяването на фактологическата информация и дефектът на авторитетните и образовани личности, особено когато създават категории – когато “платонифицират”.

Ето един вдъхновяващият абзац, който ще се запомни от цялата книга, ще бъде слаган по разни мантра-картинки, ще бъде вграден в религията на позитивното мислене (абсолютна боза според Талеб) и т.н.:

  Представете си прашинка до планета с размер, милиард пъти по-голям от този на нашата планета. Прашинката представлява вероятността да се родите; огромната планета – вероятността това да не се случи. Така че спрете да се ядосвате за дреболии… помнете, че самите вие сте черен лебед.

Неспособността да се предвиждат рязко отдалечените стойности предполага неспособност да се предвижда ходът на историята, предвид дела им в цялостната динамика на събитията. Но ние действаме, сякаш сме способни да предвиждаме историческите събития или дори по-лошо, сякаш можем да променим хода на историята. Бълваме прогнози за трийсет години напред относно дефицитите в социалното осигуряване и цените на петрола, без да осъзнаваме, че не можем да предвидим стойностите им дори за следващото лято –  натрупаните ни грешки в прогнозирането на политически и икономически събития са толкова необятни, че всеки път, когато погледна емпиричните сведения, ми се налага да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам. Изненадваща е обаче не величината на грешките в прогнозите ни, а липсата ни на съзнание за нея.

Противно на мъдростите на социалните анализатори почти нито едно откритие или значими технологии не са се появили в резултат на предварителен замисъл или планиране –  те са били просто черни лебеди.
След Първата световна война французите построяват отбранителен вал по протежение на границата, откъдето нахлули немците, за да предотвратят повторно нашествие обаче, Хитлер просто го заобикаля (почти) без никакво усилие. Французите били отличници по история; те просто си научили урока твърде прецизно. Проявили прекадена практичност и се съсредоточили прекомерно върху собствената си безопасност. Ние не научаваме непринудено, че не успяваме да се научим,  че не се учим.
Проблемът се състои в структурата на съзнанието ни –  не учим правила, а само факти и нищо друго освен факти. За метаправилата ( например правилото, че по принцип не можем да научаваме правила), изглежда, не сме твърде схватливи. Презираме абстрактното; презираме го страстно.
Защо? Тук е необходимо, каквато е програмата ми за остатъка от тази книга, едновременно да се обърне традиционната мъдрост с главата надолу и да се покаже колко неприложима е тя в съвременната
ни, сложна и все по-рекурсивна среда.
Но съществува един още по-дълбок въпрос. За какво са пригодени нашите умове? […] Всички факти сочат, че в действителност мислим много по-малко, отколкото си въобразяваме –  освен, разбира се, когато се замислим за това.

Още цитати от книгата

Корпоративните и правителствените прогнози имат още един лесно забележим недостатък: не добавят възможния процент грешка към сценариите си. Дори и при отсъствието на черни лебеди, този пропуск ще бъде грешка.

Веднъж беседвах с политическите „работливи пчелички“ от цен­търа „Удроу Уилсън“ във Вашингтон, като ги предизвиках да осъзна­ят слабостите си в прогнози­рането.
Все пак някои от присъстващите в публиката симпатизираха на посланието ми. Един анонимен участник (той е държавен служител) ми обясни в личен разговор след лекцията, че през януари 2004 г. прогнозите на неговия отдел за цената на петрола 25 години по-къс­но е била 27 долара на барел, малко по-висока от тази в момента на прогнозата. Шест месеца по-късно, към юни 2004 г., след като петро­лът удвоил цената си, се наложило да коригират прогнозата си на 54 долара (когато пиша тези редове, петролът струва почти 79 долара). Не им идва наум, че е нелепо да правят прогноза втори път, при поло­жение че първата им прогноза се е провалила толкова рано и с такова значително разминаване, и цялата работа с прогнозирането е доста съмнителна. А те гледаха двайсет и пет години напред! Нито пък им идваше наум, че съществува нещо, наречено процент на грешките, което трябва да вземат предвид.

Прогнозирането, без да се съобразява процентът на грешки­те, разкрива три основни заблуди – и трите произтичащи от едно и също погрешно мнение за природата на несигурността и неопре­делеността.
Първата заблуда: променливостта има значение. Първата греш­ка се корени в приемането на прогнозата твърде сериозно, без да об­ръщате внимание на точността ѝ. За целите на планирането обаче точността на прогнозата ви е от много по-голямо значение от самата прогноза. Ще обясня подробно по-нататък. […]
Втората заблуда се корени в неуспеха да се вземе предвид от­клонението на прогнозите с удължаването на прогнозния период. Не осъзнаваме пълния размер на разликата между близкото и далечното бъдеще. И все пак отклоненията при такива прогнози стават очевид­ни с течение на времето чрез проста интроспективна проверка – без дори да се прибягва до научни публикации, които по тези теми и без друго са подозрително малко. Разгледайте направените през 1905 г. прогнози, икономически и технологични, които засягат следващите 25 години. Колко близо до тях се оказа състоянието на света през 1925 г.? За положителен опит прочетете „1984“ на Оруел. Или вижте по-скорошни прогнози, направени през 1975 г., за перспективите през новото хилядолетие. Случили са се много събития и са създадени много технологии, които не са присъствали във въображението на прогнозиращите; много други, за които се е очаквало, че ще се случат или възникнат, не са се състояли. Прогнозните ни грешки традицион­но са били огромни и няма причини да смятаме, че изведнъж сме попаднали в по-благоприятно положение да прозираме в бъдещето от слепите си предшественици. Прогнозите на администрацията се използват повече за успокояване на притеснения, отколкото за взе­мането на адекватни политически решения.
Третата заблуда, която е може би и най-тежката, се отнася до не­разбирането на случайния характер на прогнозираните променливи. Поради съществуването на черни лебеди тези променливи могат да обусловят много по-оптимистични – или много по-песимистични – сценарии от първоначално очакваното.[…]
Какви са последиците тук? […]
Често се казва, че „мъдър е този, който може да предвиди настъп­ващите събития“. Може би мъдър е този, който знае, че не може да предвиди нищо в твърде далечна перспектива.

Да си припомним проблема с пуйката. Разглеждате миналото и из­вличате от него някакво правило за бъдещето. Да, но проблемите с проектирането на миналото върху бъдещето са дори по-големи, от­колкото вече констатирахме, защото едни, и същи данни от миналото могат да потвърдят дадена теория, но в същото време – и напълно противоположната! Ако оцелеете до утре, това може да означава, че или: а) по-вероятно сте безсмъртен, или б) сте по-близо до смъртта. И двете заключения се основават на една и съща информация.
Ако сте пуйка, изхранвана дълго време, можете или наивно да предполагате, че храненето потвърждава, че сте в безопасност, или да бъдете проницателни и да отчетете, че това потвърждава опас­ността да се превърнете в нечия вечеря. Притвор­ното предишно държание на познат може да загатва за искрената му привързаност към мен и грижата му за моето благополучие. А може да потвърждава и продажната му пресметлива природа и желанието му един ден да ми отнеме бизнеса.
Миналото не само може да бъде подвеждащо, но и тълкуването на минали събития допуска много степени на свобода.

Ето ги (скромните ми) трикове. Обърнете внимание обаче, че колкото по-скромни са те, толкова по-ефективни ще бъдат.

а)  Първо, правете разлика между положителните и отрицател­ните неочаквани събития. Научете се да разграничавате тези човешки начинания, в които липсата на предвидимост може да бъде (или е била) изключително ползотворна, и тези, къде­то провалът в разгадаването на бъдещето е причинил вреди.

Бизнесът с отрицателните черни лебеди е този, в който не­очакваното може да нанесе тежък удар и да причини много вреди. […]
В тези бизнес сфери сте късметлии, ако нищо не знаете – най-вече ако и другите също не знаят нищо, но не са наясно с този факт. А вие ще се справите най-добре, ако знаете къде се крие невежеството ви, ако сте единственият, който гледа непрочетените книги, така да се каже. Това съвпада точно със „стратегията на щангата“ да се възприема максимално „изла­гане“ на положителните черни лебеди, като в същото време оставате параноично подозрителни към отрицателните. За да постигнете контакт с черните лебеди, не е необходимо да раз­бирате в детайли структурата на несигурността. Трудно ми е да обясня, че когато загубите ви биха били съвсем минимал­ни, трябва да станете възможно най-агресивни, рискуващи и понякога неразумни.

б)  Не търсете точното и местното. Просто е, не бъдете тесно­гръди и ограничени. Великият откривател Пастьор, който из­казва идеята, че късметът помага на подготвените, е разбрал, че човек не търси нещо конкретно всяка сутрин, а работи упорито, за да позволи на непредвидените обстоятелства да се появят в живота и в работата му. Както казва Йоги Бера, „трябва да бъдете много внимателни, ако не знаете къде оти­вате, защото може и да не стигнете там“.

в)  Сграбчвайте всяка възможност или всичко, което наподо­бява възможност. Те идват рядко, много по-рядко, откол­кото си мислите. Помнете, че положителните черни лебеди правят необходимата първа стъпка: трябва да сте изложени на тях, да ги чакате. Много хора не осъзнават, че получават щастлива възможност в живота, когато това се случи. Ако голям издател ви покани на делова среща, отложете всичко друго, което сте планирали: може никога вече да не ви се отвори такава вратичка. Понякога оставам потресен в каква степен хората не си дават сметка, че таки­ва възможности не растат по дърветата. Събирайте колкото можете повече безплатни не-лотарийни билети (тези с отво­рена печалба) и след като веднъж започнат да се изплащат, не ги изоставяйте. Работете упорито, не се съсредоточа­вайте върху черната и неблагодарна работа, а върху пре­следването на възможности и увеличаване на излагането и взаимодействието с тях. Това прави животът в големите гра­дове безценен, защото можете да увеличите вероятността за щастливи случайни срещи – трупате контакти, излагате се на „повърхността“ на щастливата случайност. Идеята да се установите в селски и провинциален район с аргумента, че в „епохата на интернет“ човек разполага с добри кому­никации, води до избягването на подобни източници на по­ложителна несигурност. Дипломатите разбират това много добре – до значителни пробиви обикновено водят неофи­циалните случайни разговори по коктейлите, а не сухата протоколна кореспонденция или телефонните разговори. Ходете по партита и коктейли! Ако сте учен, може да се натъкнете на реплика или изказване, което да предизвика ново изследване или откритие. А ако сте аутист, изпращайте колегите или съдружниците си на подобни събития.

г)  Внимавайте с прекалено точните планове и прогнози на пра­вителствата. Както вече говорихме в десета глава, оставете правителствата да правят прогнози (това кара политиците и държавните служители да се радват и оправдава съществу­ването им), но не отдавайте голямо значение на това, което казват. Помнете, че интересът на тези държавни служители е да оцелеят и да се самоподдържат, а не да стигнат до истина­та. Това не означава, че правителствата са безполезни, а само че трябва да държите зорко под око страничните им ефекти. Например регулаторните органи в банкирането са предраз­положени към сериозни проблеми с експертите и са склонни да извиняват безразсъдното (но скрито) поемане на рискове. Анди Маршал и Анди Мейс са ме питали дали частният сек­тор би се справил по-добре с прогнозирането. Уви, не. Още веднъж си спомнете историята за банките, които крият екс­плозивни рискове в портфолиата си. Не е добра идея да се доверяваме на корпорации по въпроси като тези за редките събития, защото качеството на работа на техните мениджъри не може да се наблюдава в краткосрочен план, а и те биха на­правили всичко, за да надхитрят системата, като демонстри­рат добро представяне, за да могат да получат годишния си бонус. Ахилесовата пета на капитализма е тази, че ако карате корпорациите да се надпреварват, понякога тази, която е най-силно изложена на отрицателните черни лебеди, ще изглежда най-стабилна и годна за оцеляване. Освен това си спомнете бележката под линия от първа глава за откритието на Фъргю­сън, че пазарите не са добри пророци за войните. В частност никой не е добър предсказател на нищо. Съжалявам.

д)  „Има някои хора, на които нищо не можете да кажете, ако те вече не го знаят“, както е казал веднъж великият философ на неопределеността Йоги Бера. Не си губете времето, като се опитвате да се противопоставяте на прогностиците, борсовите анализатори, икономистите и учените, които се занимават с обществени науки, освен за да им скроите някой номер. Сравнително лесно е да ги направите за смях, а много от тях бързо се ядосват. Няма полза човек да се оплаква от непредсказуемостта – хората ще продължават глупаво да правят прогнози, особено ако за това им се плаща, и не може­те да сложите край на институционализираните измами.

Ако изобщо някога ви се наложи да се вслушате в някоя прог­ноза, имайте предвид, че точността ѝ бързо намалява с тече­ние на времето.

Ако чуете „виден“ икономист да използва думата равнове­сие или нормално разпределение, не спорете с него; просто не му обръщайте внимание или се опитайте да му пъхнете плъх в ризата.

Написах следващите „десет принципа“ предимно за това как ико­номическият свят да се справи с последиците от кризата в Четвъртия квадрант (в случай на Черен лебед).

1. Това, което е неустойчиво, трябва да загине рано, докато е още малко. Нищо никога не бива да става твърде голямо, за да фалира. Ево­люцията в икономическия живот помага на тези, при които количе­ството скрити рискове е най-голямо, да станат най-големи.

2. Не на социализирането на загубите и приватизирането на печалбите.

Това, което се нуждае от рефинансиране, трябва да бъде национа­лизирано; това, което не се нуждае от рефинансиране, трябва да бъде свободно, малко и да поема рискове. Нагазихме в най-лошото и от капитализма, и от социализма. Във Франция през 80-те години на ми­налия век социалистите завладяха банките. В Съединените щати след 2000 г. банките завладяха правителството. Това е сюрреалистично.

3. На хора, които са карали училищен автобус с превръзка на очите (и са катастрофирали с него), никога не трябва да се поверява нов автобус.
Върхушката на икономистите (университети, регулаторни орга­ни, централни банкери, държавни служители, най-различни органи­зации, „оборудвани“ с икономисти) загуби легитимността си с про­вала на системата през 2008 г. Безотговорно и глупаво е да вярваме в способността им да ни измъкнат от тази каша. Безотговорно е и да слушаме съветите на „експертите по риска“ и учените от академични­те бизнес кръгове, които все още рекламират измерванията си, които ни провалиха (като Стойност, изложена на риск (VaR)). Намерете умни хора, чиито ръце са чисти.

4. Не оставяйте някой, който получава „мотивиращи“ бонуси, да управлява ядрена електроцентрала или финансовите ви рискове.
Много вероятно е той да ореже всички мерки за сигурност, за да демонстрира „печалби“ от постигнатите икономии, докато твър­ди, че действа „консервативно“. Бонусите не включват и скритите рискове от фалит. Именно асиметрията на системата за бонуси ни докара дотук.
Не може да има мотивация без противоположност: капитализмът означава награди и наказания, не само награди.

5. Компенсирайте комплексността с простота.
На комплексността, която произтича от глобализацията и сил­но оплетения в мрежи на познанства икономически живот, трябва да се противопостави простотата във финансовите продукти. Ком­плексната икономика вече е форма на ливъридж. Това е ливъридж на ефективността. Добавянето на още задлъжнялост към тази система предизвиква бурни и опасни завихряния и не оставя място за грешки. Комплексните системи оцеляват благодарение на слабата активност и излишеството, не на задлъжнялостта и оптимизацията. Капитализ­мът не може да избегне маниите и балоните. Капиталовите балони (като този през 2000 г.) са доказали, че са меки; дълговите балони са ужасни.

6. Не давайте на деца пръчки динамит, дори и да имат предупредителен етикет.
Комплексните финансови продукти трябва да бъдат забранени, защото никой не ги разбира, а малко хора са достатъчно разумни, за да си дават сметка за това. Необходимо е да предпазваме гражданите от самите тях, от банкерите, които им продават хеджинг продукти, и от наивните регулаторни органи, които слушат икономисти-теоре­тици.

7. Само схемите на Понци трябва да зависят от доверието. На прави­телствата никога не трябва да им се налага да „възстановяват“ доверието.
При схемите на Понци (най-известната измамна схема от този тип е тази на Бърнард Мейдоф), човек заема или набира средства от нови инвеститори, за да плати на вече съществуващите, като се опитва да излезе от инвестицията. Водопадите от слухове са продукт на комплексни системи. Правителствата не могат да спрат слуховете. Решението е просто – необходимо е да бъдем в позиция да се отърсим от слуховете, да бъдем устойчиви спрямо тях.

8. Не давайте на пристрастен още наркотици, ако той преживява мъчителна абстиненция.
Да използваме още задлъжняване, за да лекуваме проблемите на твърде голяма задлъжнялост, не е хомеопатия, това е отричане. Дълговата криза не е временен проблем, това е структурен проблем. Необходимо ни е лечение.

9. Гражданите не трябва да зависят от финансовите активи като хранилище на стойност и не следва да зависят от неблагонадеждни „експертни“ съвети, когато става въпрос за пенсионирането им.
Икономическият живот трябва да бъде дефинансиализиран. Трябва да се научим да не използваме пазарите като складове за стой­ност: те не подслоняват сигурността, която може да изискват нормал­ните граждани, въпреки „експертните“ мнения. Инвестициите трябва да се правят за забавление. Гражданите трябва да изпитват тревога за собствения си бизнес (който контролират), не за инвестициите си (които не контролират).

10. Правете омлет със счупени яйца.
И накрая, кризата от 2008 г. не беше проблем, който можеше да се реши с временни импровизирани решения, както не може да кърпите пробития корпус на лодка инцидентно. Необходимо е да построим наново корпуса с нов (по-здрав) материал. Ще трябва да преправим системата, преди тя да започне да се преустройва сама. Нека да пре­минем доброволно към устойчива икономика, като помогнем на това, което трябва да бъде счупено, да се счупи само, като конвертираме дълга в капитал, като маргинали­зираме върхушката икономисти и преподаватели в бизнес училищата, като прекратим съществуването на Нобелова награда за икономика, като забраним изкупуването на левъридж, поставим банкерите на мястото им, издърпаме обратно бонусите на тези, които ни докараха дотук (като поискаме, напри­мер, възстановяване на сумите платени на, да речем, Робърт Рубин или банкстерите, чието богатство беше субсидирано от учителите, които плащат данъци) и да научим хората да функционират в свят е по-малко определености.

Тогава ще видим икономически живот по-близък до биологична­та ни среда: по-малки фирми, по-богата екология, без спекулативна задлъжнялост – свят, в който предприемачите, а не банкерите, поемат рисковете и в който компании се раждат и умират всеки ден, без това да се превръща в новина.


За Автора

Насим Никълъс Талеб (на английски: Nassim Nicholas Taleb) е ливански и американски икономист и есеист. През 80-те години на 20 век се установява в САЩ, където се занимава с борсова търговия и финансов мениджмънт. Професионалната му кариера включва успешното създаване на собствена компания и работа за няколко големи банки (Индосюез, Дойче Банк, Париба). Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писател­ски дейност. През 2011 г. е влючен в класацията на 50 най-влиятелни финансисти спо­ред агенция Блумбърг. Понастоящем е консултант на МВФ.
Солидната математическа подготовка на Талеб му позволява да развие и приложи свои разбирания за случайност и респективно риск във финансовия сектор. Той е автор на множество специализирани публикации и няколко монографии. Световната финансова криза става повод да се обърне повече внимание на неговите анализи, а той самият влиза в полемика с редица водещи икономисти.
Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги, издадени след Втората световна война и се задържа 36 седмици в списъка на бестселърите в New York Times.
Наричан е “най-яркият съвременен мислител”.

taleb-author-4eti-me

 Тълкувание на скритата роля на случайността в живота и на пазара, първата книга на Талеб „Надхитрени от случайността“ се превръща в световен бестселър, публикуван на над 20 езика, и обявен от Financial Times за „бизнес книга на годината“.
Книгата „Черният лебед”, която се задържа в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс” повече от година се превъръща в интелектуален, социален и културен стандарт.
Сборникът с афоризми и размисли “Прокрустовото ложе”  изразява основните идеи на Насим Никълъс Талеб по съвсем неочакван начин. Предлагаме някои от афоризмите от книгите му.

Математикът започва с проблема и създава решение; консултантът започва с предлагане на „решение“ и създава проблем.

Това, което обикновено се нарича „риск“, аз наричам възможност, но това, което наричат „нискорискова“ възможност, аз наричам проблем на глупака.

Съществуват обозначения като „икономист“, „проститутка“ или „консултант“, за които допълнителното характеризиране не носи никаква нова информация.

Организациите са като надрусани с кофеин лековерници, които се движат тичешком назад, без да го знаят; научаваме само за оскъдния брой от тях, които достигат желаната цел.

Най-добрата проверка за това дали някой е изключително глупав (или изключително мъдър) е дали вижда смисъл във финансовите и политическите новини.

Левите твърдят, че понеже пазарите са глупави, моделите трябва да бъдат умни; десните смятат, че тъй като моделите са глупави, пазарите трябва да бъдат умни. Уви, на никоя от двете страни никога не й е хрумвало, че и пазарите, и моделите са много глупави.

Дисциплината икономика е като мъртва звезда – изглежда сякаш още свети, но вие си знаете, че е мъртва.

Глупаците мислят, че алчността се лекува с пари, пристрастяването – със съответните субстанции, експертните проблеми – с експерти, банковото дело – с банкери, икономиката – с икономисти, а дълговите кризи – с дългови разходи.

Можете да сте сигурни, че изпълнителният директор на една корпорация се тревожи за много неща, когато публично обяви, че „няма нищо тревожно“.

Основната разлика между правителствените рефинансирания и пушенето е, че в някои редки случаи изявлението „това е последната ми цигара“ се оказва вярно.

Това, което ни прави уязвими, е, че институциите не могат да имат същите добродетели (чест, правдивост, смелост, преданост, упоритост) като личностите.

Разликите между банките и мафията са следните: банките са по-компетентни в юридическата материя, но мафията разбира общественото мнение.

„Много по-лесно е да измамиш хората с милиарди, отколкото само с милиони.“

На експертна среща в Москва наблюдавах икономиста Едмънд Фелпс, който получи Нобеловата награда за трудове, които никой не чете, теории, които никой не прилага, и лекции, които никой не разбира.

Един от провалите на „научните приближения“ в нелинейната сфера се дължи на неудобния факт, че средните очаквания са различни от очакванията на средните хора.

Журналистите като антисъздатели на афоризми: твърдението „Трябва да притежавате известни умения, за да си купите BMW, и умения плюс огромен късмет, за да станете Уорън Бъфет“ беше сведено до: „Талеб твърди, че Бъфет не притежава никакви умения.“

Любознателният ум се отдава на науката, надареният и чувствителният – на изкуството, практичният – на бизнеса, останалите стават икономисти.

Публичните компании, също като човешките клетки, са програмирани за клетъчна смърт, самоубийство чрез дългове и скрити рискове. Рефинансиранията придават на процеса историческо измерение.

В бедните страни държавните служители получават директни подкупи; във Вашингтон получават изтънченото, неизказано обещание да работят за големи корпорации.

Най-жестоката ирония на съдбата е банкер да свърши в бедност.

Трябва да накараме студентите да преизчислят общия си успех, като сметнат оценките си по финанси и икономика наопаки.

Проблемът с посредниците води всяка компания до състояние на максимална уязвимост заради натрупването на скрити рискове.

Други книги на Насим Талеб

  • „Надхитрени от случайността: Скритата роля на случайността в живота и на пазара.“ (ИнфоДар, 2006)
  • „Черният лебед: въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара.“ (ИнфоДар, 2011)
  • „Прокрустовото ложе: философски и практически афоризми.“ (ИнфоДар, 2011)
  • „Антикрехкост: Как да излечем ползи от хаоса.“ (ИнфоДар, 2013)
  • „Да заложиш своята кожа“ (ИнфоДар, 2019)

Бележка: Книгата е преработена от фототипно копие във различни оцифровани формати (2-4MB) за първи път на 1.ФЕВ.2020.  Ако желаете да имате на-добро преработено копие, моля свалете книгата отново сега!


Яндекс линк:
Download/Свалете “Черният Лебед”  във различни формати от тук. Натиснете тук

или

Алтернативен мега линк:
Download/Свалете “Черният Лебед”  във различни формати от тук. Натиснете тук

Share.

10 Comments

  1. Юлия Начева on

    Тъй като книгата още от 2017г е във формат pdf , дали има шанс някога да се появи в epub? Благодаря.

    • Юлия Начева on

      Благодаря . Ще се радвам да прочета и другите книги . Поне и “Да заложиш своята кожа”.

  2. Мина Динева on

    Здравейте, и аз съм от чакащите за epub или mobi формат на книгата.

  3. Уважаеми Юлия и Мина, радвам се, че харесвате Нисим Талеб и искате да прочетете неговите книги. Но защо искате да ги откраднете? Не сте ли се замисляли какво струва на един издател да закупи правата (т.е. да плати на автора за неговия труд), да преведе, отпечати и издаде тази книга, за да можете да я прочетете? Сигурен съм, че преводът на книгата ви е допаднал. Но, замисляте ли се, че преводачът също трябва да получи пари за своя труд, за да може да живее, да се храни, за да може да преведе и “Да заложиш своята кожа”, а след това и следващата книга на Нисим и още други хубави книги, които вие и много други читатели ще искат да прочетат. Нима сте толкова бедни, че не можете да заделите 15 лева, за да си купите “Черният лебед”, а искате да я откраднете. Ако е така, напишете ни и ще ви помогнем. Стефан Недков, издателство “Инфодар”

    • Милен Мазнев on

      Здравейте, г-н Недков. Обръщам се към вас като част от екипа на издателство Инфодар. “Философията” на Талеб е много увлекателна (класифицирам неговите книги повече като философски, отколкото като бизнес книги), но срещнах следният проблем: след прочитането на ‘Черният лебед’, ‘Антикрехкост’ и ‘Да заложиш своята кожа’ с голямо съжаление установих, че ‘Надхитрени от случайността’ и ‘Прокрустовото ложе’ са спрени от производство. Търсих ги навсякъде, но неуспешно. Бих се радвал, ако имате единични останали бройки за продажба. С уважение, Милен Мазнев. e-mail: [email protected]

  4. Стефане, добър коментар и напълно в стила…То е ясно ,че човек като му дават нещо ей така ,дали като си поиска и другото ей там ,няма да прекърши дървото от където идват всичките дарени тук. Благодаря за възможността да прочета книгата “Черният лебед”.

  5. Стефан on

    Супер книга, но за съжаление pdf-и на четеца не вървят добре. Намерих я на английски, но за женската трябва български. В нашата квартална библиотека също я нямаха.

  6. Йоана Милчева on

    Благодаря за този изключителен подарък, – Черният лебед като черния щъркел, който през няколко години все откриват и спасяват.
    Защото те съществуват.

Leave A Reply

*

code